четвъртък, 14 май 2015 г.

Звезда облече госта си, той направи Партизан шампион

Футболистите на Цървена звезда се простиха с шампионската титла по недостоен начин. Пред малобройна публика, "фенерите" от крагуевацкия Раднички им преподадоха урок за 2:1, и то играейки в резервния екип на "червено-белите" с покрити емблеми.

Играчите на Раднички играха срещу Цървена звезда на стадион "Райко Митич", а това което изненада всички е, че гостите от Крагуевац изиграха двубоя с екипи на домакина.

Колко е лоша ситуацията в клуба от Крагуевац показва и това, че имат проблем с подготовката, за да се стигне до там да играят с резервните екипи на Цървена звезда, с покрити емблеми.

Раднички дошъл само с един вид екип, и то червен, който носи в гостуванията си, но се наложило да иска помощ от Звезда и да вземе от техните екипи, но такива, които нямат имена.

И въпреки това, последният отбор в класирането успя да победи вече бившия шампион, след като Партизан взе титлата с успех над Напредък в Крушевац.

сряда, 6 май 2015 г.

Feuer Frei! Bang Bang!

Ние имаме лък и стрела и, ако се прицелим добре, можем да улучим. Проблемът е, че те имат базука. - Юрген Клоп

Понякога, шумът е само шум. Само изобличена и компрометирана тишина. Физичен вид без значение. Звукови вълни които регистрираме, защото честотата им е сместена някъде между 20 и 20 000 херца. Вибрации на въздуха които минават през нашия ушен канал, докосват тъпанчето, а след това през костицата на средното ухо, идва до вътрешното ухо където накрая се превръща в електрически сигнал, който нашият мозък различава. Нищо повече от това. Думите тогава нямат по-голяма стойност от чукане, или .

Но не и на футболен стадион. Никога на футболен стадион. Там всеки писък и всеки рев, всеки тон и всяка въздишка, имат някакъв дълбок и интимен смисъл. Толкова са важни тези звуци на футбола, толкова неразделни, че сякаш те не се излъчват от живи същества, а все едно ги издава самият стадион.

Едуардо Галеано, уругвайски писател и един от най-красноречивите застъпници, които някога футболът е имал, казва, че нищо не е по-празно от празния стадион. На "Бомбонера", казва той, гърмят барабани от миналия век, а стадион "Джузепе Меаца" в Милано и днес се люлее от радостта от головете, които е вкарал онзи чието име носи. Бетонът на стадион "Камп Ноу" говори каталонски, докато "Сан Мамес" шепне на баски. Ние можем да потвърдим, че целия Топчидерски хълм продължава да отеква от автогола на Аугенталер в мача между Цървена звезда и Байерн. Или това е, може би, от гола на Драган Манце в чудесния мач на Партизан срещу Куинс Парк Рейнджърс.

И можем да известим да са толкова дълготрайни тези звуци на футбола, че продължават да живеят и когато стадионът, който ги е родил изчезне, изглежда сякаш новото или реновирано игрище наследява и само добавя в килера на своето наследство.

На "Уембли" все още се чуват триумфалните викове от 1966 година и унилите писъци от 1953 година. На стадион "Фолкспарк" в Хамбург ечи смущение и аплодисменти на нервни изпотени длани на мача между Западна и Източна Германия на Мондиала през 1974 година, единственият (сериозен) който някога са изиграли.

Слушайки някой стадион, търпеливи като най-хитрите рибари, разбираме много за онези, които го обитават. Тогава какво се чува в Северна Рейн-Вестфалия, в Рурската долина, в Дортмунд, в Щробелалия, на Вестфален? Какви викове, какви песни?
Както и много други хубави и важни неща, и Ballspiel-Verein Borussia 1909 е започнала в гостилница. Една вечер в североизточната част на града, преди повече от сто години, 18 младежи, подстрекавани от най-голямата сила, която има младостта, с обич и бунт, основали футболен клуб. Дали му името на местната пивоварна, а то, на латински, означава Прусия.

Така е започнало... Много градове наричат себе си футболни, и много го правят с право, но наистина са редки онези, в които клубът е неприкосновен символ и белег на местната гордост. В един, не толкова кратък момент, само Милуоки е произвеждал повече бира от Дортмунд, който още е бил пълен до преливане с рудници за въглища и стомана. Но, там някъде във втората половина на 20 век, икономическите събития в света са смъкнали всички титулярни символи на градската идентичност. Останала е само Борусия, обичана до лудост и над лудостта.

Тя е и първият немски клуб, който е спечелил международен турнир (Купата на носители на национални купи през 1966 година). И да, Борусия е един от най-големите клубове на Германия. Обаче, това значи много повече от това което изглежда на пръв поглед. Освен това, малко е и безсмислено да се каже такова нещо. Това е същото като да кажеш, че Нова Зеландия е една от най-големите държави в Океания. Има мастодонтски голямата Австралия и купчина острови и от тях най-голям е Нова Зеландия. Така е и в немския футбол. Високото образувание до което всички изглеждат като младежи е Байерн от Мюнхен. Борусия е само една от точките. Може би по-голяма от другите, но много по-ниско от чудовището от Бавария.

Бундеслигата никога не успя да създаде класическо съперничество, нито относително затворена група от отбори - два, три или четири - които всяка година да се борят за трофея Байерн е единствена константа. На всеки две години някой клуб ще се издигне до рая и ще е временен съперник. Това беше Борусия (Мьонхенгладбах) през 70-те, Хамбургер и Вердер през 80-те, Борусия (Дортмунд) и после Байер (Леверкузен) през 90-те. Всеки от тези клубове издържа два сезона, но после трябва да прегрупира и спада, отваряйки място на нов претендент.

Борусия не иска да бъде само още един в безкрайна верига. Везирът поиска да бъде халиф вместо халифа. Започна да довежда големи играчи и даваше за тях пропорционално голямо количество пари. Когато се качи на върха, а в последното десетилетие на миналия век спечели два пъти Бундеслигата, Шампионската лига и Междуконтиненталната купа, й се услади. Не искаше да слезе. Поиска да остане на върха. Нещастието е, че в комбинация отчаяние и мегаломания, опита да направи така, че да надбайерни Байерн.

Започна да харчи пари. Много пари, много повече отколкото дотогава. Пари, които всъщност нямаше.

С изключение на историческите и познатите изключения - Байер (Леверкузен), Волфсбург и неотдавна Хофенхайм, немските клубове винаги са били публични, с нестопанска цел, мултиспортни асоциации, които функционират в името на общото благо. Представят своите членове, които ги ръководят. В края на миналото хилядолетие, на клубовете все пак е разрешено да превърнат своите професионални футболни секции в компании.

Тук е и уловката. Петдесет процента от акциите на тези нови компании, плюс още една акция, трябва да остане собственост на клубът-майка. Това е познато като "50+1" правило, създадено, за да бъде запазен интегритетът на спорта. Това означава, че тези клубове не могат да бъдат присвоени с купуване, нито отчуждени с продажба.

Борусия е приела тази възможност, както и всички останали, но тогава е отишла и крачка по-далече. През октомври 2000 година, влезе в процедура за публични сделки и излезе на борсата. Клубът е продал около 13 милиона акции, на цени от 11 евро на акция, изкарвайки невероятните и неочаквани 140 милиона евро.

Тогавашният президент Герд Нибаум обеща да инвестира тези пари в Steine und Beine, в "камъни и крака", съответно в инфраструктура и нови играчи. Малцина тогава са разбирали колко е наопаки това, защото клубът вече е имал дългове за повече от 70 милиона евро.
Вестфален е надстроен, а клубът стартира или прибави много дъщерни компании, от туристическа агенция до собствено производство на спортно оборудване. Това покрило "камъните".

"Краката" са били Марсио Аморозо. Бразилецът, който беше доведен от Парма, в това време, за рекордна сума в Бундеслигата, както и Торстен Фрингс и Томаш Росицки. Борусия стана шампион през 2002 г, а нещастно загуби финала за Купата на УЕФА от Фейеноорд в Ротердам. На полуфинала победи Милан с 4:0, а Аморозо постигна хеттрик през първото полувреме.
Изглеждаше, че всичко е прекрасно в Дортмунд. Коледа сутрин, Великден следобед. Но не е било така.

Обърнало се обичайното футболно колело на нещастието. Парите, които влизаха се ползваха за плащане на дългове, създадени най-вече с плащане на твърде високи обезщетения за футболисти и техните твърде високи заплати. Тогава е взет нов дълг с който са купувани нови футболисти, защото само те са гарант, че парите ще продължат да бликат по посока на клуба.

Още по-просто. Нужен ви е скъп отбор да бъдете успешни. Успешни сте ако можете да направите скъп отбор. И така в кръг, като змия, която си хапе опашката.
И това някак е функционирало. Докато не е престанало да функционира.

Борусия е направила споразумение с инвестиционна компания собственост на една голяма франкфуртска банка. Според договора клубът е продал на инвеститора стадиона за 75 милиона евро, с намерението да го откупи обратно. За целта са плащали лудите 17 милиона евро годишно. Борусия е получила достатъчно пари, а инвеститорите, граждани от най-различни сфери на живота, възможност да печелят добре. Добре за всички, нали? Е, не.

Всичко се разпръснало и сринало, когато отборът престанал да е успешен. Борусия не се класира в Европа през 2004 г. Парите с които биха се изплатили дълговете спрели да пристигат. Няколко месеца по-късно, Нибаум призна, че дългът на клуба е надхвърлил 120 милиона евро.
Борусия е специална, съответно само на външен вид специална, а станала клуб, който е трябвало да бъде спасен. Несъстоятелност и разжалване в аматьорските редици. Може би чак и смърт.

Местният предприемач Ханс-Йоаким Вацке реши да спаси клуба от банкрут. Той и неговите съветници измислили начин клубът да преживее. Имало проблем - Борусия вече не е могла да плаща взетите кредити.

На среща в сградата на дюселдорфското летище, представители на клуба, в позиция в която са намира махмурлия благородник, който пиянски е пропилял семейното имане и сега иска още средства, трябвало да убедят 444 малки инвеститори да отложат своите търсения.

Ако тези мъже и жени, които никога по-рано не са се виждали в живота си, са ударили своята колективна плесница в масата и поискали своите пари точно тук и точно сега, Борусия щеше да изпадне в несъстоятелност.

Обаче, след повече от шест часа питания, обяснявания и пояснения, приели предложения план за изход от неприятната ситуация в която са се озовали. В понеделник, 14 март 2005 година, около четири и половина следобед, клубът е спасен! Междувременно Вацке и неговите хора успели да консолидират клуба, да намалят дълга и и да откупят стадиона.

От този ден има заглавие над всяка клубна постъпка, малка звездичка, която дефинира тяхното поведение. Спортните цели са най-висшите, но никога вече до тях няма да се стигне с пресичане на червената линия, относно задълженията.

Борусия е била клуб преситен от корпоративен манталитет и невнимание и за малко не е приключил заради това. Днес това е клуб, който функционира с много повече отговорност, умереност и здрав разум. Това е и клуб в чиято околна среда прилича на онзи във фирмите от силиконовата долина, в които мултимилионери на работа идват с колела, в джапанки и суичъри. Някак си е различно в другите клубове в Германия, които са, сами по себе си, много по-различни от клубовете в Западна Европа. Съществува съвсем ясна нужда да се избегне претенциозност и кичозност. В регион който е, освен останалото, известен и с висока безработица, всяка алюзия на ненужна помпозност би била вредна. Интимна общност и спортен колектив не е само част от тамошната култура, а представлява и тяхната сила. Едно от редките предимства, които не идват с етикет и бар код, заради което и в най-черните тъмнини е останало достъпно за тях.

И заради това, въпреки че това би им донесло пет милиона годишно, клубът не иска да сложи седалки на всички трибуни и да започне да оскъпява билетите. И винаги, на който и да етерен, ще играе в екипи с жълт и черен цвят.

Как тогава и да не е лесно на привържениците да се самоопределят с Борусия и нейните щастия и нещастия. Те не са клиенти, а част от цялото. Много важен дял от цялото, със своите задължения и привилегии. Физическият израз на тази любов е фактът, че Борусия вече е хронично най-гледаният отбор в Европа. Тя е наистина, много буквално, клуб на своите привърженици и своя град.

А този техен клуб отново е станал стабилен. Сега само остана тази нова стабилност да се канализира и да се превърне в успех. Затова им е бил нужен треньор. Различен треньор за различен клуб. Юрген Клоп им пасна като пълнолуние на върколак.
Както много (почти всички, всъщност) големи треньори, и кариерата на Клоп не е имала за начало впечатляваща кариера на играч. През цялото време е носил екипа на Майнц. "Имах мозък за Бундеслигата, а талант за пета лига. Резултатът е игра във втората лига", казва Клоп, който веднага след завършване на кариерата през 2001 г става треньор на същия отбор.

Първият човек, който вкарва Майнц в елитната лига на Германия, а после и първият човек, който игра с този клуб в Купата на УЕФА. Като станало ясно, че ще напусне този клуб, след 18 години, много са били онези, които са опитали да му се подмажат. Но, Клоп е като суши или пица с ананас. Не е за всеки.

В подготвителния период, преди първия сезон в Бундеслигата за Майнц, отвел отбора за пет дни в едно шведско езеро, където нямало ток и където играчите трябвало сами да си ловят храната. Няма много отбори, които се съгласяват на такива условия.

На крака му дошли от Байерн, но накрая избрали Юрген Клинсман, треньор с въздушни маниери. Ули Хьонес по-късно призна, че клубът жестоко е сбъркал. Хамбургер също така провел разговори с него, но клубната йерархия накрая подписала договор с Мартин Йол, който за разлика от Клоп, носил костюм на преговорите.

В края на краищата, преди около седем години, завършил в Борусия от Дортмунд. Като дошъл, питали го какво иска да направи в новия клуб. "Да създавам спомени", отговорил.

Първият трофей взел в първия си сезон, и то немската Суперкупа. Първо бил шести в първенството, а после пети. А после първи. В следващия сезон е защитил титлата, а към нея добавил и Купата на Германия (пет гола във вратата на Байерн на финала). Година по-късно отведе "жълто-черните" на "Уембли", на финала на Шампионската лига, но не се върна с отличието.

Тези триумфи, като се подредят така, са прелестни, но за спомени е нужно повече от това. Те искат игра.

Тактиката не винаги е била нещо около което са се старали немските глави. Победите и загубите са обяснявани по друг начин. Вината винаги е била в играчите - не са били достатъчно добри, или не са се борили достатъчно, или въпросът е в, най-срамното от всички, комбинация от двете.

Треньорите, когато били приемани като съучастници в неуспеха, се представяли като недостатъчно влиятелни в съблекалнята. Твърде много хармония между играчите е вредно, за това е отговорен треньорът. Твърде малко хармония между играчите е вредно, и за това е отговорен треньорът. Треньорите са били мотиватори и подпалвачи, преди и над всичко, и ако резултатите изоставали то е било, защото не са успявали да убедят или накарат футболистите да извършват онова което се иска от тях на терена. Нищо повече. Мисълта, че може самите идеи да са лоши, а не че се изпълняват погрешно, и това да е юздата на отборния прогрес, не е идвала на ничий ум.

Ако това ви се струва необичайно, защото кой би свързал немците с ретроградност и шарлатанство, не би трябвало. Немската футболна мисъл почти винаги е закъснявала от остатъка от континента. Преди Втората световна война, в сравнение с централноевропейските съседи, са били в сянката им. Били са последни в колоната, като най-слабото дете в часа по физкултура. Когато след това дошли триумфите, донесъл ги е Kampfgeist (борбен дух), а не умението. Когато през 1954 г станали световен шампион, побеждавайки Унгария в мач, който заради неочаквания изход се нарича "Чудото от Берн", имали на помощ блатото и футболни обувки с адаптирани бутони.

Професионалният футбол е създаден през шейсетте години, а пресата, най-важното изобретение в модерната игра, въвеждат през деведесетте години на миналия век, няколко десетилетия след измислянето й.

В последните десетилетия това се промени. Разбирането на футбола и ролята на неговите съставни части се промени.

Konzeptfussball, или футбол на съдържанието, не се задържа дълго. Както се появил и в един миг станал модерна дума. Сега е отхвърлен термин, защото е станал излишен. Отбор със силна, напълно ясно дефинирана обща идея е норма в Бундеслигата, а не изолиран случай. За това заслуга имат треньорите, които показаха, че качествената схема побеждава който и да е скъп футболист. Ралф Рангник, Луис Ван Гаал, Пеп Гуардиола, Роджър Шмит и Томас Тухел демонстрираха това и още го демонстрират. Юрген Клоп, обаче, направи това изглежда най-добре.

Новата максима в трансферната политика на Борусия, след описаните парични проблеми, била такава - старо за ново. Изкусните и скъпо платени играчи напускаха клуба, а вместо тях идваха евтини футболисти, млади, талантливи и малко повече от това. Шинджи Кагава, да кажем, е взет от Серезо Осака и за него е платено по-малко от половин милион евро. Кевин Гроскройц, взет от втора лига, за без пари. Марио Гьотце също е безплатен, като се има предвид, че е бил в клуба от деветгодишен. Нури Шахин е тук от 11, Хумелс дойде от Байерн, който не вярваше в него, почти за нищо.

А какво е това което младите крака, пламтящите сърца и мотивирани умове могат да правят? Могат да тичат и да се борят. Достатъчно за Клоп.

Тактиката е комбинация от два фактора - формация и стил. Формацията, относно облика на отбора, разположението на футболистите по терена, не е била необичайна. Но, стил... стилът на Клоп беше шокиращ.

Неговият основен елемент или поне най-екстремния, а и най-очевидния в отбора е gegenpressing. "Противпресинг" или "контрапресинг" е модел на поведение на играчите непосредствено след като се изгуби владение на топката. Вместо да се подреждат в защитна структура, те моментално ще опитат да вземат топката обратно, притискайки противника където и да се намира.

Атаката е най-добре да спре и преди да е започнала, особено като си близо до вратата на противника, но това не е целия резон. Тук е и фактът, че съперникът е най-уязвим в първите моменти, когато е достигнал до топката, защото а) вероятно е изразходвал много енергия в тичане, б) положението на тялото му и неговото отношение е недостатъчно стабилен, и в) неговият фокус е закрит към терена и съотборниците, което макар и временно му пречи да реши къде да подаде.
Трикът е в това футболистите винаги да са правилно позиционирани. Трябва да са близо един до друг, за да могат да притискат като сложна единица, но достатъчно раздвижени така че във фаза нападение техните подавания да не бъдат прекъснати. Още по-важно е знанието на играчите в кой момент престава пресата, за да се образува отбранителна конструкция (известното "правило пет секунди").

Разбира се, Борусия не е била единствена в използването на gegenpressing (мхм, мхм, Барселона), но вероятно е била най-добрата в това. Думата е, все пак, немска.
И с топката, футболът на Клоп е бърз, малко шеметен, директен и вертикален. Той обича да рискува, да бъде агресивен, да заплашва. Клоп обича да напада, нищо повече от това, но за него задържането на владението не е толкова важно, колкото да речем за Гуардиола или Венгер.

"Той обича да има топката, да играе футбол, пасове... Това е като оркестър", каза Клоп за Арсен Венгер. "Но, това е тиха песен. Аз обичам хеви метъл".

И така неговите футболисти бръмчат по терена като стършели подсилени с нитрометан. Без спиране, без почивка и без милост към себе си и другите.

Такава игра, очевидно, иска много самопожертвувание от футболистите, и те ще са готови да й се посветят и ще се подложат на такова екстремно физическо усилие само ако вярват на своя треньор.

"Не можете да победите без тактика, но емоцията прави разликата", казва Клоп и така, може и не пресметнато, открива своята най-голяма тайна.

По време на мачовете, Юрген Клоп е гледка, която не се забравя. Той свири от техническия простор като балон, който изпуска въздух, радва се на гола, сякаш е първият, който е постигнал, а и първият, който е видял, а протестира при съдията, използвайки всеки крайник, който има на разположение. И играчите реагират на това. Не е същото да слушаш нарежданията на генерал, който ти ги дава докато тича до теб, и от онзи, който прави това в бели ръкавици от окопа.

Силата на Клоп е в това, че той успява да се свърже със своите играчи по един много дълбок начин, да заобиколи цялото ментално инхибиране и да влезе в части на умовете им, където растат най-важните усещания и пориви. Доверие, отношение, а защо да не кажем и любов, които по този начин дава са баснословни.

Когато Кагава отиваше в Манчестър Юнайтед, той и Клоп, по собствени признания, провели 20 минути в прегръдки и сълзи. Докато траеха неудачите на Матс Хумелс с контузии, той намери начин да утеши защитника. "Ще го чакаме както добра жена чака мъжа си, който е в затвора."

Той знае какво да каже, как, в кой момент, с усмивка широка като вестибюл. Това го прави много убедителен, освен неустоим. Той е като приятел, който никога не запознавате със своята девойка, защото се боите, че тя ще престане да бъде ваша девойка. Само че той вместо да сваля девойки, подкрепя футболистите.

Така няколко сезона Борусия от Дортмунд беше най-популярния втори клуб на света. Дори и да сте имали свой първи отбор за който викате, с крайчеца на окото, в огледалото за обратно виждане, следихте какво прави Борусия, може би несъзнателно сте стискали ръце от удоволствие като видите, че пак са победили. Сега сигурно ви е жал, че всичко свърши.

Започна в първия кръг на текущия сезон, когато Борусия в мача срещу Байер (Леверкузен), след девет секунди, получи най-бързият гол в историята на Бундеслигат. Това, имайте предвид, не е единственият гол в Бундеслигата, който са получили в първата минута. Прибавете към това, че в Шампионската лига Арсенал вкара гол след 65 секунди, Карлос Тевес след 132 секунди. Целият сезон приличаше на игра на флипер без лоста за удряне. Където и да се отбиеше топката, както и да отскочеше, накрая винаги завършваше на едно и също място. Във вратата на жълто-черния отбор.

Всичко беше една голяма и заоблачена последователност от безсмислени грешки в защита и пропиляване на 99,9% шансове пред вратата на противника. Но, това не е лош късмет. Или, не е изключително лош късмет.

Клопо няма защитна мрежа. Той никога не е, поне не напълно, развил икономичен или прибран тактически подход. И това, просто, не е устойчиво.

Клоп и Борусия отдавна са заедно. Отборите трябва да се променят. В противен случай ще плесенясат. Бела Гутман, който в своята кариера е сменил повече клубове отколкото Лари Кинг и Елизабет Тейлър съпрузи, сравнил футболния треньор с укротител на лъвове.

"Той контролира животните, в чийто клетки извършва своя номер, само докато прави това със самоувереност и без страх. Но, в момента в който стане несигурен в своята хипнотична енергия, и когато в очите му се появи следа страх, изгубен е."

Преди мача с Борусия (Мьонхенгладбах), Клоп вкарал будилник в съблекалнята и го настроил да звънне непосредствено преди началото на мача. Посланието е било ясно - време е да се събудите. Символиката на този жест и неговият ефект да двояки. Той още веднъж показва многообразието и богатото въображение на методите на Клоп. Но загубата в този мач показа, че Клоп вече няма силата като някога да надъхва своите играчи. Стана изгубен.
Дойде време за раздяла, и тази очевидност не убягна на никой. В Борусия биха променили цветовете в кралско синьо, поръсили стадиона с пайети и като химн биха избрали някоя песен на Майли Сайръс преди да се отрекат от Клоп. Той не е треньор на който се отказва и Борусия сигурно не е клуб, който би опитал такова нещо. Дори когато бяха на дъното на националния шампионат, когато са мечтали, сами, в мрачното влажно мазе на Бундеслигата. Решението винаги е било само негово. Единственият човек, който е можел да освободи Юрген Клоп е бил Юрген Клоп. И той направи това.

"Винаги съм казвал, че в момента в който усетя, че не съм съвършения треньор за този изключителен клуб, ще го кажа", гласеше обръщението на Клоп, изговорено с лекотата на някой, който е получил удар в плексуса. Неговият вид е принадлежал на особа, която най-сетне е разбрала, че иска да направи нещо невъзможно. Клоп действаше като човек, който предходния месец е прекарал в опити да научи рододендрон да срича букви.

Най-дългият режим на един треньор в Борусия в историята й стигна до края. Когато неприятната новина завърши, Ханс-Йоаким Вацке стана и прегърна Клоп.
Клоп, напълно сигурно, събори една невидима, но и напълно истинска стена. Караконджулът, какъвто умее да бъде модерният футбол, просто е твърде силен и непобедим. Той, като такъв, не позволява на клубовете, които не са част на утвърдения елит да бъдат успешни за повече от няколко години.

Употребата на финансовия феър плей, която не допуска клуб да харчи пари, които не е изработил сам, направи така, че процепът между онези няколко суперклуба и останалите да стане кратер. Ако на клубовете не е позволено да надграждат с привличането на пари отстрани, а то не е, елитните клубове ще останат недосегаеми.

Парите от ТВ права, маркетинга, спонсори, "мърчиндайзинг", турнета - в най-голяма част отиват за тях. Манчестър Юнайтед беше седми през миналия сезон във Висшата лига, но това не му се отрази много тежко финансово. Представете си, например, Саутхемптън в същата ситуация. Благодарение на финансовия феър плей, най-големите клубове понесоха стълбата със себе си и вече не трябва да се оглеждат.

Тези суперклубове сезони наред взимат играчи от Борусия. Започна с Реал и Нури Шахин през 2011 г, а засега спря с Байерн (Мюнхен) и Роберт Левандовски. Всеки път като се случваше това, Клоп трябваше да се оправя с много по-големи проблеми от това от простото довеждане на нов футболист. Всеки трансфер на Борусия е високорисков, защото пространството за грешки е малко. Тя не може, като споменатите клубове, просто да доведе друг играч, ако той не изпълни това което се очаква от него. Борусия има само един опит.

Натискът в домашното първенство, където всеки неуспех в началото на сезона позволява на Байерн да се отдалечава, означава че Клоп трябва да успява с новите играчи абсолютно всеки път във всеки преходен период, а това е напълно невъзможно.

Като да играете покер срещу някой на когото са раздадени 25 карти. И още, вие трябва да играете с карти обърнати с лицето нагоре. Колко пъти ще победите? Веднъж, ако имате много късмет. Два пъти, ако имате много знание. Третия път ще ви смелят.

"Това е като Джеймс Бонд - само че те са онзи другия тип (лошият)", така Клоп описа Байерн и начина по който той и равните нему клубове решават нещата.

Но, накрая, Клоп и не е обещавал вечност на върха като е дошъл. Обещал е спомени. А, ако някога отидете в този край, ще знаете дали е изпълнил обещанието.

Понякога, шумът наистина е само шум. Но не и на футболния стадион. Не и на стадиона на Борусия (Дортмунд). Във всяка песен, във всяка дума и всяко скърцане, отсега докато има свят, в който футболът значи нещо, ще чуете радост и ще чуете гордост. Заради четирите гола на Роберт Левандовски срещу Реал (Мадрид) в полуфинала на Шампионската лига. Заради който и да е от 67-те гола в първия шампионски сезон на най-добрия треньор, който някога е имало тук. Заради първият дубъл в историята на клуба. Заради интензитета с който се деряха колена и гърла през седем великолепни години.

И когато се разотиде "Жълтата стена",  когато 25 000 души се изтеглят от най-голямата трибуна в света и когато Südtribüne остане гола и празна, ще можете да чуете, без дори да се напъвате. Вечното ехо на победата и хеви метъл футбола, които им е донесъл.

Автор: Лука Йевтович

вторник, 5 май 2015 г.

Трансфери по балкански или как Цървена звезда прахоса 12 млн евро

Идването на чужденци означава медийна офанзива гарнирана с романизирани биографии и звучни прякори на тези момчета, но вече отговорните кадри не смеят да сбъркат като своите предходници. По простата причина, че тези грешки струваха на Цървена звезда повече от 12 000 000 евро в периода 2004-2012 г.

Сумата вероятно ще послужи на привържениците на червено-белите да дадат експресен отговор на големия въпрос трябва ли Цървена звезда да се фокусира на домашния или външния пазар, особено в момент когато на Маракана единственото известно е финансовата неизвестност.

Добре платените като Броновицки, Сомео, Салас и Едгар бяха само случайни преминаващи в червено-белия екип, докато Баркос, Клео и Абубакар Омаро бяха в грешното време на грешното място. Тези появи само сложиха минус в касата на Звезда, заради който спортният директор Зоран Стоядинович е под натиск в продължение на седмици. Той поддържаше тезата, че по сръбските земи няма играчи, които да отговарят на високите изисквания на Цървена звезда.

На това становище трябва да опонират останалите членове на Управителния съвет, особено тези ангажирани с финансовите въпроси, които да напомнят, че Цървена звезда в предишните осем години спечели само от Ли Ади и Маурисио Молини. И то доста символични печалби.

Всичко това води до заключението, че червено-белите трябва да купуват в границите на Сърбия, за да не се окаже бившият европейски шампион в кръговрат от който няма излизане.

Освен, преди всичко, лошите финансови опити с чужденци, на червено-белите не им върви и в школата след силните продажби на Симич, Янкович, Максимович, Милутинович. А клубовете от Йелен Суперлига избягват да си сътрудничат с някогашния гигант от Маракана заради негативни случаи в миналото.

"Сигурно няма да се държим като пияни милионери, защото така стигнахме до там да разберем смисъла на поговорката - Да даде бог да имаш пък да нямаш. Можем да плащаме на чужденци, но те трябва да са два пъти по-добри от домашните играчи. За какво ми е човек, който да седи на пейката и оттам да поддържа отбора. Аз такива в баскетболния клуб веднага махам", сподели неотдавна Небойша Чович.

А Звезда и когато не е имала се е държала разточително, стремейки се да задоволи клубните и привърженическите амбиции. В анализа на плащането на чужденците на Маракана особено внимание трябва да се обърне на случилото се през зимата на 2011 г. Тогавашният президент Владан Лукич промени клубната политика и на Лютица Богдан започнаха да идват проверени южноамериканци. Черешката на тортата беше идването на Евандро Гебел, който беше свободен играч, но щедро заплатен.

Причината - мениджърска печалба. Агенцията, която води делата на някогашния младежки национал на Бразилия е спечелила невероятните 770 000 евро, което е в разрез със здравия разум и принципите на нормалната работа. Подобни случаи се забелязват и при трансферите на Борха, Мезенга и Винисиус Пашеко. Всички тези играчи са препоръчани на Цървена звезда от Деян Рамбо Петкович, а на Маракана ги е довел неговият брат Бобан, който е лицензиран мениджър към ФИФА.

С добри заплащания и някои големи бонуси квартетът латиноси е изкарал от касата на Звезда чисто три милиона евро. Борха показа големи възможности, Евандро не успя да оправдае големите очаквания и разходи, но даде принос за спечелването на една купа, което си остава мизерен успех спрямо дадените пари.

Грешката на Лукич в харченето на много средства беше само повторение на греха на Драган Стойкович Пикси. По време на неговото управление финансовият тумор в Цървена звезда не метастазира, но Стойкович нетактично харчеше пари за играчи от Южна Америка и Африка. Мениджърът на защитника Ибрахима Гай така "фино" се огради покрай идването на бранителя, а подобни прояви и облагодетелстване на трети страни се забелязва и в трансферите на Молина, Салас и Ернан Баркос. Разбира се, Стойкович имаше оправдание в поредните дубли, а Ибрахима Гай и досега е смятан за един от най-добрите чужденци в сръбския футбол.

"Работехме както мислехме, че е най-добре. Спечелихме 4 трофея и играхме 27 мача в европейските турнири. Разбрах, че критикувахме качеството на доведените играчи. Ние сме народ, който няма търпение, който не може да чака. А вижте какво прави този Баркос! Палмейрас даде милиони за него. Това е ясен знак, че не сме сбъркали", смята Драган Стойкович Пикси.
И наистина ако имаше малко повече търпение, чуваемост и по-добра оценка може би Баркос, Едгар и Иван Тричковски щяха да проявят най-светлите страни на футболния си темперамент на Лютица Богдан. Вместо това са изпратени като погрешни инвестиции, продукт на неспособни ръководства... Те намериха щастие някъде далече като надплатиха мизерните си роли в Цървена звезда.

През тези турбулентни години на Маракана минаха и чужденци, които и лаици от самолет видяха, че едва задоволяваха стандартите на сериозния футбол. Така като членове на Цървена звезда своята биография попълниха Ибрахим Соме, Деян Якович, Джеферсон Да Силва, Ферейра Роса... Привличането им само потвърди правилото, че скаутската служба в най-успешния сръбски клуб отдавна е атрофирала или някой е имал личен интерес да доведе такива неясни играчи на Маракана. Съдейки по честите монолози на Небойша Чович истината е някъде по средата.

"Трябва да реформираме скаутската служба. Само по този начин можем да оживим тази ситсема", сподели Чович.

Като тотално губещ е означен преходният период начело с Илия Ивич. С одобрението на Марко Мишкович, тогава влиятелен член на управлението, някогашният нападател на Цървена звезда кръстосваше меридианите и на Маракана доведе боклуци, които бяха скъпо платени. Словенецът Мирнес Шишич получи астрономически договор от 375 000 евро годишно, а малко по-слаби са били на Жозеизли Ферейра Роса и Джеферсон Да Силва. С ръка на сърцето, Ивич доведе и Абубакар Омаруо, който тогава не беше и бледа сянка на играча, който познаваме от Войводина. Разбира се и Илия Ивич си послужи с изпробваната реторика да е работил според най-доброто което може...

Ако Зоран Стоядинович удържи в намерението си и се фокусира на чуждестранния пазар, вече няма да може да се шегува в разговорите с журналистите и да изтъква как трябва да бъде магьосник. С нула евро бюджет (така се изразява Небойша Чович) Стоядинович трябва да намери играчи, които са способни веднага да заблестят и да донесат финансова печалба на Звезда. А такива, съдейки по анализа на работата, не съществуват.

Такива не са Луис Гаридо, нито Абиола Дауда, които доведе Стоядинович.

Ето и какъв баланс има Звезда с доведените чужденци в последните години. Като погледнете всички тези бройки, изглежда непочтително за червено-белите и хората, които са управлявали клуба... Дори и най-богатите клубове на планетата, които плащат най-скъпите трансфери, гледат и да спечелят, когато напускат отбора, а Звезда това не е правила скоро. След този анализ, вероятно по-лесно ще намерите отговор на въпроса "Защо Звезда има дългове за над 40 милиона евро?"

Ли Ади
Дошъл: 26 август 2010 г от Берекум Челси
Стойност на трансфера: 285 000
Мениджърска печалба: 100 000
Разходи за престоя: 165 675
Напуснал: 20 януари 2012 г в китайския Далиен
Стойност на трансфера: 1 700 000
Мениджърска печалба: 508 658
Баланс: +427 292
Трофеи: 0
Борха Мартинес
Дошъл: 1 януари 2011 г от Кашияс де Сула
Стойност на трансфера: 150 000
Мениджърска печалба: 258 000
Разходи за престоя: 392 576
Напуснал: 30 юни 2012 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -800 576
Трофеи: Купа на Сърбия

Бруно Мезенга
Дошъл: 1 юли 2011 г от Фламенго
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 50 000
Разходи за престоя: 66 207
Напуснал: 13 януари 2012 г в Ордуспор
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -116 207
Трофеи: 0

Евандро Гебел
Дошъл: 1 януари 2011 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 770 000
Разходи за престоя: 578 392
Напуснал: 31 август 2012 г в Ещорил
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -1 348 392
Трофеи: Купа на Сърбия

Винисиус Пашеко
Дошъл: 1 юли 2011 г от Фламенго
Стойност на трансфера: 100 000
Мениджърска печалба: 600 000
Разходи за престоя: 392 578
Напуснал: няма точна дата
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -1 092 000
Трофеи: 0

Савио Оливейра
Дошъл: 23 юни 2009 г от Зета
Стойност на трансфера: 200 000
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 197 421
Напуснал: 18 януари 2012 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -397 421
Трофеи: Купа на Сърбия
Бернард Паркър
Дошъл: 1 февруари 2009 г от Танда Роял Зулуа
Стойност на трансфера: 500 000
Мениджърска печалба: 30 000
Разходи за престоя: 69 884
Напуснал: 8 юни 2009 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -599 884
Трофеи: 0

Авал Иса
Дошъл: 9 януари 2009 г от Амазулуа
Стойност на трансфера: 300 000
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 353 900
Напуснал: 8 юли 2011 г в Розенборг
Стойност на трансфера: 770 000
Мениджърска печалба: 446 000
Баланс: -215 900
Трофеи: Купа на Сърбия

Иван Тричковски
Дошъл: 16 януари 2008 г от Работнички
Стойност на трансфера: 750 000
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 179 408
Напуснал: 4 мая 2010 г в Енозис
Стойност на трансфера: 172 500
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -756 908
Трофеи: 0

Мирнес Шишич
Дошъл: 30 януари 2009 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 130 000
Разходи за престоя: 499 811
Напуснал: 4 октомври 2010
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -629 811
Трофеи: 0

Ибрахим Гай
Дошъл: 25 юли 2006 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 475 000
Разходи за престоя: 448 898
Напуснал: 31 юли 2009 г в Ал Ахли
Стойност на трансфера: 200 000
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -723 898
Трофеи: шампион и Купа на Сърбия
Деян Якович
Дошъл: 25 юли 2008 г от Блейзърс
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 45 133
Напуснал: 27 февруари 2009 г в Ди Си Юнайтед
Стойност на трансфера: 21 000
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -24 133
Трофеи: 0

Джеф Да Силва
Дошъл: 25 декември 2008 г от Авайя
Стойност на трансфера: 500 000
Мениджърска печалба: 60 000
Разходи за престоя: 30 828
Напуснал: 12 ноевмри 2009 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -590 828
Трофеи: 0

Ибрахим Соме
Дошъл: 1 юли 2008 г от Бежания
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 250 000
Разходи за престоя: 448 898
Напуснал: 17 август 2009 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -698 898
Трофеи: 0

Абубакар Оумару
Дошъл: 9 януари 2009 г от Нанджинг
Стойност на трансфера: 130 000
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 29 248
Напуснал: 25 юни 2009
Стойност на трансфера: 130 000
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -29 248
Трофеи: 0
Ферейра Роса Жозеизли
Дошъл: 1 февруари 2009 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 191 705
Напуснал: 31 юли 2009 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -191 705
Трофеи: 0

Клео
Дошъл: 30 август 2008 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 200 000
Разходи за престоя: 215 390
Напуснал: 31 юли 2009 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -415 390
Трофеи: 0

Гжегож Броновицки
Дошъл: 18 юли 2007 г от Легия
Стойност на трансфера: 850 000
Мениджърска печалба: 125 000
Разходи за престоя: 269 731
Напуснал: 31 март 2009 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -1 244 731
Трофеи: 0

Маурисио Молина
Дошъл: 16 юли 2007 г
Стойност на трансфера: 52 500
Мениджърска печалба: 122 500
Разходи за престоя: 149 694
Напуснал: 11 февруари 2008 г в Сантос
Стойност на трансфера: 665 000
Мениджърска печалба: 66 500
Баланс: +273 816
Трофеи: 0
Сегундо Кастильо
Дошъл: 31 август 2006 г от СК Депортиво
Стойност на трансфера: 470 000
Мениджърска печалба: 50 000
Разходи за престоя: 307 850
Напуснал: 1 септември 2009 г в Евертън
Стойност на трансфера: 750 000
Мениджърска печалба: 75 000
Баланс: -552 805
Трофеи: шампион и Купа на Сърбия

Ернан Баркос
Дошъл: 18 юли 2007 г
Стойност на трансфера: 350 000
Мениджърска печалба: 105 000
Разходи за престоя: 157 096
Напуснал: 12 декември 2008 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -612 906
Трофеи: 0

Ели Тадеу
Дошъл: 21 юни 2006 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 102 171
Напуснал: 22 януари 2008 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -102 171
Трофеи: шампион и Купа на Сърбия

Едгар Да Силва
Дошъл: 11 юли 2008 г
Стойност на трансфера: 100 000
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 90 056
Напуснал: 12 декември 2008 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -190 056
Трофеи: 0

Мисдонгард Бетолигар
Дошъл: 4 октомври 2007 г
Стойност на трансфера: 100 000
Мениджърска печалба: 20 000
Разходи за престоя: 141 672
Напуснал: 27 ноември 2008 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -261 672
Трофеи: 0

Франклин Салас

Дошъл: 16 юли 2007 г от Депортиво Кито
Стойност на трансфера: 420 000
Мениджърска печалба: 266 000
Разходи за престоя: 115 421
Напуснал: 12 февруари 2008 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -801 421
Трофеи: 0
Жоао Лукас
Дошъл: 1 юли 2007 г
Стойност на трансфера: 54 000
Мениджърска печалба: 0
Разходи за престоя: 354 212
Напуснал: 20 март 2008 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -408 212
Трофеи: 0

Аилтон
Дошъл: 31 август 2006 г от Бешикташ
Стойност на трансфера: 250 000
Мениджърска печалба: 50 000
Разходи за престоя: 292 098
Напуснал: 18 юли 2007 г в Грасхопърс
Стойност на трансфера: 200 000
Мениджърска печалба: 50 000
Баланс: -342 098
Трофеи: 0
Благой Георгиев
Дошъл: 16 юни 2006 г от Славия София под наем
Стойност на трансфера:  0
Мениджърска печалба: 150 000
Разходи за престоя: 182 782
Напуснал: 13 юни 2007 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -332 782
Трофеи: шампион и Купа на Сърбия

Фабио Да Силва
Дошъл: 5 август 2005 г от Рад
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 118 000
Разходи за престоя: 175 220
Напуснал: 30 ноември 2007 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -293 220
Трофеи: шампион и Купа на Сърбия
Такаюки Сузуки
Дошъл: 27 януари 2006 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 52 500
Разходи за престоя: 236 924
Напуснал: 30 януари 2007 г
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 0
Баланс: -236 924
Трофеи: шампион и Купа на Сърбия

Хамину Драман
Дошъл: 1 септември 2005 г от Харт ъф Лайън
Стойност на трансфера: 0
Мениджърска печалба: 70 000
Разходи за престоя: 110 735
Напуснал: 4 август 2006 г в Генчлербирлиги
Стойност на трансфера: 220 000
Мениджърска печалба: 80 000
Баланс: -54.73
Трофеи: шампион и Купа на Сърбия