неделя, 28 февруари 2016 г.

"Гробарите" уцелиха капитана на Звезда с GSM

Printskrin: Youtube/Telegraf.rs TV
Александър Лукович приключи преждевременно 150-то дерби заради червен картон. При излизането от терена беше на мерника на привържениците на Партизан, които хвърляха предмети в неговата посока. Сред тях имаше всичко - запалки, монети, чак и мобилни телефони.

Един такъв уцели Лукович в долната част на стомаха, а капитанът на "червено-белите" се преви с гримаса на лицето от болка, а след това се прибра в тунела откъдето изгледа мача до края.



събота, 27 февруари 2016 г.

Божинов към Божович: Да каже имаше ли дузпа

http://cdn.tf.rs/2016/02/27/Bozinov-izjava-620x350.jpg
След края на 150-то дерби между Партизан и Цървена звезда Валери Божинов беше много недоволен от съдията Владо Глоджович, а имаше какво да каже и за треньора на противника Миодраг Божович, заради думите на наставника към него преди мача.

- Няма какво да кажа, нека Гроф да говори - започна Божинов изявата си след мача. - Стопроцентово знам, че беше дузпа, а и Неца Михайлович вкара редовен гол.

- Съдията направи каквото трябва. Мачът беше супер. И ние и Звезда играхме добре, но не можеш така да загубиш. Ето сега питам Гроф дали имаше дузпа, дали голът беше редовен. Ето сега да говори за съдията. Той е човек, който има голям опит и знае какво казва и какво трябва да каже - заключи българинът, който прекара на терена 53 минути без да отправи удар.


Божович: Това е най-хубавото което има в Сърбия

FOTO: STARSPORT
- Беше извънреден мач, мисля, че беше хубаво дерби. Имаше моменти на добра игра, можеше и Партизан да победи, победихме ние... вярвам, че публиката може да е доволна - заяви Божович.

Причината да пусне Плавшич след изгонването на Лукович е заради неговата бързина.

- Очаквах Плавшич да тича, затова го вкарах в игра, той е момче, което доста тича и ни помогна много в края - допълни наставникът на Цървена звезда.

- Имахме пропуски в отбрана... това е дерби, светинята на сръбския футбол, и ми е драго, че завърши така - приключи специалистът.

Миодраг Божович, известен с прякора си Гроф (Граф - б.а.), продължава да чупи рекорди в сръбския футбол. Победата в дерби №150 срещу Партизан е двадесет и първа поредна от началото на сезона, а преднината пред "черно-белите" вече е 32 точки. Нещо невиждано в историята на футбола на западната ни съседка.

Томич беснее: За какво кървим? По-голяма дузпа от тази няма...

FOTO: STARSPORT
- Играхме добре през голяма част от мача, полувреме и повече... Тежко ми е. Не заради загубата, напротив. Поздравления за Звезда за победата, за моите момчета за труда, и не искам да търся алиби, но... Аз от тази по-голяма дузпа не съм виждал. Освен това, нарушение при гола на Звезда нямаше, топката беше преместена седем метра напред - заяви Томич задъхан.

- Поставя се въпросът за какво се трудим? За какво търпим такъв натиск? - пита треньорът на "черно-белите".

- Все пак, да не ме разберете погрешно, честитя на футболистите и треньорския щаб на Звезда победата и коректното поведение в мача, както и на моите момчета за труда. Имахме възможности, които трябваше да използваме - заяви Томич.

Партизан загуби у дома с 1:2 от Цървена звезда, въпреки че игра в последния половин час с човек повече. Изоставането от лидера в сръбското първенство вече е 32 точки. Рекордна разлика между двата клуба в историята.

Цървена звезда взе юбилейното дерби и направи дубъл над Партизан


Дербито започна огнено още от първия сигнал. Препълнените трибуни на стадион "Партизан" видяха първото прекъсване на мача след минута и половина игра. Най-разпалените привърженици хвърлиха димки, които направиха условията за игра невъзможни. В състава на Партизан като титуляри започнаха и двамата българи - Иван Бандаловски и Валери Божинов.

Партизан имаше претенции за дузпа в 12-ата минута, когато Михайлович беше спрян в наказателното поле по пътя си към вратата. Реакцията на "черно-белите" беше бурна и се наложи съдията да предупреди треньора Иван Томич, който жестикулираше край страничната линия.
FOTO: STARSPORT
В 18-ата минута домакините поведоха в резултата. След корнер отдясно, изигран късо, топката отиде в Михайлович. Той центрира към дебютанта Седрик Гогуа, който се извиси на ръба на малкото наказателно поле и с глава откри - 1:0.
FOTO: STARSPORT
Равенството беше възстановено в 25-ата минута. Луис Ибаньес се разписа от пряк свободен удар с прецизен изстрел в долния ляв ъгъл на Шаранов - 1:1.
FOTO: STARSPORT
Веднага след изпълнението на центъра Партизан имаше възможност да си върне предимството, но Кахриман отрази удар от воле на Стеванович.

В 32-ата минута Цървена звезда постигна пълен обрат. Най-добрият стрелец в първенството на Сърбия Уго Виейра оползотвори акция отдясно и засече центрирането с плонж с глава, за да взриви северната трибуна на стадиона - 2:1.

Две минути по-късно след центриране отляво от ъглов удар Марко Груич можеше да покачи на 3:1. Новото попълнение на Ливърпул се извиси над всички и стреля с глава, но топката мина на сантиметри от лявата греда на Шаранов.

В 38-ата минута се стигна до сериозна разправия между играчите на двата отбора. След едно остро влизане на Йованович срещу Груич, топката излезе в тъч, а страстите се нажежиха и няколко играчи се скупчиха и сбутаха, но всичко утихна бързо.

В третата минута от добавеното време Цървена звезда получи пряк свободен удар и Ибаньес отново беше близо до попадение. Въпреки че топката беше на 40 метра от вратата, той отправи бомбен шут, но този път Шаранов успя да боксира встрани.

Отборите се оттеглиха на почивка при резултат 2:1 за Звезда.
Može i ovako - navijačica Partizana i navijač Zvezde zajedno na tribinama
Втората част започна на високи обороти, като гол на Партизан беше отменен заради засада в 47-ата минута. Капитанът Илич изведе Михайлович, но страничният съдия беше вдигнал високо флага. Ситуацията беше доста тънка и вероятно "черно-белите" ще имат претенции. Самите играчи не оспорваха.
FOTO: STARSPORT
В 49-ата минута голям пропуск за Звезда направи Сърнич, който останал очи в очи с Шаранов стреля в него. Авторът на първото попадение за Звезда Ибаньес го намери с пас между двама партизановци.

Валери Божинов беше изваден в 53-ата минута, а на негово място се появи Душан Влахович - най-младият дебютант в историята на дербито. Българинът нямаше нито един удар към вратата на Звезда, макар да се заканваше да постигне гол в най-големия мач на Сърбия. Томич видя достатъчно.

Иван Бандаловски се активизира отдясно и на няколко пъти направи центрирания към наказателното поле. Партизан потърси изравняването. В 62-ата минута Томич направи втора смяна. Капитанът Саша Илич отстъпи мястото си на Косович. След нова порция димки от трибуните последва второто прекъсване на мача заради намалена видимост. След около минута битката беше подновена.
FOTO: STARSPORT
В 66-ата минута Партизан имаше добра възможност да изравни. Михайлович изпълни пряк свободен удар от границата на наказателното поле, но изстрелът му не намери очертанията на вратата. Южната трибуна прекъсна мача след серия бомбички към вратата на Кахриман, поредна минута почивка.

В 70-ата минута Бандаловски се озова в наказателното поле на Звезда и с диагонален шут стреля право в Кахриман. Секунди по-късно "червено-белите" останаха с 10 души. За втори жълт картони капитанът Лукович беше изпратен по-рано към душовете.

В 77-ата минута треньорът на звездашите направи първата си смяна. Александър Катай отстъпи място на Плавшич. Партизан засили натиска си, след като вече имаше човек повече на терена. След центриране от ъглов удар отляво Бандаловски засече топката от въздуха, но от много малък ъгъл и прехвърли вратата.
FOTO: STARSPORT
Бомбардирането от южната трибуна продължи и в 80-ата минута мачът отново беше прекъснат, докато се разсее димната завеса. Треньорите използваха възможността да дадат указания, а Томич изразходи и смените си. Йованович излезе, а вместо него до края Саша Лукич.

След като остана с човек по-малко Цървена звезда очаквано се прибра в своята половина и разчиташе на контраатаки, за да търси окончателната развръзка в мача. Виейра прати топката във вратата, но не беше чул сигналът на съдията за прекъсване на играта.

В 86-ата минута пострада вратарят на гостите Кахриман. Той излезе от наказателното си поле, за да пресече пас, а Стеванович от Партизан в опит да достигне топката го покоси с шпагат. А беше маркирана и засада. Две минути по-късно се повтори сходна ситуация, но този път Кахриман беше в наказателното си поле и улови топката с ръце, преди да бъде ритнат от Стеванович, който този път получи жълт картон.

Във втората минута от добавеното време Божович направи втората си смяна - на терена се появи Ристич на мястото на Сърнич. Ценни секунди в отбраната на преднината.

В 95-ата минута голмайсторът Уго Виейра беше заменен от Ненад Гаврич и така звездашите изразходиха смените.

Многото прекъсвания логично доведоха до голямо продължение. В 98-ата минута Кахриман направи спасяването на мача, спасявайки фронтален удар от вътрешността на наказателното поле. Така Цървена звезда си осигури победата в юбилейното дерби и направи дубъл през сезона над Партизан.



Партизан - Цървена звезда 1:2 (1:2)

1:0 - Гогуа (18 мин)
1:1 - Ибаньес (25)
1:2 - Виейра (32)

Партизан: Шаранов, Бандаловски, Гогуа, Йованович (80 - Лукич), Богосавац, Брашанац, Евертон, Илич (62 - Косович), Стеванович, Михайлович, Божинов (53 мин - Влахович)

Цървена звезда: Кахриман, Петкович, Лукович, Павичевич, Ибаньес, Льо Талек, Доналд, Катай (77 мин - Плавшич), Груич, Сърнич (92 - Ристич), Виейра (94 - Гаврич)

жълти картони: Стеванович, Илич, Евертон (П), Лукович, Доналд (Ц)
червен картон: Лукович (Ц)

Белград, стадион "Партизан", 25 000 зрители
главен съдия: Владо Глоджович

Любопитен момент от богатия колорит на трибуните беше голям бял транспарант с надпис Омъжи се за мен, Гаго (умалително име за Драгана).









Дерби 150 между Партизан и Звезда с двама българи


Голямото дерби на Сърбия между Партизан и Цървена звезда днес ще е под номер 150, а в него се очаква да вземат участие двама българи - Иван Бандаловски и Валери Божинов, които защитават "черно-белите" цветове. Сблъсъкът, който отдавна е получил световно признание за един от най-пламенните, започва от 18 ч на стадиона на Партизан.

Иван Томич, като Партизановия цезар, мечтае за триумвират - триумфален успех срещу големия съперник на три нива: играчи, спортен директор и - треньор!

- Самата дума дерби показва огромното съперничество, "най-голямото" на нещо което винаги ще трае, което са създавали нашите родители, родителите на нашите родители, ще говорят нашите деца, децата на нашите деца. Очаквам от своя отбор максимално ангажиране и искам всичко да премине в спортен дух, честна игра, уважение към противника, в мач с много голове - да вкараме повече и да се радваме пред своята публика - заяви Иван Томич, шеф на треньорския щаб на Парния валяк.

Цървена звезда е на плюс 29?

- Никога не съм обещавал големи неща, думите не показват много, много повече говорят - делата. Не е приятен погледа към табелата, Звезда е фаворит. От друга страна, това при нас може да пробуди още по-голям мотив да докажем, че тази разлика е създадена след гъст календар и големия брой мачове, които Партизан изигра в Европа на високо ниво. Имаме възможност по някакъв начин да се изкупим и да покажем на привържениците, че формираме нов, млад отбор, трябва да го изтърпим.

Колко ви смущава атмосферата на песимизъм между привържениците?

- Знам за какво говорите... Направихме голяма промяна в отбора, понякога смяната на работата на тренировки не се вижда толкова бързо на мачовете. Това се случи против ОФК Београд... Задължени сме да убедим всички любители на "черно-белите" цветове, че заслужаваме подкрепа и всички заедно работим в правилната посока за Партизан.

Цървена звезда записа 20 поредни победи в шампионата, иска и №21 на стадиона на най-големия противник. Рекордната преднина от 29 точки спрямо Партизан не отпуска лидерът в надпреварата, шефът на треньорския щаб Миодраг Божович обяви гоненето на нов триумф!

- Очакванията са да продължим победния низ и да направим нови рекорди. В дербито няма фаворит, нито някога е имало, без оглед на табелата. Партизан е нашият най-голям противник и огромно предизвикателство, би било хубаво да празнуваме на неговия стадион - изтъкна Миодраг Божович, старши треньор на Цървена звезда.

Опитният стратег, след уводната реч, допълни:

- Създава се атмосфера - победа или смърт. Това е само футбол, не е добре да се помпа атмосферата, че Партизан с победа печели първенството и че евентуална негова победа има по-голяма стойност от титла. Ако им е добре, съгласни сме всяка година те да печелят дербито, а ние да бъдем шампиони.

Божович реагира и на изявата на нападателя на Партизан Валери Божинов:

- Помислете, идва Божинов от България и говори, че две десетилетия не е свирена дузпа за Партизан. Може да не е знаел, че има дерби, може да е, защото е слушал Цеца и Брена. Значи, най-умното е да почнем мача с дузпи. Глогович да свири, те стрелят, пък да се прегърнем.

Гроф (граф - б.а.) след това поясни:

- Не е важно кой го е казал, добри момчета и спортисти са в Партизан. Пречи ми, че се набляга на дузпа и че е по-важна евентуална тяхна победа от нашата преднина. Намерена е и изява отпреди 180 години на Смилянич: "Ако не ви е срам, спечелете титлата". Ровят, искат да омаловажат сезона и нашите успехи.

Треньорът на Звезда подчерта, че нищо същински не се променя и в случай на неуспех, но целта е победа:

- Ситуацията подсеща на първото дерби. Партизан беше в отлична ситуация, имаше шанс да се класира в Шампионската лига. Ние победихме. Решаваща ще е спокойната, хладната глава. Мисля, че това сме ние, нямаме причина да създаваме напрежение. Дори и ако загубим, а се надявам да не, ще имаме 26 точки преднина.

Партизан - Цървена звезда - 18:00 ч

Белград - стадион "Партизан". Капацитет: 25 000. Съдия: Владо Глогович (Врбас)

Партизан: Шаранов, Бандаловски, Гогуа, Йованович, Богосавац, Брашанац, Евертон, Илич, Стеванович, Михайлович, Божинов

Цървена звезда: Кахриман, Петкович, Лукович, Павичевич, Ибаньес, Льо Талек, Доналд, Катай, Груич, Сърнич, Виейра

Дерби пред 25 000. В Хумско очакват дербито да се гледа на живо от 25 000 зрители.
- Разрешеният капацитет е пълен. Изток и запад са намалени заради мерки за сигурност с 10%. До четвъртък вечерта бяха продадени 20 000 билета - разкрива Педжа Вуйович, и.д. директор на маркетинга в Партизан.

За юг цената е 800, ъгловите части на изток и запад 1200 и централните части на изток и запад 1500 динара.

четвъртък, 25 февруари 2016 г.

Единствен в света: Челси има ЛГБТ привърженици

 lgbt-rainbow-flag
Шампионът на Англия, футболен клуб Челси, обяви, че скоро ще има ЛГБТ привърженическа група, която заедно с много други групи на "Стамфорд Бридж" ще подкрепя "сините" в следващите сезони.

Главният създател на този "проект" е Ед Конъл, член на ЛГБТ популацията и голям привърженик на Челси, и от това очаква да се намали хомофобията и по стадионите, и сред екстремните запалянковци с които е познат този клуб на Острова.

- Клубът е горд с нашите различности и заради създаването на мостове между хората. Пожелаваме добре дошли на всички, без оглед на раса, религия, сексуалност или пол - съобщава официалната страница на Челси.

сряда, 24 февруари 2016 г.

Атлетическа шампионка си разби ТВ заради Фламини

Metju Flamini, Foto: Reuters Известната британска атлетка Кели Сотертън си разби телевизора заради футболиста на Арсенал Матьо Фламини, който направи дузпа в първи осминафинал от Шампионската лига срещу Барселона.

Фламини влезе на терена в 82-ата минута, а само 47 секунди по-късно направи нарушение срещу Лионел Меси. Аржентинецът вкара от 11-те метра и оформи крайното 2:0 за Барселона.


Фламини вече дълго е в немилост пред привържениците на Арсенал, които му се подиграха в социалните мрежи.

Славната британска атлетка Кели Сотертън, която е голям привърженик на Арсенал, нервирана от постъпката на френския футболист с дистанционното управление разби телевизора си.

Кели е бронзова медалистка от многобоя от ОИ в Атина 2004 г. Тя е носител на множество медали от европейски и световни първенства.



Масирана подкрепа от Сърбия за Арсенал

Голям брой симпатизанти на Арсенал от Сърбия се събраха вчера в Белград, а поводът е ясен на всички, първи мач от осминафиналите на Шампионската лига между Арсенал и Барселона.
Masovno okupljanje navijača Arsenala u Beogradu
Шампионът на Европа вчера игра на "Емирейтс", а любителите на футбола от Сърбия, които подкрепят Арсенал даваха рамо на отбора на Арсен Венгер от един белградски пъб.

Около 150 сръбски "топчии" се събраха вчера в Белград, за да гледат мача, в който Арсенал загуби от Барселона, но на никого не му беше жал, защото доброто настроение от събирането беше на преден план.
arsenal srbija
Преди няколко месеца симпатизантите на този клуб се събраха в Крагуевац, а сега решиха такива сбирки да има в Белград. Всеки мач на Арсенал се гледа на едно и също място с голямо внимание, а Милош, който е организатор на сбирката, изтъква, че това неофициално е най-голямото събиране на привърженици на чуждестранен клуб в държавата, както и че всички са добре дошли на следващи мачове с участието на Арсенал.
arsenal srbija
"Беше феноменално, дойдоха хора от цяла Сърбия, от Суботица, Ниш, Нови Сад, Крагувеац, Кральево, Нова Вароша, Нови Пазар, Ягодина, Зайечар, Вальево, Зренянин...
arsenal srbija
Бяхме около 150, атмосферата беше отлична с доста пиво и веселие, само резултатът срещу фаворизирания съперник попречи да бъде празникът пълен", заяви Милош от Иваница.
arsenal srbija
arsenal srbija

Нарко-футболът - Асприля, Йозич и двама Ескобар


Ах, Тино Асприля, отново го направи. Яхна своя кон, облечен в розовия костюм на тиранозавър рекс, и лудостта в главата отвори някакъв процеп във вселената: над твоето имение, там във Валие дел Каука, където плодната долина на реката прегръща Тихия океан, отвори се черна дупка, и от нея, като от кутията на Пандора, отново излезе миналото, опияняващ латино коктейл от наркотик, престъпления, носталгия и най-добрия южноамерикански футбол, който изчезна в мига, в стрелбата, която покоси Андрес Ескобар в твърде горещото лято на 1994 г.

Всеки ход на някой от героите на колумбийския футбол от деветдесетте, както и всеки дрибъл на Хамес Родригес или всяка издънка на Радамел Фалкао, отново сваля катинара от най-невероятните истории, които футболът може да сервира, хладни като отмъщение и ясни като огледало с което се правят чертите кокаин, онези за Нарко-Футбол.

И колкото пъти да я чуете, отново имате нагон да прекъснете разказвача, да му кажете да не прекалява, че не може това да се случва в края на двадесетия век. Само че е могло, и е.

Бихте помислили, на първа топка, че историята започва с чудесния гол на Хаджи, от Карпатите, на първия мач на всеобщия фаворит и този на Пеле на Мондиала в Америка, и кресчендото е глупавият автогол на Ескобар след неадресирано центриране на Джон Харкс в 35-ата минута, но историята като "шмъркащ" филм, започва години по-рано и получава маховик на Световното първенство през 1990 г.

И отново тук са югославяните. В Болоня, в средата на юни 1990 г, във втория кръг от Група D на най-грозния от всички планетарни турнири в новата история, се срещнаха две държави, които съществуваха само на хартия.
tim Jugoslavije koji je savladao Kolumbiju u Italiji
Югославия, усещаше се вече във въздуха, играеше своя последен танц, уморена за всичко освен за война и национализъм, двадесет момчета, които Ивица Осим поведе в Италия вече отдавна не са братя и не са обединени, "Хей Славяни" се пее на полуглас или не се пее изобщо.

Ако Югославия е пример, че футболът не може да обедини държава, противниците в този следобед в Болоня са доказателство, че може. Само за кратко, несъмнено.

Колумбия е изтерзана от гражданска война, насилие което е прекрачило всяка граница на разума, властта е съществувала формално, но вече е била безсилна пред наркокартелите, които са контролирали всяко всекидневие и всяко щастие. Двадесет дни преди началото на Мондиала, в Колумбия са проведени странни президентски избори, след като от четири кандидата трима губят главите си в атентати.

Онзи, който ще преживее (въпреки че и в неговия самолет е поставена бомба, но по чудо изпуска този полет), и побеждава, Сезар Гавирия, все пак няма да е белият гълъб с клончето на мира в клюна: не, той ще направи сделка с Пабло Ескобар в създаването на отделен затвор за capo di tutti capi. Домът на КП се наричал La Catedral, катедралата, и от него наркобосът можел безгрижно да си движи работата. Имал огромна зала за забавление, имало джакузи, имало водопад, който бил измислен лично от Ескобар, и това което е най-важно за нашата история, имало е огромен футболен терен, с всички трибуни и специално място за Шефа.

Пабло и Гавирия гледали - може би и заедно,кой ще управлява повече в този водовъртеж от корупция и грях - мача в Болоня и имали какво да видят. Югославяните, потресени от загубата от Западна Германия с 1:4, се хвърлиха срещу Колумбия, с Валдерама, Ринкон, едно момче на име Рене Игита и още едно момче на име Андрес Ескобар.

Мачът беше борбен, залогът голям, особено за онези типове с шест факли на гърдите, и много чуден, за решаващия гол, който все още би се въртял в пиковите часове, ако не се беше разпаднала държавата.

На Ивица Осим не му беше ясно - или само на него е било ясно? - откъде в 75 минута пред колумбийското наказателно се намираше либерото, Давор Йозич, както и на нас не ни беше ясно как успя така добре да приеме топката от Сафетов и да направи ванбастеново воле, което Игита можеше само да украси с парад...
Югославия победи, няколко дни по-късно надви и големите си приятели от Емирствата и отиде на Испания, а всичко след това е, както се казва, история. Колумбия по чудо отиде на Камерун и клекна след два гола на Роже Мила в продълженията, и онази паралелна вселена се разгърна за пръв път.

СФРЮ скоро ще спре да съществува, въпреки или благодарение на футбола, както искате, а Колумбия, Колумбия ще се обедини.

Ако на вас през последните години ви се струва, че цяла Сърбия, примерът работи, се държи на една ракета (Новак Джокович - б.а.), тогава знаете как е било в ранните деветдесетте за колумбийците: освен футбола, освен една топка, всичко друго е било грозно... Първата асоциация за Колумбия навсякъде по света били дрогата и насилието, а тогава 11 момчета в жълти екипи започнаха да променят имиджа на държавата. Футболистите станаха герои на цялата нация.

Президентът Гавирия, Пабло Ескобар и всички други големи и малки ескобари започват, след това лято и загубите от Югославия и Камерун, да влагат много пари в колумбийските клубове - тогава Атлетико Насионал (отборът на Пабло), Америка де Кали (собственик наркобосът Мигел Родригес), Милионариос (под контрол на неговия брат, също наркобос Хосе Гонзало Родригес) и Депортиво Кали от чували за бой стават редовни участници в последните етапи на Копа Либертадорес - да градят терени и стадиони, да плащат много пари на най-големите таланти, които вече не трябва да ходят в Аржентина или Бразилия, или още по-далече, в Европа.

Ескобар е искал те да бъдат тук, пред неговите очи, понякога и буквално: водел играчи в своята Катедрала, да го забавляват и да се забавляват - Карлос Валдерама ще е първият, който ще признае какво се е случвало зад решетките, а след това ще разкажат и всички останали...
Karlos Valderama
Мислите, че сме видели всичко когато Фаустино Асприля, най-добрият футболист между всички неописуемо талантливи играчи от това поколение, яхнал розов динозавър и учил своя кон да играе футбол? Това не е нищо в сравнение с онова, което се случвало през 1992 и 1993 г над увити долари, между линиите на терен със съвършена трева в един затвор, линии, които понякога и дословно са били поръсени с кокаин.

Когато хубави неща се случват на повърхността, никой не се и труди да загребе на дълбоко: стремглавият полет на колумбийския футбол е бил подмазан с пари от продажбата на дрога, работа одобрена от най-важните хора в държавата. Всичко е било подредено около футбола, всяка болка ще се излекува, а всяка смърт забрави, мислели, когато Колумбия се изкачи на покрива на света в Америка през 1994 г...

Това вдъхновение не е било прекалено, наистина, и не трябва да се шегуваме с Пеле, че посочи колумбийците да бъдат хит на първенството. Всичко е, всъщност, предсказвало това.

Август 1993 г в квалификации за Мондиал, Колумбия в Баранкила побеждава Аржентина с 2:1, с голове на Валенсия и Валенсиана, две седмици по-късно за пръв път в историята побеждават и комшиите от Перу със селектор Владица Попович на свой терен (и то с 4:0), а тогава дошъл 5 септември и мачът, който промени всичко. И унищожи един живот...

В дните преди мача, улиците на Меделин, Богота, Кали, Баранкила, прозвънявали песните на Карлос Вивес, който смесил валиенато и рок енд рол, и дишали с футбол. Победителят отива на Световното първенство, а загубилият на допълнителни квалификации срещу Океания.

Диего Армандо Марадона през тези дни лее отрова. "Колумбийците нямат какво да правят на Мондиал", гърми Ел Пибе, който ще гледа от трибуните своите другари - Симеоне, Руджери, Редондо, Батистута, Гойкочеа.
Fredi Rinkon
Случило се невъзможното. Първо Ринкон, преди края на първото полувреме, след като вратарят Кордоба спаси всичко което Батигол пробва, а после в другата половина: Асприля, а после пак Ринкон, пак Асприля, пък Валенсия. Пет на нула за Колумбия против световния вицешампион, 5:0 за 26 мача без загуба, за усмивка на къдравия капитан, за оригващия се Марадона, за гордост на нацията. И в един единствен ден, сякаш тях никога не ги е имало, изчезна четиридесет години партизанска война и двадесет години нарко трафик.

Този мач е представен така от El Tiempo:
"От насилието в нашата държава се отрони топка. Може това да ви се струва фриволно в съпоставката с болката заради толкова смърт, но такава победа беше необходима държавата да тръгне към оптимизъм. Не смеем да мислим, че спортът е най-важното нещо в една държава, но това което се случи в юга на континента е знак, че националността, обединението, не могат да бъдат победени от куршуми, изнудвания, отвличания. Вива Колумбия! Това е държава, в която футболът победи насилието, студа и болката..."

Президентът Гавирия отиде и още по-далече, награждавайки всеки от отбора с Орден Бояк, най-голямото национално признание за геройство, и ги сравни с освободителя Симон Боливар.

Само че, под онази повърхност, която никой никога не рови, нищо не е било толкова красиво, нито освобождаващо. Ако началото на възхода на нарко-футбола е загубата от Югославия, неговият край е 5:0 на Монументал: и тази нощ, когато Колумбия е била обединена, 82 души са загинали, а 725 ранени по време на "голямото празнуване", като увод за онова което тепърва ще се случи.

Гордостта много бързо ще се превърне в пъкъл. Сънят в най-големия кошмар.

Декември 1993 г Пабло Ескобар е убит. Без най-влиятелния между тях започват още по-брутални сблъсъци, а човешкият живот в севера на Южна Америка ще има по-малка стойност и от нещастния югославски динар.
Andes Eskobar na travi
В Америка, тогава четвъртият в класацията на ФИФА отбор ще отиде с товар, който не биха издържали и най-опитните и хитри състави. Провалът на старта срещу Румъния изби много пари от ръцете на картелите, които искаха да ги "легализират" чрез залози, преди мача със САЩ се създаде мъчна атмосфера в отбора, смъртни заплахи за играчите и селектора Франсиско Матурани. "Ако сложиш Габриел Гомес в отбора, всички ще бъдете убити", гласяла една от тях, и щателният мустак от средата на терена в този ден напуснал хотела, и напуснал футбола.

Андрес Ескобар нямаше този късмет. В страховита тежест, колумбийците играли сякаш на краката имат бетонови обувки, изгубили от САЩ с 1:2 и при завръщането в родината, 3 юли 1994 г, пред една дискотека в Меделин в 3 сутринта, в защитника на националния отбор ще бъдат изстреляни 12 куршума, всеки с посланието "Това е за онзи автогол".

Тогава държавата ще се освести. Братята Родригес ще бъдат хванати и осъдени на 30 години затвор в САЩ, Америка де Кали ще стане първият футболен клуб, който ще бъде сложен в официалния списък на ЦРУ за терористични организации, ще бъде убит и основателя на Енвигада (клубът от който ще изплува Хамес Родригес) Хорхе Артуро Бустаменте, а тогавашният президент на Футболния съюз на Колумбия, Хуан Хосе Белини, ще прекара шест години зад решетките заради корупция и пране на пари. На делото признава:
"Разбира се, че възходът на колумбийския футбол е благодарение на пари от дрога. Всички позволихме това. Всички участвахме в това. И всички прикривахме това."

Правдата, все пак, стигна прекалено късно за Андрес Ескобар и колумбийския футбол.
Oskar Kordoba prima Eskobarov autogol
Някои играчи успяха да се оправят от шока, като лудия Фаустино Асприля, някои никога не са. А националният отбор дълги години лутал в безнадеждност: от 1998 до 2014 г не са се класирали за Световно първенство - единственият успех е спечелването на Копа Америка през 2001 г, но този турнир беше наистина странен, с Хондурас, който победи бъдещия световен шампион Бразилия на 1/4-финалите и с аржентинците, които не участваха от страх от терористични атаки от левичарите от партизанския ФАРК - водещите отбори играели под червената линия на банкрута или напълно пропадали финансово.

Трябваше да минат пълни двадесет години, за да може Колумбия да победи своите демони.

През лятото на 2014 г, липсваше само малко храброст и дързост, които имаше поколението на Асприля и Валдерама, за да колумбийците на Пекерман с Хамес Родригес да нападнат и преборят Бразилия на 1/4-финалите на Мондиала. Но няма значение. Бъдещето, за пръв път, изглежда приятно за втората по големина държава в Латинска Америка, която е започнала да решава проблемите един по един, и за състав в който има все повече млади играчи необременени от миналото и небелязани от грешките на своите родители. Освен това, и бизнесът на наркотрафикантите се пресели на север, в Мексико.

Ах, Тино Асприля, отново го направи. Яхна своя кон, облечен в костюм на розов тиранозавър рекс, и отново лудостта в главата отвори някакъв процеп във вселената и ни накара да се сетим за най-невероятните истории, които футболът може да сервира, онези за Нарко-Футбол, и Давор Йозич и Фреди Ринкон. Само, може би от тези черни дупки този път не се усеща мирис на престъпления от паралелен свят на кутията на Пандора, а следа надежда че една голяма, футболно луда държава, може отново да бъде обединена. И в Русия 2018, като не успя на своя континент, да избърше последната бяла следа, която подлудяваше и измами Пеле и цялата планета.

Автор: Марко Прелевич, главен редактор на списание "Седмичник"

вторник, 23 февруари 2016 г.

Най-лудият и най-чудният автогол на всички времена

 Flag-Pins-Barbados-Grenada_720x600
В края на квалификациите за Карибската купа през 1994 година, на Националния стадион в Сан Мишел в Барбадос, последният мач от групата играят Барбадос и Гранада. Системата е такава, че се играе до победител, за да няма равенства, Барбадос е победен от Пуерто Рико с 1:0, докато Гранада е победила Пуерто Рико с 2:1. Таблицата преди завършващия мач, гласи: Гранада 3, голова разлика 2:1, Пуерто Рико 3, голова разлика 2:2, Барбадос 0, голова разлика 0:1. На отбора на Барбадос му е необходимо да победи Гранада с два гола разлика, за да заеме първото място в групата. И бил на добър път, до 83 минута води с 2:0. Все пак, Гранада в този момент постига гол, което оставя на Барбадос шест минути да постигне още един гол и да се класира напред, нали така? В някой нормален мач да. В този случай - не. Сещате се, че горе споменахме, че мачът не може да завърши при равен резултат? За да бъде излъчен победител, играли се две продължения по 15 минути със златен гол, след което се биели дузпи. Обичайно, бихте казали. Но, да бъде този турнир единствен се погрижило правилото, което гласяло - златният гол се смята за два. Всъщност това правило довело до крайно странен развой на ситуацията: в 87 минута, отборът на Барбадос си вкарва автогол, с който мачът е на ивицата на продълженията, с желание в тях да постигне този дълго желан гол и да заеме първо място. Звучи прилично просто... като имате задачата да защитите един гол. В тази ситуация, на Гранада отговаряло да бъде поразена с един гол разлика отколкото да остане резултатът нерешен, така че последвали няколко доста комични минути, в които играчите на Гранада опитват да вкарат гол и в двата края на терена, докато играчите на Барбадос защитавали вратите - четири играчи и вратарят своята, а останалите шест вратата на Гранада. В това си намерение са и успели, мачът отишъл в продължения, Барбадос стигнал до гола и триумфирал с 4:2 в един легендарен мач. Не можем да обвиним никой. Историята си е легендарна...

А ето и един малко по-дълъг видео запис, посветен специално на този, меко казано, чуден мач:

понеделник, 22 февруари 2016 г.

Копа Америка събра Чили и Аржентина

 Копа Америка: Чиле и Аргентина у истој групи
Шампионът на Южна Америка Чили ще играе в една група с Аржентина, Боливия и Панама на континенталното първенство в САЩ.

Жребият реши да събере финалистите от миналото първенство, когато Чили на свой терен победи Аржентина след дузпи и спечели първа титла в надпреварата на Южна Америка.

Бразлиците имаха късмет в жребия и са в група с Перу, Хаити и Еквадор, докато домакинът САЩ ще се бори с Парагвай, Коста Рика и Колумбия.

Копа Америка за пръв път ще се проведе извън Южна Америка, от 3 до 26 юни.

Група А: САЩ, Парагвай, Коста Рика, Колумбия
Група В: Бразилия, Перу, Хаити, Еквадор
Група С: Мексико, Венецуела, Ямайка, Уругвай
Група D: Аржентина, Боливия, Панама, Чили

неделя, 21 февруари 2016 г.

Съдия изгони четирима от Трабзонспор и сам получи червен картон

Pobeda Galate sa ČETVORICOM igrača više! Na kraju ''isključen'' i sudija!?
Отборът на Галатасарай тази вечер победи Трабзонспор с 2:1, но много повече от резултата внимание привлякоха драстичните решения на съдията към футболистите на гостуващия отбор.

Първото полувреме Трабзонспор водеше с гол на Зенгин в 25-ата минута от дузпа, а истинският кошмар за гостите дойде след почивката.

Първо в 59-ата минута Хурмачи потегли към съблекалнята заради втори жълт картон, а четири минути по-късно Подолски оползотвори предимството в числеността и изравни.

В 70-ата минута, Трабзонспор остана с още един играч по-малко, след втори жълт картон за Демир, но истинското шоу под режисурата на съдията последва във финалните пет-шест минути.

Той в 86-ата минута даде дузпа за Галатасарай, а заради жестоките протести изгони още двама футболисти на Трабзон, Каванда и Дурсун, който му отне червения картон и при излизането от терена го показа на съдията.

Дузпата беше реализирана от Инан и така Галатасарай спечели с 2:1.

Мач за който ще се говори доста в следващите дни.

Спасяването на годината е факт!

 http://www.millwallfc.co.uk/cms_images/archer198-2244174_478x359.png
Въпреки че не са изминали и пълни два месеца от началото на годината може да се твърди, че класацията за най-доброто спасяване вече има своя победител. В двубой от Лига 1 на Англия вратарят на Милуол Джордън Арчър беше принуден да спасява вратата си от автогол след безумно връщане от центъра с мощен шут. Стражът не загуби присъствие на духа и въпреки че не можеше да използва ръцете си прецени отлично кога да скочи и изби топката с глава. Домакинът Милуол се наложи над Питърбро Юнайтед с 3:0.

Вижте:

петък, 19 февруари 2016 г.

Балада за истинския Герой

За Трифон Иванов може и трябва да се говори - с часове, с дни, с години... Без да е досадно, без да е помпозно, но винаги с усмивка. Такъв Човек беше. Една емблематична фигура. Заради стила си на игра, заради стила му изобщо. Той се отличаваше във всичко. Лесно забележим и разпознаваем. Незабравим.
Няма да използвам минало време. Легендите не умират. Туньо е от онази порода хора. Рядко срещана и още по-рядко оценявана. За него не е проблем да каже всичко така както го чувства и мисли. Без да претендира, че е прав. Самата искреност и липсата на лицемерие го издигат високо. Железният защитник на България отдавна се качи на пиедестал.
Иронично е, че Трифон Иванов почина от инфаркт. Това голямо сърце спря да бие толкова преждевременно... Човекът, който не се отказваше да гони до последно противника и топката. Стената, в която се удариха повече звезди на световния футбол, отколкото комари в Китайската. Това сърце да спре така внезапно е събитие с по-нисък коефициент за вероятност да се случи от това Германия да не се класира за Евро 2016.
Трагедията е голяма. Мъката е смазваща. Големите звезди не са частна собственост. Туньо винаги е горд болярин и българин, защитавал до сетни сили националната чест, без значение от тениската и емблемата на нея, но той е световен. Железен като защитник, бронзов като медалист, но златен като Човек. Истински хищник в битката за победата. Трифон принадлежи на Алеята на славата на световния футбол.
Един толкова скромен спортист. Нещо много рядко. Особено в днешно време. Трябва да си малко луд, за да повториш дори един негов шпагат. А той е толкова смел, че в кариерата си е извел този похват до нова висота. За такъв играч шапка ни свалят италианци, бразилци, немци, испанци, сърби. Пред него се поклониха всички. Още на терена. Защото смелите мъже, които говорят в очите и не удрят в гръб, са онези, които създават света.

Трифон отдавна зададе модел на поведение. В работата амбициран да покаже кой е и какво може, а в живота - скромност, забавление и човечност. Един от малкото българи за които никой не може да каже нищо лошо. Дори и най-злобните нямат куршуми в пушките на омразата и отрицанието. Ние все не сме европейци, все не сме като "нормалния свят", който някак се е вкоренил в представите на мнозинството, все сме второ качество. Туньо ни заби два шамара. Първо с подвизите в онова американско лято, когато ни показаха, че колективът може да не е идеален, но да работи на световно ниво и да има големи успехи. После с кончината си, когато се видя, че за един българин може да скърби цял свят и да му засвидетелства уважение. Не е важно откъде си, а какъв си. Това е урокът.
Спомням си един от махленските мачове, когато беше престижно да се рита с "големите". Беше точно в годината, когато Трифон стана Футболист на България, а повечето с които играех бяха бащи на мои приятели. В опит да взема топката ритнах отзад един от "големите" и той се обърна бесен, размахвайки пръст "Ако още един път...". Не довърши, защото в тоя момент някой от моя отбор се провикна "Ей, не заплашвай Туньо!". В рамките на около 2-3 секунди от потенциален шамар (кварталният жълт картон) стигнах до култов статут на терена. За едно момче на тия години, когато националният отбор мачкаше и играеха такива фигури, да те оприличат на някой от тях, особено на железния Трифон, това беше комплимент, който по кодекса на махленския футбол се равнява на Златна топка.
Ексцентричен. Зловещ. Страховит. Луд. За Туньо са използвани може би стотици епитети. Четейки коментари от различни хора и от различни държави, различни спомени, съкровено и ревностно запазени, силно впечатление ми направи иконичният статут на Трифон сред събирачите на албумите на Панини. В средата на 90-те тези албуми имаха голяма стойност заради информацията в тях и шансът да си имаш картотека на играчите с образ - интернет още не беше масово достъпен. В междучасията се въртяха големи размени, като по-известните футболисти се сменяха за по няколко редови. Няколко колекционери от това време си спомнят как са лепили Трифон в албума, а после са разменяли и по 5 лепенки и то на звездни играчи, за да го имат поне още веднъж. Да имаш Трифон Иванов е въпрос на престиж.
Може да се кажат много неща. Все хубави. Все заслужени. Две думи за Трифон винаги могат да бъдат в употреба - истински и герой. Истински човек и футболен герой. Запалил в мнозина искрата да играят. Оставил в още повече примерът, че ако се впуснеш безстрашно в битката - винаги ще те помнят като победител, отдавна след като са забравили резултата. Трифон Иванов не се напъва да влезе сред великите, не гони вманиачено разни рекорди, не търси евтина слава и не изисква да му се кланят. Туньо не спи като загуби, от яд и мъка, защото така е при големите мъже - те не се примиряват, не са съгласни да кажат Съдба, да обвинят късмета. При Железния защитник всичко се получи естествено. Както му приляга. Ако живееш така, че когато те няма, да те помнят с усмивките, които си подарил, значи си постигнал всичко.
Трифон Иванов - истински Герой!

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Физико, оттегли се, вече не си ни нужна!

http://www.kosmo.com.my/kosmo/pix/2013/0328/Kosmo/Sukan/su_05.1.jpg
Диди, бразилският халф от най-златния период на футбола в тази държава, бил първият. Той е измислил "сухия" или "падащия лист". Валери Лобановски имал "банана" шут, в който топката е летяла, хайде да кажем, необичайно. Кристиано Роналдо е провел много часове в тренировки, опитвайки свой вариант на удара. Но това което е видяно в Малайзия - от всички места - е нещо наистина специално...

Мохд Фаиз Субри ще ви накара да разтъркате очи. Още по-вероятно, ще ви накара да скочите от мястото си или да хвърлите нещо на пода, просто да проверите дали още важат законите на физиката.

В Супер лигата на Малайзия, в дуела на неговия Пенанг и Паханг, 28-годишният халф шутира от повече от 35 метра от свободен удар, от лявата страна. Топката завърши в горния десен ъгъл на вратата, но преди това направи завой (но наистина завой) от 90 градуса.

В Партизан са убедени: Валери е най-добрият, ще бъде голмайстор на първенството!

FOTO: STARSPORT
Жарко Лазетич, помощник на Иван Томич, коментира пред "Спортски журнал" шансът Валери Божинов да стане първи стрелец в първенството.

- Показа, че не е забравил да вкарва голове. Стилът на игра, който форсираме ще му отговаря. От Валери зависи да използва шансовете, които му създават съиграчите.

Дали това означава, че в Хумско вярват, че Божинов може да вземе наградата за най-добър стрелец в първенството накрая?

- Вярваме, че може!

Божинов в момента е на трето място в класирането на голмайсторите в Супер лигата, след Уго Виейра с 14, и неговият съотборник Александър Катай с 13 гола (двамата са от Цървена звезда). Божинов постигна 12.

Моуриньо рекламира най-успешната сръбска игра на белградската "Маракана"

http://cdn.tf.rs/2016/02/18/zoze-murinjo-620x350.jpg
Играта "Top eleven" само за няколко години стана една от най-популярните както в Сърбия, така и в региона, а полека превзема и Европа.

Нейните създатели са сърби, млади талантливи програмисти, любители на футбола, които през 2010 година реализират идеята с апликация на играта за телефон.

Тематиката на самата игра е проста: Вие сте мениджър, съставяте и водите отбора през домашното първенство и европейските мачове.

А дали има по-добър начин да рекламирате играта от това да имате помощта на един от най-добрите треньори в днешно време Жозе Моуриньо?

Португалецът е главният протагонист в най-новия рекламен клип за "Top eleven", който е сниман на най-големия сръбски стадион - Маракана!

Дали доскорошния треньор на Челси е заснел своята част в някое студио и после само е "включен" в кадрите от най-големия стадион в западната ни съседка или наистина е гостувал в Белград, това дори не е най-важното.

Поздравления за идеята и реализацията.

вторник, 16 февруари 2016 г.

Оскар Ромеро вкара гол, който трябва да се види

 
Гол красавец беше видян в Аржентина, в ремито между Расинг и Сан Мартин (2:2), а негов автор беше Оскар Ромеро.

Играчът от средата на терена за Расинг Оскар Ромеро подлуди домакинските привърженици, като отбеляза от огромно разстояние и изведе отбора си до предимство от 2:1.

Домакините не успяха да задържат предимството до края, но за гола на Ромеро дълго ще се говори. Наистина си заслужава да се види.


Карлос Тевес отказа ненормално предложение от китайци

 To je Karlito Tevez! Odbio nenormalnu ponudu Kineza iz poznatih razloga!
Лудостта на китайския футбол, която тресе света не докосна ни най-малко Карлос Тевес.

Както съобщава аржентинският вестник "Оле", китайският Шанхай СИПГ, който е воден от Свен Горан Ериксон, предложил на Карлос Тевес сумата от 25 милиона евро за договор от десет месеца!

Невероятното предложение на китайците се сблъска с още по-невероятната отдаденост на Карлос Тевес към Бока Хуниорс, защото заради любовта си към клуба отказа може би най-голямата възможна заплата в историята на футбола за такъв времеви период.

Според този източник, Тевес благодарил за поканата и потвърдил, че остава в Бока до края на кариерата.

За разлика от Тевес, в Китай отидоха Джаксън Мартинес, Фреди Гуарин, Жервиньо, Алекс Тешейра, Рамиреш, както и Никица Йелавич и Жо.

Имаме сериозен кандидат за пропуск на века!

 Kingsli Ehizibue, promašaj, foto: printskrin
Мачът от холандския шампионат между Цволе и Фейенорд (3:1) ще остане запомнен с невероятния пропуск на футболиста на домакините Кингсли Ехизибуе.

Кингсли пропусна невъзможното! Буквално не успя да уцели мрежата от голлинията. Така стана най-сериозният кандидат за пропуск на сезона.

Футболист уби съдия и рани противник заради червен картон

Foto: AP/Tanjug
Страшна новина дойде от Аржентина където един футболист уби съдията с пистолет, след като получи червен картон.

Убиецът опитал да убие и футболист, но той оцелял въпреки че куршумът го пронизал в гърдите. Убийството се е случило в Кордоба, нападателят е избягал, докато полицията го издирва интензивно.

- Всичко се е случило по време на мача. Футболистът, който е изгонен по-рано, отишъл за пистолета си и застрелял съдията с изстрели в гърдите, врата и главата - гласи съобщението.

Нещастният съдия се казвал Сезар Флорес и е бил на 48 години, а раненият противников футболист е Валтер Зарате.