петък, 27 юли 2012 г.

Предизвестена смърт (бг версия)


Години наред в края на лятото по екраните се завърта „Убийството на бг футбола“, продуциран и режисиран от плеяда мутри. Футболът е проста игра, но управлението му не е за прости хора. Трябва концепция, бюджет, разумно управление и стратегия. Да си прецениш възможностите и силите, да си поставиш реалистични цели и да търсиш прогрес.

Отбор не се гради за седмица или месец. Не става и само с наемници. Пазаруването на килограм е присъщо на пазар за плод и зеленчук. Във футбола така не се стига доникъде. Псевдоуправници, псевдоагенти, псевдоиграчи. Като не можеш да купуваш качествени играчи, създавай си ги. Няма как. Школите са затънали в мизерия. Дали ще станеш футболист не е въпрос на талант, а на пари. Татко плаща – титуляр си. Татко не може да плати – момче, намери си професия. Освен ако Димитър Пенев не те хвърли на арената. Тия времена също отминаха.

Новоизпечените богаташи се настаниха по лимузините, запалиха по пура и вече нищо не може да ги озапти – светът е техен. Добре че имат щедри души да дават и за футбола, защото по думите им от него в България не може да спечелиш. Същите тия, които пръскат стотици хиляди евро за разни африканци, западняци, а вече и обърнати към азиатските играчи. Футболът е златна мина за пари, за тоя, който знае как да копае в нея. Стадионите са празни заради уредените мачове, заради куците коне, защото на хората им омръзна да ги правят на балъци. Билетите за порнографията А група трябва да струват 10 стотинки.

Без школи. Без стадиони. Без специалисти. Без бъдеще. Дупката става все по-дълбока. Клубове без стабилност, организационен хаос. Клубове еднодневки. Пререгистрирани, закрити, издържани от държавата. Фиктивни акционерни дружества. Абсолютна пародия. Мръсна. Грозно е. Тъжно е. За тези, които имат футболни сърца. За тези, които не знаят дали утре любимият им отбор ще го има, дали ще започне следващия сезон и ако да, дали няма да е в някоя селска група. Това за което ние мечтаем, другите го имат. Да имаш стадион, да имаш фланелка и шалче на любимия отбор, да има табло за резултата. Да има камера, която да ти покаже има ли засада, мина ли топката голлинията.

Тежкарите по сепаретата и терените са въздух под налягане. С какви очи протестираш, че не ти били изплатили 10 хиляди лева тоя месец, че и ти семейство си хранел?! Я, питай някой миньор или друг бачкатор, който не си е взимал заплатата от 300 лв в продължение на 5 месеца?! Най-вероятно и двамата имате един и същ работодател. Само че бачкаторът изкарва и твоите пари. Щото ти като отпаднеш след два до шест мача в Европа спираш да носиш приходи и минаваш твърдо в графа Разходи. Няма да ти ръждяса колата, нито ше пиеш вода от чешмата. Ти просто си такъв – лигльо с претенции, който в решаващия момент омеква в коленете и топката го подминава, като манекенка, която се чука с шефа ти. Ако беше нещо друго, щеше да привлечеш внимание и да заиграеш на друго ниво, но то ти е над възможностите.

Дисциплина, тактическа грамотност, технически умения, издръжливост, бързина - само термини. Що за идиотизъм е фразата „Той не очакваше подаване“, а какво очаква сам на границата на наказателното поле – ракета томахоук или Мис Свят Петрохан Монокини?! Докога с оправданията? Докога всеки ще казва „Не зависи от мен“. Докога мутрите с тъмните очила и черните дрехи ще изтъкват с ирония „Меси ли да докарам?“. Тия на терена да не ги купи друг, бе?! И треньора ли друг ти го назначи?! Разбира се, винаги виновен може да бъде съдията.

Отборите ни окапват физически, нямат идея какво да правят, когато догонват в резултата, а ако поведат се страхуват да убият съперниците и се окопават сякаш ги напада руската армия насред Сибир. Футболно ръководство си нямаме. Няма да говоря за епохата на Батето, за умрелите добро или нищо. Не искам да говоря за Борислав Михайлов, той е на едно друго ниво, а аз толкова ниско и да искам не мога да сляза, асансьорът не ми го позволява. Очевидно е, че управление няма.

Литекс пред закриване, Локомотив (Пловдив) се разпада през 3-5 години, Черно море щеше да строи стадион на стадионите на мястото на „Юрий Гагарин“ във Варна, Черноморец искаше да става звяр от Изтока. Толкова амбиции превърнати в некролози. Големи приказки и малки дела. Далаверки. Внезапно милионерите са жертви, тежко обидени и т.н. Междувременно отбор като Пирин (Благоевград) дал толкова много на футбола ни е системно разбиван и разграбван. Докога?

Обидно. Отпадането на всичките ни отбори в първи кръг не е изненада. Не е повод за трагедия. Плачът е смешен. Случилото се е закономерно. Изненадващите са частичните успехи, като влизането в групите на Лига Европа и единственото участие в тази фаза на Шампионската лига. Не ни предаде нито късмет, нито спортно щастие, нито съдийски решения. Предадохме се сами. Както предадохме Васил Левски. Както сме си свикнали... А нашите революции са обречени на неуспехи. Колко още ще търпим футбола и живота ни да бъдат зависими от нагли далавераджии, които не виждат по далече от носа си, а той обикновено е силно сплескан...

Даниел Георгиев - Даката