вторник, 29 май 2012 г.

И дузпаджия №1 е...?


Дузпите – онзи спорен момент във всеки футболен мач, който нажежава страстите до война. Претенциите на ощетените и аргументите на облагодетелстваните. Драматичните мигове, когато съдията показва бялата точка, а изпълнението може да преобърне всичко. Не са рядкост случаите, когато отбори са продължавали напред или са печелили купи с помощта на дузпата. Някои клубове сякаш са абонирани за получаването им и доста зорко охранявани, когато трябва да се отсъдят срещу тях. Споровете относно дузпите никога няма да секнат. Тъй като и аз като всеки фен имам своето виждане за „най-тежкото наказание“ реших да се поровя в статистиките и да видя на кой колко „за“ и „против“. Избрах водещите отбори от Англия, Германия, Испания и Италия и разгледах всичките им мачове в европейските турнири, с изключение на Суперкупата. И дузпаджия №1 е...?

Отбор Дузпи „За“
Реал (Мадрид) 6,14
Барселона 6,4
Байерн 8,13
Милан 8,77
Манчестър Юнайтед 9,71
Арсенал 9,71
Интер 10
Ливърпул 10,35
Ювентус 11,53
Борусия Дортмунд 13,62

Отбор Дузпи „Срещу“
Манчестър Юнайтед 27,36
Интер 24
Борусия Дортмунд 19,67
Байерн 19,1
Ливърпул 17,83
Ювентус 17,04
Милан 14,87
Барселона 11,39
Арсенал 11,1
Реал (Мадрид) 9,02

Коефициентите са изчислени, като се раздели общият брой мачове на отсъдените „За“ и „Срещу“ дузпи.
*Забележка – не всички отсъдени в полза и вреда наказателни удари са реализирани.

Реал (Мадрид) получава най-много дузпи средно на мач, но в същото време и срещу него се свири най-често. Най-трудно съдиите отсъждат топката да застане на бялата точка срещу вратата на Манчестър Юнайтед. Като обща бройка дузпи в полза на отбора на първо място е Барселона със 73, който има и най-много мачове от всички. На обратния полюс първенец е Реал (Мадрид) с 49 дузпи в негова вреда, като клубът е втори по общ брой мачове в Европа.

Статистиката обхваща всички сезони на европейските турнири до края на сезон 2011/2012 г.


четвъртък, 24 май 2012 г.

Реал (Мадрид) отсрами дузпаджиите в Европа


Най-спорните моменти във футбола по правило са свързани с дузпите. Отсъждането им в полза на по-именитите отбори често се възприема като тенденция. Не е рядкост съдийската подкрепа да дойде в момент, когато фаворитът изостава или изпитва сериозна трудност да отбележи. Печели се точка или три, а това може да повлияе на изхода на цял сезон.

Англия

В английското първенство лидер в получените дузпи е Манчестър Юнайтед. 11 пъти съдиите дадоха шанс на "червените дяволи" да се разпишат от бялата точка, а срещу тях отсъдиха три пъти. Въпреки че получи най-много дузпи от всичките 20 отбора във Висшата лига съставът на Фъргюсън не успя да защити шампионската си титла, предавайки я на съгражданите от Сити.

Германия

№1 в Бундеслигата при дузпите е Байерн (Мюнхен). Това едва ли изненадва някого, но е факт, че въпреки 11-те наказателни удара в полза на баварците, те не успяха да станат шампион. Срещу Байерн беше отсъдена една дузпа за 34 кръга. По ирония на съдбата двете най-важни дузпи за сезона - в гостуването на Борусия (Дортмунд) в шампионата и на финала на Шампионската лига пропусна Ариен Робен. Така мюнхенци завършиха сезона с празни ръце.

Испания

Сред първенците от бялата точка в най-силните първенства единствен Реал (Мадрид) успя да прегърне трофей. Играчите на Жозе Моуриньо припечелиха 13 дузпи, а срещу тях беше дадена само една. В крайна сметка столичаните прекъснаха хегемонията на Барселона и станаха шампион на Испания.

Италия

Първи в съотношението получени и отсъдени срещу по дузпи беше Милан, но остана втори след Ювентус в крайното класиране на Серия А. Миланистите биха десет дузпи, а три бяха в тяхна вреда. Ударите от бялата точка не стигнаха, за да бъде защитена шампионската титла от предния сезон.

четвъртък, 17 май 2012 г.

Строгата финансова дисциплина или прищявката на богаташа



Когато Байерн (Мюнхен) и Челси излязат на терена на „Алианц Арена“ в съботната вечер на финала на Шампионската лига, за победителите ще настъпи кулминацията на дълъг и труден процес да достигнеш върха на европейския футбол. Две много различни икономически стратегии ще определят подхода към величието.

Контрастът между двата модела се засили с началото на ерата на Финансовия феърплей, въведен от УЕФА. В Челси преправят икономическата си структура, за да покрият новите изисквания, докато немците вече се радват на успехи точно по желанията на управителното тяло на европейския футбол.

Съботният мач може да стане най-голямата реклама или антиреклама на Финансовия феърплей. От икономическа гледна точка Мишел Платини сигурно би бил на стадиона с шалче в червено и бяло.

Доходи

2003/2004 г

1 Манчестър Юнайтед – 259,0 млн. евро
2 Реал (Мадрид) – 236,0 млн. евро
3 Милан – 222,3 млн. евро
4 Челси – 217 млн. евро
5 Ювентус – 215,0 млн. евро
6 Арсенал – 173,6 млн. евро
7 Барселона – 169,2 млн. евро
8 Интер – 166,5 млн. евро
9 Байерн – 166,3 млн. евро

2011/2012 г

1 Реал (Мадрид) – 479,5 млн. евро
2 Барселона – 450,7 млн. евро
3 Манчестър Юнайтед – 367,0 млн. евро
4 Байерн – 321,4 млн. евро
5 Арсенал – 251,1 млн. евро
6 Челси – 249,8 млн. евро
7 Милан – 235,1 млн. евро
8 Интер – 211,4 млн. евро
9 Ливърпул – 203,3 млн. евро


Роман Абрамович пристигна в Челси и веднага промени лицето на футбола. Задълженията на клуба, които бяха в размер на 100 млн. евро бяха погасени, привлечени големи имена, пристигна мениджър от висока класа, последваха трофеи и внезапно Челси стана боец тежка категория в световния футбол. Въпреки обещанието да се самоиздържа финансово до десетилетие, бизнес моделът на клуба и днес не се различава съществено от недоброто управление в ерата на Кен Бейтс.

Според доклада на финансовата компания Дилойт за Паричната футболна лига за 2012 г доходите на Челси са нараснали с 15,1% за първите осем години при Абрамович, въпреки непрекъснатото нарастване на цените на билетите, увеличаване на приходите от телевизионни права, както и нарасналите реклами, провокирани от изкачването на „сините“ в йерархията на силите. Рекламните доходи за 2010/2011 г са 62,8 млн. евро, което е възход с 23% в сравнение с първия сезон на Абрамович – 2003/2004 г. В същото време има спад с 33% от сумата за сезон 2006/2007 г, което предполага невъзможност да се управляват правилно нарасналите печалби.

Стамфорд Бридж“ се оказва блокиращ за желанието на клуба да бъде по-силен финансово, като този месец клубът предложи да закупи земя на южния бряг на река Темза с желание да си построи нов стадион, който да има възможности за повече печалба. Джон Тери е последният юноша, който стана титуляр в първия отбор, а младоците Джош Макичран, Райън Бертранд и Сам Хъчинсън имат общо едва 23 мача досега, което поставя под сериозен въпрос ефективността на школата на лондончани.

Потенциален нов препъни камък в плановете на Челси е зависимостта от приходите от Шампионската лига. Шестото място през този сезон във Висшата лига означава, че при загуба в събота „сините“ няма да са част от европейския елит за пръв път в ерата Абрамович. Това може да доведе до голям финансов удар – 60 милиона евро от телевизионни права.

Въпреки че Челси опитва да бъде по-малко щедър отколкото беше в предишните години със заплатите, отказът да плати много при трансфера на Гари Кейхил и раздялата с Алекс и Никола Анелка, които взимаха високи заплати, уволненията на Карло Анчелоти и Андре Вияш-Боаш предизвикаха големи загуби. Евентуалното отсъствие от Шампионската лига също ще нанесе сериозен удар за следващия сезон. Една година няма да е съществен проблем, но ако е за по-дълго ще бъде притеснително“, заяви Джеф Мешър, автор на Проследител на футболните трансфери на Грант Торнтън.

Едно от притеснения на английския клуб е потенциалната загуба на спонсори. Фирмата, която слага името си на екипите – Самсунг заплашва да прекрати договора си, който вкарва в касата на „сините“ по 16,3 млн. евро на година, ако те участват в Лига Европа през 2012/2013 г.

Да си свързан с печеливш отбор е много по-добре отколкото с провалящ се, така че е нормално Самсунг да се надява Челси да може да спечели Шампионската лига. Разбира се, това ще изиграе важна роля, когато решаваме дали да подновим договора си“, заяви вицепрезидентът на корейската компания Съни Хуанг.

Подобно развитие може да се отрази пряко на терена – намаляване на приходите от наградния фонд, тв права и загуба на основен спонсор. Тези фактори могат да предизвикат компромиси в трансферната активност това лято.

Има един въпросителен знак относно това как точно УЕФА ще въведе правилата. Вече станахме свидетели на случката с Манчестър Сити и правата за името на стадион „Етихад“. Хората си задаваха въпроси дали това имаше пазарна стойност. Има клаузи във Финансовия феърплей да се изчисли загубата срещу пазарното ниво, но съм сигурен, че много клубове ще коригират данните. Също така, ако Барселона, Реал (Мадрид), Манчестър Сити и Челси са в нарушение, ще рискува ли УЕФА да ги накаже с изваждане от турнирите?“, сподели Мешър.
 

Състоянието на Челси е в пълна противоположност на това на Байерн. Рекордът на мюнхенци в производството на юноши се корени частично в късмет, а в другата си част на преценка. Имена като Филип Лаам, Холгер Бадщубер, Бастиан Швайнщайгер и Томас Мюлер израснаха в школата през изминалото десетилетие, като клубът се възползва от липсата на сериозна конкуренция при подбора на обещаващи младоци в Южна Германия.

Нов напън да се развиват повече лаамовци и швайнщайгеровци е част от по-широката цел на Байерн да си проправи път в световния футбол, който напоследък се доминира от клубове с големи дългове. Докато Манчестър Юнайтед, Реал (Мадрид) и Барселона имат високо ниво на кредити, а Челси, Манчестър Сити, ПСЖ и Интер се издържат от богаташи, Байерн се научи да разчита единствено на парите, които изкарва.

Изпълнителният директор на баварците Карл-Хайнц Румениге с право се гордее с успеха на клуба си в счетоводните книги, като наскоро обяви, че Челси ще има сериозен проблем да покрие критериите, заложени от Финансовия феърплей за първия краен срок през 2013/2014 г. „Не е тайна, че 60% от професионалните европейски клубове са на червено. Това което знам е, че Челси няма да покрие изискванията на Финансовия феърплей към настоящия момент“, заяви Румениге.

Байерн не увеличи съществено печалбите си от телевизионни права, тъй като тези договори никога не са имали голям принос за клубовете от Бундеслигата за разлика от тези в английската Висша лига. Несъстоятелността на КирхМедия през 2002 г доведе до намаляване на сумата на общо 20 милиона евро в сравнение с цена 80 милиона евро за италианската Серия А и тригодишната сделка на стойност 1,024 милиарда евро за Висшата лига със Скай Спортс.

Постъпленията могат да се променят през това лято, след като бе подписано ново споразумение със Скай, което увеличи стойността на тв правата за Бундеслигата от 412 до 628 милиона евро. Това няма да позволи на немските клубове да се надскочат, тъй като в сила са мерки всеки да живее със спечеленото, по този модел Байерн успя да използва приходите си от вътрешния и световния пазар.

Бяха подписани изгодни сделки с Ауди и Адидас, както и редовната разпродажба на капацитета на стадиона от 69,901 места – всичко това доведе до фантастични възможности за печалба, които Байерн оползотвори напълно. В контраст с 23% възход на Челси в рекламния пазар при Абрамович, Байерн се е издигнал с 69% за същото време. В най-слабата си година мюнхенци отчитат 105,2 милиона евро – 2003/2004 г, но въпреки това са над най-силната година на Челси – 83,8 милиона евро през 2006/2007 г.

Челси редовно харчи повече от Байерн в мечтата си да триумфира в Шампионската лига, докато немците управляват безшумно и залагат на местни продукти, като Тони Кроос и Давид Алаба, които са привлечени за стотинки като юноши, но все пак бяха закупени и звезди като Франк Рибери, Ариен Робен и Марио Гомес без да се изпразва хазната. В сравнение „сините“ продължават да разточителстват на пазара, като последните скъпи покупки бяха Фернандо Торес и Давид Луис. Предходното затишие в трансферите доведе до там, че Челси не беше водеща сила в Англия.

Всъщност Байерн, който обяви печалба по-малка с 50,7 милиона евро от Челси през 2003/2004 г, достигна до 71,6 милиона евро по-голям успех от лондончани за миналата година. Това е основата, но подходът също беше много по-различен.

Заплатите в Байерн остават под 50% от общия капитал, докато Интер и Милан стигат до 85% в това направление. Баварците успяват в климат, който все още позволява открехнати вратички за клубове, работещи на забележителна загуба. Също така Байерн е силен коз в ръцете на УЕФА за доказване на необходимостта от строги финансови правила и изисквания.

Не е трудно да се предвиди, че Байерн ще става по-силен в периода, в който другите големи клубове ще трябва да се адаптират към новите условия. Челси е сред тези, които изостават в битката за отговорно финансово поведение. Пресмятайки потенциалните загуби за следващия сезон предстоящите 90 минути на финала на Шампионската лига никога не са били по-решаващи.

вторник, 15 май 2012 г.

Най-инфарктните шампионски титли във футбола


10 – 2002/03 г – Висша лига на Шотландия – Рейнджърс и Селтик

Най-големите съперници в Шотландия Рейнджърс и Селтик посрещнаха последния кръг на сезон 2002/03 г с равни точки – по 94 и еднаква голова разлика – 68 гола. Селтик победи Килмарнък с 4:0, но Рейнджърс се наложи с 6:1 над Дънфърмлайн и предотврати трета поредна титла за врага си.

9 - 2010/2011 г - ЮАР – Аякс Кейп Таун и Орландо Пайратс

Пиратите“ завоюваха третата си шампионска титла със стил. Изоставаха от Аякс Кейп Таун на 2 точки преди последния кръг, но успяха да спечелят финалния двубой с гол в последните секунди. Междувременно Аякс записа равенство и изпусна титлата заради по-слаба голова разлика.

8 – 2008/09 г - Индийското първенство – Чърчил Брадърс и Мохун Баган

Вторият сезон на професионалното индийско първенство се реши в самия край. Чърчил Брадръс и Мохун Баган влязоха в последния кръг с по 43 точки, но вторият имаше по-слаба голова разлика. Мохун Баган загуби с 1:2 от Махиндра Юнайтед, докато Чърчил Брадърс спечели с 6:2 над Мохамедан, гарантирайки не само титлата си, но и изпадането на противника си.

7 – 2006/07 г – Ередивизие – АЗ, ПСВ Айндховен, Аякс

В този трибой АЗ, ПСВ и Аякс имаха по 72 т преди последния кръг. АЗ водеше по голова разлика, но се препъна срещу Екселсиор след ранен червен картон. Аякс се озова в лидерска позиция, след като се наложи с 2:0 над Вилем ІІ, но радостта беше за кратко. ПСВ убедително се разправи с Витес – 5:1 и отборът от Айндховен направи голова разлика 50 при 49 за Аякс. Филип Коку стана герой с попадението си в 77-ата минута.

6 – 2009 г – Кампеонато Бразилейро – Фламенго и Интернасионал

Преди последния кръг Фламенго имаше преднина от една точка пред Интернасионал. Лидерът играеше срещу Гремио, като се очакваше противникът да загуби, за да не даде шанс на най-големия си враг. Вместо това Гремио поведе – единственият гол отпразнуван от феновете на Интернасионал. От своя страна техните любимци победиха с 4:0 Санто Андре. Радостта бе помрачена от обрат на Фламенго за 2:1 и първа национална титла от 1992 г.

5 – 2005 г – Джей Лига – Серезо Осака, Гамба Осака и още три клуба

Безпрецедентна битка между пет клуба трябваше да реши титлата в Япония през 2005 г. Серезо Осака водеше с 58 т, следван от Гамба Осака с 57, Урава Редс, Кашима Антлърс и Юнайтед Чиба с по 56. Два късни гола срещу Кавазаки Фронтале донесоха успех за Гамба с 4:2, докато попадение в последната минута на ФК Токио изравни резултата срещу Серезо, пращайки титлата в ръцете на врага. Серезо завърши пети, след като и другите претенденти спечелиха мачовете си.

4 – 2000/01 г – Бундеслига – Байерн (Мюнхен) и Шалке 04

През 2001 г Байерн (Мюнхен) водеше на Шалке с три точки, но с по-слаба голова разлика преди началото на последните мачове. Шалке би Унтерхахинг с 5:3, а на екрана на Паркщадион „синята“ публика видя как Хамбургер повежда в края на Байерн. Празненствата за първа титла от 40 години почти започнаха, когато Патрик Андерсон отбеляза единствения си гол за Байерн – точка за мюнхенци, която разби сърцата на феновете на Шалке.

3 - 2009 г – Клаусура, Аржентина – Уракан и Велес Сарсфийлд

В спорен финал лидерът Уракан домакинстваше на втория Велес Сарсфийлд, като и равенство беше достатъчно за титла. След забавяне на мача нулевото равенство се задържа до 83-ата минута, когато вратарят на домакините Гастон Монсон неволно бе повален от играча на Велес Хоакин Ларивей. Съдията не отсъди нарушение и Макси Моралес вкара на празна врата. Въпреки почти насилствените протести на Уракан голът беше зачетен и Велес стана шампион.

2 - 2001/2002 г – Серия А – Интер и Ювентус

Интер водеше с точка на Ювентус преди последния кръг и за да подсигури Скудетото трябваше да спечели срещу Лацио. „Нерадзурите“ два пъти повеждаха, но Карел Поборски доведе резултата до 2:2 на полувремето. Римските „орли“ шокираха съперника с още два гола за крайното 4:2, докато Ювентус лесно се наложи над Удинезе с 2:0, за да стане шампион за 26-и път. Интер остана трети, след като и Рома победи в последния си двубой.

1 - 1988/89 г – Първа английска дивизия – Арсенал и Ливърпул

Възхваляван като най-лудият завършек в английската футболна история – Ливърпул води на Арсенал с три точки и четири гола по-добра голова разлика преди срещата между двата състава на „Анфийлд“. „Топчиите“ се нуждаят от победа с два гола. В 52-ата минута Алън Смит свърши половината работа, но Ливърпул все още беше в позиция да триумфира. В добавеното време легендарният пробив на Майкъл Томас даде на Арсенал победа с 2:0 пред погледа на 41 000 зрители на стадиона (разпродаден до последното място) и осем милиона пред телевизорите. Шампионската титла отиде в Арсенал.

понеделник, 14 май 2012 г.

Ювентус написа история и влезе в Лигата на непобедимите



Направихме фантастичен сезон, който окрасихме със Скудетото и рекорд, който ще остане в историята“, заяви треньорът на Ювентус Антонио Конте по време на неделното празненство за спечелената титла. Този отбор на „Старата госпожа“ се записа в историята и никой не може да изтрие постижението му.

Изниква въпросът къде се нарежда този състав сред най-големите италиански отбори на всички времена? Армията на Конте стана едва третия клуб в Серия А, който не загуби нито веднъж през сезона, но първият, който постигна това в кампания от 38 мача. Торинци са на ръба от дубъл, след като достигнаха финала за Купата на Италия срещу Наполи, който ще се проведе в Рим идващия уикенд.

Постиженията на Ювентус за този сезон заслужават уважение, но дали това е най-силният отбор в италианския футбол изобщо? Отговорът не може да бъде еднозначен, тъй като солидни претенции могат да имат други могъщи единадесеторки.

ТОРИНО 1947-1948

За мнозина „Гранде Торино“ остава най-добрият италиански състав на всички времена. Той поставя редица рекорди, които са неподобрени и до днес и сигурно щяха да поставят още много, ако 18 от тези изключително надарени футболисти не загубиха живота си в самолетната катастрофа през 1949 г. Торино беше в своя пик в предишния сезон. Водени от легендарния Валентино Мацола „биковете“ спечелиха 29 от 40 мача и отбелязаха невероятните 125 гола, печелейки четвърто поредно Скудето.

Трагедията се случи преди края на сезон 1948/1949 г, но макар принудени да играят с други играчи оставащите четири мача успяха да защитят титлата си. В жест на съчувствие противниците им решават да пуснат младежи в тези мачове.

ИНТЕР 1964-1965

Докато Ювентус през този сезон не участва в Европа, а Торино нямаше възможност да провери силите си срещу континентални съперници, отборът на Интер от 1964/1965 г трябваше да се бори на два фронта. „Нерадзурите“ изпуснаха Скудетото в предишния сезон, губейки плейоф срещу Болоня, след като двата състава завършиха с равни точки, но за пръв път станаха шампион на Европа, побеждавайки Реал (Мадрид) с 2:1. Майсторите на катеначото, водени от Еленио Ерера, защитиха европейската си корона с 1:0 над Бенфика на Еузебио, но и завоюваха Скудетото, губейки едва два пъти.

ЮВЕНТУС 1983-1984

Споменатият състав на Интер се превърна в синоним на защитния футбол, както и този на Ювентус при ръководството на Джовани Трапатони. „Бианконерите“ спечелиха титлата през сезон 1983/84 г, успявайки да отбележат 57 гола. 20 от тях дойдоха от талисмана с №10 – Мишел Платини. С победа над Рома в последния ден на първенството „Старата госпожа“ взе трето Скудето за четири години и общо пето при Трап. На следващата година торинци за пръв станаха европейски шампион, радост, помрачена от трагичните събития на стадион „Хейзъл“ преди финала с Ливърпул.

МИЛАН 1991-1992

Следващият италиански отбор, който има претенции за безсмъртие е Милан от края на 80-те и началото на 90-те години. При Ариго Саки „росонерите“ бяха определяни, като един от най-добрите състави изобщо във футбола, но станаха непобедими под ръководството на Фабио Капело. През първия си сезон начело – 1991/1992 г – миланистите не загубиха нито веднъж, вкарваха по над 2 гола средно на мач и завършиха на осем точки пред Ювентус.

През този сезон Милан не участва в Европа, защото получи наказание заради напускането на терена срещу Олимпик (Марсилия) в предходната кампания. Рекордът на Милан без загуба, който продължи близо 2 години, остава голямо постижение, защото по това време италианското първенство беше най-силното в света.

ИНТЕР 2009/2010 г

Серия А вече не можеше да е най-добрата надпревара в Европа, но нямаше съмнение, че Интер беше най-добър на Стария континент през 2010 г. „Нерадзурите“ бяха спечелили три поредни сезона Скудетото преди начело през 2008 г да пристигне Жозе Моуриньо. Той приложи методите си, които работеха добре в Челси, за да превърне Интер в неудържима сила. Привличането на Уесли Снайдер беше силен удар, като холандецът създаде множество отлични положения за Диего Милито, който стана голмайстор в Серия А за спечелването на Скудетото, реализира единствения гол на финала за Купата на Италия срещу Рома, преди да покоси два пъти Байерн (Мюнхен) на финала на Шампионската лига за крайното 2:0.