вторник, 29 ноември 2011 г.

Лудокурец за бг футбола!



Една птичка пролет не прави, а пилците се броят наесен. Така е казал народът. Авторитетни изказвания на безавторитетната маса. Футболното първенство, отбелязвано като А група сложи край на първия си полусезон. Наричано още „групата на майсторите“ шампионатчето си оправда името.

Имаше драма, имаше екшън, имаше тази китна думица съспенс. Имаше псувни, имаше бой, имаше заряд. Може и сълзи да е имало, ше ме прощават, ако не съм ги видял. Понякога ослепявам от блясъка на играта. Също като тия по трибуните на дербито, което изправи първия и втория. Претендентът за слава срещу световно известния.

Шоуто започна. Гол от съблекалнята и шок за хита на сезона. Последваха интересни сцени, съдийска некадърност и тъй като единият състав е съставен предимно от бивши играчи на другия – колегиална злоба. Публиката искаше зрелище и си го получи. Хамалски шутове по кокалчетата и безадресно блъскане на топката. Контузия довела до смяна. Един миг на организация и мисъл – 2:0. Без една засада ставаше и 2:1. Флагът горе – голът долу.

На полувремето европейските методи на работа в двата клуба дадоха своето отражение върху остатъка от мача. Сценарият си беше пошъл. Като на тия филми, които гледаш 10-20 минути и вече знаеш развръзката. В тия отбори се изливат доста „за родните стандарти“ пари, но актьорската игра си остава евтина и трагична като футболната такава. Някой се бил разсърдил и си тръгнал за вкъщи. Друг бил претоварен от мачове на всеки шест-седем дни и помолил да си почине.

Не мога да дам превес на трагичното или комичното в ситуацията. Собствениците на клубовете – приятели, бизнес партньори, обичащи футбола. Всичките собственици на футболни клубове обясняват как от тях пари не се печелят, че само се дават. Напълно възможно. Няма търсене, защото няма и предлагане. На колко отбора може да си закупиш фенски артикули, какви са те и колко струват. Спрямо „родната действителност“. Футболът е бизнес в днешно време и ако си истински бизнесмен ще си намериш начина поне да си съкратиш загубите, като си се хванал на хорото да даваш. Какъвто ви е бизнесът – такива са ви и клубовете. Продавате мачове, защото целият ви бизнес се подпира на далавери, а не на икономическо развитие. Всичките ви подопечни и в други фирми са като футболистите – симулира се дейност и се въртят едни парички. С тая разлика, че другите хорица не взимат толкова пари и не ги дават по телевизията.

Стиснаха си ръцете в ложите и си оплетоха краката играчите. Грешки, напрежение, умора. Все пак изминаха цели 15 мача. Натоварването, важността на сблъсъка, проблемите в последните седмици си казаха думата. Очевидно си беше, а който не е видял или е сляп, или е много нагъл. Както се казва в един култов български филм „Много взехме да ги затваряме тия очи, бе...“. Цялото ни първенство трябва да се прекръсти и да носи гордо своето истинско име – Операция: Шменти капели. Години наред порно индустрията черпи сценарии и нови техники от тия мачове. Години наред хората по трибуните стават все по-малко, за да оставят там предимно хора, които не отиват заради футбола, а за да си изразят идеите за чиста арийска раса или да си пласират наркотиците. Години наред се копае надолу. Националните ни отбори са жалка картинка. Клубовете понякога се провират до групите на евротурнирите, за да избършат калта на дъното им. Играчите ни се продават в клубове, които нямат нито име, нито перспектива. На фона на 2-3 стадиона, които се пооправиха, другите 200-300 затънаха в разруха.

Жалко е. Гнусно е. Това е положението, както обича да казва народът. Тоя народ много е видял, но по-важното му качество е, че търпи. Древните римляни са казали, че на публиката й трябва хляб и зрелища. Съвременните бг властелини отпускат хляб по дажба, а зрелищата са долнопробна продажба. Няма да има значение кой ще стане шампион. Всички знаят как се става първи, когато конкуренцията носи пред себе си добавката – псевдо. Не е важно какво име и какъв цвят има отборът. Имаме си ловешкия Челси – дойде олигархът с парите и си създаде клуб, спечели титли и се циментира на футболната карта. Имаме си разградския Манчестър Сити – дойде милионерът или може би мултимилионерът, не се знае, събраха на първо четене все излишните при величията – фурор. Предречен от мнозина от момента, в който отборът влезе в група А. Имаме си българския Манчестър Юнайтед – е, не са братя, но са съдружници и задълженията все изтичат, но марката е важна, а начело през последните 20-25 години макар и с прекъсвания е залаган Треньорът. Имаме си и българския Ливърпул – чувстващ се в немилост, крехък финансово, но фанатично прокламиращ идеята за святата публика, управляван неумело и често издънен на треньорския пост и в някои ключови по терена положения. Имаме си българския Евертън – треньорът стои, пари няма, играчи си отиват при всеки трансферен прозорец, но отборът играе, бори се, че дори и печели трофей. Имаме си българския Тотнъм – президентът е ексцентрик, целите са високи, но не прекомерно, продажбите на играчи са изгодни и никой не е в състояние да даде твърда прогноза, без значение дали се играе срещу най-силния или най-слабия. Скоро се очертава да си имаме и българския Лийдс, като за тази злочеста слава се борят няколко отбора от столицата до морския бряг. Всъщност какво си нямаме?

Вървим в крак със световните тенденции, като гледаме към най-добрите екземпляри. Почти покриваме еталоните на английския футбол – най-смазаната машина за пари на национално ниво. Няма поводи да имаме претенции. Все пак билетите средно са 5 лв за мач. Гладна мечка – хоро не играе. Казал народът. Щом станат по 50 лв и всичко ще е друго. Коренно различно. От стръкчето трева по терена до най-затънтената седалка по трибуните. Както се пееше в един шлагер - „само си викам дано“. Ама като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша. А и на мен ми дойде до гуша.

Лудокурец за бг футбола!

вторник, 11 октомври 2011 г.

Момчето си отива... Циркът си остава.



Синчето, зетчето и племенничето. Това не е сбирка на родата, а националния отбор по футбол на България. Тази трупа, която осем години (Европейското е през 2012 г - б.а.) не се е класирала никъде. Сринахме се във всякакви класации, но по-важното е, че вече няма никакъв авторитет. Вкарват ни откъдето си поискат и както си поискат, а ние вкарваме по три пъти в годината. Отборът прилича на битак, всеки (мениджър, баща, чичо) си е довел стоката и се опитва да я пробута. Купувачи няма или в най-добрия случай са долнопробни клубчета от Румъния и Турция.

Треньор след треньор. Един не се харесал на божествените управленци на БФС, друг се учел на занаята, третият не се харесал на играчите. Да ги кара да тренират. Те щом са национали - не им трябват тренировки. "Класата" им е достатъчна. То си личи по резултатите. То не бяха отказвания, изказвания, декларации и всъщност - нищо. "Вие си знаете кои са". То в тая държава всеки знае кой кой е. Кои са крадливите политици, дилърите, биячите, автоджамбазите, лихварите и всички по редичката. Всеки си знае, всеки си трае и керванът си върви надълбоко в калта, а като му стигнат лайната до устата надига носа да се закрепи на повърхността. Като си тръгнал да си удряш достойнството в масата и да говориш - след А кажи и Б. Кажи си - Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Наско Сираков или който е там.



Мълчанието на агнетата. Треньорите си отидоха и с нито един не сполучихме. Футболистите са си почти едни и същи. Бербатов си замина. Някои си казаха "Чудо голямо". Стана голмайстор на Висшата лига - "чудо голямо". Е, друго си е да си играл във втора дивизия на Франция и трета на Англия, да си бил по пристанищните градове на Германия или Франция, или за година-две по Испания със статут на зрител. Бербатов заседна на скамейката и ето повод да се прозре, че вече не е бил нужен на "лъвовете". Кавичките върху лъвовете са направо задължителни, дори трябва да са двойни. Без него дойдоха само незначителни промени. Той вкарваше на разни джуджета, а сега няма и на тях кой да вкара. "Златните" момчета от САЩ`94 с големите си обещания за радикална и тотална промяна в българския футбол се доказаха като ръждясали ръководители. Бронзовите им медали са най-голямото постижение в историята на футбола ни, но управлението им е най-голямото безхаберие.

Никакъв план. Никакви идеи. Непрекъснати скандали за дългове, лицензи. Машинирано изпадане на Берое, изхвърляне на Пирин, непрекъснати проблеми със съдийството. Безпрецедентното изгонване на публиката на ЦСКА в гостуването на Левски. "Построяването" на база на националния отбор. Междувременно Борислав Михайлов се издигна в УЕФА. Сега ще се махне и ще каже, че каквото е могъл - направил е. Не е далече от истината - Николай и Живко са непоклатими титуляри. Единият гради кариера в Холандия, другият в Румъния. Клубове като Марица (Пловдив) и Пирин (Благоевград), които винаги са давали кадърни момчета, не са нужни. Развалят схемата.



Времената са други. Футболът вече не е кой какво може, а кой колко е платил. Бизнесмените цакат по 10 000 лв, за да носят синовете им екипите на видни столични отбори. С малко връзки и малко повече пари - място в националния отбор и трансфер в някоя комшийска държава, най-много Русия. Там или са звездите на десетия в таблицата, ако не се борят за изпадане или са резерви от типа водоноски. Тая "политика" ражда "умните" фрази - "Такъв ни е потенциалът", "България е малка държава и нямаме избор", "Треньорите не работят правилно с играчите". Като продукт на тая "политика" - натурализираме хървати, сърби, бразилци. Повечето от тях щяха да са смъртни резерви във второкласни отбори в първенство от средна сила. По необходимост са чудесни за националния ни отбор.

Младежкият ни национален отбор от край време е боксова круша за кой ли не. Логично беше, че когато тези младежи навлязат в мъжка възраст резултатите няма да се изменят, защото са качили някой килограм. Проблемът не им е в мускулите, а в тактиката. Всеки мач се опитва нещо различно, често и треньорът е различен. Халфове играят защитници, защитниците стават крила. Чакам деня да видя и някой нападател да е поне резервен вратар. Да не пропусна и любимата реплика "Съперникът ни превъзхождаше физически. Ние нямахме издръжливост". Като играеш с центрирания срещу двуметрови шведи или опитваш да се надриташ по кокалчетата с коварните италианци - странно, че не се получава?!



Който и да си тръгне от националния отбор все тая. Дали ше сме последни или предпоследни - все тая. Страшното е, че няма кой да дойде в националния отбор. Никой не работи ЗА националния отбор. Всички искат облагите от него. От представителна марка от средата на 90-те години до разнебитен катун от средата на първото десетилетие на новия век. Шефовете на БФС ще си отидат, но "направеното" от тях ще остане за доста повече време. Докато българинът си мисли "Може и по-зле", няма да може да е по-добре.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Да си велик сред най-великите



Когато се заговори за футбол и Бразилия помежду им винаги изниква думата най-доброто. Бразилците са известни като технични футболисти, които не се свенят и да мамят, ако им се отдаде добър случай. Имат си и своите отрицатели, но петте им световни титли ги поставят на върха сред националните отбори на планетата.

В Европа са известни множество кариоки, а след падането на ограниченията за чужденци, те буквално заляха Стария континент. Почти няма отбор, в който да не играе или да не е играл представител на страната на кафето. Ромарио, Бебето, Роналдо, Роналдиньо са една звездна, но бледа част от майсторите на бразилската марка. В първенството на страната блика от таланти, като всяка година се предрича, че на терена стъпва новия "Пеле", "Зико", "Кака".

Ако се замислите дали играят чужденци в този шампионат, то вероятно бихте потърсили аржентинци и/или уругвайци. Със сигурност има такива. Но дали в Бразилия може да играе европеец? Отговорът е - може. При това от Балканите и да се превърне в любимец на публиката. Името му е Деян Петкович, а националността - сърбин.

Доскорошният футболист е роден на 10 септември 1972 г в Майданпек, Сърбия, тогава в рамките на бивша Югославия. В родината си е известен, като "Рамбо", а в Бразилия - "Пет". Има седем мача и един гол за националния отбор на Югославия.

С футбола започва от 1987 г в родния ФК Майданпек, а година по-късно е в редиците на Раднички (Ниш). Превръща се в най-младия състезател играл в официален мач в историята на тогавашната югославска Първа лига. Дебютира на 25 септември 1988 г, когато е на 16 години и 15 дни, срещу Железничар (Сараево), подобрявайки предишния рекорд на Митар Мъркела с един ден. Раднички печели с 4:0. Постижението на Петкович по-късно е подобрено от Славко Перович и Даниел Алексич. В днешни дни Петкович помага на първия си клуб, който преминава през тежки времена.



През юли 1992 г Петкович е купен от Цървена звезда. Още ненавършил 20 години той пристига с репутацията на талантлив техничен халф. Звезди като Деян Савичевич, Дарко Панчев, Владимир Югович и Синиша Михайлович напускат "звездашите" през това лято и младият Петкович е хвърлен в битката от самото начало от новия треньор Милан Живадинович. Деян записва 30 мача и вкарва пет гола в първия си сезон.

Остава в Цървена звезда до декември 1995 г, печелейки две шампионски титли. Трансферът му в Реал (Мадрид) е принципно договорен през лятото на 1995 г, но в Цървена звезда решават да го задържат за сезон 1995/1996 г и участието в Купата на УЕФА, където се очаква да се представят силно, след като им е позволено отново да участват в европейски турнири след годините на търговско ембарго, наложено от ООН. "Звездашите" отпадат в квалификациите от швейцарския Нюшател Ксамакс.

През декември 1995 г Петкович се присъединява към испанския гранд Реал (Мадрид). Под ръководството на Хорхе Валдано "Рамбо" не успява да спечели титулярно място, появявайки се в едва три мача, като във всичките е резерва. Довършва сезон 1995/1996 г под наем в Севиля, а през 1997 г играе за Расинг Сантандер. За кратко се завръща в Реал през 1997 г, където е открит от бразилския Витория на приятелски турнир, на който участват още и съставите на Реал Майорка и Фламенго.



Следва трансфер във Витория, където отиват Бебето и Тулио Коща, като тримата подписват с помощта на банка Ексел. С "червено-черните" Петкович започва успешната си кариера в Бразилия. Два пъти става шампион на щата Бахия и веднъж купа Нордесте. Остава в клуба до 1999 г.

През тази година сърбинът подписва с италианския Венеция, но не успява и бързо се завръща в Бразилия, където облича екипа на Фламенго. В най-популярния бразилски клуб неговите умения са основни за отбора, който печели две от историческите си три поредни титли срещу големия съперник Васко Да Гама, в периода 1999-2001 г. Един привърженик на Фламенго казва, че неговият зашеметяващ гол от пряк свободен удар в 89-ата минута в последния кръг за 2001 г, който гарантира титлата на клуба, никога няма да бъде забравен.

Един месец по-късно друго изпълнение на Петкович от пряк свободен удар позволи на Фламенго да спечели купа Кампеоес и да се завърне в Копа Либертадорес през следващата година. Доста популярният сърбин е известен сред феновете, като "Пет".

В изданието на Кампеонато Бразилейро за 2001 г Фламенго завърши на едно място над изпадащите. Клубът загуби и финала за купа Меросул през януари 2002 г от аржентинския Сан Лоренцо, а в тази среща Петкович получи червен картон.



През 2002 г Деян преминава в редиците на Васко Да Гама, където остава до 2004 г. През този период за кратко играе и за китайския Шанхай Шенхуа. При втория си период във Васко помага на отбора да оцелее в Кампеонато Бразилейро, като е водещият голмайстор и лидер в асистенциите. Васко не успява да бие в 10 мача без "Пет", спечелвайки едва 10% от максималния актив точки, а с негово участие взимат 45,7%. Лидерът на Васко в сезона на спасението получава наградата "Бола де Прата" от списание "Пласар" - за един от двамата най-добри халфове в Бразилия.

През този сезон често играе с бившия си съотборник от Раднички - черногорският вратар Желико Тадич, който е доведен от него в клуба.

След година и половина в Саудитска Арабия, където игра за Ал Итихад, той се завръща в Рио де Жанейро през август 2005 г, този път с екипа на Флуминензе. На 33 години Петкович се изправя пред недоверието на феновете. Невероятното му представяне в третия си мач, който е срещу Крузейро, кара привържениците да спрат да се съмняват. На стадиона на съперника "Минейрао" той повежда Флу за успех с 6:2, като вкарва два от головете. Първият от двата е под №1000 за Флуминензе в бразилското първенство. С него Петкович получава възпоменателна плоча в офиса на ръководството на клуба. Това попадение идва, след като "Пет" минава трима съперници на малко разстояние, стреляйки навреме, за да преодолее идващия вратар. Вторият гол идва след силен удар с левия крак извън наказателното поле.

След други големи изяви сърбинът печели втората си поредна Сребърна топка на церемонията по годишните награди на Бразилската федерация. След лош сезон през 2006 г, когато Флуминензе се бори да не изпадне, той напуска клуба.



През 2007 г играе в Сантос, след като е подписал краткосрочен договор с Гояс до края на сезон 2007. През 2008 г "Пет" играе за Атлетико (Минейро), привлечен през март, като голямата звезда в празнуването на 100-годишния юбилей на клуба. В края на сезона договорът му не е подновен по заповед на новия треньор Емерсон Леао, който вади Петкович и от отбора на Сантос, когато пристига в отбора през декември 2007 г.

На 20 май 2009 г ръководството на Фламенго оповестява, че със свободен трансфер привлича сръбския атакуващ халф "Рамбо", който вече има много успешни сезона в клуба през 2000 и 2001 г. След тези шампионати отношенията му с ръководството на отбора се обтягат толкова, че отиват на съд, за неплатени заплати в размер на 9 милиона щатски долара. Въпреки че двете страни се разбират за финансовите проблеми извънсъдебно преди Петкович да се завърне, новината се посреща със скептицизъм. Хора от клуба и външни наблюдатели се съмняват във възможностите му на тази възраст. Някои изразяват и притесненията си от факта, че той е пропуснал шампионата на щат Рио де Жанейро, което означава, че не е играл от шест месеца след освобождаването му от Минейро.

За изненада на мнозина 37-годишният сърбин играе водеща роля за Фламенго, вкарвайки осем гола. "Червено-черните" имат шанс да спечелят шестата си титла от бразилския шампионат и първа в кариерата на "Пет". При пристигането му в отбора през юни 2009 г Фламенго е на 14-о място в класирането. В добавка той изпитва трудности да се наложи, тъй като треньорът Кука предпочита други на неговия пост. Кука е уволнен за слаби резултати и при новия треньор Жорже Луис Андраде нещата се подобряват. Малко по малко Фламенго започва да се катери в класирането, благодарение основно на усилията на Петкович. Бразилската преса хвали ветерана за няколко невероятни представяния, сред които двата му гола за 2:0 като гост над лидера Палмейрас в 30-ия кръг и помощта му за 3:1 в гостуването на Атлетико (Минейро) в 34-ия.

На 20 ноември 2009 г Деян Петкович е въведен в Залата на славата на бразилския футбол на стадион "Маракана". Той е петият чужденец и третия европеец, на който е оказана тази чест. С края на сезона на 7 декември Фламенго празнува своята титла, а Петкович спечели Сребърната топка на списание "Пласар" за най-добър халф на сезона. Това беше третото му спечелване на отличието.

На 5 юни 2011 г Деян Петкович "Рамбо" окачи бутонките на пирона, след като изигра първото полувреме от шампионатния двубой срещу Коринтианс. В чест на отказването на "Пет" всички играчи на Фламенго играха с неговото име на гърба си в тази среща.



Петкович дебютира за националния отбор на Югославия през 1995 г, но записва само няколко мача заради спорове с треньора Слободан Сантрач, който не го вика за Мондиал 98. Завръща се в националния за приятелски мач срещу Бразилия след световното първенство, когато начело на "плавите" е назначен Милан Живадинович. По това време Петкович е футболист на Витория и пътува за Сао Луис, където ще се проведе срещата, с полета на бразилските национали.

Последният му мач за Югославия е през декември 1999 г. В него той е капитан. Една от причините да не получава често повиквателни е фактът, че играе за южноамерикански клуб и е извън погледа на югославските треньори, които следят само европейския футбол. След завръщането му в Бразилия, за да играе за Фламенго Вуядин Бошков го забравя за състава за Евро 2000. В интервю за списание "Пласар" Петкович твърди, че ако е останал във Венеция, "отбор десет пъти по-слаб от Фламенго", е щял да бъде викан редовно. Сред другите причини е и лошите му взаимоотношения с комитета на Футболната асоциация на Югославия, по-късно Сърбия.

В Бразилия казват, че ако е бил бразилец е щял да играе за техния национален отбор. След разпадането на Югославия и появяването на Сърбия и Черна гора, през 2003 г, той планира да вземе бразилско поданство и да играе за Селесао, защото националният отбор за който е играл досега вече не съществува.

За Мондиал 2006 в Сърбия имаше кампания да бъде включен в отбора. В интервю за бразилска медия Саво Милошевич споделя, че "Пет" има място в състава. Кампанията не води до успех и той отново не е част от групата. Треньорът Илия Петкович смята, че ще развали хармонията в състава, тъй като Петкович е известен с шумния си нрав. По ирония на съдбата той взима друг Петкович - сина си Душан, който никога не записва двубой за националния. "Пет" не е викан и за националния отбор на Сърбия, след разделянето с Черна гора.

"Рамбо" е признат за един от най-добрите чужденци играли в Бразилия, страхотен изпълнител на пряк свободни и ъглови удари и подавач. През 2006 г с екипа на Флуминензе отбелязва директно от ъглов удар срещу Гремио. В следващия мач отново се разписва така, макар че топката удря негов съотборник в ръката преди да влезе, но съдиите зачитат попадението. В цялата си кариера има общо осем гола от ъглови удари, последният на 8 ноември 2009 г за Фламенго срещу Атлетико (Минейро). Към момента държи рекорда за най-много отбелязани голове директно от ъглов удар.

вторник, 4 октомври 2011 г.

Геният на Валерон бута Депортиво обратно към елита


Вестниците аплодираха реакцията на Депортиво след загубата от Алкоркон и основно голямото представяне на Валерон, който за пореден път освети пътя с шоу, включващо три асистенции.

"Ла Опинион а Коруня": Депортиво реагира по възможно най-добрия начин след мача с Алкоркон, с нов успех с 4:0, приготвен в първите 15 минути, благодарение на магическата пръчка на Хуан Карлос Валерон. "Кльощавия" асистира за първите три гола, поведе отбора към страхотно начало, което подобава на всеки отбор, който иска да влезе в Примера. Трудно оставяше шанс на съперника. В контраст с двубоя от миналата седмица този път никой не спести усилия. Никой не се отнесе. Всички играчи раздадоха сили да победят лидера, отбор, който още не се беше събудил от дрямка, когато вече губеше с три гола.

Еухенио Кобас

"Ла Вос де Галисия": Изключителен отговор на спешното положение. Депортиво отговори на първото спешно обаждане по невероятен начин. Голът на Гуардадо даде начало на партито, което продължи Валерон. Фамозно представяне на "Кльощавия", който демонстрира най-доброто от репертоара си, изработвайки два гола за Бергантинос, напомняйки какъв голям футболист е в Европа.
Вчера се случи пълно отмъщение за станалото в Алкоркон. В онзи мач видяхме три гола в първите 16 минути, но този път толко вкара Депор. С повече усилия, защото Гуадалахара игра доста по-добре от Депортиво на Санто Доминго, Гуадалахара направи само една голяма грешка: да предложи пространство на Депортиво на "Риасор". Може би заслужаваше нещо повече заради смелото си поведение, но то беше футболно самоубийство.

Без Бергантинос, който се разписа два пъти, играчите на мача бяха Валерон и Гуардадо. Малко повече може да бъде казано за "Кльощавия". За мексиканеца - успя да избегне контузия и вече има три гола и предлага солидни изяви, превръщайки се във фундаментален елемент, който решава двубои в полза на своя отбор. Той откри резултата със страхотен удар, но в Барселона вече вкара един от най-хубавите голове на годината и подаде за други два на Ласад, докато срещу Сабадел отбеляза втория и асистира за първия на Валерон. Очевидно, че в Примера беше принуден да бъде решителен, а в Сегунда ще бъде още по-знаков. Засега "Принца" си върши работата.

Фернандо Идалго

"Ла опинион а Коруня": Грехът на Валерон. Гуадалахара плати последствията да не покрие Валерон. Не разбирам как отбор може да даде свобода на движение на канареца. Това беше ключът. В допълнение мача показа, че Гуардадо е по-пълноценен, когато играе на другия фланг. Мачове като този вчера трябва да служат за разпределение на Валерон. Да не забравяме, че първенството е 42 кръга.

В първото полувреме заради лошото покриване на канареца отборът игра с повече хора пред топката, имаше повече комбинативност и това обяснява ефективността в първите минути. През втората част Депортиво изпитваше някои проблеми в резултат на анархия в защитата. Саломао оформи крайното 4:0, но продължава да е играч, който в доста минути се разхожда по терена.

Луис Родригес Вас

"Ла Вос де Галисия": Така трябва да се плащат дълговете. Играчите на Депортиво се завърнаха засрамени от Алкоркон, но при първата възможност пред своите привърженици демонстрираха, че предния мач е футболен инцидент, който може да се случи на всеки отбор, независимо колко е високо нивото на игра. Гледайки изявите на Депортиво галисийският отбор е сред тези с големи шансове да се завърне в Дивизията на Честта. Това, макар хубаво за изричане, трябва да бъде демонстрирано на терена в моменти, когато ще бъдат срещани по-солидни съперници от Гуадалахара, отбор, който дойде на "Риасор" като лидер, но след четвърт час вече беше слязъл от автобуса.

Галисийските голове дойдоха по същия начин, като в Мадрид, но в обратната врата. След 15 минути резултатът беше 3:0, а крайния 4:0, докато миналия мач в Мадрид остави отбора в съмнения, а привържениците с притеснения, днес всичко беше самочувствие. Така трябва да си плащаш дълг.

Висенте Лейрача

"Ел Паис": След третия гол на Депор, вторият, който Валерон даде на Алекс Бергантинос. Контузените играчи бяха на трибуните, станаха на крака да ръкопляскат и се спогледаха. Дори професионалистите, които делят всекидневната работа с Валерон бяха изненадани, но Валерон е суперлативен и уникален футболист, който бута Депортиво обратно към Примера Дивисион, благодарение на чудесата си. Той е половината отбор на Депортиво, светлината, която заслепява недостатъците на отбор, който все демонстрира стил.

От декорирания Гуадалахара, непобеден досега, идва повече сигурност. Отборът е силен, играе директен футбол, анонимни играчи търсят място под слънцето на елита с шумен треньор, който води отбора от тъча. Изненадващо е, че бдителността на Валерон беше успокоена, както могат само група луда глави. Гуардадо откри резултата с първото си приближаване към вратата, а Гуадалахара отговори с удар с глава на Райън Харпър, който уцели гредата. Депортиво беше наранен, след случилото се в Алкоркон, но съмненията бяха разсеяни от два гениални паса на "Кльощавия", измамващо подаване над защитата и няколко невъзможни финта в наказателното, за да се види какво може дефанзивният халф Бергантинос. Три гола на сметката, след които Депор дозира усилията, но не страда както обикновено. Изчака контраатаките, за да закръгли резултата и успя в една от малкото изяви на Хесус Васкес, който остави Саломао очи в очи срещу Сайсар.

Кудейро

"Ел Дигитал Депортиво": Нищо сериозно. Да загубиш на "Риасор" влиза във всички сметки. Истина е, че загубата е голяма, със сигурност прекалено голямо наказание за Гуадалахара, който беше нокаутиран от първия съдийски сигнал, с три крошета, които сложиха край на всякакви илюзии само за 15 минути.

Депортиво отвори нова страница след поражението от Алкоркон с убедителна победа на "Риасор" срещу лидера Гуадалахара, отбор, който падна след първия четвърт час (4:0), неуспявайки да наруши увереността на мексиканеца Андрес Гуардадо, мерникът на Алекс Бергантинос и над всичко таланта на Хуан Карлос Валерон.

неделя, 18 септември 2011 г.

Хуан Карлос Валерон - Докторът на футболната наука


Щедрите аплодисменти от трибуните на стадион "Камп Ноу" не са за играч на Барселона, а за напускащия терена халф на Депортиво (Ла Коруня). Навършващият 36 години идния месец, Хуан Карлос Валерон все още може да изиграе 89 минути на "Камп Ноу", което доказва способностите му, въпреки многото контузии. Той никога не запълва крачолите на гащетата си, изглеждайки твърде голям за слабите си крака, но все още играе като Зинедин Зидан, когото често надиграваше с талант и смелост в множество сблъсъци на "Бернабеу".

Всъщност в началото на двубоя срещу Барса той се справи с трима съперници по-млади от него с по 15 години, преди да даде деликатен извеждащ пас на свой съотборник. Валерон, един от най-великите съвременни футболисти на Испания е скромен мъж от Канарските острови, който дори не разбра, че аплодисментите са за него. Той не ръкопляска на публиката и не направи никакъв жест към нея, но няма надутост в неговото пренебрегване. Може би пази пространствения си усет, за да играе футбол с балетна артистичност.

Докато играчите на Барселона празнуваха 21-ата титла на каталунците, като хвърляха пластмасови пипери в публиката, за да символизират духа на отбора, настроението контрастираше с това в съблекалнята на Депортиво. "Спечелихме важна точка. Резултатите обаче не са в наша полза", заяви Валерон след двубоя.

Преди десетилетие "СуперДепор" наелектризираше испанския и европейския футбол с чудесния си отбор, в който играха Диего Тристан, Рой Макай, Валтер Пандиани, Нуредин Найбет, Мауро Силва, Фран, Мануел Пабло и Валерон. Те спечелиха Примера през 2000 г, а завършиха на второ и трето място по четири пъти. Отборът на Хавиер Ирурета победи Манчестър Юнайтед у дома и като гост, достигна 1/4-финалите в Шампионската лига два пъти и полуфинал веднъж.

Европейските фенове обичаха да посещават Ла Коруня, заради атмосферата на стадион "Риасор", разположен на красив плаж. Депор биеше с проверената схема 4-5-1, в която Валерон беше зад единствения изнесен нападател. Отборът спечели купата на Испания в сезона, в който Реал (Мадрид) празнува стогодишнината си... побеждавайки "Белия балет" на финала на "Сантиаго Бернабеу".



Но това е вече минало. Депортиво се изправя пред участие във втория ешелон на испанския футбол за пръв път от 1991 г. Равенството 0:0 в неделя в Барселона беше достатъчно да се задържи съставът на точка над Сарагоса в зоната на изпадащите, а до края на шампионата има един кръг. Другите резултати не помогнаха в мисията на спасението. Отборът с най-слабото нападение в първенството има решителен домакински мач с Валенсия, а Сарагоса гостува на Леванте, валенсианският съсед, който се намира във форма.

"Трябва да се отнесем към предстоящия мач, като към финал за купа. Трябва да спечелим. Ще бъде много тъжно този велик клуб да изпадне. Най-добрите моменти от моя футболен живот са тук. Спомням си, когато участвахме редовно в Шампионската лига, когато достигнахме полуфинал през 2004 г, бихме Манчестър Юнайтед и в двата мача, Милан с 4:0. Това са страхотни спомени. Сега останахме само аз и Мануел (Пабло)", сподели Валерон.

Той записва сезон №11 в Депор. 35-годишният защитник Мануел Пабло, който седи до него се усмихва. Двамата бяха испански национали, но около тях се усеща спокойствие, приятелско отношение и липса на цинизъм, присъщи на играчите от водещите клубове. Облечени са небрежно и маратонките им не робуват на модата, изглеждат така сякаш ще обират местния магазин. Двамата израстват на Канарските острови и преодоляха ужасяващи контузии, за да служат на Депор общо 24 години.

"Споделяме общите спомени от стария отбор, опитвайки се да запазим духа, но е трудно във футбола. Винаги има нови съотборници. Двамата искаме да продължим и през следващия сезон... като играчи на този клуб в първа дивизия", завършва Хуан.

17 май 2011 г

Хуан Карлос Валерон вчера се разписа за пръв път от 2 години за Депор. 23 000 на "Риасор" видяха победа с 2:1 на любимците си над Сабадел. "Синьо-белите" загубиха с 0:2 от Валенсия в края на миналия сезон и изпаднаха след 20 шеметни години в елита. С три успеха от четири срещи, Валерон и Мануел Пабло, Депор върви обратно към заслуженото си място. Хуан Карлос Валерон е Докторът на футболната наука, който демонстрира огромното си сърце. Защото парите не могат да ти купят достойнство и талант. Защото е по-добре да загубиш с битка, отколкото да спечелиш с измама. Защото истинските звезди блестят и на дъното, а набедените звезди изгасват в забравата.

18 септември 2011 г


вторник, 26 юли 2011 г.

Монтевидео - Бог те видео


16 години чакане свършиха. Точно толкова трябваха на Уругвай, за да спечели отново Копа Америка. Голямото име в световния футбол поизтупа прахта от себе си миналата година, когато успя да вземе бронзови медали от Мондиал 2010. Двукратният световен шампион вече е едноличен лидер на континента си. Копа №15 във витрината дойде по възможно най-сладкия начин. Уругвайците отстраниха домакина Аржентина на 1/4-финала, побеждавайки след дузпи. Именно аржентинците, които бяха сочени като голям фаворит, досега седяха редом до комшиите си с по 14 отличия. Меси и компания, които почти през цялото време имаха предимство да играят с човек повече, срещнаха мощен отпор и бяха принудени да сведат глави.
Уругвай започна бавно, като голяма луксозна кола. Набираше сили в течение на турнира, за да не остави съмнение в класата си. Момчетата на Оскар Табарес демонстрираха отличен колективен дух и тактическа дисциплина. На моменти "небесносините" се защитаваха в опълченски стил, но когато атакуваха нямаше какво да ги спре. Фигурата на Диего Форлан за пореден път блесна. Голмайсторът от последното световно не се свенеше да се върне в по-задни позиции, да изпълнява ъгловите удари, да раздава пасове на голямо разстояние. Кинжалният му усет се прояви в точния момент - две попадения за 3:0 във финала срещу Парагвай. Русокосият голаджия се изравни с Ектор Скароне за вечен голмайстор на родината си с 31 попадения. За 32-годишния Форлан предстоят още мачове, в които да подобри постижението. Към рекорда му се целят младите му съотборници Луис Суарес и Единсон Кавани.
3,5 милиона уругвайци изпълниха улиците на страната и столицата Монтевидео. След 1995 г националният отбор пак е национален герой. Футболната нация доказа, че традицията винаги ще има тежест. Парагвайците се промъкваха напред към финала със защитна игра и мисълта за дузпи. В 1/4-финала успяха да удържат Бразилия за 0:0, за да последват безпрецедентните четири пропуска на петкратните световни шампиони от бялата точка. Бомбата на турнира Венецуела нацели три греди, за да сбърка дузпа и да даде на гуараните път към последния сблъсък. Късметът свърши. Уругвай просто беше твърде силен, за да остави всичко на шанса.
Възпитаниците на Табарес нямаха слабо звено. От вратаря през защитата и средната линия до атаката. Тази селекция показа способностите си още миналата година по терените на ЮАР. Традиционно коравата защита този път си има и свой силен съмишленик. Суарес, Кавани и Форлан могат да прекършат и най-опитните си съперници. Технични и силни физически тези нападатели създават симфонии на изкуството да търкулнеш топката във вратата. Третият гол срещу Парагвай е нагледен пример за необузданите им възможности.
Кралят на Южна Америка се казва Уругвай. Историческата Копа №15 е короната на триумфа. По население Уругвай е два пъти по-малък от България, но по футболните си достойнства е няколко пъти по-голям. В първенството на страната един от грандовете носи името Данубио. Казано на български - Дунав. Основан от български емигранти. С много по-бляскаво минало и по всичко личи и бъдеще от своя събрат и съименник Дунав, но от Русе. Явно така сме си орисани. По света да създаваме с успех, а в собствената си страна да разрушаваме със замах.

Монтевидео - Бог те видео. Честито!

неделя, 5 юни 2011 г.

Кавали, шубраци и глупаци


1-2-2. Това не е иновативна схема за плажен футбол или за такъв в зала. Това е балансът на националния ни отбор в квалификациите за Евро 2012. При голова разлика 2:6. За 5 мача имаме 5 точки. В конкуренцията на Англия, Швейцария, Черна гора и Уелс.

В Подгорица вчера се случиха две чудеса - вкарахме гол и не загубихме! С чудесата до тук! Отървахме кожичката след две греди за черногорците през първото полувреме. За този пореден "съдбовен" мач се готвихме близо седмица в Корсика. Уж да свикваме с климата, а всъщност треньорчето Матеус си заведе поредната на хубава почивка. Що да не, като има кой да плаща.

Изиграхме и един спаринг с местния сборен отбор корсиканци. Само дето спарингът беше за домакините. Паднахме 0:1, че и не можахме да вкараме на "звездата" на Арсенал Себастиен Скилачи, който цял сезон не опази никой във Висшата лига или в какъвто и да е мач. Още по-иронично е, че единственият гол беше дело на човечец с фамилията Кавали. Звучна и изпъстрена със смисъл за българския бит, душевност и действителност.

Голямата утеха е, че тази срамна загуба няма да се впише в официалната статистика на мачовете на националния отбор. Сборната трупа Корсика не била призната и регистрирана в УЕФА и ФИФА. Та се получи малко "ни лук ял, ни лук мирисал". Само дето бой и ебане не се връщат. Без значение дали тоя дето те е бил или онождал има акт за раждане в регистрите.

От Кавали през гъстите шубраци на Черна гора, където за втори път се измъкваме от заслужена загуба до глупаците. Глупаците, които си мислят, че са по-хитри и по-умни от останалите. Да заблуждават, че уж вършат нещо. Да се хващат като удавници за сламка за има няма десет минути от общо 90. Действителността е ясна. Без да има нищо общо с УЕФА, ФИФА, НАСА, Международното сдружение на алкохолиците и евтината плът.

Каручката на Андрешко затъва в калта и вадене няма. Нищо, че андрешковците отдавна карат каручки от по 300 и нагоре коня и 4х4. Всичко им е почти истинско - колите, татуировките, прическите, само във футбола има разлика. Разликата, че едните играят и се класират, а другите играят карти по хотелите и кючеци по масите. Жалко за хората, които си късат нервите в и без това натегнатото ежедневие. "Гледаме напред". Така свикнаха да си говорят наизуст. Натам накъдето гледат скоро ше излезе бързия влак и ше ги измете от пътя си.

Да си ни бяха били черногорците. Щяха да излязат на две точки пред Англия. Заслужават. Дали играят с десет човека в защита, дали имат и малко късмет. Все тая. Просто се раздават. Борят се, мъчат се. Правят каквото могат. А им се и получава. Сигурно, защото усилията се възнаграждават. Държавата със 700 000 население скъса шортите на държавата със 7 милиона. Още са голобради откакто са самостоятелни, а вече веднъж ни биха и на два пъти бяха много близо да ни опердашат. Както вървят нещата поне бараж ще играят и дано ги сполети тая радост.

За нас Кавали, шубраци и глупаци. Тепърва имаме пак мач с Англия, гостуваме на Швейцария. Кавалите продължават. Шансовете ги няма. Глупаците остават. Сбогом, Евро 2012. Сега започват лъжите как всичко ще бъде различно за Мондиал 2014 и как "израстваме, учим се от грешките си". Всеки може да сбърка, да повтори грешката си, но потрети ли я и т.н. - значи е тъпак.

събота, 4 юни 2011 г.

Кога ще изчезне Матеус?


Рекордьорът в Бундестима напуска отборите си внезапно и с разправии
В БФС решиха да уважат желанието на недоволния български запалянко и да най-сетне да назначат чужденец за треньор на националния отбор. Това не се случи съвсем доброволно, тъй като до този ход се стигна, след като вече се намирахме в неизгодна ситуация. На 21 септември 2010 г за треньор на "лъвовете" беше назначен Лотар Матеус. Немецът, който в дните си на играч записа рекордните 150 участия за Германия и създаде една от най-богатите визитки, не може да се похвали с кой знае какво като наставник. Дебютира начело на австрийския Рапид (Виена), за да премине през белградския Партизан, националния отбор на Унгария, бразилския Атлетико Паранензе, друг австрийски отбор - Ред Бул (Залцбург) и израелския Макаби (Нетаня). Най-големият му успех е с Партизан, който успява да направи шампион на Сърбия през 2003 г и да класира отбора в груповата фаза на Шампионската лига, елиминирайки английския Нюкасъл. Матеус напуска "гробарите" след скандал с ръководството в средата на април през 2004 г. Той дава интервю пред местната преса в което обвинява шефовете за неправомерни промени в договора му. В първоначалния му контракт от 1 януари 2003 г са му били гарантирани допълнителни клаузи, които да му осигурят между 5-10% от трансфери на играчи и спонсорски сделки за надписи върху екипите, както и от постъпленията от Шампионската лига. Матеус не получава проценти от продажбите на Данко Лазович и Звонимир Вукич, както и от новия спонсор Superfund, но запазва мълчание, за да "не развали атмосферата в отбора по време на квалификациите за Шампионската лига". След класирането в груповата фаза на турнира предоговаря клаузите си, като му е обещано да получи 15% от трансфера на Игор Дуляй и да напусне клуба, когато иска без никакви компенсации. През януари 2004 г Дуляй е продаден на Шахтьор (Донецк), а Матеус твърди, че не е получил своите 600 000 щатски долара от сделката. От Партизан оповестяват, че не му дължат никакви пари, а на следващия ден немецът решава да съди клуба в спортния Арбитражен съд в Лозана. Легендарният футболист си тръгва със скандал и от Унгария. След неуспех да класира маджарите за Мондиал 2006, завършвайки след Швеция, Хърватия и България, през ноември 2007 г той обвинява местната футболна федерация, че "не развива, а експлоатира унгарския футбол", добавяйки "не е случайност, че унгарската кандидатура за Евро 2012 не получи никакви гласове". Следващата авантюра на Лотар също завършва солено. През януари 2006 г подписва едногодишен договор с бразилския клуб Атлетико Паранензе. След едва седем мача начело (5 победи и 2 равенства) през март Матеус напуска с мотива, че трябва да е близо до семейството си. Професионализмът му отново е поставен под въпрос. Пет седмици, след като е подписал контракт, уведомява ръководството, че трябва спешно да се прибере в Европа, за да реши личен проблем, но уверява началниците, че ще се върне до 3-4 дни. След като го няма две седмици, Матеус праща по факса оставката си и никога не се връща в Бразилия, за да прибере личните си вещи. В края на март от Атлетико освобождават официално пишман спеца, като искат от него да си плати телефонната сметка (около 6000 щатски долара). Клубът дори публикува сметката на официалната си страница в интернет. Два месеца по-късно бившият немски национал застава начело на Ред Бул (Залцбург), където малко след това е назначен Джовани Трапатони на директорска позиция. Напрактика двамата делят треньорските задължения и извеждат състава до шампионска титла с голяма преднина, но през юни 2007 г с решение на борда на директорите Матеус е уволнен, без да се разкриват подробности за причините. След близо година, в която Лотар е безработен, идва покана от израелския Макаби (Нетаня). В края на сезона от клуба оповестяват, че освобождават наставника, въпреки четвъртото място в класирането, тъй като имат финансови проблеми.

След година и половина безработица Матеус отново сяда на треньорската скамейка - начело на България. Дебютът му е на 8 октомври 2010 г в евроквалификацията срещу Уелс в Кардиф, спечелена с 1:0. Четири дни по-късно в приятелски мач следва втори успех с 2:0 над Саудитска Арабия. След малко повече от месец Матеус записва и първата си загуба - 0:1 на "Васил Левски" от Сърбия, отново в приятелски двубой. През февруари тази година, пак в проверка, завършихме 2:2 с Естония. Срещата придоби световна известност, след като гръмна скандал, че резултатът е уреден. Четирите гола бяха реализирани от дузпи, съдията се оказа без права да ръководи мачове между национални отбори, а за капак контролата не е била организирана от БФС. На 26 март домакинствахме на Швейцария в квалификация, която до голяма степен щеше да ни даде или отнеме всякакви шансове да играем на Евро 2012. Завършихме 0:0, а в последствие се разбра, че в края Матеус е предприел тактически ход да пусне ветеранът Здравко Лазаров (нападател), за да спира набезите на десния бек на гостите. Мнозина сигурно си мислеха, че опитът на "Електричката" трябваше да помогне да победим, а не да се пазим да не загубим. След три дни победихме Кипър с 1:0 в приятелски мач в Ларнака. При 0:0 отмениха гол на домакините за доста спорна засада, а стопроцентовите положения за нашия отбор не бяха повече от две. Така общата статистика на Матеус начело на "лъвовете" до момента е три победи, две равенства и една загуба при голова разлика 6:3. Съществена подробност е, че победите над Саудитска Арабия и Кипър дойдоха над напрактика вторите отбори на тези страни. За контролата в Турция саудитите бяха без 9 титуляра, които останаха в родината си, за да се готвят с клубовете си за 1/2-финалите на азиатската Шампионска лига. От своя страна кипърците също се лишиха от най-качествените си играчи, тъй като от този уикенд в шампионата им започнаха плейофите за титлата и имаше голямо дерби между водещите отбори. Срамен факт е и успеваемостта на нападението ни, която според статистиката е равна на тази на Андора, Малта, Уелс и Лихтенщайн В последните четири официални мача имаме само един гол, дело на Ивелин Попов. Вината не е изцяло на Матеус, но в крайна сметка той избира с кого да играе. Привличането на немеца беше популистки ход отстрана на БФС. Управниците се надяваха да замажат очите на хората с голямо име. След старт от две загуби за пореден път стана ясно накъде отиват нещата и недоволството на изстрадалия роден запалянко трябваше да бъде туширано, доколкото е възможно. Изтърканите фразички "Във футбола всичко е възможно", "Ще се борим до последно/докато имаме теоретични шансове" и да разчитаме на сложни стечения на обстоятелствата в наша полза, вече дотегнаха на всички, които вярват в "Българи юнаци". Назначението на хер Лотар е "Доведохме чужденец - пак не стана". А колко е съмнителна репутацията на Матеус, като треньор, може да разберете от реакцията на изданията в Германия, когато пое националния ни отбор - "Хитрият Лотар без съмнение е погледнал къде се намира България в световната ранглиста на ФИФА. Виж ти - открил е, че е на 54-а позиция - т.е. значително по-напред от Американска Самоа, която е на 203-а" (Дойче Веле), "Смятате ли, че Матеус ще постигне успех в България?" с възможни отговори "Не, в никакъв случай" и "Явно не са намерили друг глупак", (Билд). Не е ясно дали Матеус ще изпълни договора си докрай, но след петия си развод може да се отдаде на селекция измежду българките за шеста булка.

БФС няма идея и стратегия за националния ни отбор

През 2005 г в българския футбол се случи голяма промяна, която зареди с надежди и оптимизъм запалянковци и специалисти. На власт в Българския футболен съюз дойдоха част от героите от САЩ 94. Тяхните обещания бяха за тотална промяна, професионализъм и работа, която да започне от дъното - школите, инфраструктурата. Зад думите им трябваше да застане големият им опит, който натрупаха зад граница като играчи. Във футболната общественост в България се говореше усилено за назначението на чужденец за треньор на мъжкия ни национален отбор в продължение на пет години. За последно се класирахме за Евро 2004, където не успяхме да спечелим дори точка и отбелязахме само един гол. За всички беше ясно, че десет години след знаменитото американско лято (1994 г), когато станахме четвърти в света, вървим надолу. Една добила легендарна популярност реч на бивш властелин на страната ни гласеше, че като дойде кризата ще се снишим, а като премине, ще се изправим. След класиране на три поредни големи форума - Световните първенства през 1994 и 1998 г и между тях Европейското през 1996 г, пропуснахме Евро 2000 и Мондиал 2002 г. Участвахме на Евро 2004, където се наредихме на последното 16-о място и оттогава нямаме класиране на голям турнир. От 2005 г се заговори сериозно за възможността чужденец да поеме "лъвовете". Силен довод за поддръжниците на тази идея беше триумфът на съседна Гърция на Евро 2004, водена от немеца Ото Рехагел. Преди него южната ни съседка нямаше победа на голям форум.

От 2004 г треньорският пост в националния отбор беше поверен на Христо Стоичков, който нямаше абсолютно никакъв опит като наставник. "Камата" не успя да ни класира на Мондиал 2006, а когато шансовете и за Евро 2008 станаха нищожни, напусна. Пожарно за два мача бе нает Станимир Стоилов. Тогава в БФС започнаха да търсят голям специалист, който да е чужденец. Имена като Берти Фогтс, Клаус Топмьолер, Вини Шефер, Тери Венейбълс, Олег Романцев и Сречко Катанец се появиха в медийното пространство, като възможните варианти, които да ни върнат обратно на футболната карта на Европа и света. Въпреки блъфовете до назначение на някого от изброените не се стигна. В крайна сметка новите управленци прибегнаха до специалиста, който ги изведе до бронзовите медали и най-паметните мигове за целия ни народ в най-новата ни история - Димитър Пенев. Официалното обяснение защо не беше нает чужденец беше удобно и тривиално - високите финансови изисквания, които в БФС нямали възможност да покрият. Другият силен довод беше, че нямало гаранции дали ще имаме успехи и с чужд треньор. В същото време страни от нашата черга успяваха да плащат на доста кадърни наставници. Нов квалификационен цикъл (за Мондиал 2010) - нов треньор. На кормилото беше върнат Пламен Марков. Човекът, който ни класира на Евро 2004. След три равенства в първите три официални мача и фиаското в приятелския двубой със Сърбия в Белград (1:6) беше освободен. За пореден път бързо загубихме реалистични възможности за класиране и от БФС нямаха никаква идея и план за методична работа с представителния ни отбор. Вместо да се заложи на ново име и да се търси нов подход, от централата заложиха на поредния стар познайник - Станимир Стоилов. В тандем с доскорошния му колега в Левски - Наско Сираков, като директор на националните отбори. С успехите си на "Герена" - 1/4-финал в Купата на УЕФА и класиране за груповата фаза на Шампионската лига, а като бонус и две победи срещу Беларус при дебюта си за България, Мъри бе приет с надежда. В оставащите квалификации под негово ръководство записахме две равенства, две загуби и три победи, но не успяхме да стигнем до второто място и участие на баражи. Новата цел - Евро 2012 г. Престижът ни се срина до там, че нямаше желаещи да играят контрола с нас и се стигна до мач срещу клубен отбор - Шахтьор (Донецк), игран в Турция и завършил 0:0! Квалификациите започнаха и след първите два мача имахме 0 точки и голова разлика 0:5, като второто поражение дойде в София от Черна гора. Дуетът Стоилов-Сираков сдаде властта над националния. Този път нямаше място за отстъпление и в БФС най-сетне решиха да пробват с чужденец. Изборът на управниците падна върху Лотар Матеус, чиято репутация на треньор се разминава съществено с тази, която изгради като играч.

Матеус е чужденец №12 начело на "лъвовете"

Статистиката сочи, че почти всички чуждоземци се провалят

Лотар Матеус е дванайстият чужденец, който води националния отбор на България. Първият ни наставник изобщо е австриецът Леополд Нич (1924 г), регистрирал две поражения с общ резултат 0:7, наследен от сънародника си Вилиболд Шайскал - на поста за една загуба. Третият е Карл Немес (отново австриец), който е начело в едно равенство. Негов наследник е немецът Ото Файст, който от шест мача печели три и в един постига равен резултат. В периода 1934-1935 г сме под ръководството на унгареца Карол Фогъл, който от осем срещи има две победи и шест загуби. Следващият чужденец е чехът Станислав Томс с баланс от победа, две равенства и две поражения. През 1940 г отново залагаме на австриец - Франц Колер, чийто престой се изразява в две тежки загуби. След седем години пауза в тандем с Иван Радоев начело е унгарецът Резо Сомпали. В единствената си среща записват поражение от Югославия. Експериментът с маджарските спецове продължава с името на Андор Хайду, който в шест двубоя записва три победи и равенство. 14 години по-късно отново имаме треньорски тандем с унгарец - Георги Пачеджиев и Бела Волентик, които в двата си мача заедно имат победа и загуба. Волентик продължава самостоятелно за още четири срещи - 2 успеха, равенство и поражение. Негов наследник е чехът Рудолф Витлачил, който в първите две срещи ръководи "лъвовете" с Любомир Ангелов. Цялостната му статистика сочи - 8 победи, 4 ремита и 5 загуби. Той е и най-успешният чуждоземец начело на представителния ни тим, като се отказва през 1966 г, след като ни е водил на Световното в Англия. 44 години по-късно на кормилото отново поставихме чужденец.

неделя, 29 май 2011 г.

Шотландско твърдоглавие


Едва ли има човек, който да не е гледал „Смело сърце” и да се е възхитил на подвига на Уилям Уолъс. Шотландците са известни като корави хора, стиснати и твърдоглави. Алекс Фъргюсън доказа, че са точно такива. Мениджърът на Манчестър Юнайтед се отказа напълно съзнателно от услугите на голмайстора си през сезона Димитър Бербатов за най-важния си мач. Преди две години българският нападател остана резерва, а сега изобщо не попадна в групата.

20 гола в шампионата от общо 78 за Юнайтед, придружени с 4 асистенции. Това не се видя достатъчно за Фъргюсън да реши поне при втория си опит да се надиграва с Барселона за трона на Европа, да тръгне с Бербатов. Интелектът и техниката на българина явно не са достатъчно добри козове, когато трябва да се опълчиш на каталунците, които разчитат на контрола си над топката.

На финала през 2009 г трябваше да изминат 66 минути, за да влезе Митко на мястото на корееца Джи Сун Парк. Четири минути по-късно резултатът стана 2:0 за Барса и вече нямаше голямо значение с колко хора ще атакуват англичаните. За тях беше по-важно да играят с белите си екипи, отколкото с кого ще играят на терена. Суеверието пред акъла и калъфки за вкъщи.

След третия си сезон в Манчестър Димитър Бербатов беше по-готов отвсякога. В добро здраве, в добра голова форма. С амбиция на третия си финал да бъде победител. В първия беше твърде млад и не му достигна малко шанс да накаже Реал (Мадрид). Във втория беше пуснат колкото да отнесе от критиката за беззъбата игра. В третия можеше и трябваше да е различно. Суеверието, че 3 е щастливо число, явно не е познато на човека с дъвката на скамейката на „Червените дяволи”.

Барселона триумфира с 3:1. Срещу съперник, който не знаеше за какво е на терена. Всички тичаха около Меси, за да се премерят колко изостават от него. Такова тотално надиграване на финал съм гледал само при Борусия (Дортмунд) и Порто, когато смазаха Ювентус и Монако. Фърги оплете конците. Яко. Дори не се опита да вземе пример от колегата си Венгер, който единствен може да се похвали през този сезон в Шампионската лига с победа над барселонците.

В Манчестър Юнайтед се видяха мишоците. 22-годишният Хавиер Ернандес – Чичарито показа завидни качества на статист. Без да гледам статистиката не съм му преброил и две взимания на топката или удари към вратата. Старата футболна максима, че играеш колкото ти дава съперникът хич не важи в тоя случай. Истината е, че манчестърци нищо не играха и бяха бити като тъпан на селска сватба. До скъсване.

На пейката Фъргюсън разчиташе на някаква невидима сила. Ветеранът Майкъл Оуен, който има фамозните 2 гола през сезона. Това беше единственият ход в атака. Любимецът Пол Скоулс със своите 36 години и един гол сигурно изплаши четата на Гуардиола, като се появи в 77-ата минута, за да смени рендето Майкъл Карик. Лакомникът Нани доказа, че е истински последовател на сънародника си Кристиано Роналдо. Така му се искаше сам да бие Барселона, че другите 10 от неговия отбор само му пречеха в тая мисия.

Бербатов не бил седнал на отреденето място на стадион „Уембли” за играчите, които не попаднали в групата. Естествено, че няма да седне! Английските журналисти се пукат от яд, че го нямаше поне сред резервите. Той им е така удобен, като се сгромоляса скърцащата машина. Без Бербатов и шампионска титла нямаше да има на „Олд Трафорд”. От истината горчи, като от английска горчица. Благоевградският стрелец показа за пореден път, че има достатъчно голям характер. За Фъргюсън да остане срама, че от два финала два пъти остава с празни ръце, а в състава си имаше и Бербатов!

В интерес на истината и двете титли на шотландеца от турнира са плод на огромния късмет. Веднъж с два гола за една минута в последните секунди срещу Байерн (Мюнхен) и веднъж, защото Джон Тери се подхлъзна при решаваща дузпа за Челси. Късметът свърши. Твърдоглавието не. Спечели футболът. Димитър Бербатов не е европейски шампион, но е морален шампион. Не в българския смисъл на морала, ако изобщо е останало нещо такова в тая държава. Всички видяха колко може Юнайтед без него. Ръце празни, очи пълни... с безсилие.

вторник, 24 май 2011 г.

Легендите никога не умират


21 май 2011 г ще остане като черен ден в историята на испанския футбол. След 20 славни години в Примера Депортиво (Ла Коруня) напусна елита. Дали заради слабата си атака, дали заради грешките на управлението, дали заради фактори, които не можеха да бъдат променени. "Синьо-бялата" магия, която очарова милиони привърженици по света, напусна стадион "Риасор". Лудата публика донесе прословутия си дух, но дори той не беше достатъчен. Дори гредите обърнаха гръб на галисийския колос.

Депортиво е основан през 1906 г, а от основаването на системата на испанските първенства през 1928 г, с изключение на две години, е играл в най-горните две дивизии. През сезон 1991/1992 г "синьо-белите" се завърнаха в елита, като за 19 години 16 пъти завършваха в първата половина на таблицата. Клубът беше редовен участник в европейските клубни турнири, като пет поредни сезона участва в Шампионската лига, където достигна полуфиналите през 2004 г.

Домът на отбора е "Риасор", който разполага с капацитет от 34 600 места. Построен е през 1944 г. Традиционният домакински екип е синьо-бяла тениска, сини гащета и сини чорапи. Най-големият враг е Селта (Виго), а мачовете помежду им са известни като галисийското дерби. В продължение на 18 години Депортиво нямаше загуба като домакин срещу Реал (Мадрид). Рекорд с който не може да се похвали никой друг клуб.

През сезон 1940/1941 г в Ла Коруня за пръв път влизат в елита и завършват на четвърто място в крайното класиране! През следващите три години клубът е 9-ти, 12-ти и 14-ти, което през 1945 г му коства изпадането. Депор се връща веднага, но през 1946/1947 г отново изпада. През 1948 г отново се връща сред най-добрите.

Участието на отбора в елита го кара да построи "Риасор", който е открит на 28 октомври 1944 г с шампионатен мач срещу Валенсия. По ирония на съдбата точно този клуб ще изиграе на два пъти решителна роля срещу Депор. През 40-те години ключов играч за "синьо-белите" е вратарят Хуан Акуня. Между 1942 и 1951 г той печели четири награди "Замора", което го прави вторият най-награждаван страж в испанския футбол.

Първото "златно" десетилетие за клуба идва в периода 1948-1957 г. През 1949/1950 г под ръководството на аржентинеца Алехандро Скопели Депор става вицешампион, завършвайки на точка зад Атлетико (Мадрид). През 1953 г начело застава Еленио Ерера, който по-късно ще направи италианския Интер двукратен шампион на Европа. За отбора играят легендите Пахиньо и Луис Суарес.

След изпадането от Примера през 1957 г започва период на влизане и излизане от елита. Депор се връща през 1962, 1964, 1966, 1968 и 1971 г, изпадайки през 1963, 1965, 1967, 1970 и 1973 г. По това време клубът се гордее с една от най-добрите школи в страната. Негови възпитаници са Амансио Амаро, Северино Рейя, Хосе Луис Велосо и Хаиме Бланко, които по-късно са национали на Испания.

От 1973 г започва тъмният период в историята на отбора от Ла Коруня. През тази година Депортиво изпада до третата дивизия. За пръв път в историята си. На следващия сезон се завръща в Сегунда и остава до края на десетилетието. През 1980 г Депор отново изпада в третия ешелон, който вече носи името Сегунда Б. Отново един сезон е достатъчен за завръщане. В трета дивизия лакорунци играят срещу Селта, като дербитата им са най-посещаваните мачове в историята на този шампионат.

През сезон 1987/1988 г Депор се спасява от трето изпадане от Сегунда, като в последните секунди на добавеното време Висенте Селейро бележи на Расинг Сантандер в последния мач за сезона. За мнозина от почитателите на Депор този гол е знаков за края на тъмната епоха и начало на възраждането. През периода клубът е в тежка финансова криза и вътрешни проблеми, като почти всяка година сменя треньорите. Лятото на 1988 г донася промяната на "Риасор". Новият борд на директорите е оглавен от Аугусто Сесар Лендойро. По това време Депор има дългове в размер на 600 милиона песети, 15 години без елитен футбол и липса на организация в икономическо и спортно естество.

Асенио Иглесиас, бивш футболист и треньор, отново е в клуба през 1988/1989 г, когато прави пробив в Купата на Краля до полуфиналите. На този етап Депор е спрян от Реал Валядолид. На следващата година отборът достига до плейофи за влизане в Примера, но губи от Тенерифе. През 1990/1991 г след 18 години прекъсване в Ла Коруня празнуват завръщането. Депортиво е вицешампион на втора дивизия.

През 1991/1992 г Депор се бори за оцеляването си, като се спасява след плейоф от два мача срещу Реал Бетис. В състава личат имената на играчи като Лопес Рекарте, Пако Лиано, Клаудио Бараган, Хосе Луис Рибера, Адолфо Алдана, Донато, както и на местната надежда Фран и новите бразилци Бебето и Мауро Силва. На следващата година Депортиво се наслаждава на силен сезон, завършвайки на трето място. За пръв път клубът се класира за международен турнир. Бебето грабва приза "Пичичи" за голмайстор, а Пако Лиано - "Замора" за най-добър вратар. В домакинството на Реал (Мадрид) Депор прави исторически мач. След като изостава с 0:2 на полувремето, печели с 3:2 и слага началото на 18 години без поражение на своя земя от "Белия балет".

През 1993/1994 г Депортиво отново записва чудесен сезон, като през повечето време води в класирането. В последния кръг е на върха и играе срещу намиращия се в средата на таблицата Валенсия, като победа със сигурност ще донесе първа титла. Намиращият се на точка зад Депор Барселона, воден от Йохан Кройф, е обвинен, че плаща на валенсианци да бият "синьо-белите". Двубоят е оспорван, а в края Серер фаулира Нандо за дузпа и "Риасор" полудява. Сръбският защитник на домакините Мирослав Джукич бие от бялата точка, но вратарят Гонсалес хваща удара. Стражът започва да се радва неистово, въпреки че отборът му няма за какво да играе през този сезон. Това е прието като доказателство, че Барселона е стимулирал финансово играчи на "прилепите". Титлата е загубена, но Пако Лиано грабва втора поредна награда "Замора", след като в 38 мача е допуснал едва 18 гола. Депор дебютира в Европа, побеждавайки Олборг и Астън Вила, но на 1/8-финалите губи от Айнтрахт (Франкфурт). В цяла Испания клубът вече е известен като "СуперДепор" и получава хвалби, че се бори за титлата срещу гигантите.

През 1994/1995 г отборът прави пореден силен сезон, ставайки отново вицешампион. Този път след Реал (Мадрид). В Купата на УЕФА отново следва отпадане от немски тим, но този път е Борусия (Дортмунд). "Синьо-белите" стигат до първия си финал за Купата на Краля. По ирония на съдбата съперник е Валенсия. На 24 юни 1995 г на стадион "Сантиаго Бернабеу" в Мадрид до 83-ата минута резултатът е 1:1. Заради силна буря и наводнен терен реферът Гарсия-Аранда прекъсва срещата. Взето е решение мачът да се доиграе три дни по-късно. Седем магически минути за "СуперДепор", след като удар с глава на Алфредо Сантаелена носи първия голям трофей в клубната витрина.

Ла Коруня ликува още по-могъщо през 1999/2000 г. Шест години след драмата на "Риасор" - тилата пристига там където й е заслуженото място. С треньор Хавиер Ирурета и футболисти като Джалминя, Фран, Рой Макай и Мауро Силва, Депор завършва на пет точки пред Барселона и Валенсия. Крайбрежният град с 200 000 души население става най-малкото населено място в Испания, което може да се похвали с царската футболна корона.

В периода 1992/1993 - 2003/2004 г "СуперДепор" става шампион, четири сезона завършва втори и в още четири е трети. Печели две купи и три суперкупи на Испания.
Депортиво участва пет пъти в Шампионската лига, пет пъти в Купата на УЕФА, веднъж в Купата на носители на национални купи и веднъж в Интертото. През сезон 2003/2004 г "СуперДепор" достига до 1/2-финалите в Шампионската лига, където губи след 0:0 и 0:1 от бъдещия носител Порто. В 1/4-финалите "Риасор" стана свидетел на исторически мач, в който беше смазан действащия шампион Милан с 4:0. В първия мач в Милано галисийците бяха победени с 1:4 и никой не им даваше никакви шансове. Валтер Пандиани, Хуан Карлос Валерон и Луке направиха 3:0 до почивката. Последният пирон в ковчега на "росонерите" заби Фран. Депортиво втрещи света и стана първият отбор преобърнал дефицит от три гола в Шампионската лига.

През 2001 г "СуперДепор" сътвори чудо. Изоставайки с 0:3 в 55-ата минута при домакинството си на ПСЖ в груповата фаза на Шампионската лига, страшилището спечели двубоя с 4:3. Хеттрик на Валтер Пандиани и попадение на Тристан прекършиха французите, за да хвърлят 35 000 по трубините на "Риасор" в екстаз.

В Ла Коруня са преживявали радостта от победи над Астън Вила, Розенборг, Борусия (Дортмунд), Панатинайкос (2 пъти), Арсенал (3 пъти), Хамбургер, ПСЖ (2 пъти), Галатасарай, Лийдс (2 пъти), Манчестър Юнайтед (3 пъти), Ювентус (3 пъти), Байерн (2 пъти), Ланс, Милан (2 пъти), Базел, ПСВ Айндховен, Монако, АЕК, Нюкасъл (2 пъти), Олимпик (Марсилия), Бран, Фейенорд, Нанси.

Известни играчи на Депортиво:


световни шампиони - Бебето, Мауро Силва, Ривалдо (Бразилия), Алваро Арбелоа, Жоан Капдевия (Испания)

европейски шампиони - Луис Суарес, Амансио, Хосе Висенте Траин, Алваро Арбелоа, Жоан Капдевия (Испания), Силвен Вилтор (Франция)

носители на Копа Америка - Бебето, Сезар Сампайо, Джалминя, Мауро Силва, Флавио Консейсао, Ривалдо (Бразилия), Серхио Даниел Мартинес (Уругвай)

носители на Купата на Африка - Жак Сонго о (Камерун), Питър Руфай (Нигерия)

носители на Златната купа - Омар Браво (Мексико)

носители на Купата на конфедерациите - Бебето, Сесар Сампайо, Флавио Консейсао, Ривалдо (Бразилия), Силвен Вилтор (Франция)

олимпийски шампиони - Хосе Емилио Амависка, Хавиер Манхарин (Испания), Фабрицио Колочини (Аржентина)

Други видни фигури - Хуан Карлос Валерон, Фран, Донато, Даниел Арансубия, Алберто Лопо, Хосе Франсиско Молина, Емил Костадинов, Ромеро, Мануел Пабло, Славиша Йоканович, Мирослав Джукич, Воро, Нуредин Найбет, Рой Макай, Милош Хрстич, Валтер Пандиани, Педро Паулета, Диего Тристан, Андрес Гуардадо, Хавиер Арисменди, Диего Колото, Лионел Скалони

Депортиво (Ла Коруня) има верни поддръжници по цял свят. Фенсайтове посветени на магьосникът от "Риасор" има на арабски, руски, полски, български и в редица други страни.

вторник, 8 март 2011 г.

Отмъщението се сервира най-добре студено - дойде ли моментът на Арсенал срещу Барселона


Арсенал излиза в реванш от 1/8-финалите на Шампионската лига срещу стария си познайник Барселона на "Камп Ноу". Англичаните имат аванс от 2:1, но това беше едва първият успех над съперника в историята на сблъсъците помежду им. През миналата година на 1/4-финалите в турнира след 2:2 в Лондон, хората на Венгер паднаха 1:4 в Испания, въпреки че поведоха в резултата. Този път нещата обещават да са различни, мач с мач не си прилича, а историята на Шампионската лига показва, че отмъщението между стари познайници е факт. Ето най-запомнящите се примери:

Байерн (Мюнхен) - Манчестър Юнайтед

Финал през 1999 г: Манчестър Юнайтед - Байерн 2:1

1/4-финал през 2001 г: Манчестър Юнайтед - Байерн 0:1
Байерн - Манчестър Юнайтед 2:1

В трилъра от Барселона през 1999 г Байерн поведе в резултата след гол на Марио Баслер от пряк свободен удар. ФК Холивуд беше по-добрият отбор, като само вратарят на Юнайтед Петер Шмайхел ги задържа в мача, а Мехмет Шол и Карстен Янкер уцелиха греди. Тогава от нищото смените Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер се разписа след центрирания от ъглови удари от Дейвид Бекъм в добавеното време на срещата, за да сътворят един от най-драматичните финали. Юнайтед направи требъл, след като спечели шампионската титла и купата на Англия, покорявайки и Европа за втори път след 1968 г. Байерн напусна терена с гняв.

Немците не лизаха твърде дълго раните си. При последното спечелване на Шампионската лига Байерн срещна "Червените дяволи" на 1/4-финалите. Годината е 2001. Пауло Серджио вкара единственото попадение на "Олд Трафорд", което даде аванс на "баварците" преди реванша на Олимпийския стадион. Голове на Джовани Елбер и Мехмет Шол дадоха аванс на мюнхенци, а попадението на Райън Гигс не беше достатъчно за победителя от 1999 г. Байерн отмъсти за ужаса си на "Камп Ноу" и направи голяма крачка към финала. Реал (Мадрид) беше отстранен на 1/2-финалите, а Щефан Ефенберг поведе отбора към триумф над Валенсия след изпълнение на дузпи в последната среща.

Барселона - Челси

1/8-финали - 2005 г: Барселона - Челси 2:1, Челси - Барселона 4:2
1/8-финали - 2006 г: Челси - Барселона 1:2, Барселона - Челси 1:1

Каталунците и лондончани написаха история в турнира, която започна от сезон 2004/2005 г до попадението на Андрес Иниеста в последните секунди на "Стамфорд Бридж" през 2009 г. Жозе Моуриньо, който получи прякора "Преводача" от феновете на Барса, изведе Челси на "Камп Ноу" в 1/8-финалите от турнира през първия си сезон начело. Неговите момчета поведоха с автогол на Жулиано Белети. Развоят на срещата се промени драстично, когато съдията Андерс Фриск изгони Дидие Дрогба. Самуел Ето`о и Макси Лопес се разписаха по веднъж и испанците победиха с 2:1. Срещата беше помрачена от обвиненията на Жозе Моуриньо, че Франк Рийкард е говорил със съдията на полувремето, което е повлияло на отсъжданията на шведа. УЕФА наказа Моуриньо за два мача и го определи като "враг на футбола". Реваншът се превърна във фиеста, като Челси бързо поведе с три гола и успя да спечели с 4:2.

След един сезон на същия етап двата отбора отново се изправиха един срещу друг. В Лондон след червен картон за Асиер Дел Орно от домакините, Барселона пое контрола. Автогол на Джон Тери изравни резултата след точния удар на Тиаго Мота. Самуел Ето`о реши битката в полза на каталунците. В реванша Роналдиньо затвърди репутацията си на най-добрия футболист в света и допринесе за отмъщението на Барса на "Камп Ноу". През този сезон Барселона победи Арсенал на финала в турнира.

Милан - Ливърпул

Финал - 2005 г: Ливърпул - Милан 3:3 (Ливърпул печели след дузпи)
Финал - 2007 г: Милан - Ливърпул 2:1

"Спечелихме за пети път, спечелихме за пети път, в Истанбул, спечелихме за пети път". Ливърпул стана петкратен шампион на Европа в много драматични обстоятелства срещу Милан през 2005 г. Момчетата на Рафа Бенитес падаха с 0:3 на полувремето и изглеждаха безнадеждно. Паоло Малдини даде аванс на Милан, който беше подплатен от два гола на Ернан Креспо, но "росонерите" преживяха срив в рамките на шест минути след подновяването на играта. Стивън Джерард, Владимир Шмицер и Шави Алонсо върнаха "червените" в мача. Сблъсъкът се реши след изпълнение на дузпи, където герой стана Йежи Дудек. Това остава един от най-паметните финали на всички времена и шокира Милан из основи.

Възпитаниците на Карло Анчелоти проведоха успешна кампания през сезон 2006/2007 г, побеждавайки Байерн (Мюнхен) и Манчестър Юнайтед. Кака поведе клуба към нов финал. В Атина съперник отново бяха хората на Бенитес. Миланистите този път бяха внимателни да не повторят старите грешки. Двете попадения на Пипо Индзаги донесоха на "росонерите" отмъщение за Истанбул, а късният гол на Дирк Каут беше скромна утеха за противника.

Челси - Ливърпул

Полуфинал - 2005 г: Челси - Ливърпул 0:0, Ливърпул - Челси 1:0
Полуфинал - 2007 г: Челси - Ливърпул 1:0, Ливърпул - Челси 1:0 (Ливърпул печели с дузпи)
Полуфинал - 2008 г: Ливърпул - Челси 1:1, Челси - Ливърпул 3:1 (след продължения)
1/4-финал - 2009 г: Ливърпул - Челси 1:3, Челси - Ливърпул 4:4

Това съперничество е сред най-ярките в последните години на Шампионската лига, а това са клубовете с най-голямата доминация в турнира във втората половина на десетилетието. Гол, който никога не беше гол, според Жозе Моуриньо реши изхода на 1/2-финалите в 49-ата минута на мача на "Анфийлд" през 2005 г. След удар на Луис Гарсия съдиите прецениха, че топката е минала голлинията. Ливърпулци сдържаха нервите си, за да отидат на първи финал от 20 години, където победиха Милан.

Историята се повтори два сезона по-късно, като Ливърпул преодоля лондончани на същия етап. Даниел Агер обезличи аванса на "сините", даден от Джо Коул в първия мач и победителят се реши след изпълнение на дузпи. Бенитес седна с кръстосани крака на тревата и видя как неговият състав след точен удар на Дирк Каут си осигури място на финала в Атина. Така Ливърпул дръпна с 2:0 в сблъсъците, но съдбата ги срещна отново на следващата година, когато ликува Челси.

Трети полуфинал за четири години, но този път лондончани бяха водени от Аврам Грант, а първата среща беше на "Анфийлд". Късен автогол на Джон Арне Рийзе доведе до 1:1, а коментарите на Бенитес относно Дрогба преди мача със сигурност вдъхновиха котдивоареца. Той отбеляза и се радва два пъти пред испанеца, като "сините" спечелиха след продължения. Дрогба и Фернандо Торес, който сега е в Челси, отбелязаха в редовното време, а дузпа на Лампард и втори на Дрогба решиха сблъсъка. На финала Челси загуби от Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи.

Четвъртата част на драмата стана факт през 2008/2009 г, когато Челси с мениджър Гуус Хидинк отново срещна тайфата на Бенитес. Челси спечели на "Анфийлд" в първи мач от 1/4-финалите, за да продължи напред след епично равенство на своя "Стамфорд Бридж" - 4:4. Обстановката в Лондон беше толкова нажежена, че холандският наставник едва не получи сърдечен удар, но отборът му отстъпи на Барселона в следващия етап.

Барселона - Арсенал

Финал - 2006 г: Двубоят, който всички очакваха като истински празник за футбола беше опорочен още преди да започне. В деня преди сблъсъка на съставите, които изповядват техничния и атакуващ футбол, един от страничните съдии се снима с екип на Барселона, което предизвика голям скандал и в крайна сметка от УЕФА се видяха принудени да го сменят. Така или иначе съдийски гаф се получи в 18-ата минута, когато беше изгонен вратаря на Арсенал Йенс Леман. Венгер извади крилото Пирес, за да пусне резервата Алмуния. Въпреки намаления си състав и променената тактика именно "артилеристите" успяха да поведат в резултата след точен удар с глава на централния защитник Сол Кемпбъл. Двубоят вървеше към успех за Арсенал, като Анри пропиля няколко изгодни ситуации да повиши преднината. Така се стигна до заключителните 15 минути, в които Барселона съумя да вкара два гола и да победи с 2:1. Тази вечер на "Камп Ноу" Арсенал има възможността да получи възмездие.

петък, 4 март 2011 г.

Стана ясно колко прибират съдиите в големите първенства


Съдиите неотменно са фигури, които предизвикват големи спорове във футбола и въпреки че е честно да кажем, че едни са по-добри от други, всеки привърженик ще признае, че играта не може без "мъжете в черно". Винаги е бил интересен въпросът колко пари печелят тези представители на властта, за да прекарат 90 минути на терена, където често са обект на обиди и критики отстрана на националните или световните медии.

Доход на съдиите за шампионатен мач в евро:


в Англия - главен съдия - 1170, помощник-съдия - 375
в Испания - главен съдия - 6000, помощник-съдия - 2000
в Германия - главен съдия - 3600, помощник-съдия - 1800
в Италия - главен съдия - 3400, помощник-съдия - 1700
във Франция - главен съдия - 2751, помощник-съдия - 1300
в Португалия - главен съдия - 1188, помощник-съдия - 594

Уточнение - в Англия съдиите получават и основна заплата за сезон - 38 500 евро.

Официалните лица в т.нар. големи първенства печелят най-много пари, като малко по-особено е в английската Висша лига, където съдиите получават заплата през сезона и по тази причина по-малки суми за отделен мач.

Най-щедро са възнаградени реферите в испанската Примера, където сумата е 6000 евро, докато колегите им в Италия срещу 90 минути взимат около 3400, като пропуснем шегите около Калчополи.

Въпреки че френските съдии са сред най-добре платените в Европа, получавайки средно по 73 000 евро на сезон, в момента заплашват да вдигнат стачка срещу таван на възнагражденията. Не само те планират стачни действия. Шотландските им колеги отказаха да излязат за един кръг през този сезон, но техните протести бяха повече срещу отношението към тях в медиите, отколкото заради пари.

Докато някои фенове биха се изказали против тези солидни суми, струва си да се припомни, че дори най-добрите рефери получават малка част в сравнение със седмичните заплати на най-добрите футболисти. Заплатите на звездите растат спираловидно до невероятни стойности, така че може би трябва да се замислим за хората между тях, които трябва да ги санкционират, а взимат 50 пъти по-малко от тях.

четвъртък, 3 март 2011 г.

Убиецът на бухала отнесе наказание


Защитникът на Депортиво Перейра Луис Морено днес беше наказан с глоба и наказание, след като шокира феновете на колумбийския футбол с ритника срещу контузен бухал в двубоя с Хуниор през уикенда. Колумбийската редакция на "Ройтерс" съобщи, че 29-годишният панамец е наказан за два мача и глоба от 500 долара от дисциплинарната комисия на футболната асоциация на страната. Птицата беше талисман на Хуниор.

"Морено извърши акт на жестокост срещу животно на терена по време на мача между Хуниор и Перейра. То напрактика беше символ на привържениците от Баранкуила, като се има предвид, че обидата беше извършена на техния стадион пред прекия им поглед, такова действие може да бъде описано като провокация срещу феновете на домакина и е в нарушение на правилата ни", гласи докладът на делегата на срещата.

Морено се ядоса, когато контузената птица кацна на терена и забави двубоя, който неговият отбор губеше с 1:2. Защитникът се доближи до животното и силно го изрита извън игрището, като веднага бе наобиколен от противникови играчи и освиркан от трибуните. Бухалът умря два дни по-късно от травмите. Панамският национал по-късно се опита да се извини за действията си.

"Случилото се е за съжаление и сега се знае навсякъде по света. Много съжалявам за това което направих, но нямах намерение да обезпокоявам целия свят. Това се отрази зле на мен и семейството ми и вече се извиних на Колумбия и феновете от Баранкуила", заяви Морено.

сряда, 2 март 2011 г.

Бухал умря след шут от защитник


Контузен бухал, който бил изритан от терена от футболист по време на мач от колумбийското първенство, умря от шок. Ветеринарът Камило Тапия заяви, че бухалът е изпаднал в шок във вторник, след като е постъпил за лечение два дни по-рано.

Птицата кацнала близо до ъгъла на терена по време на мач в Баранкуила между местния Атлетико Хуниор и Депортиво Перейра. Защитникът на гостите Луис Морено ритнал бухала на около три метра, за да го премахне от игрището. Бухалът бил талисман на Атлетико Хуниор, а Морено по-късно се извинил на феновете на домакините. Умберто Мендоса, директор на агенцията по въпросите на околната среда в Баранкуила, сподели, че проверява какви са възможните санкции срещу Морено.

Ашли Коул и 10 футболисти замесени в инциденти със стрелба


Защитникът на Челси Ашли Коул се забърка в неприятности с полицията, след като простреля с въздушна пушка студент, който работил на тренировъчното игрище на клуба. Ето още футболисти, които са били замесени в престрелки:

Андрес Ескобар - бившият защитник беше разстрелян в родния си град Меделин в Колумбия, след завръщането си от участие на Мондиал 94 в САЩ. Ескобар си отбеляза автогол срещу домакина САЩ, който елиминира страната му в груповата фаза, но наказанието от 12 куршума на наркобосовете беше твърде сурово за 27-годишния сгоден играч. Мафиотите загубиха пари от ранното отпадане на Колумбия, а привържениците на Атлетико Насионал още помнят и скърбят за трагично загиналата си звезда.

Салвадор Кабаняс - прострелян в главата от упор в Мексико Сити през януари 2010 г парагвайският нападател по чудо оцеля, за да разкаже историята. Причината за стрелбата не е напълно ясна, като съпругата на футболиста твърди, че той е отвърнал на опит за кражба, а друга версия е, че е бил мишена заради спречкване с наркобоса Хосе Балдерас Гарса в тоалетната на клуб. Кабаняс претърпя кратковременна загуба на паметта и още е далеч от пълно възстановяване, но талантливият нападател все още желае да играе и в бъдеще.

Лучано Ре Кечони - халфът-шампион Лучано Ре Кечони, придружен от съотборника си в Лацио Пиеро Гедин имитират обир на бижутерия на техен приятел извън Рим през 1977 г. След като казват на собственика на магазина, че е бил обран, той вади оръжие изпод тезгяха. Докато Гедин вдига ръце във въздуха, Ре Кечони оставя своите в джобовете и се прави, че има оръжие, предизвивайки съдбата - собственикът на магазина Бруно Табокини стреля. Последните думи на Ре Кечони са "Това е шега", преди да умре на пода на магазина.

Луис Боланос - в по-скорошен инцидент халфът на ЛДУ Кито Луис Боланос е атакуван от двама пред търговски център в Куичентро. Еквадорецът е прострелян два пъти, веднъж в ръката и веднъж в рамото, но бързо е настанен в болница и не пропуска спечелването на Копа Либертадорес.

Фернандо Касерес - през ноември 2009 г бившият аржентински национал Фернандо Касерес е улучен в дясното око по време на опит да му бъде откраднат автомобила в Буенос Айрес. Още един южноамериканец със силна воля, който успява да оцелее. Възстановяването му е забавено от осемседмична изкуствена кома, която го поддържа жив. На 29 декември 2009 г Касерес се буди, за да започне възстановяването си.

Диего Марадона - действията на дон Диего винаги са приемани радушно от гладната за сензации преса, но през 1994 г на аржентинеца му писва от медийното внимание към него и личния му живот и той решава да вземе нещата в свои ръце и вдига въздушна пушка. Марадона получава присъда за две години и десет месеца условно, защото стрелял по журналистите от прикритието на мерцедес.

Хоакин Билбао - бившият президент на Херес Хоакин Билбао е с шофьора си, когато служителят му стреля във вратата на бордей в града по причини, които никога не станаха съвсем ясни. Кулминацията на аферата настъпва с оставката на Билбао като президент на клуба през 2009 г с изявлението: "Съвестта ми е напълно чиста. Ако не беше, нямаше да говоря пред медиите сега. Това е най-доброто за клуба и за моето семейство".

Хейдар Казим - докато феновете често искат да изтрият усмивката от лицето на футболиста, който току що е вкарал срещу техния отбор, да стреляш по него и да го убиеш е невъобразимо. За нещастие това не е било така за един фен, който стреля срещу играча на Синджар Хейдар Казим, който бележи на Бухайра. Иракчанинът тъкмо започва празненството си преди вбесеният запалянко да извади оръжие и да го застреля в главата. Казим умира от раните си на път към болницата.

Националният отбор на Того - докато минава през провинцията Кабинда на път за Купата на африканските нации през 2010 г, автобусът на националния отбор на Того е обстрелван от група терористи в незабравима трагедия, която разтърси целия континент. Убити са шофьора на автобуса, помощник-треньора Абало Амелете и представител на медиите, мнозина са ранени, включително вратарят Коджови Обилале, чиято кариера приключва след два куршума в долната част на гърба.