понеделник, 31 юли 2017 г.

Най-лудата покана за сватба: Той е звездаш, тя запалена привърженичка на Партизан, но този мач го играят заедно

https://xdn.tf.rs/2017/07/30/203757889356675466016386120019727524665498n-620x350.jpg
Йелена е за Партизан, а Небойша за Цървена звезда, но това не им пречи да се радват на любовта и заедно да изиграят най-важния мач в своя живот.

Противоположностите се привличат - това отдавна се знае, а още едно доказателство за това е необичайния пример на Йелена и Небойша, които са големи съперници в мачовете, но се подкрепят за общо бъдеще.

В спорта няма място за омраза, а тези хора наистина имат чувство за хумор показвайки го с поканата за своето венчаване, която са направили като билет за дербито Звезда - Партизан.

Само нека да е честна игра, пък не е важно кой ще спечели.

неделя, 30 юли 2017 г.

Ирак и една от най-хубавите футболни истории на всички времена


Да, Лестър спечели Висшата лига и, да, това е шокираща изненада. Да, Гърция през 2004 година стана шампион на Европа и, да, това е шокираща изненада. Но нито едните нито другите, по време на своите невероятни низове победи, не са размисляли за нищо друго освен за футбол. Не са, например, слушали непрекъснато новини от родината, чакайки с притеснение дали някой от техните най-близки няма да е в списъка със загиналите. Докато Ирак, против всяка спортна логика, спечели азиатската купа, страната беше раздирана от брутална гражданска война.

Десет години минаха откакто Ирак, чието класиране изобщо за турнира беше смятано за голяма изненада на първо време, спечели Купата на Азия и стана първенец на най-големия континент.

Жорван Виеира, бразилец, прие работата на селекционер без, както и сам е казвал, предходно размишляване. Да е размислил, напълно вероятно е да е побягнал през глава.

Ирак през 2007 година е разорена държава. Сирия преди Сирия. Унищожава го гражданска война, чийто край изглеждал неуловим като края на дъгата. Не минало много време след инвазията на американските войски като част от отмъщение след терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 година.

Националите, които са представители на различни верски групи и етнически общности, получавали смъртни заплахи. Всички до един. Всички до един са видели някой член на семейството или приятел убит. Само в Багдад стотици цивилни са убивани всеки ден. Държавата де факто се разпадала.

Виеира дълго е работил като треньор в Северна Африка, водейки между останалите и великаните Видад от Казабланка и Замалек от Кайро. В това време приел исляма.

В последната минута го ангажирал хаотичният иракски футболен съюз, който не е имал пари, нямал първенство и на практика никаква вяра, че Лъвовете от Месопотамия могат да минат груповата фаза на турнира. Още веднъж, самият факт, че са играли на континенталния шампионат в Тайланд, Малайзия и Индонезия бил чудо.

Когато пристигнали на летището в Тайланд, футболистите, между които разбира се имало и сунити и шиити, включили телефоните. Нур Сабри, вратар на отбора, се строполил на пода в агония почти в същия момент. Когато съотборниците го повдигнали видели как неконтролируемо плаче. Неговият брат е загинал. Селекционерът Виеира му предложил да се върне у дома, но той отказал.

"Не, треньоре. Сега няма какво да направя", казал.

Никой не е очаквал нищо от иракчаните, сред които винаги е имало талантливи футболисти. А тогава чудо - да, чудо - се случило. Ирак започнал да реди победи. Австралия паднала в груповата фаза, Виетнам на четвъртфинала. На ред била Южна Корея, най-добрият отбор в Азия.

Всяка победа била следвана от убийство в родината. Националният отбор представял нещо което воюващите страни мразели - обединен Ирак, или поне визията на обединен Ирак, освободен от нетърпимостта, нетолерантността, омразата... Привържениците, които празнували и гледали мачовете били тяхна цел. След мача с Южна Корея, 50 от тях загинали в експлозия на автомобил бомба.

Това било твърде много. Отборът бил готов да се откаже. Междувременно, майката на 12-годишния Хайдер, който е убит в сладоледаджийница в сунитския Мансур, дала емоционално интервю за иракската телевизия. Зарекла се, че няма да погребе сина си докато Ирак не спечели титлата.

Ум Хайдер (Майката на Хайдер на арабски) и нейната молба играчите да продължат били достатъчни те и да направят това.

"Трябваше да победим за иракския народ", каза години по-късно Виеира пред британски журналисти. "Думите на тази майка ни дадоха сили и ярост, които ни водиха до победа. Това беше победа за нея и нейното дете".

Юнис Махмуд отбеляза единствения гол във финала срещу Саудитска Арабия и отборът, въпреки заплахите и рисковете около сигурността, триумфално се завърна в Ирак. На летището ги посрещнал премиерът, но и Майката на Хайдер, както тогава вече я наричали всички. Трофеят е връчен на нея.

След немислимия триумф, насилието и сблъсъците стихнали в Ирак. Но футболът не може да поправи живота, може само да го украси. С надигането на Ислямска държава, хаосът се върнал в Ирак.

Но гордостта и радостта, както и, макар временно, обединен Ирак, ще останат завинаги свързани с един от най-големите, най-неочакваните и най-невероятните триумфи в историята на този, но и на всички останали спортове.

вторник, 25 юли 2017 г.

Можете да гледате Барселона, Арсенал, Челси и Реал на живо в България и за без пари

http://www.gustonews.bg/repository/originals/Media-7764-pic.jpg
Българският футбол от години търпи всякакви промени, които уж винаги са за неговото добро, за по-голям интерес и т.н. Но по терените рядко се случва нещо интересно и по-лошото качествено. Националният отбор страда от слабото ниво и не може да се класира никъде. Талантливите момчета напускат срещу малко или никакви пари и играят в клубове от ниско равнище.

Смениха се форматите на първенствата, изискванията към клубовете, домакинстват и на по 200 км от своите стадиони. Флиртуват с фалита, разчитат на общинско финансиране, запален кмет. На мачовете публиката е малобройна и така е вече години наред. Един кръговрат от проблеми в професионалния футбол на който не му се вижда изхода. Но встрани от претенциите на професионалните клубове, основани основно върху миналото, има и един друг футбол - областните футболни групи или жаргонно наречения селски футбол. Там се играе за удоволствието от играта, за здраве, за каса бира.

Из България можете да се натъкнете на отбори, които носят имена на големите във футбола. Предимство има Барселона. В ОФГ Благоевград играе Барселона (Борово), а в ОФГ Бургас - Барселона (Просеник). Съименник на големия съперник на каталунците се подвизава в ОФГ Стара Загора - Реал (Мъдрец). В ОФГ Монтана по терените се изявяват Порто (Портитовци) и Сантош (Долно Белотинци). Истинско дерби може да се наблюдава в ОФГ Разград където сили мерят Арсенал (Лъвино) и Челси (Брестовене). Доскоро съществуваше и Депортиво (Лесичери).

Така че в България и за без пари или срещу символичен вход можете да присъствате на мач на някои от големите имена, но с далеч по-малки възможности. Има голям шанс на тези стадиони да сте повече от тези на професионалистите или да видите по-добра и по-интересна игра. Кой знае, някой ден някой от тези клубове може и да си пробие път нагоре в българската футболна пирамида. По подобие на Олимпик (Галата) от края на 90-те години. Вземете си бира, рибарско столче или вестник, за да се наместите на трибуните и се наслаждавайте. Футболът е създаден затова.

понеделник, 24 юли 2017 г.

Съдията отказа мач заради обилни валежи, но играчите забавляваха публиката


В Берлин вчера трябваше да се изиграе приятелски мач между Унион и Куинс Парк Рейнджърс, но времевите условия не позволили играчите да покажат какво умеят с топката.

Силният дъжд залял немската столица вчера и теренът бил потопен от водата. Съдията не позволил да се изиграе двубоя срещу Куинс Парк Рейнджърс, но футболистите не останали длъжни на привържениците по трибуните. Започнали да се забавляват като деца, което въодушевило всички присъстващи. Вижте как:

Милионери от калта, от втора лига до покоряване на Европа и света


Дълго са били в сянката на местния съперник, изпадали са във втора лига, а тогава се издигнали като феникс от пепелта и покорили Европа и света. Това е историята за падението и възхода на един от най-популярните клубове в света, Борусия Дортмунд. Борусия на латински означава Прусия, немска покрайнина позната по военните традиции и войнствения манталитет. Борусия Дортмунд е основана през 1909 г, а до средата на петдесетте години е в сянката на Шалке, местния съперник от Гелзенкирхен и любимец на Хитлер. Чак след края на Втората Световна война започва възходът на "жълто-черните" от Рур. През 1947 г Борусия най-сетне надвива Шалке в регионалния финал, а после се класира и на държавния финал. Немското първенство тогава се играело по системата на купата. Първата титла печелят през 1956 г, а година по-късно я защитили.

Първият международен трофей за Борусия е Купата на носители на национални купи през 1966 година. Във финала в Глазгоу е победен фаворизирания Ливърпул с 2:1. Това е първият немски трофей от европейски турнири.

Седемдесетте и осемдесетте години на миналия век са мрачни за Борусия Дортмунд. През 1972 г "жълто-черните" изпадат във Втора Бундеслига, а след като се завръщат в Бундеслигата преживяват срамна загуба от съименника от Мьонхенгладбах. Резултатът бил 12:0.

Възходът в Дортмунд започва през деветдесетте години. Борусия поема швейцарецът Отмар Хитцфелд, от Ювентус идва Щефан Ройтер, а от Интер Матиас Замер. Борусия губи убедително финала за Купата на УЕФА от Ювентус, но "жълто-черните" имат по-големи планове. От Лацио довеждат Карл-Хайнц Ридле, а от Ювентус Андреас Мьолер. Атаката на трофеи може да започне. Клубът от Вестфален печели Бундеслигата през 1995 и 1996 година.

След това, Дортмунд довежда от Ювентус Юрген Колер и Паоло Соуса. Със седем бивши "италианци", Отмар Хитцфелд най-накрая има отбор, който може да стигне до самия край на Шампионската лига. На Олимпийския стадион в Мюнхен, Борусия през 1997 година връща всички дългове на Ювентус и се качва на върха на Европа. Головете за Дортмунд вкарват Ридле и младият Ларс Рикен. "Жълто-черните" стават и първенец на света, побеждавайки в Токио бразилския Крузейро с 2:0, а голмайстор и в този мач е легендарният Михаел Цорк, човекът който е играл за Борусия и в средата на осемдесетте когато се бори за оставане. Цорк днес е спортен директор на Борусия.

Падението на Борусия е много по-бързо от нейния възход, а през 2000 г славният клуб отново се бори за оставане. С идването на Матиас Замер на пейката нещата се променят и Борусия печели титлата през 2002 година. С най-голяма заслуга за тази титла са Ян Колер, Евертон, Марсио Аморозо и Томаш Росицки, а голяма роля има и Мирослав Мики Стевич. Борусия през този сезон стига и до своя четвърти европейски финал. Втори път в историята си играе финал за Купата на УЕФА и преживява втора загуба. Губи от Фейенорд в Ротердам с 2:3.

След това Дортмунд изпада в сериозни финансови проблеми. През 2004 г официалният дълг на Борусия е 170 милиона евро, неофициално много по-голям. Всяка година клубът губи по 25 милиона евро и трябвало да продаде или да ипотекира всичко което е имал: стадион Вестфален, правата на трансферите на играчите, търговските договори. В един момент искат заем от мюнхенския Байерн, получават го и по този начин избягват банкрута. С най-голямата средна посещаемост в Европа (80 500) и невероятно верни привърженици, Борусия тръгва към икономическо възстановяване.

До 2008 г Борусия беше в средата на немския футбол, а тогава Цорк доведе на пейката на клуба от Рур Юрген Клоп от Майнц. Това е началото на нова ера за "жълто-черните". Младият специалист с Дортмунд спечели две титли през 2011 и 2012 г, спечелвайки и първи дубъл в 103-годишната история на клуба. Левандовски, Кагава, Гьотце, Хумелс, Бариос бяха водещи играчи, а значителна роля в спечелване на титлата имаше и Невен Суботич. Помощник на Клоп на пейката беше сърбинът Желико Бувач. Борусия Дортмунд през 2013 година се класира за втори път за финала на Шампионската лига, но загуби на "Уембли" от мюнхенския Байерн с 1:2.

От ивицата на банкрута до титла, финал на Шампионската лига и плюс 40 милиона евро в касата, най-големият в историята на Бундеслигата, Борусия измина пътя за много кратко време. Сега са във върха на европейския футбол, а както стоят нещата там и ще останат в идващия период.

Автор: Бранко Пузович

понеделник, 17 юли 2017 г.

Петгодишно хлапе от Ниш дава заявка да е новия Пикси


Той е Максим, на пет години е и е от Ниш. Както всички мъже, обича футбола. Онова по което се различава от повечето от нас, които го обичаме, е, че от първите си стъпки е наистина добър в него.

За Максим Стеванович не съществува нещо невъзможно. Нишлията, който със семейството си живее в Австрия чрез социалните мрежи предизвиква въздишките на любителите на футбола, а вярваме че вече е вписан в тефтера на някои от най-добрите футболни академии по света.

Потенциалният наследник на Рамбо Петкович и Драган Стойкович засега не се интересува от мениджъри, стойност на договор, закъснения на заплата, както и много други проблеми, които мъчат нашите футболисти, затова и ние се наслаждаваме да гледаме неговото майсторство.

Клип на тригодишния Максим наистина ни очарова, а веднага в продължение изгледайте и клип, който е заснет наскоро, в който петгодишният Максим тресе мрежите на своите връстници из Австрия.

Звезда продаде на Манчестър Сити двама братя за 5,5 млн евро


Два бисера от школата на Цървена звезда - 18-годишният Лука Илич и неговият две години по-малък брат Иван ще подпишат договори с Манчестър Сити.

Английският клуб отдавна иска да ангажира талантливите момчета. Първото предложение на "гражданите" е било на стойност три милиона евро, но Звезда поиска и получи 5,5 милиона.

Синовете на Даниела Илич, бивша баскетболистка, която с националния отбор на Югославия спечели сребро на Световното първенство през 1990 година в Малайзия, не са започнали в школата на Звезда, а първо във Футболна школа "Филип Филипович", след това са били в Реал от Ниш, за да се преселят в най-трофейния сръбски клуб. Тук продължили в младежките категории, а скаути от Манчестър гледали младите нишлии през миналия сезон в младежкото дерби срещу Партизан (3:0), докато по-малкия Иван го гледали и на Европейското първенство за кадети. Според някои оценки този 16-годишен футболист може би е най-талантливият халф, който се е появявал в школата на Звезда в последно време, което накарало и скаути на Барса да го наблюдават. Сити е бил по-бърз и по-конкретен.
 

Иван Илич не толкова отдавна, на първи април, игра за мъжкия отбор (в шампионатен мач срещу Спартак в 90-ата минута замени Сърджан Плавшич), на 16 години и 15 дни и надмина легендарния Милко Джуровски, който беше най-младият играл за Цървена звезда. Лука Илич изигра първи официален мач за Звезда в Малта, в равенството 3:3 с Флориана в първия кръг от квалификациите на Лига Европа.

Братя Илич би трябвало да се завърнат в Белград и да продължат да се развиват в Цървена звезда докато по-малкият Иван не стане пълнолетен, което означава, че ще прекара при "червено-белите" още две години. Звезда ще получи пълната сума пари до края на този месец, което ще помогне да погаси големите дългове, които има бившият първенец на Европа.

Наричаха Хаджи "Марадона от Карпатите", а знаете ли епилога на техния сблъсък на терена?


Сблъсък на две "десетки", двама титани, които сравняваха и с причина слагаха в една кошница. Причината всъщност беше точно този мач на "домашния терен" на Марадона.

Поздравления за Роналдо и Меси, но малко са онези, които с топката умеят абсолютно всичко. Един от тях е известния "Марадона от Карпатите", румънският магьосник, Георги Хаджи. Вероятно този пръв междуособен сблъсък допринесе за тези сравнения и прякор, въпреки че може да се каже, че Хаджи надмина аржентинеца в този мач.

Било е 18 юни 1990 година в Неапол, на известния стадион "Сан Паоло", дом на Наполи където Диего Армандо Марадона изписа историята на този клуб. Става въпрос за мач от група Б на Световното първенство в Италия, а румънците се бориха здраво с фаворизираните "гаучоси".

Нашите комшии в този двубой имали голям брой възможности създадени от твореца Хаджи, който тогава дава заявка какво ще покаже по-късно в екипите на Реал, Барселона, Галатасарай...

Неизброимо много дуели води точно със славната "десетка" на Аржентина, а той е познат по своя нрав, влизал в остри сблъсъци с Хаджи и искал да покаже на света, че Марадона е само един.

В този мач това не му се получило, защото румънецът с финтове успял в няколко случая да го направи и смешен, и доста му бягал в средата на терена, защото защитата винаги била по-слабата част от играта на Диего.

Във всеки случай, двата разделили плячката, 1:1 повече задоволило Аржентина, която повела в 62-ата минуга чрез Педро Монзон, а равенството и крайния резултат донесъл Гаврил Балинт само шест минути по-късно.

Както знаете, Аржентина по-късно на 1/4-финала игра с Югославия и продължи след 0:0 и по-добро изпълнение на дузпи, а беше спряна на финала от Западна Германия с 0:1.

Хаджи в своята кариера игра за двата испански великана, Реал и Барса, а най-голяма следа остави в Галатасарай, с който спечели всички възможни трофеи, а през 2000 г вдигна и Купата на УЕФА.

Това са 10-те най-красиви гола в кариерата му, тежко е да се избере кой е най-хубав:

Бонус видео - преди няколко години мач за ветерани изиграха Галатасарай и Барселона, а магията на Хаджи отново беше в пълен блясък.

Въпреки няколко килограма в повече и значително по-малко тренировки, краката не са изгубили бързина, така получихме този финт и подаване, каквито и днес не могат да се видят на терените по света.

Чиста магия!

събота, 15 юли 2017 г.

Играта на нашия живот: Футбол на дебелия вторник (Сирни Заговезни)

Игра наших живота: Фудбал дебелог уторка
Самият живот е игра на футбол, казал сър Уолтър Скот през 1815 година. Хм... Хм, хм... Дали наистина? Ако е така, то тогава това не може да се отнася за сирни футбол, който изглежда като откъс от стиймпънк новела, отколкото като нещо може да се провежда - наистина, дори да се провежда на още две места - в реалния свят с павирани пътища, белите дървени огради и чая с бисквити в пет следобяд.

Тълпа. Неопределена купчина телеса, която набъбва и се променя като тесто в ръцете на бясна домакиня. Тук някъде, много е трудно винаги да се знае точно къде (нерядко не е и важно), се намира топка. Стотици, хиляди хора в преследване и търсене, използват всяка част на своето тяло и всяка сила на амигдала, за да придвижат топката до гола. Правила няма. Счупен инвентар и раздробени крайници, е, това го има. И кръв. Кръв има винаги.

Това е сирни футбол. Нарича се така, защото се играе на Сирни Заговезни (Shrove Tuesday, във Франция познат като Марди Гра, съответно дебелия вторник) е денят преди пепеливата сряда (Ash Wednesday, съответно пепелница както я наричат римокатолиците на Балканите), първи ден на поста преди Великден (Lent е английският израз).

Тази масивна игра от неограничен брой играчи по-рано се е смятала за остатък от езически обичай, но истината е, че сирни футболът е много по-скорошно изобретение. Първото споменаване на сирни футбола - или който и да е празничен футбол, защото се е играл още и на Коледа и на първия ден от новата година, както и при отбелязване на специални случаи, както в случая при мача между Галашилс и Селкирк в Шотландия, игран в чест на победата над Наполеон - произтича още от 16 век. Футболът е много по-стар. Повече от 200 години преди това са играни мачове от отбори съставени от еднакъв брой играчи, които често са били под десет, с поне някакви насоки и норми на поведение.

Така, сирни футболът не е допринесъл твърде много (или изобщо) за развитието на футбола или еволюцията на неговите правила. Той е задънена улица в семейното стъбло, пълничка, негримирана, но всякак симпатична сестра на играта, която ще се развие в това което днес гледаме с толкова глупаво желание.

Най-старият сирни футбол е онзи в Честър игран през 1533 година. В Глазгоу сирни футбол е игран през 16 и началото на 17 век. Най-старият сирни мач с продължителност е онзи в Корф Касъл в Дорсет, който е започнал през 1551 година, за да изчезне през 1887 година. Мач в Ешбърн се играе от 1683 година.

От игрите през 19 век, които общо са били 46 в тези земи, само те двете имат история наистина по-стара от 100 години. Не съществува нито едно доказателство, което да потвърди, че играта в Седжфийлд (Sedgefield Ball Game) е въведена с повеля на местната църква през 1027 година, както арогантно се твърди.

Много игри нямат тези псевдоантични претенции и са напълно спокойни с това, че става въпрос за спонтанни събития без културологични или митично-символично минало. Така в Южен Дърам две чети на местната милиция играли мач на заледената река Тиз през 1855 година, докато два сирни футбола са се играли през 1830 година в Бридженд.

Особено популярни игри били онези в Дерби (позната като hugball), Кингстън на Темза и Алник (Scoring the Hales).

Сирни футболът е съществувал - още веднъж, дори го има на някои места - еднакво на три равнини. Изполвзан е като възможност дълго скарани или поне антагонистично насочени групи да канализират и физически да изразят своята омраза. Добре, невинаги задължително омраза, но всякак нетърпимост и нездраво съперничество. Така е мачът в Уайтхейвън игран между рудари и работници в корабостроителница, в реката, а вратите са били доковете и зид извън територията на града, а правилата ги имало колкото в някой салон в Дивия запад, след като била разкрита измама в играта на карти. В Шотландия сблъсъкът на мачовете между Етрик и Яроу почти веднага метастазирал в няколко боя, които престанали когато някоя хладна глава спукала топката.

Някои игри, от другата страна на този невероятен спектър, приличали на фестивали и били следвани от паради. В Уелс е направен компромис, с оглед, че боевете периодично са прекъсвани заради освежаване на играчите.

Две са игрите, които са, дори и в този тюрлюгювеч в който вероятно и Пи Ти Барнам ще е объркан и смутен, особено интересни.

Халатон и Медбърн ритане на бутилки и боричкане за заешки пай. Да, така се нарича (Hallaton and Medbourne bottle kicking and hare pie scramble). На всеки Великден в Лестършир паят се хвърля във въздуха. Играчите се борят, използвайки всяка сглобка на тялото (коляно, лакът, няма значение...) за да отблъснат съперника, за да стигнат до парче и да го изядат. Тогава започва играта.
 
Шишето всъщност е буре бира което всеки отбор опитва да пренесе през границата на енорията на своя територия. Халатон винаги побеждава, защото тяхното местенце е отдалечено на половин миля по падината. Медбърн е отдалечен на няколко мили поля, жив плет, растителност и остро сечени хълмове. Оттук не е и шокиращо, че Медбърн не е постигал гол от 18 век.

С оглед на това, че резултатът е известен предварително, смисълът е да се търкаляш в калта и да се забавляваш добре. Борбата за бурето не престава и нейната жестокост не стихва дори ако то завърши между зрителите. Контузените са много и някои историци и антрополози смятат, че всъщност такива обичаи са социологическа основа от която се е появило футболното хулиганство.

Хекси худ (Haxey hood), в северен Линкълншър, е игра, която се е играла и играе на Богоявление. Някога градската лудост е люляна на дървото и то докато се "димило" над огън от сено. Когато се появили първите знаци на неудобство, дори и на задушаване, спускали лудата в огъня от който трябвало да се отскубне както умее. Днес, разбира се, този ритуал е отхвърлен, но онова което е еднакво подчертано както и в старините е насилието което следва тази игра.

Худ е всъщност кожена тръба или цилиндър, която се хвърля в т.нар. "суей", което е нещо като четиристенна ръгби топка. Всяка отделна фракция опитвала да отблъсне съпернишката маса, за да отнесе худа в местния пъб. Играта започва по обед, може да трае и няколко часа, но най-често, трае и до дълбоко през нощта. Рушенето на имущество, фрактури, контузии? Дори и не си заслужава да се казва колко има от това...

Уж, потеклото на Хекси худ е кавалерско. През 14 век Лейди от Маубри, жена на местния земевладелец, изгубила своята качулка за езда при вятър. Група местни селяни се затичали след нея и успели да й я върнат. Като награда им е дала земя, с условието всяка година да се провежда състезание за "худ".

Тази игра вероятно е преживяла изключително, защото Хекси е разположен на Айл ъф Ексхолм, което някога е било отрязано от остатъка от Англия, докато околните блата не пресъхнали.

Онова което е интересно за сирни варианта на футбола, а особено в сравнение с атрофирането на организирания футбол в първите десетилетия на 19 век, е че неговата честота пораснала. От първото споменаване до 1800 година сирни футболът е игран на двадесет места. Докато вековете правели онова което вековете главно правят, съответно минавали, така и сирни футболът бил все повече. Четири пъти повече игри имало през 18 век, отколкото през 16. Играно е на седем места през 17 век, на цели 14 във века след него.
 Меч у Ешбурну
Това не означава, разбира се, че сирни футболът не е нападан както регулярния футбол. През 19 век, 11 игри (което е всеки четвърти мач) са отпадали или е трябвало да се преместят на друго място. Първи е "паднал" Бевърли, 1825 година. Има и футболни сирни събития, които са престанали без никакъв външен натиск. По този начин са изчезнали 22 игри.

Отпорът на забраните е варирал, в зависимост от свързаността на обществото със своя празничен футбол. В Източен Маузли игра през 1857 г е прекратена само защото един единствен играч е наказан с шилинг. От друга страна, в Нанитън в Уорикшър през 1881 година полицията се сблъскала с физически отпор на стотина работници, които опитала да спре да играят на улицата на Сирни Заговезни. Не са успели да спрат или попречат на играта.

За оцеляването на празничния футбол е било важно да имаш влиятелен защитник. Играта в Алник, в които са участвали енориите Сейнт Полс и Сейнт Майкълс се провеждала на улиците до 1828 година.Властите тогава разбрали, че целият насилствен спектакъл е прекалил и безпокойството трябва да престане. Но, вместо да я забранят, заради подкрепата на херцога на Нортъмбърленд, играта само е преместена на близкото поле. Херцогът също така осигурил и награди и освежаване за играчите, а поел и да плати всяка евентуална щета, която се случи по време на борбата.

В началото всичко функционирало много добре, докато през 1878 година един играч не се удавил в потока, което накарало властите през следващите години да забранят футбола. Все пак, още едно споразумение през 1881 година спасило алничкия Scoring the Hales.

Преживели са онези игри, които са се приспособили към урбанизацията, която се разляла из Британия като разсипана чорба от желязо, дим и бетон. Също така и там където се сблъсквала с меркантилни интереси, съответно където търговците успели да я използват, за да окрупнят своите печалби. Така през 1864 г сирният мач е върнат в Лондон, където стотици играли в Батърс парк. Предходно в Лондон е игран през 1642 година.

Различни методи са използвани да се спре сирни футболът. Религиозни организации опитвали да подрият годишния мач между йоркширските села Престън и Хедон, като на близкото бърдо предложили по-кротка и по-богоугодна алтернатива - молитва, проповед, пиене на чай и пеене.

От друга страна е известният мач в Дерби, който се е пригодил към развитието на града така че вместо футбол станал хагбол. С опитите за забрани се започнало още през 18 век, за да успее градоначалникът да спре официално футбола през 1845 година. В следващите години футболистите все пак се събирали, с желание да продължат с играта, която един французин на посещение през 1829 година описал така: "Ако това наричат футбол, как наричат боя?".

Този път наистина се стигнало до бой, онези чието задължение било да пазят реда са прочели riot act (английски статут от 1715 година, който забранявал събирането на обществено място на 12 или повече души, ако се предполага, че правят това противозаконно или с криминални намерения), а в безредиците градоначалникът е уцелен с парче от керемида.

Футболът в този край всякак не е изчезнал. Веднъж годишно енориите Литълоувър и Микловър са играли kick-ball, с двадесет играчи от двете страни.

Иначе, много игри са преживели до 20 век, като онези в Скиптън, Йетхолм, Уулер, Седжфийлд, Китли, Уайтхейвън, когато спонтанно, органично изчезнали...

Сирни футболът, видяхме, обичайно са играли отбори съставени на основата на географски или професионални подялби. В Уоркингтън са играли моряци срещу работници в мините за въглища, като едната врата е Каруен хол (познато укрепление в Къмбрия), а другата се намирала на пристанището което било на другия край на града. В Седжфийлд търговците са били противници на селяните. Някога отборите били избрани по височина или брачен статус. Вратите в тези игри главно били местни знаменитости, но в Падзи в Йоркшир целта на двата отбора била да хвърлят топката в определени части на потока, който минавал през селото.

Във всички сирни футбол игри се играло с ръце и крака, така че общият израз за нейното движение бил събран в глагола bunching.

И не винаги всичко е било нерегулирано, объркано и болно. През декември 1835 година два отбора от 50 играча, които са представяли Скоун и Пърт, първо тренирали, а после и изиграли мач на терен с ясно означени размери, със съдия и двама помощници.

На празничния футбол са посветени и песни, така Джон Скинър в Шотландия написал "Christmas Bawing (Balling) of Monymusk" (1739 година), а мачът за който става дума е онзи в Абърдиншър.

Футбол от този вид е имал особена популярност в шотландските ниски земи (Scottish Lowlands). Игран е по време на деня Fastern E'en (шотландският израз за Сирни Заговезни). В Бервикшър футболът е бил свързан с борбите с петли. Собственикът на най-силните животни имал честта да започне мача с хвърлянето на топката. Инвереск в Мидлотиан е имал дуел между оженени и неженени продавачки на риба. Жените, онези по-храбрите очевидно, се придружавали към мъжете в играта в Ланаркшър, в Уандел.

В уелския Кередигион е игран Y bel ddu (игра с черна топка), в която на противоположните страни били Хълмове (Bros) и Долини (Blaenaus). Първите се наричали Педи Брос, защото се смята, че произхождат от ирландци, докато жителите на долните краища били, смята се, потомци на британците. Мачът започвал по обед, когато всички се събирали на пътя, който разделя двата края на населеното място. Bros имали задача да се изкачат с топката по планината, докато Blaenaus били успешни, ако с нея стигнат в своята част на енорията. Мачът обикновено завършвал с мрака. Головете и победите били празнувани с изстрели от пистолет.

Интересен (или поне различен от останалите) обичай в сирни футбола съществувал във вече споменатия Корф Касъл, където играели каменоделци. Чираците, които са се оженили през предходната година плащали гозбата (дарение познато като "сватбен шилинг", който бил осигуровка, че неговата вдовица ще бъде обгрижвана, ако той почине). Последният който се е оженил не трябвало да плаща, но имал задължение да осигури футболната топка. Мачът е игран на следващия ден, съответно пепеливата сряда, но за да се дойде на терена осигурен за този случай, трябвало да се осигури първо преминаване през земята на местния благородник. За тази цел е давана пътна такса под формата на половин килограм пипер, а чак тогава бил игран мачът.

Сирни футбол съществува и днес. Реликва без патина, прах и паяжина. В Алник се играе на поле в Северен Пет, на терен дълъг почти един фурлонг (единица за дължина малко по-голяма от 200 метра). Вратите, украсени с доста зеленина, са широки по един метър и половина. Мачът започва в два на обяд, след церемониално изнасяне на топката от замъка в шествие предвождано от гайдар.

В Ешбърн, Up'ards играят срещу Down'ards с топка изпълнена с корк и по-голяма от редовната футболна топка. Целта е да тупне топката три пъти във воденичния камък на една от двете мелници отдалечени на пет километра. Мачът е получил покровителството на короната през 1928 година, когато Принцът на Уелс дал началото му. Преди плебисцитното одобрение, ясно, и в Ешбърн играта е следвана от стигма. Така през 1891 година топката е контрабандно занесена до мястото на изиграване на мача под роклята на една госпожа или госпожица, с оглед на това, че полицията искала да попречи на каквато и да е активност.
 Игра у Џедбургу и њена специфична лопта
Третият мач съществуващ и днес е онзи в Джедбърг. Играе се на Fastern's E'en, но местните настояват да не се играе заради празника, а мачът да се провежда през първия вторник след новия (младия) месец след празника известен като Кендълмас (2 февруари). С оглед, че този ден почти винаги съвпада със Сирни Заговезни, всичко това изглежда вродена, почти патологична педантичност на шотландците и потребността да се различават от англичаните.

В Джедбърг играят Guppies и Downs, съответно родените северно и южно от въображаема линия, която сече онова което в Шотландия наричат mercat cross (декоративна структура на централния площад, която, случайно, не трябва да е кръст).

Guppies вкарват гол когато прехвърлят топката през градската стена, Downs когато вкарат топката в подземния поток.

И тук е имало няколко неуспешни опита за премахване на играта, първият през 1704 година, но градските отци отстъпили, защото населението измислило по-малка топка, направена от кожа, напълнена със сено и украсена с панделки. А, и освен това, кой би прекъснал традиция за която се смята, че е започнала с игра с отсечени глави на английски крадци...

Автор: Лука Йевтович

петък, 14 юли 2017 г.

Кагава поднови договора си с Борусия (Дортмунд) до 2020 г


image
Борусия (Дортмунд) си осигури още един ключов играч в дългосрочен план. Спортният директор Михаел Цорк обяви удължаването на договора на Шинджи Кагава в първия ден от турнето на клуба в Азия. Японецът подписа споразумение до 30 юни 2020 година.

"Щастливи сме, че Шинджи ще продължи да играе за нас в идните три години", изтъкна Цорк в Токио, и добави: "Шинджи се идентифицира с нашия клуб, с града, и с нашите привърженици. И като един от по-опитните членове на състава, той е невероятно важен в отбора, който е много млад като цяло." Кагава има 88 мача за националния отбор на Япония в които е отбелязал 27 гола.
image
С изключение на две години, в които 28-годишният играч преследва личната си амбиция да играе в английската Висша лига и носи червения екип на Манчестър Юнайтед между 2012 и 2014 г, Кагава играе за Борусия (Дортмунд) от 2010 г. Той е отбелязал 36 гола в 127 мача в Бундеслигата досега. Той е асистирал директно за още 33 попадения. В добавка той има и 57 мача в европейските турнири и за Купата на Германия, в които е вкарал 18 гола.

"Борусия е като семейство. Горд съм, че никога не ме забравиха и че отново принадлежа тук", заяви Кагава след завръщането от Манчестър през 2014 г. В пресконференция на която присъстваха повече от 150 (!) японски журналисти, той заяви днес: "Борусия, с невероятните си привърженици, наистина ми стана много ценна. Много съм щастлив, че ще остана част от този невероятен клуб в едно от най-добрите първенства в света с най-посетените мачове."
image
Универсалният халф беше един от крайъгълните камъни по пътя към титлите на Германия през 2011 и 2012 г, като има голямо участие в спечелването на Купата на Германия през 2012 и 2017 г. Кагава отбеляза първия гол при победата на финала срещу Байерн (Мюнхен) (5:2) през 2012 г. Във финала срещу Айнтрахт (Франкфурт) през 2017 г той задаваше темпото на сблъсъка. Сега следват поне още три години игра в "жълто-черно".

четвъртък, 13 юли 2017 г.

Свен Бендер напуска Борусия (Дортмунд), събира се с брат си в Байер (Леверкузен)

image
Борусия (Дортмунд) най-вероятно ще бъде без Свен Бендер от това лято. 28-годишният универсален бранител е на път да премине в местния съперник Байер (Леверкузен), въпрос е на медицински прегледи, след като информира управата за желанието си да напусне.

"Преди няколко дни говорих с Аки Ватцке и Михаел Цорк, като ги помолих за разрешение да напусна Борусия след осем години в клуба, за да започна ново предизвикателство. Дори като младо момче, единственото нещо което имаше значение за мен беше да изляза на терена. За съжаление, в последно време не играя редовно за Борусия, което е частично и заради контузии. Много съм благодарен на Борусия (Дортмунд), че уважи моето решение, въпреки че искаше да ме задържи. Виждам това като знак на голямо уважение", заяви Бендер.
image
Той продължи: "Годините, които прекарах в Дортмунд не само оформиха моята кариера, но моят живот и този на семейството ми също. Искам да благодаря на всички в управата на клуба, моите съотборници, моите треньори, щаба, работниците в Борусия, и, разбира се, нашите уникални привърженици, че ми позволиха да стана част от семейството на Борусия и се надявам да ми позволят да остана в него и за в бъдеще. Преминахме през добро и лошо заедно. Това ни сплоти и трябва да продължи да ни свързва завинаги!"

Свен Бендер - мъж, който е по-корав към себе си отколкото който и да е друг, който винаги е безкомпромисен в борбата, и въпреки това толкова честен, че стана перфектния пример за честна игра - постигна някои впечатляващи успехи в Борусия (Дортмунд). Роденият в Розенхайм защитник стана шампион в Бундеслигата през 2011 и 2012 г, спечели Купата на Германия през 2012 и 2017 г, достигна финала на Шампионската лига през 2013 г.
image
Спортният директор Михаел Цорк декларира, че "ще бъде трудно за нас и в спортен и в личен план да видим водеща фигура като Свен Бендер да напусне. Той дойде при нас с изразено желание да му бъде позволено да поеме ново предизвикателство." В последствие всички опити, които бяха направени да убедим Бендер да остане "за съжаление се провалиха", според Цорк.

"Очевидно нашето предпочитание беше да продължим да имаме Свен Бендер като част от отбора ни. От друга страна, той е играч, който е показал повече посветеност на Борусия от почти всеки друг. Няма нужда да се казва, че това решение означава, че изслушахме по-внимателно какво има да каже той и уважаваме личното му решение", коментира Ханс-Йоаким Ватцке. Председателят на Борда продължи: "Напълно честно, ако не беше Мани, с цялата му история в клуба, да придвижим такава молба, ние никога нямаше да кажем Да."
 image
Борусия (Дортмунд) пожелава на Свен Бендер, който ще играе със своя брат близнак Ларс в Леверкузен, ако премине успешно медицинските прегледи в клуба, всичко най-добро в личното и професионалното му бъдеще.

Борусия (Дортмунд) винаги ще цени "Железния Мани" като важен член на семейството на клуба.

История за една мечта: Каквото и да са ви говорили за първия Мондиал, така е било в Монтевидео


Има много докосващи спортни истории. Съществуват много духовити, и много невероятни. А всичко това в една...? Да, съществува и такава история. Тази е точно такава, за първото Световно първенство във футбола, чийто домакин през далечната 1930 година бил Уругвай. Това първенство е започнало точно на днешния ден 13 юли.

Представете си финал на Мондиал в който стрелец е човек без една ръка. Или, представете си Световно първенство което започва - а главният стадион още не е изграден. Или, представете си президентът на ФИФА, който внася незаконно трофея, от страх, че някой ще го открадне. Само си помислете... Една любов. Голяма. И една топка. (Добре, две. Финалистите не могли да се договорят с коя да се играе, така че играли с две. Наистина.)

Представихте си?

Добре дошли в Монтевидео, 1930 година.

Ако прескочим първите години на съществуване на ФИФА, всъщност малко повече от две десетилетия, идваме до момента когато най-накрая е съгласувана идеята да се проведе Мондиал. Всъщност, това била една мечта. (А тъжните и щастливи хора дели само решението храбро да се тръгне към осъществяване на мечтата).

Само, къде и кога да се проведе една такава мечта... е, това е бил голям проблем. Но, точно този проблем дал възможността на тази история да се развихри като никоя друга, вероятно, не би успяла. Да кажем, италианци, холандци, испанци и шведи искали да организират това първо първенство на света, но само Уругвай бил готов да плати разходите за пътуване и престой в хотел на всички национални отбори, както и да построи нов стадион за нуждите на Мондиала. Това, както и фактът, че Уругвай точно през 1930 празнува своята стогодишнина, и то като двукратен пореден олимпийски шампион във футбола, били достатъчни за управниците на ФИФА да кажат: Монтевидео!

В този град, столица на Уругвай, трябвало да се срещнат всички най-добри. Но, не всички най-добри искали да отидат там. Онези четири споменати държави, които искали да бъдат домакини, два месеца преди началото на турнира решили да не пращат своите национални отбори в Монтевидео. Много други не искали толкова дълъг път, защото като футболисти аматьори искали да запазят работните си места, което не е лесно когато ви няма на работа два, три месеца. Все пак, настоятелността на президента на ФИФА, Жул Риме, успяла да убеди отделни Съюзи и, никак нещастни, 13 отбора се появили в Уругвай. Чак тогава и чак там е проведен жребият.

Но, преди тази история да се превърне в кратко описание на невероятните детайли около този, първи Мондиал, да ви върнем в една наша предходна история, необичайна като тази. Спомняте си пътуването на югославските футболисти точно там, в далечен Уругвай, и нереалните сцени при посрещането в Монтевидео, онази лодка и онзи химн? Чакайте, чакайте... недейте сега да мислите за филма и онова "дошли нашите, а няма жив човек". Въобще не е било така! Не, сериозно, изобщо не е било така.

Монтевидео, през тази 1930, бил истински метрополис. Почти 50 години вече там имало функционираща железница, народът бил готов за работа, но и за музикални забавления, когато малкото свободно време позволи. Идването на футболния елит само увеличило желанието на всички жители още повече да докажат колко обичат своя град, така че строенето на стадион "Стогодишнина" (Сентенарио) за 100 000 души на трибуните траело само година и то непрекъснато, 24 часа на денонощие. Все пак, не бил завършен навреме, мачовете вече започнали да се играят на други два спортни обекта, в същия град, на петия ден от Мондиала и гигантският стадион можел да отвори своите порти.

А за това как са минавали работните дни за участниците в турнира може би най-добре свидетелстват уводните мачове на французите. В групата в която са били изиграли два уводни мача за 48 часа, а техният съперник в групата, Чили, още не бил играл нито веднъж. Но, няма за всички мачове и всички групи да пишем, за нашите малко по-късно, а в този дял от историята само ще ви разкрием два детайла - за прякорите на сръбските футболисти. Имали два, напълно различни, и двата изобщо не са на сръбски език.

- сами себе си наричали "мучачос" (испански: момчета), защото така ги наричали хората, които всекидневно ги окръжавали.
- когато успели да победят и мощната Бразилия, уругвайската преса, която не е свикнала с толкова фамилии, които главно завършват на "-ич", ги нарекла "Ичичи" или "Ичачоси".

Това че нашите били победени от Уругвай в полуфинала не е страшно само по себе си. Но, да не споменем, че арбитърът е отменил чист гол на "ичачосите", а позволил играта да продължи когато топката излязла в аут, а местен полицай я подал на уругвайците, които в продължението на атаката разтресли нашата мрежа, не би било хубаво. Този съдия, Алмейда Рега, може би е бил тъжен, че сме му изхвърлили сънародниците от Бразилия въпреки че са били между фаворитите, а може би просто не е дорасъл за един такъв мач.

И преди този мач е направил скандал, когато шест минути преди края на мача Франция - Аржентина (0:1) дал край, и то точно когато един френски футболист, сам, напълно непокрит, тичал към вратата на съперника с възможност да изравни. Изведнъж - край. Арбитърът някак избегнал линч, а когато разбрал, че прекалил, повикал отборите да отиграят тези недоиграни шест минути, въпреки че отделни играчи вече отишли под душовете.

Кратко на темата "Какво са направили нашите?"

Две победи, загуба в полуфинала

Югославия - Бразилия 2:1 (2:0)

(Тирнанич 21, Бек 30 - Жоао Коельо Нето Прегуиньо 62)

Югославия - Боливия 4:0 (0:0)

(Бек 60, 67, Марянович 65, Вуядинович 86)

Уругвай - Югославия 6:1 (3:1)

(Сеа 18, 67, 72, Анселмо 20,31, Ириарте 61 - Вуядинович 4)


 Открадната "богиня", припаднал селектор, еднорък голмайстор и упорит крал

Френският скулптор Абел Лефле направил дизайна на първия трофей предназначен за първенеца на света. Златната статуя била тежка 3,8 килограма, а висока 35 сантиметра. Още през 1930 е решено тя да остане в трайно владение на отбора, който първи три пъти стане световен шампион, така от 1970 година е собственост на Бразилия - докато не е открадната.

О, това е само един от интересните детайли от този шампионат. Да кажем, по време на полуфиналния мач с Аржентина, треньорът на американската селекция припаднал след като случайно разбил шишенце с хлороформ при оказване на помощ на един от своите играчи.

Или... Авторът на един от четирите гола за Уругвай във финала срещу Аржентина Хектор Кастро бил незаменим член на националния отбор въпреки че имал само една ръка. Кастро останал еднорък още като дете, но това не му попречило да направи изключителна спортна кариера. Може от такива хора и такива спортисти да се научи много. Когато обичаме да учим от житейски истории, а най-накрая да прескочим някой час празнота.

Ето, една от хубавите животни лекции е онази в която се помага на някого. А точно това се случило с футболистите на нашите комшии: националният отбор на Румъния участвал на Мондиала по молба на крал Карол ІІ. Румънският владетел, който обожавал да гледа футболни мачове, сам избрал отбор за участие на Мондиала, а от работодателите за които работили избраните играчи поискал да им се осигури платено тримесечно отсъствие. Речено, сторено - и, ето Румъния на Мондиал.

А когато стигнете на голямата сцена, тогава трябва да покажете, че сте големи. Някои скъпо платили цената на мисленето в стила "Лесно ще го направя това". Тази цена винаги се плаща, въпреки че курсовете варират в зависимост от века в който отсъствието на мислене се случва, а сериозно платил вратарят на уругвайския национален отбор Антонио Мацали. Като първи вратар на двукратния пореден олимпийски шампион - е отстранен от отбора непосредствено преди началото на шампионата, защото напуснал хотела и посетил семейството си. Осем седмици преди старта на първенството уругвайският национален отбор бил изолиран в един хотел в Монтевидео, а Мацали една вечер избягал от стаята и отишъл да види фамилията. Опитният вратар, който спечелил два златни медала през 1924 и 1928, е изгонен от отбора и никога в кариерата си не е изиграл нито един мач на Мондиал. Семейството е важно, всякак, но ако вече се е съгласил на договор за карантина, тогава е трябвало да се придържа, нали? Добре е казал някой - докато сме уважавали думата и тя е била важна и честна, писани договори не са съществували.

Имало е и тъжни истории свързани с Монтевидео 1930. Например, капитанът на националния отбор на Франция на мача срещу Мексико, първият мач на тези държави на шампионата на света, Алекс Вилплан е убит през 1945 година заради сътрудничество с нацистите. Вилплан, който е роден в Алжир, по време на войната сътрудничил с Гестапо и е отговорен за смъртта на много френски родолюбци, а наказанието го застигнало когато военните действия преустановили.

Искайки да избегне каквото и да е възможно наказание, белгийският съдия Йоханес Лангенус, искал преди финала гаранции, че веднага след мача ще му е гарантирано, че "в най-кратък срок и по най-бързия път" ще стигне до кораба, който ще отплава от Уругвай. Финалът отсъдил добре, съгласни са и уругвайци и аржентинците, които са победени с 4:2, а се съгласили и преди самия мач около нещо което белгиецът им предложил: като не могли да се договорят с коя топка да се играе завършващата борба за трофея, по предложение на съдията, едното полувреме се играло с топката, която донесли аржентинците, а другото с топката на домакините.

На някои са им се осъществили мечтите във финала, за други със самото идване в Монтевидео, а и едните и другите минаха тук, за да ви подсетят - вечно недоволните и онези щастливите ги дели само храбростта да се тръгне към мечтата.

И така, тази история дойде до края, някак бързо, въпреки че отначало изглеждаше като дълга. Лети времето, час работа. От Монтевидео 1930, ето, до днес минаха 87 години. От началото на четенето на тази история - около пет минути.

Да, времето лети.

Точно заради това вместо заключение, само едно подсещане: Имате някаква мечта?

Е, какво чакате?

Времето лети.

Автор: Дарко Николич

вторник, 11 юли 2017 г.

Сплит в страх: Идват българите, които величаят Аркан и Ратко Младич, а мразят привържениците на Партизан

http://www.kurir.rs/data/images/2017/07/10/15/1235451_twitter-levski-ss_ls-s.jpg
Сплит е в състояние на обсада преди първия мач от втория кръг на квалификациите за Лига Европа, в който се срещат Хайдук и Левски (София).

Причината е идването на 250 привърженици на българския клуб.

Мачът е по програма в четвъртък от 20:30 ч местно време и ще се играе на стадиона на Хърватските рицари в предградието на Сплит Дугополье вместо на Полюд, който е зает.

Левски поиска 1000 билети за своите привърженици, но получи само 250 за стадион, който има едва 5000 места.

Хърватите треперят от българските привърженици, защото те са известни, че величаят Аркан и Ратко Младич. На мач срещу Сараево през лятото на 2012 година опънаха транспарант "Ратко Младич и Аркан ви ебаха, сега на ред сме ние". УЕФА тогава наказа българския клуб с около 30 000 евро.

Българските привърженици ще имат само тази възможност да гледат Хайдук, защото в реванша стадионът на Левски ще е заключен. Заради тях Левски е наказан отстрана на УЕФА с един мач без публика, а това наказание се активира точно срещу Хайдук.

Иначе привържениците на Левски няколко пъти са имали сблъсъци с тези на Партизан. "Гробарите" са в приятелски отношения със запалянковците на ЦСКА от София, най-големият съперник на Левски.

През октомври 2013 година "Гробарите" и привържениците на ЦСКА нападнаха БББ, запалянковци на Динамо (Загреб), който игра срещу Лудогорец. В тяхна помощ скочили привърженици на Левски и оттогава има приятелско отношение между тези две привърженически групи.

До сблъсъци между привържениците на Партизан и Левски се стигна и неотдавна в Никшич където българите играха мач от първия кръг срещу Сутйеска.

Шампионът на Албания разследван за уреден мач от подготовката

http://www.kurir.rs/data/images/2017/07/11/12/1236155_screenshot-2_ls-s.jpg
Австрийската полиция започна разследване заради уреден мач по време на подготвителния период, след като срещата между албанския Кукеши и Динамо от Москва премина при съмнителни обстоятелства.

Още в първата минута Кукеши получи гол, след като един играч на Динамо без никакви проблеми проби в наказателното, надлъга отбраната на албанския отбор и отбеляза.

Това не беше единствената съмнителна акция в мача, който е изигран на 4 юли в Йенбах в австрийската покрайнина Тирол, завършил с успех на Динамо с 6:0.

Държавната криминалистка служба на Австрия е започнала разследване срещу албанския отбор заради съмнение в уреждане на мач, съответно измама със залози.

На път в посока Молдова за квалификация от Шампионската лига, където Кукеши трябва да играе срещу Шериф, полицията спряла автобуса и разпитала осем футболисти, както и треньора и мениджъра.

"На основата на анализ на видеозапис са избрани тези осем футболисти", обясни Андреас Холцер, шеф на канцеларията за организирана престъпност в Държавната криминалистка служба.

Решаващата информация за започване на разследване дала една букмейкърска къща заради съмнителни залози. Става въпрос за петцифрени суми с които е ощетена къщата за залагания, ако се докаже, че е имало манипулация.

По време на разпита играчите отхвърлили всички обвинения, а за да се изключи възможността те да са се договаряли са им конфискувани мобилните телефони.

Те не искали доброволно да ги предадат и го направили чак след нареждане на държавното обвинение. След продължили часове изслушвания играчите можели да продължат пътя към Тираспол, където утре играят първи мач от 2 кръг квалификации за Шампионска лига срещу Шериф.

Полицията съобщи, че продължава разследването и то не само на този случай, а и около други мачове.

Радомир Антич: Не можете с ливади в Европа


Докато всички ходят в Испания на почивка, Радомир Антич остана верен на традицията - Иберия замени със Златибор. Свободно можем да кажем "своят Златибор", защото трофейният сръбски специалист най-много обича да е в планината. Затова не ни беше и нужно много време да намерим бившия треньор на испански великани, който най-малкото е една от атракциите на Златибор.

- Пълня батериите на Златибор и мога да ви кажа, че се наслаждавам. Удоволствие е да си на такава планина. Когато става въпрос за футбол, заради него получих няколко излишни килограма, защото доста седя във фотьойла и гледам мачове. През малкия екран всекидневно можете да следите този спорт, което за нас специалистите е много добре, защото можем да се занимаваме с футбола по друг начин - започва разговорът със сръбския "Блиц" Радомир Антич.

- Колко ви радва, че Златибор стана футболен център?

- Златибор предлага климат, който е чудесен за базова подготовка. Винаги съм бил за подготовка на планина, защото забързва възстановяването след усилия с 30%. Когато температурите са високи, Златибор е идеално място за подготовка.

- Големите се подготвяха за европейските изкушения точно на Златибор?

- Неразбираемо ми е на Златибор по едно и също време да се подготвят Партизан, Звезда, Войводина и още някои клубове и да не отидат в Ужице да изиграят един турнир пред публика. За всички тези клубове е необходима такава надпревара, защото без силни мачове пред привърженици не може да се достигне желаната форма. Ако до форма се стигаше само с тренировки, работата на треньора щеше да е изключително лесна. Такива турнири няма от години, а на мен никога не ми е ясно защо е така? Жалим се от финанси, но резултатите показват, че нашите клубове изпадат от елитните надпревари много рано, а минаването в следващ кръг би им напълнило бюджета. Календарът на мачовете трябва да се подреди с квалификациите за Лига Европа и Шампионската лига, защото това е един от начините да се излезе от икономическата криза. Не можете с ливади, на които няма публика, да се класирате в Шампионската лига. Това е реалността с оглед на икономическите възможности на нашите клубове, а Съюзът не се бори с този проблем.

- Виждаме, че следите ситуацията в сръбския футбол?

- Нашият футбол следя от далече и е трудно да се оцени по правилен начин. Чета, че имаме проблем със съдиите, с воденето на мачовете и редовността. Дали в това има истина, наистина не знам. Но всичко това води до такава обстановка, че не се фаворизира футбола в Сърбия.

- "Орлетата" не се прославиха на ЕП в Полша?

- Испанците ме одушевиха, докато "орлетата" не бяха на познатото ниво. Имаха различен начин на игра в сравнение с нашия А отбор, така че се поражда въпросът за координацията в работата в младите селекции. Мисля, че техният резултат трябва да се анализира, за да видим къде ни е мястото в съвременния футбол.

- Мислите ли, че би трябвало да пригодим системата на работа по европейските стандарти?

- Да кажем, при немците и испанците във всичко съществува система. Двама играчи от нашите младежки селекции бяха в плановете на А отбора. Запознат съм с начина по който се работи в Испания и той много ми харесва, защото на опитния треньор помагат по-млади треньори, които така се въвеждат в системата. Така се създава добра комуникация и се работи по същия принцип. С такъв начин на работа можете да искате добри резултати на големи турнири.

- Дали Испания е футболният център на Европа?

- Актуалното във футбола е Шампионската лига. Това е състезанието което е най-добре организирано и носи най-качествените мачове. Испанските клубове в последните години са най-доминиращи в завършващата фаза на този елитен турнир. Откакто съществува футбол в Испания, не е имало много пари. Мисля, че това че Реал, Барселона и Атлетико чупят рекорди в бюджета показват по какъв начин е възможен успех във футбола. Това означава нови стадиони, игрови кадър и по-добри условия. Атлетико през целия изминал сезон имаше пълен стадион, а на новия ситуацията ще е същата. Календарът, който е актуален в европейския футбол подтиква към промени и в начина на подготовка за мачовете. Добър пример е Зинедин Зидан, който с ротация на състава запази свежестта на Реал, което е една от основните причини за спечелването на Шампионската лига и Примера. При това утвърди четирима, петима млади играчи, които използваха своя шанс в мадридския клуб - сподели Антич, който признава, че продължава да се наслаждава на футбола, но в момента не размисля за завръщане на пейката.

Немците са класа за всичко

- Дали гледахте Купата на конфедерациите?

- Руснаците по най-добрия начин показаха чудесни стадиони за Световното първенство през 2018 година. Що се отнася до инфраструктурата, ще са готови за Мондиала, но за националния им отбор това не може да се каже. Немците с втория си отбор показаха световна класа и че знаят какво правят. Играят в сходство с манталитета си. Селекцията на Чили заслужено стигна до финала - смята Антич.

понеделник, 10 юли 2017 г.

Книга за живота на Люпко Петрович, сред далите мнение е и Наско Сираков


Днес по обяд в хотел "Младост" Люпко Петрович застана отново пред белградските журналисти.

Книга за живота му, от късите панталони до днес когато вече е на 70 години, от перото на Йован Секулич, изобилства с голям брой пикантерии, до днес непознати за футболната общественост. Люпко отвори душата си и говори за онова за което години, десетилетия се мълчеше.

Ще разберете как е "душил" Михайлович, как е дисциплинирал Шабанджович, как и къде е решил във финала за Купата на европейските шампиони срещу Олимпик (Марсилия) да затвори всички пътища към вратата на Стоянович, защо никога не стана треньор на националния отбор, как Пикси за малко не му е дошъл до главата...

А какво за Люпко мислят онези, които е тренирал, ще разберете от Деян Савичевич, Владимир Югович, Дарко Панчев, Дарко Ковачевич, Драгиша Бинич, Дика Стоянович, Слободан Марович, Илия Найдоски, Зоран Маркович, а и от Давор Шукер, Теодорас Загоракис, Наско Сираков, Олег Протасов... Особен печат дават Милорад Косанович и Любиша Тумбакович.

Разбира се, има какво да каже Люпко на представителите на медиите, а работата му е облекчена, защото уводното слово беше на Драган Джаич. И нещо по което Люпко е специален - на представянето на неговата книга имаше и голям брой партизановци.

събота, 8 юли 2017 г.

Това е отбор! Всички футболисти на Атлетик (Билбао) си обръснаха главите в знак на подкрепа за съотборник

http://ocdn.eu/pulscms-transforms/1/8NYktkqTURBXy80NmZhMGY5MTFiNmFhMDRhYzk1ZjlkYTQ1MjkwYjU5ZS5qcGVnk5UCzQMUAMLDlQLNAdYAwsOVB9kyL3B1bHNjbXMvTURBXy8xZDc0Y2I0MTcwNTk1MDQzNjYyOWNhYmQ2MDZmNTBmNi5wbmcHwgA
Когато разбрали, че техният съотборник Йерай Алварес трябва отново да се подложи на химиотерапия тъй като му е открита аномалия при оправянето от рак, футболистите на Атлетик (Билбао) решиха да му направят изненада.

Всички си обръснали главите, в знак на солидарност с 22-годишния си колега, който след лечението за втори път остава без коса, което е една от последиците на споменатата терапия.

Припомняме, на Алварес през декември беше открит тумор на тестиса, но в края на сезон 2016/17 се завърна във футбола и игра за Атлетик във финала на испанското първенство.

Сега следва нова пауза от три месеца, а заради лечението пропусна Европейското първенство за младежи, което се проведе в Полша.

петък, 7 юли 2017 г.

Нов балкански футболен срам: Сараево отпадна от клуб, който търси играчи чрез интернет

http://cdn.tf.rs/2017/07/07/sarejvo-620x350.jpg
Дъното е относително понятие за балканския футбол.

Любителите на футбола в Босна и Херцеговина нямат с какво да се похвалят.

Сараево изпадна в първия квалификационен кръг на Лига Европа от Заря, клуб който преди осем години се наричаше Олимпия Бати и под това име търсеше футболисти с обява в интернет!

Великанът на Босна и Херцеговина се прослави с богати чуждестранни инвеститори и Винсент Тан, шумно се даваше заявка за доминация на Балканите, но отборът не е способен да елиминира и клуб от Молдова.

Заря първо победи Сараево с 2:1, загуби със същия резултат, но след дузпи се класира с 6:5 и то с играч по-малко!

Сараево имаше резултат за продължаване, в 94-ата минута Заря остана с футболист по-малко, преди допълнителните 30 минути, но и това не беше достатъчно да се сломи наранения съперник.

Момчетата от Заря имаха по-здрави нерви в седем серии дузпи и продължиха напред, а са в Европа като четвърти в първенството на Молдова.

Тази новина беше дочакана с особено огорчение и като голям срам, защото съперникът не толкова отдавна търсеше играчи чрез търг в интернет.

Победителят в търга получил възможност да подпише едногодишен договор с клуба, а най-голяма цифра предложил бразилски предприемач, който бил футболен аматьор.

Привържениците на Войводина биха свой играч в съблекалнята в Словакия


След като треньорът на Ружомберок предизвика скандал, обиждайки сърбите и треньора на Войводина Ненад Ванич, почти по същото време се случва и сериозен инцидент в съблекалнята на клуба от Нови Сад.

Инцидентът с треньора на Ружомбеорк Норберт Хрънчар, който атакува словесно сръбската делегация в Словакия, изглеждаше доста шокиращо, но това не е нищо в сравнение със скандала, който се случи в съблекалнята на Войводина.

След конференцията можеше да се чуе, че е бурно и доста шумно в съблекалнята на Войводина, но за журналистите всичко беше представено като недоволство между играчите и треньорския щаб заради елиминацията и загубата с 0:2. Никой не посмя да каже, че всъщност е имало разярени привърженици и пребиване на играча Никола Труйич.

Бившият футболист на Партизан, а сега и бивш нападател на Войводина, за новосадския "Дневник" ден след мача обясни какво се е случило всъщност.

- Седях в съблекалнята след мача, когато, не знам как, група от около десетина привърженици на Войводина влезе там. Как са успели - не знам, защото става дума за пространство в което никой, освен самите играчи и функционери на клубове, не може да влиза. Предвождана от Слободан Милутинович, тази група влезе в нашата съблекалня, а Слободан ме хвана за врата и започна да ме бута. Обвини ме, че съм се разправял със запалянковците въпреки че на никого дума не съм казал на терена. След това вторият от тях, мисля че става дума за брата на Милутинович, ме удари с юмрук в главата. При това ми бе казано, че привържениците повече няма да ме търпят в отбора, повече няма да играя, с това няма да се свърши и "ще видя при връщането в Нови Сад" - разказа Труйич.

Играчът веднага съобщи, че вече не е футболист на Войводина, както и че ще подаде жалба.

- Това което се случи е истинска катастрофа! В шок съм и сега. Сигурно е, че вече не съм футболист на Войводина, събрах си нещата и се връщам в Белград. Също така ще подам жалба и срещу ФК Войводина, както и срещу онези, които ме нападнаха, а размислям чрез УЕФА да съдя и ФК Ружомберок заради влизането в съблекалнята на лица на които там не им е мястото - заяви Труйич.

Футболистът сам оповести този скандал, защото не иска да мълчи.

- Това което се случи трябва да излезе на светло, не трябва да се крие, защото, не дай боже, кой знае какво още, че и много по-лошо от това, може да се случи. Такива неща не са приемливи да се случват и във всекидневния живот, а камо ли на международен футболен мач. Главно, нямам намерение повече да нося екипа на новосадския клуб, няма никакви пречки да получа чисти документи и да потърся нова среда, а и това, ако потрябва, ще потърся с посредничеството на УЕФА - сподели Труйич.

Неговата история потвърди и треньорът на Войводина Ненад Ванич.

- Имах среща с президента на клуба Душан Мийич и председателя на Надзорния съвет Драгослав Вукович и им казах, че клубът трябва да се изясни във всичко съобщено пред обществеността. Такива случки нямат смисъл и казах това и на момчетата с които работя. Ще се посветя на отбора и тренировките, за да има смисъл всичко това което всекидневно правим - изтъкна Ванич.

Цените в Скопие отлетяха до небето: 540 евро за нощувка по време на Реал - Юнайтед

 foto: pixsell
До спектакъла на скопската "Телеком арена" край Вардар, мачът за Суперкупата на Европа между Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед на 8 август, остана още възможност за резервация на престой за привържениците. Заради астрономическите цени, които растат главозамайващо от ден на ден, с по-евтини предложения се включиха хотелиери от съседство - Солун и София.

Уговорените резервации на хотелско настаняване за испански и английски привърженици, въпреки изключително високите цени показват, че повечето от капацитета на Скопие вече е разпродаден. Все пак, свободни апартаменти още има в зависимост от категорията. Скопските хотелиери държат в цената условието за резервация на минимум тридневен престой, и то по тарифи, които започват от 240 до 540 евро за една вечер.

Своят шанс в такива условия виждат и собствениците на апартаменти и отделни къщи с реклама в интернет по системата "Апартамент за Суперкупата" или пък "Традиционен македонски дом за УЕФА 2017". Цените разбираемо са "конкурентно по-ниски" от хотелските предложения и започват от 70 до 320 евро за една нощ (не)спане в Скопие.

В сондирането на пазара и калкулациите на скопските хотелиери и рентиери, както е обявено, чужденците решени да присъстват на Суперкупата в Скопие, открили възможност за значително по-евтини нощувки в непосредните съседи на Македония. Така голям брой привърженици на Реал, съответно и на Манчестър Юнайтед вече обявиха, че на мача ще дойдат от София и Солун където ще се настанят. В Скопие ще дойдат само за мача - без спане. Това е, както са сметнали - най-евтиният вариант.

На "Телеком арена" с капацитет за 33 000 зрители, освен местните любители на футбола от страната и региона, на 8 август се очакват и около 10 000 запалянковци от Испания и Великобритания.

Екскурзиите са предимно самолетни през София и Солун, но и други различни "чартър турове".

Испанците ще спят в София

Известно е, че най-голямата част от около 5000 привърженици на Реал (Мадрид) в Скопие ще дойдат само за мача. Голямата част от тях ще резервират престой в София. Защото както казват цените там са значително по-достъпни.

Лидерът на привърженическата група на Реал Карлос Клара сподели, че в София идва два дни преди мача със самолет. А на мача в Скопие ще отиде с автобус.

четвъртък, 6 юли 2017 г.

България се изкачи с 6 места в класацията на ФИФА, вече сме №54

https://i0.wp.com/s3-eu-west-1.amazonaws.com/leadersandco/wp-content/uploads/2016/03/03175129/FIFA-rankings.jpg?fit=700%2C467&ssl=1
Националният отбор на България се изкачи с шест места в класацията на ФИФА и вече делим 54-о място с националния отбор на Черна гора с по 643 точки. Непосредствено пред нас е Словения с 652.

С най-предно класиране от Балканите е Хърватия - №15 с 1007 точки, следвана от Босна и Херцеговина - №30 и 815 точки. Турция е №33 (779 т), а Гърция е №38 (716). Сърбия бележи ръст от осем места и вече дели 42-о място с Румъния с по 713 точки, която също напредва с четири позиции. Албания е №63 с 583 точки, а последна в региона продължава да е Македония - №134 и 228 точки.

Новата подредба има и нов лидер - Германия. С вдигането на Купата на конфедерациите немците изпревариха Бразилия и Аржентина. Ръст бележат Швейцария и Полша, а Италия и Испания са извън първите 10.

Топ 10

1 Германия 1609 точки
2 Бразилия 1603
3 Аржентина 1413
4 Португалия 1332
5 Швейцария 1329
6 Полша 1319
7 Чили 1250
8 Колумбия 1208
9 Франция 1199
10 Белгия 1194

Бил е бездомник и просил за храна, но не предал мечтата си за "Роки". Легендата Сталоун на 71!

http://ss.sport-express.ru/userfiles/materials/41/412795/large.jpg
Всички епизоди на култовата филмова поредица "Роки" почти знаем наизуст, особено онзи първият, който през 1976 година разтресе филмовия свят и спечели три Оскара, включително и за Най-добър филм.

Истинска "рокимания" настъпи не само в Америка в следващите години, когато киносалоните бяха твърде малки да приемат всички гладни и жадни за енергията, която на платното съвършено неподготвено оставяше дотогава непознатия Силвестър Сталоун, днес икона на Холивуд, който празнува 71-ия си рожден ден.

Но, дали сте сигурни, че знаете всичко което е предхождало този никога повторен продуцентски успех, със заработени 200 милиона долара срещу вложен един за 28 дни заснемане?

Прочетете тази история за Силвестър Сталоун и какво е трябвало този човек да направи, за да осъществи своята мечта, която дава специално значение и тежест на въображаемия лик "Роки", с който американците толкова се отъждествили, че му вдигнали бюст.

Не на Сталоун. На Роки.
Историята започва през 1946 година и вероятно и сама по себе си е зряла за екранизация.

Тогава на света идва Майкъл Силвестър Гарденсио Сталоун, момче, нюйоркчанин, син на емигранти с италиански произход.

- Силвестър е роден с голям проблем - парализа на долната лява част на челюстта, което в първите години на неговата мечта да стане актьор е била непреодолим проблем на всеки кастинг. Малко твърдост на част от лицето, но твърде много...

- Проблемите с лицевата изразителност водят със себе си още една пречка - Силвестър е имал и говорен дефект, който много пречел на комисиите на най-различни кастинги и прослушвания, които той упорито посещавал из цял Ню Йорк.
Но, не е имал намерение да се откаже, а по-късно ще се окаже, че Силвестър ще превърне своите наследени проблеми в култ.

- Докато е бил "отказван", Силвестър в търсене е останал толкова "на късо", че по едно време три седмици провел спейки като бездомник на автобусната гара в Ню Йорк. Казвал е, че временно е трябвало и да проси за храна.

- Нещата ставали само все по-лоши и по-лоши, така че Сталоун в един момент бил принуден на отчаян ход, продал кучето си, единственият приятел и дългогодишен спътник в лутането по нюйоркските улици. Напълно непознат му дал 25 долара за неговия другар. Сталоун трябвало да приеме това.

- Това е най-дълбокото дъно което е докосвал в живота си, редом до това, че временно трябвало да се снима в порно филми, за да преживява. Но, това бил и момент на обрат!

- С 25 долара в джоба, получил възможност да преживее няколко седмици и тогава един ден, докато гледал мач на известния Мохамед Али и хората в неговия ъгъл, дошла идея да напише сценарий за филм. Затворил се в някаква барака и провел в нея три дни.

- Аматьорски, неук, но искрен и гениален сценарий за филма "Роки" бил готов за три дни!

- Не минало дълго, а Сталоун намерил първи продуцент, който бил готов да влезе в тази работа. Предложението било за огромните 125 000 долара за сценария, тъй като неназованият филмов вълк "надушил парите".
Но...

- въпреки че бил бездомник, без пари, Сталоун отказал това предложение (сметнете, че в днешно време това предложение е на стойност милион евро)! Отказал е, защото условието на продуцента било, че Сталоун не може да играе Роки, а Сталоун бил изричен: "Този сценарий се купува само с мен в главната роля".

- Продължил да живее като бездомник, но продължил да има мечта, да стане актьор...

- Две седмици по-късно, същият продуцент му предложил 325 000 долара, но условието без Сталоун в главната роля също важало. Сталоун отново казал: "Не"!

- След дълги преговори, двете страни се намерили! Сталоун приел да продаде сценария за само 35 000 долара, но издействал своята основна цел - главната роля във филма!

Знаете ли какво е направил Силвестър с парите, които получил?

- С 35 000 долара в джоба веднага намерил непознатия на който продал своето куче и го откупил за 15 000 долара! Това куче по-късно ще се появи във филма "Роки", в доста сцени, а най-позната е онази в която те двамата заедно побеждават стълбището, по-точно 72 стъпала пред "Музея на изкуството" във Филаделфия. На това място по-късно е поставен бюстът "Роки", а стълбището е наречено "Рокиево".
Останалото е история...

- Снимането е започнало далеч от очите на обществеността, било завършено само за 28 дни. Филмът е заработил 200 милиона долара. Сталоун от бездомник станал милионер и световно известно лице и всички, които по-късно са сътрудничили с него са се обогатили.

Успял е само заради това, че в нито един момент не се е отказал от мечтата си!

За край ще цитираме "Роки", който в един разговор със сина си казва:

"Не е важно колко силно можеш да удряш. Важното е колко силен удар можеш да понесеш и да продължиш напред".

вторник, 4 юли 2017 г.

Цървена звезда представи най-скъпия си играч: Не съм разговарял с Партизан, исках само да дойда тук!


Цървена звезда представи своето ново попълнение, нападателят Александър Пешич, досегашен играч на Тулуза.

Той пристига в Цървена звезда за рекордните 750 000 евро от френския Тулуза, а през миналия сезон беше под наем в Аталанта където изигра шест мача. Първите думи бяха на спортния директор Митар Мркел.

- Договор за три години, добре го познавам, работили сме в националния отбор. Опитах да го доведа и преди десет години когато бях директор на школата, но малко закъснях. Сега нещата се получиха и му желая много успехи в нашия клуб - заяви спортният директор.

- Благодаря на хората от клуба, които положиха голям труд да ме ангажират. Чест е да играя за такъв голям клуб. Ще дам всичко от себе си на тренировките и мачовете, за да оправдая доверието. Подготвям се максимално, искаме да върнем титлата на Маракана - бяха първите думи на новия нападател на Цървена звезда.

- Решаващо беше, че ме потърси Цървена звезда. Що се отнася до физическата подготовка, започна преди десетина дни, но аз тренирах и преди това. Не съм подготвен на 100%, но ще бъда, надявам се, за втория кръг на квалификациите за Лига Европа.

- В нито един момент аз лично не съм разговарял с Партизан. От първия ден бях в контакт със спортния директор на Цървена звезда и ако щях да се връщам в Сърбия, можеше да е само в Цървена звезда. Главата ми беше само тук. Търсеха ме доста клубове от чужбина, но желанието ми беше да дойда тук - изтъкна Пешич.

Леонардо си качи снимка с Божинов, коментарът на българина радва Гробарите


В периода между два сезона и по време на подготовката за началото на борбата за Шампионската лига, звездата на Партизан Леонардо е по-активен в социалните мрежи, отколкото на терена.

След снимки и коментари с които отново смути всички и ги хвърли в "ребус", Леонардо Да Силва Соуза качи снимка с Валери Божинов, бивш съотборник в Партизан, който много бързо му отговори и прати ясно послание.

- Лео, Шампионска лига, ок? Трябва да вкараш Партизан там където му е мястото, в Шампионската лига - написа Божинов, а този коментар се радва на масово одобрение от редица Гробари на профила на Леонардо.
http://hotsport.rs/wp-content/uploads/2017/07/Screenshot_2-3.png

Футболът е повече от страст: Каква операция, Чили бие дузпи


Футболът за мнозина е най-важното второстепенно нещо в света. Колко пъти ви се е случвало да се излъчва някой голям мач, а заради работа или други задължения не можете да гледате? В Чили такива пречки няма...

Артуро Видал и приятели играха полуфинал на Купата на конфедерациите срещу Португалия. И въпреки че съдията ги ощети, чилийците успяха след дузпи да се класират за финала.

В Чили футболът е обожаван, привържениците са изключително фанатични, и с много жар гледат мачовете. Често се казва, че в тази страна живеят за победите на своя национален отбор. Един интересен детайл е заснет по време на мача с Португалия. Докато се били дузпите, в Чили всичко спряло. А един хирург не могъл да издържи и по време на операция имал включен телевизор и следил мача и голямата победа на своя отбор.

Далече от това да е похвално и да е професионално, но е показателно колко са важни мачовете за всички.

Надяваме се, че пациентът е добре, а лекарят да е имал почивен ден когато Санчес и компания се бореха с немците за трофея.

Красавица и супер агент, сръбската изгора на Божинов му уреди трансфер в Лозана

http://cdn.tf.rs/2016/09/20/Valeri-Bozinov-Biljana-Doll-670x447.jpg
Валери Божинов отскоро е футболист на швейцарския Лозана, неговият клуб №13 в кариерата. Българинът вече спокойно може да гледа култовата комедия Любимец 13, с готовност да влезе в главната роля, ако се заснеме наново. Дълго Божинов отказваше да напусне Белград и Партизан... За Сърбия винаги има само думи на похвала, а как и да не, като в западната съседка намери любовта. И то не само любов, а и добър футболен агент.

Публикация, споделена от Biljana Doll (@biljanadoll) на
"Благодаря на Биляна, че отново ми уреди добър договор", заяви българинът веднага след подписването с новия клуб Лозана.

Коя е Биляна? Изглежда, че за Божинов тя е това което е за Донарума Райола, или за Роналдо Мендеш - супер агент. Тя е и много повече... Заради нея Валери дълго не искаше да напуска Партизан.

Девойката, която покори сърцето на бившия играч на Фиорентина и Ювентус е Биляна Дол-Йенич. Тя е на 39 години (девет повече от Божинов) и е от Пожаревац. Занимавала се е с манекенство, а в Швейцария живее от своята 12-а година. Може би това е една от причините Валери да избере точно Лозана.

Публикация, споделена от Biljana Doll (@biljanadoll) на
Биляна беше омъжена за известния футболен треньор Томас Дол, за когото се венча през 2010 година в Цюрих. Вероятно от бившия си мъж е научила нещо за най-важното второстепенно нещо на света и как трябва да се работи във футбола.

Публикация, споделена от Biljana Doll (@biljanadoll) на
Тя е красавица, а често радва своите последователи в Инстаграм с някоя провокативна снимка.

Двойката изглежда щастлива, а дори и в Китай (Божинов игра там допреди няколко дни) бяха заедно.

Очевидно е, че българинът в своята нежна половина е намерил любов, но и добър агент.