вторник, 11 октомври 2011 г.

Момчето си отива... Циркът си остава.



Синчето, зетчето и племенничето. Това не е сбирка на родата, а националния отбор по футбол на България. Тази трупа, която осем години (Европейското е през 2012 г - б.а.) не се е класирала никъде. Сринахме се във всякакви класации, но по-важното е, че вече няма никакъв авторитет. Вкарват ни откъдето си поискат и както си поискат, а ние вкарваме по три пъти в годината. Отборът прилича на битак, всеки (мениджър, баща, чичо) си е довел стоката и се опитва да я пробута. Купувачи няма или в най-добрия случай са долнопробни клубчета от Румъния и Турция.

Треньор след треньор. Един не се харесал на божествените управленци на БФС, друг се учел на занаята, третият не се харесал на играчите. Да ги кара да тренират. Те щом са национали - не им трябват тренировки. "Класата" им е достатъчна. То си личи по резултатите. То не бяха отказвания, изказвания, декларации и всъщност - нищо. "Вие си знаете кои са". То в тая държава всеки знае кой кой е. Кои са крадливите политици, дилърите, биячите, автоджамбазите, лихварите и всички по редичката. Всеки си знае, всеки си трае и керванът си върви надълбоко в калта, а като му стигнат лайната до устата надига носа да се закрепи на повърхността. Като си тръгнал да си удряш достойнството в масата и да говориш - след А кажи и Б. Кажи си - Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Наско Сираков или който е там.



Мълчанието на агнетата. Треньорите си отидоха и с нито един не сполучихме. Футболистите са си почти едни и същи. Бербатов си замина. Някои си казаха "Чудо голямо". Стана голмайстор на Висшата лига - "чудо голямо". Е, друго си е да си играл във втора дивизия на Франция и трета на Англия, да си бил по пристанищните градове на Германия или Франция, или за година-две по Испания със статут на зрител. Бербатов заседна на скамейката и ето повод да се прозре, че вече не е бил нужен на "лъвовете". Кавичките върху лъвовете са направо задължителни, дори трябва да са двойни. Без него дойдоха само незначителни промени. Той вкарваше на разни джуджета, а сега няма и на тях кой да вкара. "Златните" момчета от САЩ`94 с големите си обещания за радикална и тотална промяна в българския футбол се доказаха като ръждясали ръководители. Бронзовите им медали са най-голямото постижение в историята на футбола ни, но управлението им е най-голямото безхаберие.

Никакъв план. Никакви идеи. Непрекъснати скандали за дългове, лицензи. Машинирано изпадане на Берое, изхвърляне на Пирин, непрекъснати проблеми със съдийството. Безпрецедентното изгонване на публиката на ЦСКА в гостуването на Левски. "Построяването" на база на националния отбор. Междувременно Борислав Михайлов се издигна в УЕФА. Сега ще се махне и ще каже, че каквото е могъл - направил е. Не е далече от истината - Николай и Живко са непоклатими титуляри. Единият гради кариера в Холандия, другият в Румъния. Клубове като Марица (Пловдив) и Пирин (Благоевград), които винаги са давали кадърни момчета, не са нужни. Развалят схемата.



Времената са други. Футболът вече не е кой какво може, а кой колко е платил. Бизнесмените цакат по 10 000 лв, за да носят синовете им екипите на видни столични отбори. С малко връзки и малко повече пари - място в националния отбор и трансфер в някоя комшийска държава, най-много Русия. Там или са звездите на десетия в таблицата, ако не се борят за изпадане или са резерви от типа водоноски. Тая "политика" ражда "умните" фрази - "Такъв ни е потенциалът", "България е малка държава и нямаме избор", "Треньорите не работят правилно с играчите". Като продукт на тая "политика" - натурализираме хървати, сърби, бразилци. Повечето от тях щяха да са смъртни резерви във второкласни отбори в първенство от средна сила. По необходимост са чудесни за националния ни отбор.

Младежкият ни национален отбор от край време е боксова круша за кой ли не. Логично беше, че когато тези младежи навлязат в мъжка възраст резултатите няма да се изменят, защото са качили някой килограм. Проблемът не им е в мускулите, а в тактиката. Всеки мач се опитва нещо различно, често и треньорът е различен. Халфове играят защитници, защитниците стават крила. Чакам деня да видя и някой нападател да е поне резервен вратар. Да не пропусна и любимата реплика "Съперникът ни превъзхождаше физически. Ние нямахме издръжливост". Като играеш с центрирания срещу двуметрови шведи или опитваш да се надриташ по кокалчетата с коварните италианци - странно, че не се получава?!



Който и да си тръгне от националния отбор все тая. Дали ше сме последни или предпоследни - все тая. Страшното е, че няма кой да дойде в националния отбор. Никой не работи ЗА националния отбор. Всички искат облагите от него. От представителна марка от средата на 90-те години до разнебитен катун от средата на първото десетилетие на новия век. Шефовете на БФС ще си отидат, но "направеното" от тях ще остане за доста повече време. Докато българинът си мисли "Може и по-зле", няма да може да е по-добре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар