На днешния 8 февруари се отбелязват 34 години от провеждането на Олимпийските игри в Сараево. По този повод един текст от босненския журналист Армин Хасанбегович.
Когато Сараево се кандидатира за 14-ите Зимни Олимпийски игри, градът не можеше да предложи нищо освен снега на околните планини и босненските чевапи (кебапчета - б.р.), но за сараевските ентусиасти кандидатурата не е била нито глупава, нито храбра, а напротив много изпълнима. И когато на 19 май 1978 година в Атина с три гласа пред японския Сапоро е гласувано, че домакин на Зимните игри 1984 ще бъде Сараево, това е била първата голяма крачка на малкия град в световната спортна история. Днес, осми февруари, се отбелязват 34 години от провеждането на Игрите.
През 80-те години когато Олимпийските игри са засенчени от терористичната атака срещу израелските спортисти в Мюнхен, бойкотите на американците и съветите на Игрите в Москва и Лос Анджелис, един непознат, мултиетнически град в сърцето на Балканите успя отново да потвърди Олимпийските игри и да разпространи светлината на олимпийския дух.
Ски курорти, писти, селище, хотели...
Подготовките за Игрите са течали забързано, а градът е станал голяма строителна площадка. Резултатът е бил впечатляващ. За непълни три години са изградени кварталите за журналисти и спортисти Добриня и Моймило, спортният комплекс Зетра с олимпийска зала и стадион за бързо пързаляне, доизградена е залата Скендерия, реконструиран е стадион Кошево, а на Марийн двор е изникнал един от най-луксозните хотели Холидей Инн. На планините са изградени пет писти за ски скокове, единадесет лифта за превоз на 18 300 скиори на час, писти за алпийски дисциплини, писти за биатлон, бобслей писта и писта за шейни на Требевич, в планините нови хотели "Кошута", "Вучко", "Бистрица", 45 км асфалтирани пътища до арените, ново летище, адаптирана сграда за РТВ и т.н., и т.н. Градът бил в ново облекло, атмосферата е била чудесна, всичко е блестяло, не е имало и хартийка на улиците, фасадите били като в приказка, домакините възбудени, щастливи и любезни. Всичко е в знака на снежинка и Вучко, талисманът на Игрите. Вучко на шейна, ски, кънки, бобслей... Сараево е бил готов за това да стане център на света.
Добре дошли в Сараево
Отварянето на Игрите е гледано от 60 хиляди сарайлии на стадион Кошево и около два милиарда души в пряко предаване по телевизията. Радиото и телевизията месеци предварително подготвяли гражданите за голямото събитие. "Сараевските игри за мен бяха особено емоционални, не може да се преразкаже чувството, което изпитвах когато ми беше указана честта да запаля олимпийския пламък", гордо по-късно е казвала хърватската кънкьорка Санда Дубравчич, която е запалила пламъка насред щита.
На откриването прославеният скиор Боян Крижай от името на всички спортисти положи олимпийската клетва и забрави половината текст, но с гръмогласната помощ на хората от трибуните все пак успя да завърши. А когато на атлетическата писта се появи Юре Франко с югославското знаме в ръце, стадионът изригна от одушевление и възхищение. От Кошево през този ден и стотици сараевски ученици с величествено представление на младост и красота изпратиха послание за мир и приятелство до целия свят. Игрите са открити и пред Сараево били дванадесет най-бляскави дни в неговата история.
Сняг са чистили всички
В града, който е претворен в голяма работническа акция владеела треска, мислело се за всичко, но през тази далечна 1984 зимата била суха и блага, нямало сняг. "Ще пропаднат Игрите", страхувала се цялата нация. Хората с дни гледали в небето, не са губили надежда. И на самия ден на откриването небето сякаш се отворило и дългоочакваният сняг започнал да пада. До сутринта градът бил затрупан, а когато фоторепортерите и журналистите излезли на улиците, за да фотографират снега в града, останали учудени: "Никога в живота не съм виждал такова нещо. На улиците хиляди хора, пеейки чистеха сняг, от онези най-младите, които с ръце го хвърляха настрани, до отраснали с лопати. Всички, съвсем всички, граждани бяха навън и чистеха", разказва по-късно един от присъствалите журналисти.
А в този ден никой на света не е бил по-щастлив и по-горд от сарайлиите. "Къде сте били вие през този ден?! Аз бях на платото на Скендерия, чистех с лопата", носталгично разказва един от онези, които през този ден преди 34 години чистели снега, който затрупал града.
А на планините виелица и ураганен вятър навяваха нов сняг на пистите, спомня си Бернхард Руси, един от най-големите експерти за създаване на писти за спускане: "Това никога няма да го забравя... Доброволците правеха с ръце снежни топки, поливаха ги с вода, заледяваха и просто градяха метър по метър пистата. Това беше най-впечатляващото нещо което някога съм виждал някой да е правил на една писта."
Купонът в чаршията
В Сараево по улиците реки хора от цял свят, на всяка крачка чуваш някакъв друг език. Всички са се трудили да обновят знанието за своя град и поне малко да научат английски език, таксиджии, продавачи, сервитьори... На училищните скамейки тогава се намирали около 800 сараевски таксиджии. На всяка крачка можело да се чуе: No problems... no problems. Никой никого не е погледнал мрачно, не е имало нито един инцидент, организацията е била съвършена. Често се случвало таксиджиите да возят безплатно, а ако сте изгубили нещо, можели сте да бъдете сигурни, че ще ви бъде върнато.
Целият град изглеждал като на теферич, това били дванадесет дни купон какъвто градът не помнел. Пеело се ден и нощ: Индекси, Чола (Здравко Чолич - б.р.), Ибрица... Чужденците непрекъснато били дърпани за ръкавите и отвеждани по къщите на босненско кафе и баклава. Работело се на три смени, в сараевските кръчми не е имало празни столове, а ако случайно не е имало храна, която сте искали да ядете, "no problems" биха казали собствениците и я донасят от другия ресторант. Историята, че един сервитьор опитал да измами холивудската актьорска легенда Кърк Дъглас, добавяйки една нула на сметката се разнесла по чаршията като мълния, хората искали да го "убият", а ресторантът веднага е затворен. Не е смяло да има измами, никой не е смеел да поквари магическата, зимна сараевска приказка. А че масата хора може всичко доказали тези дни гражданите на Сараево и направили невъзможното да стане възможно.
Карали се ски за видеорекордер
В кръг от 30 километра от града всички арени били готови. Алпийските дисциплини на Яхорина и Бйелашница, биатлон, скокове и ски бягане на Игман, бобслеят и шейните на Требевич, фигурното, бързото пързаляне и хокея в Зетра, а пързаляне и хокей в Скендерия. Докато някои спортисти вече печелели първи медали, стотици хиляди души търпеливо и с трепет очаквали първия домашен медал в историята на зимните игри. И когато Примож Улага и Боян Крижай немощно разшириха ръце не издържайки на голямото напрежение, всички очи са били вперени в Юре Франко, който в големия слалом с номер шест се спуснал по бърдото. Привържениците го ободрявали с транспарант: "Обичаме Юрека повече от бюрека", а всички знаят колко е трудно на босненците да обичат нещо повече от бюрека. Когато минал през финала с резултат 1.20.26, време достатъчно за сребърен медал, на финалната права настана празненство каквото Яхорина и Сараево никога не са преживявали и което никога повече няма да се повтори.
"Не мога да забравя положителната енергия и лудата атмосфера около пистата и после на Скендерия. В деня на състезанието не бях нервен и след четвъртото място в първото спускане отидох в колибата да поспя малко. Остатъкът от историята е познат на всички", заяви Франко, на когото в главата преди втория манш бил видеорекордер Хитачи, който скиорският съюз обещал на онзи, който спечели медал.
Хубаво е било в Сараево...
На 14-ите Зимни Олимпийски игри в Сараево са участвали 49 държави, раздадени са 222 медала, участвали са 2691 спортисти и треньори, 7825 журналисти, 760 редакции, а са продадени 640 000 билета.
По брой спечелени медали най-успешни са били спортистите от бившия Съветски съюз (25), втори източногерманците (24), а трети финландците (13). Най-успешната състезателка е била Мария Лиса Хамалайнен от Норвегия, която спечелила три индивидуални златни медала в ски бягането и един бронзов в щафетата. Легендарният спускач американецът Били Джонсън, който едва 20-ина дни преди Игрите записа първа победа, прославил се като първият американец, който е спечелил злато на ЗОИ. Все пак, най-големите звезди на сараевските Олимпийски игри били "златната" британска двойка Джейн Торвил и Кристофър Дийн във фигурното пързаляне, които удивиха света с танца си на Равеловото Болеро, както и източногерманската кънкьорка Катарина Вит, която точно Игрите в Сараево направили планетарно популярна. Интересно е, че Австрия, голяма сила в зимните спортове, спечелила само един и то бронзов медал.
"Довиждане драго Сараево"
Посланието "Довиждане, драго Сараево" което на 19 февруари 1984 година председателят на МОК Хуан Антонио Самаранч каза на закриването на Зимните Олимпийски игри завърши наистина красивата приказка на гражданите на Сараево.
Това бяха първите Олимпийски игри в мандата на Хуан Антонио Самаранч, който до края на живота остана голям, истински приятел на Сараево. Неразривната връзка между един човек и един град Самаранч доказа когато осем години по-късно във вихъра на войната дойде в обсадения град и със сълзи на очи гледа запалената Зетра. Тогава обеща, че МОК ще я обнови щом това бъде възможно. Разбира се, изпълни обещанието, а Зетра днес носи неговото име.
Въпреки войната и смяната на поколенията, олимпийският дух още живее между жителите на Сараево, а Зимните Олимпийски игри са най-бляскавото време и най-хубавото нещо в историята, което се е случвало на града и Босна и Херцеговина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар