Бобан: Отново бих ударил полицая, живеехме в пъкъл

Звонимир Бобан, бивш капитан на хърватския национален отбор по футбол, който през последните две години е съветник във ФИФА, даде интервю за бразилския Глобо в което се присети за случките от Максимир през 1990 година.

Тогава Бобан удари полицай по време на безредиците на мача между Динамо и Цървена звезда.

"Тук не бях сам, много хора в Хърватия в този исторически момент бяха с мен. Аз бях само един от три или пет хиляди младежи, които мислеха еднакво. Само, аз бях десетка на Динамо, капитан и млада звезда на отбора. Наистина не съм направил нещо повече или по-малко от останалите в този ден на стадиона. Дотогава живеехме в строг режим, направо пъкъл. А всичко това беше нашата голяма воля за свобода. Дали бих го направил отново? Винаги."

Какво е липсвало на Югославия да спечели Световно първенство?

"Труден въпрос. Ние бяхме близо до това с Хърватия през 1998 година, а в историята вероятно са съществували и поколения, които са били по-добри от нас. Но, ние в подходящия момент имахме родолюбен порив, голяма отговорност към своя народ, който през войната претърпя много. Имахме голяма общност, бяхме повече от обикновен отбор, но имахме и много добри играчи."

Световното първенство през 1998 е единственото в кариерата на Бобан

"Разбира се, че ми е жал, че през 1990 година не можех да играя на Световното първенство, тогава бях наказан. Но, приех това, животът продължава. Югославия тогава изигра добър турнир, там бяха играчи от моето поколение като Просинечки и Ярни, които играха много добре, доказаха се на голямата сцена."

А 1994 година?

"Тук нямаше никаква възможност за участие, това бяха най-тежките години на войната в Хърватия. Но, гледах как Ромарио и компания победиха Италия и спечелиха Световното първенство. Тогава вече играех в Италия и подкрепях редица съотборници от Милан. За футбола винаги е добре когато побеждава Бразилия, но за мен това беше тъжен ден, защото приятели като Барези и Малдини бяха победени в голям финал."

Спомените от Франция?

Първо си спомням спечеления бронз, което за малка държава като Хърватия е голям успех. Но, тогава се сещам и за полуфинала с Франция в който точно аз направих голяма грешка. Поведохме в този мач, а аз като капитан виках на целия отбор, че трябва да сме концентрирани, а направих грешка, която ни костваше изравнителния гол. И то само минута след нашето повеждане. Изгубихме, а аз следващите четири дни не можех да ям, нищо не съм и пил, а вероятно и очи не съм затворил. За щастие, в двубоя за третото място победихме Холандия, така че всичко беше много по-хубаво.

Напомня ли му днес някой футболист на него?

"Има много играчи, които ми харесват, но не мисля че напомнят на мен. Кой ми харесва? Лионел Меси е от друга планета, Неймар се разви чудесно в Барселона, Кристиано Роналдо също е истински феномен. Мбапе може много да напредне и да стане истинска звезда, а тук е и Модрич. Не защото е хърватин, а е върховен играч, той вижда различно самата игра."