Станко Юрич изплува на повърхността, от дълбока резерва до евроспасител, да бъде голмайстор в София... Видяхме по време на подготовката в Словения, че играе добре, неговите мачове не са били незабелязани, но все пак пред него имаше много играчи, както на терена, така и в мислите на треньора Желко Копич.
Със самото влизане в игра, в третата минута вместо контузения Беширович заслужи внимание, а тогава стана и голмайстор.
- Нямах уплаха преди участието, защото съм подготвен, чаках тази възможност! Когато се случи контузията на Беширович и треньорът ме повика, мислех само над това да се подготвя възможно най-бързо. Не бях сложил и чорапите и всичко трябва да се направи на момента.
Проста атака, Тома Башич по дясното крило като подавач, асистент, подаде на Станко, който скочи и с глава заби топката извън обсега на Стергиакис.
- Не обърнах внимание, че постигнах гола в 24-ата минута, а на гърба си нося номер 24. Това не е случайно, това е моят най-любим номер, защото е свързан с моя покоен дядо Иван на когото посвещавам това участие и гол. Той ми е от майчината страна, Иван Грозданич, родил се е на 12 декември и затова номер 24 означава много за мен. Исках да го имам и преди, но го носеше Тичинович. Когато той си отиде, помолих за този номер.
Чувства се дугополяц, защото там е провел седем години, въпреки че е дете от Пуянкe.
- Аз съм от Сплит, от Пуянкe (квартал - б.р.), не съм дугополяц, макар че се чувствам такъв, защото там съм провел седем години. Частично е точно, че победата я донесе дугополска връзка Цакташ и аз.
Доста му е помогнало каляването в Б отбора, сега е ред да се покаже и на голямата сцена.
- Надявам се, че тази победа ще ни донесе самоувереност. Само трябва да продължим така. Търпеливо съм чакал своята възможност и много ми помогна работата с Б отбора. Тактически ме обучаваха добре и съм благодарен на треньорите Синиша Орешчанин и Горан Росанди.
Автор: Славен Алфиревич
Няма коментари:
Публикуване на коментар