Окупация на медийното пространство. Вести от спорта почти няма. Само изявления на официални лица и обществена тема, която изисква анализ. И специализиран и неспециализиран. Англичаните след убедителната победа над България (6:0) не се занимават с играта и почти осигуреното класиране на Европейското първенство, а с - расизма.
Широка обществена тема, за социолози и политици, преля и на спортистите, па например Джордън Хендерсън твърди, че националите на Гордия Албион нарочно настъпили газта през второто полувреме на квалификационния мач в София само по причина да накарат местната публика да страда. Всичко заради това, че от трибуните пристигали маймунски звуци насочени към футболистите с тъмна кожа.
"Не съм щастлив заради всичко което се случи. Не е хубаво да си вплетен в това, нито трябва такива прояви да се случват през 2019. Разочароващо е. Като отбор чудесно отговорихме на обидите. Засегнахме тази тема преди тръгването за София в случай, че това се случи и, за съжаление, случи се", ядосва се Хендерсън.
Разбира се, в такива случаи най-лошото нещо е преувеличаването. Българите не са цвете, камери уловиха нацистки поздрави от трибуните, експресно ден след мача оставка подаде първият човек на тамошния съюз (по препоръка на премиера), но трудно е да се каже и че англичаните са невинни. И как винаги на тях им се случва расизъм?! Пишат в съседна Сърбия.
"Разговаряхме в съблекалнята, след първото полувреме, какво да правим. Ако бяхме напуснали терена, мачът щеше да бъде прекратен и това би била победа за расизма. Така гледахме на цялата ситуация. Разбрахме се да излезем на терена и да ги накараме да страдат. И привържениците и техния национален отбор. Това и направихме."
Накрая четата на Гарет Саутгейт се спря на шест гола. Колкото да покаже разликата в класите.
"Чудно се чувствах докато говорителят на стадиона опитваше да смири публиката, а тя освиркваше. Сигурен съм, че нещо по този въпрос трябва да се предприеме, защото беше отвратително. Не смеят такива неща да се случват."
Капитанът на Ливърпул особено се радва как в цялата ситуация са се държали неговите колеги от селекцията, с различен цвят на кожата: Рахим Стърлинг, Маркус Рашфорд и дебютантът Тайлър Мингс.
"Бяха фантастични, професионални, дисциплинирани. Да се разберем, бях ядосан. Ако аз съм бил такъв, може да се мисли как им е било на тях. Начинът по който издържаха всичко показва характера на отбора, прави ни по-силни. Само един от тях да не беше поискал да продължи играта бихме казали: "няма проблем, прекъсваме мача", обаче, всички искаха да дадат на футбола да каже каквото има", допълни Джордън Хендерсън.
Когато и в Англия биха говорили само за футбола...
Няма коментари:
Публикуване на коментар