Милан - Газидис - Венгер

Знаете онзи стар лаф: заекът в гората, а ръженът се подготвя. В случая на Милан историята върви така: Дженаро Гатузо продължава да е шеф, стои на пейката, а медиите в Италия полека му изброяват един по един кандидати за наследник. Вчера Газета писа за желанието на спортния директор Леонардо да вземе "някой опитен тактик", а Република обявява как в комбинацията е и самият Арсен Венгер.

"Професора", който наскоро напусна пейката на Арсенал след повече от две десетилетия каза, че няма намерение да се пенсионира, но също така даде да се разбере, че няма да бърза с решението къде ще продължи кариерата. И в краен случай, в каква функция, тъй като е добре познато, че ПСЖ му предлагаше поста спортен директор.

Връзката между Венгер и Милан не е трудно да се намери. Става дума, както споменава същият източник, за Иван Газидис, човек, който заедно с френския специалист напусна мястото на изпълнителен директор в Арсенал. Всъщност, Газидис официално продължава да е на позицията, но само до края на този месец, така че още броени дни. След това взима 30 дни отпуск и от 1 декември поема новата работа.

Римският вестник, не съвсем обичаен източник на информации за милански клубове, влиза толкова в детайли, че още съобщава как Леонардо и Газидис вече са разговаряли за възможните опции, защото не виждат Гатузо като трайно решение, особено не и след пораженията в дербито с Интер, а тогава и от Бетис в Лига Европа и сериозно нарушената атмосфера в отбора.

Макар че и Газидис и Леонардо не говорят за възможните наследници вече от дни се спекулира. Освен Донадони и Венгер вече от дълго време се споменава като опция и Антонио Конте...

Венгер разкри: Връщам се от 1 януари

Арсен Венгер отново е в центъра на вниманието. Опитният стратег в изминалите дни се свързваше с работа в ПСЖ, Монако, пейките на Реал (Мадрид) и Байерн, като потенциален наследник на Лопетеги и Ковач, но едно нещо сега е ясно - връща се във футбола в началото на 2019 година.

Французинът разкри това в интервю за Шпорт Билд.

"Да, изглежда е така. Вярвам, че отново се връщам на 1 януари. Още не знам къде, почивам си и се подготвям да работя отново", заяви Венгер.

Треньорската работа или директорска функция - остава дилема.

"Има асоциации, национални отбори, това също така може да бъде Япония. Имам голям опит на различни нива. Имам предложения от цял свят", допълва французинът.

Немците ги интересува коментарът около решението на Месут Йозил да напусне националния отбор, след негативните коментари около снимането с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

"Не ми харесва това, че реши да напусне националния отбор, защото немците уважават онова което е направил за него. Малко ви липсва мотивация когато знаете, че няма да сте готови за Световно или Европейско първенство. Обичам когато играчите са във възможно най-доброто състояние, а те губят мотивация когато не играят на международно ниво", допълни Венгер.

Фенербахче с предложение към Венгер

Легендарният френски специалист Арсен Венгер може скоро да се върне в треньорската професия. "Професора" в края на миналия сезон, след 22 години, напусна Арсенал и направи пауза. Искаше да продължи да работи, но добри предложения липсваха.

Все пак, турските медии днес обявиха сензационна вест. Според техните информации Венгер може много бързо да седне на пейката на истанбулския колос Фенербахче.

Ръководството на клуба от азиатската част на Истанбул е много недоволно от резултатите при Филип Коку. "Фенерите" са далече от борбата за титлата, не блестят и в Лига Европа. Само въпрос на време е кога Коку ще бъде уволнен, а управниците на Фенербахче са отправили предложение на Венгер. Чака се отговорът на легендарния французин.

Поред Венгер като кандидат фигурира и някогашния помощник на Юрген Клоп - Желико Бувач.

Merci, Arsene!

"Емирейтс" се прости със своя създател - Арсен Венгер.

Може би можеше да избере по-добър момент, по-рано да разбере, че е време за край, но без оглед на всичко - Арсенал няма да забрави Арсен Венгер. Командва армията "топчии" пълни 22 години, донесе на клуба три титли шампион на Висшата лига, седем купи на ФА, още седем супер купи (Чарити шийлд). И е заслужил да си тръгне с почести.

Днес преди последния домакински мач с Бърнли (5:0), имаше шпалир за 68-годишния французин. Промени играта на Острова. Забърза я, въведе играта с подаване като концепция в противовес на дългите топки, така характерни за англичаните в някои по-ранни времена...

Да, трябваше да си отиде по-рано. Но вгради своето име в основите на Арсенал. И затова от привържениците голямо благодаря за последния мач на Венгер на "Емирейтс".

Останаха му две гостувания - на Лестър и Хъдърсфийлд. И това е.

Пикси: Отказах да отида при Венгер в Арсенал

Звездата на югославския футбол Драган Стойкович Пикси разкри, че когато е играл в Нагоя Арсен Венгер го е поканил да го придружи в Арсенал, но не могъл да напусне Япония по семейни причини.

Стойкович, който сега е треньор на китайския Гуанджоу РФ, и Венгер са свързани от дългогодишно приятелство още от Нагоя, къде французинът е бил наставник на сръбския ас преди да отиде в Арсенал през 1996 година.

"Покани ме да дойда в Арсенал когато го пое. Размислях какво да направя, това беше шансът на живота, но отказах по две причини. Децата ми ходеха на училище в Япония и бяха доволни, а и аз се чувствах уютно в тази страна, защото бях първа звезда на първенството. Ако децата не бяха започнали училище в Япония, сигурно бих отишъл в Арсенал", заяви Стойкович за британския сайт Гол.

По думите му именно заради Венгер е решил да започне треньорска кариера.

"Заради всичко което съм научил от Венгер реших да стана треньор. Покрай него разбрах, че футболът е прост, а това вероятно е най-трудно. Беше ми вдъхновение", казва бившият югославски национал и халф на нишкия Раднички, Цървена звезда, Олимпик (Марсилия) и Верона.

Стойкович съветвал Венгер, след като обяви напускането си на Арсенал след 22 години, да си отпочине и да пътува по света, но е уверен, че не е завършил кариерата.

Бомба от Република Сръбска запали Острова: Арсенал иска Бувач за треньор!

Сърбинът е първи избор на Свен Мислинтат да замени Арсен Венгер.

В Сърбия днес е ден на треньорската гордост - първо стана ясно, че вече имат треньор в НБА, а скоро сърбин може да седне на пейката на един от най-престижните клубове в Европа във футбола. Ексклузивна новина от Баня Лука запали Острова и получи потвърждение от най-надежден източник като Скай Спортс.

Преди два дни "Правда" от Република Сръбска съобщи, а днес информацията потвърди и медийният гигант Скай Спортс. Арсенал иска Желико Бувач за наследник на Арсен Венгер!

Ексклузивната вест на "Правда" накара англичаните да проследят информацията, защото същата медия от Република Сръбска първа съобщи, че Бувач и Клоп поемат Ливърпул преди две години и половина. Тогава бяха прави, а изглежда че и сега са...

Скай Спортс съобщава, че Бувач е първи избор на шефа на скаутската служба на Арсенал Свен Мислинтат. Става дума за човек, който работеше години в Борусия (Дортмунд) и който е с най-голяма заслуга за трансфери като Кагава, Левандовски и още някои попадения. Там се е и запознал с Бувач и много добре знае какви са треньорските способности на сърбина от Омарска. Предлага му в Арсенал да започне самостоятелна кариера след 17 години като помощник на Юрген Клоп.

Припомняме, че Бувач без каквото и да е предупреждение напусна Ливърпул два дни преди реванша с Рома и остави футболната общественост в шок. Мнозина предполагаха, че се е случило нещо и опитваха да разгадаят истинската причина. Ливърпул само потвърди, че сърбинът ще отсъства до края на сезона. Изглежда, че поканата на Мислинтат е главната причина за отсъствието на Бувач...

Мислинтат вярва, че с Бувач може да се завърши процеса по пълната замяна на Арсен Венгер. Припомняме, Мислинтат дойде през зимата, а бързо след него и дългогодишният служител на Барселона Раул Санлехи задължен за много от трансферите на каталунския великан в миналото. Идеята е те тримата да поемат властта, която досега държеше само Венгер. Скаутското око на Мислинтат би намирало добри и евтини подсилвания, Санлехи ще преговаря около най-тежките неща, а Бувач ще се занимава с треньорската работа. Всичко това трябва да се приеме от генералният директор Иван Газидис и да предложи на мажоритарния собственик Стан Крьонке чието одобрение се чака.

Досега Микел Артета се споменаваше като фаворит на Иван Газидис, а Луис Енрике като предложение на Раул Санлехи. Минусът на Артета е че тъкмо започна да работи като помощник на Гуардиола и няма достатъчно опит, докато Луис Енрике иска твърде много пари за себе си и за трансфери, а изобщо не е гарантирано, че ще върне Арсенал на върха. Затова идеята на Мислинтат с Бувач изглежда като по-добро решение в този момент.

А за Бувач всякак е дошло времето да започне самостоятелна кариера и да излезе от сянката на Клоп. Арсенал може би е твърде голям залък, а може би на "топчиите" им трябва точно някой такъв. Някой който не е медийна звезда, но заради гениалността в своята работа от Клоп е получил прякора "Мозъка", което говори достатъчно за качествата му.

"Правда" запали Острова и предният път излезе с точна информация. Ще видим дали позна и новият наставник на Арсенал.

Телефонът започна да бръмчи и вибрира, помислих че може да е само едно...

Никога не излизам преди края на мач и не подкрепям онези, които правят това. Но нещо тогава умря и беше ясно, че няма да възкръсне.

Училището в което ходят моите синове е много близо до "Хайбъри", както и "Емирейтс" и в него е забранена употребата на мобилни телефони. Всяка сутрин моите синове с приятелите, оставят своите телефони в кухнята където тези уреди стоят цял ден утихнали докато не завърши училищния ден.

И така са ги, по обичай, в петък оставили, а аз седнах да чета новини в нашата къща, която изведнъж стана мирна и тиха. Но изведнъж телефоните започнаха да бръмчат и вибрират и то всички по едно и също време. И темата е била само една - футболен клуб Арсенал. В края на краищата, само той може да предизвика толкова интерес. Чак и вести за севернокорейска ядрена атака биха отишли на втори план за няколко дни. Същевременно, и моят телефон започна да бръмчи и вибрира и още тогава помислих, че толкова много шум може да вдигне само едно нещо - оставката на Арсен Венгер.

Момчетата, които си оставиха телефоните вкъщи сега са в средата на тийнейджърската възраст. Никой от тях не е гледал как играе Арсенал на "Хайбъри", а започнаха да ходят на "Емирейтс" в периода между 2008 и 2010 година. И имаха понякога на какво да се насладят. Видяха Сеск Фабрегас и Робин Ван Перси във върха на кариерата им. Отпразнуваха спечелването на три купи на ФА за четири години. Бяха на стадиона в онази нощ когато Андрей Аршавин вкара победоносния гол срещу Барселона, както и в онази нощ когато Тиери Анри за втори път дебютира за клуба на 35 години. Когато влезе от пейката и прати топката в далечния ъгъл на вратата на Лийдс Юнайтед, както много пъти го е правил на "Хайбъри".

Но чак и тези неща не са били толкова ценни. Барселона в реванша победила с лекота, а голът на Анри падна в края на един от най-лудите мачове, които съм гледал. Па и победата над Хъл Сити за Купата на ФА с която прекъснахме деветгодишния пост без трофеи до гола на Кошчелни беше истински трилър.

В повечето ситуации, преживели са повече разочарования отколкото удоволствия. Надпревари за шампионската титла от които сме изпадали още през март, големи мачове с големи противници, които главно са завършвали с унижения (колкото ни стига паметта, нито един привърженик на Арсенал никога не е виждал отбора как получава осем гола до 2011 година). Гледали са Никлас Бендтнер и Емануел Ебуе, Филип Сендерос и Себастиен Скилачи, Йоан Джуру и Карл Дженкинсън, Маруан Шамак, Андре Сантош и Мануел Алмуния. И то много често. Всички те са им били директно отговорни за загубите на онези останалите, които са обичали, преди всичко Ван Перси и Фабрегас.

Точно е, че повечето футболни привърженици преживяват повече разочарования отколкото щастие, но родителите на момчетата за които говоря помнят нещо друго - осемгодишният период в който Арсенал беше между най-добрите в Европа. Беше райско усещане притежанието на сезонна карта през това време. Това беше паспорт за гледане на най-добрия футбол в Британия, често и най-качествената забава в Лондон. Този отбор вероятно не спечели трофеи колкото трябваше. А като вече говорим за Непобедимите от сезон 2003/2004, няма привърженик на Арсенал, който още в следващото изречение няма да се сети за загубата от Челси в 1/4-финалите на Шампионската лига, която преживяхме като катастрофа. Но моят спомен за Венгер винаги ще бъде свързан и с Анри и Денис Бергкамп, Робер Пирес и Фреди Люнгберг, Патрик Виейра и Сол Кембъл, сезоните в които бяха спечелени дубъли и е игран очароващ, силен, смъртоносен футбол, който ни спираше дъха. Най-многото което е можел да направи противник срещу Арсенал в началото на 21 век е да се пребори за ъглов удар. Много по-често противниците получаваха отколкото вкарваха голове.

Но никой който сега е по-млад от 20 години не си спомня за този период. А когато медиите обвиняват привържениците на Арсенал, че имат къса памет, човек би могъл да използва същият този аргумент срещу тях.

Ако имате определени години, Златната епоха на Арсен изглежда сякаш е била вчера. Но на моите синове и на техните приятели им е омръзнало да слушат какво 68-годишният старец е направил преди десетилетие или повече. Те са дезориентирани. Арсен е треньор на Арсенал през целия им живот (примерът работи, през това време са се сменили четири британски премиера, а Челси смени 11 треньора). Но тези момчета са и възбудени. От известно време чакат да видят какво им носи бъдещето.

Предполагам, че Венгер не е искал да си отиде докато договорът му не изтече в края на следващия сезон. Винаги е вярвал в своите играчи и собствената способност да преобърне нещата в своя полза, но истината е, че не успя да отговори на новите предизвикателства с които мениджърите се сблъскват както това се отдаде на сър Алекс Фергюсън. Фергюсън победи Венгер, пребори се с Жозе Моуриньо, чак и с финансово по-силния Сити. Но Венгер вече от едно време е бил изгубен и е бил ядосан.

За мен финалът за Купата на Лигата през февруари срещу Манчестър Сити беше моментът когато нещата изглеждаха безнадеждно. Сити убедително най-добрият и най-силният отбор в страната, така че загубата не е била изненадваща, нито бяхме посрамени. Но и бяхме заради начина по който се случи това.

Според моите информации, само десет отбора във финал за някоя купа в Англия са изгубили с три гола разлика в последните 50 години през които гледам Арсенал. А някои от тези състави са били втородивизионни - да кажем Милуол срещу Манчестър Юнайтед или Брадфорд срещу Суонси.

Единственият път в който съм виждал загуба на Арсенал с повече от гол разлика във финал беше през 1969 година, когато третодивизионният Суиндън Таун празнува победа с 3:1 след продължения. Чак и този финал все пак ми донесе доза нервност, па и отчаяното изчакване в последните минути.

Повечето финали са твърди мачове и когато единият отбор на хартия е по-слаб, обикновено измисля план как да попречи на този по-силния съперник да играе. Така Уигън преди няколко години победи Манчестър Сити, относително наскоро легендарният Уимбълдън празнува против Ливърпул.

Нямаше никаква следа от някаква тактическа идея на Венгер в този финал с Гуардиола. Арсенал често правеше това което прави през последното десетилетие - подскачаше нервно докато не получи наивен гол. А тогава продължи да прави това докато не получи още два. Бях един от хилядите привърженици на Арсенал, които излязоха 25 минути преди края на мача. Когато съдията свири край, на стадиона не беше останал почти никой с червено-бели цветове. Нямаше бяс, а само усещане, че големите клубове сега са далеч извън обхвата на Арсенал. Но Венгер и компания не са били готови да играят по начина по който това правят по-малките клубове. С борба, бутане, съкращаване на пространството.

Четири дни по-късно, малцина от нас отидоха на "Емирейтс" и то в една от най-хладните нощи в изминалите няколко години и отново гледахме същото представяне и същия резултат. Тази нощ издържах един час. Никога не излизам преди края на мача и не подкрепям тези, които го правят. Но в тези околности оставането на стадиона изглеждаше като да обиждаш сам себе си. След тази седмица, имаше и празни места на стадиона, хиляди такива, на домашния терен. Нещо умря и беше ясно, че няма да възкръсне.

Арсенал никога няма да има по-добър мениджър, нито по-умен, съответно любезен. Онзи момент когато телефоните от началото на историята започнаха да бръмчат, стана възможно да се види значението и насладата, които е донесла невероятната кариера на Венгер в Арсенал. Но до това бръмчене накрая трябваше да се стигне, за да стане по-ясна голямата картина. А тази картина наистина е била нещо!

Това е авторски текст на Ник Хорнби за ESPN за напускането на Арсен Венгер. Хорнби е написал Fever Pitch, вероятно най-добрата футболна книга в историята. Арсенал е радостта и страданието на Хорнби през целия му живот. А най-хубавите моменти му е осигурил Арсен Венгер. На неговите деца - най-тъжните.

От "Непобедимите" до "Венгер вън", как ще бъде запомнен Арсен Венгер?

Ерата Арсен Венгер - история, която започна на Иууд Парк срещу Блекбърн Роувърс на 12 октомври 1996 - най-сетне свърши след неговото решение да се оттегли като мениджър на Арсенал.

Името на Венгер е синоним на Арсенал след спечелването на три титли във Висшата лига, рекордните седем купи на ФА и шест суперкупи на Англия, както и преместването от "Хайбъри" на стадион "Емирейтс" през 2006, една арена, която ще остане като паметник на неговите постижения.

68-годишният французин, който спечели дубъл - първенство и Купа на ФА през 1998 и 2002, стана нарастващо разделителна фигура сред привържениците на Арсенал, след като клубът 14 години е без титла във Висшата лига, но неговият успех и влияние върху английския футбол го направиха една от най-забележителните спортни фигури в модерната ера.

Венгер подписа нов двугодишен договор след като победи Челси, за да спечели Купата на ФА през 2017, но слабата форма в първенството - Арсенал е на 14 точки от местата в Топ 4 и няма победа като гост през 2018 - добави към нарастващото недоволство на привържениците и намаляващата публика на стадиона, правейки неговото напускане неизбежно.

Венгер се придържа към принципите си дори пред лицето на нарастващата критика. Но, в края на краищата, той ли беше мениджърът, който промени всичко в английския футбол и плати цената на това, че не промени себе си?

"Арсен кой?" Френският революционер

"Арсен кой?" беше едно позорно заглавие което посрещна Венгер при пристигането му след 19 месеца в Нагоя Грампус Ейт в Япония, като преди това беше спечелил Лига 1 във Франция с Монако с английския национал Глен Ходъл в състава.

Притежателят на сезонна карта и акции Дарън Епстайн, един от най-уважаваните гласове сред привържениците в Туитър със 127 000 последователи, си спомня:
"Като повечето привърженици никога не бях чувал за него.

Нямахме 24-часови новини, мачове на живо от цяла Европа и, като се има предвид, че той беше в Япония по това време, неговият профил беше много слаб."

Скоро стана ясно, че английският футбол беше свидетел на пристигането на човек, който ще промени пейзажа завинаги със своя подход към тактиката, диетата - веднага забрани шоколада като хапване преди мач - и културата на професионалните играчи.

Бившият защитник Мартин Киоун, който беше в първия състав на Венгер в Арсенал, каза пред Би Би Си Спорт: "Първата ми мисъл за Арсенал беше: Добрите типове печелят ли неща?"

"Той се здрависваше с мен три пъти сутрин. Имаше истинска топлина."

Най-успешните мениджъри в английския футбол
Класирани по общия брой спечелени трофеи

Главният редактор на Дейли Мирър за футбола Джон Крос, автор на "Арсен Венгер: вътрешната история на Арсенал под Венгер", пръв обхвана клуба за вестник "Ислингтън" и описва управлението през 21 години като национален репортер.

Той каза: "Моята реакция беше като на всеки друг. Чувството беше, че Арсенал поема голям риск в ера когато чуждестранните мениджъри почти не бяха чувани. Нека не забравяме, че той беше първият чуждестранен мениджър, който спечели Висшата лига."

Венгер, който замени Брус Риоч, ще даде отговор на скептиците в месеците напред като той формира модерния Арсенал върху основата оставена от неговия бивш шампионски мениджър Джордж Греъм.

Революцията се развиваше бързо с научни методи, които ще формират успеха на "топчиите", започвайки с титлата във Висшата лига и Купата на ФА в първия му пълен сезон начело.

Киоун, който има 449 мача за Арсенал, каза: "Гледайки назад, беше добър брак между старото и новото. Той мислеше, че мога да играя и ще каже: "Мартин, можеш да подаваш топката", след като ми беше казано, че това е област в която не съм страхотен."

"Тренировките бяха различни всеки ден, винаги вариация. Работехме върху отнемането на топката, движението, тичането без топка. Правехме го без противник - използвахме манекени."

"Никога не бяхме виждали манекен преди това - повечето момчета вероятно помислиха, че е бил реклама на пури."

Венгер направи своите промени, ако не чрез хитрост, то с маниер приемлив за играчите в клуба с добре известна и публична култура на пиене.

"Арсен дойде във време когато играчите бяха готови да се променят", заяви Киоун, който има два престоя в клуба.

"Арсен беше умен в това, че не ни казваше да правим нещо. Той ще доведе професионалисти, които да предадат неговото съобщение, иначе можеше да е като дете което казва: "О, тате, писна ми да те слушам."

"Той делегираше добре. Имаше много различни съобщения от различни професионалисти. Имаше спортен учен, който говореше за разтягането, поддържането на форма и тренирането; диетолог, който правеше кръвни изследвания; доктор говорещ за важността на витамин С, желязото и В12."

"Имаше лозунги като "дъвчи да победиш" и "пийни да победиш". Ние го приехме - но по-същественото взехме го на борда."

"Арсен кой?" поставяше основите на Арсенал на място и точеше острието за чуждестранните мениджъри.

Само двама, Освалдо Ардилес и Руд Гулит, бяха работили във Висшата лига преди него - а той щеше да определя темпото, шаблона и течението за останалите.

От Кристиан Грос дошъл в "шпорите" през 1997 до Хави Гарсия в Уотфорд през този сезон има 54 чуждестранни треньори, които са ръководили поне един мач във Висшата лига откакто Венгер беше назначен в Арсенал.

Венгер ще бъде запомнен като мениджъра, който отвори вратите.

Славните години на Венгер - великият алхимик

Венгер донесе златна ера в Арсенал между 1998 и 2004, ранните месеци на сезон 1996/97 бяха използвани като проучвателна мисия за ерата, която кулминира в "Непобедимите" с 38 мача сезон във Висшата лига без загуба, за да бъде спечелена титлата преди 14 години.

В 30 шампионатни мача през първия си сезон, съотношението на победи на Венгер беше само 46,7% - но 12 месеца по-късно беше превърнато в шампионските 60,5%, като той се доказа като господар на иновациите, тактическото майсторство и алхимия.

Венгер завари стоманата на ерата на Греъм, с известната защита, която беше изградена от вратаря Дейвид Сиймън, Киоун, Тони Адамс, Стив Боулд, Лий Диксън и Найджъл Уинтърбърн с нови, набиращи популярност попълнения от световна класа.

Халфовете Патрик Виейра и Емануел Пти бяха доведени, плюс атакуващите таланти Тиери Анри, Марк Овермарс, Робер Пирес и Никола Анелка - 17-годишен доведен от ПСЖ за 500 000 паунда през февруари 1997 и продаден на Реал (Мадрид) през лятото на 1999 за 22,3 милиона паунда.

И той, разбира се, наследи едно от най-великите бижута от всички в лицето на Денис Бергкамп, който беше подписан от Риоч.

"Арсен подписа със страхотни играчи и тогава ги направи още по-добри, което ни донесе този период на успех", допълни Киоун. "Брус Риоч помисли, че известната защита беше свършила, но не бяха. Ние разбирахме ролята на всеки друг и Арсен беше достатъчно умен да разбере, че този елемент от мениджмънта беше правен от него на терена."

"Той ще бъде виждан като голям визионер и това беше чудесен период когато всички ние бяхме част от красива трансформация."

Трофеите бяха печелени безмилостно, но и стилно. Три шампионски титли, включително и дубълите през 1998 и 2002 и старта на тази колекция от седем купи на ФА.

Първоначалното съотношение на победите на Венгер започна да нараства, достигайки до връх от 68,4% в шампионските сезони през 2001/02 и 2003/04.

Епстайн се наслаждаваше на радостта да е привърженик на Арсенал, очарован от това което правеше Венгер, казвайки: "Той смеси стария Арсенал, традиция с нов път."

"Въпреки популярното вярване, Арсенал не беше скучен при Джордж Греъм - но разликата беше, че ако вкарахме защитата щеше да озапти противника, така че това е което Арсен Венгер смеси."

"Това означаваше, че имаме ядро от играчи към което привържениците можеха да се свържат, но които останаха в отбора, защото заслужаваха. Той също събираше заедно състави, които бяха невероятни за гледане. Играхме срещу Мидълзбро, Блекбърн, Портсмут, да изброим няколко, а техните привърженици ни аплодираха."

Това беше мощна смес от нова коприна и стара стомана. Венгер имаше материалите когато пристигна, но неговият революционен подход, неговата способност да извлече най-доброто от старото и да го смеси с неговия модерен подход, се превърна в трофейна ера на Арсенал.

И какво е било да се изправиш срещу този отбор?

Фил Невил е бил в сърцето на някои от най-великите физически, ментални, тактически и технически битки във великото съперничество между Манчестър Юнайтед и Арсенал.

Припомняйки си тези сблъсъци между отбора на сър Алекс Фергюсън и този воден от неговата най-голяма заплаха, Венгер, бившият футболист на Юнайтед каза за Би Би Си Спорт: "Неговите отбори бяха страшни да се играе срещу тях, абсолютно страшни. И да не правим грешка, това е похвала, а не критика."

"Те бяха корави, но невероятни откъм техника. Той напълни съблекалнята със страхотни характери, всички можеха да играят, а тогава доведе още - и понякога имаш нужда повече от характери отколкото от таланти."

"Той ги превръщаше в още по-добри характери и, по-важно, дори по-добри футболисти. Внезапно, типът футбол който играеха беше смесица между мощ, скорост и финес."

"Най-добрият спомен за моята кариера бяха битките, които имах с Арсенал. Те бяха толкова добри, че ние трябваше да играем различно срещу тях. Трябваше да си променим тактиката. Трябваше да сме агресивни с и без топката. Трябваше да нарушаваме ритъма на Арсенал, защото ако ги оставите да влязат в ритъм те бяха неудържими. Имаше времена когато го правеха и ни биеха с лекота."

"Това бяха мачове във Висшата лига, които бяха на различно ниво в сравнение с всеки друг мач във Висшата лига в който съм играл някога. Тези мачове бяха, по отношение на нивото на качество, почти като срещи от Шампионската лига - с тази истинска концентрация в погледа."

Това беше ера и със своите падения, като загубения финал за Купата на УЕФА през 2000 г след дузпи срещу Галатасарай от Турция, след нулево равенство и загубата на финала за Купата на ФА през 2001 срещу Ливърпул - но малцина можеха да си представят, че денят на "Непобедимите" щеше да маркира началото на края на славните години.

Дългият път към упадъка

Когато 41-годишният Жозе Моуриньо се появи на "Стамфорд Бридж" на 2 юни 2004 и се кръсти "Специалния", беше трудно да се предположи, че неговият нов съперник Венгер никога повече няма да спечели Висшата лига.

Дали пристигането на безочливия, прям, предизвикателен Моуриньо - свеж от спечелването на Шампионската лига с Порто - беше денят в който успехът умря за Венгер?

Венгер, който беше способен да се справи със съперничеството на колегата си в Манчестър Юнайтед Фергюсън, внезапно попадна в токсично отношение с мениджър, който му влезе под кожата - и по-значително беше на кормилото на успешен отбор, който се справяше с Арсенал.

Венгер нямаше шампионатна победа в 12 мача срещу Моуриньо, докато Арсенал победи Манчестър Юнайтед миналия май. Когато имаше значение, той не можа да е победител.

Общото съотношение на победите на Венгер остана високо - но това на Моуриньо беше по-добро. Сезон 2004/05 беше перфектен пример. Арсенал постигна 65,8%, за да бъде надминат от забележителното 76,3% на Челси, когато титлата се завърна на "Стамфорд Бридж" за пръв път от 50 години.

Французинът никога не можа да си върне титлата, която печелеше редовно, подиграван от Моуриньо че е "воайор" когато става дума за успехите на Челси и, най-яростното, "специалист в провала".

Така че беше ли Моуриньо човекът, който започна провала, който доведе до нарастващо излезлия от модата и надхитрен Венгер.

Отказът на Венгер да се раздели с неговите проверени методи го накара да изостане, упадък подчертан от новата порода във Висшата лига, не само на Моуриньо - който се завърна след успехи в Интер (Милано) и Реал (Мадрид), за да спечели отново титлата с Челси през 2015 - а и треньори като шампионът с Челси Антонио Конте, Юрген Клоп в Ливърпул, Маурисио Почетино в Тотнъм и, разбира се, Пеп Гуардиола, който донесе своя пуристки, модерен начин на действие в Манчестър Сити.

Докато Арсенал беше надигран във финала за Купата на Лигата от Сити на Гуардиола през 2018, контрастът в техническите детайли беше очевиден.

Гуардиола беше символ на модернизма, докато Венгер изглеждаше уморен и в трудност да намери ново вдъхновение.

Брутално и безмилостно, Гуардиола изглеждаше като човекът, който Венгер беше някога.

"Исторически, хората ще гледат към идването на Жозе. Футболът се движи много бързо", заяви бившото крило на Челси и анализатор за Би Би Си Спорт Пат Невин.

"Скоростта на промяната, особено тактическата, беше невероятна през последните 10 или 15 години, може би повече отколкото когато и да е."

"Адаптира се и си промени, и хората се адаптираха и се промениха с него. Нещото за Арсен е, че той не се промени наистина - така че Жозе Моуриньо е добра точка от която да се тръгне."

"И когато имате нова група като Конте, Гуардиола и Клоп всички дошли по едно и също време, както го направиха и Почетино слагащ своя печат при "шпорите", това подчертава това и го прави още по-очевидно. Всички можем да го видим. Когато дойде Жозе, мислите, че е квантов скок. Арсен не се адаптира до това ниво."

Така че дали Венгер е виновен за твърде дългото си оставане което завърши с вреден период на стагнация.

"Той промени всичко и после се придържаше към своите оръжия - но един човек, който се придържа към своето е човек с войнственост и нежелание да се промени", добави Невин.

"Те са едно и също, просто с различна гледна точка. Когато си успешен, изглежда като предишния. Когато не си, то е вторят."

"Въпросът е дали трябваше да напусне през миналата година. Ако спечели Лига Европа е направил верния ход да остане, но ако не успее, дори да загуби финала, тогава хората ще кажат, че е сбъркал."

Някогашният визионер Венгер е запазил огъня си горящ.

Но в късните си дни огънят изглежда гори по-яростно при други - включително Конте, поне в първия му сезон в Челси, Клоп докато възражда Ливърпул, неговият противник Маурисио Почетино в Тотнъм (въпреки че Венгер може да посочи по-големи скорошни успехи откъм трофеи) и Гуардиола.

Венгер може да не е загубил желанието си, но беше ли той иноваторът и господарят на адаптирането който в крайна сметка се провали да се адаптира?

Крос защитава Венгер яростно от тази критика.

Той каза: "Идва нов стил с пресата на Клоп, крилата бекове и защитата на Конте. Дали честно смятате, че ако ние можем да видим разликата, Арсен Венгер не може? Някои експерти ме влудяват като го подиграват, вярвайки че те знаят повече. Аз всъщност го аплодирам за придържането към своите принципи."

11-те на Венгер

И 11 от онези, които всеки привърженик на Арсенал с удоволствие би забравил...

От вчера футболният свят по някакъв начин се "прощава" с Арсен Венгер... Насъбраха се тонове негативни коментари на сметката на опитния специалист в последните години, критиците бяха особено активни от миналата пролет, когато Професора за пръв път остана без Шампионска лига, но откакто клубът официално съобщи, че французинът си тръгва след края на сезона, чак и на онези най-яростните критици им застана буца в гърлото. Не е все едно... Това са 22 дълги години и вероятно край на времената за които футболните романтици жалят.

В морето цифри, анализи, ретроспекции, УЕФА дошла до идеята да "изпрати" Арсен като състави идеалните 11 за времето на неговия престой в Лондон. Мнозина са приели "състезанието", започнали да създават отбор, но не е имало твърде много разлики. Гръбнакът на отбора е добре познат, евентуално по някоя разлика на бека или в сърцето на средата на терена. Жилберто Силва или Емануел Пти. Евентуално Фабрегас...

Представяме ви идеалните 11, които избрала УЕФА във формация 4-4-2, или 4-2-2-2. На вратата Дейвид Сиймън; в задната линия Лаурен, Сол Кембъл, Тони Адамс и Ашли Коул; в средата Робер Пирес, Жилберто Силва, Патрик Виейра, Фреди Люнгберг; в атака Денис Бергкамп и Тиери Анри.

Пейката би могла да изглежда така: вратар Леман, Туре, Фабрегас, Овермарс, Йозил, Йън Райт, Кану.

Англичаните разбира са се потрудили да допълнят тази история. За таблоидите също така е много интересно да изберат най-лошите 11. И ви представяме един от техните избори. Формацията е 4-3-3: Ричард Райт, Олег Лужни, Игорс Степановс, Себастиян Скилачи, Андре Сантош, Амаури Бишоф, Ким Калстрьом, Юничи Инамото, Кристофър Урех, Яя Саного и Франсис Джефърс.

Помните ли ги?

Юрген Клоп за Венгер: Голям пич и мое вдъхновение

Мениджърът на Ливърпул отдаде признание на французина за свършената работа в Арсенал.

И Юрген Клоп остана изненадан от решението на Арсен Венгер да напусне Арсенал в края на сезона. Немецът не крие, че в младостта се е дивил на френския треньор, особено в ранната фаза на кариерата, и сподели, че точно Венгер го е вдъхновил да се занимава с треньорската работа.

"Изненадах се сутринта когато чух тази новина, но това е негово решение, трябва да го уважаваме и аз нямам проблем с това. Арсен Венгер е голям визионер и творец на футбола. Има фантастична кариера, невероятен характер, голям пич в тази професия", заяви Клоп.

Немецът казва, че зад Венгер остават големи достижения.

"Обичайно мислите, че във футбола всичко трае кратко, но той се задържа в Арсенал 22 години. Това е много. И е било много успешно. Може би не всички са щастливи как изглежда това в последните няколко месеца, но и неуспехите са нормални и това е дял от работата. Винаги е развивал млади играчи, купувал фантастични футболисти, доминира през 90-те и в началото на 21 век, спечели всичко и играеше най-хубавият футбол."

Накрая и още едно признание към легендата.

"Винаги съм се дивил на неговата работа. Откакто съм дошъл в Англия това се промени, защото станахме съперници, но в Германия ми е бил голям пример. Ще бъде различно без него край тъчлинията. Не съм сигурен дали ще се оттегли или ще премине в друг клуб. Изглежда ми, че още има пълни сили и може да работи още няколко години на топ ниво. Лично му пожелавам всичко най-добро и се надявам да го срещна и да му кажа това на четири очи", заключи Юрген Клоп.

Стартът на Обамеянг в Арсенал - чупене на рекорди

Пиер-Емерик Обамеянг стартира кариерата си в Арсенал с чупене на рекорди, след като се разписа при победата с 3:2 над Саутхемптън. Той не може да участва в Лига Европа, но има знаци, че може да стане много важна фигура в клуба.

Сезонът на Арсенал във Висшата лига изглежда обречен да бъде доигран пред доста празни места и апатия, но Пиер-Емерик Обамеянг дава най-доброто от себе си да вдъхне живот на стадион "Емирейтс" всеки втори уикенд. Януарската покупка от Борусия (Дортмунд) отново бе сред голмайсторите в неделната победа на Арсенал над Саутхемптън с 3:2.

Обамеянг вече се е разписвал във всяко от последните четири появявания за "топчиите" във Висшата лига и дори счупи рекорд срещу "светците". С шест гола и една асистенция общо, сега е директно замесен в повече голове в първите си седем мача във Висшата лига от който и да е друг футболист на Арсенал в историята на надпреварата. Това е окуражаващ старт.

7 - Pierre-Emerick Aubameyang has been directly involved in seven goals in the Premier League this season (six goals, one assist); the most of any Arsenal player in their first seven appearances in the competition. Gunner. pic.twitter.com/NxpgviwTVy

— OptaJoe (@OptaJoe) 8 април 2018 г.

Трябва да е странно за Обамеянг. Трансфер във Висшата лига, който дълго се бавеше най-сетне се случи за него на 28 години. Той се присъедини към Арсенал, един от най-известните клубове в Европа, за рекордна сума. Но въпреки въодушевлението от неговото пристигане, той играе пред публика без ентусиазъм - поне в неделя - като част от отбор втора цигулка.

Разбираемо, Арсен Венгер прехвърли фокуса върху Лига Европа. Не само че е най-добрият шанс на Арсенал да вземе трофей през този сезон, но и също така е неговият най-добър шанс да се завърне в Шампионската лига през следващия сезон. Обамеянг няма право да играе за клуба в този турнир и това беше нисък старт за високо оценения  нападател.

Но неговата форма предлага оптимизъм. Шестте гола на Обамеянг идват средно на всеки 102 минути, рекорд който го поставя в самия връх на Висшата лига този сезон. Не трябва да има много страхове относно малкото голове за сравнение. Неговата статистика в Борусия (Дортмунд) беше подобна. Всъщност, неговата успеваемост в реализирането е идентична с тази на Хари Кейн през този сезон.

Разбира се, привържениците на Арсенал са свикнали с чуването на приказката за Оливие Жиру и неговата впечатляваща реализаторска успеваемост. Тя не помогна на клуба да се изкачи на следващото ниво. Скоростта на Обамеянг, очевидна в достигането на подаването на Дани Уелбек за изравнителния гол в неделя, го прави различен - някой който може да разтегне противниците и да създаде пространство за Арсенал.

Информацията за тичането показва, че Обамеянг е най-бързият играч на Арсенал във всеки от последните четири мача - измерената му максимална скорост е 35,3 км/ч. "Той пристигна тук ненапълно готов и ние работихме много усърдно с него", заяви Венгер пред Скай Спортс преди началото на неделния мач. "Сега той е на физическо ниво което е нужно за игра във Висшата лига."

Той също така носи гъвкавост във фронтовата линия. Смятан от някои за замяна на лятното попълнение Александър Лаказет, Обамеянг може да извлече най-доброто от французина. "Той е добра, интересна опция, защото обича да играе и отляво, така може да играем с Лаказет и него или Уелбек и него", допълни мениджърът на Арсенал.

Венгер все още не е започвал с рекордната си покупка до Лаказет, въпреки че бяха заедно на терена срещу Стоук, като Обамеянг пропусна шанс да направи хеттрик, позволявайки на съотборника си да изпълни късната дузпа. "Това показва какъв е като човек", заяви Ектор Белерин пред Скай Спортс. "Той е чудесно момче. Вписа се толкова добре."

Създава положително впечатление в съотборниците и разбива рекорди за новия си клуб. Няма още кой знае какво което може да направи, за да има успех в първия си полусезон с "топчиите". Истинският тест ще е през следващия сезон, разбира се. Но предимството да получи този период в който да се адаптира към живота в Северен Лондон, може да се получи много добре за Обамеянг и Арсенал.

Дейвид Сиймън: На играчите на Арсенал им се разминава убийство

Някои от играчите на Арсенал им се "разминава убийство" през този сезон, заяви бившият вратар на клуба Дейвид Сиймън.

В неделя "топчиите" загубиха с 1:2 от Брайтън, приключвайки седмица в която бяха победени и във финала за Купата на Лигата и във Висшата лига от Манчестър Сити с по 3:0.

Арсенал е шести в първенството, на 13 точки от четвъртото място, което дава участие в Шампионската лига, за която може да се класира ако спечели Лига Европа.

"Начинът по който не се бориха на финала беше разочароващ", заяви Сиймън.

"Арсен се справя с цялата тази критика, от това което видях в неделя на финала за Купата на Лигата, не можех да повярвам, че играеше отбор на Арсенал. Знаем, че понякога когато излезеш на терена нещата не се развиват добре, но поне може да покажеш желание и се опасявам, че няколко от играчите не изглеждаха така.", допълни легендарният страж.

Арсенал изостава от четвъртия Тотнъм с 13 точки и най-добрият шанс да играе в следващото издание на Шампионската лига изглежда спечелването на Лига Европа - както го направи Манчестър Юнайтед миналата година.

Лондончани се изправят срещу Милан в 1/8-финалите, а Сиймън заяви за Би Би Си Радио 5, "в този момент много неща играят".

Той добави: "Ако Арсен спечели Лига Европа тогава може би ще довърши контракта си, но ако не го направи, тогава бордът трябва да вземе решение. Хората казват, че Арсен управлява клуба, но не е така. Това е бизнес и бордът ще управлява клуба и ще вземе това решение. Смятам, че ще изпълни договора си докрай. Арсен е много упорит джентълмен."

Професоре, време е

Човекът, който някога озаряваше и палеше Висшата лига, донесе й най-хубавият футбол, който някога е виждала, промени я от корена и накара англичаните отново да учат футбола отначало - тази вечер определено беше победен. Резултатно от Манчестър Сити (0:3), но още по-важно и по-болно - победен е като човек когото го е прегазило времето.

Арсен Венгер все още си мисли, че се състезава с пътнически влакове, а непрекъснато го удрят експресни. Тази вечер го удари най-бързият. Този на Гуардиола. И го изпрати в пенсия...

Всичко освен напускането на скамейката на Арсенал в края на сезона би било себично от страна на Арсен Венгер. Дал е на Арсенал всичко, заради него отказа на Реал (Мадрид) и кой знае още на кого. Живя за Арсенал 20 и кусур години, промени неговото ДНК, изписа най-славните страници в историята на клуба, но някъде тръгна погрешно... И остана да живее в тази история, отказвайки да приеме настоящето. Не гледайки в бъдещето. "Професора" вече не може да преподава, неговите учебници са застарели и прашасали. Дойдоха някои по-млади и по-модерни колеги, които това знание отдавна са сдъвкали и са го подобрили. Пеп Гуардиола е пръв между тях.

И не е случайно, че цялата немощ на Венгер и Арсенал така кристално се огледа тази вечер пред полупразните трибуни на Емирейтс срещу отбора, който е някаква версия на онези Непобедимите на Арсен. Онова което някога играеха Анри, Бергкамп, Виейра, Пирес и компания, днес по подобен начин, но много по-бързо играят перлите на Гуардиола Сане, Силва едно, Силва две, Агуеро, Де Бройне...

Начинът по който леката конница на Пеп Гуардиола за 18 минути закла немощния Арсенал е може би най-доброто съобщение за Венгер, че трябва да започне с освобождаването на канцеларията и за някакво достойно прощаване през май. Лерой Сане както някога Анри правеше слаломи през отбраната на Арсенал, която не можеше дори с ласо да го хване. Де Бройне с пасове разсичаше отбраната както някога Виейра, Бернардо и Давид Силва лепяха топката за краката си както някога Бергкамп, Агуеро се пробва като Люнгберг... Това бяха шедьоври на футболната простота, които някога Венгер представяше на Острова като първи апостол на това евангелие за хубавия футбол.

За пръв път в историята на Висшата лига, Арсенал на свой терен получи три гола за полувреме! Венгер немощно гледаше от пейката, вече и не ставаше и в един момент само тъжно наведе глава и се замисли. Полупразните трибуни негодуваха и вълна освирквания казаха какво мислят. На всички всичко е ясно. И на Венгер е от тази вечер. Арсенал в срок от няколко дни получи два болезнени урока от Манчестър Сити и видя колко далеч наистина е от трофея на Острова. Чак и изпуснатата дузпа на Обамеянг във второто полувреме - която би донесла троха надежда - илюстрира, че надеждата вече не живее на Емирейтс. Можеше да бъде и по-брутално. Но сякаш и Пеп Гуардиола накрая се съжали над човека, който като него не е само треньор, а и революционер, който е променял футбола. Манчестър Сити във второто полувреме сякаш свали крака от газта не искайки допълнително да унижава човека, който не принадлежи на този днешен футбол.

Сезонът на практика е свършен за Арсенал що се отнася до Висшата лига. С осем точки по-малко от петия Челси и 10 по-малко от Тотнъм, който е на мястото за Шампионската лига, Арсенал е приключил. Остава му още тази Лига Европа да пробва през малката врата в Шампионската лига, но и това не изглежда вероятно. Не заради конкуренцията, не заради пробудения Милан, който го чака в четвъртък, а заради самия Арсенал и вътрешния демон на Арсен Венгер с който не се е преборил.

На Арсенал е нужна пълна реконструкция. Започвайки от Арсен Венгер. Това вече не е неговата чаша чай... Не върви да го помнят по това. Заслужил е по-добро. А заслужил е и Арсенал повече да не бъде негов заложник.

Автор: Александър Глигорич

Венгер: Не знам колко е заслугата на Гуардиола за такъв Сити

"Професора" жегна испанеца преди утрешния финал за Купата на Лигата...

Манчестър Сити и Арсенал утре ще водят битка за първия трофей в Англия. Във финала за Купата на Лигата ще се сблъскат Арсен Венгер и Пеп Гуардиола, а френският наставник се погрижи с изявлението си да направи интересна увертюра за тази среща...

"Мисля, че Гуардиола не е повдигнал летвата с този Сити. Все пак Барселона продължава да е най-силна в света. И не знам доколко това което прави Сити е до него. Ние като треньори може да влияем на философията на отбора, но накрая винаги е решаващо качеството на играчите. В модерния футбол много повече отколкото по-рано. Днес всичко е в краката на най-добрите футболисти, които могат да си позволят само малък брой клубове".

Венгер с удоволствие предостави ролята на фаворит на Манчестър Сити...

"Трябва да влезем в мача с хладни глави. Те са фаворити за трофея, в лигата показаха колко по-добри са от останалите."

Пеп Гуардиола от друга страна беше по-въздържан. След отпадането от Купата на ФА остана възможността за "само" три трофея през сезона. Каталунецът твърди, че не е и очаквал всичките четири...

"Ще ни съдят по броя купи в края на сезона. Всички ни гледаха през призмата дали ще вземем всичките четири накрая. Защо би трябвало? И други големи отбори не са го правили. Пред нас е нов финал, ще се представим в най-добра светлина. И се надявам, ще излезем като победители", подчерта Пеп.

Хенрик Мхитарян: Ненормален футболист

"Неговата футболна интелигентност - неговото умение да чете играта - това може би е неговото най-голямо качество, заедно със скоростта, силата, и техниката. Той е в група играчи, които могат да пресъздават това което техният треньор иска. Да се работи с такива футболисти е чисто забавление." - Мирча Луческу.

Привържениците на Борусия (Дортмунд) ще се съгласят с оценката на Луческу за Хенрик Мхитарян, който беше ключова част от неговия вълнуващ отбор в Шахтьор (Донецк). Запалянковците на Манчестър Юнайтед не чак толкова. Представянето му на "Олд Трафорд" за 18 месеца не беше същото като това в Дортмунд през 2016 и има шанс Мхитарян да влезе в състав, който често изглежда дисфункционален и да запълни огромната дупка оставена от Алексис Санчес. Това не е сигурно и беше поет риск.

От друга страна, този ход може да даде искрата на ренесанс за 29-годишния футболист и да се докаже като гениален удар, след като дойде без пари на мястото на играч, който щеше да бъде загубен безплатно след само четири месеца.

Мхитарян не е нормален футболист, поне що се отнася до стереотипите в момента. Няма много световно известни футболисти от Армения. На всичко отгоре той е невероятно интелигентен, говори шест езика, и изискан, изтъквайки четене и шах сред любимите си занимания.

Когато се появи в екипа на Арсенал, видяхме гъвкав и многообразен атакуващ халф. Както Луческу правилно посочва, най-добрата способност на Мхитарян е да разбира какво иска треньора и от какво се нуждае неговия отбор. Да имаш талант е едно, но да разбираш кога, къде, и как да го приложиш е друго нещо.

Нека започнем с поглед към играта с топка на Мхитарян. Бързи крака и умни комбинации около наказателното поле, които сме свикнали да свързваме с Арсенал трябва да му предоставят условия да се впише добре. 29-годишният е класен дрибльор, трудно губи скорост когато притежава топката, като е способен да надиграва защитниците със сръчни докосвания без да спира крачката си.

Благодарение на отличната му техника и хладен разум, привържениците на Арсенал могат да видят добре помощта на Мхитарян когато отборът се изправя срещу преса. В състава не е имало играч толкова издръжлив на преса откакто Санти Касорла не е на терена и наистина може да се възползва от хладнокръвието на Мхитарян в такива ситуации.

Under pressure, Mkhitaryan finds Weigl in space who can exploit the gaps in Mainz' weak midfield pressing structure. pic.twitter.com/eX0mnyfRkH

— Tom Payne (@TomPayneftbl) 17 август 2016 г.

Recently Mkhi has played on the wing, yesterday he was mostly inside. This should happen more often. #BVBFCB pic.twitter.com/lrhtJhKA4S

— Tom Payne (@TomPayneftbl) 6 март 2016 г.

Що се отнася до умението му да подава, арменецът обича да движи топката бързо, но рядко прибързва - ако съотборник навлиза в пространство, Мхитарян ще изчака за идеалния момент да пусне топката към него.

Когато Арсенал е в атака, може да очаква от новия си халф да взима постоянно правилните решения: ако играч е в беда, той или ще се приближи, за да добави възможност или ще пробяга, за да създаде повече пространство.

Вземането на решения в полза на отбора не се ограничава само до притежанието на топката. Без притежанието, Арсенал привлече играч, който е готов да пробягва зад защитата, когато има пространства за оползотворяване. Ако не, той ще тича, за да изтегли стегната защита извън подредбата й или дори към съотборник за подкрепа, започвайки бързи комбинации и избягвайки противниковите защитници като се движи в сляпата им точка, за да се появи в пространство, което не е съществувало секунди по-рано.

Въпреки всичко това, той нямаше добро време при Моуриньо (кой би имал?!) и има значителни съмнения, че няма да се представи добре във Висшата лига, може би не толкова добре колкото хората са мислели, и/или няма менталната сила да се възстанови от последните 18 месеца.

Нека насочим тези притеснения с някои сериозни предупреждения. Първо и най-важно, Мхитарян започна само един мач във Висшата лига преди декември в първия си сезон и беше сменен след 45 минути. Това трудно е платформа за успех.

От стилистична перспектива, атакуващият стил на Манчестър Юнайтед е много различен от този на Арсенал. Въпреки че и двата състава атакуват в свободна форма, Юнайтед няма тенденцията да хвърля много тела в атаките. Освен ако не контраатакуват, играчите много често са оставени без опции, особено от фланговете.

Мхитарян процъфтява в по-преливащи отбори и в до някаква степен импровизирани атакуващи сценарии, което може би обяснява (до някаква степен) защо той не пасва на нуждите на Моуриньо. Искате да виждате Мхитарян в ситуации в които може да чете играта и е свободен да се появи където е най-нужен, за разлика от Месут Йозил.

Колкото до опасенията около менталната "крехкост" на Мхитарян, само преди две години казах, че той беше "по същество примерът за всички опасения на Борусия (Дортмунд) при Юрген Клоп", като се провали да замести Марио Гьотце, остана запомнен с пропуските си, и в края на краищата издържа шестмесечна голова суша. Той е минавал през това вече и го превъзмогна, за да запише удивителен сезон при Томас Тухел преди да напусне Германия.

"Когато Тухел дойде, започнахме да играем различен тип футбол", каза Мхитарян пред Ларс Полман в ексклузивно интервю в което се опита да обясни неговия благоприятен обрат във формата при новия треньор. "Опитваме да задържаме топката повече, опитваме да си подаваме повече и да играем много офанзивен футбол."

Почти звучи сякаш историята може да се повтори. Нещо забележимо по време на ужасяващия сезон 2014/15 на Дортмунд беше, че Мхитарян никога не се скри. Без значение колко много неща не се получиха и отборът стигна до дъното в класирането, той искаше топката от съотборниците си отново и отново.

Накрая, по темата Манчестър Юнайтед, Мхитарян създаде 23 гола и асистенции в 3914 минути във времето си там. Гол или асистенция на всеки 170 минути по никакъв начин не е катастрофално.

Играта по който и да е фланг ще пасне на Мхитарян в Арсенал, като ще има свободата да влезе към центъра и да отива напред когато поиска. Неговата защитна работа е впечатляваща за атакуващ халф и беше интересно, че Арсен Венгер посочи това когато обяви сделката - някои възприеха идеята 29-годишният да поеме ролята на Санти Касорла като плеймейкър по-дълбоко в игрището и това не може да се отхвърли, особено като се приближава към трийсетте.
Няма никакви гаранции и Мхитарян може да е повредена стока, но времето му в Манчестър Юнайтед беше по-добро отколкото хората ще ви убеждават, той се е възстановявал от по-лоши периоди в миналото, а в Арсенал трябва да има по-подходяща среда за неговия стил на игра.

Когато Арсенал се прицели в Мхитарян през лятото на 2016, той беше завършил сезон в който вкара 23 гола и направи 26 асистенции. Да се очаква същото от него ще е лудост, но идеята, че "топчиите" получиха нещо между този играч и онзи, който Манчестър Юнайтед с голямо желание пусна да си тръгне е реалистична и вълнуваща.

Ако има една истинска критика за атакуващата игра на Мхитарян е неговият завършващ удар. Това не трябва да има значение, тъй като Арсенал иска истински реализатор да работи до новото попълнение така или иначе.

Обамеянг и Мхитарян - огнен тандем в Борусия

"Голямо удоволствие е да играя с него", заяви Мхитарян пред Полман през 2016. "Можеш да разбереш само с един поглед какво иска да направи. Просто му даваш топката и той вкарва гол."

Говореше за Пиер-Емерик Обамеянг. Очевидно.

Бедни ми Жиру, незаслужено грозна раздяла

Оливие Жиру. Високият французин, който прекара шест години в Арсенал от вчера е част от състава на Челси. Изтъргуван набързо в последния ден на трансферния прозорец, против волята си, но за един последен път показа лоялността си към довчерашния си работодател.

На 30 януари Арсенал пада в гостуване на Суонзи с 1:2 и остават 15-ина минути до края на мача, когато Венгер решава да пусне в игра Жиру в търсене на гол и спасяване от резил. Нападателят се появява на терена, но не успява да помогне и завършва кариерата си като "артилерист" с поражение - 1:3. Горчиво, като раздялата му с клуба, която не е желал. Както е винаги когато си тръгваш, а обичаш. Отиде пред сектора с гостуващата публика и ръкопляска, слагайки ръка на емблемата, смълчан и тъжен, далеч не заради поредната издънка на Арсенал.

Жиру дойде в лондонския клуб през лятото на 2012 година, като голмайстор на френското първенство и шампион с екипа на Монпелие. Един сензационен шампион и един трансфер изцяло в маниера на неговия сънародник - Арсен Венгер. Сравнително непопулярно име, натоварено с тежката задача да замени разигралия се капитан Робин Ван Перси - продаден на големия съперник от края на миналия и началото на този век - Манчестър Юнайтед.

Доведен за скромната сума от 12,4 милиона евро. Жиру е висок, играе добре с глава, няма кой знае каква скорост, но умее да се пласира. Компенсира с борбеност и може би най-ценното му качество - отборен играч - готов да подаде, ако не е в изгодно положение да стреля. Жиру може да не е мечтания нападател, но е доста желан съотборник. Подчинен на колектива и търсенето на максималната полза от положението без на всяка цена да е героят.

I spent five and a half amazing years within the arsenal family. This beautiful story ends today. Thank you for your warm welcome. I would like to especially thank the fans for their unconditional support upon my arrival #nananana #ThankYou pic.twitter.com/GofNGAi3pW

— Olivier Giroud (@_OlivierGiroud_) January 31, 2018

Тих работник в наказателното поле и около него. Мощен физически, за да ангажира противниците и да освободи пространство. Понякога готов да направи и напълно нелогични ходове, като великолепния му гол, станал №1 в света за 2017 година - ударът на скорпиона. Една топка, която изглеждаше зле центрирана, вероятно и с доза късмет, завърши в мрежата с такъв стил, че някой ден ще бъде изложена в музей. В маниера на Жиру - по-добре да опита и невъзможното, вместо да ръкомаха гневно с ръце, че не му подават на крак.

Лаказет дойде в началото на сезона и не оправда очакванията, но Арсенал жертва Жиру

Жиру не е Йън Райт, нито Тиери Анри, а съвсем не и Ван Перси. Няма лудостта на първия, скоростта на втория и характерът на Юда на последния. С труд и раздаване успя да влезе в Клуб 100 (над 100 гола за Арсенал). Спрямо парите платени за него се оказа добра инвестиция. Поне не може да му се отрече, че се стараеше дори и като нямаше ден. Случвало се е. Като работиш нападател си изложен на опасността да изпуснеш да вкараш.

И въпреки че винаги в духа на френската си култура изглеждаше "излъскан" и сресан до перфекционизъм - никога не се скри и не се поколеба да сложи глава там където мнозина не посягат и с крак. Не му беше жал да си развали прическата, за да е част от битката. Не се чу да се оплаква и от статута на резерва. До последно. В душата си вече знаеше, че краят е настъпил, а стана от пейката, свали анцуга и се впусна за Арсенал. Още веднъж. Дори с риск да се контузи и да му пропадне трансфера, не дай боже и участието на Световното първенство. С днешния Арсенал не можеш в нищо да си сигурен.

Жиру в ролята на спасител на "Олд Трафорд"

Жиру си вършеше работата и не вдигаше много шум около себе си. Затова заслужава уважение, но не го получи. Арсенал не се отнесе мъжки с един от малкото играчи, които се раздаваха за фланелката и го спасяваха от срамните му провали. Венгер отдавна спря да е трансферния магьосник от първите си години в клуба. Взе редица съмнителни решения, като последната му рокада Санчес - Мхитарян. В един сезон даде играчи на Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси (и трите отбора са пред Арсенал). Само неговата борба с ципа на шлифера му е толкова яростна колкото тази на Жиру с противниците, но това не му попречи да се раздели със сънародника си, давайки го на пряк конкурент.

Макар че изглежда като манекен, Оливие е отражение на една отминала епоха във футбола - на лоялността, на мъжкарството, на искрената привързаност към клуба и неговата кауза. Шест години не са малко време в съвременния футбол, сто гола в една фланелка също. Доста се изпоти Жиру за Арсенал, проля и кръв когато беше нужно. За да завърши така грозно, избутан през задната врата. Сякаш махаш някой юноша, който не е оправдал очакванията и няма характера за мъжкия отбор (все едно в мъжкия го има в изобилие така или иначе). А в Лондон искат да минават за джентълмени, възпитани господа. Няма възпитание в това да се отречеш от свой боец.

На Жиру му трябват минути, за да е във форма за Мондиала в Русия, а Обамеянг и Лаказет им се ще да са звездите. Във време когато футболистите скачат от клуб на клуб и във всеки говорят, че са мечтали за него, Арсенал стана клуб, който гони играчи, които имат желание да играят за него. 18 милиона евро. Венгер пак реализира печалба. 6 години Жиру в Арсенал и 6 милиона повече от платеното за него. Оливие си тръгва така - с над 100 гола и с финансов плюс за Арсенал. Достоен до последната секунда. Огорчен. С пълно право. Уви.

253 мача - 105 гола - 3 купи на ФА, 3 суперкупи на Англия

Мерси боку & оревоар Жиру!

Кралят на скорпионите замени червения със синия Лондон и се нареди до Батистута

Нарушиха правилото според което не са плащали пари за играчи по-стари от 30 години, но поне успяха да убедят Оливие Жиру да приеме относително краткосрочен договор в Челси. "Сините" свършиха най-важното и осигуриха на Антонио Конте нападател, който ще се бори с Алваро Мората за титулярно острие.

След много перипетии, а и отказани предложения, договор все пак е постигнат: Челси плати на комшиите от Арсенал около 18 500 000 евро, а Жиру подписа за 18 месеца с опцията сътрудничеството да продължи с допълнителна година, ако двете страни бъдат доволни и взе екипа.

Такава сделка предходно отказа Един Джеко, който искаше от английския клуб да му изравни статуса, който има в Рома - договор до 2020 година. Челси с играчи по-стари от 30 години по традиция дава договори само за един сезон или сезон и половина, ако се подписва през зимата, какъвто е случаят с Жиру.

Французинът, а и неговата съпруга, сбъдна желанието си да остане в Лондон. Заради нея отказа първоначалното предложение да премине в Борусия. Вместо него в Дортмунд отлетя Миши Бачуай от Челси, докато Арсенал закърпи дупката с довеждането на Пиер-Емерик Обамеянг.

Интересен факт във връзка с този трансфер е, че Жиру стана вторият най-скъп 31-годишен в историята на футбола. Кой е номер едно? Сигурно лесно сте познали... Габриел Батистута! За него Рома плати на Фиорентина над 36 000 000 евро. Следват Клаудио Браво, Фернандо Редондо, Лукас Биля...

Борусия (Дортмунд) накара Арсенал да постави нов рекорд, за да подпише с Обамеянг

Пиер-Емерик Обамеянг (28) е новият трансферен рекорд на Арсенал, след като подписа дългогодишен договор с лондонския клуб, който се разбра с досегашния му отбор Борусия (Дортмунд).

Втората покупка на "топчиите" през януарския трансферен прозорец е един от най-високо ценените нападатели в света. Габонецът вкара 98 гола в 144 мача в Бундеслигата за дортмундци, а цялостната му сметка приключи при 141 гола в 213 мача във всички надпревари за "жълто-черните" за които дебютира на 10 август 2013 г. Най-големият му успех с клуба от Дортмунд е спечелването на Купата на Германия през миналия сезон, след победа с 2:1 над Айнтрахт (Франкфурт), като той вкара от дузпа.

Коефициентът на полезно действие на голаджията е 96 минути за попадение или асистенция.

Оба е капитан на националния отбор на Габон и голмайстор №1 в историята на родината си, както и първият габонец и играч от Бундеслигата избран за Футболист №1 на Африка, през 2015 г. Той ще играе с бившия си съотборник в Борусия Хенрик Мхитарян, който само преди дни също стана "топчия" в размяна с Манчестър Юнайтед.

Двата клуба се споразумяха за сделка на стойност от 63 750 000 евро, което е нов рекорд за лондончани, а годишната му заплата в английската столица ще е 10 000 000 евро. Арсенал за втори път през сезона пазарува в Дортмунд, след като привлече шефа на скаутското звено Свен Мислинтат, за който се смята, че е изиграл основна роля върху трансфера за голмайстора на Бундеслигата за 2016/2017 г.

"Освен неприятните случки от последните седмици, трябва да припомня, че историята на Пиер-Емерик Обамеянг в Дортмунд продължи над четири и половина сезона и беше много успешна. Той даде на Борусия много добри неща, постигна много голове за клуба и участва в спечелването на Купата през 2017 година. Пожелаваме на Обамеянг всичко най-добро в Арсенал", заяви спортният директор на немците Цорк.    

Обамеянг с наградата за голмайстор на Бундеслигата за 2016/17, по ирония на съдбата - топ

Срам Арсене, срам!

Арсенал изгуби от най-слабия отбор в първенството...

Всичко добро което направиха в мача против Кристъл Палас (4:1), футболистите на Арсенал пропиляха на "Либърти"! С най-новото подсилване - Хенрик Мхитарян, който дебютира, "топчиите" успяха да изгубят от най-лошия отбор в лигата Суонзи с 1:3!

Как игра Арсенал вчера може би най-добре ще ви илюстрира фотографията отгоре, на която точно Мхитарян и единствената останала истинска супер звезда на лондонския отбор - Месут Йозил се борят за топката?! Всякак, това не е само момент, който беляза мачът срещу Суонзи, а характеризира този зимен трансферен период на Емирейтс - системно напълно погрешен и безидеен.

Трудно Арсен Венгер след този срам ще може някак да се измъкне. Просто, много грешки се натрупаха. Кой сменя "половин отбор" насред сезона?! Особено ако иска да мине за сериозен отбор... Кой вкарва в игра играч (Жиру), който отдавна в главата си е в друг клуб? И това са само най-свежите провали...

Ако продължи така, а има всички предпоставки, Арсенал ще повтори миналогодишния "подвиг" когато остана без Шампионска лига. Ливърпул вече се отдалечи на плюс осем. Тотнъм може да отиде на плюс шест. А "топчиите" в следващите три мача играят срещу Евертън, Тотнъм и Манчестър Сити.

Суонзи, от друга страна, шапка долу. Прежалените "лебеди" разшириха криле за втори път в последните няколко дни и след Ливърпул наказаха още един "великан". Дори голът на Монреал за 0:1 не уби морала в домакините, които до почивката изравниха чрез Клукас, а тогава благодарение на кардинална грешка на Петър Чех обърнаха резултата в 61-ата минута. Но чак и такава ужасна грешка не може да оправдае такъв провал...

В самия край Клукас с нов гол само довърши разпадналите се гости.

Гласувахме за Джордж Уеа

Това че най-добрият африкански футболист на 20 век спечели най-важните избори в неговата Либерия? Това трябваше да се случи. Това е само логична последица на едно състезание отпреди двайсет години. Този, който направи това може да стане президент на междугалактическа федерация или да се качи на Луната, пеша.

Не е и чудно, че толкова футболисти влизат в политиката. Те са свикнали с аплодисментите, а и с освиркванията, пък какво, това са двете страни на същия медал, свикнали са с последователно обожаване и презрение, първите страници, микрофони и диктофони заврени под носа, и като изчезне всичко, изведнъж, като престане да звъни телефона и да се върти твоето лице в ударните новини, започва да ти липсва.

Но преди всичко ще бъде онова усещане, което ние смъртните никога няма да доживеем, че можеш всичко. Да вкараш топката във вратата, човече, само ти от всички двадесет нещастници, които тичат след нея, само ти от петдесет, шестдесет хиляди човека, които са се събрали тук заради един единствен момент, и тогава ти се струва, че когато поискаш можеш да покориш света, а камо ли да победиш на някакви пикливи избори.

Няма да бъде, не се притеснявайте, този текст за политика, не трябва да споменаваме всички онези посърнали герои, които са разбрали, че тяхната мисия е да се оцапат в такова блато; има ги колкото искате, но никой никога не е успял онова което направи Жорж Уеа, момче от племето Кру, от една гвардия в Монровия, на нещо което се наричало Бряг на пипера, а вече век и половина само Либерия, държава създадена на контра, когато американските роби разбрали, че искат да се върнат и само в Африка могат да бъдат свободни - много по-късно ще разберат, и прекалено късно за мнозина, че си свободен толкова колкото си свободен, и че това не е тавтология - никой не е успял в това което направи Джордж Уеа.

Не, не говорим за това, че след близо десетилетие и половина сериозно занимание с политика някогашният най-добър футболист в света и най-добър футболист на Африка за 20 век, спечели най-важните избори в неговата Либерия и така стана избран президент на държавата в запада на континента.

Това, ясно, трябвало да се случи; това е само логична последица на едно състезание отпреди двайсет години; този който направи онова което направи Джордж Уеа в мързеливия следобед на Сан Сиро, в първия кръг на Серия А през 1996, в дебюта на великия уругваец Оскар Табарес на пейката на Милан - премиерата ще мине ок, всичко след това е било поразяващо, така че Табарес скоро трябвало да си отиде, и така приключил странният неиталиански експеримент на Берлускони - този може да стане лидер на междугалактическа федерация или да се качи на Луната, пеш, а камо ли да победи на някакви избори.

Джордж Уеа като футболист на Милан

Чудно звучи сега, и човек трябва отново да провери, че е бил първият кръг на тогава убедително най-силното първенство на планетата - Ювентус е актуалният първенец, и въпреки че това лято ще изгуби Виали и Раванели, които ще отидат да придадат цвят и мирис на разпадналата се Висша лига, на която това било необходимо, продължавал да е най-силен; това е онзи сезон в който Парма ще се бори за титлата до самия край; онзи в който, да не споменаваме "по-големите клубове", а само куриозите, и всичко да ви бъде ясно, в Аталанта Пипо Индзаги, в Сампдория Винченцо Монтела и Роберто Манчини, в Болоня Кенет Андерсон, а в Перуджа Марко Негри - изигран на 8 септември, докато вторият бил предвиден за 22 септември; ето, днес не можем да живеем от футбола, а тогава трябваше да чакаме да тръгнем на училище, за да започне Серия А...

Осми септември е, започва краткотрайната власт на Оскар Табарес в Милан, започва сезонът, който няма да завърши добре за "росонерите" - едва единадесето място накрая! И 1:6 вкъщи срещу Юве през идния април - но, ето, заради Джордж Уеа и заради жълтите екипи на учудените противници от Верона, помни се този сезон, този мач, повече от всички трилъри от 1996 и 1997 година...

Да, когато някой ви вади статистика, когато ви говори за броя вкарани голове или, боже опази, за изтичаните километри или трофеи, купи и останалите сребра и чешки кристали по витрините, свободно кимайте с глава и недейте да се карате, а в себе си се смейте на глупака, защото футболът няма връзка с това, футболът има връзка с магичния момент след който вече нищо не е същото, след който ставаш президент на своята държава, две десетилетия след като гражданите официално са те избрали.

Не е важно, тогава, нито че в този момент резултатът е 2:1 за Милан, че е 85-а минута и че това не е гол, който ще реши каквото и да е, освен че милиони хора ще решат точно тогава, в този момент, да заобичат играта или да почнат да подкрепят Милан или да, какъвто и паспорт да имат, гласуват за Джордж Уеа. Това е "само" Марадона срещу Англия, това е "само" Роналдо срещу Компостела, това е "само" един африканец, любимец на Арсен Венгер, който пише история, онази, която се събира в десетина секунди.

Верона е водила, да кажем и това, алчни са винаги на старта тези отбори, които влизат в по-висок ранг, Де Витис ги отвел на полувремето с 1:0 (в отбора са, от познатите, Паганин, Пипо Маниеро и Пиерлуиджи Орландини), обърнал е Марко Симоне когато домакинският отбор най-накрая се върнал от удължената почивка, но в 85-ата минута е 2:1 и гостите могат да помиришат кръвта, да усетят, че това не е точно някакъв страшен Милан, да предрекат съдбата на целия сезон и съдбата на Оскар Табарес, и да тръгнат всички към ъгловия удар, в опит да изравнят.

Изпълнението е лошо, топката прескача всички, и идва до другия край на наказателното поле, и защо изобщо е там Джордж Уеа? Никого, трябва да кажем, не пази, не следва противников футболист, само пречи и прави навалица и малко вкарва паника, някой би могъл да си помисли, но Джордж Уеа е тук, защото е необходимо да напише нова история на света и да стане президент, и кои сме ние или Оскар Табарес или Силвио Берлускони, че да заставаме на пътя книгите, които се пишат пред нашите очи?

Поемането е съвършено. Не само, че е укротил топката, той леко я бута напред с едно движение на фибулата, давайки начало на низ случки, които ще получат кулминация едва тринадесет секунди по-късно. Ако положението на стъпалото е било друго, може би тази топка щеше да се върне в сърцето на наказателното поле, и какво би се случило тогава?

Първоначално изглежда, че и сам не е сигурен какво да направи, първите няколко крупни крачки на Джорджонеа, големия Джордж, изглеждат сякаш ще изтича до средата на своята половина и тогава ще подаде топката, в опит да отнеме време от часовника, а на Верона ентусиазъм, но тогава се буди чудовището в него, тогава Уеа разбира какво може, неговият тропот става по-решителен, а тогава допълнително го разядосват някакви двама, които опитват в кръг да му отнемат топката, един с шпагат, другият с бутане; първият ще избегне, вторият ще отблъсне, ще направи и един пирует по пътя, като гимнастичка, която след десетка се прави на важна на партера.

Тогава вече е ясно, че това не може да завърши по никакъв друг начин, и следващият защитник - дали това беше Марко Барони? Или е Барони онзи, който тича зад него напълно напразно? дали е важно останалото? - не е нищо повече от конус на тренировка поред който притичват и топката и играча и космоса, и ето го, в наказателното поле е, има време да погледне вратаря, който излиза напред, за да скъси ъгъла (Атилио Грегори, през това лято ще се върне от Удинезе, само за да стане участник в този миг, и после ще отиде във Венеция), има смиреност да отправи точно такъв удар какъвто трябва да отправи, има сили да прати топката достатъчно силно на достатъчно добро място; и мощ и финес, и сурова сила и префинена сила на интелекта...

От бряг до бряг, както неговият народ векове по-рано със сила е минал отвъд океана, а със сила често се и връщал; от бряг до бряг, сине на Либерия, гос`ин президенте, и никак по друг начин...

През този сезон Джордж Уеа ще постигне 16 гола за Милан, ще бъде светлата точка в отбор, който ще преживява в един сезон онова което днешният Милан трябва да разшири в четири-пет, после ще стигне до Англия, ще бъде меценат на националния отбор на Либерия, пък политик, ще изгуби едни избори, но вторите ще спечели, светът ще празнува с него и ще бъде във всички "пушове" на всички апликации, ако е важно.

А е важно. Защото после Звонимир Бобан е разказвал, камера не е записала това, как играчите на Милан търчали зад Уеа и размисляли как сега ще спре и кога ще трябва да му се притекат на помощ, а тогава и те, и Сан Сиро, и онази отдалечена синя точка, която наричаме свой дом, ще разберат, че този никога няма да спре.

Автор: Марко Прелевич