Всеки
край носи със себе си и равносметка.
Футболният сезон вече е в историята.
При нас за втора поредна година имаше
драматичен завършек. Някои биха помислили,
че интригата е плод на завишено качество.
Може би, ама надали. Ще ме нападнат, че
съм негативист, песимист и т.н. Нека. На
това съм му свикнал. Факт е, че за втори
пореден път шампион на А ПФГ е Лудогорец
(Разград). Друг факт е, че изпадащите с
всички сили и средства се бореха да
оцелеят да последен дъх, както се казва.
The
winner takes it all. Не, нямам предвид
вечния хит на АББА. По традиция първите
думи са за спечелилите. Подобно на Литекс
от края на 90-те, миналогодишният
новобранец-шампион Лудогорец защити
титлата си. Драматично. Ако миналата
година съдбата му зависеше изцяло от
него в домакинството на ЦСКА в последния
кръг, то този път разградчани се надяваха
на чудо. Чудо, което за българската
футболна действителност беше немислимо
до самия край. Почти всички очакваха до
последния миг Левски да вкара. В БФС
бяха приготвили и трофея, но се наложи
да го пратят в Разград.
Ивайло
Петев успя да изкара два пълни сезона,
което за последните години у нас си е
постижение за Гинес. На моменти столът
му се клатеше, но все пак не падна от
него. Домусчиев излезе търпелив човек.
Казват, че търпението се отплащало.
Сигурно и инвестициите в специализациите
на Петев не са похабени пари. На разградчани
трябва да им се признае, че сглобиха
състав от опитни пушки и добри младоци.
При тях имаше и най-малко сривове.
Спокойствието на организационно и
финансово ниво са огромно предимство.
Лудогорец е очевиден дразнител на
традиционните фаворити. Сега е интересно
да се види какво може този отбор извън
България.
Гвоздеят
на програмата по всичко личеше трябваше
да бъде Левски – Лудогорец от 28-ия кръг.
1:0 с гол от рикошет в 92-ата минута и 1
точка преднина на върха. В оставащите
мачове – служебна победа над безславно
отказалия се от участие след 26 кръга
Етър и домакинство на Славия. Президентът
Тодор Батков остана верен на себе си и
с категоричност боядиса бог в синьо.
Набързо забрави уволнението на Илиян
Илиев след равенството с Пирин в Гоце
Делчев, опитът на феновете за разправа
с отбора при връщането към София и
призива първенството да се доиграе с
юноши. Бъдещето беше розово – титла
№27, нов стадион, само напред и нагоре.
Същият
за пореден път се изниза, внезапно
загубил словоохотливост. Звучният шамар
дойде от автогол, който напрактика
остави „сините“ с празни ръце. Левски
победи с голове в края Миньор, ЦСКА и
Лудогорец, изравни на финала за купата
срещу Берое, но в най-важния момент
късметът му обърна гръб. Напълно възможно
е в Славия да са били финансово стимулирани
от Лудогорец. Едва ли може да се докаже,
а тази практика не е измислена в България.
Макар и славистите да сложиха горчивия
хап в паницата на „сините“, те имат
най-малка вина за случилото се.
Доверието
към Илиян Илиев уж щеше да е до края на
сезона. Внезапно нещата се промениха.
Ухажван дълго, за да дойде на стадион
„Георги Аспарухов“, доказал умения в
трудна среда, каквато представлява
Берое, Илиян прояви мъжество да поеме
вината. Както си му е редът. Неговите
грешки ли провалиха Левски? По всичко
личи, че селекцията не беше успешна.
Чест му прави и на Николай Митов да
подчертава, че заслугите за добрите
неща са и на предшественика му. В изблик
на нерви Иво Тонев се изпусна в ефир, че
имало и други начини да се печели. Нищо
ново не каза, но поне си го каза. Накрая
си подаде и оставката.
В
ЦСКА и през този сезон нищо ново. Скандали,
треньорски смени, задължения, калпава
селекция, заплахи за лиценз. Само яростта
на агитката, раздробена на фракции, към
управлението се позасили. На „Българска
армия“ всеки си прави каквото си иска.
Малко ремонт по трибуните и много малко
поводи за усмивки по тях. Статистиката
за втория полусезон изкарва ЦСКА на
първо място, а цялостно отборът остана
трети. Отпадна за купата от Локомотив
(София), а в последния кръг със състав
от предимно юноши и напускащи загуби с
1:2 от „железничарите“ в Надежда.
Скандална загуба, която остави столичните
локомотивци в А група. Едва ли някой се
е съмнявал относно изхода на този мач.
В
един сезон начело се изредиха Стойчо
Младенов, Миодраг Йешич и Милен Радуканов.
За собствеността на клуба пак се появиха
имената на Гриша Ганчев и Кирил Домусчиев.
Някои вярват, други не. В „червения“
клуб не е ясно откъде трябва да се
започне. Всички привърженици на ЦСКА
са единодушни, че нов собственик е
най-важното. Наложително е да има и
чистка на организационно ниво и в
съблекалнята. Само свежи пари и свежа
кръв могат да върнат „армейците“ в
борбата за отличия. Доверие към стари
физиономии почти не остана.
Възроденият
Ботев (Пловдив) се опита да разбие
статуквото и почти се намести между
София и Разград. „Жълто-черните“
афишират амбиции да израстват още и ако
останат финансово стабилни имат изгледи
за успех. Пловдивският футбол определено
напомни за традициите си, а дербито с
Локомотив тотално засенчи като атмосфера
Левски – ЦСКА.
В
Литекс Христо Стоичков продължава да
налага млади момчета от школата. Проект,
който започва да оправдава инвестициите
си. Ловчанлии останаха извън върха, но
обиграват способен отбор. „Камата“
влезе в открит конфликт с президента
на БФС Борислав Михайлов и неведнъж
отправи критики към съдийството. Реално
никой нямаше очаквания, че Литекс ще се
бори за шампион, но в Ловеч заложиха на
бъдещето. Нещо твърде нетипично за
България.
Големият
печеливш през този сезон е Берое. Клубът
беше затънал в класирането и отписан.
Бившият национал Петър Хубчев хвана
здраво юздите под Аязмото. Старозагорци
играха впечатляващо през пролетта и
триумфираха с Купата. В един от
най-интересните финали беройци със
сърце изтръгнаха победа над Левски.
Водеха с 3:1, за да допуснат изравняване
до 3:3, но при дузпите все пак се наложиха
с 3:1. Публиката на „зелено-белите“
затвърди реномето си на една от
най-верните, като немалко пътуваха и в
гостуванията на отбора си.
Битката
на дъното си миришише на тиня. Малко
очаквано в нея оцеля и почти не участваше
Пирин (Гоце Делчев). Ръководените с
екстравагантност Етър и Ботев (Враца)
в крайна сметка катастрофираха. „Болярите“
се мъчеха 26 кръга, за да се откажат от
участие. Срамно представяне за един от
шампионите на България. Във Враца се
надяваха до последно на оставането.
Победата над Славия в София с 2:1 за момент
изглеждаше като необходимата стъпка в
тази посока, но не беше достатъчна.
Равенството 1:1 с Черно море във Варна
потопи врачани под чертата. Северна
България изгуби и друг представител –
Монтана. Там се бяха примирили със
съдбата си, но станаха свидетели на
шампионската радост на Лудогорец, който
ги победи с 3:0 на изпроводяк. Гордостта
на Перник – Миньор, който едва оцеля
между полусезоните, все пак доигра
първенството. На митичния Стадион на
мира общо взето останаха доброволци и
направиха каквото им беше по силите.
Около
всичко по терените извън тях Славия
отпразнува стогодишнината си. С голям
и хубав спектакъл в Зала 1 на НДК. Агитката
на „белите“ очакваше Купата. Витрината
остана без нов трофей, но славистите
изиграха основна роля в първенството,
макар и да завършиха на осмо място.
Сбъдна
се така бленуваното от мнозина намаляване
на А група. С идеята за повишаване на
качеството на футбола. Участниците в
Европа са ясни – Лудогорец, Левски, ЦСКА
и Берое. Сега предстоят обещанията за
качествена селекция, мобилизация,
главата горе и т.н. А наесен ще има
преброяване на чулите старата песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар