Сбогом Марио, никога няма да изкупиш постъпката си

Скъпи Марио,

когато Ян Ааге Фьортофт написа в своя туитър в нощта на 22 април, че Билд ще пусне сензационен материал за трансфер в полунощ, имах тежко чувство, което не можех да си обясня. Няколко минути по-късно дойде шокът: Марио Гьотце отива в Байерн.

След като се взирах в монитора си невярващ за няколко секунди, бях завладян от усещане за празнота. По това време беше само слух, но всички знаехме, че в него има и някаква истина. На сутринта последва потвърждението от ръководството на Борусия (Дортмунд).

Първоначално се чувствах невероятно разочарован. Че ти, мой любим Марио, отиваш в най-големия ни съперник просто ми изглеждаше необяснимо. Откакто отпразнува гол с тениската на Деде, аз наистина вярвах, че се идентифицираш напълно с нашия клуб.

От друга страна, трябва да призная, че не бях толкова изненадан. Винаги съм знаел, че ти копнееш за величие, което може да те накара да изоставиш ценности като лоялност или преданост.

Много дортмундски фенове определят решението ти като предателство, но това е логичното последствие на твоята амбиция. Байерн достигна до три от последните четири финала на Шампионската лига и е на път да стане един от най-добрите отбори в Европа в близките години.

Това в комбинация с възможността да работиш с треньор от световна класа, като Пеп Гуардиола, дава яснота защо не реши да направиш трансфер в чужбина, а пое по спорния път към Алианц Арена. Също така съм сигурен, че изкушението от 10 милиона евро годишна заплата също е било впечатляващо за теб.

Така че гледайки фактите няма причина хиляди фенове на БВБ да бъдат с разбити сърца.

За нещастие, не е толкова лесно. Футболът се управлява от емоции – повече от който и да е друг спорт, а хората от Рур са развили доста силни чувства към техните клубове, които на моменти достигат притеснителни равнища.

Отборът на Борусия (Дортмунд) винаги е създавал впечатлението, че обикновените правила на футбола не се вписват в него. Той се усеща като група приятели преследващи заедно мечта, а парите и блясъка са на второ място при тях.

Хората могат да сочат напусканията на Шинджи Кагава и Нури Шахин, но първият напусна Сигнал Идуна Парк, за да преследва мечта, а вторият си тръгна при напълно различни обстоятелства.

Твоето решение е различно, защото ти си продукт на младежката академия на Дортмунд. Както каза твоят съотборник Матс Хумелс, немските футболисти в БВБ споделят целта да издигнат клуба на по-високо ниво.

Титлите и трофеите не бяха толкова важни за Хумелс, защото той искаше да участва в нещо специално. Така че трансфер в установена сила като Байерн никога не го изкуши. Това изглежда не е твоят случай, но не мога да кажа, че си виновен, защото всеки е различен.

Твоята младост в комбинация с влиянието на твоя агент и баварските ти корени бяха най-вдъхновяващите фактори.

Въпреки това не мога да отрека чувството на разочарование. Последните три сезона на Борусия могат с увереност да бъдат описани като приказка, но напускането на един от собствените ти таланти отне от блясъка на историята.

Мога да си представя, че мнозина фенове на БВБ се чувстват така сякаш са се събудили от красив сън. Това което ме огорчава е твоята липса на угризение към сегашните ти фенове.

Знаеше, че трансфер в чужбина щеше да има различен ефект, но сам ограби сбогуването, което заслужаваше. След последния домакински мач за сезона само Патрик Овомойела се раздели с публиката – мъдро решение на клуба, предвид настоящото настроение.

Ти дължиш на Борусия (Дортмунд) много, но клубът също ти дължи признателност.

Всичко което ми остава е да ти благодаря за тези три страхотни години. Беше удоволствие да те гледам да играеш футбол на най-красивия стадион в света. Ти беше една от определящите фигури в моето време като привърженик.

Когато облечеш екипа на Байерн през следващия сезон, ще усещам, че е грешно и ще гледам с мъка, докато продължаваш да хипнотизираш Бундеслигата.

За разлика от другите привърженици, няма да се присъединя към освиркванията, които несъмнено те чакат при завръщането ти в Дортмунд. Знам, че ти си направил разбираемо решение за 20-годишен с много малък опит в живота.

Желая ти щастие за теб и твоето семейство в Мюнхен. Обикновено следя съдбите на бившите играчи на Борусия и дори понякога се радвам, когато отбележат срещу нас. Това ще е доста трудна задача в твоя случай.

Давид Шафер, притежател на сезонен билет на Вестфаленщадион