Думите са на мениджъра на Арсенал Джордж Греъм в отговор на подкрепата към Лукич, след като стана ясно за интереса към вратаря на Куинс Парк Рейнджърс през пролетта на 1990 г. „Всички сме съгласни... Лукич е по-добър от Сиймън!“ ехтеше около „Хайбъри“ в месеците преди трансфера, който се осъществи през лятото. Въпреки това мениджърът се оказа прав.
По онова време сумата от 1,3 милиона паунда, британски рекорд за вратар, се мислеше за твърде голяма от някои. Заедно с привличането на Йън Райт, Стив Боулд, Лий Диксън и Найджъл Уинтърбърн, това бяха най-добре похарчените пари от Греъм или който и да е друг мениджър на Арсенал.
Сиймън спечели привържениците с изявите си и се превърна в крайъгълния камък на защитната петорка на Арсенал, която записа 23 мача със суха мрежа и допусна 18 гола по пътя към шампионската титла през 1990/91 г. Качествата на стража бяха разнообразни – имаше остри рефлекси, отлично чувство за пласиране, страхотна преценка при центрирания и много кураж. Така той си спечели прякора „Сигурните ръце“.
Тези качества се проявиха в Сиймън през първия му сезон с екипа на Арсенал, като бяха решителни за победите над Тотнъм и Ливърпул по пътя към титлата. Едно спасяване с върха на пръстите след удар на Гари Оуърс в дъжда в Съндърланд изяви брилянтността на Сиймън. През по-голямата част от мача беше зрител, но отново доказа, че винаги е нащрек за опасността и е готов за отразяването й.
Той се превърна в основна фигура в състава на Греъм, който спечели Купата на Англия и Купата на носители на национални купи. Райт беше основното оръжие в атаката, а по трибуните се роди възгласа „Едно на нула за Арсенал“. Нападателят бележеше, а Сиймън и четворката пред него се грижеха за опазването на вратата.
В турнира за Купата на носители на национални купи стражът демонстрира най-добрите си индивидуални моменти. Със счупено ребро йоркширецът игра на финала през 1994 г срещу Парма на обезболяващи инжекции, отказвайки Дзола, Бролин и Асприля. В следващия сезон спаси три дузпи на полуфиналите срещу Сампдория, но на финала допусна да бъде прехвърлен почти от центъра след удар на Наим. Въпреки това демонстрира голямата си класа.
Скоро прехвърли добрата си форма и с екипа на националния отбор на Англия, ставайки един от героите на Евро 96. Спаси дузпи срещу Шотландия и Испания, превръщайки се в знаменитост за цялата страна. Черният му момент дойде на Световното първенство през 2002 г, когато допусна гол от пряк свободен удар, изпълнен от Роналдиньо от голямо разстояние.
На клубно равнище продължи да печели трофеи. Сиймън беше истинска благодат за новия мениджър Арсен Венгер и игра основна роля в спечелването на дубъл през 1998 и 2002 г. През новия век критиките към рефлексите и преценката на вратаря нараснаха, но той отговори по най-добрия начин – със спечелване на още отличия и спасяване, което ще остане завинаги в паметта на футболните запалянковци.
През април 2003 г Сиймън доближаваше 40-та си година, а Арсенал бранеше преднина от 1:0 в полуфинала за Купата на Англия срещу Шефийлд Юнайтед на „Олд Трафорд“. В последните минути Пол Пешисолидо очакваше да вдигне победоносно ръце за изравнителен гол, но в своя професионален мач №1000 вратарят плонжира и някак успя да избие топката от голлинията пред смаяните погледи на всички на стадиона и пред екраните. Сиймън бе запазил най-доброто за последно и смълча критиците си.
Месец по-късно дългогодишният страж на Арсенал вдигна Купата на Англия на стадион „Милениум“, като капитан, след победа с 1:0 над Саутхемптън. След 564 мача с екипа на „топчиите“ и осем трофея, това беше последното му действие, като играч на Арсенал и подобаващ завършек на бляскавата му кариера на „Хайбъри“.
През 1997 г Дейвид Сиймън получава Орден на Британската империя за заслуги към спорта.
Дебютира за английския национален отбор през 1988 г и играе за „Трите лъва“ 15 поредни години – национален рекорд. Записва 75 мача (в 38 не допуска гол) с което се нарежда на второ място в историята сред вратарите.
Избран е за вратар на Идеалните 11 на Арсенал, в класацията Топ 50 на всички времена сред играчите на клуба е на седмо място.
В 564 мача за Арсенал винаги е излизал титуляр и нито веднъж не се е появявал като смяна. В 237 двубоя не е допуснал гол.
„Всички ние знаем, че губим велик играч, но това, което може би не знаете за Дейвид е, че той е страхотен човек. Той беше повече от футболист – той беше като баща за нас. Това което ще ни липсва най-много е той в съблекалнята. За мен беше страхотно да го имам около себе си. Говорех с него много след обяд или вечеря и това ми помогна, защото той знае много за футбола и направи страхотна кариера“, Тиери Анри
„Мисля, че това е най-доброто спасяване, което съм виждал. Толкова често се случва да докоснеш топката и тя все пак да влети в мрежата. Беше просто невероятно. Той беше загубил баланс, трябваше да се върне назад и да я докосне. Сякаш има лопати в ръцете си. Беше страхотно. Щастлив съм за него. Той се завърна след контузия и беше критикуван – най-вече заради възрастта си. Играеше своя мач №1000 и го короняса с такова спасяване. Ще запомни този ден до края на живота си“, Петър Шмайхел пред Би Би Си за спасяването срещу Шефийлд Юнайтед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар