Най-скъпият и най-тъжният гол на последния джелат

Така са говорили по Буенос Айрес, че е скитал по града в сълзи когато го срещнал Диего Марадона, и ходили от кръчма на кръчма, а Ел Пибе на витрина видял най-скъпия часовник в цяла Латинска Америка, влязъл в магазина, изтресъл парите от джоба и му сложил златен "Ролекс" около китката.

Най-важният гол в кариерата на Ел Тигре - така го наричат привържениците на Бока в която е поникнал, макар че из Аржентина ще получи друг прякор, Ел Флако, "Мършавия", защото на своята височина носел по-малко килограми, и защото толкова напомнял на Меноти - бил е в същото време и неговият най-тъжен момент.

Било е това 30 юни преди пълни 32 години. Последният кръг от квалификациите за Световно първенство в Мексико. Аржентина играла срещу Перу и с точка отива напред, а победа отвежда гостите на Световното първенство.

На Монументал е било 1:2 няколко минути преди края - напразно Марадона, напразно и Пасарела, и Валдано, напразно и Буручага - когато Рикардо Гарека влязъл като златна смяна. Пасарела след лош ъглов удар праща една добра топка към вратата, но теренът е такъв, че тя бързо от добра става бавна, но някак стига до гредата и вратарят Еузебио Акасузо я отбива и към нея се устремяват един перуански халф и Гарека.

Перуанците ще говорят, до миналата година, че непосредствено преди топката да мине линията Паскули е направил нарушение срещу Хавиер Чиринос и съдията - арбитърът се казвал, това знае всяко дете от родината на известния любител на футбола на име Марио Варгас Льоса, Ромуалдо Арпи Фильо, и служил в латиноамериканската страна десетилетия за термин за неправда, нещо като хагски съдия в Сърбия - трябвало да спре играта.

Може би и свирката щеше да се чуе, ако не е трябвало да се почерпят домакините, че най-накрая се отървали от военната хунта или ако не са били милион децибели на стадиона на Ривър, и то, каква символика, в момента в който голът вкарва, набутва, както ви е воля, точно Рикардо Гарека, момък, който ще предизвика бяс в милиони заради пребягването от "Бомбонера" на "Монументал" няколко месеца по-рано. Тогава от другата страна на улицата на неговия апартамент се появили графити: "Да даде бог да получиш рак и да умреш!"

Перу на 30 юни 1985 отишъл на бараж, изгубил от Чили и останал вкъщи.

Това е било трагичен, тъжен завършек на най-голямото поколение в историята на перуанския футбол. Може би Теофило Кубиляс, който ще донесе на Перу Копа Америка и два поредни четвъртфинала на Мондиал, се оттеглил, оставяйки трибуните много по-спокойни ("Кубиляс, това е изобретателност, която събаря от стола", писал е Роберто Да Мата), но тук още е бил неговият равноправен от другата страна на терена, големият Сезар Куето, левокракият поет от Лима, и героят от 1982 Херонимо Барбадильо.

Перу от 1982 година ще чака ново класиране на най-големия турнир в света на спорта. И още чака, само че сега може да го подуши... Но за това малко по-късно.

А Аржентина? Аржентина е отишла в Мексико и това е всичко което трябва да се каже.

Защото там, знаем това, ще се случи най-известният гол на всички времена, а ще се случи и онази най-невидима ръка на всички времена, пратена отгоре и присадена, хирургически прецизно, на тялото на най-големия, който някога е тичал за топката, Диего Армандо, ще се случи и голът на Буручага преди края на мача срещу Западна Германия...

Но във всичко това няма да участва човекът, който ги е отвел в Мексико.

В списъка на Карлос Билярдо го нямало Рикардо Гарека. Завършил през пролетта на 1986 своята кариера в националния отбор и в статистическите колонки ще му останат завинаги 20 изиграни мача за Аржентина и пет вкарани гола, от които един, онзи последният, най-щастливият и най-тъжният в неговия живот. Перуанците не са забравили нито простили всичко до сезон пролет-лято 2017 година.

Но и за това малко по-късно...

Ох, неговият ортак от нападението на националния отбор и, още по-рано, от петлетата до кадетите на Бока Хуниорс, Диего Армандо Марадона - техен ментор и учител, последният член на това убийствено нападателно трио бил Мигел Анхел Бриндизи - ще му се издължи по свой начин.

Така са говорили по Буенос Айрес, че "Мършавия" скитал по града в сълзи след решението на селекционера, когато го срещнал Диего и ходили от кръчма на кръчма, а Ел Пибе на витрина видял най-скъпия часовник в цяла Латинска Америка, влязъл в магазина, изтресъл парите от джоба и сложил на Рикардо Гарека златен "Ролекс" около китката.

"Ето ти, Тигре, за онзи гол", казал и се засмял и това бил най-големият подарък, който Диего някога е правил на някого.

(Истината е, че Рикардо е получил часовник от Диего, но го е получил за рожден ден, и то по време на едно турне на националния отбор в Китай, който е месец преди това. Истината, също така, звучи малко досадно. Било как било, този часовник отдавна не краси ръката на Тигъра; след няколко месеца са му го откраднали, вероятно не знаейки кой го е избирал.)

Рикардо Гарека ще се задържи кратко в Ривър, дърпал го колумбийският Елдорадо - търговията с кокаин за кратко е създала футболна Мека в севера на континента - и вкарвал за Америка от Кали, кариерата привел към края във Велес и Индепендиенте, за да почти веднага след това да се посвети на треньорска кариера.

А сякаш би смяло да е различно ако са ви били треньори, поне в една част от кариерата, Бамбино Веира и Марсело Биелса, и Меноти, разбира се, а връстник и пример Мануел Пелегрини?

Не се е променил много от това време, от онзи гол през 1985 година. И сега има дълга руса коса - когато се появи Клаудио Каниджа, на нас в Европа ни беше странен неговият имидж, но Южна Америка в него виждала само имитатор на големия Рикардо Гарека - и сега има толкова килограми, че мустакатите майори на набирането в ЮНА биха обявили за склеротичен и написали негоден за военна служба ("Опитвам да се угоя, но не става. Прекалено съм нервен заради футбола. Коремът ми изяжда всяка тренировка", знае да каже). само че междувременно е станал опасно добър специалист, за което свидетелстват и три титли, които е донесъл на Велес Сарсфийлд, последните три от десет титли, които има този клуб.

И тук сме, най-накрая!, през 2015 година ще стане селекционер на гордата, но футболно нещастна нация, която от 1982 година чака да се класира на Мондиал. И в която са се родили тридесет генерации мъже и жени, които са отгледани с трагедията от Буенос Айрес 1985. Със сълзите заради онзи гол, който постига Рикардо Гарека, а всички продължават да мислят, че е нарушение.

(Ох, разбира се, че това е бил първият въпрос на журналистите на конференцията на която Футболният съюз на Перу представи новия селекционер. "Тигре, признайте сега, имаше ли фаул?", питали са го през февруари 2015, когато дошъл да поеме посърналия отбор тъкмо преди Копа Америка. "Знаете ли какво, момчета, това беше много отдавна", заявил и махнал косата от очите...)

Ако е била символика че на мястото на селекционер на Перу е дошъл неговият джелат - това би било сякаш Сърбия да я поеме, какво знам аз, онази греда от Тулуза! - как съдбата си поиграла, това не биха измислили и сдружени Марио Варгас Льоса и най-доброто перо на новата перуанска литература Сантяго Ронкальоло, и да се напият, с две селекции, когато наместила на 5 октомври вечерта (6 ранно утро по нашето време) на стадиона на който с Диего е поникнал и Ел Тигре, да се срещнат Аржентина и Перу, и отново от този един мач на практика да зависи коя селекция ще отиде на Мондиал...

Големите фаворити на които не им върви, та не върви, въпреки дори чудесният Сампаоли на пейката, или млада селекция с култовото диагонално райе през стомаха, която ръководи един аржентинец, и която от планетарно познати играчи има само възрастният Паоло Гереро и никога неосъществения талант Джеферсън Фарфан?

Всички останали в Перу, поне за европейските разбирания, са анонимници, момчета, които по-голямата част от кариерата си са провели в домашното първенство или, ако са имали късмет, в Бразилия или Мексико, с по някое излизане в Европа, основно неуспешно, не смятайки "макелеле" в лицето на Ренато Тапия, който взема заплата във Фейенорд. Най-висока топка в отбора, да кажем, знае Кристиян Куева, който не се вписа във Валекано миналата година...

Под водачеството на Гарека, перуанците заредиха победите (последната в Кито, на голяма надморска височина, с десет играча устояха и празнуваха след 2:1), изгубвайки в последните шест мача само от Бразилия, с покоряването на Парагвай с 4:1.

Този отбор не играе твърде атрактивно: на контра, на умора на съперника, на "котвата" Гереро, на отборно, а не индивидуално качество (селекционерът пословично не понася звезди, заради което сигурно му се е допаднало, че най-големият перуанец след Льоса и Кубиляс, Клаудио Пизаро, завърши кариерата в националния отбор), но ползва всички шансове и се брани с пожертвование, дисциплинирано и отборно.

Шейсетгодишният на пейката дели съдбата на много от своите играчи: за него на Стария континент почти никой не знае, но в Латинска Америка е много търсена марка. И тепърва ще бъде, ако тази вечер надделее над "своите".

Предпоследен кръг е от квалификациите и за Перу точка в Буенос Айрес напълно "играе". (В последният кръг дочакват Колумбия, която би могла още тази вечер да се класира, с отписване на Парагавай.) Аржентина е, точно както и през 1985 година, в паника, в неверие, че съществува възможност такива играчи, които биха могли до "Златната богиня", да пропуснат най-големия турнир.

Тогава я е спасил Рикардо Гарека, мършавият тигър, ортак на Диего, краткотраен собственик на часовник, който му е подарил Ел Пибе, за най-важния и най-тъжния гол в кариерата.

Сега същият този Гарека може да издаде присъда на своята Аржентина, да получи прошка от перуанската нация, за пръв път да отиде на Световно първенство, да разтъжи Меси и приятели.

А тогава да се смее на носестия Карлос Билярдо и да изпрати златен "Ролекс" на Марадона.

"Ето ти, Ел Пибе, и сега предполагам сме квит..."

Автор: Марко Прелевич, 5 октомври 2017 г

Мачът завърши 0:0, а вчера Перу се класира на Мондиал 2018 г след 2:0 над Нова Зеландия в бараж. Успехът донесе такава радост на перуанците, че денят беше почивен за цялата държава.