Рекордните 3,5 милиарда души са гледали Световното първенство в Русия, съобщи Международната футболна федерация. Само финала в Москва - Франция - Хърватия (4:1) е гледан на живо от 1,12 милиарда чрез ТВ или дигитални платформи.
Повече от половината население на света на възраст над четири години е гледало мачовете от най-важното футболно събитие, а само спора за титлата в Москва между Франция и Хърватия (4:1) на живо е наблюдаван от 1,12 милиарда чрез ТВ или дигитални платформи.
ФИФА чрез официалната си страница съобщи, че до бройките се стига с гледане повече от една минута в домовете или обществени места и гледаемостта е с 9,5% по-висока.
Същото така е отбелязана рекордна гледаемост на програмата около мачовете от Мондиала в Русия с продължителност от поне половин час (2,49 милиарда).
За пръв път в историята един политик е на лепенка на Панини, а на нея "попадна" президентката на Хърватия.
Минаха повече от пет месеца от финала на Мондиала в Русия и участието на президентката на Хърватия когато мокра до кожа целуна титлата предназначена за световния шампион и бурно празнува головете на "ватрените" пред президента на ФИФА Джани Инфантино, президента на Франция Емануел Макрон и първия човек в Русия Владимир Путин.
Обаче, точно заради това и най-новият албум на известната компания Панини не можа да мине без Колинда Грабар-Китарович, което в социалните мрежи бързо стана хит.
На лепенката на Лука Модрич, носител на Златната топка за 2018 година, във фона е "влязла" усмихнатата Грабар-Китарович.
- Спрете интернет, тя влезе и в албума с лепенките! - е само един от коментарите в туитър.
Албанският спортен журналист Костандин Грило е уволнен от държавната телевизия на тази страна, защото по време на Мондиала казал, че подкрепя националния отбор на Сърбия.
Гостувайки в една косовска телевизия по време на Световното първенство в Русия е казал, че "подкрепя футболната селекция на Сърбия, защото между сърбите има много приятели".
Заради това е станал мишена на осъждания и вербални атаки в тамошната общественост.
След това два месеца не е бил на екран в телевизията, за да наскоро албанската държавна медия да му връчи и уволнението.
Костандин Грило е един от най-известните спортни коментатори в Албания, а реагирайки на новосъздадената ситуация, между останалото, е казал: "Правдата трябва да бъде задоволена, ще се върна на работа."
Световната футболна къща публикува обширно проучване, направено от най-големите специалисти по повод тазгодишния Мондиал в Русия, така за пръв път на едно място може да се види в какво сръбският национален отбор е блестял на шампионата на планетата, а в какво изостава от конкуренцията.
Резултатите от голямото изследване на Техническата проучвателна група (ТПГ), в която, поред останалите, са Бора Милутинович, Карлос Алберто Парейра и Марко Ван Бастен, са публикувани след края на най-големия спортен спектакъл за 2018 година.
Коментаторът на ХРТ Драго Чосич е уволнен от телевизията, съобщи хърватският Индекс. Дългогодишният новинар на националната телевизия на Хърватия е вплетен в препродажба на билети за мачове от Световното първенство по футбол.
Коментаторът на ХРТ Драго Чосич е уволнен без компенсация, тъй като ФИФА е започнала разследване срещу него, че е участвал в препродажба на билети за мачовете от Световното първенство.
ФИФА е получила информация от Европейския съюз по радиоразпръскване (ЕБУ) за билети на ХРТ на черния пазар, по серийните номера, а се съмнява, че в това са участвали Драго Чосич, както и международният координатор Саша Дедич.
Билетите накрая не са препродадени, тъй като ФИФА е стопирала транзакцията. Доколкото се знае, блокирани са четири билета.
Международната футболна федерация започна разследване срещу известния журналист от Хърватската радио-телевизия (ХРТ) Драго Чосич заради съмнение, че препродавал билети за финала на Световното първенство между националните отбори на Франция и Хърватия, съобщи Индекс.
Както се съобщава, ФИФА е получила информация от Европейския съюз за радиоразпръскване (ЕБУ) за билети на ХРТ на черния пазар, по серийните номера, и сега се утвърждава чия е отговорността.
От ХРТ били изненадани от разследването, защото не знаели, че някой от тяхната телевизия изобщо е искал билети, които за финала в Москва на черния пазар са стигали чак и до 20 000 евро.
Разследването е показало, че от името на ХРТ са поискани 40 билета и се съмняват, че това е направено от Чосич, дългогодишен коментатор на националния отбор, и международният координатор Саша Дедич.
Затова против тях е открита процедура от ХРТ, която би могла да завърши с уволняването им.
Билетите накрая не са препродадени, тъй като ФИФА е спряла транзакцията. Доколкото е познато, блокирани са четири билета.
Александър Чеферин, президент на Европейския футболен съюз, отхвърли възможността видео технологията (ВАР) да се използва като помощ на съдиите в Шампионската лига, започвайки от 1/4-финалите на тазгодишното издание на елитния клубен турнир.
"Още не съм убеден, че това е правилно решение. Не знам дори откъде се появи тази информация че ще използваме (в Шампионската лига) това сега? Много неща трябва да се разчистят. Например, кой решава кога се ползва ВАР? Видео съдията, или главният? Привържениците не разбират какво се случва, а и журналистите. Какво виждат арбитрите, а какво не виждат? Просто, не всичко тук е най-ясно, но всички знаем, че един ден това трябва да се използва. Вече казах, ще използваме - когато бъдем готови", заяви Чеферин за словенския "Екип".
Той допълни, че специален пример за лоша употреба на ВАР може да се види на двубоя от Мондиала Сърбия - Швейцария, когато немският съдия Феликс Брих и неговите помощници от "видео ложата" не видяха очевидно нарушение за дузпа за "орлите" въпреки че двама противникови играчи с борчески похват събориха нападателя Александър Митрович.
"Всякак ще въведем това един ден, защото Шампионската лига не се вмества в някакъв обикновен турнир, а е континентална надпревара. Но, трябват ни и ясни правила. Вижте само онези помощни съдии на Световното първенство, които не правеха нищо, или други които просто чакаха тук някъде, отстрани. Един арбитър ми каза: "Когато се случи някакъв голям инцидент, слагам пръст в ухото и другите ме оставят на спокойствие"?! Па, вижте случай със Сърбия, на която не отсъдиха чиста дузпа против Швейцария, а други получаваха дузпи и за много по-малко", заключи Чеферин.
Припомняме, неотсъдената дузпа на споменатия мач от Световното първенство се случи при резултат 1:1. Съдията Брих чак показа на Митрович жълт картон, защото го попита как е възможно събарянето с ръце от страна на двама противници, Фабиян Шер и Стефан Лихтщайнер - да не е нарушение. В последната минута на мача Джердан Шакири разтърси мрежата на Сърбия, донасяйки триумф (2:1) на "часовникарите", след който загубата на Сърбия от Бразилия (0:2) означи и завръщането на "орлите" вкъщи след първата фаза на Мондиала, в която точки спечелиха само срещу Коста Рика (1:0).
Много познавачи на футбола ще се съгласят, че Никола Калинич със сигурност е най-големият губещ на Световното първенство в Русия. Заради инцидента със селекционера Златко Далич още след първия мач беше пратен вкъщи и така остана без възможност да бъде част от историята.
При официалното представяне в Мадрид новият нападател на Атлетико за пръв път проговори явно за инцидента, който му беляза кариерата:
"Не сме говорили за инцидента. Това което се случи в националния отбор се случи. Това беше решение на селекционера, който не искаше да разчита на мен, а аз приех такова решение. Не играх и не можех да помогна на Хърватия да постигне голям резултат, не исках да взимам сребърен медал, защото нямаше мой принос. Нека остане така. Сега ме чакат нови предизвикателства. Каквото стана стана", каза Калинич.
Така Калинич за пръв път проговори за инцидента, но и явно заяви, че "не искал да вземе сребърен медал", който играчите предвождани от капитана Лука Модрич все пак са му запазили и донесли в Хърватия.
Както разбираме един от съотборниците му е донесъл медала в Сплит, но Калинич благодарил и отказал.
С оглед на това, че е отказал медала мнозина със сигурност ги интересува какво ще стане с него в края на краищата? Дали е останал в Сплит и Солин в сигурни ръце?
"С оглед на това, че Калинич благодари за медала, но го отказа, той ще остане собственост на Хърватския футболен съюз, като ще се излага когато и където е уместно", кратко заявиха от ХНС.
След историческия успех на хърватския национален отбор, който на СП официално стана вицешампион на света по игра на случая, или по-добре казано благодарение на "случая Никола Калинич" изглежда че собственост на ХНС завинаги ще остане един оригинален медал.
Най-възрастният участник на световни първенства за всички времена, египетският вратар Есам Ел Хадари завърши кариерата си в националния отбор на 45 години.
Ел Хадари през това лято на 45 години и 161 дни стана най-старият играч на мондиали в мача против Саудитска Арабия (1:2) в който успя да спаси дузпа.
"След 22 години, 4 месеца и 12 дни е подходящият момент да кажа, че съм завършил с националния отбор. Горд съм с броя мачове и че съм бил част от големи успехи", заяви Ел Хадари.
За "Фараоните" пази от 1996 година в общо 159 срещи и спечели четири трофея от Купата на африканските нации.
В момента е член на египетския Исмаили, а е в кариерата си е пазил за местните великани Ал Ахли и Замалек, швейцарския Сион и други клубове.
Руската федерална служба за сигурност (ФСБ), наследник на някогашното съветско КГБ, съобщи повече от интересни данни за това от кои държави са дошли най-много привърженици на тазгодишния Мондиал.
Любителите на футбола, които са дошли това лято в Русия, за да присъстват на шампионата на света, със закупените билети получаваха и "привърженически паспорт", който им даваше редица предимства, а най-вече безплатен градски превоз.
"На основа на всички данни за повече от 633 000 чуждестранни граждани, които имаха персонифицирани билети и "привърженически паспорти", се стигна до следните заключения", пише в съобщението на пресслужбата на ФСБ, в което се изтъква следното:
"Основните места за пристигане на чужденците, които са посетили Русия заради Мондиала са Москва и Санкт Петербург, които първи са посрещнали около 80% от гостите от други държави, и то на летищата Шереметиево, Домодедово, Внуково и Пулково. Когато става дума за националности, най-много привърженици са дошли от Китай (над 53 000) и САЩ (повече от 46 000)", изтъква ФСБ.
Най-голям брой привърженици са дошли на Мондиала от държави чиито национални отбори не се класираха на първенството на света.
Следващите по брой запалянковци са Мексико (над 41 000), Аржентина (над 31 000), Бразилия (над 27 000), Германия и Великобритания (по 23 000), Перу и Франция (по 20 000) и Хърватия (над 18 000), което е последният факт, който е обявен по темата публично от службата по сигурност.
Не вярвахме достатъчно в себе си, отново не създадохме добра обстановка и след Швейцария паднахме - казва световния шампион със златните "орлета" и треньор на Чикаго в разговор за сръбския "Блиц".
Велко Паунович е следил внимателно Световното първенство. Не могъл да се радва на успехи на "орлите", защото завършиха турнира още в груповата фаза, но е доволен от добрия футбол на останалите национални отбори и, както казва, организацията на шампионата.
- Минаха 32 дни от най-добрия планетарен футбол?
- Мисля че, генерално гледайки, в полуфиналите и финала отборите от Европа показаха силен и разпознаваем стил, както и определение за игра която е ориентирана на отборни качества. Треньорите с тактиката и избора на играчи така достигаха до най-голямо изразяване. Белгийците показаха, че комбинацията и адаптацията на директния футбол чрез притежание и контрол на топката е нещо което характеризира модерния футбол. С Лукаку играха директно и сгъстено, на бързи атаки. Това е футбол който може да видим в европейските клубове и национални отбори. Технически, тактически и физически силно подготвени играчи - това е модерният футбол. Който предвиди какво ще функционира най-добре в предстоящия мач, той е най-добър. Тактическото обучение и прилагане от мач до мач са комбинация за успех. От друга страна, отборите които са се ориентирали върху индивидуални качества рано или късно отпаднаха. Това се вижда и при Аржентина и при Бразилия. Те се промъкваха до едно време, но отборно не стояха добре. Опитваха да донесат топката до най-добрия играч и бяха предвидими. Не са използвали потенциала. Когато противниците намериха рецепта да спрат индивидуалностите, спираха целия отбор - заяви Паунович.
- Какво липсваше на нашия национален отбор за успех?
- Добре започнахме, държахме всичко под контрол. Жал ми е, че историята завърши както обичайно приключва на Световно първенство... С някаква доза разочарование. Винаги остава този вкус и усещане че сме могли по-добре и че пак не сме подредили всички неща както трябва. Чух от различни страни, че не сме създали добра обстановка. След Швейцария изгубихме вяра в продължаването. А това не трябваше да се случва. Днес няма непобедим противник. Няма играч, който е неудържим, особено на големи турнири. Добре стояхме с Бразилия. Имахме страхотни възможности и можехме да се върнем. Това е футболът. Недей да слагаш на противника медала преждевременно. Бори се докато той не ти честити победата.
- Може би сме надценили нашите играчи?
- Националните отбори са съставени от качествени играчи. Не е като в клуб където липсват ресурси, където отборите искат да се попълнят вертикално. Те правят това за задоволяващо, не за международно ниво. Много по-лесно е да се изтъкнеш в клуб отколкото в националния отбор. В националния отбор нямате проблем с цените на играчите. Тук идват най-добрите играчи на тази държава. Играчи с голям опит, които могат да се противопоставят на звездите. Това можехме да видим когато големи футболисти бяха спирани от силни отбори. Имахме силен отбор, достатъчно опитен отбор. Само трябваше малко повече да вярваме в себе си.
- Игрите на Сергей Милинкович Савич са поставени под голям въпросителен знак след Мондиала?
- Очакванията от Сергей бяха големи, но и от всички нас. Той в първия мач показа добро отношение към екипа и добра форма. Млад момък е и му е нужна помощ от всички страни. Мисля че трябваше да разпределим напрежението върху останалия дял от отбора, не само на Сергей. Както отборът отслабваше с резултатите, така и впечатлението с него бледнееше. Той е бъдещото на нашия национален отбор, трябва и може да покаже повече и тепърва ще израсне в голям играч. Нужна му е подкрепа и да бъде воден, защото е много млад. Аз го познавам добре и му трябва подкрепа сега когато и той е малко разочарован. Трябва му някой да му покаже как да се поучи от своите грешки. - Състоянието в сръбския футбол?
- Генерално мисля че състоянието е същото. На същото място в класирането сме. Звезда имаше супер сезон миналата година. Партизан може да предложи повече. Всички отбори като Войводина, Раднички, Чукарички и Спартак трябва да предложат повече. Да се подсилят и да държат качеството. Това е единственият начин по който можем да поправим нашия футбол. Трябва да повдигнем качеството на треньорите, играчите и специалистите изобщо. Ако направим това, ще повдигнем нивото на първенството и футбола. Трябва да се инвестира в основната материя, а след това и в терените. Ние имаме добри резултати, но не очакваме да направим нещо в европейските турнири. Трябва да се придвижим до по-късните фази и да играем в турнирите директно, а не да преминаваме това тегло. Мнозина се изморяват. Отборите не започват първенството както трябва. Мисля че ни трябва още да влагаме, за да се поместим от мъртвата точка.
- Франция е шампион на света?
- Франция е най-добрият показател на силен отбор и манталитет. Технически обучени, физически надарени. Те събраха всички аспекти на футбола отлично. Не съм имал впечатление да са очаровали като преди осем години, или като испанците или немците на миналото Световно първенство. Липсваше малко вкус в тези победи, но заслужено спечелиха. Усилваха формата през първенството, което правят шампионите.Нямаше дерайлиране и изпъквания на индивидуалности както по-рано. Удържаха отборния дух, сработиха звездите и най-добрият показател на това е тяхното празнуване. Навсякъде отидоха заедно, заедно празнуваха. Създадоха впечатление за истински победител.
- Успехът на националния отбор на Хърватия?
- Аз казах преди Мондиала, че един национален отбор, който никой не очаква, ще стигне далеч. Винаги един такъв отива далеко. Това са отбори, които имат компактност, а които преди началото на Световното първенство са подценени. Никой преди този шампионат не би казал, че Хърватия ще стигне толкова далеч. Но, те са направили добра обстановка. Когато започна Мондиала, всички видяха, че имат силен отбор. При тях отборът изтъкваше индивидуалностите. Не се пригаждаха към него. Имаха този чар, който липсваше на Франция. Показаха хубава картина за себе си и любовта към своя национален отбор. Това е добра вест за футбола и за целия регион, защото показаха хубава футболна идея.
- Лука Модрич е най-добрият футболист на Мондиала?
- Винаги съществуват нюанси в избирането. Решава човешкият фактор. Лука със своето поведение на терена и извън него, както и лидерската роля която показа заслужи тази награда. Все пак той даде вкус на този национален отбор, по този специфичен начин да стигнат така далеко. Вероятно заради това хората, които избират са решили за него. Той напълно заслужено спечели това признание. - Какво остави най-добро впечатление във вас от Русия?
- Най-доброто впечатление остави организацията. Много хубаво беше Световното първенство. Незабравимо. Качеството на мачовете никога не е било по-добро, генерално. Всичко беше незабравимо. Вярвам, че всички зрители са се насладили. Имаше хубави мачове, голове и ходове и което е най-важното всеки мач се решаваше преди самия край. Много емоции, голове, обрати. Спортна подкрепа. Истински спектакъл. Не съм очаквал толкова силно впечатление. От 1982 година гледам първенствата, това определено е най-хубавото първенство.
- Вашата роля във футболна Америка?
- Ние тук движим футбола от точка на която е бил някога. Тук има все повече европейски треньори. Някога бяхме само Патрик Виейра и аз. Сега сме седмина. Футболът е нашия спорт и установихме контрол над играта и определихме стила. Не побеждаваме винаги, но правим компактен отбор. Този сезон имаме по-слаба защита, макар че можем да вкараме доста голове. Това е нещо което много ме мъчи и се надявам, че във втория дял на първенството ще се подобрим. Имаме добра идея и добра организираност и това накара и други отбори да се огледат в нас. Всички искат да контролират играта и бързо да се организират в отбрана. Херардо Мартино е треньор на Атланта Юнайтед. Те имат страшна покупателна мощ, доведоха чудесни индивидуалности и направиха отборна игра. Ние имаме различна философия. Искаме да правим играчи. Довеждаме ги от академии, колежи и ги събираме с опитни играчи и така опитвахме да ги впишем - заключи Паунович.
Нито сянка от Меси и Неймар
- Индивидуалното представяне на Меси и Неймар е най-голямото разочарование за мене. Очаквах да дадат повече на Мондиала. Повече очаквахме и от техните отбори, но те сами не си помогнаха. Роналдо все пак остави голямо и силно впечатление. Впечатляващо е как темпира формата. На най-важните турнири е най-добър. Способен е да решава мачове и да носи отбора - допълни Паунович.
"Катай? Къде сте го намерили този"
Александър Катай записва чудесни мачове в Чикаго?
- Когато доведохме Неманя Николич питаха "Ау, къде го намерихте този", същото е с Катай. Той може още по-добре. Голям талант е. Имам задължението да го "бутам" повече, защото виждам че може. Може да подобри играта когато топката е в притежание и може да търси по-добри решения. Той е способен да премине трима, четирима и да вкара гол от тридесет метра. Може той да бъде по-добър и в други аспекти, защото притежава този талант. Автор: Предраг Джуканович
Среброто на Световното първенство по футбол в Русия и празненството което последва на другия ден в Загреб полека отиват в забрава, но не и ролята на рекламиращия усташството Марко Перкович Томпсън.
Участието на открито проусташкия певец хвърли сянка на големия успех на спортистите.
"Не е минала и седмица от посрещането на хърватския национален отбор в Загреб, събитие което се превърна в най-масовото събиране в историята на независимата Хърватия. Около половин милион души в главния град на Хърватия дочакаха спечелилите сребро на Световното футболно първенство, а атмосферата в града беше величествена - поне до момента докато на сцената с нашите футболисти не се качи певецът Марко Перкович Томпсън", пише хърватският журналист Невен Барович в колоната си за портала Индекс, която пренасяме в цялост и оригинал.
В деня в който всички говореха за общност, "ватрените" на сцената поканиха певеца, който, най-благо речено, предизвиква големи разделения в хърватското общество.
А именно, Томпсън е любим певец на хърватската (екстремна) десница и с това е поляризираща фигура в и така дълбоко разделеното хърватско общество. Че Томпсън е проблематичен и извън границите на Хърватия, показва и фактът, че в последните няколко години са му забранени участия в Австрия, Швейцария, Германия, но и Словения. Особено е интересен последния случай, когато след забрана на концерт на Томпсън в Марибор певецът искаше да го защити - държавният връх. И Пленкович и Колинда тогава застанаха в защита на Томпсън, но без успех.
Въпрос за участието на Томпсън на посрещането на "ватрените" е поставен и на хърватския селекционер Златко Далич.
"Играчите казаха, че искат Томпсън и "Лийепа ли си", и това пеят 95% от хората, а сега 5% от тях биха ни казали, че не може. Пет процента от тях искат да преобърнат всички нас, нека пати на когото му пречи", заяви Далич на въпроса защо Томпсън е бил на сцената при посрещането на "огнените".
Самият Томпсън пък каза, че на посрещането са го поканили Лука Модрич, капитан на "ватрените", и селекционерът Златко Далич. Чуждестранните медии се разписаха за Томпсън, който развали величественото празнуване
Никак не е необичайно, че появяването на екстремно десния певец на посрещането на "ватрените" влезе в погледа и на чуждестранните медии. Така, например, консервативният немски вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг описа Томпсън като "дяснорадикално мекотело и величае фашизма", допълвайки как неговата поява е развалила дотогава веселото посрещане на футболистите.
И угледния Файненшъл Таймс пише как Хърватия си е вкарала автогол с поканата на Томпсън на посрещането на националния отбор.
"Перкович, когото наричат Томпсън по автоматичното оръжие, е националистичен певец който за геноцида и концлагерите по времето на Втората Световна война, когато в Хърватия са властвали фашисти, е пял положително. Той е станал популярен когато Югославия се е хлъзнала във война през 90-те, а неговата първа песен е била за защитата на своето село", пише Файненшъл Таймс.
В чуждестранните медии в последната седмица излязоха десетки статии в които се проблематизира участието на Томпсън на най-голямото обществено събиране в историята на независима Хърватия.
Знаят ли Далич и Модрич какво Томпсън всъщност пее?
Но нищо от това не пречи нито на хърватския селекционер Златко Далич, нито на капитана на националния отбор Лука Модрич, точно както нито на всички онези които на възраженията за Томпсън отговарят с "нека пати на който му пречи" и в неговия опус не намират нищо спорно.
Че Томпсън е симпатизант на усташите е известно отдавна. Например, неговата най-позната песен Бойна Чавоглаве започва с думите "За дом спремни" - усташки поздрав от времената на Независима държава Хърватия, която е управлявал покорният васал на Хитлер Анте Павелич. Томпсън продължава, 23 години след войната, да пее тази песен с този поздрав на своите концерти. Но това не е единствената песен в която Томпсън, увито или открито, хвали усташкото движение.
Томпсън призовава за "спускане на гъста мъгла" - какво мислите откъде му идва тази картина?
В песента Реци, брате мой Томпсън обявява как ще се "отново гъста мъгла спусне", което е ясна алюзия на усташката песен Спустила се густа мъгла, която величае Анте Павелич и усташкото движение.
Носталгия за дядовата риза в песен, която носи заглавие от цитат на Павелич
В песента Люту траву на люту рану, което е почти директен цитат на усташкия лидер Анте Павелич от 1934 година, Томпсън пее "Онази същата наша риза ми приготви, на тавана я сложи, за мене я подготви, ще бъде тя отново и на сина по мярка, както е била на моя дядо и на мен", което е ясна алюзия на черните ризи, които са носили хърватските фашисти по времето на НДХ, съответно на желанието същите ризи пак да се върнат в употреба.
В песента Гени камени, която частично беше изпълнена на посрещането на "ватрените" в Загреб, Томпсън пее: "Лоша е била 45-а, разпръсна ни по света." Защо е за един симпатизант на усташкото движение била лоша 1945, година, която целият свят помни по победата над нацизма и фашизма, не е трудно да се познае. А именно, тогава фаворитите на Томпсън във Втората Световна война загубили, а усташите са побягнали от партизаните и съюзниците и то "по света" (предимно в Южна Америка с немалката помощ на католическата църква).
Най-страшното от всичко - Ясеновац и Градишка Стара
Но убедително най-страшната песен, която Томпсън е пял е Ясеновац и Градишка Стара, песен която величае клането на сърби в усташките концентрационни лагери по време на Втората Световна война.
За каква песен става дума, може би най-добре говори нейният текст:
"Ясеновац и Градишка Стара, това е къща на Максовите месари
През Имотски камиони бързат, карат черните на Францетича Юре
В Чаплина кланица била, много сърби Неретва носила
Ой, Неретво, течи надолу, носи сърбите на синята Адриатика
Кой е можел да замисли лани, че Божич ще празнуват партизани
Кой е рекъл, да го чукаш, че Черната Легия не се връща
Г-жо синска, ако си в състояние, вземи Стипе, а върни ни Франьо
Ой, Рачане, майка ти куче да ебе, и на онзи който гласува за теб
Сияйна звездо над Меткович, поздрави ни Анте Павелич"
Припомняме, Индекс преди пълни 15 години публикува видео, което доказва че Томпсън на свои концерти е пял песента Ясеновац и Градишка Стара, която величае Анте Павелич и усташките престъпления над сърбите. Томпсън, припомняме и това, първо твърдеше, че за това "не се сеща", но недълго след това призна, че тази песен все пак е пял и то, да си послужим с думите на Томпсън, "навсякъде по хърватските площади и зали".
Далич, Модрич и останалите - изслушайте "Ясеновац и Градишка Стара" па отново ни кажете, че няма нищо спорно в Томпсън
След това още веднъж опита да отрече, че е пял Ясеновац и Градишка Стара, а Индекс по този повод още веднъж го кани да ни съди, ако е неистина, че някога е пял тази песен, която величае Анте Павелич и клането на сърби в концентрационните лагери на НДХ.
По този повод приканваме и селекционера Далич и капитана Лука Модрич, но и всички онези, които упорито бранят участието на Томпсън на посрещането което трябваше да обедини Хърватия - изслушайте песента Ясеновац и Градишка Стара в изпълнение на Марко Перкович Томпсън па още веднъж ни кажете, че в неговото участие на посрещането на "ватрените" няма нищо спорно. Автор: Невен Барович, Индекс
На завършилия Мондиал в Русия Сърбия зае 22-о място и от участието си на най-големия футболен форум заработи осем милиона долара.
Скоро парите ще бъдат преведени по сметката на Футболния съюз на Сърбия, а "Вечерни новости" разкриха как ще бъдат похарчени тези средства. Западните съседи завършиха на 22-о място заедно с най-голямото разочарование на турнира Германия, дошла в Русия като световен шампион.
Според предварително постигнат договор, който чрез споразумение е превърнат в официален документ, футболистите и треньорския щаб на Сърбия ще си поделят 40% от наградата за участието на Мондиала, съответно 3,2 милиона долара (ФИФА изплаща парите в американската валута, което е общо 2,74 милиона евро).
Останалите 4,8 милиона долара (4,1 милиона евро) ФСС има възможност да похарчи по възможно най-умния начин. Едно от първите предложения е това което преди няколко дни "Вечерни новости" разследва и посочи като водещ проблем при най-малко 12 или 13 клуба в Супер лигата, а това е отчайващата тревна настилка на стадионите.
Вземе ли се предвид, че поставянето на нова, най-качествена трева струва около 100 000 евро, стига се до сметката че на ФСС този проект ще струва най-малко милион евро, а от него полза ще има за всички, които обичат футбола в Сърбия: от играчи, през треньори, до привърженици и журналисти...
На ход, разбира се, е ФСС, който до миналия сезон дари на много клубове рефлектори, но под тези нови светлини само по-добре се видяха проблемите с инфраструктурата, която нареди сръбските стадиони в категория С, същата в която Сърбия ще участва в най-новия турнир на УЕФА - Лигата на нациите. АНГЛИЯ, ГЕРМАНИЯ, ХЪРВАТИЯ...
Почти всички национални футболни съюзи си служат с модела 40% от общата награда за участието на Мондиала да се изплаща на играчите и треньорския щаб. Този модел ползват хърватите, англичаните, немците, но най-новите информации казват, че Бундестима няма да си раздели нищо от осемте милиона долара, защото са разочаровали и себе си и своите привърженици. ЦИФРИТЕ
8 милиона долара - за участие в груповата фаза
12 милиона - 1/8-финали
16 милиона - 1/4
22 милиона - четвърти
24 милиона - трети
28 милиона - вицешампион
38 милиона - шампион
"Трябваше това да бъде голям момент за Хърватия: показване на национално единство в родината и гордо лице пред света. Но вместо това, празненствата из държавата, организирани по повод успеха на футболния национален отбор на Световното първенство, предизвикаха разделения и критики". Така започва голяма статия на угледния Файненшъл Таймс (ФТ) за сянката, която заради участието на Марко Перкович Томпсън на посрещането на "ватрените", падна върху празненството за сребърните медали, които спечелиха в Русия.
Ето как "Ютарни лист" пренася статията под заглавието "Хърватия си заби автогол след успеха на Световното първенство", която е написала Валери Хопкинс, кореспондент на ФТ задължена за Югоизточна Европа.
"Половин милион привърженици, 12% от населението на Хърватия, дочака на улиците на Загреб играчите при тяхното завръщане от Русия. Влизането на Хърватия във финала на Световното първенство в домашната общественост донесе отдих от теми като пенсионните реформи, икономическите затруднения и масово изселване, докато журналистите в чуждестранните медии обширно пишеха за играчи като Лука Модрич и Марио Манджукич и техните тежки житейски пътища, включително и бягството по време на войните през 90-те. Но, когато певецът Марко Перкович излезе на сцената в Загреб и запя неофициалния химн на националния отбор "Хубава ли си", докато националите зад него се държаха за ръце, атмосферата се промени.
Перкович, познат с прякора Томпсън, който получил по автоматичната пушка американско производство, е националистичен певец, който с одобрение е пял за геноцида по време на Втората Световна война и тогавашните концентрационни лагери, които са отворени когато в Хърватия са властвали фашисти в съюзничество с нацистите. Популярност е придобил във военно време когато е издал първата песен в която като войник брани своето родно място.
В началото на 2000-те години стана истинска звезда, отчасти като реакция на онова което по това време много хървати преживяли като обиди за генералите против които се водил процес в Хагския трибунал. Той величаел бивши военни началници за които имало съмнения за военни престъпления, включвайки фашистки скандирания от времената на Втората Световна война, а неговите концерти са забранени в градове из цяла Европа, включително и в някои в Хърватия. Перкович твърди, че не е фашист, а родолюбец.
Участието на Перкович, на което е дошъл по покана на хърватски национали, извади на повърхността неразрешени спорове в хърватското общество за войната, която продължи от 1991 до 1995, но и за споровете за хърватската роля във Втората Световна война, около която разделението се основава на това кой е бил на страната на фашистите, а кой на страната на победителите, партизаните на Тито. Присъствието на Перкович на посрещането политизира онова което трябваше да бъде миг на общност.
- Това Световно първенство беше фактор на обединение, защото абсолютно всички подкрепяха Хърватия, и в родината и в по-широкия регион, заяви Тена Прелец, учен в Европейския институт като част от угледното "London School of Economics" (LSE).
- Но сега в Хърватия има и горчивина и разочарование защото впечатлението е, че определена политика отново присвои за себе си някои символи, сякаш останалите - онези които не са съгласни с онова което представя Томпсън - не са достатъчно големи хървати, споменава Прелец.
В Хърватия продължава спора за нейната роля във Втората Световна война. Дясно ориентираните военни ветерани през 2016 година поставиха плоча в Ясеновац - място в което е бил концентрационния лагер за който Перкович е пял - с фашистки лозунг. "За дом спремни" (За родината готови) се е използвал в хърватската колаборационистка нацистка държава и често се чува на концертите на Томпсън. Плочата в Ясеновац, в който са убити 83 000 (журналистката не е взела предвид докладът на Държавната комисия на Хърватия, основана през 1945, която в доклад за Международния военен съд в Нюрнберг е съобщила, че жертвите са били между 500 000 и 700 000 - б.р.). сърби, евреи, роми и антифашисти, стоя почти цяла година. Комисията за утвърждаване на допустимостта на лозунга в публичния дискурс го оцени като "противоконституционен, но допустим".
Футболът е допринесъл за създаване на общност в Хърватия и усилване на националната гордост още от спечелването на бронз на Световното първенство през 1998 година, само три години след края на войната против Сърбия (Сърбия не е била във война с Хърватия, а се стигна до насилствено отцепление от Социалистическа федерална република Югославия, б.прев.) и в Босна. Франьо Туджман, който води държавата в първото десетилетие от нейната независимост, беше силно заинтересован за спорта и неговия потенциал за разпространяване на гласа на Хърватия в света.
- Победите във футбола формират националната идентичност еднакво както и войните, говорил е Туджман.
Хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович прегърнала тази теза на Туджман и от трибуните гледа мачовете, включително и финала, облечена в екип с червено-белия "шах". Тая засега не е коментирала участието на Перкович на посрещането, но в миналото е говорила, че той й е любим певец.
За много хървати националният отбор по футбол е "един от най-светлите елементи, които съставят нацията", казва Дарио Брентин, учен който изследва свързаността на футбола и национализма на Балканите за Университета в Грац, в Австрия.
Но, близките връзки на националния отбор и Перкович за мнозина са твърде много. Иван Ракитич публикува "селфи" с Перкович след като той се качи на техния автобус и написа: - Кралят пристигна. Един-единствен. Хайде, Хърватия! Три дни след посрещането, селфито на Ракитич със спорния певец е събрало повече от 640 000 "лайкове" (харесвания).
Селекционерът на националния отбор Златко Далич защити участието на Томпсън, но други казват че особата, която предизвика толкова разделение не е смяла да има връзка с националния празник.
Ефраим Зуроф, ловец на нацисти от Център Симон Визентал, публикува съобщение в което осъжда неговото участие, твърдейки че Перкович "никъде не смее да бъде почетен гост, най-малко на едно от най-големите събирания в хърватската история на което се празнува грандиозен спортен успех", заключва ФТ.
Селекционерът на Хърватия получи четири предложения след Мондиала в Русия и то да води национални отбори.
Хърватия спечели второ място на Световното първенство в Русия предвождана от Златко Далич.
След най-големия успех на "квадратните" в историята селекционерът Далич обмисля дали ще остане на това място, недоволен от някои неща и отношението на хората в Хърватския футболен съюз.
И докато той решава дали ще остане до края на договора, който изтича след Евро 2020, на неговия адрес пристигат солидни оферти.
Далич до сега е получил четири предложения и то не клубни, а на национално ниво.
Египет, Иран, Япония и Узбекистан искат да го видят на мястото селекционер на техните представителни състави.
Както съобщава 24 сата става въпрос за далеч по-добри договори от този който в момента има с ХНС и според който заработва 480 000 евро годишно.
Далич ясно обяви, че парите не са тези, които играят главна роля в неговото решение, но остава да се види дали другите предложени условия и предизвикателството да се докаже в чужбина все пак ще го накарат да промени работното място.
Хърватският футболист Никола Калинич отказа да приеме сребърен медал от Световното първенство, след като беше изгонен от отбора по време на турнира в Русия.
Селекционерът Златко Далич и всички играчи решиха да му дадат медал и то след като Калинич напусна състава заради отказа да влезе в игра против Нигерия (2:0), но нападателят на Милан не пожела да го приеме, съобщават хърватските Спортске новости.
"Благодаря ви, но аз не съм играл в Русия", заяви Калинич и благодари за жеста на всички от националния отбор.
Калинич в следващите дни би трябвало да завърши трансфер в мадридския Атлетико за 20 милиона евро.
Хърватия завърши Мондиала на второ място след загуба във финала от Франция с 2:4, но и така постигна своя най-голям успех.
Завършилият Мондиал в Русия ще остане запомнен като изпълнен с обрати и различни рекорди.
Поред втората титла на френския национален отбор, най-голямото футболно състезание проведено в Русия белязаха различни рекорди - по брой автоголове, отсъдени дузпи, постигнати голове в добавеното време, подавания, които един отбор е осъществил в хода на мача.
На Мондиала бяха отсъдени чак 29 дузпи. Ударът на Антоан Гризман беше последното най-строго наказание на първенството.
Дванадесет футболисти имаха това нещастие да разтресат мрежите на собствения си отбор. Най-голям карък сред всичките със сигурност е хърватинът Марио Манджукич, който даде възможност на "трикольорите" да поведат в големия финал. В Русия 2018 имаше чак два пъти повече автоголове в сравнение с предходния рекордьор, Франция 1998 година, когато имаше шест.
Двадесет и три гола са постигнати в добавеното време, което прави 15% от общия брой голове. Най-голяма полза от добавеното време имаше Бразилия, която в мача от втория кръг на Група Е против Коста Рика постигна головете в 91-ата и 97-ата минута.
Заради употребата на ВАР технологията, дължината на добавеното време значително порасна и средно е била пет минути.
Четири мача завършиха с изпълнение на дузпи - три срещи от 1/8-финалите - Испания - Русия, Хърватия - Дания, Колумбия - Англия, както и 1/4-финалът Русия - Хърватия, с което е изравнен предишния рекорд.
Хърватският национален отбор е първи в историята на СП, който преминава три фази на елиминациите след продължения и дузпи (Дания и Русия след дузпи, Англия победена в продълженията).
"Червената фурия" направи 1029 подавания в мача с Русия, което се оказа ялово, тъй като Сборная продължи в 1/4-финалите след дузпи.
Футболистите на Франция във финалния мач имаха 39% притежание на топката, което не им попречи да постигнат четири гола. Никога досега не се е случвало световен шампион да има толкова малко контакт с топката.
Още един куриоз е фактът, че триото великани (Бразилия, Аржентина, Германия) с общо 11 световни титли не стигна до полуфиналите.
Индивидуални постижения
Белгийският полузащитник Еден Азар в 1/4-финалния мач против Бразилия записа десет успешни дрибъла от същия брой опити.
Френският тийнейджър Килиян Мбапе заблестя в няколко категории - най-млад френски играч в мач и стрелец във финал на световния турнир както и нападател с най-много успешни дрибъли на Световното първенство (32).
Египетският вратар Есам Ел Хадари (45) е най-старият участник в мач на Мондиал.
Мексиканецът Рафаел Маркес в Русия записа участие на пето Световно първенство, с което се придружи към своя сънародник Антонио Карбахал, немеца Лотар Матеус и италианеца Джанлуиджи Буфон.
На Мондиала в Русия арбитърът от Узбекистан Равшан Ирматов свири на два мача, от общо 11 двубои на които е делил правдата на световни първенства. Дебютира през 2010 година в ЮАР.
Хърватският футболист Никола Калинич, все пак, ще получи сребърен медал от Световното първенство в Русия въпреки че беше изгонен от отбора в хода на турнира.
Селекционерът Златко Далич отстрани нападателя на Милан, защото в мача против Нигерия (2:0) на старта на Мондиала отказал да влезе в игра, а Хърватия стигна до финала и се постави въпроса дали ще получи медал и решението било на играчите.
"До колкото знам Никола Калинич с решение на отбора и селекционера също ще получи медал", заявиха от Хърватския съюз, съобщава Вечерньи лист.
Калинич за националния отбор на Хърватия досега е изиграл 41 мача и е вкарал 15 гола.
21-ото Световно първенство по футбол е в историята, а сякаш беше вчера, както би казал начинаещ творец на лафове. Един месец в който най-популярният спорт властваше над всички краища на земята. Имаме нов шампион, нови рекорди, нова футболна мода, много спомени и някои новости в правилата на играта и тяхното съблюдаване.
Много се изговори и изписа дали Русия ще може да организира турнира на световно ниво, да осигури безопасността и спокойствието на зрителите и гостите в 11-те града домакини на мачовете. За щастие се размина без терористични атаки и сериозно насилие около и на стадионите. Напротив мненията бяха предимно положителни и похвални. Колкото и да не им се харесва на някои, че е така. Фактите са такива - 3 031 768 зрители на 12-те стадиона изгледаха 64 мача - средно по 47 371 на двубой.
Времето в най-голямата страна на света също беше за футбола, в много малко мачове валя дъжд, за да не слушаме типичните за нашия регион оправдания - "Лошите атмосферни условия попречиха на момчетата да разгърнат потенциала си". Относно състоянието на тревата на терените - също не се видя забележка или да липсват чимове. (Нека си спомним как експресно французите ремонтираха по време на Евро 2016).
Видяхме 169 гола или 2,64 гола на мач. Единственото нулево равенство в целия турнир сътвори шампионът Франция с Дания в последния кръг на груповата фаза. Голмайстор стана Хари Кейн с шест гола (три от дузпа, един от рикошет и два от половин метър пред вратата). Не можем да се оплачем от голова суша или от скука.
В Русия за пръв път в историята технологията навлезе във футбола на най-високия форум - ВАР можеше да се употребява в 4 случая. Четирима съдии в тъмна стаичка консултираха колегите си на терена относно спорни ситуации и препоръчваха разглеждането им отново. Това даде и исторически резултат - първенството с най-много дузпи - 29 (22 бяха отбелязани). А първата присъдена с помощта на ВАР беше за... Франция, както и последната във финала - още един исторически момент.
Откъм дисциплина турнирът премина под девиза Честна игра - само един директен червен картон - на колумбиеца Карлос Санчес в първия мач от Група Н с Япония. Останалите два дойдоха след втори жълт - Боатенг от Германия и Смолников от Русия в двубоите от групите срещу Швеция и Уругвай. Похвално постижение с оглед на преобладаващо защитната игра на отборите като цяло. Направи впечатление, че съдиите трудно показваха и жълти картони, било за нарушения или особено за симулации. Явно е имало директиви преди началото да се сдържат да бъркат в джоба.
А хората в черно със свирките и на този турнир породиха доста спорове и гняв. Освен че трябваше да свикват с наличието на ВАР, някои се възползваха и от правото си да го пренебрегнат. Най-големият гаф на груповата фаза дойде в Група Е, когато немецът Брих при очевидно събаряне на сръбския нападател от двама швейцарски защитници в наказателното поле отсъди... нарушение в атака?! От стаята с ВАР му е предложено да преразгледа ситуацията, неговият отговор е, че е доволен от решението си. Самодоволството му доведе до там, че свири само веднъж на турнира. Другата балтия дойде в най-неподходящия момент - на финала. Аржентинецът Питана се чудеше дали Франция или Хърватия биха родината му по-звучно и явно балканците спечелиха - съмнително нарушение от което падна автогола на Манджукич и скандална дузпа с виновник Перишич при 1:1. А дори гледа ситуацията на монитора зад тъча. Интересна е тази видеосправедливост... Всеки вижда каквото му се иска. И сто камери да снимат, решението се взима от човек и тук идва края на всеки размисъл за върховенството на правдата.
В Русия освен, че видяхме хубави жени по трибуните, но ФИФА ни отне и тази радост като забрани да ги показват в ефира, наблюдавахме и промяна на модата/тактиката във футбола. Куриозно е, че Италия не игра, но повечето от 32-та отбора в турнира играха с философия близка до нейната за футбола. А както написа един хърватски журналист преди турнира - Италия е единствената страна, която е по-красива от футбола си. Защита и пак защита. Отмина времето на притежанието на топката, концепция изхабена като испанския национален отбор, който само го доказа с отпадането си на първо ниво в елиминациите. Вече никой не я иска. С охота чака и се отбранява. Дойде времето на крепостните укрепления и бегачите по крилата, които да довършват съперника. Така се става и световен шампион - играеш 70% от времето на 30 метра пред своята голлиния - блъскаш я напред и там бързите крака оправят сметката. В подобен шаблон не влязоха шепа отбори, а само Белгия се награди с медал за тази смелост.
Анализите кой накъде и колко е изтичал ги оставяме на дълбоките специалисти по моторика на организма. Добрите играчи могат и с две крачки да решат мач, слабите могат да си тичат колкото искат и да не стигнат никъде. Интересното на това първенство беше ренесансът на британския тъч - далекобойно хвърляне на топката от което се създава ситуация понякога по-добра и от след ъглов удар. Исландия и Дания го демонстрираха най-успешно, но и други се пробваха усилено. А при статичните положения англичаните не оставиха конкуренция - 9 от 12-те им гола дойдоха след дузпа или ъглов удар - 75%! Стигнаха и по-далече отколкото са сънували, но без гол от игра няма медали - №4. От всички срещи само те и белгийците играха два пъти - 1:0 и 2:0 за "Червените дяволи" - и когато имаше и когато нямаше значение. Не се живее само от центрирания, поне не и извън Острова.
Световното започна с 5:0, а след това видяхме само още две изразителни победи - 6:1 за Англия над Панама и 5:2 за Белгия над Тунис. Така наречените аутсайдери вече не са толкова наивни и боси. Не са и груби, нямаше нито едно влизане което да доведе до сериозна контузия на съперник. Бореха се колкото им позволиха силите. А голът на Панама във вратата на англичаните, първи в историята на страната на Мондиал, донесе огромна радост на привържениците им на стадиона и в родината. За да ни припомни, че футболът е страст и радост. Напук на факта, че 32 отбора си разпределиха 400 милиона долара награден фонд. Така че за панамците участието се позлати и без да излизат въобще от групата. Всеки отбор с тяхната съдба прибра по 8 милиона. Не е лошо, плюс удоволствието от три мача на най-голямата сцена.
Елиминационната фаза предложи драма, продължения, дузпи, обрати. На евентуален 1/4-финал можеше да се случи сблъсъка Меси - Роналдо. Размина се и за двамата. На 1/4-финалите и Неймар помаха на купата. Индивидуалностите се предадоха пред отборната игра. Домакините от Русия, отписвани още преди да се е започнало, стигнаха до Топ 8 и отпаднаха едва на дузпи, но и така зарадваха достатъчно страната и възродиха футболната й страст. Сърцатите уругвайци също напуснаха борбата на тази фаза, осакатени сериозно от липсата на героя си от 1/8-финалите Кавани. Упоритите шведи доказаха, че дисциплината и хладнокръвието постигат резултати и нямат причина да са недоволни от представянето си.
Шампионът - 20 години чакане за французите свърши. С отбор събран предимно от момчета, които са деца на африкански имигранти или са родени във френски територии на доста километри от страната, "петлите" се домогнаха до втората си титла. Така се изравниха с Аржентина и Уругвай - отборите, които отстраниха на 1/8- и 1/4-финалите. 2:1 с Австралия с дузпа и автогол, 1:0 с Перу, 0:0 с Дания в един срамен мач, 4:3 с Аржентина, 2:0 с Уругвай - от статично положение и вратарски гаф, 1:0 с Белгия - от ъглов удар, 4:2 на финала с Хърватия - автогол, дузпа и два идентични гола през второто полувреме. За пръв път на финал видяхме един и същ играч да бележи автогол и гол, както и автогол изобщо в спора за титлата. С игра съставена от скупчване на 15 метра пред наказателното поле и чакане да се изнесе бързо топката през Гризман или Мбапе. Напълно достатъчно за спечелване на Световното - въпреки малоумната грешка на вратаря ти на финала. За 7 мача французите вкараха 14 гола (всъщност 12, 2 са автоголове) и допуснаха 6, т.е. по 2 на мач в чуждата и по по-малко от 1 в своята врата. Да им е честито. Балканското участие
Хърватия е сензацията на шампионата с голямо С. "Ватрените" се паднаха в група с Нигерия, Исландия и Аржентина. Казано другояче - отбор от млади и здрави африканци, с добра техника и немски треньор, Исландия - отборът който ги прати на бараж с Гърция, като спечели квалификационната група за Световното и Аржентина, която се дирижира от Меси. Започнаха неубедително - 2:0 над Нигерия с автогол и дузпа, без да покажат много. За разлика от старта, вторият мач директно влезе в историята на световните първенства - 3:0 срещу Аржентина, а можеше и да е повече. Ребич, Модрич и Ракитич разнебитиха южноамериканците, а само гредата ги спаси и от по-голям резил. А в лагера на хърватите се заформи и скандал, като след първия мач беше изгонен нападателя Никола Калинич. Отказа да замени Манджукич в края срещу Нигерия и треньорът Златко Далич му връчи билета за вкъщи. Побоят над Меси и компания накара хората да се загледат повече в балканците. С осигурен 1/8-финал и с 9 промени в състава победиха и Исландия с 2:1 в последния мач от групата, като можеха и да не си дават никакъв зор.
В 1/8-финала с Дания падна най-бързия гол на турнира (57 секунда) и то в хърватската врата - 0:1. За техен късмет Манджукич още в 4-ата възстанови. Всичко вървеше към дузпи, когато в 116-ата минута Нестор Питана (по-късно ще свири финала) с помощта на ВАР даде дузпа за балканците, а капитанът Лука Модрич стреля слабо и Шмайхел спаси. При дузпите герой стана вратарят Даниел Субашич като спаси три дузпи! 3:2 и 1/4-финал.
А в него съперник - домакинът Русия. 80% от стадиона беше против тях и отново изостанаха в резултата. Пак реагираха бързо и пак завършиха 1:1 в редовното време. В продълженията поведоха с 2:1 и се виждаха на полуфинал, когато руснаците в 117-ата минута изравниха за 2:2 и пак дузпи. А там отново Субашич - едно спасяване и един неточен удар на Сборная - 4:3. Хърватия изравни най-доброто си класиране на световни финали - отпреди 20 години - влезе в Топ 4. А "ватрените" отидоха на първенството с треньор назначен преди последния мач от квалификациите, със скандали около футболния си съюз и най-големия клуб в страната, съдебни дела срещу национали, без никакви очаквания в обществото.
В 1/2-финалите ги очакваше Англия, която също замина без обичайните медийни помпи за голям успех. "Трите лъва" надушили възможност да спорят за титлата след 52 години полетяха в петата минута, когато поведоха в резултата. Но се удариха в балканските момчета, които искаха да надминат своите идоли, носители на бронзови медали от Мондиал 98. Перишич изравни за 1:1 през второто полувреме и за трети пореден път губещите хървати отидоха в продължения. А за разнообразие Марио Манджукич съкрати драмата на дузпите с точен удар в 109-ата минута за 2:1 и исторически финал.
Първата балканска държава, която спори за най-ценния трофей във футбола. Всички очакваха хърватите да нямат сили заради цял мач, който изиграха допълнително - 3 х 30 минути. Да са изчерпани физически заради продълженията, психически заради дузпите и изоставанията в резултата. На Лужники в Москва се видя в кой е силата и волята. Въпреки спорното нарушение и автогола, "ватрените" пак изравниха. Играеха по-добре, имаха повече положения и тогава се случи дузпата, която Питана видя на екрана на ВАР. А след нея вече нищо не беше същото. Не че се уплашиха от 1:2 на почивката. Ребич можеше веднага след старта на второто да направи 2:2, но Лорис спаси. После два гола на Погба и Мбапе с удари по земя от границата на наказателното поле и тук вече се виждаше катастрофата. Докато Манджукич не преследва една наглед безнадеждна топка толкова упорито, че накара високомерния Лорис да направи най-тъпата грешка в историята на финалите на Световно и намали на 2:4. Головете свършиха тук, но добрата игра на хърватите продължи до самия край. Опитваха се, но вече и точността не им беше съюзник. Това е най-резултатният финал на Мондиал от този през 1958 - цели 60 години! Видя се кой играеше футбол и кой се беше окопал в землянката си и хвърляше гранати в противниковата половина. Но старото клише гласи, че историята помни победителите. А как са победили с времето се забравя. Сребърните медали за Хърватия са най-голямото постижение за балканска страна, след като досега бронз имахме ние и те през 1994 и 1998 година, както и Югославия на първия шампионат през 1930.
7 мача - 3 победи - 3 равенства - 1 загуба с голова разлика 12:8 с головете в продълженията 14:9. Два от головете допуснаха от дузпи - с Исландия и Франция.
Другият участник от нашия регион беше Сърбия. Западните съседи бяха в Група Е с отборите на Бразилия, Швейцария и Коста Рика. Откриха турнира с победа срещу Коста Рика с 1:0 с гол на Коларов от пряк свободен удар. Във втория мач с Швейцария започнаха силно с бърз гол за 1:0 на Митрович, а през второто полувреме допуснаха изравнителен гол след силен удар на Джака. В 66-ата минута голмайсторът Митрович беше повален с борчески прийом от двама противници в наказателното поле, но се оказа, че той ги е натръшкал според критерия на съдията. Така вместо дузпа и възможност за 2:1 - жълт картон?! И при 1:1 до самия край сърбите имаха предимство в класирането, но в противовес на духа на първенството не се подредиха всички зад топката и да чакат края. Пред идващия мач с Бразилия търсеха шест точки, което осигуряваше минаването на групата. Швейцарците се възползваха чрез контраатака и в 90-ата минута отмъкнаха точките с 2:1. Мачът освен заради най-очевидната неотсъдена дузпа в турнира се запомни и с най-откровената провокация, която няма нищо общо с футбола. Всичко се размина с финансови глоби, като и те бяха по-големи за сърбите. А срещу Бразилия беше ясно - всичко или нищо. С по един гол във всяко полувреме бразилците се наложиха с 2:0 и сложиха край на участието на Сърбия в турнира. Куриозното е, че сърбите бяха отбора с най-висок ръст на турнира, а именно гол с глава окончателно ги довърши. Имаха своите възможности за 1:1, но ги изпуснаха, а с тях и възможността да играят поне още един мач по терените в Русия.
3 мача - 1 победа - 2 загуби с голова разлика 2:4.
Общо - 10 мача - 4 победи - 3 равенства - 3 загуби с голова разлика 14:12 (с головете на хърватите в продълженията - 16:13).
Така от общо 64 мача на турнира в 10 имаше участие на балканци, като едните се прибраха със сребърните медали от Русия.
Най-добрият футболист на Световното първенство е Лука Модрич - капитанът на Хърватия. Лидер, който изведе отбора си до исторически финал и най-големия спортен успех на родината си. Техничният халф затвърди реномето си на истинска класическа "десетка", която носи на гърба си.
Спасибо
Мачът на турнира - Белгия - Япония от 1/8-финалите. Футбол от световна класа, истинска реклама за спорта и наслада за окото. Очакванията бяха Белгия да няма затруднения с азиатците. Каква заблуда. Техничните и бързи "самураи" експлодираха в началото на второто полувреме в 55-ата минута водеха с 2:0. Не само това. Не се виждаше как белгийците ще се измъкнат от положението. Кагава дирижираше японската игра и подаваше с прецизност на японски компютър. Тогава един повече случаен отколкото изработен гол на Алдервейрелд съживи "Червените дяволи". Напипали слабата точка в Япония - центриранията - Фелайни набързо доведе нещата до 2:2. Продълженията се виждаха, когато японците изпълниха наивно един ъглов удар. Куртоа улови високата топката, пусна я от ръка на съотборник и последва контраатака, която завърши с гол на Шадли за 3:2 и пълен обрат в последните секунди на добавеното от съдията време. Японците и голяма част от футболния свят гледаха с недоумение какво се случи. Първите си заминаваха за вкъщи, вторите бяха лишени от 30 минути зрелище. А по-късно се разбра, че японските играчи, както привържениците им, които си почистваха трибуните след всяка среща, са почистили съблекалнята до блясък и са оставили послание за домакините - Спасибо (Благодаря). Имаше хубави моменти по руските стадиони - и други агитки си чистеха, противникови привърженици седяха един до друг без изцепки, но жестът на съкрушените японски футболисти надмина всичко и даде голям урок по човещина и уважение. А това надхвърля размерите и на безграничния футбол.
Сбогом на футбола и Световното първенство каквито ги познавахме
И да, Русия заслужи едно Спасибо - за организацията, труда, стадионите, мирната обстановка по трибуните и около тях, футбола. Но футболът вече никога няма да е какъвто го познавахме. Това го видяхме именно на този Мондиал. Въвеждането на ВАР е само в начален етап, с времето ще се усъвършенства и разшири. Вече няма да има гол с Божията ръка (на Марадона на Мондиал 86) или "невидяна" игра с ръка на Костакурта (2 пъти на Мондиал 94 в полуфинала с България). Ако е в името на справедливостта - добре дошло, ако ще се гледа през пръсти на някои, скъп безсмислен лукс. А следващото Световно първенство през 2022 година ще е зимно. 92 години след първия шампионат на планетата - лятото вече не е сезона за месец горещи футболни страсти. Както и за пръв път ще се проведе в пустинята - буквално. Домакин ще е Катар, а отборите вече няма да са 32, колкото са от 1998 досега. Футболът еволюира с времето около себе си. Огромната му популярност привлича и много спонсори, рекламодатели и всичко останало свързано с печалба. Повече отбори - още повече интерес - още повече пари. Схемата е проста и изглежда работи. С класическото откъм времеви период Световно първенство се приключи на 15 юли 2018 година. А с класическото по футболни параметри още на 15 юни, когато хората от тъмната стаичка се намесиха за пръв път.
