Ел Команданте!

Може би Вуядин Савич е ендемичен вид, който на това ниво може да играе само в Звезда, но и след "Емирейтс" е ясно, че той е капитан, лидер, или командир на отбраната, както обичат младите да казват.

Вие които се декларирате като привърженици на Цървена звезда, или които я следите, бъдете почтени към себе си! Върнете се в края на юни когато беше оповестено, че Вуядин Савич се завръща в родния клуб като капитално защитно подсилване. Сетете се за своите публикации в социалните мрежи, или дългите разговори на бира или кафе... Заради звездашкото родословие, онова което представлява Душан Савич в историята на "червено-белите", високият защитник не беше дочакан с гилотина, нито е бил сечен с острия нож на осъждането.

Но всички в него са виждали крайно решение, защото след не точно впечатляващи сезони в чужбина, се вярваше, че той може да донесе на отбора само усещане за принадлежност. Пристрастеност за Цървена звезда и нищо повече...

Който е мислил различно или лъже, или е вярвал в европейския блясък на Звезда повече от Владан Милойевич. Макар че е имало и такива коментари.

"Не знам защо хората толкова критикуват Вуядин. Къде са го гледали през всичките тези години. Аз съм убеден, че и с един крак е по-добър от Фибел и онези, които играха в предходните сезони", ни каза един колега, който сам признава, че е субективен когато става дума за Савич.

Имаше и подценяващи коментари до такава мярка, че Вуядин като влиятелен туитъраш може да води социалните мрежи на клуба, който неизмерно обича.

Когато започна да обира високите топки "както чума деца" по време на европейските квалификации отново малцина вярваха, че това е този Вуядин Савич. Впечатлението от неговия първи мандат на Маракана, когато не беше постоянен, беше по-силно от гласовете, че Цървена звезда е получила командир на отбраната... Той само играеше и разпозна момент на голям преход в най-трофейния сръбски клуб. Своята главна роля в защитната четворка не разбра като единствено задължение на терена. Сравненията не са уместни, защото играч какъвто е Видич се ражда веднъж на сто години, но в съблекалнята е имал влиянието на намръщения ужичанин. Отваряше очите на чужденците щом започваха да заспиват на лаврите на европейските успехи и подчертаваше, че носят екипа на голям клуб. Понякога това правеше и извън шаблона - брилянтно и тарикатски. Така както е научен в момчешките дни на северната трибуна.

Младите съотборници в него видели по-стар колега с който могат да се пошегуват. Но само в отредени моменти и само в малки количества. На практика, Савич е бил обединител на различни характери, продължена ръка на Владан Милойевич... А когато се поставите така обичайно ви се - връща.

Можем да поставим нещата и по друг начин. Може би Вуядин Савич е ендемичен вид, който на това ниво може да играе само в Звезда. Защото, съмняваме се, че в цветовете на друг клуб ще тръгне с глава право към бутонките на Джак Уилшър, и то когато е бил в положение на немощ. Всичко това е може би... Чисто предположение. Факт е само, че Савич в този момент е капитан на Цървена звезда без лента.

Ел Команданте!

Лидер на отбраната, както обичат да казват Филип Стойкович, Неманя Радонйич или Марко Гобелйич.

Тази черта на командир, което също е така важно, синът на Душан Савич не показва само в съблекалнята, нито неговите приказки за звездашството имат само опори в теорията. Защото, когато някой се държи така, когато в непосредствена комуникация разбива картината за себе си (широката общественост преди Звезда го смяташе за туитъраш, който се огласява за всички обществено-политически теми), тогава обичайно блести в мачове с голямо напрежение. Защото понякога не е важно какъв играч си, а какъв човек си, както би казал Михайло Андрейевич в онази известна сцена от "Монтевидео, Бог те видео".

Онова което показва на терена граничи със защитната перфектност. Не се наигра в Бордо и Уотфорд, но се е научил да скрие - недостатъците.

Не получи скорост с годините, но събра опит и се научи да се позиционира така сякаш е школуван в някоя италианска академия.

Не е станал (още) защитник от калибър за национален отбор, но е разбрал да разпознава ситуациите, да не прави разправия заради разправията, а само когато усети, че отборът е на апарати. Така беше в Краснодар по време на продължителните атаки на домакина в края когато, изглеждаше на пръв поглед, грабна за врата Смолов. И даде време на отбора да поеме въздух.

Лафата, Смолов, Родионов, Жиру са само някои от нападателите, които не са се наиграли срещу Вуядин Савич. Дори са били скрити и победени във въздуха. В края на краищата, дори и най-строгите привърженици на Цървена звезда ще си спомнят, че през това време е загубил само два дуела, които трябваше да спечели. Срещу Сума и Жиру в началните фази на мачовете.

Само още вместо гредата да беше уцелил мрежата на Арсенал това би била чиста митология, превъртане на играта.

Написахме, веднага след мача в Лондон, че Льо Талек заслужи доживотен договор и още много като бонус. Може би Савич е правилният адрес за нещо такова. Защото в близко бъдеще Звезда не трябва да гради отбор около Вуядин, но може да гради правила на поведение и атмосфера в съблекалнята. По това беше познат, примерът работи, Ненад Милияш.

Защото ако Вуядин Савич се хвърля с глава срещу бутонка, тогава и Неманя Радонйич трябва да следва играча в защита. В противен случай няма да го има.

Ако Вуядин Савич може да играе отвъд предела на болката, тогава това може и Гейлор Канга. В противен случай няма да го има.

Ако Вуядин Савич каже, че се отива на театър. Тогава - така и ще бъде.

Защото в момента Вуядин Савич е - Ел Команданте.