Постът селекционер на националния отбор на Сърбия от днес е свободен. Изпълнителният комитет на Футболния съюз на Сърбия гласува за смяна, както се казва "прекратяване на договора по взаимно съгласие" с Любиша Тумбакович на днешното заседание.
"Орлите" ще бъдат без селекционер, тъй като ФСС още не е успял да намери нов стратег или да договори условията с него. Следващият мач е чак през март догодина, а в сръбската футболна централа смятат, че има време да се намери подходящия човек, който би повел отбора в световните квалификации.
Така след година и половина безславно завърши мандатът на Любиша Тумбакович на поста селекционер. Дълго, почти 20 години фигурира като кандидат, а когато получи шанс - не успя. Ако за неуспеха в квалификациите за Европейското първенство не може да му се брои като провал, защото пое състав в много трудно положение след катастрофата срещу Украйна, то пълният провал и поражението от Шотландия насред Маракана във финалния бараж е.
Имаше повече от година Тумбакович да подготви състава за двата мача от плейофите в Лигата на нациите, с Норвегия в Осло беше почти съвършен, а когато всичко трябваше да завърши с победа над Шотландия, която никой не поставяше под въпрос, "орлите" изиграха скандално лош мач, в който и до продълженията достигнаха с гол в последната минута.
Този грях на Тумбакович не беше простен и щом съдията свири за край от ФСС дойдоха сигнали, че селекционерът ще бъде уволнен.
Кой ще е следващият селекционер остава отворен въпрос. Кандидат номер едно е Владан Милойевич, за когото обаче трябва да се плати голяма неустойка на неговия клуб Ал Ахли. Все повече растат шансовете на Саво Милошевич, който преди няколко месеца напусна Партизан с посланието, че никога повече няма да работи в сръбския футбол. Но, не би било първи, нито втори или трети път Милошевич да си промени мнението.
В Съюза са готови да преговарят и с кандидати от чужбина, макар че двамата досегашни чужденци селекционери на пейката на Сърбия бяха тотални грешки, Дик Адвокат не изчака и до половината на квалификациите на скамейката.
Който и да се хване за работа след Тумбакович ще има пъклено тежка задача, защото първите два мача на пейката може и да са решаващи в надпреварата към Световното първенство, защото Сърбия през март първо посреща Република Ирландия, а само четири дни по-късно Португалия. Всичко освен четири точки би довело "орлите" до ситуация още след 180 минути игра да са в изоставащо положение.
В галерията от рисунки по стените в горната част на Дорчол, квартал на Белград, своето място вчера получи и Диего Армандо Марадона, на стената на сграда на ул. Страхинича бана.
Артистичната почит към футболната икона е подписана от привърженическата група на Партизан "Гробари Дорчол" (ГД).
Затова Ел Пибе е нарисуван в черно-бял екип, под небе в цветовете на аржентинското знаме.
В края на краищата, цветовете не са и важни, защото - любовта и уважението не познават нито цветове, нито граници.
От години футболните поклонници в Сърбия се надяват на това, начело на ФСС да видят някое добре познато лице. И може би още няма да се случи, но Неманя Видич нанесе голям удар на актуалното ръководство начело на Футболния съюз на Сърбия. Славният сръбски защитник в отворено писмо жестоко нападна президента на ФСС Славиша Кокеза и неговите колеги за чието напускане от дни се спекулира.
Видич, както казва в писмото към което има и видео като потвърждение на автентичността на мейла, усетил нужда да каже всичко, което му е на сърце след последните мачове на националния отбор на Сърбия. Започва с "Достатъчно вече". И след това тръгва да изброява всички "успехи" на ФСС. С ясно посочване с пръст: отговорността за всичко лошо в сръбския футбол е точно в канцелариите на Теразия.
Съобщението на Видич представяме в цялост, след като получихме потвърждение от много места, че наистина той го е изпратил.
"Достатъчно вече!
Имам нужда да кажа онова което ми е на сърце и да споделя своето мнение с обществеността.
Тази система е деструктивна и краткосрочна. Харчи футболните работници, истинските футболисти и треньори са за кратка употреба, поставя хора на функции със съмнителни намерения.
Цялата система работи в интерес на мениджъри и функционери, а не в интерес на футбола. Разрешава на хора, меко казано със съмнителни биографии, да печелят огромни пари. Система, която сменя треньор, който се класира на Световно първенство?!
Футболистите и треньорите са осъдени да сътрудничат с такива хора, защото, за съжаление, те са тези, които решават за тяхната съдба. Учат децата, че за пътя до успеха е важно кой е твой мениджър, а кой треньор, защото качеството не е мерило, нито футболно, нито човешко.
Такъв начин на функциониране започва от младежките категории. Докато играч стигне до първия отбор той е научил всичко противно на онова което трябва да му създава емоция и уважение към екипа, който носи (спортен и отборен дух, честна игра, да играе най-добрият...). Едва когато това се промени, тогава всеки играч ще се бори да играе в такъв национален отбор! Както казва нашият народ: "Както сееш, така и жънеш".
Такава система трае вече дълъг низ години. Казват, винаги играчите и треньорите са виновни, което е и логично, но не защото не са добри футболисти, а лоши хора, не искат да играят за националния отбор. Нито един треньор/селекционер не е струвал в последните 20 години, дори и когато се класира на Световно първенство! Но тяхната система продължава да е добра!
А от чия система е излязъл този кадър?
Да ви е срам!
Обаждат се винаги послушковци, които критикуват последиците, а не причината за проблема, и така бранят президента и гнилата система от която самите имат корист от години, а не споменават "успехите", които е постигнал президента на Съюза (нередовността на първенството, неспортните отношения между Звезда и Партизан, с това и разделения в обществото, задълбоченото недоверие в сръбския футбол и съдийската организация, да не говоря за "успехите на националния").
Способните хора при нас във футбола са онези, които манипулират системата и закона! Само ги питайте откъде са им парите и как са ги спечелили!
Докато това не се промени - няма напредък!
Баш ме интересува кой ще е следващият специалист, който ще се обади да защитава такава система."
Функцията на Славиша Кокеза във ФСС никога не се е люляла така. Защото който каквото и да мисли, малко хора в сръбския футбол имат дума с по-голяма тежест от тази на Видич. И не се съмняваме ни най-малко, че има малко хора с по-голяма подкрепа сред народа.
Остава само да се види, означава ли това, че Видич би могъл да се върне в сръбския футбол? Или само реши да оголи истината?
Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира.
Пътувай, Европо, на нас ни е добре, таман както сме заслужили. Наистина сега вече малко е изтъркан този стих на Джордже Балашевич, твърде често се използва, но в този ден е двойно точен.
Европа пътува без Сърбия и двадесета година подред. Ще продължим да събираме, ще стигнем до 24 години без участие на сръбския национален отбор на първенство на континента. Машала... Точен е онзи втори дял: както сме заслужили, така сме и преминали. Онова което отборът на Любиша Тумбакович прави на терена 90 минути в мача против Шотландия трудно би могло да се назове играене на футбол. Онова беше някакво статистване, игра в опит с твърде малко докосвания на топката и още по-малко, минимално, подавания напред.
Шотландия е тази, която 90 минути държеше конците на играта. Насред Белград. Насред Маракана. Надтича, надигра, беше по-силна от пухкавата Сърбия. Какъв пъкъл на терена... Едва в 30-те минути продължения "орлите" заприличаха на нещо, но твърде малко беше това, за да се заслужи втори гол и класиране на Европейско първенство.
Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира. Това се видя от всеки ход, а особено от онези "милиард" върнати топки към вратаря. Няма във футбола по-опустошителни сцени от онези когато топката от противниковото наказателно поле с три подавания се върне на своя вратар. Това е бяло знаме във въздуха, предварително подписана капитулация.
Някой ден преди мача писахме: три ключови неща за победата на "орлите" над Шотландия са концентрация, търпение и храброст. Концентрация нямаше, толкова грешки, толкова грешни решения на терена... Нямаше и търпение. Освен в чакането в своята половина противникът да направи някаква грешка, па да я използваме. Но търпение да се пази топката и да се градят атаки - никак. А храброст? Нито корен! Нито парченце! Очаквахме, че Сърбия ще е тази, която ще е пред наказателното на съперника и ще го държи в шах докато не постигне гол. Да не даде на съперника да диша, с висока преса ще кара противника да изритва дълги топки с палец и да има минимално притежание. Нищо, абсолютно нищо от това вчера на Маракана.
Една от често цитираните фрази на отец Тадей е "Каквито са ти мислите, такъв ти е животът". Що се отнася до този мач с Шотландия, бихме казали: "Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът".
Отборът от Острова дойде на Маракана с ясно намерение, което личеше от всяка тяхна дума в дните преди мача. В началото беше малко чудно, изглеждаше и арогантно, но шотландците в тези няколко дни подготовка никак не се занимаваха със Сърбия. Изявления даваха селекционерът, сегашни и бивши играчи, но приказки за съперника почти нямаше. Сякаш играеха помежду си.
Шотландците говореха, че това е най-важният им мач от 22 години, мечтаят за път до ЕП, че искат да одушевят нацията, която "гореше" в дните преди мача. Всички говореха, абсолютно всички, че целта им е да излязат на терена и да дадат всичко което могат, да накиснат екипа с последната капка пот, па и ако загубят, да излязат от терена с вдигнати глави, защото биха знаели, че са дали всичко и нямат за какво да се упрекват. Да могат да се погледнат в огледалото със спокойни души.
Шотландия не само говореше, а и така игра в Белград! От първата до последната секунда. До последната дузпа. Гризеше, късаше, гонеше сякаш животът й зависи от този мач. Защото така играят гладните и искащите. Онези, които искат не да са юнаците на нацията, а да разнежат нацията. И затова изглеждаше временно, че момчетата в тъмносините екипи са повече на терена, навсякъде стигаха, взимаха всяка топка, нямаше къде да мине покрай тях. Сякаш Адриановия вал беше съграден в центъра на терена.
И най-важното нещо: Шотландия вчера щеше да играе така който и да беше от другата страна на терена. Дали Франция, Италия или Сърбия. Дали би била еднакво успешна, това е друг въпрос, но от тази игра "до последен дъх" не би отстъпила и на йота. И наградата дойде. Всъщност, сами се пребориха за нея. Заради това преди мача островитяните не се занимаваха със Сърбия, не говореха за нея, не я вдигаха в небесата, правейки за себе си предварително алиби като вариант. Не. Само своя двор. Да дадем всичко от нас, пък каквото бъде.
А Сърбия? Говори се след победата в Норвегия и добрата игра в Турция, че това са били мачове в които "орлите" са влезли ако не като аутсайдери, поне не като фаворити. И затова са разперили криле и изиграли както най-добре могат. Но, ще трябва да се види как ще понесат тежестта на големите очаквания когато дойде наред мачът с Шотландия. Да се види дали ще издържат това бреме и ще спечелят мач, който предварително е записан като спечелен.
И не издържаха. Сломиха се. Уплашиха се. Страхът ги парализира. Такива бяха и в игрите преди мача. Нервността на селекционера при всеки журналистически въпрос, ужасно дразнещите изявления как това не е мачът на десетилетието, как ще се играе футбол и после, каквото и да стане. Как не е решаващ дуел, как ще има нови селекционери и играчи... Страхливо. Без жар, без сърце. Двадесет години чакаш този шанс, никога не е бил по-голям, против Шотландия в Белград. Хей!
Каква Сърбия излезе на терена против Шотландия? Плашлива, без жар, без сърце. Сякаш нищо не е решаващо, сякаш има още мачове и мачове, ще има време пропуснатото да се навакса. Само да се съберем малко, докато преминат тези 90 минути, пък някой друг ден, не трябва да се сече през коляното, утрото е по-умно от вечерта...
Митрович изпусна дузпа и епилог на тъжната балада: къде си бил - никъде, какво си правил - нищо. Накрая, къде отиваш - никъде, какво ще правиш през юни 2021? Ще гледаме ЕП на ТВ екрана. И този път. Навикът е чудо...
На какви пари, че още от днес, ако не и от вчера, всички ще започнат да се замерят с тази фраза...
"Хладни глави"
"Няма смисъл сега да говорим, трябва да седнем, да го оставим да пренощува, и с хладни глави да анализираме как стигнахме дотук", е една от онези любими и празни пораженчески фрази в сръбския футбол, някъде високо в безславната листа в която са "Видяхте, какво да ви кажа, стана каквото стана" и "Не ни отговаря този островен/източноевропейски/апенински/азиатско-океански/карибски стил на игра."
А "хладна глава", това така сръбско извинение, че не го правиш (или за напълно грешни ходове) нас ни доведе дотук. Както ако искаш някой проблем да не се реши, или да го протакаш, създаваш някаква комисия и експертен съвет и работен орган, е така тези дни всички ще говорят, че не трябва да се взема прибързано решение, че трябва да погледнем нещата и да видим кое е в най-добрия интерес на сръбския футбол.
А може би, ето, в това лежи проблемът. Или поне неговото решение..
Хладните глави, да си припомним това въпреки че изглежда, че е било в някой друг век, смениха селекционера, който класира националния на Световно първенство - по начин, който на някой се харесва или не, това е напълно без значение - и на негово място посадиха натуралист, да тренира на Мондиал и на нация на която малко трябва да забрави или да се прави, че е забравила.
Хладните глави после поставиха и нов селекционер, който само по стечение на регионално-политическите и патриотични околности стана достъпен, а нито тогава, нито в който и да е момент след това, без да броим деветдесетте чуд(ес)ни минути против Норвегия, които сега изглеждат като груба шега, не ни убеди нас, които обичаме футбола и които заради него губим нерви, че е точният човек за това място.
(Но не е това най-лошото, кой се интересува от нас, ние тук и без това сме гарнитура: най-лошото е, че не убеди онези, които играят за него, че е подходящият човек за това място. Колкото и бомбастични изявления и поемания на вината да има сега.)
Всичко това бяха рационални решения, взети, така поне ни беше обяснено, след много премисляния.
Затова може би би било добре, в този посмъртен мач против Шотландия, който нито можехме, нито трябваше да спечелим, да забравим малко за лъжливата финост и изиграната дипломация.
Пробвахме с чакане и търпение и ето къде сме, с изяден черен дроб и в борба с безсънието. А да пробваме веднъж да режем докато още е горещо, докато сме нервни, докато сме ядосани? Докато гледаме как почти половината континент планира годишните отпуски, за да, макар по телевизията, да гледа Европейското първенство, онова на което и след две десетилетия няма да ни има нас...
На турнира не отиде само онзи, който съвсем не искаше или който никога и няма - и ние с тях, винаги някак натрапници, повтарачи, които в лоша компания стават още по-лоши. И така двадесет години, достатъчно че и Мондиала, който посетихме за кратко, в онзи представителния дял, изглежда повече като потвърждение, че на нас не ни е мястото там.
Виновни сме и всички ние, разбира се, всички, които видяхме къде отива това и че не може по никакъв друг начин да завърши, и опитвахме да бъдем рационални и да не вдигаме морална и друга паника. Но това е проклятието и съдбата на футболния привърженик и човек, който обича своята държава: винаги малко се надяваш, винаги в някой джоб пазиш кремък за искрящо чудо, всъщност се надяваш още повече, което е още по-абсурдно, и тогава когато се появи някоя друга Сърбия, преди само месец, за миг си убеден, че се е изплатило.
А не е, и не можеше.
Една малка нация в четвъртък вечерта беше дръзка, смела и готова, знаеше какъв е залога и какво иска, чак и ако не във всеки момент - да речем, в продълженията, когато изглеждаше, че ще се измъкнем - знаеха как да стигнат до това. В тази малка нация, която в белградската нощ представляваха футболисти, чието дарование донякъде е под въпрос, но волята никак не е, нощес се е точило уиски и се е пуснала по някоя сълза от радост.
И нека, със здраве да го трошат...
Една друга малка нация отново е пред увеличително огледало, и онова което е от другата страна не изглежда никак хубаво.
Тази смесица от тъга и бяс, която всички усетихме след дузпите (а би била само потисната и да беше различно в тази рулетка, която отдавна не е рулетка, ако и някога изобщо е била), в перспектива не би ли ни било по-добре, трябва свободно да избухне като пирокластичен поток.
Защото пробвахме с упойки и изтърпяване на болка, давахме шанс на обезболяващи и народни лекове, пиехме ракия и удряхме главата в зида, надявайки се да мине от само себе си, вместо, докато още боли, да стиснем зъби, да разрежем и да извадим гнилото.
Знаем за фразата за седемте милиона селекционера, но в реалността няма истински кандидати повече от двама-трима, и на всички е ясно кои са, само че на малцина е ясно защо не са тук, а не там някъде.
Знаем, за съжаление, и че сега ще се правят някакви кръгли маси, някакви комисии, някакви експертни съвети, ще се пишат анализи и ще се тълкува реалността, тази грозна и дъждовна и есенна, не заради годишния сезон и не заради климата.
Най-накрая, ако нещо в тези редове ви се струва прекалено, или нерационално, или погрешно, или объркващо, много вероятно сте прави; но имайте наум: нищо от това не е, за щастие, написано на хладна глава.
Футболен клуб Партизан съобщи, че всички представители на клуба в институциите на Футболния съюз на Сърбия и асоциациите на Супер лигата и Първа лига на Сърбия ще подадат оставки и ще бойкотират работата им. На заседание на Комитета за спешни въпроси бяха приети редица искания и бе обявено, че в случай те да не бъдат изпълнени, ще бъде заведено дело срещу всички лица, които се смятат за заподозрени за престъпление по член 208б от Наказателния кодекс на Република Сърбия - договаряне на изход на мач.
Клубът от Хумско се огласи със съобщение заради събитията в мача от 6 кръг на Супер лигата против Войводина в Нови Сад, когато както се съобщава, случи "брутална кражба", заради което Партизан свика среща на Комитета за спешни въпроси.
"ФК Партизан, след мача в Нови Сад, е напълно наясно с въпроса на Бертолд Брехт: "В мрачните времена, ще има ли песни? Да, ще има песни за мрачните времена". В мрачните времена нашият най-добре оценен съдия Йованович опитва физически да се разправи с треньора на Партизан, към играчите на Партизан, които седят на пейката, се обръща с неуважение, навирайки им се в лицата и унижава своята и тяхната професия. В мрачни времена този съдия има двоен аршин за същите лакти, вижда онова което не съществува, а не вижда онова което несъмнено съществува", пише в съобщението на клуба от Хумско.
"В мрачните времена този съдия на един друг клуб не смее да съди, защото този друг клуб е забранил това след дербито в което не ритна към вратата, но затова смее надменно и непрофесионално да се отнася към играчите и треньорския щаб на Партизан. В същите тези мрачни времена, целият футболен съюз е в служба на само един клуб, онзи който, когато коментира съдийски решения в мач в който не е участвал, този съдия бива наказан с липса на наряд в следващия кръг, европейски шампион в отсъдени за него дузпи, единствен противник на въвеждането на ВАР технологията и чуждестранни съдии в сръбския футбол", стои в съобщението и се допълва:
"В мрачните времена, не съществува дискусия в институцията Футболен съюз на Сърбия и асоциациите на Супер лигата и Първа лига на Сърбия, защото ФК Партизан няма представител в Изпълнителния комитет на ФСС, а заседания на асоциациите не се свикват, въпреки началото на новия сезон."
"Така никой не знае по какъв критерий се делегират съдии, каква е тяхната отговорност и решаването за техния статус. Затова някои съдии знаят, че са защитени въпреки безчинствата с които са известни и се присмиват на правдата и изправността, всичко в интерес само на един клуб и неговото желание преди дербито да осигури точкова преднина, като знаем какво му се случва в дербито", допълва се и в следствие на това, че ФК Партизан е взел следните решения.
"Всички представители на ФК Партизан в институциите на Футболния съюз на Сърбия и асоциациите на Супер лигата и Първа лига на Сърбия ще подадат оставки и ще бойкотират тяхната работа: Милош Вазура, на мястото член на събранието на ФСС, Милорад Николич, на мястото член на събранието на ФСБ.
Ваня Радинович, на мястото член на Младежката комисия на ФСС, Горан Арнаут, на мястото в Комисията за развоя на футбола ФШ, Светомир Танаскович, на мястото заместник-председател на Асоциациите на Супер лигата и Първа лига на Сърбия и на мястото член на Комисията за женския футбол към ФСС."
Друго решение е, че ФК Партизан иска спешно да се утвърди отговорността на всички членове на Съдийската комисия ФШ и да санкционира тяхната досегашна работа, както и напълно прозрачно и явно делегиране на съдии по принципа определяне на ясни и прецизно формулирани критерии на избор.
"Изборът на съдии трябва да се прави обосновано най-малко три дни преди първия мач от шампионатния кръг. Най-късно два дни след завършека на кръга, искаме Съдийската комисия явно да обяви оценките на всички съдии, които са съдили в този кръг, както и евентуални санкции в случай да се утвърди, че съдиите със своите грешки са ощетили който и да е отбор. Искаме от Съдийската комисия най-изискващите мачове от кръга да съдят изключително съдии, които, до този момент, са оценени най-добре за своята предишна работа, а не клубовете да бъдат лишени от каквото и да е разбиране по какъв критерий е делегиран определен съдия. ФК Партизан е уверен, че прозрачната работа на Съдийската комисия е в интерес на всички участници в този турнир", съобщава се и се обяснява следващото решение.
"ФК Партизан не признава работата на Дисциплинарната комисия на ФСС и ще внесе иск за оценка на законността и уставността на Дисциплинарния правилник на ФСС. ФК Партизан обявява, че в случай на оглушаване за всички горепосочени искания, ще заведе дела против всички лица, които смята за заподозрени за престъпление по член 208б на Наказателния кодекс на Република Сърбия - договаряне на изход на мач", заключава съобщението на Партизан.
Доскорошният треньор на Партизан Саво Милошевич потвърди, че е напуснал тази функция.
Милошевич напусна пейката на черно-белите два дни след загубата от Войводина в Нови Сад, когато беше изгонен, защото замери съдията с бутилка.
Черно-белите в първите шест кръга записаха четири победи и две поражения и в момента са пети в класирането, с шест точки по-малко от лидера Цървена звезда.
"Не съм в афект, това не беше капката, която преля чашата, това трае, позволих си да направя това което направих в Нови Сад, а е грозно. Това не трябва да се прави от треньор и педагог, преди всичко треньор на Партизан. Но, не ми определи Нови Сад, това продължава и е много мъчително. Какво да кажа на момчетата като вляза в съблекалнята и ги погледна в очите. На себе си знам какво да кажа: Тръгни си оттук и никога повече не работи тук", каза Милошевич пред Спорт Клуб.
Милошевич се задържа на пейката на Партизан година и половина, а това му беше първи ангажимент на поста старши треньор.
Клубът от Хумско още не се е огласял по въпроса с напускането на Милошевич, а като негова замяна се споменава Александър Станойевич.
Чака се обявяване на решението на УЕФА повечето отбори от нашия регион да играят квалификациите за турнирите извън своите държави.
Повечето балкански клубове това лято ще имат утежняваща околност да осъществят амбициите на европейската сцена, защото, както стоят нещата, в първите два кръга, а може би и до края на квалификациите, ще играят всички мачове в чужбина!
УЕФА още не е съобщила, но Спортски журнал има информация, че решението на практика е взето и повечето отбори от нашия регион, заради лошата епидемична ситуация, ще трябва да посрещат съперниците на "сигурно място" - Кипър!
От ФС на Кипър са дали гаранции на УЕФА, че са готови да дадат стадиони и организационна логистика, от клубовете от този регион на Райския остров мачове биха играли тези от Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Албания. Чака се потвърждение на решението, което ще е голям удар за Цървена звезда, Партизан, Войводина и ТСЦ.
Играенето без публика е неминуема мярка за първите два кръга квалификации, а вероятно и до края, но в такива околности домакинството не е пренебрежимо предимство. За такъв епилог управниците на сръбските клубове размислят от дълго време, подготвяли са се и за такъв сценарий, а сега е близо и потвърждението, че работата ще им бъде утежнена по този начин.
Първият сръбски клуб, който ще играе мач на европейската сцена е Цървена звезда в квалификациите за Шампионската лига, на 18 или 25 август. За Партизан и ТСЦ надпреварата за класиране в Лига Европа започва на 27 август, ще стартират от първи кръг. Войводина, като поставена заради спечелването на Купата на Сърбия, ще чака 17 септември за началото на втори рунд.
Цървена звезда до плейофа играе по един мач, а в евентуалния последен кръг за класиране в Шампионската лига я очакват два мача. В Лига Европа няма две срещи, което усложнява работата особено за Партизан, който в европейските срещи винаги се е осланял на домакинския терен.
Дали домакини ще бъдат Никозия, Ларнака или Лимасол, ще се реши допълнително, но е реално всичките три по-големи града на Кипър да бъдат включени за домакинство. УЕФА прави стратегия, с към момента ясна визия, че най-доброто решение е на Райския остров да играят отбори от особено нестабилни епидемично региони.
В Сърбия през юли е отбелязан голям ръст на заболели от корона вирус, което постави футболните клубове от страната в ситуация в УЕФА да ги гледат по специален начин.
Квалификациите ще се играят, футболът "не смее" отново да спира, но особено внимание ще се обръща на медицинските протоколи и тези по сигурността. Клубовете получават прецизни препоръки около тестовете за корона вирус и обявяването на заразени преди мачовете. Срещите няма да се отлагат при случай на няколко заразени играчи, ще се третират като контузени.
Известният сръбски футболен арбитър Милорад Мажич реши да завърши своята съдийска кариера. Той в бъдеще ще бъде задължен да подбира кадрите в съдийската организация на Кипър.
Както съобщава Спортски журнал, Мажич вече няма да съдийства и от днес ще е задължен за организацията и подбора на кадри в кипърския съюз, където го очаква водещо място в кипърската съдийска организация.
Мажич подписа двугодишен договор с Футболния съюз на Кипър с възможност за удължаване с един сезон.
Най-известният сръбски съдия предходно работеше в Китай, а по време на кариерата си свири финала в Шампионската лига през 2018 година, а две години по-рано и Супер купата на Европа.
Беше главен съдия във финала за Купата на конфедерациите през 2017 година, а е рекордьор по брой ръководени дербита между Партизан и Цървена звезда.
Синиша Михайлович с интересна пресконференция обяви мача на своята Болоня против Парма.
Сръбският треньор започна обръщението без журналистически въпроси, за които смята, че винаги са едни и същи.
"Нашият следващ противник? Много в този мач ще зависи от нас, отворена среща. Вършим това което трябва, ние сме професионалисти, но не искам да плача нито вече да отговарям на някои въпроси. Имате десет дни да подготвите въпроси и тогава идвате тук със същите питания, които ми задавате против някои неща", каза Михайлович.
И в продължението говори в същия тон.
"От десет въпроса, девет винаги са същите. Бих искал да покажете малко повече въображение. Затова и голям брой отговори е очевиден. Година мина от моята болест, трудно ще забравя това и без вас. Това беше доста насрана година, но децата и семейството бяха добре".
Журналистите питаха какво мисли за решението правдата да съблюдава съдията Маурицио Марияни.
"Нямам добри отношения със съдиите от Рим. Надявам се ситуацията с корона вируса скоро да завърши, защото играенето без публика е боклук. Който ви каже, че играенето на празен стадион е като жена без секс, напълно е прав", завърши Михайлович.
Мачът между Парма и Болоня се играе в неделя от 20:30 ч.
Желанието на всички звездаши най-сетне се осъществи. Александър Катаи е ново попълнение в летния трансферен прозорец, след като днес подписа договор за две години и ще представлява голямо подсилване за отбора на Деян Станкович през следващия сезон.
- Наистина е удоволствие отново да съм у дома. Наистина съм много щастлив и вярвам, че ще направим много. Знам, че привържениците очакват да повторим успехите от миналите години, но вярвам с тяхната подкрепа няма да има проблеми така и да бъде. Разбира се, следих Цървена звезда, повече откъм резултати отколкото като мачове, заради часовата разлика. В 90% от случаите когато имах тренировка, Звезда играеше мачове, така че беше трудно да се следи всичко. Гледах няколко мача в Лига Европа и Шампионската лига. Тогава момчетата показаха невероятно желание и борба, а не липсваше и качество което показват и резултатите - изтъкна Катаи.
Звездната десетка получи съвети и от спортния директор Митар Мркела, а Катаи каза как се усеща в новия-стар екип.
- Нямам проблем с това. Разбира се, има напрежение, но знам как беше първият път когато носих номер "10". Мисля, че този път ще бъде много по-лесно. Момчетата досега показаха как се бори за червено-белите цветове, така ще трябва и този състав. Миналият път когато бях в Звезда, не беше толкова реалистично да играем в Шампионска лига, въпреки че всички искахме. Сега това, по някакъв начин, е задължение за всички нас - да носим радост на звездашите.
Катаи не кри задоволството, че ще работи с такава футболна величина каквато е Деян Станкович.
- Не знам какво бих добавил към факта, че ще работим заедно. Станкович е показал какъв играч е, но и какъв човек. Сигурно е, че ще има успехи и като треньор, а аз съм тук да отговоря на всяка поставена задача - завърши Катаи.
Спортният директор на Цървена звезда Митар Мркела изтъкна, че Катаи е дългогодишно желание на клуба и вярва, че привържениците са много щастливи от неговото идване, а имаше и съвет за Звездната десетка.
- Голямо удоволствие е, че днес представихме Александър Катаи. Той е играч, който остави чудесно впечатление в Цървена звезда, беше извънреден в първия мандат и влезе в сърцата на всички привърженици на Цървена звезда. Щом чухме, че е свободен и прекратява договора с Галакси, проведохме разговор и се разбрахме много бързо. Много съм доволен, че в червено-белия екип ще гледаме един наистина добър играч. Звездната десетка е много изискваща и само най-добрите играчи са носили този номер. Обаче вярвам, че Катаи ще оправдае номера на гърба и само нека продължи с чудесните мачове - подчерта Мркела.
Александър Катаи е роден на 6 февруари 1991 година в Србобран. Висок е 182 сантиметра. Преминал е през школата на новосадската Войводина в която направи и първите професионални стъпки и записа 70 участия с 13 гола и четири асистенции в първия отбор на новосадците. След това се пробва в чужбина, по-точно Гърция, където беше член на Олимпиакос от 2011 до 2015 година. В този период беше под наем в ОФИ Крит, Войводина, Платаняс и Цървена звезда, за да премине официално в редиците на белградския великан на 1 юли 2015 година. В първия мандат в Цървена звезда Катаи записа 68 мача, постигна 31 гола и 15 асистенции. След това премина в Алавес където изигра 30 срещи, вкара три гола и направи четири асистенции. От Испания отиде в Америка в състава на Чикаго където изигра 66 двубоя, а записа 19 гола и 12 асистенции. От декември до юни тази година беше член на отбора на Лос Анджелис Галакси, а от 10 юли официално е за втори път в Цървена звезда.
Цигойло мой, ще се видим на Косовска, на нашето място, на кафе. Повече никога няма да чуя тези думи, моят Пеле отиде в небесното царство, в рая със сигурност, защото такъв човек, такъв голям човек няма да се роди скоро.
И не пиша това, защото за мъртвите трябва да се говори само хубаво, опитвам през сълзи и тъга, да изпратя послание до човека, който ми беше като по-голям брат. Почти половин век, защото толкова дружахме. Във времето докато бях в къси панталони, а носех дълги, защото станах журналист. А той вече беше футболен великан, икона.
И никога нашето приятелство не е било под въпрос, а бях с него или до него и когато му беше най-хубаво, но и най-тежко. Беше специален във всичко, па и по речника и обръщането. И сега докато ми се свива сърцето чувам неговият глас, който говори: "Когато бих казал нещо или направил против тебе, това би било сякаш го правя срещу себе си."
Това съм чувал доста пъти когато сме разменяли мисли и когато не се съгласявахме в някои ситуации. Защото, Петко не умееше да лъже. А кръстосването на мисли ни носеше много радости.
И никога не е крил, че Цървена звезда му е била и останала вечна любов и люта рана. И като играч и треньорска. Представете си някой, който е роден в Книн, а е бил толкова добър играч, да не облече червено-белия екип.
"Милян беше баща на футболната нация, имаше идеи, визии. В това време още не се бяха появили Цоле Янкович и Жота Антонийевич и той ми говореше, че трябва да играя по дясното крило до Караси, Лазаревич, Куле Ачимович и Джая. Каква атака би било това", говореше ми своевременно Петко не обяснявайки ми защо неговата мечта не се е сбъднала.
Не съм го и питал, не съм настоявал, защото знаех, че ако искаше да ми каже, това би и направил. Не исках да му сипвам сол в раната.
Ilija Petkovic, who starred for Yugoslavia at the 1974 #WorldCup and guided Serbia and Montenegro to the 2006 edition as coach, has died at the age of 74.
И като треньор е бил на крачка до Маракана и то не един път. Не се е жалил макар че гласът му беше по-твърд когато говореше:
"Звезда, очевидно, не е била моята съдба. Да, имаше разговори и с Джая и с Цвеле да седна на червено-бялата пейка, все пак, не се подредиха нещата. Веднъж и аз поставих някои условия, които не можеха да приемат. И затова казвам: "Никой не е виновен". А какви идеи имах и какви играчи бяха тогава в Звезда, смятам, че можехме чудеса да направим."
Съдбата, проклетата съдба, която му взе и живота.
Малцина знаят, че и Партизан е искал да ангажира Илия Петкович. Не ми скри и този футболен епизод:
"В това време имаше джентълменско споразумение между най-големите клубове и не можеше току-така да преминеш от единия лагер в другия. Па нима мислиш, че Самарджич и Скоблар щяха да останат вечно в ОФК Београд, ако можеха в Звезда или Партизан. Истина е, че съм разговарял с генерал Зекич в Дома на ЮНА. Ух, когато пред теб застане генерал-подполковник, така във военно облекло, стегне ти се гърлото. Партизан тогава беше клуб-държава."
Не е отишъл и в Хайдук, въпреки че Тито Киригин е бил Бог в Сплит, а лично се ангажирал да го доведе, а когато съм го питал как така само Динамо не го е канил, отговори със смях, веднага:
"Ха, ха, как загребчани да доведат някого от Книн. Па това не можеше и насън да се случи."
Квалификациите за Световното първенство през 2006 година в Германия бяха нещо специално. "Свети Илия" изстрелваше такива родолюбиви снаряди, че всички се чувстваха възвишено. Спечелено е първо място в групата, пред Испания и Белгия, с голова разлика 15:1. Държавата беше в еуфория, да си пред две световни сили, да играеш футбол от мечтите, Йеврич беше преодолян само от Раул... А тогава, още на подготовката, атмосферата се скапа, сякаш националния екип носеха някакви други играчи, а ги водеха някакви други хора.
"Поведението в отбора и около него с разпадането на Югославия изведнъж стана проблематично и всеки правеше каквото поиска и аз вече не можех да държа състава заедно и под контрол. Имаше и контузени и обидени, всеки имаше право да мисли, а това е най-лошото", говореше ми Петко, но не искаше да изнася своята мъка пред обществеността.
Промени се и Петко, беше някак мълчалив, опита да намери общ език с националите, но имаше само 11 места в първия състав. И за пръв път не послуша себе си, а играчите и се случи "шестицата" в дуела с Аржентина. И започна неговият кошмар. Мълчеше и търпеше, всичко пое върху себе си. Такъв е Петко.
"Това беше тежък период за мене. Нито и преди това съм бил най-добрият треньор в света, а и после не бях най-лош. Не исках никого да нападам, но е ясно, че играчите трябваше да имат повече уважение към държавата, въпреки че беше разкъсана, към екипа, емблемата... Онова което ме боли е фактът, че след поражението от Аржентина всички побягнаха, не се огласиха, спокойно четяха плюенето на моя сметка."
Остана Пеле твърд в решението да не назове тровещите атмосферата, защити играчите, и онези, които му подхвърляха клипове, аз знам кои са, защото ми го каза и защото бях там, в Германия, но няма и днес да ги разкрия, защото Петко искаше така.
Издържа "Свети Илия" всичко, остана във футбола и му се отдаде, както винаги, до край. С цялото си сърце. Остана във Футболния съюз на Сърбия, съветваше, помагаше... Беше президент на своя ОФК Београд, гонеше, нервираше се заради немотията, опитваше да изправи сръбската футболна крива Дрина, а тогава стана председател на ФС Белград. Нищо не му беше тежко, пътуваше по Сърбия, подаряваше от името на Съюза топки, екипи, откриваше игрища...
И може би точно на този път "закачи" корона и за пръв път в живота - не победи.
А бях сигурен, че неговото голямо, топло, а лъвско сърце ще издържи. За съжаление, не е, отиде Петко в легендата, а още много можеше да подари на своето семейство, приятели, футболния свят.
Ще ми липсва, наистина много, защото този свят без него никога няма да бъде същият.
Тенис и футболни асове, заедно с артисти, изиграха демонстративен мач в Дорчол.
На терена на третодивизионния Дорчол играха отборите "Art Football Serbia", в който бяха певци и актьори, и "Adria Tour Team" с тенисисти и треньорът на футболистите на Партизан Саво Милошевич.
Бяха видени много хубави ходове, изтъкнаха се Александър Зверев, Новак Джокович, Григор Димитров и Филип Крайинович, покрай Милошевич, както и Миодраг Анджелкович от другата страна.
Победата накрая отнесе отборът на тенисистите с резултат 3:2.
Очаквано, Саво Милошевич беше най-добър на терена, с дрибъл припомни старите дни когато тресеше мрежите из Европа.
И то само ден след като води Партизан от пейката до победа над Цървена звезда (1:0) в полуфинал от Купата на Сърбия.
Вчера се изигра дерби между Партизан и Цървена звезда в полуфинал от Купата на Сърбия, а в социалните мрежи се появи едно скандално видео заснето преди началото на мача.
А именно, във видеото публикувано в социалните мрежи от известна певица може да се види как запалянко на Партизан лежи на земята в безсъзнание и никой не му помага. Въпреки че покрай него сигурно са минали и привърженици на Партизан никой не се решил да помогне, а не реагира и полицията, която е в близост.
Партизан спечели с 1:0 и се класира на финал за трофея срещу Войводина.
Редица световни медии, включително Ройтерс и ЕСПН, отразиха футболното дерби в Белград със специален акцент върху факта, че на трибуните е имало близо 25 000.
Официалната информация е, че вчера на стадиона на Партизан е имало 15 000 привърженици.
И всичко това в момента докато в Германия продължава да се играе пред празни трибуни, а в Италия, Испания и Англия футболът още не е подновен след пандемията корона вирус, в Сърбия е изиграно дерби без ограничение на броя на зрителите.
- Пред близо 25 000 човека се води много напрегната борба в белградското дерби, в добре познатата атмосфера на стадиона на Партизан. Двете групи привърженици палиха факли и се провокираха, а Бибрас Натхо реши мача в 58-ата минута - съобщава Ройтерс. ЕСПН изтъква, че Звезда не е имала решение за Умар Садик само няколко дни след като на годишнината от Бари спечели трета поредна титла.
Гръцката Газета известява от Белград със заглавие "Дерби като някога", намеквайки за атмосферата.
Медиите в региона дават истинската бройка зрители, около 15 000, а хърватският портал Индекс подчертава, че мачът е продължил 102 минути, а Партизан е на крачка от пети пореден трофей в Купата.
Франс прес: Дербито в Белград е най-голямото събиране в Европа от премахване на ограниченията
Футболният мач между Партизан и Цървена звезда събра най-много хора на едно място в Европа от, както изглежда, премахването на ограниченията заради пандемията корона вирус, пише днес агенция Франс прес.
Мачът за Купата на Сърбия във футбола на стадиона на Партизан по официални данни е посетен от 15 803 зрители.
АФП съобщава, че събитието в Белград не е в разрез с мерките на държавата Сърбия, която е позволила масови събирания в неограничен брой.
Все пак, допълва се, че не са приложени здравните мерки за безопасност между привържениците.
Франс прес известява, че предходно голям брой привърженици са били на стадион в Унгария, която първа разхлаби мерките във футбола.
Допълва се, че голямото дерби е преминало без инциденти и Партизан е победил с 1:0 и се е класирал на финал за националната купа.
Футболът в Сърбия продължи на 29 май, след два месеца и половина пауза заради пандемията.
На привържениците беше позволено присъствие от 1 юни.
Невен Суботич не е типичен футболист. В обемистата и пребогата футболна индустрия в която всеки главно мисли както му се каже и води сметка само за себе си, Суботич е тип, който се откроява с резоните, размишленията и жестовете. Бившият сръбски национал се занимава с хуманитарна работа, неговите интервюта не са шаблонни, не обича блясъка и славата. Често влиза в по-дълбоката философия на живота и се откроява от мачо стила на футболната индустрия.
Един от редките е, които в Германия проговори явно за тема, която от дълго време се бута под килима заради щетите, които може да нанесе на имиджа на милиардната футболна индустрия. Става въпрос за фармацията във футбола и прекаленото вземане на хапчета за болки, които футболистите използват. Немският Спортшау загреба повърхността и направи разследване за тази неприятна тема за футболните ръководители.
Всичките 18 говорители на клубовете от Бундеслигата са отказали да дадат какъвто и да е отговор на въпросите на немските журналисти за употребата на обезболяващи хапчета. Сръбският защитник от Унион Берлин е един от редките, които се съгласиха да говорят за този проблем.
"Онова на което съм бил свидетел през тези 14 години професионална кариера е, че "бруфени" се взимат като сладкиши между футболистите. Запознах се с голям брой играчи за които обезболяващите хапчета бяха необходими всяка седмица, за да играят. Футболът е препълнен с тези типично мачо фрази, които са създадени, за да се набие на играчите угризение на съвестта, ако не могат да играят с болки или на хапчета", каза Невен Суботич.
Защо футболистите са под такъв натиск да взимат обезболяващи хапчета?
"Всичко започва с треньорите, които тръгват с историята: "Какво ако това е ключов мач? Нужни са ми играчи, които ще играят всеки мач сякаш е последен." И тогава трябва да решиш. Това е много тежка ситуация. Особено за по-младите играчи, които не знаят как да се справят. Аз много рядко съм взимал такива лекарства. Само в екстремни ситуации."
Професионалните клубове плащат много пари на футболистите чрез заплати и бонуси, а обикновено и дял от трансфера отива по сметката на играча. Изплащането на големи пари подразбира, че играчите трябва да играят във всички условия.
"Ако обезболяващите хапчета могат да ти помогнат, тогава трябва да ги вземеш и всичко е наред. От друга страна, имате и играчи, които са много мотивирани да играят, за да не изгубят място в отбора и искат да се върнат на терена възможно най-рано. Играчите мислят, че са в опасност за статута в състава, ако не вземат хапчета против болки. Настоящата система функционира на принципа на натиска, който преминава от един на втори, от втори на трети и така нататък... На края на веригата е онзи, който може да изгуби най-много и е под най-голям натиск. Доколкото аз знам и съм видял, в клубовете няма никакъв вид образование около използването на обезболяващи хапчета, защото клубовете са под натиск играчите им да играят колкото може повече."
Суботич смята, че футболистите трябва да живеят нормално и след кариерата, да могат да се занимават със спорт за разтоварване и да ходят нормално. Но това невинаги е така. Някогашният професионален футболист Йохен Кинц, който днес е директор на третодивизионния Манхайм казва, че вече не може да прави джогинг заради редицата контузии, които е имал и хапчетата, които е пил.
Бившият сръбски национал разкрива, че след всяка контузия се е опитвал да се възстанови на 100% преди да се завърне на терена, а не 90 или 95%. Единствено така смята себе си за полезен за отбора.
"Ако видя по-млад съотборник да гълта таблетки против болки като бонбони, винаги ще го посъветвам да го разбере максимално сериозно и да размисли. Може би в този момент хапчетата ще му бъдат от полза, но дългосрочно ще остави нежелани последици. Ако искаш по-кратка кариера, тогава свободно продължи да ги вземаш. Но ако искаш да играеш още някоя година напълно подготвен, тогава хапчетата определено са погрешния път."
Бивши футболисти на Борац започнаха гладна стачка пред общината в Чачак, първа в историята на футбола, след като изтече срока от 10 дни да им се изплатят дълговете.
Пред градската община се събраха около 30 футболиста, сред които като подкрепа и бивши играчи на Ягодина, които също си търсят от общината дължимото.
С футболистите е и президентът на Синдиката на професионалните футболисти Независимост Мирко Поледица.
По-рано в съобщение футболистите разгласиха, че градските функционери са ги измамили, като десетки милиони динари предназначени за ФК Борац превели в сметката на планинарската организация Оморика от Байина Баща и така прали бюджетни пари. "ФК Борац съзнателно и с подкрепата на градските функционери довеждал футболисти в клуба, с предварително подготвена измама, че няма да им плати, а това правили, за да имат алиби за извличане на пари от клуба", пише в съобщението.
Победата над "строителите" с 5:0 на Баньица беше достатъчна за начало на ново празненство за Цървена звезда и то шампионско. Футболистите в червено-бяло за трети пореден сезон са най-добрият отбор в Сърбия. Клубът така се записа за 31-и път като шампион на страната и засили натиска над онези, които са пред него във вечната листа на най-трофейните клубове в света. Също така, Звезда с новата титла стигна до 61 купи от всички надпревари и в тази класация е на 16-о място.
Цървена звезда е първият клуб в Европа, който стана шампион на терена след пандемията корона вирус и паузата от два месеца и половина. Този факт дава специална важност и единственост на този успех на възпитаниците на Деян Станкович и говори за доминацията в границите на Сърбия.
Що се отнася до клубовете в ранглистата, които са спечелили 30 и повече титли, само Селтик преди червено-белите осигури нов трофей от първенството и то преди няколко седмици служебно, когато беше прекъснато първенството на Шотландия и автоматично присъдена титла за отбора от Глазгоу.
Звезда в списъка с най-трофейните шампиони в Европа с триумфа над Рад се качи на 12-о място, което дели с отбора на ЦСКА от София, а Лудогорец е убедително първи в България и червено-белите най-вероятно ще останат на тази позиция през лятото.
Към Звезда и българския клуб в подялбата на 12-о място може би ще се присъедини и Ференцварош, който е на прага на своята 31-а титла с оглед на това, че има девет точки преднина на върха на класирането в своето първенство.
КЛУБОВЕ С НАД 30 СПЕЧЕЛЕНИ ТИТЛИ:
54 - Рейнджърс (Шотландия)
53 - Линфийлд (Северна Ирландия)
51 - Селтик (Шотландия)
44 - Олимпиакос (Гърция)
37 - Бенфика (Португалия)
35 - Ювентус (Италия)
34 - Андерлехт (Белгия)
34 - Аякс (Холандия)
33 - Спарта Прага (Чехия)
33 - Реал Мадрид (Испания)
32 - Рапид Виена (Австрия) 31 - ЦСКА София (България) / Цървена звезда (Сърбия)
30 - Ференцварош
С 61 купи от всички официални турнири, клубът от Маракана е между 20-те най-успешни в Европа! Отборът на Деян Станкович се намира на 16-о място, където ще остане със сигурност при спечелване на Купата на Сърбия.
Броят титли показва величината на Цървена звезда, поставя я в компанията на звучни европейски клубове. В момента трофейният баланс на сръбския клуб е близък до Ливърпул, който вероятно ще се качи стъпало нагоре щом се поднови Висшата лига. Червено-белите имат възможност да стигнат до трофей №62 чрез турнира за купата, а до целта остават още две препятствия, след като отборът на Деян Станкович победи в Инджия и се класира на полуфиналите където ще играе с Партизан.
С баланс между 60 и 70 трофея в компанията на Звезда и Ливърпул са още в момента по-добре класирани отбори като Ювентус и Манчестър Юнайтед, което придава допълнителна значимост, защото сръбският клуб се намира в подбрана компания на великани на европейския футбол.
Известните италиански медии Гадзета дело Спорт и Тутоспорт посветиха значително пространство на първата треньорска титла на Деян Станкович на пейката на Цървена звезда.
Гадзета представя материала от Белград в рубриката Международен футбол, с новината за продължаването на Примера, а специален дял е посветен на всички трофеи на Станкович, които е спечелил като играч - общо 26, а сега има и пръв като треньор.
Тутоспорт посвети специален текст за първата титла на Станкович на пейката на Звезда и припомни, че тя идва точно десетилетие, след като с Интер спечели известния требъл.
Съобщава се, че Станкович е стигнал до трофея след само седем мача на пейката, без поражение (пет победи и две ремита) и то след като наследи отбора след напускането на Владан Милойевич и капитана Марко Марин.
Звезда в петък победи отбора на Рад на Банйица с 5:0, с което придоби недостижима преднина пред втория Партизан.
Последните мигове на финала в Бари. Дарко Панчев намести топката на бялата точка, засили се и постигна гол с цената на трофея в Купата на шампионите. Празнуване, радост, най-големият успех на сръбския футбол, а когато са такива ситуации футболистите обикновено остават без своите екипи, които подаряват на привържениците. Обаче, единственият екземпляр от оригиналния екип носен на този 29 май 1991 година е останал собственост на легендарния защитник на Цървена звезда - Слободан Марович.
Точно екипът на Марович е послужил на звездашите да направят автентична реплика, за да продължи историята на тази дреха.
- След няколко години, когато бях помощник-треньор в Цървена звезда, тогавашните хора в клуба, или са чули от някого или сам съм казал, че оригиналният екип е останал в мен. Тогава те имаха желание да направят реплика на този екип от 1991 година, така че моят послужи съвършено.
Известният защитник на сръбския клуб разказа и как е успял да запази своя червено-бял екип.
- Реших и преди мача, че тениската, без значение дали ще победим или изгубим, няма да разменям с никого. Казах си, че това ще ми бъде спомен за цял живот, играя финал в Купата на шампионите, това е нещо което се помни. Разбира се, случи се да станем първенци на Европа след което последва и празнуване, привърженици, които влязоха на терена, журналисти, фотографи... Всички искаха да им дадем екипите. Моите съотборници или замениха тениската с играчи на Олимпик или я подариха на някого, не размисляйки вероятно колко може да е значима. Аз си запазих екипа, тениската остана на мен - изтъкна Марович.
Още една интересна история има покрай екипа на Цървена звезда от Бари, и то онзи различният от останалите - вратарския. Стеван Дика Стоянович го подарил на един италиански журналист, който го преследвал след мача. Седем дни преди мача чак и му искал обещание, че ще му подари екипа от финала. Междувременно, тази година Дика разбрал, че екипът се намира в Цюрих при един сръбски гражданин, който му изпратил и снимка, за да се увери Дика, че не е измама. Стоянович, с усмивка на лице, каза, че сега опитва да откупи своя екип от Бари, но също така е щастлив, че поне знае къде се намира той.
Много анекдоти са свързани с Бари, но и с червено-белия екип, който са носили футболистите. Едно е сигурно - който и да има този екип в своя гардероб, може да бъде горд с всички момчета, които записаха най-големия успех на сръбския футбол.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
