Просинечки: Успехът на Звезда трудно ще се повтори от някой

Роберт Просинечки говори за Югославия, Цървена звезда, Лилиян Тюрам, Деян Савичевич, Рефик Шабанаджович, Реал, Барселона...

Играл е за националния отбор на Хърватия, бил е обожаван в Динамо, а най-голяма следа е оставил в Цървена звезда.

Любим е в Загреб, Белград, а сега и в Сараево...

Роберт Просинечки за себе си може да каже, че е един от последните югославяни.

"Не знам дали се чувствам така. Аз имах този късмет да играя навсякъде. За мен е щастие, че в бивша Югославия съм спечелил много с Цървена звезда, а след това и с Динамо. Никога не съм гледал по този начин, а само през спорта. И тук в Сараево се чувствам добре. Това вероятно се заслужава чрез някакво поведение и като играч разбира се, но вероятно и чрез някои особености, които имаш. Не съм имал наистина никакви проблеми където и да съм бил", заяви Просинечки в началото на разговора за Radiosarajevo.ba.

Своят дебют на пейката на Босна и Херцеговина ще направи в края на месеца в приятелски мачове с Мексико и САЩ.

В тези дуели ще трябва да разчита на играчи от Премиер лигата на Босна и Херцеговина, които не познава още достатъчно добре.

"Събирах информация, но е нормално в този момент селекционерът на младежкия отбор да познава най-добре тези футболисти. Правят добри резултати и играят много добре и Винко ще пътува с нас и сигурно ще ни помогне доста в този първи период. Нормално когато започне първенството ще сме тук, ще гледаме всички мачове, ще работим върху това да намерим още футболисти, които могат да се конкурират за А националния отбор. Всички добре знаем, че има такива играчи в Босна и Херцеговина и сигурно ще има и за националния отбор".

След турнето по САЩ селекционерът планира и турне по Европа, за да разговаря с най-добрите футболисти от Босна и Херцеговина.

"Аз обявих отиване в клубовете, това включва и Италия. Ще отида при всички и това ще оставя за онзи период когато се върнем от Америка. Не е това толкова далече. Сега бяхме заети с това да съберем тези играчи, които са тук на разположение. Някои отказаха заради контузии, някои не ги пуснаха клубовете. Дълго траеше изборът на селекционер, обществото искаше да знае много неща, но сигурно когато се върнем от Америка първо ще отидем да обиколим националите. Не да видим как играят, защото знаем, че играят добре. Това можем да видим и повече или по-малко по телевизията. Искаме да разговаряме с тях".

Просинечки говори и за своите дни на играч.

Сети се как е получил възможност в полуфинала на Световното първенство през 1998 чак в последните минути. Хърватия загуби от Франция, а след това в мача за трето място срещу Холандия Просинечки вкара гол и бе най-добрият в историческата победа на "ватрените".

"Асоциацията веднага е Лилиян Тюрам. Това е първата асоциация. Единствените два гола в над стотина мача за националния отбор постигна срещу Хърватия в полуфинала на Световното първенство. Бяхме близо до финала, но все пак осъществихме този исторически резултат и спечелихме трето място. Това е наистина голямо за хърватския футбол. Винаги се питаш. Сигурно не ти е все едно когато не играеш. Мисля, че всеки играч има някакво желание да играе. Чиро реши така в този момент. Дали сега всичко би било различно или не, аз наистина не мога да кажа. Може би можеше да вляза малко по-рано в игра. Ние много силно се бяхме свързали. Първо когато бях много млад, след това и в националния отбор. С Чиро съм в много добри отношения и това не е куртоазия. Когато се видим имаме супер приятен разговор. Всичко което е било е било, животът продължава. Така поне аз гледам на това".

Последното напускане на Звезда беше емоционално както за Просинечки, така и за всички онези, които обичат този клуб.

"Това сигурно не е случайно - защото аз горе (Белград - б.р.) съм свързан с най-големите успехи на клуба, а от този източен блок трудно някой отново да ги направи. Шампионската лига печелят само онези големите, освен Стяуа и Звезда никой не го е правил. Този резултат беляза нашето поколение. Второ, аз дойдох там като много млад на 18 години и сигурно и с поведение съм заслужил любовта на привържениците на Звезда. На мен през всички тези години там ми беше много добре".

В Цървена звезда Просинечки е делил съблекалнята с Рефик Шабанаджович и Хусреф Мусемич.

"Чух се по телефона с тях, говорихме и скоро сигурно ще се и видим. С Рефик малко по-дълго отколкото с Мусемич. Шабан и аз дойдохме по едно и също време в Цървена звезда. Знам, че и синът му играе много добре, талантлив е и се надявам да бъде добър играч като баща си".

Деян Савичевич...

"Не е случайно, че наричат Деян гений. И това ще остане докато е жив. Магьосник. Един играч, който толкова години е бил в Милан и който направи толкова добри неща. Той нямаше тази нервност. За него всеки противник беше еднакъв. Затова е и специфичен и беше голям играч, което е доказал много пъти. Винаги ще се намери някоя история, а когато става въпрос за качествата на играч той е феномен".

Реал Мадрид, Барселона...

"Това са нюанси в цялата тази история. От организацията до всичко останало. Тъй като за мен първи клуб беше Реал съм малко по-привързан към Мадрид. Но наистина това са организационни нюанси. Заради това и "Ел Класико" е най-гледаното дерби, затова тези са двата клуба, които играят най-добре. Тези два клуба са един феномен и ето сега са на самия връх".

Роберт Просинечки е бил най-добрият футболист в "чилийците", младото поколение югославски футболисти, които спечелиха световната титла. И днес се водят полемики дали тази генерация би спечелила някой голям турнир, ако беше останала заедно.

"С няколко играчи, които дойдоха по-късно сигурно бихме се борили за още някои трофеи. Мисля, че бихме направили много. Разпознаха ни, разпознаха качеството. За всички нас това беше трамплин и за преминаване в големи клубове", заключи Роберт Просинечки.