Просинечки: След Дрезден усетих, че отборът има мощ

Майстор с топката, който умееше всичко, освен да я погълне. Лек като пеперуда, неудържим като "формула", криеше топката от своите противници толкова чудесно и фантастично, че не можеха и да я докоснат - Роберт Просинечки. Един от футболните гении, който е известен със "скриването" на топката многократно, даде своето виждане за цялата история около пътя на Цървена звезда до европейския трон.

Бари, както винаги, е специална тема, а Просинечки разказа на какво точно го асоциира това понятие.

- Когато се спомене Бари, не се сещам за нищо друго освен Шампионска лига! Това е най-големият успех на Цървена звезда, голям, исторически мач, спечелихме трофея, който на Балканите има само още Стяуа. Успех, който вероятно няма да се повтори, защото сега невероятно много се влага и е трудно някой да има такава възможност както ние - каза Просинечки.

Популярният "Роби" се обърна и към това защо първи би дузпа в решаващата серия.

- Бях сигурен, че ще вкарам гол, точно както и през 1990 на Световното първенство. Същото беше и в Бари, но не беше лесно. Това са трудни моменти, особено със Звезда, където си толкова близо, а можеш да си толкова далече. Защото дузпите са голяма лотария. Те пропуснаха една дузпа, ние вкарахме всичките, но не беше лесно. Да спечелим Шампионската лига беше невероятно за всички нас, това ни беше трамплин за всичко нататък и преминаване в най-големите клубове. Хората разпознаха едно голямо поколение. Тренирахме и дузпи, защото Люпко направи този мач така, че да се стигне да се играе 120 минути и чрез изпълнението на дузпи да се стигне до победител, а това, за щастие, бяхме ние.

В своите разкази и анекдоти свързани с 29 май 1991 година разкри и че известната история как Люпко Петрович питал играчите дали искат да играят хубаво, или да вземат трофея, не е точно такава.

- Не ни е питал, това все пак са приказки. Той не е питал това, а сам състави да играем така. Люпко е треньор, който преди идването в Звезда имаше отлични резултати и затова дойде в червено-белия табор. С тези резултати дойде в най-доброто поколение на Звезда и с неговите големи треньорски възможности Цървена звезда стигна до най-големите успехи.

Просинечки веднага след идването в Цървена звезда стана любимец на привържениците и създател на играта, която стана разпознаваема в Европа. Звезда в него получи своя магьосник, а фантастичният дрибльор от мач на мач играеше все по-добре, редовно "слушаше" своя дрибъл, но и головете го желаеха.

- След мача в Дрезден усетих мощта на отбора и храбро заявих, че ще бъдем шампиони на Европа и то без загуба. Преди всяка тренировка идвахме най-малко един час по-рано в съблекалнята. Това беше един от ритуалите. Що се отнася до дрибъла, с него и с "търкалянето" по някакъв мой начин съм се родил. Често тренирах някои финеси, а е интересно, че никога не съм играл в гумени бутонки, винаги обувах онези с шестте бутона.

Много любители на футбола и онези, които следваха Цървена звезда в похода към европейския трон смятат, че победата над Байерн в Мюнхен е била короната на неговото поколение.

- Най-добрият мач, с оглед и на силата на противника, беше онзи в Мюнхен когато проведохме на баварците лекция от модерния футбол. Чудесно играхме и против Глазгоу Рейнджърс. Головете по пътя към покоряването на Европа ми останаха в най-хубавите спомени. Два на Грасхопърс в Цюрих, Глазгоу Рейнджърс, Динамо от Дрезден в Белград.

Във финалния мач, решението дойде от бялата точка, въпреки че преди началото на мача фаворит на хартия беше отборът от Марсилия.

- Когато се стигна до дузпи, всички пребледняхме. Дотогава никога не съм пропускал от бялата точка. В първенството, бях избран да изпълнявам дузпите, така че беше нормално да шутирам първи в серията. От центъра, бял като вар, тръгнах към наказателното и непрекъснато повтарях - само да го вкарам, само да го вкарам. Чувствах голяма отговорност, а тогава ми падна камък от сърцето. Защото, остава записано в историята, че съм вкарал гол, както и че опитният Аморос единствен пропусна от бялата точка и то за пръв път в кариерата. Това все пак са детайли, които ще ми останат завинаги в главата - подчерта Просинечки.

Просинечки го очаква трета операция в Сараево

Бившият футболист и треньор на Цървена звезда, сега селекционер на националния отбор на Босна и Херцеговина, за трети път ще бъде опериран в Сараево заради проблем с дивертикула на тънките черва, пише Дневни Аваз.

Планираната хирургическа намеса е предвидена за 15 февруари, потвърдено е от Клиничния център на Университета в Сараево за Дневни Аваз.

Хърватският специалист след завръщането от Лас Палмас, където на 18 ноември води селекцията на БиХ против Испания в приятелски мач се оплака от болки в стомаха и четири дни по-късно бе приет в болница.

Веднага се подложи на четиричасова операция, а след това на още една по-кратка на 1 декември.

Смята се, че Просинечки ще бъде готов за началото на квалификациите за Европейското първенство през 2020.

Оперираха Просинечки

Селекционерът на националния отбор на Босна и Херцеговина Роберт Просинечки е опериран за втори път след проблем с тънкото черво.

Както съобщава Дневни Аваз, новата намеса в болницата в Сараево е била неизбежна, защото раната на бившия футболист и треньор на Цървена звезда е зараствала бавно.

Здравословното състояние на Просинечки сега е стабилно, но трябва да проведе още известно време под интензивна грижа.

Просинечки тази есен със селекцията на Босна и Херцеговина направи голям резултат, като се пребори за място в А Лигата на нациите, след като завърши първи в група с Австрия и Северна Ирландия.

Просинечки завърши в болница заради изтощение

Селекционерът на националния отбор на Босна и Херцеговина Роберт Просинечки завърши в болница в Сараево, защото му призляло заради изтощеност, съобщи Дневни Аваз.

Бившият футболист и треньор на Цървена звезда, с която беше шампион на Европа през 1991, първо получил инфузия, а тогава е останал за още прегледи в болницата.

Просинечки се чувствал зле и вчера заради което не присъства на откриването на новото административно седалище на Футболния съюз на БиХ.

Той направи голям резултат със селекцията на БиХ, като се пребори за място в А Лигата на нациите, след като в групата завърши пред Австрия и Северна Ирландия.

Просинечки: Върнахме култа към националния отбор на БиХ, привържениците разпознаха нашата работа

Въпреки че бе посрещнат с доста скептичност, Просинечки успя да намери печелившата формула, да състави отбор от играчи с които можеше да разполага в предходния период и осъществи резултат и изпълни поставената цел при идването си.

Както сам казва с направеното може да бъде доволен, главната цел е осъществена с класирането в А дивизията на Лигата на нациите, а сега остава да се изчака жребия и да се разберат имената на противниците за следващото Европейско първенство. Със селекционера разговаряхме за онова което е зад нас, но и онова което следва в идния период, пише една от спортните медии в Босна и Херцеговина.

- Как виждате първата година на пейката на националния отбор на БиХ?

- Като имаш резултат и влезеш във висшия ранг, където са 12-те най-добри национални отбора в Европа, сигурно това е позитивно. Положително във всеки аспект. Имаше смяна на поколението, от което хората много се плашеха как ще се получи, отидоха си играчи с които сте свикнали, които бяха в Бразилия и направиха най-големият успех в боснохерцеговския футбол, така че не беше никак лесно хората да вярват, че този национален отбор наистина може да играе срещу всеки противник в света и че тук наистина имаме качество. Може би качествата, които хората не видяха, но тук има млади играчи, които идват, а старите са все по-добри и по-добри, което е много важно, защото те ще носят отбора в квалификациите. Имаме добра атмосфера и мога да бъда доволен с всички.

- Изглежда, че Вие вярвахте малко повече в тези играчи на които сте разчитали, отколкото цялата боснохерцеговска общественост. Интересно е, че трябваше да правите ново поколение, но не се оплаквахте, както някои ваши предшественици, а казахте, че трябва да работите и така тръгнахте.

- Не обичам алибито и никога не съм го обичал. От оплакванията няма смисъл, защото смените на поколенията са нормални, не се случва само в БиХ, а навсякъде. Видяхте Хърватия, па Испания, а немците не могат да дойдат на себе си, отпаднаха от Лига А, отпаднаха в групата на Мондиала, защото всичко това е процес. Може би обществеността не мисли, но аз знам, че тук има талант, който може да направи много. Може би тези играчи сега не са на нивото на Спаха, Лулич, Ибишевич, но са момчета, които имат кураж, воля, желание, талант. Смятам, че няма да има проблем със смяната на поколението. После ще си отидат Джеко, Пянич, но не може да се жалим какво е било, а да работим над това което идва. Тях вече ги няма, а тук очевидно е навик да се жали в смисъла: "Йой да беше тук Спаха", а Спаха не играе пет години или "Да имахме Миске", а кога Миске е играл последния си мач?

- Колко Ви помогнаха досега изиграните мачове да подготвите отбора за квалификациите?

- Всеки мач ни беше важен, па и онези в Америка, когато бяха само играчи от местното първенство. Тук намерих Сарич, Тодорович, Лончар, а това са играчи в които се вижда, че имат кураж, че могат да бъдат истинско освежаване, играчи, които ще трябва да водят този национален отбор и, което е най-важното, играят в своите клубове. Виждам, че някой ме е критикувал когато казах че 95% от нашите играчи играят, което е много важно за националния отбор.

- Отборът изглежда отлично на терена. Колко е голямо Вашето влияние над това всеки който заиграе да "гризе" от първата до деветдесетата минута?

- Па това би трябвало да е нормално. Не трябва нищо прекалено да искаш, като дойде в националния отбор, трябва да дава всичко от себе си. Може да има лош ден, всички го имат и това е нормално, но да не дадеш всичко от себе си, това е невъзможно. Момчетата във всички тези мачове дадоха всичко от себе си, всички до един. Чак и този мач в който изгубихме те даваха всичко от себе си и хората разпознават това.

- Миралем Пянич играе като прероден. Мнозина смятат, че това е Ваша заслуга?

- Няма да се правя, че съм голям специалист. Първо, Пяна е върховен играч, тук няма грешка, е сега дали в някой определен момент не е дал онова което вие сте мислили или не е играл добре както обществеността мисли, че трябва, но щом Миралем Пянич е на терена, ние сме истински отбор. Случи се това, вероятно и цялата атмосфера повлия, Пяна да играе и по-добре.

- Как за година успяхте да направите Зуканович и Шунйич да изглеждат като Неста и Канаваро?

- Добре го казахте. Смятам, че в тези мачове и Шуня и Зука ги изиграха невероятно и бяха една от най-важните части на състава. Имаме тук алтернативи. Тук е Бичакчич, който е титуляр. Имаме и Враньеш, който в последно време трябваше да играе като бек, първо по тактически причини, а тогава и заради травмата на Тодорович. За нас е най-важно да имаме колкото може повече алтернативи, защото е супер като имаш трима-четирима играчи, па като влезе друг да е същото. Имаме и Колашинац, който трябва да се възстанови.

- Широчината в националния отбор е една от емблемите на вашия мандат?

- Най-много критика в дадени моменти мнозина отправяха за избора на Сарич, а сега всички говорят за него. Мога да ти кажа, че ми е драго за това момче, защото е отличен играч и търчи за нас осмината. Момъкът работи феноменално. Не можем да говорим само за Пяна или Джеки, защото всички са чудесни. Жал ми е, че Дуля играе по-малко в Динамо, това малко се усеща в играта. Винко (Маринович) с отбора До 21 свърши чудесна работа, защото ни даде алтернативи за А отбора.

- Как оценявате играта на Крунич, Цимирот и Настич против Испания?

- Цими в живота си не е играл бек, малко се загуби, което е нормално. Сложихме го на десния бек и той се съгласи. Настич се показа много добре. Крунич трябва да се отпусне, но е добър играч. Играе в Италия където си върши работата, Наполи го търси, така че можем да сме доволни.

- Често наши колеги ви критикуват, че не викате Елвир Колйич и Изет Хайрович?

- Доколкото знам, Колйич тепърва започна да вкарва голове. Вкарваше в Крупа и е ок, беше в Лех - не игра, сега играе и това е супер. Това е играч, който има качества и усет за гол, физически добре подготвен, сега отиде в румънското първенство. Вкарва голове, но не е в петте силни първенства, па да сме в чудо какво прави. Не е лесно да се влезе в националния отбор. Моята философия е такава, че трудно изпадаш, ако си добър, но и трудно влизаш. Той е в нашите планове и ако работи, ще размислим за него. За Изет Хайрович не сте ме питали предходните три години, защото в тях е изиграл един мач. Не оспорвам качествата и в нито един момент не съм казал, че няма място за него. На тази позиция имам Вишча и само за него съм размислял, защото Вишча е един от най-добрите играчи на Босна и Херцеговина. Но не може никой да каже, че вратата за Хайрович е затворена и размислям за него, както съм мислил и за играчи от Премиер лигата на БиХ, които заиграха за А състава.

- Казахте, че трудно се изпада и трудно се влиза в националния отбор. Това ли е начинът по който правите списъка?

- И това, но и гледам атмосферата освен резултата. Защото като имаш резултат, трудно се променя отбор когато печели. Не знам много хора да го правят. И като гледам Барселона, всички знаем кой играе като побеждават, имат Дембеле, Рафиня и кой ли не, но трудно ще се решиш да промениш победителски отбор. Нямам никакъв проблем, мен в Хърватия повече са ме критикували, че не викам Изет, но повтарям, той в нито един момент не е отписан.

- Дали 20 000 привърженици на БиХ във Виена са удовлетворение за вас?

- Атмосферата във Виена беше фантастична. Играчите 15 минути не дойдоха в съблекалнята и това е знак, че хората отново започнаха да вярват в националния отбор, че играчите могат да играят с всеки.

- Имате ли някакво желание преди жребия за групите за квалификациите за Евро? Кого бихте искали да получите или избегнете?

- Виждам че доста се пише за някаква екс-Юго група и че това би било добре. Как може да бъде добре всички да бъдем в същата група, а два отбора отиват на Евро? Не е ли по-добре всички да сме в различни групи и всички да се класираме на Евро? А от друга страна, познавайки нашите пространства, ще се създадат ненужни напрежения, а не ни трябват.

Хърватин, легенда на Звезда, селекционер на Босна и Херцеговина: Впечатляващо, нали?

"В живота се случват неща, които и не мислите, че могат да се случат", заяви Жути в интервю за Радио Каталуния.

Роберт Просинечки отново одушеви цяла Европа. Със селекцията на Босна и Херцеговина успя да се пребори за класиране в елитната дивизия на Лигата на нациите, така "змейовете" в следващия цикъл ще отмерят сили с най-качествените селекции на Стария континент.

Веднага след сензационното постижение, Жути даде интервю за Радио Каталуния, в което се обърна към много детайли от своята кариера на играч и треньор.

"Много е важно малка държава да бъде между 12-те най-добри европейски отбора. След класирането на Мондиала в Бразилия това е най-хубавото нещо в историята на босненския футбол. Сега работим над класирането за Европейското първенство. Имаме играчи като Джеко или Пянич, но идват талантливи играчи, в Босна винаги се случва нещо. Целта е Европейското първенство, това би било нещо голямо", заяви Просинечки.

Хърватин, легенда на Цървена звезда, сега треньор на Босна и Херцеговина...

"Впечатляващо, нали? По малко от всичко. В живота се случват неща, които и не мислите, че могат да се случат. Получих предложение от Босна и Херцеговина, видях, че имам добър отбор, много талант и съм щастлив."

Дали размисляте какво би се случило с Югославия, ако не беше войната?

"Сигурно биха се случили много неща, би било направено нещо голямо."

Грозните картини от това време полека отиват в забрава.

"Сега животът е важен. Трябва да живеем. Времето е минало, трябва да размисляме за прекрасното море което има Хърватия, впечатляващите градове. Войната никога няма да бъде забравена, но трябва да живеем без нея."

Цигарите са нещо от което и днес не иска да се откаже.

"Пуша, нямам проблем да го кажа. Но, това е и малко мит, повече се говори за това колко пуша отколкото всъщност го правя, но не мога да кажа, че не пуша."

А като играч?

"По-малко го правех, но пушех. Знам че не е добре, но да влияеше над играта не бих го правил. Не съм имал проблем, сега много малко играчи пушат, но по мое време мнозина го правеха", заяви между останалото Просинечки.

Браво Роби, браво Змейове: През Виена във футболния елит

В рамките на четвъртия кръг на Лигата на нациите националният отбор на Босна и Херцеговина гостува на този на Австрия, а мачът завърши при резултат 0:0.

Още в самото начало балканците имаха възможност чрез Един Джеко да стигнат до преднина, но ударът на капитана беше блокиран. В четвъртата минута на срещата Алаба застраши вратата на гостите, а Шехич беше сигурен в намесата си.

Натискът на Босна и Херцеговина можеше да се изплати в шестата минута на срещата, когато Шунич стреля с глава, но неговият удар не намери пътя към мрежата.

В 25-ата минута Австрия отново показа зъби чрез Алаба чийто удар отиде над вратата на Шехич. Веднага пред другата врата Вишча центрира отлично, а домакинският вратар беше на висотата на задачата. Босна и Херцеговина доминираше в първата част, а до края на първите 45 минути Джеко и Вишча имаха възможности да постигнат гол, но не бяха достатъчно точни, за да осигурят преднината.

През второто полувреме Австрия тръгна по-нападателно към вратата на балканците, а в 51-ата минута вратата на Шехич застрашиха Хинтерегер и Арнаутович, но техните удари не намериха целта. След възможностите за Австрия, Босна и Херцеговина пое инициативата и направи няколко добри атаки.

Първо в 56-ата минута Джеко пробва домакинския вратар, който с доста мъки опази мрежата, избивайки в ъглов удар. След корнера, Зуканович стреля чудесно, а топката отиде над вратата. В 73-ата минута австрийците имаха отличен шанс след корнер, но ударът не застраши вратата на Шехич.

До края на мача нямаше промяна в резултата и той завърши 0:0. Точката спечелена в Австрия беше достатъчна за класиране на Босна и Херцеговина в Лига А.

Честито!

Просинечки: Честитя на момчетата, хвърляха се с главата напред и дадоха всичко от себе си

Селекционерът на Босна и Херцеговина Роберт Просинечки е доволен от играта на своите избраници в мача със Северна Ирландия и победата, която доведе неговият отбор на прага на класиране в А дивизия.

"Знаехме, че ще бъде труден мач. Северна Ирландия е отличен отбор, който може да играе срещу всеки. Доволен съм, защото играчите дадоха всичко от себе си играха добре тактически. Имаше и късмет, но се бориха и дадоха всичко от себе си. Един отново беше този, който реши нещата. Трябва да сме доволни от низа победи и деветте спечелени точки. Честитя още веднъж на играчите", заяви Просинечки.

Селекционерът се обърна и към играта в защита на своя отбор.

"Северна Ирландия играе с дълги топки и от това е много трудно да се отбраниш. Пет, шест години играят в същия състав, имат малко промени и играят отлично така. Разбира се, стига се и до грешки, особено във въздушните дуели където имахме проблеми. Те използват това чудесно, но за щастие не вкараха гол. Момчетата дадоха всичко от себе си, хвърляха се с главата напред и никого за нищо не мога да критикувам", допълни Роби.

Просинечки изтъкна как с играчите има професионално и коректно отношение.

"На мен ми е драго, че този отбор още сега прилича на истински национален състав. Със сигурност може и по-добре, но и сега е отлично. Драго ми е, че продължихме поредицата, защото осем мача не сме загубили. Имаме добра атмосфера и това е много важно, особено по тези пространства", поръча треньорът на Босна и Херцеговина.

Просинечки: Ирландците могат да говорят каквото си искат, но и те ще дадат всичко от себе си да победят

Селекционерът на Босна и Херцеговина Роберт Просинечки изтъкна, че не го интересува твърде много мнението на колегата му начело на Северна Ирландия, че ще играе без императив за победа.

Майкъл О`Нийл каза, че националният отбор на Босна и Херцеговина е по-мотивиран, а Северна Ирландия чрез Лигата на нациите развива отбор за квалификациите през които иска да отиде на Европейското първенство.

"Знам съставът, който ще играе срещу Северна Ирландия. Играчите ще дадат всичко от себе си, ще играем различно в сравнение с мача в Северна Ирландия. Могат те да говорят каквото искат, но и те ще дадат всичко от себе си да победят", заяви Просинечки и продължи:

"Ще бъде съвсем различно отколкото в Северна Ирландия, защото играем вкъщи и това е нашето предимство. Гледахме техният мач против Австрия където трябваше да извлекат равенство и става дума за добър състав чийто манталитет не допуска отпускане, па очакваме, че ще играят максимално", допълни Просинечки, който се надява на спечелване на първо място в Група 3 на Б дивизията.

"Със сигурност са важни квалификациите, които ще се теглят през декември, но и този турнир е важен за нас. Хубаво е да си пръв, да влезеш в Лига А и да играеш срещу най-добрите отбори в Европа. Много е важен мачът, който предстои и искаме да сме първи в групата", заяви селекционерът на Босна и Херцеговина, който подчерта, че няма дилеми кой ще пази.

"Шехич има предимство и той ще брани, но трябва да сме доволни, че имаме двама отлични вратари", допълни Просинечки.

Двубоят Босна и Херцеговина - Северна Ирландия се играе в понеделник на стадион Грбавица с начало 21:45 ч.

Просинечки: Не ме притесняват шестте гола, а плюенето по Хърватия

В същата вечер когато Златко Далич в Елче немощно гледаше най-тежката загуба в историята на хърватския национален отбор, Роберт Просинечки със своята Босна и Херцеговина победи отбора на Австрия. "Змейовете" започнаха Лигата на нациите с две тежки, щастливи и подготвени победи и с легендарния "Жути" на пейката заявиха големи амбиции. Желанието на Просинечки е класиране на ЕП, а това потвърди и в разговор за Индекс.

"Супер. След два кръга имаме шест точки. Австрия е отличен национален отбор, истински състав и тази победа не е малко постижение. Не беше лесно, намъчихме се да ги победим, но с това победата е още по-сладка и голяма. От друга страна, северноирландците в Белфаст ги победихме с помощта на късмета, но и с характер. Разбира се, че основната цел е класиране на Евро, всичко освен това не се приема, но съм ужасно щастлив и с тези две победи в Лигата на нациите. Както и сам знаеш, всеки триумф е важен, всеки мач си струва да се печели, защото победата носи много. Вдига се самоувереността на отбора, атмосферата в съблекалнята е по-добра, а това може да ни донесе много добро в квалификациите за ЕП", заяви Жути.

Казвате, че атмосферата в националния отбор е добра. Значи сте изгладили пререканието с вратаря Асмир Бегович?

"Пререкание казваш? За вас журналистите са най-важни скандалите. С никого не съм бил в пререкание. Поантата на историята беше, че не исках който и да е да ми избира мачовете и да решава кога ще дойде да играе за националния отбор. Момчето дойде късно, разбра, че е сгрешил и продължаваме напред."

Без оглед на това, че не сте гледал катастрофата на Хърватия срещу Испания, защото по това време играхте в Зеница против Австрия, сигурно имате някакъв коментар на онова което се случи в Елче?

"Такива неща се случват във футбола. Затова и обичаме футбола, защото в него може да се случи и онова което на пръв поглед изглежда невероятно. Разбира се, че не съм очаквал, че ще получим шест гола, но повтарям, такива неща се случват. Има дни в които нищо не върви, като нищо не ти се получава, а противникът има своя ден. Точно това се е случило. Не ме тревожи тази загуба. Повече ме мъчат коментарите след мача. Преди два месеца цяла Хърватия дочака националния отбор като герои, а сега нищо не струва. Не струват играчите, не струва Далич. Ние хърватите сме такъв народ. Обичаме да плюем по всичко. Има от нас четири милиона, а искаме да сме първи в света във всичко. Иначе нищо не струва. Хърватия за 20 години игра полуфинал и финал на СП, направи нещо което не могат да направят много по-богати и по-големи държави от нас, но това очевидно не е достатъчно", каза Просинечки и заключи:

"Хърватия ще отиде на Евро, защото има фантастичен отбор. Ключови играчи останаха, идва нова вълна млади, но отлични играчи. Не се боя за Хърватия и за нейното футболно бъдеще. Ще видите още срещу Англия."

В БиХ: Резултатите на "змейовете" са облекчение, но не смеят да ни измамят, дълго не сме имали по-слаб отбор

Роберт Просинечки не можеше да си представи по-добро начало на скамейката на националния отбор на Босна и Херцеговина. Две победи в два мача в Лигата на нациите, пълен Билино Полье, борбеност на терена, чудесна атмосфера. Начало каквото искате. Все пак, на шест събрани точки трябва да гледаме само като на облекчение при много тежка задача, а това е създаване на ново поколение "змейове", пише порталът Кликс.

Без никакви заобикалки, но също така никак и без задължителните честитки за всички играчи, нужно е да се признае, че съставите на "змейовете", които се противопоставиха на Северна Ирландия и Австрия са най-слабите в това десетилетие и че Роберт Просинечки го очаква наистина голяма задача.

Може би от Босна и Херцеговина вече се очаква много по-добра игра, защото не е тежко да се признае, че резултатите от предходните два мача не са в същата равнина с предложената игра - резултатите са значително по-добри от играта. А разбира се, никой и не иска да е обратното... Но, от това не смеем да бягаме, защото бихме направили голяма грешка.

Не става дума предимно за това, че този национален отбор не е воден по правилен начин, защото още е рано да се дават такива оценки. Тук става дума за това, че този национален отбор с игровото качество не е готов за големи неща, съответно какъвто и да е голям успех всъщност би бил прилично голяма изненада.

Казано накратко, тази селекция "змейове", която имаме сега е по-слаба от шестте точки, които спечели и заради това и в този момент не трябва да имаме твърде големи очаквания от нея. Поне не още.

Да обърнем внимание на някои факти, вчера в стартовия състав на "змейовете" играха играчи от южнокорейската лига, втора немска лига, втора английска лига, последният в турската Супер лига, резерва на австрийския шампион, резерва в чешки отбор, който не играе в груповата фаза на европейските турнири...

Споменатите играчи главно имат потенциал да заиграят в значително по-добри отбори, заслужават всички похвали за онова което дават, но те не заслужават тежкото бреме на големите очаквания и тук трябва да сме внимателни.

Победата против Австрия не беше победа против по-слаб отбор. С това трябва да сме наясно.

Този национален отбор в последните четири години остана без Елвир Рахимич, Звиездан Мисимович, Ведад Ибишевич, Емир Спахич, Сенад Лулич, Менсур Муйджа, Харис Медунянин... Сега търсим ново поколение което може да ни отведе на голям турнир и единствените две имена, които имаха еднакво влияние и в най-добрите дни както и днес са Миралем Пянич и Един Джеко, а и техните гърбове не могат току така да понесат товара на новите основи.

Те - Пянич и Джеко - заедно с останалите "змейове" и треньорския щаб предвождан от Роберт Просинечки можеха да се насладят на подкрепа преди, по време и след победата над Австрия, но колкото и да е важна тази подкрепа, още по-важна ще бъде подкрепата в случай на негативни резултати, защото за отбор в изграждане това е по-нужно.

Отличното начало в Лигата на нациите може да послужи като облекчение, защото всичко е по-леко в хубава атмосфера и отличен точков актив, но пред този отбор е тежък път към създаване на игра без големи осцилации и към създаване на гръбнак, който ще носи националния отбор.

Просинечки: Момчетата играха отлично, гинаха на терена и победиха силна Австрия

Селекционерът на националния отбор на Босна и Херцеговина Роберт Просинечки на конференцията за медиите каза, че е повече от доволен от начина по който неговите избраници изиграха мача срещу Австрия.

"Трябва да похваля своите момчета, защото дадоха всичко от себе си и максимално се вложиха, извънредно. Бориха се отлично, те изпълниха всички задачи, които поставихме пред себе си и не може нищо да им се каже. Изиграхме отличен мач", каза Просинечки.

Коментирайки играта на селекцията на Австрия кратко каза, че е добро усещането да се победи отбор, който не е загубил в седем мача.

"Австрия не е губила в седем или осем мача, а аз мога да съм повече от доволен от тази победа. Честитки за нашите "змейове", които го направиха както трябва, но не виждам причина да не бъде така, защото имаха атмосфера и дадоха всичко от себе си. Имахме добра отбрана, средата на терена, сега имаме шест точки и месец до следващите мачове в Босна и Херцеговина. За наше щастие играчите ни играят в своите клубове и имат продължителност", допълни Просинечки.

На въпроса дали всички са били на ниво, Просинечки каза, че неговите избраници са играли най-доброто което могат, но винаги има пространство за напредък и промени.

"Винаги може по-добре, дърпаш ме за езика, но момчетата играха качествено. Бориха се. Бешич направи 25 шпагата, направиха феноменален мач срещу играчи, които имат качества и които дълго не са губили", допълни селекционерът на БиХ.

Продължи като подчерта, че Пянич е разигравал играта, Зуканович и Шунйич са играли отлично, а Чивич се е завърнал след лошата игра срещу Северна Ирландия.

Накрая похвали и привържениците, които са били на ниво и които са водили играчите до последната секунда на мача когато подкрепата им е била най-нужна.

Роберт Просинечки: Звезда е гигант, който се пробуди!

Привържениците години пееха "Нека на Маракана се върнат славните дни", сега ги и дочакаха! Цървена звезда отново е европейска марка, участник в Шампионската лига! Шампионът на Европа и света през 1991 година отново е в компанията на Реал, Байерн, Барселона, Ливърпул, Ювентус, Манчестър...

Отборът предвождан от Владан Милойевич се записа в историята и зарадва звездашите, много щастливи са и членове на най-голямото поколение, които преди 27 години осъществиха успех, който трудно който и да е клуб от този дял на Европа ще постигне.

- Звезда е гигант, който се пробуди! - описателно, в едно изречение, право в целта заяви легендарната "седмица" на Цървена звезда и актуален селекционер на Босна и Херцеговина Роберт Просинечки.

Големият "Жути" и в примера на Звезда вижда потвърждение, че във футбола има малко случайности.

- Това е голям успех, но не е плод на случайност, защото от определен период се работи добре в клуба. Имаше и късмет в Залцбург, но как в живота и футбола може без него... Звезда имаше през миналия сезон не само участие в Лига Европа, а и класиране за 1/16-финалите. Сега надгради това с влизане в Шампионската лига, това е важно за имиджа и финансите на клуба.

Цървена звезда за пръв път откакто Шампионската лига е в такъв формат стигна до груповата фаза, след триумфа в Бари имаше само едно голямо излизане в този турнир, когато сезон по-късно игра решаващ мач за влизане в нов финал със Сампдория в София. Мнозина мислят, че всичко би било различно, ако УЕФА беше позволила мачът да се проведе в Белград...

- Голям успех е когато който и да е клуб от тези краища влезе в Шампионската лига. Динамо успя няколко пъти, може би и Партизан, не се сещам... Много ми е драго, че ще гледаме Цървена звезда тук.

Звездашите нетърпеливо чакат да започне продажбата на билети, вече са загрети за първия от трите белградски спектакъла, против Наполи на 18 септември.

- Еуфорията е очевидна и логична, клуб какъвто е Цървена звезда заслужава да бъда участник в Шампионската лига. Също така и привържениците, не се съмнявам, че ще направят впечатляваща атмосфера.

Авторът на гол при дузпите в Бари и много важни попадения за Цървена звезда, не може днес да потвърди, че ще бъде дял от спектакъла.

- Имам много работа с националния отбор на Босна и Херцеговина, доста съм се отдал на това. В този момент нямам представа дали ще мога да гледам на живо някой мач, възможно е.

Роби Просинечки беше треньор на Цървена звезда от средата на сезон 2009/10, до втория кръг на шампионата през 2012/13. В този период имаше шанс за титлата в мач на стадиона на Партизан, но го пропусна, спечели Купата на Сърбия през 2012. По времето на неговия мандат клубът не беше воден организационно и финансово както днес, което му представляваше утежняваща околност.

- Всяко време носи своето бреме. Едно като бях играч на Звезда през 1991 и станах шампион на Европа, друго когато бях в ролята на треньор. Винаги трябва да се гледа напред, добре е че е уцелено с играчите и треньора.

И за край - въпрос за Роби кой по игрови характеристики най-много му допада в отбора на Звезда?

- Звезда я гледам повече като привърженик отколкото по този начин. Има качество, това е несъмнено.

Групата е катастрофа, но няма значение...

Цървена звезда можеше да мине по-добре на жребия за груповата фаза на Шампионската лига, ще трябва да се изправи срещу головите машини от Париж, Ливърпул и Наполи.

- Групата е катастрофа, защото са много силни съперници, но няма значение, защото в този момент най-важното е, че се влезе в Шампионската лига - обяви Просинечки.

За Цървена звезда е най-важно, че започна да има продължителност на участие в груповите фази на турнирите на УЕФА, това се очаква и в следващите сезони.

- Би било хубаво, но футболът не е по поръчка. Отборите влагат баснословни цифри, това е голямо нещо - каза Роби.

Просинечки си припява "Нека на Маракана се върнат славните дни"

Легендарният хърватски футболист Роберт Просинечки, член на златното поколение от Мондиал 98 и бронзов медалист, празнува с песен на уста.

Но противно на очакванията песента е свързана с Цървена звезда - белградският клуб с който стана шампион на Европа през 1991 година, а по-късно се завърна и като треньор. Видеото е публикувано от бившия футболист на "червено-белите" Сърджан Плавшич в Инстаграм. На него хубавата Драгана, страстна привърженичка на Звезда, пее на ушенце на Роберт Просинечки "Нека на Маракана се върнат славните дни". "Жълтия" не е могъл да остане ням, запял е и той...

Da i deca nasa na Marakani..🙏🏻🔴⚪️ Gospodin Robert Prosinecki 👏🏻🎩 #Legenda

Публикация, споделена от Srdjan Plavšić (@srki_plavsic_22) на Юли 8, 2018 в 4:21 PDT

Просинечки: Хич не ми пука дали някой е сърбин или хърватин. Ще играят само онези, които искат да играят за Босна и Херцеговина

Не се занимава с политика, въпреки че го набутваха в нея още в кампанията за селекционер.

Победа, две равенства и загуба - това е статистиката на Роберт Просинечки на пейката на Босна и Херцеговина, работа, която е най-голямото предизвикателство в досегашната му кариера.

Босна и Херцеговина във вторник завърши 0:0 със Сенегал, а популярният Жути (Жълтия - б.р.) е ентусиазиран.

"Имаме големи амбиции. На турнето през януари, когато тъкмо бях поел Босна, не можех да разчитам на играещите в чужбина, а само на играчи от домашното първенство и национали до 21 години. Чак и така отслабени, свършихме отлична работа. С американците завършихме без голове, а от силен Мексико загубихме с 0:1. В този цикъл за пръв път имах всичко най-добро на разположение и съм въодушевен от видяното. Срещу Сенегал завършихме 0:0, а българите ги бихме като гост. Когато в отбора имаш Пянич и Джеко, знаеш какво можеш да направиш. Нашата цел е класиране за следващото Евро, имаме големи амбиции и какъвто и да е резултат освен класиране на ЕП ще се смята за голям неуспех."

Не се занимава с политика, въпреки че го набутаха в нея още в кампанията за селекционер.

"И така имаме отличен отбор и младите, които идват и които сега могат да играят за А селекцията. Не знам каква е била практиката при моите предшественици, но аз никого няма да моля. Хич не ми пука дали някой е сърбин или хърватин. Ще играят само онези, които искат да играят за Босна и Херцеговина", заяви Просинечки.

Просинечки: Успехът на Звезда трудно ще се повтори от някой

Роберт Просинечки говори за Югославия, Цървена звезда, Лилиян Тюрам, Деян Савичевич, Рефик Шабанаджович, Реал, Барселона...

Играл е за националния отбор на Хърватия, бил е обожаван в Динамо, а най-голяма следа е оставил в Цървена звезда.

Любим е в Загреб, Белград, а сега и в Сараево...

Роберт Просинечки за себе си може да каже, че е един от последните югославяни.

"Не знам дали се чувствам така. Аз имах този късмет да играя навсякъде. За мен е щастие, че в бивша Югославия съм спечелил много с Цървена звезда, а след това и с Динамо. Никога не съм гледал по този начин, а само през спорта. И тук в Сараево се чувствам добре. Това вероятно се заслужава чрез някакво поведение и като играч разбира се, но вероятно и чрез някои особености, които имаш. Не съм имал наистина никакви проблеми където и да съм бил", заяви Просинечки в началото на разговора за Radiosarajevo.ba.

Своят дебют на пейката на Босна и Херцеговина ще направи в края на месеца в приятелски мачове с Мексико и САЩ.

В тези дуели ще трябва да разчита на играчи от Премиер лигата на Босна и Херцеговина, които не познава още достатъчно добре.

"Събирах информация, но е нормално в този момент селекционерът на младежкия отбор да познава най-добре тези футболисти. Правят добри резултати и играят много добре и Винко ще пътува с нас и сигурно ще ни помогне доста в този първи период. Нормално когато започне първенството ще сме тук, ще гледаме всички мачове, ще работим върху това да намерим още футболисти, които могат да се конкурират за А националния отбор. Всички добре знаем, че има такива играчи в Босна и Херцеговина и сигурно ще има и за националния отбор".

След турнето по САЩ селекционерът планира и турне по Европа, за да разговаря с най-добрите футболисти от Босна и Херцеговина.

"Аз обявих отиване в клубовете, това включва и Италия. Ще отида при всички и това ще оставя за онзи период когато се върнем от Америка. Не е това толкова далече. Сега бяхме заети с това да съберем тези играчи, които са тук на разположение. Някои отказаха заради контузии, някои не ги пуснаха клубовете. Дълго траеше изборът на селекционер, обществото искаше да знае много неща, но сигурно когато се върнем от Америка първо ще отидем да обиколим националите. Не да видим как играят, защото знаем, че играят добре. Това можем да видим и повече или по-малко по телевизията. Искаме да разговаряме с тях".

Просинечки говори и за своите дни на играч.

Сети се как е получил възможност в полуфинала на Световното първенство през 1998 чак в последните минути. Хърватия загуби от Франция, а след това в мача за трето място срещу Холандия Просинечки вкара гол и бе най-добрият в историческата победа на "ватрените".

"Асоциацията веднага е Лилиян Тюрам. Това е първата асоциация. Единствените два гола в над стотина мача за националния отбор постигна срещу Хърватия в полуфинала на Световното първенство. Бяхме близо до финала, но все пак осъществихме този исторически резултат и спечелихме трето място. Това е наистина голямо за хърватския футбол. Винаги се питаш. Сигурно не ти е все едно когато не играеш. Мисля, че всеки играч има някакво желание да играе. Чиро реши така в този момент. Дали сега всичко би било различно или не, аз наистина не мога да кажа. Може би можеше да вляза малко по-рано в игра. Ние много силно се бяхме свързали. Първо когато бях много млад, след това и в националния отбор. С Чиро съм в много добри отношения и това не е куртоазия. Когато се видим имаме супер приятен разговор. Всичко което е било е било, животът продължава. Така поне аз гледам на това".

Последното напускане на Звезда беше емоционално както за Просинечки, така и за всички онези, които обичат този клуб.

"Това сигурно не е случайно - защото аз горе (Белград - б.р.) съм свързан с най-големите успехи на клуба, а от този източен блок трудно някой отново да ги направи. Шампионската лига печелят само онези големите, освен Стяуа и Звезда никой не го е правил. Този резултат беляза нашето поколение. Второ, аз дойдох там като много млад на 18 години и сигурно и с поведение съм заслужил любовта на привържениците на Звезда. На мен през всички тези години там ми беше много добре".

В Цървена звезда Просинечки е делил съблекалнята с Рефик Шабанаджович и Хусреф Мусемич.

"Чух се по телефона с тях, говорихме и скоро сигурно ще се и видим. С Рефик малко по-дълго отколкото с Мусемич. Шабан и аз дойдохме по едно и също време в Цървена звезда. Знам, че и синът му играе много добре, талантлив е и се надявам да бъде добър играч като баща си".

Деян Савичевич...

"Не е случайно, че наричат Деян гений. И това ще остане докато е жив. Магьосник. Един играч, който толкова години е бил в Милан и който направи толкова добри неща. Той нямаше тази нервност. За него всеки противник беше еднакъв. Затова е и специфичен и беше голям играч, което е доказал много пъти. Винаги ще се намери някоя история, а когато става въпрос за качествата на играч той е феномен".

Реал Мадрид, Барселона...

"Това са нюанси в цялата тази история. От организацията до всичко останало. Тъй като за мен първи клуб беше Реал съм малко по-привързан към Мадрид. Но наистина това са организационни нюанси. Заради това и "Ел Класико" е най-гледаното дерби, затова тези са двата клуба, които играят най-добре. Тези два клуба са един феномен и ето сега са на самия връх".

Роберт Просинечки е бил най-добрият футболист в "чилийците", младото поколение югославски футболисти, които спечелиха световната титла. И днес се водят полемики дали тази генерация би спечелила някой голям турнир, ако беше останала заедно.

"С няколко играчи, които дойдоха по-късно сигурно бихме се борили за още някои трофеи. Мисля, че бихме направили много. Разпознаха ни, разпознаха качеството. За всички нас това беше трамплин и за преминаване в големи клубове", заключи Роберт Просинечки.

30 години от световната титла на Югославия и сълзите на немците

На този ден преди 30 години националният отбор на Югославия стана шампион на света за играчи до 20 години, надделявайки във финала над Западна Германия с 5:4 след дузпи.

На 25 октомври 1987 година в Сантяго в редовното време финалът завърши 1:1, "плавите" поведоха чрез Бобан в 85-ата минута, а изравни Витечек две минути по-късно от дузпа.

Тогавашната Югославия от 10 до 25 октомври наниза пет победи, във финала след дузпи надделя над тогавашната Западна Германия и се окичи със златото.

Югославският национален отбор беше съставен от Драгойе Лекович, Бранко Брнович, Роберт Ярни, Дубравко Павличич, Славолюб Янкович, Игор Щимац, Зоран Миючич, Звонимир Бобан, Роберт Просинечки, Милан Павлович (капитан), Предраг Миятович, Томислав Пиплица, Давор Шукер, Гордан Петрич, Перо Шкорич, Деян Антонич, Славиша Джуркович, Ранко Зиройевич. Треньор на отбора е бил Мирко Йозич.

За най-добър играч съответно "Златна топка" на турнира е обявен Роберт Просинечки. Най-добър голмайстор е бил Давор Шукер с шест постигнати гола.

В първата фаза Югославия побеждава домакина Чили с 4:2, головете са постигнали Бобан, Щимац и два пъти Шукер. Срещу Австралия резултатът е 4:0, с два гола на Шукер и по един на Брнович и Бобан. Накрая паднал и Того с 4:1, с два гола на Миятович и по един на Зиройевич и Шукер.

Тогавашният югославски национален отбор побеждава Бразилия с 2:1 на четвъртфиналите пред 60 000 зрители на националния стадион в Сантяго. Бразилия повежда с гол на Алсиндо в 44-ата минута, а обрата донасят Миятович (52 мин) и Просинечки (89).

В полуфинала е паднала Източна Германия също с 2:1. Щимац в 30-ата и Шукер в 70-ата минута са голмайстори за Югославия, докато Замер в 49-ата единствен бележи за източните немци.

Големият финал срещу Западна Германия е изигран на 25 октомври пред около 65 000 зрители. Югославия повежда с гол на Бобан в 85-ата минута, а само две минути по-късно Витечек от дузпа изравнил и отвел мача в изпълнение на дузпи. Точно Витечек в серията на наказателните удари изпуска първия и дава възможност на Югославия да стане шампион на света. Всичките пет изпълнители за балканците са били сигурни - Павличич, Шукер, Брнович, Зиройевич и Бобан.

"В Чили ни изпрати само един човек - Милян Милянич. Когато се върнахме ни чакаше маса народ, първо в Белград, а после и нас в Подгорица. Нас ни свързваше един език - футболният. Красеше ни чудесна атмосфера на тренировките, в хотела, самолета... Всичко това успяхме да пренесем на терена и бяхме наистина "пъклен" отбор", спомня си за тези моменти Ранко Зиройевич.

През тази 1987 година водещите спортни анализатори прогнозирали, че тези момчета в следващите десетина години ще станат доминираща сила в световния футбол. За съжаление, не са имали възможност да покажат това заедно в национален екип, макар че повечето от тях направиха отлични клубни кариери.

Къде са днес "чилийците"

Звонимир Бобан - живее в Цюрих, начело е на сектора за развитие на футбола във ФИФА
Давор Шукер - начело на Хърватския футболен съюз
Роберт Просинечки - селекционер на Азербайджан, скоро му изтича договорът
Роберт Ярни - от юни 2017 година селекционер на хърватския национален отбор до 19 години
Игор Щимац - футболен треньор, последната му работа е в Ал Шахани в Доха
Томислав Пиплица - бивш вратар, живее в Германия и е скаут на Енерги Котбус
Дубравко Павличич - за съжаление почина през април 2012 г в Испания
Драгойе Лекович - треньор на вратарите в националния отбор на Черна гора
Славолюб Янкович - собственик на футболна школа Балон
Бранко Брнович - беше селекционер на Черна гора, чака нов ангажимент
Славиша Джуркович - собственик е на футболна школа Полет Старс
Милан Павлович - живее в Атина, занимава се с треньорство, инструктор е във ФИФА
Деян Антонич - той е в Хонконг, тренира Рейнджърс
Предраг Миятович - живее в Мадрид, беше директор на Реал. Остана във футбола след кариерата
Петър Шкорич - живее в Германия, тренира Швайнфурт
Зоран Миючич - почина преди осем години
Мирко Йозич - селекционер на това поколение, наслаждава се на треньорска пенсия в последните десетина години, далече от очите на обществеността

Емоционална спортна история и най-хубавото послание на неповторими асове

Творците на едно от най-големите футболни чудеса отново се събират! Югославия през 1987 година в Чили покори планетата в младежката конкуренция, а този величествен подвиг е показан в документалния филм "Чилийци" на познатия спортен журналист Града Бранкович.

"Югославия, Югославия" се носеше по трибуните на стадион "Насионал" преди три десетилетия в Сантяго докато футболистите поздравяваха 70 000 привърженици със знамето и песента "От Вардар до Триглав". Това е била сцена от която хората и днес се наежват и от която тръгват сълзи. Някои от радост, други от тъга, защото успехът на младежкия национален отбор на СФРЮ на СП през 1987 г в Чили беше заявка за начало, но и край на на една държава, поколение, идеи...

За щастие, три десетилетия след историческия успех, спомените за златното поколение ще продължат да живеят чрез документалния филм "Чилийци", чиято премиера беше в "Opera & Theatre Madlenianumu" в Земун.

Така на публиката след три десетилетия отново се поклониха Предраг Миятович, Звонимир Бобан, Давор Шукер, Гордан Петрич, Бранко Брнович, вратаря Драгойе Лекович, докато не се появиха само Роберт Просинечки и селекционерът Мирко Йозич.

Световните младежки шампиони във филма са разказали редица анекдоти, но и събудиха най-хубави спомени. С гордост изтъкват, че са ги красили добрата атмосфера и другарство, което и главната причина за големия успех.

Предраг Миятович във филма се сеща и за първия си гол на Световното първенство.

- Толкова тичах, че щях да мина и през портата на стадиона, ако беше отворена - казва чудесният нападател.

Някогашните шампиони на планетата се сетиха и как са им стояли смешно костюмите, когато отивали в Чили. Игор Щимац и Звонимир Бобан се сетили и как заради девойки останали до пет сутринта, за което сега си спомнят с усмивка.

Особено емоционално е сещането за починалите Зоран Миючич, който ни напусна през 2009 година, както и Дубравко Павличич три години по-късно.

Селекторът Йозич във филма при споменаването на двамата златни футболисти беше в сълзи, докато Звонимир Бобан със сетен глас сподели:

- Искаме отново да заиграем футбол с тях, в някой по-хубав свят - каза Бобан и доведе много до сълзи.

Златният "чилиец" Славиша Джуркович не е направил кариера каквато се очаквала от него.

- Плитък ум и луда глава доведоха до това да не направя кариера. Мислех, че тя ще дойде от само себе си. Златото ми взе повече отколкото ми донесе, защото играех на картата, че съм "Чилиец" - заяви Джуркович.

Ранко Зиройевич сподели, че сега би играл в Барселона, ако "имаше този опит", тъй като Миятович, Ярни и Шукер са играли за Реал, докато други не са направили върховна кариера.

- Да мога, бих платил това отново да ми се случи. Успехът в Чили е голяма следа в кариерата на всички нас. Ние всички мечтаехме и трябва да направим атмосфера това да доживеят и днешните деца. С Педжа (Миятович - б.р.) веднага се договорих да се помогне на всички, кой колкото може - заяви Давор Шукер.

Припомняме, 30 години след спечелване на световната титла Драгойе Лекович е треньор на вратарите в националния отбор на Черна гора, Роберт Ярни води младежкия отбор на Хърватия, Гордан Петрич и Бранко Брнович са треньори, Игор Щимац се наслаждава на футбол и вино, Милан Павлович е треньор в Япония, Роберт Просинечки е селекционер на Азербайджан, Звонимир Бобан и селекционера Мирко Йозич са във ФИФА, Давор Шукер е президент на Футболния съюз на Хърватия, докато Предраг Миятович избира ново предизвикателство (беше директор в Реал Мадрид - б.р.).

Проектът е измислил и реализирал известният спортен журналист Града Бранкович, с помощ и асистенция на къща "Спортмедия". Бранкович казва, че идеята се е родила през 2012, когато е публикувал първата книга по повод успеха в Чили и оттогава е работил, за да филмът да е готов за юбилея - 30 години. Той през целия филм носи топка, защото, както казва, тя е разказала всичко.

- Аз само направих филм за чудесни хора и събития. След тренировка в ОФК Београд баща ми ми каза: "Искаш да играеш за националния отбор? Тоя филм няма да го гледаш" - заяви авторът Града Бранкович, на когото на първото снимане вратарят Лекович подарил екипа от мача срещу Бразилия на 1/4-финала.

Пазителят на мрежата на това поколение Драгойе Лекович е имал само едно послание.

- Чилийци, много ви обичам! Вие част от моя живот и професия. Благодаря ви - заяви той.

Капитанът на златното поколение Милан Павлович емоционално се сети как е изглеждало да предвожда съотборниците преди три десетилетия в похода на световния трон.

- Не съществуват думи, които биха описали какво е да си капитан на световни асове. Те са изключителни хора! Филмът е емоционален, вярвам, че ще бъде хит и ще спечели голяма награда. Съществува жал за старата Юга, голяма и хубава държава. Ние сме били възпитавани като югославяни. Нашите отношения не са се развалили и след три десетилетия - отправи силно послание предвождащият "чилийците".

Предраг Миятович е много щастлив, че един от най-големите успехи на югославския футбол е екранизиран.

- Градо, безкрайно благодаря на теб и твоя екип. Филмът има поучителна история младите да изберат правилния път и да бъдат истински хора. Ако Югославия беше останала както ние я изживявахме съм сигурен, че бихме направили успех и в мъжката конкуренция. Нашите приятели от Хърватия бяха трети на Мондиала през 1998 година, а гръбнакът беше от играчи от Чили - заяви Миятович.

Звонимир Бобан с радост си спомня за големия успех от 1987 година.

- Горд съм със своите приятели чилийци и на това, че останахме приятели и станахме хора. Колко е хубаво да усетя тази емоция и да съм тук - припомня си Бобан.

Чувствата не скри и Гордан Петрич.

- Във филма е описана изключително поучителна история. Надявам се да помогне на младите играчи и треньори. Главната поента е, че качеството идва до изразяване ако в съблекалнята атмосферата е добра, а нас ни свързваше огромно другарство. Покойният Милян Милянич има заслуга за всичко - заяви Петрич.

Роберт Ярни сега се намира в позицията в която е бил Мирко Йозич през 1987 година. Сега предвожда младежите на Хърватия и има възможност да им пренесе знание и опит.

- Разликите са много големи между сегашните времена и преди три десетилетия. Когато отивах от вкъщи в Сплит, трябваше да се боря да получа нещо. А децата днес всичко имат на длан, не са гладни. Те трябва повече да се занимават със спорт. Филмът изпраща много хубаво послание - заяви бившият защитник.