Албум и лепенките на футболистите в случая на този колекционер служат и като свидетелство за времето, съответно доказателство за идеологическите индоктринизации, изпирането на мозъка на което дете е било подложено в социализма. Как само се карах с неприятелите в класа с целия арсенал от псувни и обиди на разположение на един седемгодишен, от които най-лошата разбира се, "капиталисти". Сякаш това не е достатъчно, а за всеки случай на ключовите немски играчи съм нарисувал брада, мустаци и дълга коса.
Излиза албум на Панини и лепенки с футболистите за СП. По този повод журналист си отваря душата, разкрива интимността и говори как е започнала и течала неговата колекционерска зависимост и страстно отношение към албумите и лепенките с футболистите.
Всичко започна в Мексико
Мексико 1986, по-точно СП което се проведе там, означи началото на заразата за лепенките и футбола, а първият албум за Евро беше онзи от 1988. До следващото ЕП, 1992, обсебването прие такива размери, че през тези военни години при липсата на истински - защото дотогава сериозните Дечие новине от Горни Милановац бяха в неприятелската, агресорска Сърбия - сам направих албум и снимки.
Най-хубавото пътуване във времето
Защото каква е тази голяма футболна надпревара, па макар и докато една трета от държавата е окупирана, без снимчици, които достойно да я следват? По-точно, да я предхождат, а по време на първенството страстта с която се пристъпва към размяната и залепването водят до върха, а тогава месеци, години, всъщност десетилетия след Световни и Европейски пръскат магията на пътуването през времето само с това, че отново ги поглеждате.
Вземането на тези албуми в ръце и тяхното отваряне не се препоръчва на хора със слабо психофизическо здраве, защото предизвикват забързано биене на сърцето, наежване по цялото тяло и онова горчиво-сладко чувство на носталгия, която прераства в меланхолия.
Не е за хора със слабо сърце и лабилна психика
Албуми в които са снимките на Франки Веркаутерен, Йовче Джипунов, Санг Бум Гуа, Антал Пухалко, Езаки Баду Закки, Карека или Шукри Пачарад, за вашето детинство и живот ще ви кажат повече от албумите с вашите и снимките на вашето семейство от това време. Всички, които са събирали лепенки не трябва да бъдат уверявани в истинността на това твърдение.
Това е припомняне за едни други времена, когато също така обожавахме футбола, но не бяхме презаситени с него като днес. Когато започнахме да гледаме Евро и събирахме лепенки на футболисти, които не участват на него, на този турнир участваха осем национални отбора. Днес там има повече национални отбори (24) отколкото по онова време бяха държавите в Европа.
Тогава също обожавахме футбола, но не бяхме презаситени с него като днес
Когато тогава гледахме футбол, нямаше Шампионска лига и нейните 70 мача на сезон в която има най-малко шампиони, с винаги същите двойки на осмина, четвърт и полуфиналите, а беше Купа на шампионите. В нея играеха само и единствено шампионите на националните първенства. Тогава и в най-силните първенства се играеше за първото, а не за четвъртото място, което също означава отиване в ШЛ. Купата по това време беше еднакво ценена като шампиона, а не като днес толкова незначителна, че УЕФА премахна турнира в който се състезаваха нейните носители.
Ера в която ги нямаше розовите бутонки на Роналдо от 350 евро, цената на Неймар колкото държавен бюджет и "дигитални" албуми с лепенки
И затова, има ли нещо по-хубаво от ерата замърсена с розовите бутонки на Роналдо от 350 евро, цената и заплатата на Неймар по-големи от бюджетите на някои държави и тези "дигитални" албуми с лепенки (какво богохулство е това!) да залуташ по пътя на спомените, павиран от истински лепенки?
Какви Проуст и бисквитки, какви Бакрачи (познавачите на футбола, албумите и лепенките от тази ера знаят че тук става въпрос за братята Момир и Миомир Бакрач, а лепенката беше между играчите на Сутйеска от Никшич в албума Футболисти и отбори 86/87), за мен първата асоциация за Марадона в Мексико 1986 не е епичната измама наречена Божията ръка, нито майсторският гол след слалома между англичаните, спечелването на СП от Аржентина или че всичко това гледах на черно-бял телевизор в компанията на въодушевения ми дядо, пламенен привърженик на Аржентина, който беше провел в тази страна голям дял от живота си.
Как получих лепенката на Марадона от 86-а благодарение на извънбордови мотор?
Не, а с това че лепенката на Марадона за този албум получих след бас с приятел, който твърдеше че неговият баща е купил Томос двигател (както погрешно наричахме всички марки извънбордови мотори) от 4,5 коня, а аз, който видях мотора когато го донесе, твърдях, че силата му е 4 коня. Почтено ми плати за изгубения бас с лепенката на Марадона, а аз сега докато я гледам в албума Мексико 86 при това не се сещам, че аржентинецът на това СП е станал най-добрият играч на света, а точното място на плажа където приятелят ми плати Марадона, който разбира се веднага завърши залепен в албума, защото никак не можеше да влезе в пачката лепенки, която под контрол държеше ластик, предназначена за размяна или играта печелене/губене на лепенки.
От радостта от събирането на лепенки по-голяма беше само радостта от тяхното спечелване
А тези игри на лепенки бяха по-вълнуващи от двата полуфинала на СП 1990 решени с дузпи: На лепенките, с вещина се удряше по тях с длан така че да се обърнат с лицето нагоре. Притежателите на лепенки хвърляха повтарящите се, като целта беше с своята лепенка да покрие противниковата и така да вземе и двете или колкото вече са останали несъбрани на земята. Щастието което усещах когато главата на моя Яник Стопир падне над неговия Георги Димитров беше по-голямо отколкото това на някои голмайстори в нашите албуми.
Албуми за СП без ключови играчи в първенствата: Но няма значение, от техните фактологични неточности несравнимо по-значима е емоционалната и сантиментална стойност
Като сме вече при голмайсторите на Световните първенства, ето доказателство, че албумите с лепенките бяха далеч от алманаси или безукорни хроники. Например, в този за Италия 1990, между италианските нападатели бяха, разбира се, Манчини, Виали, дори и Карневале, но там го нямаше Салваторе Тото Скилачи, герой и най-добър стрелец на първенството. Чак четирима камерунски нападатели бяха на лепенки, но там не се намери място за Роже Мила, още един неочакван герой от Италия 90. Също така, на страниците на Югославия между нападателите Панчев, Златко Вуйович и Савичевич се намери и Харис Шкоро. Сарайлият ми беше много драг, защото три години по-рано игра за моя Динамо, но на това СП не беше той, а неговата снимчица. Но ще простим това на албумите и лепенките, които така плащаха данък на това, че излизат няколко месеца по-рано от списъците с играчите за СП/ЕП, защото от техните фактологични неточности несравнимо по-значима е емоционалната и сантименталната стойност.
Страстни ритуали при отварянето и разлистването на лепенките с мантри, които неизбежно ги следваха
Погрешно е любителите, фенове на лепенки с футболисти да се наричат колекционери, събирачи. Въпреки че това недвусмислено сме (били), да ни ограничават като хора, които трупат неща би било непочтено към страстта с която подхождаме към лепенките от момента в който ги виждаме в павилиона, отваряме пакетчето (при което винаги около купувача ще се натрупат няколко помощници, викайки "Дай на мен да ти го отворя, аз съм ти на късмет!", с което искали да кажат, че тяхното докосване на Мидас ще осигурят че в пакетчето което отворят няма да има дубликати) и прелистваме лепенките с ръце треперещи от вълнение с мантрата "нямам, нямам, имам..." или гордостта, която бихме усетили, печелейки ги в дуел с други любители на лепенки.
Снимчиците на звезди при размяна струваха несравнимо повече от снимчиците на анонимници
На всеки сегмент на ритуала със снимчиците се посвещаваше голямо внимание, така залепянето на всяка снимка в албума се правеше в строго контролирани условия, но лепенката винаги някак побягваше извън рамките. На по-малката ми сестра при събирането на лепенки за останалите албуми (с герои на Дисни или комикси, автомобили, формули...) трябваше да дам сама несръчно да залепи по някоя лепенка, но когато ставаше въпрос за футболистите, нямаше родителски заповеди или авторитет който би ме накарал, с необходимото уважение към всички останали драги албуми и лепенки, тези с футболистите имаха далеч по-голяма стойност. Като сме при това, познатите играчи - Марадона на лепенките за Мексико 1986, Гулит на онези за Германия 1988, Матеус за Италия 1990, Бобан за Футболисти и отбори 89/90 - струваха повече от Джими Никол, Пер Фирман, Манфред Зсака или Милан Стегняйич.
Отмъщението на аутсайдерите за това, че двама играчи им деляха една лепенка
На най-ниска цена бяха снимчиците на играчи на национални отбори, които са тотални аутсайдери, допълнително подценени с това, че Панини на една лепенка слагаше по двама играчи: Южна Корея, Ирак, Канада, Алжир, Мароко ги застигна такава съдба в албум за Мексико 1986, докато четири години по-късно една снимка деляха по двама съотборници в Камерун, Коста Рика, ОАЕ, Южна Корея и Египет. Любителите на футбола знаят как за това унижение си отмъстиха мароканците в Мексико, а да не говорим как четири години по-късно това наплатиха костариканците и особено камерунците.
Мексико 86: Влизане в магичен свят и припомняме, че осемдесетте, въпреки модните престъпления и футболерки, са ера когато футболистите изглеждаха като мъже
Генезисът на обсебването с лепенките на играчите на този обожател вече датирахме във времето преди 30 години, по-точно преди и по време на СП в Мексико. Първенството се е играло на голяма надморска височина и още по-високи температури, но на мен това с нищо не ми пречеше, защото гледах мачовете и разменях лепенките, печелих, губих и лепих в бански, между отиванията на плажа и престоя край морето. Когато пиша така, не е и чудно че идеализираме това време и с радост му се връщаме. Тогава не знаехме, че това време е по-добро от онова в което за него ще плачем и по това че тогава на 427 снимчици, с плакати на дотогавашните първенства, панорами на градовете домакини и стадиони, футболистите на оптималните 24 национални отбора на СП. Както знаете, сега толкова, твърде много, ги гледаме на ЕП, докато световното нарасна на 32 участника. Когато гледаме албума със сегашното съзнание, сега първото което ни идва наум е как осемдесетте, въпреки всички модни престъпления, които ни донесоха (в този контекст е достатъчно да се изтъкнат футболните гащи) и това че футболистите в албума, въпреки че са в 20-те изглеждат като днешните на 40 и нещо години, време когато футболистите изглеждаха като мъже, а днешните с причесчици, маркови феминизирани метро-нано сексуални. Както и всяка голяма любов, така и онази започната с албумите и лепенките носи и еднакво голяма глупост, по-точно умопомрачение, а при мен се огледа в това, че при неизяснени околности (може би защото съм имал само седем години?) на повечето играчи в албума съм нарисувал мустаци. А на горе приложения пример с Германия съм показал не само, че съм бил лош в прогнозите, а и как съм отраснал във време на единомислие.
За събирането на лепенките мотивираха и награди. Получаваха ги онези, които на адреса на издателя изпратят отреден брой празни пакетчета в които е имало лепенки. Наградите за колекционерите несравнимо са били по-добри отколкото онези за предходно описания албум, а ако сте пратили само 200 пакетчета сте били в конкуренцията за всички тези блага: "5 мотопеда, 3 домашни компютъра, 10 уолкмена, 20 футболни топки, 20 джаги, 20 гумени топки, 50 бадминтона, 100 утешителни награди Дечие новине."
Футболистите, първа съюзна лига 86/87: Върховната скъпоценност мистериозно изчезнала от колекцията
Албумите със снимчици на играчи от първенството на бившата държава, по-точно Юголигата, бяха специална страст. Заразен от лепенките на футболисти от предходното СП, започнах със събирането и на домашните клубни асове, защото Юга през тези години никак не можеше да се класира на голям турнир, а така не можеха да се събират и снимки на нейните национали и да се сравняват с останалите. Албумът за който става дума тук и който попълних беше отличен, по-добър от онзи за Мексико. Публикува го белградският Йеж и се вижда, че е сериозен, голям издателски проект. Това което при Панини беше слабост - слагането на двама играчи на една лепенка - тук даваше чар, защото в този албум така са представени и играчи на всички клубове, на двете Динамота, онзи от Загреб и този от Винковац. Албумът се отличаваше с богато съдържание, голям формат и съдържание. Например, самият епилог на този албум беше по-разкошен от някои отделни издания, защото там имаше преглед на всички пет предходни сезона, с особен акцент върху европейските участия на клубовете на бившата държава, разбира се, всичко съпътствано с подходящи лепенки. Така помня разочароващото изпадане на Сараево (да, първенец на Югославия не са били само клубове от Голямата четворка) в първия кръг на КЕШ през 1985. "Очакваше се леко преминаване срещу финландския Кусисия (днес третодивизионен - б.а.), но последва болно отрезвяване тъй като членовете на шампионското поколение на Сараево се разбягаха щом изпиха шампанското за победителя.." Все пак, този албум най-много го помня по лепенката на малкия нападател на Осиек, чието име и фамилия просто трябва да напиша с големи букви: ДЕНУЦИЙ ЖУРКА.
Чудесният албум в този етап от моята зависимост от лепенките бележи нов момент на лудост; необяснимото и непростимо изчезване на този албум. Няма оправдания в преселвания или протичането на десетилетията, това трябваше да се опази. Фактът, че съм загубил този албум за мене е несравнимо по-голям скандал отколкото онзи който беляза сезона в който е публикуван. Аферата с уреждане на мачове от предходния (85/86) заради който Славко Шайбер, загребският президент на Футболния съюз на Югославия, след невероятен скандал в последния кръг наказа 12 клуба с влизане в новия сезон с минус от шест точки. Шампион стана Вардар, но Конституционният съд отсъди решението за отнемане на точки да падне, а титлата е връчена на Партизан, който без шестте отнети точки беше първенец.
Всички които са пратили 200 пакетчета от този албум са получили "клубно мини знаме, комплект самозалепващи се лепенки и пакет детски подложки". 300 пакетчета носеха комплект обувки със спортна подметка и "връзки". 500 пакетчета предлагаха специална престижна награда: комплект детски книги и ленти за ръце и глава. Всичко това беше предястие за "специалните награди", 20 комплекта риболовни прибори, 30 футболни топки, осем велосипеда Пони и 20 комплекта "футболна библиотека".
Автор: Звонко Алач
Няма коментари:
Публикуване на коментар