Мисия Мохамед Салах

Има ли, наистина, такъв майчин син, за който и клуб да е, след "Анфийлд" във вторник вечер да не е имал потребност да аплодира пред телевизора?

Това не може да бъде само още един текст за футболиста Мохамед Салах. Може би всеки от четиридесет и кусур гола, които е постигнал този сезон - и освен ако не се случи някакво чудо, или някакво елементарно бедствие във вид на травма, пу, пу, да не стане, ще надмине Йън Ръш, който отдавна, искрено усмихнат, чака някой да го свали от трона - да се опише в някакъв, немалък брой редове, но ще продължава да е проклето тежко да ги обясним. А това вероятно е по-важно...

Знаем какво би Мо, добрият Мо, скромният Мо, кроткият Мо, казал когато бихте го, такъв срамежлив - човекът говори на терена, и какво има някой да му завира диктофони под брадата - питали да ви разясни как прави това.

("Това" е, например, тичането с топката, тичането без топка, телепатичното разбиране с Боби Фирмино, влизането вляво от дясното крило, па удар, па дрибъл, па гол, и пак гол, и пак гол, и още един гол...)

Човекът който се казва като Пророк, а чиято фамилия означава молитва, само би навел главата, а тогава ще се спусне на земята да направи седжде, както след всеки гол.

Наистина, какъв атеист би смял да се закълне, че Салах не е дар от бога, както и да го преживявате?

Мохамед Салах е, с цялото уважение към факта, че този сезон със сигурност е най-добрият играч в Европа, много, много повече от тези четиридесет гола.

Много повече чак и ако бъдат, а ще бъдат, и петдесет до Киев...

Затова това трябва да бъде само един текст за човека Мохамед Салах. Идол на напатения египетски народ, тих добродетел в родната си страна, майстор който никога не е казал нито една грозна дума на противника, нито камера, а знаем какви са английските камери и къде умеят да се завират, нито в един мач не е заснела да се е карал със съдия, със съотборниците, с публиката, с треньорския щаб на съперниците.

Нищо. Ни най-малък инцидент в жегата на битката. Нито псувня, така, за себе си. Само уважение и благодарност, че е тук, че е жив, че сме живи, че сме тук. Мо Салах е човек, който изговаря бисмиллах в началото, и човек който не се радва когато постигне гол срещу бившия отбор, и човек който прегръща играчите на Рома в тунела, един по един.

В ехото на ислямофобията, в Европа в която се усилват популистите, ултрадесничарите, неонацистите и останалите паразити, във време когато всеки мъж с неговия изглед е означаван като съмнителен, потенциален джихадист и осъден по летищата да му се изпита всяка телесна кухина, когато е толкова лесно на непознатите да се пришие един и същ епитет върху почти два милиарда души, а в спорта, който има багаж от предразсъдъци и расизъм към различните, Мо Салах е символ, точно защото е толкова Различен; символ и жив, усмихнат свидетел, че футболът продължава да може да обединява, да може да предизвиква само радост и само усмивки.

(Има ли, наистина, такъв майчин син, за който и клуб да е, след "Анфийлд" във вторник вечер да не е имал потребност да аплодира пред телевизора?)

Дали е, да поставим тогава този въпрос така, Мохамед Салах в момента единствената футболна супер звезда, която обединява, а не разделя? За всеки от някои с които го сравняват този сезон ще се яви армия от хейтъри, и привърженици на онзи другия, или вече на третия. Не съм, наистина, успял да намеря някой който би омаловажил Салах, не само заради това което умее на терена, а знам много мизантропи, вярвайте...

Дали е, тогава, този вярващ човек онзи, който ще върне надеждата в онова което умеехме да наричаме "красивата игра"?

Неговата мисия, да я наречем така при липсата на по-добър израз, е неразделна от неговата вяра, и обърнато. Имало е във Висшата лига много мюсюлмански играчи, има ги и сега и ще бъдат все повече (в Ливърпул такива са и Садио Мане и Емре Джан), но само Мо Салах е вярващ във всеки момент, и само той не е забравил кой е и откъде е.

В това отношение, онази песен, която за него е изпял винаги разположеният за шега Коп, прави повече за по-младите поколения в пост-брекзитовската и все по-автархичната Британия - макар че град Ливърпул е "червен", работнически, а на референдума убедително са гласували за оставане в Европейския съюз - от всички празни думи на политиците или неправителствените организации.

"Ако вкара още някой гол, и аз ще стана мюсюлманин..."

Не сме свикнали с такава толерантност и толкова уважение от трибуните, където и да се намират те; само това да е направил този сезон, а не че е вкарал и тези, хм, няколко гола, би било достатъчно за цял един живот...

А като вкара гол, па още четиридесет пъти така, искаме да подчертаем, това не е само гол за Салах, нито гол за Ливърпул, нито гол за Египет и за неговото родно място Нагриг, а за милиони млади хора; и всеки път когато заеме онази физически най-ниска, а духовно най-висока позиция на терена, като в молитва, Салах побеждава още веднъж...

Това е гол за онези, които още вярват че спортните звезди не трябва да бъдат надменни и егоистични; това е гол за 74 души, които са останали на стадиона в Порт Саид, и които във всеки момент са със Салах. Подкрепят го и живеят чрез него, и затова е толкова силен...

Да, тъй като на 1 февруари 2012 година в ужасни сблъсъци на кървавия стадион са загинали много хора, на приятелски мач, в мач в подкрепа на младия национален отбор, дошъл Базел.

Видели, през второто полувреме, Салах, ранозрейно момче, което някога е пътувало и по пет часа за една тренировка, видели са два гола, видели са страст, желание, бързина и техника, и всичко останало е, с природното заекване в кариерата - не би смяло да бъде различно, би казал вероятно Мо! - тръгнало по различен начин.

Шест години по-късно, Мохамед Салах е изградил училища, болници и родилни домове в своя Египет, отделя добър дял от своята заплата за благотворителност и дарения, не позволява в нестабилната, напатена държава с кръвоизливи от отворените рани след "Арабската пролет" да го присвои нито една политика, нито един дрипльо, който би се възползвал от неговата слава. И изтрива онзи стереотип за мързеливите и свадливо настроените египетски футболисти.

Нещо се, както обичайно бива с героите, някъде и добавя, но ако лъже египетската преса, лъжем и ние (само Мо Салах не лъже): веднъж е обрана къщата на Салах в Александрия, а когато два дни по-късно крадецът е заловен, Мохамед не пожелал да повдигне обвинение срещу него. Вместо това, дал му пари и му намерил работа...

Какво ви прави повече човек, и какво е отражение на вярата, както и да я изпитвате, макар и вярата в човечеството, от борбата за новия ден, от това да ширите радост като се появите, от това да имате надежда в другите хора, от желание всеки да получи възможност да стане днес по-добър от това което е бил вчера, а да останете смирени, скромни, почтени, непокварени?

Не струва ли това най-малко петдесет гола в само един сезон, и онзи ушат трофей, който би паснал на усмивката на Мохамед Салах?

Автор: Марко Прелевич