Ливърпул надигра Звезда, Борян с блестящи намеси

Футболистите на Цървена звезда загубиха от Ливърпул в гостуване с 0:4 (0:2) в третия кръг на Група С в Шампионската лига.

Мачът на изпълнените трибуни на стадион Анфийлд беше динамичен, с много добри периоди в играта, като в първите 20 минути гостите дори имаха по-голямо притежание на топката. Все пак, опитът на Ливърпул натежа в полза на английския клуб, който стигна до триумфа с голове на Фирмино, Салах и Мане.

Звезда започна храбро, пресираше високо, често и нападаше, най-вече по дясната страна. Отлично се противопоставяха възпитаниците на Владан Милойевич, тичаха без празен ход и бяха във всяка точка на терена. Гинаха червено-белите, тази вечер в изцяло сини екипи, "гинаха" за всяка топка и наистина даваха чудесен отпор.

Нямаше страх от реномирания противник, а шампионът на Сърбия успяваше и да се надиграва с клуба от Висшата лига на Англия. Затова често сръбските играчи бяха и на прицел на твърди влизания, в първите минути Салах без да иска закачи Борян, докато Ебисилио често завършваше на тревата след избутвания в гръб.

В 15-ата минута гостите имаха и прилично добър шанс когато Ебисилио от корнер намери Бабич, чийто удар завърши малко над гредата. Имаше и капитанът в този мач, Филип Стойкович, няколко солидни центрирания от десния фланг, но без по-големи опасности.

Всичко функционираше добре в белградския отбор до 20-ата минута, когато Ливърпул поведе, почти от първата си опасна възможност. Топката отиде на лявото крило до Робертсън, който с подаване назад намери Фирмино и бразилецът претвори бързата атака в 1:0, като рикошет в Кръстичич залъга Борян и го остави без шанс.

Успяваше Звезда на няколко пъти да прехвърли тежестта на играта в половината на домакина, трудиха се Боачи, както и всички останали с него във формацията. Пробив на Гобелйич не завърши адекватно, както и опит на Сърнич от лявата страна, докато Боачи малко закъсня за центриране на Ебисилио... След всичко в самия край на първото полувреме английският отбор удвои преднината. Това стори Салах с удар по диагонала от лявата страна за 2:0 и Борян не можеше да направи нищо, за разлика от предходните няколко ситуации когато реагира отлично.

В продължението на играта не измина много до нов гол за Ливърпул, и то от дузпа, която беше отсъдена твърде строго след съдийско неразбирателство - след дуел между Мане и Стойкович, а Салах беше сигурен от бялата точка. Първоначално главният съдия Зиберт не реагира при ситуацията, но получи съвет от колегата си зад вратата, който беше зад далечната греда на случващото се.

Звезда опитва и във втората част да направи нещо повече в половината на противника, закъсня с малко Бен при изтичането на час игра да застраши вратаря Алисон Бекер след пас с външен фалц отстрана на Сърнич.

Шанс от пейката получи и Душан Йованчич вместо Ебисилио, опитваше се да освежи полузащитната линия да даде допълнителна енергия на съотборниците, както и Горан Чаушич, който замени Йовичич. По-спокойният период в играта беше прекъснат в 76-ата минута, когато беше отсъдена втора дузпа за Ливърпул.

Немският съдия пак показа бялата точка, тъй като Бен неволно закачи топката с ръка, а ударът на Мане от дузпата спря Борян с помощта на гредата и попречи на промяна на резултата. Все пак, до промяна се стигна в 80-ата минута, когато Садио Мане постави крайния резултат.

В последните десет минути Борян се намеси отлично още веднъж и за край опази мрежата при стопроцентово положение пред Лалана.

Ливърпул - Цървена звезда 4:0 (2:0)

1:0 Фирмино (20 мин)
2:0 Салах (45)
3:0 Салах (51 дузпа)
4:0 Мане (80)

Ливърпул: Алисон, Александър Арнолд, Гомес, Ван Дайк, Робертсън (82 - Морено), Фабиньо, Вайналдум, Шакири (69 мин - Лалана), Салах (74 - Стъридж), Фирмино, Мане

Цървена звезда: Борян, Стойкович, Дегенек, Бабич, Гобелйич, Йовичич, Кръстичич (75 - Чаушич), Бен (81 - Симич), Ебисилио (64 мин - Йованчич), Сърнич, Боачи

Стадион: Анфийлд
Зрители: 48 000
Съдия: Даниел Зиберт (Германия)
Жълти картони: Стойкович, Кръстичич, Йовичич (ЦЗ)

Ибра се подигра на Най-красивия гол на ФИФА: Всеки от моите 500 е по-хубав

Златан Ибрахимович коментира по много интересен начин решението на ФИФА да връчи наградата за най-хубав гол на сезона на Мохамед Салах.

Египтянинът получи наградата "Пушкаш" заради гола, който вкара на Евертън, а Ибрахимович коментира със следните думи:

- Не мисля, че голът на Салах е по-хубав от този на Роналдо, да речем. Или моя. Можеха да вземат който и да е мой гол, вкарал съм 500, заяви Ибрахимович и разсмя присъстващите.

А легендарният швед с балкански произход допълни и че не знае кои са били кандидати.

- Не знам, не съм следил избора на най-хубавия гол. Ако ме няма, не ме интересува. Може би ще бъда там догодина, заключи футболистът на Лос Анджелис Галакси.

"I didn't see the candidates. If my goal was not there I'm not interested." - @Ibra_official on the Puskás Award 😂 pic.twitter.com/6QyijKgoAn

— LA Galaxy (@LAGalaxy) September 27, 2018

Ливърпул докладва Салах в полицията, може да стане пешеходец

Това че египетският нападател Мохамед Салах за година стана абсолютен герой на футболен клуб Ливърпул не попречи на управата да го докладва в полицията когато е забелязано какво е правил докато е бил зад волана на своя автомобил.

Привърженици на "червените" в Туитър публикували видеозапис на който се вижда как Салах използва мобилен телефон докато до автомобила му има запалянковци, включително и деца. Чак и когато се преместил малко от началното място, а привържениците го настигнали, ясно се видяло, че ползва телефон, което на шофьорите в Обединеното кралство е забранено.

It is bad that Salah can’t just wind down his window whilst he’s sat there to sign a few bits for the kids but can scroll through insta on his phone like. He will get nicked for being on his phone now as well pic.twitter.com/VTYUs5bJ2D

— 🌚 POT NOODLE FRINGE (@POTN00DLEFRING) August 13, 2018

Наказанията за такова нарушение са отнемане на шест наказателни точки (с 12 се остава без книжка и до три години), но е възможно и отнемане на шофьорската книжка, ако е получена в последните 48 месеца. Съществува възможност и случаят да стигне до съда, като едно от наказанията е доживотна забрана да се управляват моторни превозни средства, докато паричният дял на санкцията е 1000 паунда (около 1200 евро).

И, всичко това би било "Туитър видео", ако в историята не се включил и ФК Ливърпул.

Славният футболен клуб, след преглед на видеото, се свързал с местната полиция за съществуването на този запис, а след това издал и кратко съобщение до обществеността:

"Нашият клуб, след разговор със самия играч, оповести полицията за видеозаписа и околностите в които е създаден. С нашия футболист също така поговорихме и ще решим проблема вътрешно. Нито ние като клуб, нито нашият играч - няма повече да се огласяват по този повод", изтъкват от ФК Ливърпул.

Припомняме, Мохамед Салах при идването си от Рома, вкара за "червените" чак 44 гола в изминалия сезон, но това не попречи на управата на клуба, след очевидно нарушение на правилата, да докладва Фараона на полицията.

Дръж се ти за футбола...

Мохамед Салах, един от най-добрите футболисти в света, на тренировка опита да се пробва в още един спорт. Египтянинът който през миналия сезон постигна 44 гола за Ливърпул опита да смени футболната топка с баскетболна. Вижте баскетболното "умение" на Салах...

Нарисувала Салах с... гърди

Ирина Романовска, художничка от Санкт Петербург е нарисувала по необичаен начин портрет на главната звезда на националния отбор на Египет Мохамед Салах - с гърди.

- Следя футбола и рисувам само най-популярните играчи - казала тази художничка в социалната мрежа Вконтакте (руският аналог на Фейсбук - б.р.).

Ирина много точно е нарисувала портрет на чудесния футболист, а дали Салах ще има претенции към техниката на рисуване или на достоверността остава да видим.

Мисия Мохамед Салах

Има ли, наистина, такъв майчин син, за който и клуб да е, след "Анфийлд" във вторник вечер да не е имал потребност да аплодира пред телевизора?

Това не може да бъде само още един текст за футболиста Мохамед Салах. Може би всеки от четиридесет и кусур гола, които е постигнал този сезон - и освен ако не се случи някакво чудо, или някакво елементарно бедствие във вид на травма, пу, пу, да не стане, ще надмине Йън Ръш, който отдавна, искрено усмихнат, чака някой да го свали от трона - да се опише в някакъв, немалък брой редове, но ще продължава да е проклето тежко да ги обясним. А това вероятно е по-важно...

Знаем какво би Мо, добрият Мо, скромният Мо, кроткият Мо, казал когато бихте го, такъв срамежлив - човекът говори на терена, и какво има някой да му завира диктофони под брадата - питали да ви разясни как прави това.

("Това" е, например, тичането с топката, тичането без топка, телепатичното разбиране с Боби Фирмино, влизането вляво от дясното крило, па удар, па дрибъл, па гол, и пак гол, и пак гол, и още един гол...)

Човекът който се казва като Пророк, а чиято фамилия означава молитва, само би навел главата, а тогава ще се спусне на земята да направи седжде, както след всеки гол.

Наистина, какъв атеист би смял да се закълне, че Салах не е дар от бога, както и да го преживявате?

Мохамед Салах е, с цялото уважение към факта, че този сезон със сигурност е най-добрият играч в Европа, много, много повече от тези четиридесет гола.

Много повече чак и ако бъдат, а ще бъдат, и петдесет до Киев...

Затова това трябва да бъде само един текст за човека Мохамед Салах. Идол на напатения египетски народ, тих добродетел в родната си страна, майстор който никога не е казал нито една грозна дума на противника, нито камера, а знаем какви са английските камери и къде умеят да се завират, нито в един мач не е заснела да се е карал със съдия, със съотборниците, с публиката, с треньорския щаб на съперниците.

Нищо. Ни най-малък инцидент в жегата на битката. Нито псувня, така, за себе си. Само уважение и благодарност, че е тук, че е жив, че сме живи, че сме тук. Мо Салах е човек, който изговаря бисмиллах в началото, и човек който не се радва когато постигне гол срещу бившия отбор, и човек който прегръща играчите на Рома в тунела, един по един.

В ехото на ислямофобията, в Европа в която се усилват популистите, ултрадесничарите, неонацистите и останалите паразити, във време когато всеки мъж с неговия изглед е означаван като съмнителен, потенциален джихадист и осъден по летищата да му се изпита всяка телесна кухина, когато е толкова лесно на непознатите да се пришие един и същ епитет върху почти два милиарда души, а в спорта, който има багаж от предразсъдъци и расизъм към различните, Мо Салах е символ, точно защото е толкова Различен; символ и жив, усмихнат свидетел, че футболът продължава да може да обединява, да може да предизвиква само радост и само усмивки.

(Има ли, наистина, такъв майчин син, за който и клуб да е, след "Анфийлд" във вторник вечер да не е имал потребност да аплодира пред телевизора?)

Дали е, да поставим тогава този въпрос така, Мохамед Салах в момента единствената футболна супер звезда, която обединява, а не разделя? За всеки от някои с които го сравняват този сезон ще се яви армия от хейтъри, и привърженици на онзи другия, или вече на третия. Не съм, наистина, успял да намеря някой който би омаловажил Салах, не само заради това което умее на терена, а знам много мизантропи, вярвайте...

Дали е, тогава, този вярващ човек онзи, който ще върне надеждата в онова което умеехме да наричаме "красивата игра"?

Неговата мисия, да я наречем така при липсата на по-добър израз, е неразделна от неговата вяра, и обърнато. Имало е във Висшата лига много мюсюлмански играчи, има ги и сега и ще бъдат все повече (в Ливърпул такива са и Садио Мане и Емре Джан), но само Мо Салах е вярващ във всеки момент, и само той не е забравил кой е и откъде е.

В това отношение, онази песен, която за него е изпял винаги разположеният за шега Коп, прави повече за по-младите поколения в пост-брекзитовската и все по-автархичната Британия - макар че град Ливърпул е "червен", работнически, а на референдума убедително са гласували за оставане в Европейския съюз - от всички празни думи на политиците или неправителствените организации.

"Ако вкара още някой гол, и аз ще стана мюсюлманин..."

Не сме свикнали с такава толерантност и толкова уважение от трибуните, където и да се намират те; само това да е направил този сезон, а не че е вкарал и тези, хм, няколко гола, би било достатъчно за цял един живот...

А като вкара гол, па още четиридесет пъти така, искаме да подчертаем, това не е само гол за Салах, нито гол за Ливърпул, нито гол за Египет и за неговото родно място Нагриг, а за милиони млади хора; и всеки път когато заеме онази физически най-ниска, а духовно най-висока позиция на терена, като в молитва, Салах побеждава още веднъж...

Това е гол за онези, които още вярват че спортните звезди не трябва да бъдат надменни и егоистични; това е гол за 74 души, които са останали на стадиона в Порт Саид, и които във всеки момент са със Салах. Подкрепят го и живеят чрез него, и затова е толкова силен...

Да, тъй като на 1 февруари 2012 година в ужасни сблъсъци на кървавия стадион са загинали много хора, на приятелски мач, в мач в подкрепа на младия национален отбор, дошъл Базел.

Видели, през второто полувреме, Салах, ранозрейно момче, което някога е пътувало и по пет часа за една тренировка, видели са два гола, видели са страст, желание, бързина и техника, и всичко останало е, с природното заекване в кариерата - не би смяло да бъде различно, би казал вероятно Мо! - тръгнало по различен начин.

Шест години по-късно, Мохамед Салах е изградил училища, болници и родилни домове в своя Египет, отделя добър дял от своята заплата за благотворителност и дарения, не позволява в нестабилната, напатена държава с кръвоизливи от отворените рани след "Арабската пролет" да го присвои нито една политика, нито един дрипльо, който би се възползвал от неговата слава. И изтрива онзи стереотип за мързеливите и свадливо настроените египетски футболисти.

Нещо се, както обичайно бива с героите, някъде и добавя, но ако лъже египетската преса, лъжем и ние (само Мо Салах не лъже): веднъж е обрана къщата на Салах в Александрия, а когато два дни по-късно крадецът е заловен, Мохамед не пожелал да повдигне обвинение срещу него. Вместо това, дал му пари и му намерил работа...

Какво ви прави повече човек, и какво е отражение на вярата, както и да я изпитвате, макар и вярата в човечеството, от борбата за новия ден, от това да ширите радост като се появите, от това да имате надежда в другите хора, от желание всеки да получи възможност да стане днес по-добър от това което е бил вчера, а да останете смирени, скромни, почтени, непокварени?

Не струва ли това най-малко петдесет гола в само един сезон, и онзи ушат трофей, който би паснал на усмивката на Мохамед Салах?

Автор: Марко Прелевич

Фабрика за талант - Базел щеше да е сила, ако не продаваше

Хипотетично би бил много добър отбор.

Цял свят остана учуден, за кой знае кой път този сезон, от уменията на Мохамед Салах. Начинът по който той играе кара мнозина да останат с отворени, удивени усти, а мнозина след мача са помислили: "Защо Рома се е отрекла от такъв футболист?". Все пак, въпреки че Салах действително дойде на "Анфийлд" от "Олимпико", мнозина забравят къде египтянинът се разви като играч и се показа пред света - Базел.

В този клуб е експлодирал, играейки два сезона, последвал Челси (срещу който се е показал в Шампионската лига), па Фиорентина, Рома и накрая сме стигнали до Салах, който разведрява и заоблачава световния футбол.

За всичко е "виновен" Базел, който го е намерил в египетския клуб Ел Мокавлон Ел Араб. И затова браво на Рома където Салах е процъфтял, но Базел е този клуб на който трябва да се обърне внимание.

Салах не е единственият голям продукт на този клуб в последните години. Имало е тук и още сериозни футболни имена, а ако Базел не трябваше да ги продава сега хипотетично би имал прилично добър състав. Достатъчно е само да споменем името на Иван Ракитич, за да ви бъде всичко ясно.

Базел е клуб, който заради условията е принуден да произвежда свои играчи. И с времето е станал много успешен в това. Този клуб притежава най-престижната академия за играчи, която прави футболисти, които могат да са главни фигури във Висшата лига, но и в Примера. От 2000 година над 40 играчи са минали през Базел, включително имена като Иван Ракитич, Гранит Джака и Мохамед Елнени.

Най-големи заслуги за тези резултати в производството на играчи в Базел има сега вече бившият спортен директор на клуба Георг Хайц. Той е, между останалото, човекът който през 2012 е довел Салах в клуба. И толкова го задължил, че египтянинът през този сезон го поканил да му бъде гост на мача срещу Евертън.

Хайц своевременно говорил за "тайната" на академията на Базел.
Хайц
"Мисля, че това е въпрос на манталитет. Искаме да бъдем най-добри в държавата и довеждаме такива играчи. Инвестираме много пари в академията - около 6 000 000 евро годишно. Това за футболните условия в Швейцария е много", говорил Хайц.

Разбира се, тайната лежи в самото първенство, съответно швейцарския шампионат. Той е отличен за развитието на млади играчи, защото всякак не е конкурентен като Топ 5 първенствата, младите играчи по-лесно стигат до минути и падат пристоен брой голове. Базел има проблем с получаването на пари от ТВ права, защото държавата е езиково разделена. Като стане шампион, Базел може да получи най-много 2 000 000 евро от ТВ права. Когато е договорено преминаването на Елнени в Арсенал, представителите на "топчиите" били много изненадани от този факт като го чули.

Затова Базел трябва да се посвети на производство на млади играчи, а един от примерите е Гранит Джака, който по-късно отишъл в Борусия (Мьонхенгладбах), за да завърши в Арсенал за 45 000 000 евро.

Колко Базел става като дом за всички тези футболисти, които излизат от него говори фактът, че Иван Ракитич редовно се чува с Бернхард Хеслер, който е бил президент на клуба докато Ракитич е бил в него.

Ако са задържали всички тези играчи, хипотетично би могъл да се направи солиден тим от 11 играчи, който би бил уважаван и в европейски рамки: Зомер - Шар, Марсело Диас, Дейвид Абрахам - Елнени, Ракитич, Джака, Инлер - Салах, Кайседо, Шакири. Отбраната всякак не би била по-добрата част от състава, но това пред нея е съвсем солидно и за уважение. Включително и двама супер футболисти.

Разбира се, тук не трябва да се забравят още някои играчи, които са преминали през Базел каквито са Александър Фрай, Брил Емболо, Милош Велкович, Здравко Кузманович, Александър Драгович, Мануел Аканджи, Марко Щрелер, Ерен Дердийок...

Всякак един от клубовете в които великаните обичат да надзъртат и да проверят какво се предлага. А както виждате винаги има какво да се "подбере".

2 сръбски национали в Топ 50 на най-поскъпналните футболисти

Сръбският национал и звезда на Лацио Сергей Милинкович-Савич само в последните шест месеца е увеличил с 40,7 милиона евро своята стойност на пазара с отличните си игри и сега тя е 70,5 милиона, разкриха изследванията на Футболната обсерватория на Международния център за спортни изследвания (ЦИЕС).

Организацията от Нюшател, която се занимава научно с всички статистически данни в света на футбола, е наредила Сергей на девето място сред футболистите с най-голям ръст на стойността в петте най-добри първенства в света.

В списъка Топ 50, под №23 е още един сръбски национал, Неманя Матич от Манчестър Юнайтед, чиято цена е скочила с 29,5 милиона евро и сега е 60,3 милиона, като дели мястото с Вилфред Ндиди от Лестър.

Най-голям ръст е осъществил Мохамед Салах от Ливърпул с чак 74,7 милиона на 162,8 милиона, втори е вратарят на Манчестър Сити Едерсон Мораеш (74,4 милиона - 97,8 милиона), зад него е съотборникът му Лерой Сане (63 милиона - 151,2 милиона), а между още един "гражданин" Габриел Жезус (53,1 милиона - 105,9 милиона) е тийнейджърът от ПСЖ Килиан Мбапе (54,7 милиона - 188,5 милиона).

Иначе, във футбола важи старото правило, че играчът струва толкова колкото някой е готов да плати за него, а Лацио неотдавна обяви, че отказа предложения за Милинкович-Савич, които са се движили около 70 милиона евро.

ЦИЕС допълва, че стойността на играча се пресмята по "ексклузивен алгоритъм" развит във Футболната обсерватория на това сдружение.

Изследването обхваща редица статистически параметри и е независимо от това колко клубовете са готови да (над)платят за трансфери.

Ето и пълния списък:

Отборът на чудесата - храбри еднокраки футболисти въодушевиха света

Животът не престава когато преживеете тежка контузия и останете без част от тялото и това показва примерът на единствен футболен клуб от Египет.

"Отборът на чудесата" (Miracles team) е клуб от Кайро за който играят младежи с ампутирани крака.

В центъра на вниманието влязоха преди няколко месеца когато светът обиколи снимка на техния капитан Махмуд Абду как празнува класирането на националния отбор на Египет на Световното първенство през 2018 година.

Абду е на 28 години, работи като адвокат на свободна практика, но и в магазин, за да преживява, а освен това играе и футбол.

Той само на шест години е останал без крак в автомобилна катастрофа, но това не му е попречило да изпълни своята страст към футбола.

"Травмата ме направи по-силен още от детството. Не е променила нищо за мен, това е била моята съдба", заяви Абду.

Най-младият член на отбора е 14-годишният Фарес Ахмед Камел.

"Заобичах футбола когато се включих към отбора от моя край. Запознах се с Мохамед Салах, даде ми негов клубен екип и ме нагости в дома си", казва Камел.

Въпреки че са с проблеми, играчите на "Отборът на чудесата" нямат никаква финансова помощ, играят на терени, които сами наемат.

"Свързахме се с държавните институции, клубове, предприемачи. Тренираме на различни терени, които вземаме под наем. Да, наемаме терени със собствени средства", допълва Абду.

Неговата мечта е един ден да се запознае със своя идол, звездата на Реал (Мадрид) Кристиано Роналдо.