За повечето хора, особено в Европа, които обичат и следят спорта "за разтуха", името Ичиро Сузуки не значи много. Що се отнася до тях, това може да бъде някакъв нов модел на познатия японски производител на автомобили. Може да бъде някой японски сумист или някой нов млад футболист, който тепърва изгрява.
Но Ичиро Сузуки, съответно Ичиро както настоява да го наричат, е много повече от това. И тази история е много повече от история за само един спортист, който със своята невероятна кариера е одушевил света и е разбил редица рекорди. За да я разберете и за да ви впечатли, не трябва да бъдете любители на американския спорт, не трябва да знаете нито едно правило на бейзбола. Нито какво е хоум рън, нито какво е хит, нито какво е бейз стийл. Не трябва, всъщност, изобщо да сте твърде голям спортен фанатик. Трябва само да знаете да цените нечия преданост, било то дали във футбола, жонгльорството, чистенето на улици или бейзбола.
Отвъд океана, в САЩ, Ичиро има статус на божество. Неразрушимият японец, който на 44 години подписа договор за 18-а година в MLB, е пълна противоположност на всичко онова което в Америка значи спорт. Не само в Америка, а в целия свят.
Затова американците в началото на месеца с голяма доза тъга дочакали вестта, че Ичиро в Сиатъл Маринърс от терена се преселва в офиса и че, много вероятно, никога вече няма да играе бейзбол. Казваме "много вероятно", защото всичко във връзка с Ичиро е много невероятно. Па така е възможно и някога да се върне.
Преди няколко години американците са питали Ичиро какво ще прави когато вече не играе бейзбол.
"Нямам представа. Вероятно ще умра", отговорил японецът.
Когато през 2001 година дошъл в MLB, бил първият японец който не е бил хвърляч, а който е получил възможност в най-силната лига на света. Вече е бил на 27 години, но заради договора между японската лига и MLB, не е можел да дойде по-рано в Америка. Когато дошъл, никой не е вярвал в него твърде много. Въпреки че имал страхотни бройки от японската лига, Ичиро е бил всичко онова което в MLB не е минавало. Била е това златната епоха на стероидите от които удрящите (батърите) изглеждали като бодибилдъри и която ще завърши няколко години по-късно, когато големият допинг скандал в бейзбол разтърси Америка и завинаги беляза Алекс Родригес, един от най-големите на всички времена.
Едва 180 сантиметра висок и щиглец Сузуки не е бил прекалено атрактивен. Когато дошъл в Маринърс го питали кой номер иска. Това изобщо не го интересувало и му дали 51, номерът на голямата звезда Ранди Джонсън. Изпратил му писмо в което е написал, че се надява как няма да посрами неговия номер и ще се труди да бъде много добър.
А тогава започнал да играе. Каквото и да хвърляли срещу него, "fastball", "curveball" или какъвто и да е друг "ball", Ичиро разбивал. Когато е бил в полето, бил фантастичен. В осмия мач от другия край на терена уцелил точно в ръкавицата на съотборника на трета база и изхвърлил двама от противниковия отбор. На футболен език, това ви е като на центъра да преминете трима и тогава от 45 метра да вкарате в "паяжината".
Да не се удавим твърде много с бейзболни статистики, които са наистина много, само ще кажем че в новобранската година е станал първият и единствен играч в историята който в същия сезон е бил MVP на годината, новобранец на годината, носител на златна и сребърна ръкавица и е участвал в Мача на Звездите.
През тези 18 години в MLB е разбил редица рекорди, но близките му хора казват, че не се е променил и милиметър. Не го е променил и фактът, че през кариерата си е заработил 160 милиона долара, нито това че ако искате да му изпратите нещо по пощата в Япония на плика можете да напишете само "Ичиро" и всички ще знаят за кого мислите. Толкова е велик там. Не го докосва и това, че може да си позволи абсолютно всичко което пожелае, както и фактът че през зимата, когато не се играе MLB, може да отморява. Той не прави това. Единственото което го интересува и което го е интересувало е бейзболът.
Когато е бил на три години, татко Нобуюки му е купил първата ръкавица в родния Айчи. Платил я е с две седмични заплати и казал на малкия Ичиро, че това не е играчка, а инструмент и го научил, че всеки ден трябва да я чисти и поддържа. Всеки, съвсем всеки ден го водил на местното игрище. Всеки ден същото - 50 топки, 200 замахвания, 50 хващания на топките от земята. Вечер отивали на игрището покрай летището в Нагоя и Ичиро, когато порасне, ще удря от 250 до 300 топки. И така 365 дни в годината. Без изключения. Понякога е било толкова хладно, че Ичиро не можел да закопчае копчетата на блузата, но нямало отстъпване. Таткото е бил брутален.
В основното училище разтревожил учителите когато в есе написал, че с връстниците си играе два или три дни в годината. Един ден не искал да тренира, а искал да си играе и демонстративно седнал на тревата. Бесният Нобуюки започнал да го замеря с топки, но Ичиро с невероятни рефлекси ги избягвал. Онези които летели към главата му без проблеми е хванал. За това в своята книга е писал неговият баща.
В книгата е написал и че тренировките били забава и за него и за Ичиро. Когато веднъж журналисти го питали дали това е истина, отговорил:
"Той е лъжец. Това което той правеше е било на ръба на злоупотреба с деца."
Вини баща си за най-големия възможен срам
Журналистите се смели, но на Ичиро не му било до смях. Бейзболът е станал неговия живот, а затова е бил виновен изключително неговият баща. С баща си днес не говори защото, докато му водил финансите, укрил 168 000 долара данък, което в Япония е невиждан срам. От този ден Ичиро и Нобуюки не говорят, защото Сузуки не могъл да прости това.
Ичиро избягал от своя баща, но не могъл да избяга от човека който неговият баща е формирал, както добре написал един американски журналист. Целият свой живот, всичките 44 години, Сузуки е посветил само на бейзбола. И всичко което той смята за изключително важно е в този спорт от ден на ден да бъде възможно по-добър.
Преди всеки мач яде юфка и препечен хляб. Първото парче се пече точно две минути и 30 секунди, а второто минута и 30 секунди. Първото ще бъде изядено първо, а след това второто. По едно време в гостувания ял само пица от Калифорния Пица Кичън, а с говеждо е ял само i Јо Јо сос. Съпругата Юмико веднъж останала сама и смесила това което й останало от храната със същия сос на друг производител. Ичиро веднага забелязал това.
"Аз не съм съвсем нормален", казал в едно интервю.
На всеки мач носи своята бухалка в специален сандък устойчив на влага. Когато бил в Ню Йорк, мегазвездите на Янкийс страшно се забавлявали с неговите ритуали. Преди всеки мач си полира маратонките, а след всеки мач ще си полира ръкавицата да блести като нова. Точно както го е научил баща му.
"Някой я е преместил", казал.
На оръжейника му олекнало и му казал че той я е поместил докато му е слагал чист екип в гардеробчето, което е основната задача на оръжейника в отбор от MLB.
"Виж, това не смее да се случва", отговорил Ичиро с усмивка, но мъртвешки сериозен.
След това на никой не му хрумвало да пипа неговото гардеробче докато Ичиро не му даде лично нещо от него, например екип за пране. Нищо не смеело да наруши рутината в неговия програмиран мозък.
И докато останалите съотборници след края на сезона отивали със семействата на луксозни почивки или празнували на яхти, радвал се и Ичиро. На годишна почивка е бил веднъж. Веднъж. И то за три дни в Милано. И не му харесало. Сузуки извън сезона не си почива, а тренира. Докато е бил в Сиатъл, точно след края на сезона, неговият съотборник Дий Гордън дошъл в съблекалнята да си вземе някои неща. Докато минавал край изхода към терена чул звук от удряне с бухалка. Излязъл на терена и видял Ичиро как сам със себе си тренира удари.
Не е имал представа кой е Том Брейди
"Наистина се надявам, че ще продължи да играе, защото не искам да умре. Мисля че този човек ще умре когато престане да играе бейзбол. Аз не знам какво друго ще прави този тип в живота", заявил Гордън.
Ичиро няма профили в нито една социална мрежа. Не обича да е в центъра на вниманието и не го интересува твърде много какво се случва около него. Освен когато на някого е нужна помощ, както на своите японци на които е дарил милион и половина долара след катастрофалното земетресение. Ключово за неговата издръжливост е неговото специфично разтягане преди мач и тренировка. Така миналата година, докато се подготвял за нов сезон с Маями, в съблекалнята получил СМС.
"Казал, че не познава номера, а този човек му казал, че е получил номера му от Алекс Родригес. Типът искал да се запознае с него и да се срещнат, за да му покаже Ичиро каква техника на разтягане ползва", спомня си един от треньорите в съблекалнята.
Питали го дали човекът се е представил. Ичиро превъртял екрана до края на съобщението.
"Някой си Том Брейди. Питай бога кой е Том Брейди", отговорил незаинтересованият Сузуки.
Бившият съотборник на Сузуки Майк Суийни, който е добър приятел с Ичиро, разказал анекдот на един свой добър приятел докато Сузуки играл в Янкийс.
"Приятелят, който също е играч в MLB, бил на почивка със съпругата и се разхождал в Сентрал парк. Докато си ходели така, видели някакъв тип как хвърля топки от единия край на ливадата до другия. Бидейки и сам играч, приятелят сметнал, че типът хвърля топката 100 метра, което са професионални бройки. Когато дошъл малко по-близо, разбрал че този човек е Ичиро Сузуки. Сам самичък, насред Сентрал парк той тренира сам със себе си извън сезона"ы разказва Суийни.
Когато в Америка падне сняг и всички терени се затворят, Ичиро се връща в Япония. Съпругата оставя в Сиатъл и се връща в родния край. Сам, без никого. По града ходи с качулка на главата, защото популярността го нервира, а за тренировка наема целия стадион в Кобе, на който някога е играл. Отсяда винаги в същия хотел, скъп небостъргач от 35 етажа. Не защото е скъп, а защото така има уединение. От хотелската стая ще слезе точно в 11:45 часа и в 11:46 ще мине през рецепцията. Без грешка. На обяд ще се усмихне на няколко обожатели, които ще му се поклонят, а тогава отива на стадиона.
Живее според кодекса който са ползвали самураите
Сняг вали, вятър вее, а температурата е малко над нулата. Ичиро излиза на терена в шорти. На тренировките му помага, между останалите, шефът на кухнята на ресторанта в който яде всеки ден и още някои сервитьори. С тях е най-спокоен. Тренировката всеки ден е същата. Четири обиколки около терена, 50 по-лесни топки, разтягане, па 200 удара. Последните 24 удара на всеки десет секунди.
"Веднъж слушах една и съща песен цял месец. Знам че имам компулсивно разстройство, но обсебеността не е толкова лошо нещо. Добрият фокус ще ви отвори очите за някои други неща. Ще ви облекчи живота", казал Ичиро.
С такъв, самурайски стил на живот, Ичиро е разтегнал своята кариера до 45-ата година на живота. Да се пита той, би играл и днес, но Маринърс го виждат на някакви важни функции. Бейзболът ще бъде неговият живот, както казва, докато може да стои на краката си.
Когато играе лошо или когато той мисли, че е играл лошо, съпругата посред нощ знае, че ще го намери седящ на кревата разплакан. През 2009 година му е било страшно важно да отведе своята Япония до победа в Уърлд Бейзбол Класик. Япония победила в допълнителен ининг точно след чудесен удар на Ичиро. Стресът на този турнир толкова го натоварил, че получил язва на стомаха. Преди началото на новия сезон, Маринърс го сложили в списъка с контузени играчи, но въпреки това, Сузуки им казал, че иска да играе в откриването на сезона. Не е бил наясно и не искал да приеме сериозността на ситуацията. Японецът настоял. Преди началото на мача в съблекалнята го посетил докторът на клуба и му обяснил, че евентуално пукване на язвата може буквално да го убие. Ичиро размислил няколко секунди и без никаква промяна на изражението на лицето отговорил:
"Ще рискувам."
Няма коментари:
Публикуване на коментар