Японският ветеран Казуйоши Миура и на 52 години ще играе професионално футбол, тъй като продължи договора с тамошния втородивизионен Йокохама.
Миура, най-старият футболист и голмайстор в професионалния футбол за всички времена, до края на годината ще играе във Втора Джей лига за Йокохама.
"Ще играя до края на 2019, благодаря на всички за подкрепата. Няма ненужно да хабя нито една минута или секунда, ще тренирам всеки ден колкото мога по-интензивно", заяви Миура.
Той престана да играе за националния отбор на Япония преди цели 18 години, след 55 гола в 89 двубоя.
Бившият най-добър футболист на Азия (1993) започна кариерата си в бразилските клубове Сантос, Палмейрас, Коритиба, а след това игра за Кавазаки, Дженоа, загребския Динамо, Киото, Кобе, Сидни, а в Йокохама е от 2005 година.
Привържениците на сръбския шампион отбелязват една от най-важните дати в своята история.
Цървена звезда днес празнува 27 години от спечелването на титлата за световен клубен шампион (тогава Междуконтиненталната купа), а запалянковци в далечен Токио са закачили емблемата пред Националния стадион, на когото през далечната 1991 година спечели един от най-важните трофеи в клубната история.
Привържениците на шампиона днес ще имат възможност на стадион Райко Митич, в шампионатен мач с крушевачкия Напредак (20:00) да отбележат годишнината, самият двубой ще има хуманитарен характер, тъй като целият приход от билети (на цена 100 динара за запад, изток и север) ще бъде дарен на сръбския народ в Косово и Метохия.
На днешния ден, преди 27 години, Цървена звезда победи Коло Коло с 3:0 и спечели Междуконтиненталната купа, като така се качи на върха на света.
Червено-белите със спечелването на Купата на европейските шампиони шест месеца по-рано заслужиха привилегията да се борят на за планетарната корона срещу чилийския представител, носител на Копа Либертадорес, пред 60 000 зрители на Националния стадион в Токио.
Звезда веднага след възкачването на трона на Стария континент се изправи пред напускането на Просинечки, Стоянович, Марович, Шабанаджович и Бинич, а тяхното отсъствие попълни и използва по правилния начин Владимир Югович. По това време 22-годишният полузащитник, въпреки че бе най-млад в редовете на белградчаните, с два гола израсна в герой на мача.
Югович с голове в 19-ата и 58-ата минута оповести голямото празнуване на отбора, който от пейката предвождаше Владица Попович, а всички дилеми в 72-ата минута разреши Дарко Панчев, поставяйки и крайния резултат.
Брилянтната игра на червено-белите получава още по-голяма значимост като се вземе предвид и че Звезда от края на първото полувреме играеше с играч по-малко заради изгонването на Савичевич.
Цървена звезда с победата в Токио завърши най-светлия период в клубната история и събра континенталната и световната корона, правейки така и най-големият успех, който някой източноевропейски клуб някога е постигал, оставяйки на тогавашните поколения спомени за гордост, а на онези, които следват пример, че не съществува невъзможно и мотив от все сърце, до последна капка кръв и пот да бранят цветовете и емблемата на клуба от Лютице Богдан.
Реакцията на всеки сърбин би била съвсем очаквана. Тези японци, те и без това не са нормални: къде манга, къде аниме, къде ужаси, къде косплей, хайку, гейнокай, кавай, машинисти, които се хвърлят под влакове, къде караоке, нищо не може да ни изненада което идва от най-далечния изток, ние мислим, че те са извънземни и може би и наистина са такива, и как иначе да обясниш Кейсуке Хонда освен с това, че е японец?
Защото в тази проклета национална пауза - дълбоко дишате, но ни чака още една през ноември, и тогава сме спокойни до 2019 година? - почти под радара минаха някои неща; окей, всички знаем, Гибралтар победи в два мача, и че немците са в крах, и че Мадагаскар за пръв път е участник в Купата на африканските нации, а им честити лично президент, който се казва така просто, Ери Раяонаримампианина Ракотоариманана, но почти никой не чу с какво сега се занимава най-популярният, а вероятно и най-добрият, японски футболист на всички времена?
Да, Кейсуке Хонда през лятото подписа за Мелбърн Виктори, ставайки така още един надарен футболист, който залезът на кариерата реши да дочака там където зимите са смешни, а летата твърде дълги, но в същото време известният японец стана, внимавайте сега, и селекционер на бъдещия представителен отбор на Камбоджа.
Въпреки това, заради подготовката за новия клубен сезон - и това е всичко което трябва да знаем за камбоджанския футбол - Хонда не е водил отбора в последния приятелски мач, който са загубили от Сингапур с 1:2, но, казват, е дал инструкции как трябва да се играе, а трябва да се играе така както играе Кейсуке Хонда.
А това е вече история, можем да я наречем онази за последния цар на Япония, Камбоджа, Австралия и Мексико, за човека, който можеше много и който в същото време направи най-много, което го отличава от класическите разкази за безкрайно талантливи момчета, които просто не са се вписали.
Кейсуке Хонда беше, в държава, която въпреки своята лудост, бейзбол, Нинтендо и Нео-Гео, имаше поне покер приятели на футбола - Хидетоши Наката, Шунсуке Накамура, Казуйоши Миюра, Ясухито Ендо, да кажем че Нагатомо, Шинджо Оно и Кагава никога не показаха своя потенциал изцяло? - най-голямата звезда, човек, който заприлича на Дейвид Бекъм не само заради своите свободни удари и центрирания и, добре, фризури, а преди всичко заради комерсиалното значение.
Известният директор на Дисни Майкъл Айзнър има онзи цитат, че Дисни е толкова голям, че на абсолютно всичко може да се залепят ушите на Мики Маус и то ще се продава; Кейсуке Хонда, което показа и когато дойде за пръв път в Европа, и когато беше в Мексико, и сега когато е там долу, е японският Мики Маус, лик на когото се лепят реклами, спонсори, маркетингови договори и баснословни ТВ права.
Когато би се кандидатирал за японски премиер, вероятно славолюбивия и сърдит Шинзо Абе би разбрал, че му е по-добре да се пенсионира; когато пожелае да бъде император, и Акихито и Нарухито дълбоко биха му се поклонили или извършили харакири. Толкова е голям, най-големият, Кейсуке Хонда.
А всичко това е било, би могло да се каже, макар донякъде въпреки това което се е случвало на терена: защото селекционерът на Камбоджа и титуляр на Мелбърн Виктори не изпълни всичко което е зачертал когато, както е казал за онзи чудесен сайт "Трибуната на играчите", баща му за пръв път му пуснал видеокасета на която е бил запис на Пеле, и когато Хонда разбрал, че искал само и изключително да се занимава с тази игра, която е пропагандирал великият бразилец.
С дръпнати очи от Нагоя на Пикси и Венгер пристигна в малкия Венло, а далекоизточната тайна не можа да мине незабелязано в Европа, точно както онази пеперуда, която размахва крила и прави катастрофа по целия континент. Хонда избра ЦСКА, въпреки това, че и някои по-трофейни клубове, а се е говорило за Арсенал, Дортмунд, Юве, Ливърпул, пращали емисари да гледат ВВВ.
Отначало и той си помислил, твърде амбициозен от малък, че ще се задържи в Русия година-две преди да се върне в посоката на залязващото слънце, но няма да бъде първият японец, който ще потроши зъби в руската зима.
Може би днес, когато погледне назад, Хонда прехвърля всичко точно на тази Москва. Хванали са го в златна клетка, би казал, дал е всичко на тези руснаци, включително и онзи четвъртфинал в Шампионската лига, а те му върнали така, че го заробили и отказвали всички предложения на по-силните клубове докато не му изтекъл договорът; да съм дошъл по-млад в този проклет Милан (добре, може би Кейсуке, който знае какво означава добър ПР, никога не би употребил думата "проклет"), кой знае, днес не бих бил в Австралия и Камбоджа в същото време.
Точно Милан, онзи посталегриевия, онзи който ще остане без Шампионска лига и каквато и да е Европа, ще бъде следващата дестинация на Кейсуке Хонда. Тогава е имал 28 години, дошъл е безплатно, дошъл е в клуб, който е бил по нанадолнището с каквото привържениците на Сан Сиро не са свикнали нито някога ще свикнат - ще говори японецът после, че са твърде жестоки, че са нетърпеливи и непоносими, да освиркват още от петата минута ако не ми хареса онова което се случва долу на тревата - а за да бъде всичко по-лошо, около врата му веднага е окачена тежестта на "росонерския" екип с номер десет.
Наистина беше чудно, че тип от ЦСКА, па още и японец, колкото и вълнение да произведе седем-осем времеви зони по-далеч, получи тази тениска преди и да заиграе за Милан.
"Десетката" е чудесна колкото и онзи пръстен около който се въртяха три книги и три филма, умее на повърхността да извлече и най-доброто и най-лошото от човека, умее да го завладее и сломи.
По-специално, десетката на Милан, натопена с пот и постоянният майсторски парфюм на хора, които са се казвали Джани Ривера, Руд Гулит, Руи Коща, Деян Савичевич... (Окей, точно колкото се срина Милан, толкова се срина и неговата десетка: преди Хонда я носи Кевин Принс Боатенг, а сега ще я задължи Хакан Чалханоглу, и това е, чак и никога да не ви е бил драг Милан, така, сърцето малко да ви заболи.)
В такава компания, въпреки тези скоби, стъпи Кейсуке Хонда, а Индзаги и следващите треньори, включително и Синиша Михайлович, не са позволили да пробва да бъде "трекуартиста", да играе зад нападателите. Бутали са го на крилото, за да отворят пространство на Монтоливо и подобни, а японецът не беше достатъчно подготвен, а камо ли бърз да бъде дясно крило (да вземем предвид, че левият му крак е бил, да бъдем японски прецизни, едно 78% по-употребим от десния), и изваждането от терена много бързо повлия и на неговото ментално състояние.
Не помогнаха и редицата земляци, които нерядко са минавали десет хиляди километра в едната посока само да видят своя идол в екипа на един от най-важните клубове в историята на футбола.
Това, в края на краищата, беше слабост на много играчи от Япония пристигнали с твърде големи очаквания. Не трябва да отиваме по-далеч от Кагава в Юнайтед, който завинаги би могъл да бъде манекен на това ни най-малко роботно разбиране на играта, за да видим че това е много повече правило отколкото изключение; Хонда беше само още един японец, който не успя да се приспособи, и може би наистина са онова което мислим за тях - извънземни...?
И в националния отбор не е вървяло много по-добре, макар че остава съжаление за всички под знамето с червения кръг, че много талантливата селекция не издържа в онзи 1/8-финал на Мондиала в ЮАР, и то след дузпи с Парагвай; на последния турнир, онова сепуко против Белгия в Русия, съвсем подходящо беше и последният мач за амбициозния, понякога и твърде амбициозен Кейсуке Хонда за своята страна.
Преди това играчът с все по-чудни фризури и префинена техника вече беше провел година в Мексико, след като почти обезчестен напусна Милано, а тогава се пресели в Австралия и в същия разход стана селекционер и мениджър, каквото и да означава в Пном Пен това, на една азиатска селекция.
Няма много играчи, чак и в онази епоха преди този суров професионализъм, които са могли да балансират тези две неща - какъвто и да е камбоджанският дял на работата - но футболните алманаси бележат, че Марк Хюз още е играл за Саутхемптън когато е бил селекционер на Уелс; англичаните са се сетили и за Джони Джайлс, който през 1975 в същото време е бил играч-треньор на Уест Бромич и играч-селекционер на Република Ирландия, докато Тери Нийл между 1971 и 1973 е водил в същото време и Хъл Сити и Северна Ирландия.
Не е само заради това, че е японец, Кейсуке Хонда е много повече от футболист: и активист и инвеститор и възпитател, както сам обича да казва, който има проценти в клубове от Австрия до най-затънтения континент.
Човекът от когото Австралия се страхуваше когато се сблъскваха там на азиатските турнири сега е, в разцвета на силата - едва са му 32, а Ендо игра и на 38, а Миюра играе и на 51 - дойде на нов континент, за ново поколение привърженици и нова жътва на слава; а там в Камбоджа, привържениците на един от най-слабите национални отбори на планетата, ще гледат в него като в божество от изтока, надявайки се, че може да направи чудо.
Ако успее, реакцията на всеки сърбин би била съвсем очаквана: тези японци, а особено Кейсуке Хонда, те и без това не са нормални.
В Страната на Изгряващото слънце, където властват ред и дисциплина, такова нещо е обичайно.
Футболистът на Кобе Шинки Такахаши (28) е наказан за един месец заради обикновен СМС.
Приятел на Такахаши му написал съобщение с въпрос дали срещу Урава Ред Даймъндс ще играе неговият съотборник, известният Андрес Иниеста, а той му отговорил, че няма.
Нищо страшно, ако приятелят не публикувал тази вест в Туитър, а после Кобе загубил с 0:4.
Без значение, че бързо изтрил туита, вестта се разпространила по света, а сега Такахаши е обвинен, че е нарушил правилото на Джей лигата, което казва, че е забранено да се дава поверителна информация извън клуба. След това последвала обичайната реакция на японците.
- Искрено се извиняваме на привържениците и всички заинтересовани заради предизвикването на неприятности и загриженост - стои в официалното съобщение на ФК Кобе.
Кобе в момента е 11-ти в класирането, като е без победа в последните шест мача.
Иниеста пристигна през май, досега е играл в девет срещи, а в дебюта постигна единствените два гола в първенството.
Някога един от най-добрите футболисти на планетата Роберто Карлос на 45 години реши да започне да играе професионално футзал. Бразилецът играе в японския футзал шампионат, а в дебюта си постигна два гола.
Селекционерът на националния отбор на Япония Акира Нишино реши да напусне функцията след историческото класиране на 1/8-финалите на Световното първенство в Русия. Договорът на Нишино изтича в края на месеца и няма да продължи сътрудничеството с Футболния съюз на Япония.
"Работих с предпоставката, че ще завърша работата след Мондиала", заяви Нишино след пристигането в Токио, цитиран от Ройтерс.
Нишино пое националния отбор през април и то след изненадващото уволнение на Вахид Халилходжич, а тогава на Мондиала победи Колумбия (2:1), завърши наравно със Сенегал (2:2) и изгуби от Полша (0:1), което беше достатъчно за излизане от групата.
Япония имаше голям шанс да направи сензация и да елиминира Белгия в 1/8-финалите, водеше с 2:0 до последните 25 минути когато противникът обърна резултата до 2:3.
Наследникът на Нишино ще е познат до края на месеца.
След Световното първенство селекционерите промениха още Египет (Ектор Купер), Полша (Адам Навалка), Перу (Антонио Гарека), Коста Рика (Оскар Рамирес), Австралия (Берт Ван Марвайк), а се очаква и уволнение в Аржентина (Хорхе Сампаоли).
Привържениците на Япония отново в своя ритъм почистиха трибуните, което на този Мондиал им беше "защитен знак" и причината заради която заслужиха титлата запалянковци, които по най-добър начин представят своята родина.
Поддръжниците на Япония не заслужаваха такова прощаване с Мондиала. Техните футболисти водеха с 2:0 против Белгия, бяха на прага на голяма изненада.
Качеството на белгийците беше решаващо в последните мигове на мача.
Японските привърженици белязаха това първенство с акции на почистване на трибуните след себе си.
Футболистите след мача отидоха до запалянковците и им се поклониха. А след това в техния маниер отправиха специална благодарност към домакините.
Почистиха съблекалнята си и оставили послание на руски: "Благодаря" (Спасибо).
Japan were 2-0 up till 69th minute & lost 3-2. The winner from Belgium came in extra time.
Earlier we saw how Japanese fans were cleaning up the stands. This is d dressing room of Japan football team AFTER game.
Cleaned it up and left a note saying 'Thank you' in Russian. pic.twitter.com/FkhdFLM6T1
— Dhaval Rajyaguru (@dhavalrajyaguru) July 3, 2018
Class 👏🏽
Japan's fans clearing rubbish despite watching Belgium end their World Cup dreams in heartbreaking fashion. pic.twitter.com/jK2uOOwME4
Япония остави сърцето си на терена, в един от най-хубавите мачове на Мондиала. Изгубиха от Белгия в последните секунди на мача, но техните привърженици могат да бъдат горди с футболистите, които изиграха целия мач без страх.
Националните отбори на Белгия и Япония са изиграли пет мача досега, като куриозното е, че единствената победа за европейците е от края на миналата година. Головата разлика е 9:5 в полза на Страната на Изгряващото слънце.
Двата състава кръстосват шпаги за пръв път на 3 юни 1999 година в японския турнир Купа Кирин и завършват 0:0.
На Световно първенство имат един двубой - на 4 юни 2002 г на своя земя "самураите" изпускат успеха в Група Н. Всичките четири гола са отбелязани през второто полувреме, а Ван дер Хейден разочарова повечето от 55 258 зрители в Сайтама с последния и изравнителен в 75-ата минута - 2:2.
Следващите три срещи са приятелски. През 2009 японците смазват "Червените дяволи" с 4:0 в Токио, а четири години по-късно се налагат с 3:2 на стадион "Крал Бодуен" в Брюксел. Единствената победа на белгийците идва на 14 ноември 2017 година с минималното 1:0 в Брюж. Автор на попадението е Ромелу Лукаку в 72-ата минута.
Белгия премина без затруднения през своята група, като се наложи и в трите мача - 3:0 над Панама, 5:2 над Тунис и 1:0 срещу Англия, която беше излязла с калкулатор в джоба, за да се намести в "по-слаб" поток. Така "Червените дяволи" избраха на пътя им на евентуален 1/4-финал да има възможност да застане Бразилия. Отборът играе приятен футбол, разполага с технични изпълнители и единственият въпрос е около стабилността на защитата, която не беше подложена на голям натиск досега. Очакванията към този състав не се оправдаха на Евро 2016, но Роберто Мартинес може би е намерил това което липсваше.
От своя страна Япония, считана за аутсайдер в компанията на Полша, Колумбия и Сенегал, показа, че дисциплината е основна част от битието и културата. "Самураите" са първият отбор класирал се на елиминации по правилото за честната игра - при абсолютно равни показатели със Сенегал - 4 точки и голова разлика 4:4, те имаха два жълти картона по-малко 4 срещу 6 за африканците, което им отреди днешния мач в Ростов на Дон. Азиатците играят бърз и техничен футбол, а никой не се съмнява във волята им да се раздават до последна капка от силите си. Основната фигура в състава е халфът на Борусия (Дортмунд) Шинджи Кагава, а не е за подценяване и старият майстор Кейсуке Хонда. Дотук в турнира японците победиха Колумбия с 2:1, направиха 2:2 със Сенегал и загубиха с 0:1 от поляците със състав с много промени, като потрепериха за изхода на другия мач в групата.
Сигурно е, че ни очаква бърз футбол и технични изпълнения. Голямо предимство на страната на белгийците несъмнено е ръстът. При центрирания японците имат своите проблеми, които могат да им костват много, но пък когато топката е на земята те могат да покажат острието на своите катани. Историята между двата съперника е на страната на японците, а "Червените дяволи" мечтаят за нещо голямо след доста години затишие на най-голямата сцена.
Голям брой туристи тези дни обикалят сръбската столица, а един японец е одушевен от страната.
Но не е сигурно дали знае къде точно се намира, защото в сърцето на Белград, по-точно - на Калемегдан, позира в екипа на Хърватия!
Дали е искал да уважи "домакина" па е облякъл екипа на "ватрените", или просто не е знаел къде се намира не е познато, но японецът за една нощ стана хит в социалните мрежи.
Usred Beograda, na Kalemegdanu naletim na japanskog turista u poznatom dresu! Ne vjerujem! Spremno je pozirao a ne zna da je promašio ceo futbal! 😂🇭🇷🇷🇸😎👍✌️ pic.twitter.com/hxs7dEiUA0
За повечето хора, особено в Европа, които обичат и следят спорта "за разтуха", името Ичиро Сузуки не значи много. Що се отнася до тях, това може да бъде някакъв нов модел на познатия японски производител на автомобили. Може да бъде някой японски сумист или някой нов млад футболист, който тепърва изгрява.
Но Ичиро Сузуки, съответно Ичиро както настоява да го наричат, е много повече от това. И тази история е много повече от история за само един спортист, който със своята невероятна кариера е одушевил света и е разбил редица рекорди. За да я разберете и за да ви впечатли, не трябва да бъдете любители на американския спорт, не трябва да знаете нито едно правило на бейзбола. Нито какво е хоум рън, нито какво е хит, нито какво е бейз стийл. Не трябва, всъщност, изобщо да сте твърде голям спортен фанатик. Трябва само да знаете да цените нечия преданост, било то дали във футбола, жонгльорството, чистенето на улици или бейзбола.
Отвъд океана, в САЩ, Ичиро има статус на божество. Неразрушимият японец, който на 44 години подписа договор за 18-а година в MLB, е пълна противоположност на всичко онова което в Америка значи спорт. Не само в Америка, а в целия свят.
Затова американците в началото на месеца с голяма доза тъга дочакали вестта, че Ичиро в Сиатъл Маринърс от терена се преселва в офиса и че, много вероятно, никога вече няма да играе бейзбол. Казваме "много вероятно", защото всичко във връзка с Ичиро е много невероятно. Па така е възможно и някога да се върне.
Преди няколко години американците са питали Ичиро какво ще прави когато вече не играе бейзбол.
"Нямам представа. Вероятно ще умра", отговорил японецът.
Когато през 2001 година дошъл в MLB, бил първият японец който не е бил хвърляч, а който е получил възможност в най-силната лига на света. Вече е бил на 27 години, но заради договора между японската лига и MLB, не е можел да дойде по-рано в Америка. Когато дошъл, никой не е вярвал в него твърде много. Въпреки че имал страхотни бройки от японската лига, Ичиро е бил всичко онова което в MLB не е минавало. Била е това златната епоха на стероидите от които удрящите (батърите) изглеждали като бодибилдъри и която ще завърши няколко години по-късно, когато големият допинг скандал в бейзбол разтърси Америка и завинаги беляза Алекс Родригес, един от най-големите на всички времена.
Едва 180 сантиметра висок и щиглец Сузуки не е бил прекалено атрактивен. Когато дошъл в Маринърс го питали кой номер иска. Това изобщо не го интересувало и му дали 51, номерът на голямата звезда Ранди Джонсън. Изпратил му писмо в което е написал, че се надява как няма да посрами неговия номер и ще се труди да бъде много добър.
А тогава започнал да играе. Каквото и да хвърляли срещу него, "fastball", "curveball" или какъвто и да е друг "ball", Ичиро разбивал. Когато е бил в полето, бил фантастичен. В осмия мач от другия край на терена уцелил точно в ръкавицата на съотборника на трета база и изхвърлил двама от противниковия отбор. На футболен език, това ви е като на центъра да преминете трима и тогава от 45 метра да вкарате в "паяжината".
Да не се удавим твърде много с бейзболни статистики, които са наистина много, само ще кажем че в новобранската година е станал първият и единствен играч в историята който в същия сезон е бил MVP на годината, новобранец на годината, носител на златна и сребърна ръкавица и е участвал в Мача на Звездите.
През тези 18 години в MLB е разбил редица рекорди, но близките му хора казват, че не се е променил и милиметър. Не го е променил и фактът, че през кариерата си е заработил 160 милиона долара, нито това че ако искате да му изпратите нещо по пощата в Япония на плика можете да напишете само "Ичиро" и всички ще знаят за кого мислите. Толкова е велик там. Не го докосва и това, че може да си позволи абсолютно всичко което пожелае, както и фактът че през зимата, когато не се играе MLB, може да отморява. Той не прави това. Единственото което го интересува и което го е интересувало е бейзболът.
Когато е бил на три години, татко Нобуюки му е купил първата ръкавица в родния Айчи. Платил я е с две седмични заплати и казал на малкия Ичиро, че това не е играчка, а инструмент и го научил, че всеки ден трябва да я чисти и поддържа. Всеки, съвсем всеки ден го водил на местното игрище. Всеки ден същото - 50 топки, 200 замахвания, 50 хващания на топките от земята. Вечер отивали на игрището покрай летището в Нагоя и Ичиро, когато порасне, ще удря от 250 до 300 топки. И така 365 дни в годината. Без изключения. Понякога е било толкова хладно, че Ичиро не можел да закопчае копчетата на блузата, но нямало отстъпване. Таткото е бил брутален.
В основното училище разтревожил учителите когато в есе написал, че с връстниците си играе два или три дни в годината. Един ден не искал да тренира, а искал да си играе и демонстративно седнал на тревата. Бесният Нобуюки започнал да го замеря с топки, но Ичиро с невероятни рефлекси ги избягвал. Онези които летели към главата му без проблеми е хванал. За това в своята книга е писал неговият баща.
В книгата е написал и че тренировките били забава и за него и за Ичиро. Когато веднъж журналисти го питали дали това е истина, отговорил:
"Той е лъжец. Това което той правеше е било на ръба на злоупотреба с деца."
Вини баща си за най-големия възможен срам
Журналистите се смели, но на Ичиро не му било до смях. Бейзболът е станал неговия живот, а затова е бил виновен изключително неговият баща. С баща си днес не говори защото, докато му водил финансите, укрил 168 000 долара данък, което в Япония е невиждан срам. От този ден Ичиро и Нобуюки не говорят, защото Сузуки не могъл да прости това.
Ичиро избягал от своя баща, но не могъл да избяга от човека който неговият баща е формирал, както добре написал един американски журналист. Целият свой живот, всичките 44 години, Сузуки е посветил само на бейзбола. И всичко което той смята за изключително важно е в този спорт от ден на ден да бъде възможно по-добър.
Преди всеки мач яде юфка и препечен хляб. Първото парче се пече точно две минути и 30 секунди, а второто минута и 30 секунди. Първото ще бъде изядено първо, а след това второто. По едно време в гостувания ял само пица от Калифорния Пица Кичън, а с говеждо е ял само i Јо Јо сос. Съпругата Юмико веднъж останала сама и смесила това което й останало от храната със същия сос на друг производител. Ичиро веднага забелязал това.
"Аз не съм съвсем нормален", казал в едно интервю.
На всеки мач носи своята бухалка в специален сандък устойчив на влага. Когато бил в Ню Йорк, мегазвездите на Янкийс страшно се забавлявали с неговите ритуали. Преди всеки мач си полира маратонките, а след всеки мач ще си полира ръкавицата да блести като нова. Точно както го е научил баща му.
Оръжейникът на Янкийс си спомни ситуация от 2012 година когато разтревоженият Ичиро му казал, че някой му е бъркал в гардеробчето. Човекът се разтревожил, че някой е откраднал нещо на японеца, като бижу или ключа от автомобила, а когато дошли в съблекалнята, Ичиро показал своята бухалка, а след това място отдалечено на 20-ина сантиметра.
"Някой я е преместил", казал.
На оръжейника му олекнало и му казал че той я е поместил докато му е слагал чист екип в гардеробчето, което е основната задача на оръжейника в отбор от MLB.
"Виж, това не смее да се случва", отговорил Ичиро с усмивка, но мъртвешки сериозен.
След това на никой не му хрумвало да пипа неговото гардеробче докато Ичиро не му даде лично нещо от него, например екип за пране. Нищо не смеело да наруши рутината в неговия програмиран мозък.
И докато останалите съотборници след края на сезона отивали със семействата на луксозни почивки или празнували на яхти, радвал се и Ичиро. На годишна почивка е бил веднъж. Веднъж. И то за три дни в Милано. И не му харесало. Сузуки извън сезона не си почива, а тренира. Докато е бил в Сиатъл, точно след края на сезона, неговият съотборник Дий Гордън дошъл в съблекалнята да си вземе някои неща. Докато минавал край изхода към терена чул звук от удряне с бухалка. Излязъл на терена и видял Ичиро как сам със себе си тренира удари.
Не е имал представа кой е Том Брейди
"Наистина се надявам, че ще продължи да играе, защото не искам да умре. Мисля че този човек ще умре когато престане да играе бейзбол. Аз не знам какво друго ще прави този тип в живота", заявил Гордън.
Ичиро няма профили в нито една социална мрежа. Не обича да е в центъра на вниманието и не го интересува твърде много какво се случва около него. Освен когато на някого е нужна помощ, както на своите японци на които е дарил милион и половина долара след катастрофалното земетресение. Ключово за неговата издръжливост е неговото специфично разтягане преди мач и тренировка. Така миналата година, докато се подготвял за нов сезон с Маями, в съблекалнята получил СМС.
"Казал, че не познава номера, а този човек му казал, че е получил номера му от Алекс Родригес. Типът искал да се запознае с него и да се срещнат, за да му покаже Ичиро каква техника на разтягане ползва", спомня си един от треньорите в съблекалнята.
Питали го дали човекът се е представил. Ичиро превъртял екрана до края на съобщението.
"Някой си Том Брейди. Питай бога кой е Том Брейди", отговорил незаинтересованият Сузуки.
Бившият съотборник на Сузуки Майк Суийни, който е добър приятел с Ичиро, разказал анекдот на един свой добър приятел докато Сузуки играл в Янкийс.
"Приятелят, който също е играч в MLB, бил на почивка със съпругата и се разхождал в Сентрал парк. Докато си ходели така, видели някакъв тип как хвърля топки от единия край на ливадата до другия. Бидейки и сам играч, приятелят сметнал, че типът хвърля топката 100 метра, което са професионални бройки. Когато дошъл малко по-близо, разбрал че този човек е Ичиро Сузуки. Сам самичък, насред Сентрал парк той тренира сам със себе си извън сезона"ы разказва Суийни.
Когато в Америка падне сняг и всички терени се затворят, Ичиро се връща в Япония. Съпругата оставя в Сиатъл и се връща в родния край. Сам, без никого. По града ходи с качулка на главата, защото популярността го нервира, а за тренировка наема целия стадион в Кобе, на който някога е играл. Отсяда винаги в същия хотел, скъп небостъргач от 35 етажа. Не защото е скъп, а защото така има уединение. От хотелската стая ще слезе точно в 11:45 часа и в 11:46 ще мине през рецепцията. Без грешка. На обяд ще се усмихне на няколко обожатели, които ще му се поклонят, а тогава отива на стадиона.
Живее според кодекса който са ползвали самураите
Сняг вали, вятър вее, а температурата е малко над нулата. Ичиро излиза на терена в шорти. На тренировките му помага, между останалите, шефът на кухнята на ресторанта в който яде всеки ден и още някои сервитьори. С тях е най-спокоен. Тренировката всеки ден е същата. Четири обиколки около терена, 50 по-лесни топки, разтягане, па 200 удара. Последните 24 удара на всеки десет секунди.
"Веднъж слушах една и съща песен цял месец. Знам че имам компулсивно разстройство, но обсебеността не е толкова лошо нещо. Добрият фокус ще ви отвори очите за някои други неща. Ще ви облекчи живота", казал Ичиро.
С такъв, самурайски стил на живот, Ичиро е разтегнал своята кариера до 45-ата година на живота. Да се пита той, би играл и днес, но Маринърс го виждат на някакви важни функции. Бейзболът ще бъде неговият живот, както казва, докато може да стои на краката си.
Когато играе лошо или когато той мисли, че е играл лошо, съпругата посред нощ знае, че ще го намери седящ на кревата разплакан. През 2009 година му е било страшно важно да отведе своята Япония до победа в Уърлд Бейзбол Класик. Япония победила в допълнителен ининг точно след чудесен удар на Ичиро. Стресът на този турнир толкова го натоварил, че получил язва на стомаха. Преди началото на новия сезон, Маринърс го сложили в списъка с контузени играчи, но въпреки това, Сузуки им казал, че иска да играе в откриването на сезона. Не е бил наясно и не искал да приеме сериозността на ситуацията. Японецът настоял. Преди началото на мача в съблекалнята го посетил докторът на клуба и му обяснил, че евентуално пукване на язвата може буквално да го убие. Ичиро размислил няколко секунди и без никаква промяна на изражението на лицето отговорил:
Лионел Меси записва още един нереален сезон (в 20 мача в Ла Лига е вкарал 19 гола и има девет асистенции, докато противниковите привърженици му ръкопляскат на практика редовно). Своите умения най-добрият футболист на планетата не демонстрира само на футболния терен, а и в японски телевизионни предавания.
След няколко невероятни подвига, този път продуцентите на предаването поставиха пред аржентинеца задачата за 100 секунди да уцели 20 мишени в рамките на вратата.
Успял е за 82 секунди...
Предходно, между останалото, е поставил световен рекорд, след като овладя топката, която преди това беше изритал на над 18 метра във въздуха.
Ако мислите, че сте виждали всичко във футбола жестоко се лъжете.
Сигурно никога не сте виждали как маймуна изпълнява началния удар.
Това обикновено се прави от играчите, но този път е направен прецедент, защото това направи едно животно.
Дали това е до японската култура, обръщане на внимание върху животните, или нещо трето, една маймуна беше в центъра на вниманието във важен мач от японското първенство.
Борусия (Дортмунд) си осигури още един ключов играч в дългосрочен план. Спортният директор Михаел Цорк обяви удължаването на договора на Шинджи Кагава в първия ден от турнето на клуба в Азия. Японецът подписа споразумение до 30 юни 2020 година.
"Щастливи сме, че Шинджи ще продължи да играе за нас в идните три години", изтъкна Цорк в Токио, и добави: "Шинджи се идентифицира с нашия клуб, с града, и с нашите привърженици. И като един от по-опитните членове на състава, той е невероятно важен в отбора, който е много млад като цяло." Кагава има 88 мача за националния отбор на Япония в които е отбелязал 27 гола.
С изключение на две години, в които 28-годишният играч преследва личната си амбиция да играе в английската Висша лига и носи червения екип на Манчестър Юнайтед между 2012 и 2014 г, Кагава играе за Борусия (Дортмунд) от 2010 г. Той е отбелязал 36 гола в 127 мача в Бундеслигата досега. Той е асистирал директно за още 33 попадения. В добавка той има и 57 мача в европейските турнири и за Купата на Германия, в които е вкарал 18 гола.
"Борусия е като семейство. Горд съм, че никога не ме забравиха и че отново принадлежа тук", заяви Кагава след завръщането от Манчестър през 2014 г. В пресконференция на която присъстваха повече от 150 (!) японски журналисти, той заяви днес: "Борусия, с невероятните си привърженици, наистина ми стана много ценна. Много съм щастлив, че ще остана част от този невероятен клуб в едно от най-добрите първенства в света с най-посетените мачове."
Универсалният халф беше един от крайъгълните камъни по пътя към титлите на Германия през 2011 и 2012 г, като има голямо участие в спечелването на Купата на Германия през 2012 и 2017 г. Кагава отбеляза първия гол при победата на финала срещу Байерн (Мюнхен) (5:2) през 2012 г. Във финала срещу Айнтрахт (Франкфурт) през 2017 г той задаваше темпото на сблъсъка. Сега следват поне още три години игра в "жълто-черно".
Казуйоши Миура отново е герой в Япония. Най-старият професионален футболист (ако не броим вратарите) отново тресе мрежите.
Сега играе за Йокохама, а днес влезе от резервната скамейка при резултат 2:0 за Осака в гостуване.
Бяха му необходими шест минути да разтресе мрежата, прати топката в обратния ъгъл в 75-ата минута, а до края неговият отбор успя да стигне до победата с 3:2.
За онези, които не знаят за кого става въпрос - Казуйоши Миура започва своята професионална кариера през 1986 година, когато вероятно някои от вас не са били и родени.
В богатата си кариера има престой и на Балканите - през 1999 година носи екипа на Динамо (Загреб), а най-голяма следа оставя в Токио Верди и сега в Йокохама. За националния отбор на Япония има 89 мача и е вкарал 55 гола.
Сега е на 49 години и не планира да завърши с футбола...
