Светият Граал на футбола: Богинята от 1,8 кг злато още не е намерена, 35 г след кражбата й

Трофеят Жул Риме предназначен за победителя в Мондиала десетилетия е бил "свети граал" в световния футбол.

Онова по което се различава от другите подобни трофеи са невероятните истории и авантюри достойни за холивудските филми.

Трофеят е получил името по французина Жул Риме, третият президент на ФИФА и човекът с най-голяма заслуга за съществуването на световното първенство във футбола. Риме е успял да организира първото световното първенство и то през 1930 година в Монтевидео, на което Югославия заема трето място, описано във филма "Монтевидео, Бог те видео".

За първото световно първенство е бил подготвен и специален трофей, наречен "Богиня", докато след Втората Световна война получил името "Трофей Жул Риме". Трофеят е изработен от известният френски скулптор Абел Лефле, който в направата използвал комбинация от злато, сребро и полускъпоценни камъни.

На трофея на специална поставка се намирала гръцката богиня на победата Нике с криле. Поставката върху която стои Нике е заменена през 1958 година с поставка от полускъпоценен камък. Трофеят е бил с височина 35 сантиметра и е тежал около 3,8 килограма от които около 1,8 килограма са били злато.

Жул Риме е носил трофея в чанта на пътя за Уругвай на кораба "Конте верде". Интересно е, че този кораб по време на Втората Световна война много пъти е минавал от ръце в ръце на японците, италианците и съюзниците и няколко пъти е потапян, за да през 1949 година да завърши на старо желязо.

Пълни 40 години, трофеят е сменял собственика в зависимост от това кой национален отбор е печелил световния шампионат. Първият трофей е спечелил Уругвай, докато в ръцете на Италия е бил от 1934 година, чак до 1950 година. Италианците са били световни шампиони през 1934 и 1938 година, така че трофеят не е сменял притежателят.

Купата е останала на Апенините и по време на Втората Световна война. Един от вицепрезидентите на ФИФА, президент на Италианския футболен съюз Оторино Бараси във военните години е пазил трофея в кутия за обувки под своя креват.

Бараси е, в страх да не го докопат немците, взел трофея от сейфа в банката в която е пазен и го отнесъл вкъщи, където го пазил до освобождението. След Световното първенство в Бразилия през 1950 година трофеят се връща в Монтевидео. Уругвайците във впечатляващ мач, насред препълнената Маракана в Рио де Жанейро победили бразилците и за втори път станали световни първенци.

Четири години по-късно тогавашната Западна Германия, като световен шампион пази трофея в своите витрини. С идването на Пеле започва ерата на властта на бразилците. "Кариоките" спечелили световните първенства през 1958 и 1962 година, така осем години били господари на "Трофей Жул Риме".

Световното първенство през 1966 година е проведено в люлката на футбола Англия и донесло нова авантюра за този футболен трофей.

Преди началото на световното първенство в Англия купата е била изложена в Лондон в "Уестминстър сентрал хол", мултифункционален обект, който служи и като методистка църква. Въпреки че струвал около 3000 фунта, неговата реална стойност е била неоценима, а е застрахован за 30 000 фунта. Изложеният трофей е бил под постоянното наблюдение на полицията и охраната. Най-малко двама полицаи са стояли около него докато още двама цивилни полицаи са били в непосредствена близост.

Трофеят за пръв път е откраднат на 20 март 1966 година в моментите когато охраната е оттеглена заради службата, която методистите имали в този ден. Установено е, че на обекта е разбита задната врата, и витрината в която трофеят се пазил е насилствено отворена. Докато вестта още не е стигнала до медиите Футболната асоциация на Англия се потрудила да потули случката.

Ангажиран е скулпторът Джордж Бърд да направи реплика на трофея, докато разследването в най-голяма тайнственост провел детективът от Скотланд Ярд Бил Литъл. Все пак, такава тайна не можела да се пази дълго, така че обществеността разбрала за голямата кражба.

Няколко дни по-късно пристигнало и искане за неговия откуп. Първият човек във Футболната асоциация на Англия Джо Миърс получил анонимно съобщение от известния Джексън в който крадецът искал 15 000 фунта за трофея. В съобщението пишело: "За мене това е само парче злато. Ако не получа отговор до четвъртък или петък, смятам че (трофеят) ще бъде готов за тенджерата (топене)".

Миърс се съгласил на откуп, но се свързал с полицията, която подготвила диверсия, за да хване крадеца. Полицията се свързала с банка, която направила лъжлива пачка, в която парите са били само в началото и края на купчината, докато в средата имало обикновена хартия.

Предаването на парите е направено в парк Батърси, но вместо Миърс парите на похитителя на трофея трябвало да връчат цивилни полицаи, които се намирали във возило (без полицейски обозначения). Джексън както се наричал крадецът, влязъл на задната седалка и трябвало да отведе полицаите, за които мислил че са футболни функционери, до мястото където трофеят е скрит. Полицейските коли, които са служили като подкрепа са били твърде близо до возилото в което се намирал Джексън, крадецът се паникьосал и казал да го пуснат да излезе и да им донесе трофея. Когато излязъл, завил зад ъгъла и почнал да бяга, но бързо е арестуван.

В хода на разпита се оказало, че трофеят е откраднат от 46-годишният Едуард Бетчли, бивш войник, който в искането се представил като Джексън. Той отрекъл, че е откраднал трофея, а е само посредник, а истинският крадец е негов познайник под името Пол. Също така Бетчли искал полицията да го пусне от ареста, за да лично да отиде и да върне трофея. С минаването на времето изглеждали все по-малки шансовете откраднатата купа наистина да се намери. Все пак, седмица след изчезването, в южния дял на Лондон, трофеят неочаквано е намерен. Дейвид Корбет, който един ден разхождал своето куче Пикълс не е и сънувал, че в редовната разходка ще намери трофея, който е търсила цялата лондонска полиция.

Собственикът на кучето Дейвид Корбет получил награда от 6000 фунта и възможност след спечелването на световното първенство да се дружи с националния отбор на Англия. Дейвид Бетчли, който е откраднал трофея, умрял през 1969 година в затвора.

Реплика на трофея, която е съществувала по-късно се употребявала на изложби, за да не се постави в опасност отново да бъде откраднат.

След триумфа на Англия "Трофей Жул Риме" остава на Острова в следващите четири години. След като Бразилия през 1970 година печели и трета титла световен шампион, ФИФА решила да остави трофея в постоянно владение на "кариоките".

Когато изглеждало, че "Трофей Жул Риме" най-накрая е намерил своя мирен пристан, всички е шокирала вестта, че през 1983 година трофеят отново е откраднат, този път от просторите на Футболния съюз на Бразилия в Рио де Жанейро.

Кражбата са направили дребни престъпници, които са успели да се справят с единствения служител от охраната, който е бил в обекта. Въпреки че трофеят е бил в непробиваемо стъкло, това стъкло е било закачено за зида, така че крадците просто откачили стъклото от стената и без проблем отнесли плячката.

След последната кражба трофеят никога повече не е намерен и се предполага, че крадците са го претопили в златни пръчки. Това е и краят на сагата на трофея, който представял истинският "свети граал" в световния футбол.

Вместо "Трофей Жул Риме" за Световното първенство в Германия през 1974 година е изработен друг трофей който се ползва и днес.