Официално най-добрият футболист за 20 век Едсон Арантеш до Нашсименто Пеле се прости с националния отбор на Бразилия в приятелски мач с Югославия на 18 юли 1971 година.
На днешния ден преди 49 години Бразилия и Югославия завършиха 2:2 (0:1) пред 160 000 зрители на "Маракана" в Рио де Жанейро.
Пеле желаеше да се прости с екипа на националния отбор точно срещу югославяните, наречени "европейските бразилци".
Драган Джаич изведе "плавите" до преднина в 35-ата минута, домакинът направи обрат с голове на Ривелиньо и Жерсон в 60-ата и 65-ата, а крайния резултат оформи Юре Йеркович в 70-ата минута.
Десетина минути преди края Пеле вдигна двете ръце и със сълзи в очи изтича почетна обиколка. Получи незапомнени овации.
Пеле с националния отбор на Бразилия е трикратен световен шампион - 1958, 1962 и 1970.
На днешния ден през 1994 година загина Айртон Сена. На 34 години почина в болид на Уилямс, забивайки се в зида, при скорост от над 300 км/ч, в завоя Тамбурело, на пистата "Енцо и Дино Ферари" в Имола. Беше един от най-големите пилоти във Ф1 и от най-харизматичните личности в спорта. Роден е в Сао Пауло през 1960 година. Айртон Сена беше трикратен световен шампион във Ф1. Слава или смърт - беше неговото мото в живота. "Да си втори означава само, че си най-добър между губещите", говорил е. Беше първи в състезанието в което се прости с живота.
През август 1986 година е дал интервю за Зоран Предич за РТВ Ревю, което публикуваме отново по повод годишнината от смъртта на Сена. Айртон Сена - слава или смърт
Ще стане ли храбрият бразилец, в момента най-известният пилот във Формула 1, с лудо каране тази година световен шампион - или, както мнозина предвиждат, ще изгуби главата, както своевременно неговите клубни другари Де Анджелис, Петерсон и Вилньов?
През тези, за унгарците незабравими дни на първата Формула 1 в една социалистическа държава, най-трудно беше да се осъществи контакт с младия бразилец Айртон Сена, не защото не обича журналистите и отказва интервюта, а защото почти никъде не се появява, въпреки че за разлика от другите пилоти на болиди винаги го чакат най-голям брой фоторепортери и обожатели.
Щастливците сред тях можеха да видят как той, най-често, седи, т.е. лежи във вътрешността на големия черен камион тип хладилен и медитира. Строгите англичани, членове на неговия екип Лотус-Хонда, отбор Джон Плейър, не допускаха неканени да влязат във вътрешността на комфортния камион, за да не нарушават спокойствието около много спокойния, почти заспалия, Айртон Сена.
Разбира се, това само можеше да предскаже по-късната драстична промяна; съненият и лен Сена се трансформира в тигър зад волана.
И в Будапеща, както и в по-ранните състезания, кара най-динамично и най-опасно. Преди края на състезанието в това го застраши неговият сънародник Нелсон Пикет в неистово желание да го изпревари.
Накрая реши силата на машината. Уилямсът на Пикет с мотор Хонда все пак в момента е най-добрата комбинация за Формула 1. И що се отнася до скоростта, а също така, което е доста важно, за разхода на гориво.
Все пак, Сена не се отказва. В оставащите пет състезания може да стане онова за което е мечтал още като десетгодишно момче. Като такъв го виждат почти всички познавачи на автомобилните състезания, но с една скоба - ако преживее!
Танц на дъжда
Сена, мнозина, и то с право, по-често виждат в мъртвешки отколкото в метален ковчег на колела с 220 литра керосин. На повечето тазгодишни състезания, а и в множество от миналогодишните, младият бразилец беше инициатор на удари (за щастие без сериозни последствия), а също така и изключително храбри, но опасни, почти гибелни шофирания.
Предварително се знае: ако пистата е влажна, ако вали дъжд - побеждава Сена.
Защото никой с изключение на храбрия бразилец не смее с максимална скорост да покорява натопената с вода писта. Обожателите на Сена, а техният брой от ден на ден е все по-голям - чак в родната Бразилия по популярност изпревари Пикет и легендата Фитипалди - оправдават неговите шофьорски постъпки с по-слабия двигател и неговото желание с каране да компенсира това.
А какво казва той? След втората тренировка в събота, когато вече беше известно, че е постигнал най-доброто време и има първа стартова позиция, Айртон да Силва Сена беше по-разположен и по-готов за разговор.
Впечатлението е, че затова допринесе и фактът, че сме от Югославия. Беше малко учуден, но и заинтересован.
- Господин Сена, всякак сте чули приказките, че ви предвиждат титлата световен шампион или смърт...
- Да, знам за това. Но не важи само за мен. Всички ние имаме същия шанс и за едното и за другото. - Все пак, вие от самото влизане във Формула 1 шофирате изключително агресивно?
- Но и сигурно. Никога нищо не ми се е случило, нито някой е загинал заради мен. Карам остро, защото не мога по друг начин. Искам винаги да бъда пръв и не виждам друга причина за състезание.
- Причината за вас е да бъдете световен шампион?
- И за мене и за останалите, надявам се. Не вярвам някой да влиза в тази надпревара за да се бори да бъде последен...
- И парите, вероятно?
- Парите не. Имам ги още сега достатъчно за себе си и своето семейство да го осигуря до края на живота. Моята цел е да направя най-добре онова което знам най-добре, защото нищо друго и не знам.
- Говорите сякаш цял живот шофирате...
- Шофирам. Може би ще ви изненада, но зад волана на състезателен автомобил съм от своята четвърта година. - И?
- Разбира се, не Формула, а картинг. Баща ми го направи за мен когато навърших четири години. Той е собственик на магазин за резервни части и механик. Години с нетърпение чаках възможността да навърша 13 и да отида на състезание. - На което, разбира се, сте победил?
- Победих. - Намирате се в отбора на Лотус в който преди вас са били само световни шампиони: Джим Кларк, Греъм Хил, Марио Андрети, Йохен Риндт, Емерсон Фитипалди... Беше ли тежко да пробиете до тях?
- Беше много трудно. Най-тежко ми беше когато на 18 години реших от картинг да премина към Формула Форд и малко по-късно във Формула 3. Моят баща Милтон и майка ми Наджа не бяха съгласни с това. Плашеха се. Трябваше да напусна Бразилия и да отида в Англия. Най-трудно беше да намеря спонсор. Спал съм по приюти и съм гладувал. Докато не седнах зад волана във Формула 3. Тогава веднага дойдоха победите и всичко вървеше по-леко.
- Сред познавачите на състезанията се споменава вашата изключително успешна 1983 година... Казват, че това са били сензационни победи.
- Такива са, защото победих в десет поредни състезания, което никога на никого нито преди това, нито после, не се е случвало. - Все пак, това още не е главното. Това не беше Формула 1.
- След такъв успех във Формула 3 ме заляха с предложения. Първият шанс беше отборът Толеман и първите големи пари - 300 хиляди долара.
- А Лотус?
- Лотус ме взе за милион долара. Подписах въпреки че още не ми беше изтекъл договора с Толеман. От тази сума не беше трудно да се платят 180 хиляди долара обезщетение.
- Живеете в Англия?
- Да, в Норич, още от 1981 година. Сега там имам къща.
- Имате ли семейство?
- Имах. Бях женен две години, но се разведох, сега живея сам. Но в Англия все пак се чувствам временно. Ние бразилците не можем без Бразилия. Англия е някак хладна, хората са твърде затворени. За работа каквато е Формулата това е добре, но за живот не е. Затова използвам всяка възможност да си отида вкъщи в Сао Пауло. - Нямате много време докато трае цикълът на състезанията?
- Намирам го, често използвам и обратен полет с Конкорд. За няколко часа съм от Европа до Бразилия, пет дни са ми достатъчни да бъда у дома и да се чувствам добре следващите два месеца.
- Изглеждате хладно и затворено. Казват и арогантно. И имате само 26 години. Къде е вашият латински темперамент?
- В право сте, така изглеждам, но всъщност не съм такъв. Казват, че съм арогантен, защото по време на състезанието усещам страшна нужда да бъда сам. Хората ми пречат, пречат ми разговорите. - Дори и хубавите жени? Някак хладно и равнодушно подписвате автографи и на най-хубавите унгарки.
- В моментите преди състезание, тоест няколко дни преди надпреварата, се намирам в някакъв свой летаргичен микрокосмос в който не пробиват дори хубавите жени. Могат само понякога журналистите когато разговорът е интересен както този сега с вас. Тогава това дори и ми помага. Много повече отколкото да речем размяна на мнения с колегите за качествата на пистата. - Като вече стана дума за пистата, каква е тази в Будапеща?
- Много добре е създадена, хубава, бърза и сигурна. Но има един голям недостатък, който, надявам се, унгарците ще премахнат за следващите години. Има доста прах и пясък, които вятърът разнася по асфалта. Това може да е много опасно, защото болидът се държи сякаш е налетял върху масло.
- Боите се и вие, въпреки че твърдят, че единственият ви недостатък е, че не познавате страха.
- Преди малко казахте, че се намирам в известния отбор на Лотус в който са само световни шампиони. Но не забравям, че някои членове на Лотус също така са и катастрофирали, чак и загинали, Йохен Риндт, например, па Рони Петерсон, па Елио Де Анджелис. Но не мисля за нещастие. То може да се случи и на човек, който ходи по улицата. Казват, че Жил Вилньов в деня преди своята гибел говорил фаталистично за един дял от пистата в Золдер. Споменал е тази мрачна гора, която може да го погълне. И наистина, на другия ден, точно на това място е загинал. Преди смъртта и той е бил идол на масата, а сега е легенда. Да, италианците имат и клуб Жил Вилньов, тоест привържениците на Ферари.
- Казват, че и вас са ви канили от Ферари?
- Всички ме канят, но засега ми е добре в Лотус.
- Дори и с по-слабия двигател от Хондата на Менсъл и Пикет?
- Отборът на Лотус сигурно няма дълго да допусне някой да има по-добър мотор от тях. Това е силна фирма и аз вярвам в тях. В края на краищата, не е съвсем всичко в силата на двигателя. Нима Пикет не е зад мен в генералното класиране и на стартовите позиции?
- Кой, освен вас, има шанс да бъде шампион тази година?
- Най-големи има Менсъл. Шофира умно и рационално, като Лауда. Пикет е бърз, но и някак нервен.
Деян "Рамбо" Петкович, някогашният полузащитник и майстор с топката, който направи сериозните футболни стъпки в Цървена звезда, описа ситуацията в Бразилия по време на пандемията корона вирус. Особено горд беше с играчите на Цървена звезда заради човечността и обществената отговорност по време на извънредното положение и обяви, че в началото на септември ще ги посети на стадион "Райко Митич".
"Що се отнася до футбола в Бразилия всичко е спряло. Клубовете дадоха колективни почивки на играчите, тъй като краят на сезона в Бразилия е едва през декември и тогава се отива на месец почивка. Обаче, сега това някак компенсираха, защото има доста закони за труда къде играчите трябва да ходят на почивка. Сега остана само да се види дали и кога ще завършат държавните първенства, защото всички турнири са прекъснати."
"Трудно е да се намери дата, както и договор между официалните лица, макар че в този момент е необходимо да има и здрав разум и диалог между организаторите и съюза. Трябва да се вземе решение, което в интерес на спорта", обяви Петкович.
Чудесният бивш футболист, който носи екипа на Цървена звезда четири години, изтъкна, че най-важно е да бъдем отговорни.
"Първо, здравият разум е много важен. Дружете се със своите, най-близките винаги ще ви донесат радост и забава. Аз се намирам тук в Бразилия със съпругата и по-малката дъщеря, докато по-голямата е в Ниш. Ние се придържахме към карантината от самото начало, защото аз получих заповед от фирмата в която работя да остана 14 дни в домашна карантина, защото съм имал контакт с хора, които са имали корона вирус."
"Ние се придържаме строго към изолацията, аз не съм имал никакви симптоми, но все пак бяхме отговорни. Използвахме това време качествено да поговорим на някои теми и да се дружим. Винаги правим нещо, щерка ми има часове по интернет. Хората, които работят при нас пуснахме в почивка, за да бъдат и те в своите домове. Провеждаме много време заедно което дълго не се е случвало, и това е много хубаво. Не е безвредна ситуацията, и повтарям здравият разум е най-важен."
Имаше и съвет за футболистите, на които когато бъде в Сърбия ще даде подкрепа от трибуните.
"Звезда след дербито, което не беше на нивото на качеството на двата отбора, се върна с две победи и сега е най-важно да поддържа форма, за да като се завърне към нормални тренировки, без значение дали първенството ще продължи или не, идват други турнири, като квалификациите за Европа и трябва да се подготви и за следващия сезон, който е пред нас. Когато се занимавах с футбол и имаше много тежки тренировки винаги говорех на кондиционните треньори, че не могат да ме напрегнат до такава степен, която мога да издържа. Знам, че не им е лесно, но е по-добре да тренират, защото така са активни. Аз вероятно в началото на септември ще дойда в Сърбия и ще използвам тази възможност да гледам мач на Звезда и да дам подкрепа на нашите футболисти."
Петкович похвали жеста на футболистите на Звезда, които с дарение показаха истински пример на човечност.
"Това е което футболистите и трябва да правят - да бъдат пример за другите. Отличен пример и жест. Футболът в същността, като най-важното второстепенно нещо в света, трябва да бъде огледало. Когато някой, който иска да започне да се занимава с футбол види как се държи неговият идол, със сигурност това има голямо влияние над онези, които тепърва започват с футбола. Когато някой, както го направиха футболистите на Звезда, направи, извън футбола, чудесен жест, трябва да се благодари, да се подаде ръка и да се каже браво. Това не е задължение, това е добра воля и не е лесно. Чудесни са примери каквито са Звезда, Новак Джокович, това разбрах наскоро, и аз им благодаря за това", подчерта Деян Петкович.
Може би е имало по-добри. По-успешни. По-скъпи. Но нито един не е бил като НЕГО.
Никой никога от футбола не е правил такъв цирк и спектакъл както го правеше момъкът със заразителна усмивка и къдрави коси от Порто Алегре. Никой не е успял толкова да ни забавлява и обсеби като Роналдо де Асис Морейра - Роналдиньо.
Ако някой в историята на футбола е заслужил да се нарече магьосник, тогава това изключително право има само Роналдиньо. Никой никога от магическата шапка на зеления правоъгълник не е сипвал толкова трикове и не ги е делил с вас като Роналдиньо. Това симпатично име и тази единствена усмивка са синоним за щастие във футбола. Тези, които са го гледали могат да кажат за себе си, че са били привилегировани да видят най-големия футболен хедонист.
Само една от онази усмивки ни беше достатъчна да превъртим лентата на всички щастливи моменти, които ни подари във времето на най-славните дни когато игра за Барселона и Бразилия. Сигурно някога ви се е случвало да стискате и да не отидете до тоалетната до полувремето или края на мача, в страх да не пропуснете някое вълшебство от кухнята на магическия бразилец. Всеки път когато получи топката сте чувствали, че нещо може да се случи. Малко задържате дъх, разширявате зениците, изключвате останалите сетива и се фокусирате върху топката, която сигурно никога и в нито едни крака не се е чувствала по-хубаво отколкото в тези на Роналдиньо. Той я милваше, той я уважаваше, той я правеше величествено нещо заради което този спорт е така чудесен и най-големият. При него е правила онова което при други не искаше, защото често са я удряли без чувства. Когато топката би избирала с кого да заспи като падне мракът, това трябва да е Роналдиньо!
Големият Роналдиньо Гаучо беше гост в Белград през 2018 година и е точно такъв какъвто си го представяха сръбските колеги. Едно весело, ведро и чувствително създание, което просто не можете да не заобичате. Да не се стопите пред тази харизма и онази усмивка. В края на краищата, дали наистина познавате някой, който не обича Роналдиньо? Дали това изобщо е възможно? Има ли тук нещо което ви дразни в него? Което не може да се каже за останалите футболисти...
Всъщност, има едно нещо за което го критикуваме. Бихме искали всичко онова да беше продължило по-дълго. По възможност вечно. Обаче, ако е било на цената онези няколко магически сезона да играе както ги изигра или 20 години да играе на някакво върховно ниво, като равна линия, но без онази магия, тогава му прощаваме.
Неговото идване в Белград беше една от вестите на деня. В хотел Метропол след него оставяше невидимата следа на щастието и положителна енергия, която излъчва. Като някакъв магически прах. Хора, невъзможно е да не опънете поне блага усмивка, ако му хванете погледа. "Заразно" е.
В кариерата е спечелил всичко. Или почти всичко. Бил е шампион на света, Европа, Южна Америка, Испания, Италия... А, отново него няма да го помнят по трофеите, въпреки че беше техен създател. Ще го помнят по начина по който ги печелеше. Най-хубавият начин. По дрибълите, головете, асистенциите, триковете...
И какво да питаш такъв човек? Как да ви разкрие нещо ново когато за него се знае всичко? Как да се взрем в тайната на неговото щастие? Защото, това е което го прави уникат в историята на футбола. Никой не е изглеждал по-щастлив от него на терена.
- Освен головете и трофеите, какво смяташ за свое най-голямо достижение във футбола?
- Сбъднах мечтите, това е най-хубавото от всичко. По-точно, това че изобщо съм имал възможност да сбъдна мечтите. Радостта от футбола беше най-хубавото което ми е дал Бог. Дал ми е шанс да работя онова което най-много обичам и много се забавлявах - каза Роналдиньо за начало.
- Как успяваше винаги да играеш футбол с усмивка?
- Имах щастието да работя онова което обожавам. И всеки път когато бях с топката, това винаги беше миг на моето най-голямо щастие. - Имало е и тъжни моменти, но и тогава не си свалял усмивката от лицето. Как, човече?
- Животът е изграден от хубави и грозни неща. Но ако трябва да правя паралел между това кое съм изживял повече, то е сигурно, че съм имал повече щастливи мигове. И за това съм благодарен на живота.
- Чак и когато привърженици нахлуят на терена да те гонят и да се снимате, изглеждаше, че не си загрижен. И това приемаше с усмивка?
- Хвала Богу, винаги съм получавал много любов от привържениците. Чак и когато влизаха на терена, това беше само, за да ми покажат колко ме обичат. За мене това беше нещо чудесно. Никога не съм се уплашил когато привърженик влезе на терена.
- Кога си бил най-щастлив във футбола? Кой е този момент?
- В цялата кариера. Във всички клубове. Спечелих важни трофеи, бях щастлив човек.
- Но пробвай да ни отделиш един специален момент?
- Невъзможно е да се изтъкне един момент. Спечелих всички възможни титли, както индивидуални, така и отборни, не мога да изтъкна нещо специално.
Не му идва наум да постави себе си в първи план. Онези, които "разбират" футбола и които със сляпо преброяване на трофеи и голове класират нещо което не може да се класира, автоматично ще поставят Роналдиньо под някои други великани. Но дори и тези "сухи" трофеи говорят от името на Диньо.
- Няма много играчи, които имат обединени всички най-големи титли. Може ли да се каже тогава, че ти си най-добър, дали това е параметър за избиране кой е най-добър в света?
- Не. Аз съм само един от многото, които са печелили всякакви титли. Не е лесно да се каже по какво може точно да се определи кой е най-добър.
- Да, но на Меси и Роналдо им липсва още по нещо, а на тебе нищо.
- Хвала Богу за това което съм спечелил! И се надявам Меси един ден да спечели всичко което му липсва, защото сме чудесни приятели. Голям негов фен съм. Но, изглежда засега само аз съм спечелил всичко - каза Рони с онази разпознаваема усмивка.
- Дали би искал Меси да спечели Мондиал?
- Много! Наистина бих искал.
- Въпреки че е аржентинец?!
- Разбира се. Защо не?! Добре се разбирам с всички аржентинци, а особено с Меси. И би ме одушевило когато би спечелил световната титла.
- А какъв беше Меси когато се появи?
- Познавахме се вече и преди това. Когато бях в първия състав, винаги ходехме да гледаме младежите на Барса, защото винаги играеха преди нашите мачове. Всъщност, ходехме да гледаме него. От малък беше такъв.
- Дали ти си бил някакъв вид учител, а той ученик когато влезе в първия отбор?
- Не! Никак. Само опитах да му помогна колкото можех, но никакъв учител не съм му бил. На никого в кариерата.
- Дали Меси продължава да е най-добрият футболист в света?
- За мен е.
- Колко често се чувате, дали търси съвети от тебе?
- Разбира се, че се чуваме. И то често. Но, вярвайте ми, изобщо не говорим за футбол.
- Съвсем никога?
- Никога.
- Тогава за какво говорите?
- За живота. И ние имаме нормален живот извън футбола.
- Меси и Роналдо. Вечният въпрос, който и малко досажда. Ти казваш, че Меси е по-добър. А какъв е футболът с тях и преди тях. Говорихме с твоя брат Роберто. Той каза, че е бил по-добър и по-интересен в твоето време. Спомена асове като Раул, Анри, Бекъм, които днес ги няма, защото е голяма празнина след Меси и Кристиано Роналдо.
- Съгласен съм с Роберто, че футболът тогава беше по-интересен. Беше по-хубав за гледане. Но, футболът никога няма да спре да бъде интересен. В моята епоха имахме много велики играчи, заради това футболът беше толкова хубав. Днес е малко по-различен, но никога няма да престане да бъде хубав. Факт е, че по-рано имаше много повече асове.
- С кого най-много се наслаждаваше да играеш?
- В моето време всички бяха бляскави, Ривалдо, Ромарио, Роналдо, Роберто Карлос, Кафу, а играхме години заедно. Те никога няма да бъдат забравени и имах истински късмет да бъда част от това поколение. Обичах да играя и със Зедорф.
- Добре, разбираме, че не можеш да решиш между Меси, Роналдо, Ривалдо, Шави, Иниеста, Анри, Пирло, Ибрахимович... Но кой е бил най-тежък противник? Против кого е било най-трудно да се играе?
- Уффф... Чакай малко... Паоло Малдини! Да, той беше най-добрият защитник против когото съм играл.
- С него по-късно си играл в Милан. Тогава стана и онази култова снимка на която преди изпълнение на пряк свободен удар стоите ти, Пирло и Бекъм? Как се разбират такива майстори?
- А-ха-ха... Не знам, лесно се разбирахме, въпреки че бяхме много, които искаха да изпълнят свободен удар. Хубави времена бяха това.
- Друга култова фотография е онази от Барселона на която от пряк свободен прехвърляш най-скъпата стена във футбола?
- Да, успях да прехвърля стената, която беше съставена от звездите на Реал (Мадрид). Съвсем скоро приятели ми пратиха тази снимка. Забравил съм за това, но беше хубаво да видя всички галактикоси как стоят и аз вкарвам гол.
- Това е един от култовите голове. А ги е имало наистина много. Онзи танц с бедрата против Челси, чудесната вечер когато те аплодира целия Сантяго Бернабеу, онова майсторство от 40 метра под гредата на Дейвид Сиймън и още много, много... Кой ти е най-скъп?
- Трудно е да се избере един, който е хубав, който е важен... Голът на Мондиала против Англия е много важен, в Шампионската лига също, против Реал, Олимпик (Марсилия), на Интер в Милано... Имах щастието в дербитата против Реал винаги да вкарвам голове. Това беше особено хубаво. Ето, ако трябва да отделя.
- Дали съществува някакъв начин по който не си вкарал гол в кариерата, а си искал?
- Не. Дълго исках да направя "чиленя" (ножица - б.а.) и винаги съм я тренирал. Когато вкарах, стана лесно да я изпълнявам.
- А тогава как да изтъкнеш най-добрият ход... Поне ни кажи кой дрибъл най-много обичаше да правиш?
- Много са. Но "еластико" се харесваше най-много на хората и обожавах да го правя.
- Има поне 20 синонима за думата дрибъл на португалски. Дали това е заради вас бразилците?
- Не знаех за това, но е хубаво да го чуя.
- Любителите на футбола тези магически ходове най-често ще свързват с Бразилия и вашата футболна школа. Къде се учи най-добре при вас този бразилски стил на футбола? Футзал, на плажа, на улицата?
- Смесица от всичко. Аз комбинирах всичко това от малък. Играех футбол на терен, в зала, на пясък... Бразилия играе футбол 24 часа, изобщо не е важно къде, само да се играе.
- Нормално, когато при вас за всяко дете първия подарък е топка.
- А-ха-ха... Почти винаги. Или екипът на отбора за който татко иска да бъдеш, бутонки, нещо футболно... С всяко дете е така.
- А твоят първи подарък?
- Топка, разбира се. Идвам от футболно семейство и така ми е било съдено. Баща ми и брат ми бяха футболисти, сякаш съм се родил с футбола.
- Кой ти беше първият екип?
- Гремио! Имам снимка на 4-5 години с тази тениска. Но, мисля, че и по-рано са ми подарили по-малък. Това е моят клуб цял живот, за тях съм от малък до днес. От шестата до 20-а година съм носил този екип и като футболист. - Кой ти е бил идол като израстваше в Гремио?
- Много велики футболисти имаше в този период. Марадона, Пеле, Ромарио... Те бяха някои от идолите. Но, всъщност, аз делих стая със своя идол. Моят брат Роберто. Той беше голям играч по това време.
- Е сега... Има я тази приказка, че Роберто е бил по-талантлив от Роналдиньо. А къде ще имаме по-добър събеседник на тази тема от Роберто.
- Не е, не е... Да не се лъжем. Бях добър футболист. Играх в Гремио, в Швейцария, Спортинг от Лисабон. Доведоха ме когато Фиго отиде в Барселона. Тогава имаше и ваш играч - Буда Вуячич. Беше отличен. Но на моята позиция беше и чудесният българин Красимир Балъков. Тогава започна да ме боли коляното, операции и всичко това... Играх и по-късно в Япония, Мексико, Коринтианс, Монпелие... Но никога не бях онзи стария до контузията в коляното. Но далеч да съм бил талантлив като Рони - ни каза Роберто.
Иначе, Роналдиньо е такъв какъвто си го представяхме. А Роберто? Пълна противоположност на всички предразсъдъци, които можете да имате за брат на футболна звезда, който е негов агент. Търпелив, любезен, скромен... Абсолютно нищо не му пречи, докато мнозина в хотел Метропол искат от Роналдиньо да се снимат с него, да го докоснат, да получат автограф... Не съществува въпрос, който е забранен.
- Ма питайте го каквото искате, ако имате време. Не съществуват при Роналдиньо забранени въпроси нито онова "недей да пишеш за това". Такъв е цял живот.
Тогава продължаваме с Роналдиньо. Като вече спряхме при триковете и всичко това, разкрий ни тайната на най-известния. Половината хора продължават да не вярват в онази Ютуб легенда с уцелването на гредата. Как, човече???
- Хахаха... Това видео е фантастично, стана нещо историческо. Това беше първото видео с над милион гледания в Ютуб. Впечатляващо е, обожавам го!
- Но, как успя?
- Много съм тренирал, това е всичко...
- Колко? Някога успявал ли си в това?
- Да, тренирах преди това. Непрекъснато.
- Колко талант, а колко работа в проценти са отредили успеха на твоята кариера?
- И двете. Едното дърпа другото, едното не може без другото. За футбол на високо ниво, трябва да имате и двете. И то да бъдат изразени.
- Впечатлението е, че от Бразилия в последните години идват все по-малко таланти. Произвеждате вратари и защитници вместо "десетки" и "деветки". Знаеш ли колко липсва на футболния свят "жого бонито"? Кога бразилците отново ще играят този футбол? Кога някой ще спечели Мондиал както ти, Роналдо, Ривалдо и компания през 2002. Да се наслаждаваме...
- Хайде малко да изчакаме, никога не се знае. Надявам се да дойдат още по-качествени играчи и да могат да се обединят с Неймар и Коутиньо. И да играят този бразилски стил, който целият свят обича... Футболът е такъв, променя се за миг. Понякога идват такива, които са много талантливи за отбрана, но в Бразилия винаги се появява и някой извънреден футболист. Но понякога не успяват да пробият, нямат късмет. Надявам се, че до следващия Мондиал ще има още такива.
- А когато вече се сетихме за този Мондиал 2002 и триото "РРР", спомняш ли си кой ви загряваше? Една от последните проверки преди Мондиала беше мач с Югославия във Форталеза.
- Спомням си, но не и играчите, беше отдавна.
- Това беше първият мач в който те гледах. Бях хлапе, станах в три сутринта да гледам Роналдо, Ривалдо, Кафу, Роберто Карлос... А видях как на тебе не могат да ти вземат топката.
- Това наше поколение наистина беше невероятно. Но слабо си спомням мача, бях много млад. Това беше добра епоха за целия световен футбол, а ние наистина бяхме фантастичен отбор.
- Добре, ние си спомняме за теб... Още тогава се видя, че си невероятен играч. После дойдоха всички тези невероятни ходове, но и един детайл по който си разпознаваем в света на футбола. Отпразнуването на голове с жест ръката сякаш телефонираш. Как е създаден?
- Когато бях малък, една известна бразилска група имаше такъв танц в който показваше този знак. И тогава това ми стана навик да го показвам като вкарвам голове и остана така през цялата кариера.
- Има ли име този знак?
- Не, това беше само движение което правеха. На мен много ми харесваше песента. Заради това.
- Спомняш ли си името на песента?
- Не мога да се сетя..
- А групата?
- Уффф... Чакай малко... Молежо! Да, така се наричаше.
- Целият твой футбол беше като някакъв танц. Не е чудно, че в музиката си намерил втора кариера. Как върви?
- Чудесно! Обожавам музиката, следващата година ще правя европейско турне с моята група.
- Какво още освен музиката? Какъв е Роналдиньо сега извън футбола? Дали се наслаждаваш на живота както някога на терена?
- Да, наслаждавам се! Играя футволей, занимавам се с музика, имам много повече време за сина ми, семейството, за къщата, за държавата. Живея по различен начин.
- Гледаш ли футбол по телевизията?
- Не следя много професионалния футбол. Не ми харесва да гледам.
- Дори Шампионската лига?
- Може да хвърля поглед на репортажите с головете, възможностите. Но 90 минути - не мога да гледам.
- Има ли някой друг спорт, който следиш или играеш?
- Играя футволей вече дълго. Това играя най-много на плажа.
- А видеоигри?
- Не играя много, само със сина понякога. Някога играехме в Барса и Милан. - ПЕС или ФИФА?
- И двете. Може би ПЕС малко повече.
- Гледаш ли своите ходове и голове, както се случва на мнозина от нас в Сърбия да пуснем твоите компилации в Ютуб и да "зяпаме" екраните?
- Понякога... Когато приятели ми изпратят в Уотсап, но аз не ги търся в интернет.
- Полека се приближаваме към летище Никола Тесла в Белград и на говореното на задната седалка на поршето идва края. Рони, имаш ли някакво впечатление от Сърбия?
- Нямах време да видя колкото исках. Но имам желанието да се върна, пробвах храната и много ми хареса. Подобна скара на тази в Бразилия, почти такава.
Последното впечатление е важно. Направихме всичко да се чувства приятно в Белград, но нещото което със сигурност няма да забрави - ущипците! Да, нашите обикновени ущипци от сръбската скара. Пробва ги в хотел Метропол и се одушеви. Предупредихме го, че е люто, но не се притесни. Трябваше да се пече нова порция ущипци. От всички лакомства на масата в ресторанта на Метропол, Роналдиньо напълно полудя за ущипци. И руска салата с тях. На практика, само тези двете яде.
Одушеви го и малката Петра, дъщеричката на известния футболен агент Зоран Стоядинович, човекът, който беше ключ в реализацията на нашата идея. Какво да подарим на Роналдиньо?! Този човек има всичко... Петра му намери цаката. Едно киндер яйце предизвика най-известната футболна усмивка на света...
Изпратихме го на самолета и остана някакво усещане сякаш е отишъл приятел. А проведохме само ден заедно?! Ето, толкова влезе под кожата на всички Роналдиньо по време на друженето в Белград. Това е такава харизма. Това е такъв лик. Заразително положителен. Поправи деня на всички. Имаше търпение за всеки автограф, всяка фотография, всеки поздрав. И винаги беше усмихнат. Запита се човек: Как не му омръзва?
Може би това е тази проста любов, която ширеше докато играеше. Вярвайте, Роналдиньо съвършено добре знае колко го обичат хората. И как им въздейства. Затова е задържал уважението, скромност и благодарност към всички. Онези за които е играл и забавлявал. Затова и той им отвръща с любов, защото знае, че заради това е специална история в световния футбол.
Може би ще се сети за онези ущипци, па отново да ни изненада.
Крузейро, един от най-големите бразилски клубове вчера за пръв път в 99-годишната си история изпадна от лигата. Беше един от четирите великана чиито привърженици никога не са усещали срамота заради изпадане в по-ниския ранг. А тогава дяволът дойде за своето... И не е да не са го очаквали, защото от години чукаше на вратата.
Изпадането на Крузейро на следващия ден е спортна тема номер едно в Бразилия. Чак и катастрофата на шампиона Фламенго против Сантос (0:4) не я споменава никой. Крузейро със своята срамота засенчи всичко. И на никой освен на неговите привърженици не му е жал за Крузейро. Заслужил е това. Били са много лакоми, твърде силни и цинични.
Същински, Крузейро не изпадна вчера. Онова вчера против Палмейрас беше само върха на трагедията на двукратния първенец на Южна Америка и четирикратен шампион на Бразилия. Присъдата им е подписана още по-рано... Било е невъзможно да се очаква да се измъкнат в последния мач за сезона. Рапосите или лисиците както гласи техния прякор в превод по-рано така закъсаха, че нямаше спасение. Това вчера му беше пето шампионатно поражение подред, а преди това нанизаха четири равенства. Девет кръга без победа?! Какво да се очаква освен изпадане...
Но стартът на сезона не предвещаваше такъв кошмар. В началото на годината в бразилския футбол се играят местните първенства на щатите. Най-познати са Кариока за клубовете от Рио де Жанейро и Паулиста за футбола в Сао Пауло. Третото най-популярно местно първенство е Гаушо за клубовете от Порто Алегре и околността, четвъртото Минейро за клубовете от Бело Оризонте и околността. В него вече две десетилетия царуват лютите противници Крузейро (40 титли) и Атлетико Минейро (44 титли). Всички останали заедно имат 25 титли.
Очаквано, във финала на тазгодишното първенство Минейро през пролетта се класираха Крузейро и Атлетико, а Рапоси след шампионатния дял победиха в двата мача на финала с общ резултат 3:2. Ветеранът Фред бележеше и постигна 12 гола в също толкова мачове в Минейро.
Междувременно започна и Копа Либертадорес в която Крузейро немилосърдно газеше всичко пред себе си в груповата фаза, а през април стартира и официалното първенство на държавата, популярното Бразилерао. Крузейро в групите на Копа Либертадорес победи в първите пет мача (незначителна загуба в последния кръг) и лесно се пребори за 1/8-финал. В първенството на Бразилия стартира със загуба от Фламенго, но после върза две победи. На пейката вече два сезона и половина седеше един от най-известните бразилски треньори и някогашен селекционер Мано Менезес. Той с Рапосите в предходните два сезона спечели веднъж Минейро и два трофея в националната купа, която е много значим и ценен трофей в Бразилия. И носи пари. Всичко дишаше на стабилност и оптимизъм.
Междувременно, по време на лятото (в Бразилия няма паузи) последва катастрофален низ от от 11 мача без победа в Бразилерао. В този период дойде и елиминация в Копа Либертадорес след два пъти по 0:0 против актуалния шампион Ривър Плейт. Отпадането пред своите привърженици след дузпи беше много болезнено, защото Крузейро беше по-добър, но вратарят Франко Армани пазеше чудесно и накрая отрази две дузпи.
Единствената светла точка беше новото елиминиране на големия враг Атлетико Минейро в 1/4-финалите за Купата, но Интернасионал много бързо ги разби в полуфинала и Менезес вдигна ръце. Отборът беше препълнен с опитни, надплатени и немотивирани играчи. Онези, които са се заситили на всичко. Подсилвания бяха подобни. Презаситената легенда на Коринтианс Родригиньо, бранителят на Рома Додо, Маркиньос Габриел, който дойде пълен с пари от арабския свят, Педро Роша, който беше провал в московския Спартак... А гръбнакът на отбора правеха ветерани, мнозина от които бяха в легендарния състав от 2014 и 2015 година. Последното поколение, което в Бразилия направи две поредни шампионски титли. Вратарят Фабио (39 години) е още от 2005 в клуба, защитникът Лео (31) от 2010, централният бранител Деде (31) от 2013, капитанът Енрике (34) от 2013, аржентинецът Кабрал (32) от 2015, полузащитникът Робсон (32) от 2015 година. Допълнете тук и известния Фред (38), който се върна в клуба след 13 години, спорният ветеран Тиаго Невес (34) за когото в Хамбургер най-добре знаят кой е и ще ви бъде ясно за какъв ръждясал материал става въпрос.
Но пък затова заплатите са били на нивото на най-платените играчи в бразилския клубен футбол. Фред е имал 2 000 000 евро годишно, Фабио 1 700 000, Деде 1 500 000, Невес 1 400 000, ветеранът Едилсон (33) 1 300 000, Кабрал 1 200 000 и т.н. ... Освен защитника Каке (20 години), Крузейро не е имал млад играч със сериозни минути. Жаден за доказване, по-голяма заплата и накрая трансфер. А бразилските футболисти са най-мотивирани когато трябва да се продадат. Тогава са най-големи професионалисти.
Предходната година Крузейро завърши на минус от 11 000 000 евро и това беше сигнал, че клубното ръководство не знае какво прави. Общите приходи на клуба са били около 70 000 000 евро, а на другата страна сте имали Палмейрас със 142 000 000 евро и Фламенго със 116 000 000 евро приходи. Те са заработвали много повече като по-големи и по-организирани клубове и са могли да се "протегнат" към по-големи бюджети и заплати на играчи от Крузейро. А отново, ръководството на Крузейро направи състав с договори, които парират онези на великаните от Рио и Сао Пауло. Заплатите на техните играчи са били огромни, а дългът растял. Само през миналата година е скочил от 83 000 000 на 120 000 000 евро. И тук не е бил краят...
И докато финансовият пожар се разгарял, а отборът се намирал в зоната на изпадането, клубното ръководство подлудявало привържениците с истории за класиране в Копа Либертадорес и планираните приходи.
Треньорът Мано Менезес повече не можел да извлече каквото и да е от купчината ветерани в състава и последвала терапия с довеждането на легендарния Рожерио Сени на мястото на треньора. Опита известният вратар и крал на пряк свободните удари да разчисти съблекалнята, влезе в клинч с опитните Деде, Невес и Едилсон. Сменен е след седем мача. Мнозина мислеха, че е "пробит" от страна на ветеранския клан в съблекалнята. Ако на него тогава са му копали дупката, не са били наясно, че на себе си копаят провал. За купоните и излизанията на Деде, Невес и компания се говорело в социалните мрежи докато Крузейро потъвал. Дори привържениците в един случай влезли на рождения ден на съпругата на Деде и направили хаос.
Сени е заменен от Абел Брага като трети треньор през сезона. Живописна личност и един от митичните треньори в бразилския футбол, който е водил почти всички големи клубове. Дошъл е след уволнение във Фламенго. Записа три победи и три загуби, чак осем равенства и вдигна ръце. Крузейро още тогава сериозно е бил в канала. На точка под червената линия в борбата за оцеляване, а страхът се вмъкнал в клуба, привържениците, играчите... Три кръга преди края на първенството, отборът пое клубната легенда Адилсон Батиста като четвърти треньор за сезона. Почисти съблекалнята от някои и изхвърли Невес от състава когато медиите го хванали, че си измислил контузия на задни връзки докато празнувал в дискотека. Но, вече е било късно... Крузейро вече никого не е могъл да победи.
Каква апатия е била това, най-добре говори балансът на нападателите. Фред вкарал един гол в последните 15 мача, Дейвид нито един (!) гол в 33 мача, Педро Роша един гол в последните 22 мача, Езекиел нито един в 14 срещи и Саса три гола в 24 мача.
Междувременно клубното ръководство побягна през глава! Както биха казали при нас, направиха хаос и "запалиха". Знаем, звучи познато, нагледали сме се на това и при нас...
Докато къщата горяла, функционери и директори бягали. Преди всички вицепрезидентът Итаир Машадо, който нанесъл много щети на клуба. Президентът Вагнер Пирес единствен останал, а някъде в ехото на борбата за оцеляване, в клуба като временен председател на УС се върнал Зезе Перела. По много спорен бизнесмен и политик замесен в различни скандали. Човекът чийто хеликоптер е хванат с 445 килограма кокаин никога не е отговарял за това. Арестувани са четирима незначителни човека, които са пуснати от затвора след шест месеца. Но, Перела е идол на привържениците на Крузейро. Като президент в клуба е провел близо 20 години в два мандата. През неговото време финансовите и спортните резултати са били успешни.
Перела вчера разкри, че настоящият дълг на клуба е 150 000 000 евро и в колко катастрофално състояние се намира Крузейро.
"На младежите са им увеличени договорите от 6000 на 26 000 евро месечно, а тези деца не са и помирисали първия отбор. За довеждането на 38-годишния Фред на лютия противник Атлетико Минейро сме платили обезщетение от 2 000 000 евро, на него са му дали бонус за подписа от 2 000 000 евро и договор за 3 000 000 евро на сезон! Кажете ми дали това е нормално? Работило се е без какъвто и да е план или стратегия. Увеличени са договорите в първия състав на играчи в напреднали години, които никъде не биха получили тези пари. Ма, не биха получили и онези, които вече са имали в Крузейро. Направен е дълг към мениджърски агенции и фондове от общо 10 000 000 евро. За моите 20 години в клуба, на мениджъри сме платили комисионни на обща стойност 4 000 000 евро, а те за няколко години са подписали общо 16 500 000 евро изплащания на посредници и агенти?! За нашите играчи под наем сме плащали пълни заплати вместо поне да поделим разходите с клубовете, които са ги взели под наем", гърмя вчера Перела докато президентът Вагнер Пирес седеше до него, мълчеше и гълташе буци в гърлото.
Тази срамота е само частица от отговорността, която е заслужил. Вагнер Пирес и неговите избягали сътрудници вероятно днес не могат да се появят по улиците на Бело Оризонте. Щета са правили с години. Тези две титли спечелени през 2014 и 2015 са скъпо платени. Откакто Перела през 2011 на президентската функция е заменил Жилван де Пиньо Таварес, дълговете само растели и растели. Всъщност, Жилван де Пиньо Таварес и Вагнер Пирес са дошли заедно в клуба през 2011 и били най-близки сътрудници, за да през 2017 да се обърнат един срещу друг и тогава Пирес заменил дотогавашния президент. Последният отчаян опит на Вагнер Пирес се случил през февруари когато бил на прага на заем от 65 000 000 евро от един лихварски английски фонд, но местните медии разкрили редицата незаконни действия и тази история пропаднала. Тогава на Крузейро е подписана страшната присъда, защото цялата нестабилност се преляла на играчите, които твърде много размисляли за своите високи договори.
Какво нататък?
Срамотата на играенето в Серия Б бързо ще мине. Изпадали са и големите Вашко, Палмейрас, Интернасионал, па веднага са се връщали. Срамотата бързо минава, но дълговете не така лесно. Бразилските клубове осъществяват най-големия дял от приходи от ТВ права, защото народът е луд за футбол, готов е да плати да го гледа, а медийната сцена е много мощна, медийният гигант Глобо е държава в държавата.
Крузейро през миналата година е заработил около 41 000 000 евро от ТВ права. В Серия Б ще може максимално да заприходи около 6 000 000 евро. Обаче, проблем е, че клубът още по-рано е подписал договор 2/3 от прихода от ТВ права автоматично да отива за връщане на дълговете към един фонд за заеми, така че същински Крузейро ще заработи от ТВ права едва около 2 000 000 евро през 2020 година. Няма да има и приходи от Копа Либертадорес, класирането в бразилската Серия А, а вероятно и от Купата на Бразилия от която Крузейро миналата година като шампион е прибрал награда от 11 000 000 евро. Спонсорските договори също така ще бъдат много по-малки след изпадането, защото спонсорите са подписали да плащат за реклама в първа, а не втора лига.
Междувременно, задълженията към банките от 7 000 000 евро през 2017 година скочили на 20 000 000 евро тази година. И тепърва ще скачат. Дълговете към други клубове в момента са 21 500 000 евро, а през миналата година са били около 14 000 000 евро. Общите дългове, които Крузейро трябва да изплати в следващата година са 69 000 000 евро, а дълговете, които могат да се удължат с година са 67 000 000 евро. С дебело орязани приходи, надплатени игрови кадър с богати договори и примката на дълговете около врата, двукратният шампион на Южна Америка ще бъде в много тежка ситуация да се измъкне. Сега много ще зависи от волята на привържениците да плащат билети и ТВ излъчвания. А привържениците в момента се чувстват предадени и измамени.
Все пак, и това е преходно чувство. Привърженическата страст, а особено в Бразилия, не познава логика, така че се очаква клубът, който има 7 000 000 поддръжници, да получи помощта на която се надява. Привържениците ще гледат в Зезе Перела като в Исус, надявайки се да им спаси клуба. Как и по какъв начин, не е важно. Привържениците рядко се интересуват от методите и начина на работа на ръководителите, когато техният клуб се озове пред колапс. Не е важно дали е законно, морално, етично. Важно е само клубът да се спаси. С онова стандартното гледане в двора на противника: "а как можаха онези другите, хич не ни пука". Никой днес не говори какво са правили във Вашко, Интернасионал или Ботафого когато им гореше под краката.
Все пак, Крузейро накрая получи онова което заслужаваше. С години бяха надменни, правеха сеири и се наслаждаваха на неуспехите на другите докато техният отбор с изкуствени финанси печелеше трофеи. Това беше договор с дявола, който сега се плати. Автор: Александър Глигорич
Футболният клуб Крузейро за пръв път в своята история изпадна в бразилската Серия Б. Крузейро в последния кръг загуби от Палмейрас с 0:2 и остана без шанс да запази епитета елитен.
Актуалното поколение изписа история на клуба от Бело Оризонте по негативен начин, заради което привържениците са изключително недоволни.
Те направиха хаос на стадиона, чупейки седалки и замеряйки с факли своите играчи, а безредиците продължиха и по улиците на един от най-големите градове в Бразилия.
Крузейро завърши сезона на 17-о място в класирането с 36 точки, като е един от четирите, които изпадат във втора лига. Клубът не победи в девет поредни мача, а в последните пет записа загуби, които му струваха статуса на участник в първа лига.
В последния мач го потопиха футболистите на Палмейрас - голмайстори бяха Зе Рафаел и Дуду.
Екипът в който легендарният бразилски футболист Пеле изигра последния мач за националния отбор на Бразилия е продаден за 30 000 евро в търг на спортни предмети организиран в Торино.
Пеле в екипа с номер 10 за последен път за държавния отбор игра в приятелски мач между националните отбори на Бразилия и Югославия през юли 1971 на Маракана в Рио де Жанейро.
Сред другите спортни предмети на търга за 25 000 евро е продаден жълтият екип, който носи Фаусто Копи на Тур дьо Франс през 1952 когато за втори път победи в това състезание.
Синият екип на Ювентус, който носи Лучано Спинози във финала за Купата на панаирните градове през 1971 е продаден за 9400 евро, докато за екип с номер 10 на Диего Марадона, от периода когато игра за Наполи, през сезон 1989/90, е платено 7500 евро.
Невероятна ситуация от нискоразредните терени в Бразилия. Вратар отиде в противниковото наказателно поле с намерението да вкара гол, а зад вратата на мотор се паркирал негов приятел.
Като не успял в намерението да се разпише, седнал на мотора на който през цялото игрище приятелят го върнал на неговото работно място.
Как е изглеждало това вижте във видеото.
O GOLEIRO INDO PRA ÁREA PRA FAZER UMA NO ESCANTEIO E VOLTANDO DE MOTO PRA NÃO TOMAR GOL PELAMOR EU AMO O FUTEBOL DE VÁRZEA BR pic.twitter.com/Vc9qVeSnLY
Него или сте го обичали или не сте, не е имало среда, защото никого не е оставял равнодушен. Минаха 25 години откакто го няма, а това не се е променило. Направи Формула 1 по-добър спорт, а след този злокобен 1 май 1994 година повече никога не е била същата...
Меко казано е, че Айртон Сена беше специален. За всички, които са били свидетели на неговото шофиране, то беше чисто изкуство. И то не заради титлите или победите, а заради неговото поведение всеки път когато седне зад волана на своя болид. Много е казано не само в последните 25 години, а от първия ден в който някой го е забелязал, но е уместно да си припомним някои детайли от деня в който завинаги напусна този свят.
Това беше черен уикенд в Имола, а сега, от днешна гледна точка, може би е и ясно колко показатели е имало, че е само въпрос на време кога ще се случи нещо лошо. А е започнало още в събота, по време на квалификацията, когато живота си на писта "Енцо и Дино Ферари" изгуби австриецът Роланд Раценбергер. Въпреки тази трагедия, никой не е видял причина за отказване на Голямата награда на Сан Марино, защото на пилотите състезанието просто им е в кръвта, знаят, че всеки път когато седнат в болида рискуват живота си. Такъв е случаят и сега, когато сигурността е повишена на изключително високо ниво, а особено е бил тогава.
И в петата обиколка, при скорост от над 300 км/ч, Сена изгуби контрол над своя Уилямс и се удари право в стената на завоя "Тамбурело". Веднъж е казал, че ако загине на пистата, би искал това да се случи бързо, а така е и било. Въпреки че не се знае дали смъртта е настъпила на Имола, на пътя до Болоня или в самата болница, известно е, че не се е мъчил дълго. Това по някакъв начин е било в сходство с всичко което е представлявал, защото е живял бързо, а след смъртта си е станал още по-голям отколкото беше приживе.
А беше голям, един от най-големите спортисти на всички времена, не само пилот във Формула 1. Неговото шофиране само по себе си е легендарно, а и резултатите не изостават, защото от дебюта до смъртта е постигнал 41 победи, с 39 подиума и три титли. Кариерата започнал в Толеман, до първата победа е стигнал в Лотус, а своите най-добри резултати е осъществил в Макларън, преди преминаването в Уилямс, в чийто болид и загина. Квалификациите бяха неговата сила, Монте Карло писта на която не е имал равен, а неговото шофиране често е било като от друга планета и трябва да се изживее.
Историята на Сена започва на 21 март 1960 година в Сао Пауло. Неговото семейство е изключително богато, което много му е помогнало в желанието да се занимава с изключително скъп спорт, какъвто е автомобилизмът. На четири години е получил своя първи картинг, а много бързо започнал да мечтае за Формула 1, будейки се рано сутрин, за да гледа своите идоли, сред които е бил и Емерсон Фитипалди, на някои от легендарните писти, каквито са тези в Монте Карло и Монца, между останалите.
Състезателният дебют прави на 13 години в картинг и още в първото състезание е на най-високото стъпало на подиума. Непрекъснато напредвал, но много добре знаел, че трябва да напусне Бразилия, ако иска да осъществи своята цел. На 21 години се преселва във Великобритания, където за три сезона печели пет титли, които му отварят вратите на Формула 1, а възможност му дава Толеман.
Била е 1984 година, а Толеман отбор, който преди идването на Сена за три сезона е спечелил само десет точки. В първите пет състезания в дебютния сезон бразилецът има две шести места, с две отказвания, а за едно състезание, символично онова в Имола, не се е класирал, за да дойде наред Монте Карло. Мнозина са виждали в него голяма звезда и преди това, но в този юнски следобед е показал ясно на всички, че Айртон Сена е пристигнал във Формула 1 и няма намерение да спира.
Голямата награда на Монако през тази година е белязана от голям дъжд, в който той чудесно пробил и чак в един момент повел, но недълго след това състезанието е прекъснато. Сена е класиран като втори, след Ален Прост, когото е изпреварил в борбата за лидерството, но победата е дадена на французина заради правилото да се смята подреждането в последната пълна обиколка. Тогава е било повече от ясно, че заслужава да попадне в по-добър отбор от Толеман, па откупил своя договор и преминал в Лотус.
По този начин си е дал възможност за борба за нещо повече, не само точки или по някой подиум, като до края на своя първи сезон още два пъти е стигнал до него. Така е дошла и първата победа - в Голямата награда на Португалия в Ещорил, а докато е бил в легендарния отбор осъществил още пет триумфа, преди да дойде покана, която не се отказва. Потърсил го Макларън, а се оказва, че това е най-доброто решение което е взел в кариерата, защото за шест сезона в британския отбор е спечелил всичките си три титли, постигнал е 35 победи и зациментирал своето място сред легендите.
Всички помнят този период по червено-белия Макларън, в който Сена още в своя първи сезон в отбора от Уокинг записа себе си между шампионите. Стана третият бразилец с такова постижение, след Фитипалди и Нелсон Пике, а след тях най-близко да стане шампион беше Фелипе Маса, но от тази подбрана компания го раздели само една точка.
Сезонът през тази 1988 година Сена по много неща направи специален, но това нямаше да е възможно без Макларън и Прост, неговият тогавашен съотборник. Двамата триумфираха 15 пъти в 16 състезания, бразилецът осем, а френският автомобилист седем пъти и това повлия над тяхната борба за титлата. Въпреки че Прост спечели повече точки, тогава в сила беше правилото според което се смятаха 11-те най-добри резултата, а Сена е бил по-добър с три точки.
Този сезон представлявал само началото на тяхното съперничество в което двамата много пъти са преминавали границите. Най-добрите примери за това получихме на легендарната "Сузука", която в следващите две години е била поприще на техните сблъсъци, които са решили титлата. През 1989 година е била за Прост, като изхвърля Сена от пистата в шикана, а година по-късно последва отмъщение в първия завой. Единствената разлика е била, че французинът през 1990 година вече е преминал във Ферари, но не е успял да попречи на Сена в похода към титлата, която бразилецът спечели и през следващия сезон.
Оказа се, че титлата от 1991 година му е била последната, но най-добрият Сена може би видяхме в двата сезона, които последваха. Състезанието което би било достатъчно да го смести между великаните и без всички титли и други победи сигурно беше Голямата награда на Европа през 1993 година. В променливи условия направи невероятни изпреварвания в първата обиколка на писта "Донингтън парк", а след това имаше съвършена стратегия, която му позволи да остави съперниците далеч зад себе си. Това беше съвършен пример на неговите възможности, но вероятно още един показател, че не може да се смири, па ново предизвикателство намери в Уилямс.
Британският отбор две години беше неудържим благодарение на Прост и Менсъл, които завършиха кариерите след спечелените титли, а Сена дойде като голяма звезда. От началото на 1994 година беше ясно, че нещо не е наред, въпреки че беше неудържим в квалификациите. Просто, резултатите не идваха, а всички се надяваха, че след състезанието на "Интерлагос" и Голямата награда на Пасифика ситуацията може да се преобърне в Имола.
И там спечели пол-позиция и поведе, но бързо се стигна до инцидент, който забави състезанието, а когато беше продължено в нормален ритъм се удари право в стената. Зловеща тишина се разнесе в Имола, сякаш времето спря, но веднага беше ясно, че шансовете Сена да излезе от болида сякаш нищо не се е случило са минимални. Тази тишина от пистата "Енцо и Дино Ферари" се разшири по целия свят, тъй като милиони хора гледаха състезанието пред малките екрани, а няколко часа по-късно пристигна вестта от която всички се плашеха - Сена наистина е изгубил живота си. И вече нищо не беше същото...
За бразилския автомобилист мнозина говореха, че е шофирал като обсебен, а може би квалификациите в Монте Карло през 1988 година са най-добрият пример за това. Даваше всичко от себе си на Формула 1, която му беше всичко на света, а и на пистата и извън нея само размисляше как да бъде по-добър. Постоянно търсеше начин да поправи своето време макар и за хилядна, защото знаеше колко важно може да бъде това накрая. И така размисля истинският състезател, каквито е имало малко в историята, а особено малко са в днешно време. "Всеки път когато карам себе си да отида напред, разбирам все повече за себе си. Но, тук се появява противоречие. В същия момент когато станете най-бърз сте невероятно раним. Защото за една секунда може всичко да изчезне. Абсолютно всичко. И тези две крайности довеждат до това да опознаете себе си все по-дълбоко и по-дълбоко", изтъкна легендарният бразилец.
Неговите умения бяха извън времето, неговата страст неизмерима, а всичко това го прави един от най-добрите, ако не е и най-добрият в историята, въпреки че е изключително неблагодарно да се сравняват пилоти, които никога не са се борили на пистата. Борбите, които водеше с Прост, Менсъл и други съперници караха хората да го обожават или мразят, тъй като шофираше сякаш няма утре, което вероятно му струва и живота. Преминаваше граници, но това му беше позволено по това време, което е проблем, който Формула 1 по някакъв начин опита да реши в последвалите години.
Онова което остави след себе си може би е по-голямо от всичко онова което е постигнал по време на кариерата. Мнозина пилоти са взели пример от него, а сред тях и Люис Хамилтън, който от Сена наследи титлата крал на квалификациите. И не само това, беше наясно със своята роля в бразилското общество, така че голям дял от своето богатство даваше за хуманитарни цели, особено за да помогне за образоването на бедната младеж. Неговото семейство в знак на помен към него основа "Фондация Айртон Сена", която продължи неговата работа. И чрез нея той продължава да живее, но и чрез всички, които са имали възможност да се наслаждават на неговия талант, което само е потвърждение на неговата величина. "Искам да живея с пълни дробове, много интензивно. Не искам да живея частично, да ми се случи болест или травма. Ако се случи да доживея нещастие което ще ми струва живота, надявам се всичко да се случи бързо", казал Сена веднъж... Автор: Йелена Трайкович
Изключително емоционална картина от един футболен мач в Бразилия обиколи света.
Голямото дерби на бразилския футбол между Палмейрас и Коринтианс попадна във вниманието на световната общественост заради една трогателна сцена, която е заснета на трибуните на стадиона в Сао Пауло.
На победата на Палмейрас се радва и 11-годишното момче Николас Греко, който дошъл да подкрепи своя клуб въпреки че е сляп.
Николас с майка си Силвия дошъл на стадиона. Тя през целия мач му разказвала всеки детайл от терена и максимално се трудила да му предаде емоцията на всеки момент. Те веднага привлекли вниманието на камерите, така че картината на пожертвувателната мама и син била по-забележителна от самия мач.
Николас е с 90% увредено зрение и боледува от аутизъм.
Хората от Палмейрас дълбоко се трогнали от тази сцена. Веднага намерили майката и сина и ги поканили да бъдат техни гости. Николас така получил възможност да се разходи по терена на който играят неговите идоли. След това са гостували и в няколко ТВ предавания.
Мама Силвия в една емисия разкрила, че Николас е имал щастието и да се запознае със своя идол Неймар.
"Неймар го качи на рамене, а Николас го погали по косата. Питах Неймар за кого трябва да бъде моят син, на което ми отговори - Палмейрас! Обърнах се към сина ми и му казах: "Виждаш ли, Николас. И идолът и майка ти подкрепят един и същ отбор", заяви Силвия.
Един от най-талантливите футболисти в света за своето време Адриано ще заснеме документален филм за своя живот, съобщи "Газета дело Спорт".
Бившият голмайстор на Интер, Парма, Фиорентина и Рома реши със сигурност да сложи точка на кариерата като играч, изпълнена с редица контузии и проблеми, и да се обърне към филмовата индустрия.
Документалният филм за Адриано, който по-рано е виждан в компанията на мафията, би трябвало да бъде излъчен през 2020 година.
Това е само началото на нова глава, защото според договора бразилецът ще получи и една от главните роли в комедия.
Адриано заради проблеми с алкохола и депресия не използва огромния си потенциал, а най-светлите моменти преживя в Интер в който вкара 73 гола и спечели четири пъти Скудетото и две купи на Италия.
За националния отбор на Бразилия отбеляза 27 попадения в 47 двубоя, с трофеите шампион на Южна Америка и Купа на конфедерациите.
Според мнозина най-добрият футболист в историята бразилецът Пеле смята, че Лионел Меси никак не може да се сравни с Диего Армандо Марадона и него.
Легендарният Пеле, стрелец на над 1000 гола в кариерата, обяснява, че футболист трябва да бъде завършен, за да бъде в неговия ранг.
"Как могат да се правят сравнения между играч, който удря отлично топката с глава, шутира с левия и десния крак, а друг стреля само с единия. Има само една вещина и не знае да удари с глава", заяви Пеле пред бразилския "Фолха де Сао Пауло".
Пеле изтъква, че по неговото мнение Марадона е далеч най-добрият аржентински футболист в историята.
"Марадона е един от най-добрите изобщо. Ако ме питате "Дали е по-добър от Меси?", ще отговоря, че е. И то много по-добър... Също така, Бекенбауер и Кройф бяха чудесни".
Пеле с националния отбор на Бразилия чак три пъти е шампион на света, докато Меси е критикуван, че няма трофей с Аржентина заради пораженията във финалите на Копа Америка и Мондиала през 2014.
Колумбийският арбитър Андрес Куня е храбър човек. Много храбър човек. С тази констатация почти всички световни медии започват своя репортаж за реванша от 1/2-финалите на Копа Либертадорес между Гремио и Ривър Плейт.
Нощес в Порто Алегре бе изписана история във футбола. Ривър Плейт след победа в гостуване (2:1) се класира на финала където би могъл да отмери сили с най-големия си враг Бока Хуниорс. Обаче, всички с дни ще говорят за това, че ВАР технологията помогна на "милионерите" да стигнат до гол в 95-ата минута.
Какво се случило? Играел се е краят на мача, Гремио имал реми (1:1), което след триумфа в Аржентина го отвеждало във финала. Ривър Плейт няма какво да чака. Тръгва напред. Резервата Скоко дочаква топката на ивицата на наказателното поле, блокира го Брешан... Изглеждало, че това е ъглов удар за аржентинския представител. Обаче, съдията Андрес Куня се консултира с ВАР, дълго гледа записа и след десет минути колебание показва бялата точка, защото Брешан си послужил с ръка.
Бяс завладял трибуните на стадиона в Порто Алегре... Обаче, това не попречило на Мартинес хладнокръвно да реализира най-строгото наказание в петата минута на съдийското продължение и да отведе "милионерите" във финала.
Едва тогава настанало вълнението. След края на мача арбитърът Куня трябвало с помощта на специалните части на бразилската полиция да напусне стадиона.
Могат да се жалват в Гремио от съдийското решение, но сами са виновни, че пропуснаха възможността да се борят за титлата най-добър отбор в Южна Америка. Донесоха си капитал от Аржентина, а имаха и преднина от 36-ата минута когато Лео Гомес изчака топката на 16-ия метър и уцели точно в ъгъла. Това беше обявление за историческа нощ. В края на краищата, Ривър е първият отбор, който в полуфинала на Копа Либертадорес заличи загуба у дома.
Ще се окаже, че ключовият детайл е видян в началото на второто полувреме. Нападателят на домакина Ферейра имаше чисто положение. Остана сам срещу вратаря на Ривър Плейт, но Армани спаси неговия удар.
От тогава започна инициативата на аржентинския представител. Ривър тръгна на всичко или нищо. И получи класиране във финала. Преди гола от историческата дузпа Боре в 82-ата минута скочи отлично и изравни резултата. Това беше увода към голямата драма.
Във втория полуфинал тази нощ се срещат Палмейрас и Бока Хуниорс. Аржентинците защитават преднина от първия мач от 2:0. Мирише на Супер класико във финала.
На днешния ден през 1933 година е роден един от най-добрите бразилски и световни футболисти - Гаринча.
Мануел Франсиско Дос Сантос, далеч по-известен с прякора Гаринча, е роден на 28 октомври 1933 година в Маже, близо до Рио.
Както и всяка история за един футболен великан от началото на 20 век не смее да бъде обикновена, така и тъжната съдба на този футболен майстор няма да остави никого равнодушен.
Гаринча е роден с деформация в гръбнака, шест сантиметра по-къс и крив ляв крак и изглеждал като дете което ще се бори за живота. Но този живот е имал и своите бляскави моменти.
Прякорът Гаринча му дала сестра му, по малка птичка, която ние наричаме орехче (вид врабче - б.р.), а описвала неговия изглед и темперамент.
По-малък от останалите деца, с проблемно телосложение, това момче като своите връстници се наслаждавал да гледа футбол. Скоро последвала първата възможност, първият контакт с топка и на всички е било ясно - звезда е родена! По-талантлив и по-подготвен от останалите никак не е могъл да мине незабелязано - всички футболни мениджъри отлично знаели кой е Гаринча.
А Гаринча е бил каквото никой никога не е - и няма да бъде!
Бил е сиромах, който във футболния свят е можел да предложи неповторими игри, дивял му се е всеки, който поне веднъж го е виждал.
"Гаринча беше невероятен играч, един от най-добрите за всички времена. Можеше с топката онова което никой друг не можеше. Ако го нямаше него аз никога не бих спечелил три световни първенства", казал Пеле.
Футболната приказка за съжаление е продължила кратко! Тръгнал е по стъпките на бащата алкохолик, парите, които заработил правейки това което умее най-добре харчил за скъпи питиета и леки жени - противниците побеждавал лесно, но гените не. Слабото и болестно тяло не е могло да издържи много, а сърцето го предало на 20 януари 1983 година в 50-ата година на живота.
Клубна кариера
През 1953 подписва с Ботафого от Рио де Жанейро. Първият мач изиграва на 19 юли 1953. В този мач вкарва три гола за победата с 6:3 против Бонсукесо. За Ботафого е изиграл 581 мача и е вкарал 232 гола. Играл е още за Коринтианс (1966), Португеза (1967), Фламенго (1968/69), Олария (1971/72) - всичките от Бразилия и Атлетико Хуниор (1968) от Колумбия. Последното участие като играч е на Коледа през 1982 година.
Национален отбор
Изиграл е 60 мача за Бразилия от 1955 до 1966, играл е за "кариоките" на световните първенства 1958, 1962 и 1966 година. Играейки за националния отбор е изгубил само един мач (1:3 от Унгария) на Световното първенство 1966. Това му е и последната среща за Бразилия. Интересно е, че Бразилия никога не е губила мач в който той и Пеле са играли заедно.
Вероятно бразилците и аржентинците са получили купчини петродолари, за да изиграят стотният междуособен сблъсък точно в Саудитска Арабия. Страна, която няма някаква футболна традиция, но има толкова пари, че е способна да довлече бразилските и аржентинските звезди и да се наслади на тяхното съперничество. С това, че за толкова пари, тази вечер не се наслади...
С гол на Миранда в 93-ата минута в южноамериканското Класико, бразилците надделяха над Аржентина с 1:0 в Джеда пред 60 000 зрители, които платиха дебело да видят големи звезди, но видяха доста скучен мач... Не може да се каже, че това беше футболно приспиване, имаше и остри единоборства, чак седем жълти картона, бразилците и аржентинците със сигурност не могат да бъдат приятелски настроени на терена, но... Не показаха футболна класа, която се очакваше и за която техните съюзи са взели големите пари. Въпреки че играха в почти най-силните си състави.
Тите изведе на практика най-добрият състав, който Бразилия има в момента. Липсваха Марсело, Тиаго Силва и Дани Алвес, а последните двама може би са и завършили с националния отбор. Аржентинският временен селекционер Лионел Скалони извлече най-доброто което можеше от подмладения състав без Меси, Ди Мария, Агуеро, Игуаин... Дибала и Икарди стартираха в нападение, изненада беше бранителят на Белграно Саравия, но това беше отбор съставен от най-големите аржентински таланти в момента, на които лежи бъдещето на тази футболна нация. Очевидно, не баш светло...
И поред голямата разлика в качеството на страната на бразилците, аржентинците се бориха жестоко и бяха поне равноправен противник. През първото полувреме най-добрата възможност за Бразилия беше след ъглов удар и опит на Миранда, а от голлинията изчисти Отаменди, докато пред другата врата милиметри разделиха Дибала от първия гол за националния отбор. И това бяха най-добрите шансове през първата част... Във второто най-добрите възможности бяха пред полузащитниците Паредес и Артур, към края заплаши и Неймар...
Когато изглеждаше, че победителят ще се определи след дузпи (играеше се за някакъв трофей, който предвидили саудитите), бразилците от статично положение събориха лютия съперник. Неймар в 93-ата минута изпълни фантастично ъглов удар, Миранда пак беше най-високо след скока, но този път го нямаше Отаменди на голлинията... Опитният защитник заби топката в мрежата за радост на бразилците и нова тъга на аржентинците, които още не могат да се оправят от Мондиала. Бразилия - Аржентина 1:0 (0:0)
Бразилия, мачът Фламенго - Вашко Да Гама. Амбулантното возило влезе на терена, за да дадат лекарите помощ на контузен играч. За малко да останат насред терена...
Някога един от най-добрите футболисти на планетата Роберто Карлос на 45 години реши да започне да играе професионално футзал. Бразилецът играе в японския футзал шампионат, а в дебюта си постигна два гола.
Бившият президент на Футболния съюз на Бразилия (CBF) Хосе Мария Марин получи четири години затвор заради рекетиране и корупция във ФИФА.
Този 86-годишен футболен деятел е първият, който влиза зад решетките след разследването на САЩ около корупцията в най-голямата футболна организация, а освен това ще трябва да плати глоба от 1,2 милиона долара и още 3,3 милиона лихви.
Марин се обвинява в занимание с незаконни дейности в областите на медиите и маркетинг правата на различни турнири, включително и Копа Америка.
Съдията Памела Чен в обосновката на решението в Ню Йорк обяви, че Марин е бил "много алчен".
Марин през май 2015 година беше арестуван в Цюрих, заедно с някогашния първи човек на южноамериканската футболна федерация (КОНМЕБОЛ) Хуан Анхел Напут когото също скоро чака затвор.
Вкус и мирис, чувственост и разврат, секс и красота, чудо и реалност.
Истина е било всичко което вярвахме, че е той, даваше ни надежда, днес
мнозина със страстни въздишки си спомнят за неговите съотборници и
противници, а той беше над това, над всички, нашето въображение,
смелост, жажда и светлина...
Когато наскоро умря Оливер Драгойевич, някой вече - може би това е бил някой добър журналист, като Борис Дежулович, или това е бил някой който го е познавал, или някой който е отраснал на Прокуративе - написа как човекът, който прослави Сплит почти колкото Хайдук, наричал "Чоро" (Кьоравия - б.р.), и че това навсякъде, освен в Сплит, и сред хората, които са познавали Оливер, би било обида.
Само, ето, изобщо не е била - Чоро е бил техен, и е знаел, че е техен, че това е така, от умиление, па никога не би се обидил, казват че после и сам е представял себе си така.
Така се, сякаш съм добър журналист, или съм някой който вече го познава, или поне някой който е отраснал на "Quelli che li Calcio", чувствах тези дни когато световните медии прибързано съобщиха, че Луиш Назарио де Лима, на някои познат и като Роналдо, се разболял тежко на Ибиса, че е приет в болница, че не се знае какво ще стане с него, и когато хората около мене започнаха да изброяват неговите прякори.
Зъбатия Роналдо. Стария Роналдо. Дебелака
Някой който би гледал отстрани може би би помислил, че Роналдо би се обидил, или ние бихме се обидили, но не, чак нямаше никакво значение че слуховете, както обичайно умее да се случва, бяха преувеличени - оказа се, че Роналдо имал "само пневмония", а който някога е бил на Ибиса знае, че това може да означава мноооого неща - това, особено, изобщо не беше важно, нито който и да е който го знае и който го е гледал могат да го подразнят прякорите, които обективно биха могли да се нарекат подигравателни.
Това наистина е Зъбатия, и това е Дебелия Роналдо. Но това е нашият Зъбатия, и нашия Дебеланко, и не бихме го дали и за три Ибиси, пет Реала, четири младости, две Шампионски лиги, нито за цялата дискография, нека не се лютят по-романтичните между вас, нека не протестират по-националистичните между вас, на Оливер Драгойевич. Това е защото ние в тези клипове, за разлика от хлапетата на които трябва да се обяснява, че е имало един Роналдо преди този Роналдо, изобщо не виждаме подутия стомах, закръглената глава и дебелите пръсти, които водят някаква нова мадама - представят я като модна дизайнерка, и това е съвсем окей - по средиземноморските острови.
Да, някои гледат това видео и прочитат тази вест и им се струва, че това е някакъв издишан тип, който харчи своите пари, а онези малко по-образованите може би се и питат "какво би било ако беше", и започват да говорят за контузиите и за нещастията и за онзи чуден финал на Световното първенство, преди точно две десетилетия отсега, който никога няма да спре да интересува обществеността. А ние някои, отраснали на Меаца и на Камп Ноу и на Сантяго Бернабеу и на Копакабана - само пробвайте да ни кажете, че никога не сме стъпвали на която и да е от тези локации! - ние виждаме някакви други неща.
Голът срещу Компостела, който е такъв, че техническите редактори на всекидневниците опитват да го опишат и начертаят и години след като се случи.
Най-добрата игра на всички мондиали, които някога са проведени, а това не е дори и финалът в Япония, в нашия ранен следобед когато си играе с Оливер Кан и всички немци, и закръгля резултат от осем гола на едно Световно първенство, а мачът, който Бразилия печели четири години по-рано, във Франция, когато го вкарва на Ван Дер Саар след пас от Ривалдо.
Това което Роналдо изигра против Холандия, тази лекота на движението и този страх в защитниците на "оранжевите", които изглеждаха като зайци хванати на фарове, това, ще ни прости и той, само получи още по-голямо значение когато се случи онази митична травма, или каквото беше официалното обяснение на мистерията защо Роналдо игра финала против домакините, само че изобщо не игра в него.
Виждаме, още, и два милиона гола, които е вкарал. Два милиона, да.
Грешка? Не бихме казали, ако лъжем ние, тогава лъже и Пипита, толкова ги е преброил и запомнил Гонзало Игуаин, така е казал, два милиона гола е постигнал Луиш Назарио де Лима и аз съм гледал и изиграл всеки и само исках да бъда малко като него. (Не е сам, и Златан Ибрахимович е израснал с плакати на Роналдо, и всичко което гениалният шведобалканец някога е направил е било точно копие - и браво за него! - на неговия идол.)
Виждаме еластичност, виждаме бързина каквато никой дотогава не е имал, поне не в съюзничество с техника, и въпреки че сме закачили от Марадона и въпреки че имахме хора да ни говорят за Пеле, това беше комбинация на тези двамата за нашето поколение, и не искахме да го дадем на никого, и как по друг начин да го наречеш освен "O Fenomeno" (Феномена).
Ето отклонение във вида на малко лично признание, преди да бъда обвинен за подхлъзване в непоправима носталгия и/или от другата страна: никога, или поне не в дадения момент, не съм обичал нито един отбор в който Роналдо е играл. Никога не съм могъл да подкрепям той да бъде най-добър на терена, и обичах да го мразя и в същото време го мразех, че толкова го обичам, защото не можехте да не го обичате, ако ви е мил футболът, ако ви е мила Бразилия, ако ви е мил животът.
Отдавна след като Роналдо престана да бъде Роналдо, налетях на култовата книга на Петер Естерхази, на когото само смъртта попречи да стане носител на Нобелова награда - както, в края на краищата, на Роналдо само контузията, па още една, па още една, попречи да стане Най-големият в историята, въпреки че за мнозина е бил, което важи и за писателя? - и който за футбола понякога е писал по-хубаво отколкото футболът е заслужавал (а със сигурност по-хубаво, въпреки това че се е запознал и с Флориян Алберт и че друг комшия му е бил Хидегкути, отколкото този хортиевски, следователно постнаджовски, унгарски футбол е заслужавал!), и в нея, "Германия в наказателното поле" е преводът, макар че на унгарски има някаква друга аура, в нея просто между другото, като сухо листо, цитат за Бразилия.
"Ето, тук са бразилците, които не са реалност, а все пак съществуват. Истина е всичко това което вярваме, че са, че знаят да се задържат във въздуха, стои всичко онова за танца, за пясъка, за Копакабана. Съществува надежда. И загорели жени. А това бразилско в нашето сърце не е свят на мечти, а е шанс за чудо което е в нас, възможност за нашето въображение, смелост, апетит. Бразилия е просто светлина, светлина която е затаена или скрита в нас."
Е това е, откакто сме чули за него докато като тийнейджър грееше пейката на Ромарио и Бебето на Световното в Америка, и когато премина в ПСВ като най-скъпият млад бразилец на всички времена - тогава се знаеше редът: първо Холандия, па в Испания, не като тези негови недостойни наследници, които веднага налитат на парите, спонсорските договори и шарените коси - и като дойде в Барса, това за нас беше Роналдо, повтарям, чак и ако не сме искали да спечели всеки трофей към който се затърчи.
Вкус и мирис, чувственост и разврат, секс и красота, чудо и реалност. Истина е било всичко което вярвахме, че е той, даваше ни надежда, днес мнозина със страстни въздишки си спомнят за неговите съотборници и противници, а той беше над това, над всички, нашето въображение, смелост, жажда и светлина. Той беше Бразилия в която се влюбихме и от която не се отказваме колкото и пъти тази Бразилия да опитва да ни изневери и остави и да намери друг и да ни каже, че е решил да се смири и да бъде рационален и да си намери постоянна работа.
Това и остана, чак и ако в този текст няма статистически информации, по-важно е, това вече някой по-добър журналист го е написал, по-важно е как ти засияват очите когато някой каже Роналдо, а ти знаеш кой Роналдо.
Онзи заради който целият стадион е на крака - в Италия, в Испания, във Франция, в Англия, в Бразилия, в Монголия - защото когато той вземе топката на центъра, може да премине всички до последния бек, а тогава да го направи отново.
Не съм голям специалист за футбола, обичам го неловко и аматьорски, както и повечето читатели, може би затова така добре се разбираме (освен когато пиша за Ливърпул, нали, тогава сме на враждуващи страни?), но едно знам: никой никога не е тичал с топката както Роналдо.
И никой не я е обичал както той, а тази любов е била споделена, и още продължава, колкото и сантиметра днес да му е обиколката на колана, колкото и дробовете му да са изнемощели от соления въздух на Ибиса или от нещо по-безобидно...
Нека ми простят двамата най-големи играчи на днешното време, от които единият е негов адаш, но Луиш Назарио много по-малко прилича на супер подготвена машина направена в някаква лаборатория и издоен до крайната граница на вкуса, и то не само защото контузиите го белязаха, макар че го има и това; беше най-добрият, а беше човек, със своите разкъсвания, със своите депресии, със своите изчезвания, със своите капризи, със своите тъгувания.
Беше един от нас, а беше Феномен. Както никой никога преди нито след него.
Това знаеше и сър Боби Робсън, пръв сред равни. В тази нощ когато Компостела стана някакъв фактор в нашите животи, казват че прекрасният англичанин видял какво е направил Роналдо и веднага се хванал за главата, така, да прикрие очите си; испанските журналисти на следващия ден написали че господин Робърт Уилям - никога няма да спре да ни липсва! - ослепил себе си, защото не могъл да приеме, че някой играе така, но по-скоро в този момент е разбрал, че никога няма да види нищо по-хубаво и че би могъл от този момент, дванадесети октомври 1996, след двадесет и два часа по местно време, да престане да гледа футбол, завинаги.
По-важно е всичко това от простото изброяване на неговите успехи, по-важно е това чак и от онова лято когато всеки член на ромското национално малцинство, а бога ми и множество членове на националните мнозинства у нас, носеше странната фризура само с бретон напред, и когато най-важната футболна нация на света приши на себе си петата звезда на сърцето.
По-важно е това, всъщност, от всичко което онези рационалните между нас ще опитат да ви продадат: като, можел е той повече само да не е имало контузии.
Не, не ни пука, и с това което е направил не знаем какво ще правим, беше точно колкото трябва, защото повече не би било хуманно, защото тогава днес някои биха се обидили като го видят така задръстен на Ибиса, и биха помислили, че не смеят да го нарекат Дебелака, нито Зъбатия, нито "Стария".
А така винаги бихме им отвърнали: можете да го наричате както искате, защото той е наш, както никой след него не е бил.
.jpg)
