Обикновено е така след неуспех. Навсякъде по света. Само че ние славяните някак не умеем да приемем загубата. Поне не на футболния терен. Така е в Сърбия, а така е и в Полша, па след отпадането от Световното първенство още във втория кръг на Група Н и катастрофата срещу Колумбия (0:3) плющят критики от всички страни, а на повърхността изплуват всички тайни от съблекалнята.
В таблоидите ги е имало и преди това, но обществеността е отказвала да ги приеме. Ако отборът беше постигнал резултати вероятно за това никога нямаше и да се говори. Сега обаче - тема номер едно. Какво са правили играчите на подготовката и дали е истина, че са пили и правили оргии повече и от мексиканците? Вече не пита само жълтата преса. Сега и някои от най-утвърдените журналисти в Полша коментират. Стоперът на Легия Михал Паздан не допринесе за потушаване на слуховете с отговор на въпрос веднага след мача.
"Сега, няма смисъл да се говори за това. Може би един ден ще дойде времето", заяви 30-годишният бранител на Легия.
Най-големият проблем все пак очевидно е липсата на единство в отбора което подгря историите за сблъсъка между капитана Роберт Левандовски и опитния Якуб Блашчиковски. Вторият е толкова влиятелен в съблекалнята, че в сътрудничество с Лукаш Фабиански и Гжегож Криховяк е обърнал отбора срещу най-добрия играч? Шушне се, че Левандовски е бил много по-мотивиран от съотборниците, силно го нервирало че на подготовката те не възприемат най-добре задълженията... Но бил в малцинство. "Неработещите" са победили.
Разбира се, всичко това трябва да се приема с резерви. Левандовски убедително е най-голямата футболна звезда в Полша. Блашчиковски вероятно завърши с кариерата в националния отбор. На Леви журналистите ще гледат през пръсти още известно време. На Куба няма. Не повече. Но и Левандовски не е съвсем невинен. Той е набутал в националния отбор Славомир Пешко, някогашен съотборник от Лех, въпреки мнението че той със своите 33 години не може да задоволи изискванията на такова ниво. Но, Лева поне искаше. Искали са вероятно и други, само не толкова. Истина, няма потвърждение, че отношенията са толкова лоши. Но има силни сигнали. Споменатата група предвождана от Блашчиковски също така е била против "насилственото" въвеждане на талантливи млади играчи в отбора.
Срещу Колумбия селекционерът Адам Навалка все пак отстъпи пред натиска на обществото. Няколко млади играчи получиха възможност. Не се прославиха. Камил Глик описа това така.
"Колумбия ни е изненадала? Как е възможно? Как, с такова хвалене на младите?", саркастично запита опитният защитник, макар че и той не смял много да се разпростира, защото заради травма не е бил съвсем готов за Мондиала.
Обикалят истории, че се контузил точно на купон в деня преди обявяването на списъка.
Както и да е, ясна е критиката и на сметката на Навалка, който заради Берешински, Горалски, Ковнацки и Беднарек на пейката остави Блашчиковски, Гросицки, Аркадиуш Милик... Не е и тези старите да са показали нещо в Русия, но това не оправдава селекционера. Левият бек Мачей Рибус е още един от онези, които критикуваха Навалка. Не така директно все пак.
"Ние тренирахме два варианта тактика и не знаехме какво трябва да правим", заяви Рибус.
А колумбийците?
"Непрекъснато имаха предимство. Хамес Родригес и Куадрадо, към тях изскачаха бековете. На моменти бяха толкова бързи, че не можехме и да ги докоснем, а не опазим", допълни бранителят.
Третото златно поколение на Полша. Така го наричаха. Приключи безславно. Много от онези, които върнаха Полша на голямата сцена вече няма да са тук. Ще си отиде и Адам Навалка. Посрами се в Русия, но това не разваля всичко което е направил за полския футбол откакто през 2013 пое селекционерската функция. Блестяха в квалификациите. С носовете пореха облаците.
Тежко паднаха.
Автор: Деян Станкович
Няма коментари:
Публикуване на коментар