Купата на носители на национални купи

Това ни трябва, дяволите да ви вземат там в Монако или Нион, това ни липсва. Въпреки всичко и въпреки вас, това бихме искали да върнете, да има някой там в УЕФА който ще каже, а знаете ли какво, хора, ето една луда идея, да върнем на народа Купата на носители на национални купи...

Съществуват в политиката, в PR-а, в маркетинга, неща които се наричат "пробни балони". Това е когато някой каже нещо което, мислим, граничи със здравия разум, само за да се види как ще мине. Ако обществото реагира бурно, страшно, негативно, излиза някой и казва, че това е било само шега, нищо сериозно, някой се е изхвърлил, нали.

В УЕФА това не функционира така. Надявате се, че това е някаква тяхна маркетингова лудост, но не, те продължават по своему каквото и обществеността, па и онази най-широката възможна, включително чак и клубове и съюзи, да мисли за това. И нищо няма да ги разколебае.

Така беше и когато, няма оттогава месец-два, внезапно беше обявено някакъв нов, трети турнир в европейския календар. Мислехме, че е на втори план, кой знае кога и дали ще го бъде, но познавайки "европейската футболна къща" - какъв евфемизъм! - не трябваше дълго да чакаме за решението на загадката.

Във вторник сутринта, УЕФА потвърди за нас, че от есента на 2021 ни чака нов европейски турнир, с 32 отбора.

Засега не знаем нищо за "преминаващия". Можем само да налучкваме. Можем да кажем и че не ни харесва, както вероятно няма и да ни хареса. Защо и да ни?

Нищо което досега са измислили, от тази Лига на нациите до онова Европейско първенство с милион отбори и милион домакини, не ни допадна, и затова можем само да мечтаем, да пуснем душата на воля и да си представим какво би било когато там, в Нион, Базел, Женева, където и да са, сякаш това е важно, седят хора, които обичат, усещат, милеят за футбола.

Да, наречете ни непоправими и патетични романтици, кажете, че сме глупави и че ни е прегазило времето; какво се палим ние тук, когато добър дял от читателите на тези редове изобщо не знаят какво е това, освен по някои древни времена, за тях това е еднакво странно и екзотично като Интертото или Купата на панаирните градове или Купа Митропа или Копа Оторино Барази или Международната купа на железничарите в Европа (да, всичко това е съществувало), но за нас (глупаците), тези три думи (на сръбски е Куп победника купова - б.р.) имат по-различно, по-богато, по-потентно, напълно секси значение, звучене и блясък.

Купата на носителите на национални купи.

Това ни трябва, дяволите да ви вземат там в Монако или Нион, това ни липсва, тази конкуренция, която, знаем, обясниха ни, направиха слайдове и ексел таблици, я прегази времето, която вече няма смисъл в ерата на глобализацията и шампионатните дялове и събиране на точки, а тогава елиминационна фаза и какво ли не измислиха, за да максимизират приходите от ТВ права и други извори; па въпреки всичко и въпреки вас, това бихме искали да върнете, да има някой там в УЕФА който ще каже, а знаете ли какво, хора, ето една луда идея, да върнем на народа Купата на носители на национални купи...

Ясни са аргументите против: всички шампиони и останалите най-силни клубове и така играят в Шампионската лига, а не е ли турнирът и премахнат точно защото всички рекламодатели и привърженици (при УЕФА това е в този ред) изгубиха интерес?

КНК, както гласеше неговото съкращение в старите вестници в епохата когато футболът беше много по-малко по телевизията, не изгуби своя турнирен чар когато беше създадена ШЛ, но го направи когато беше разширена.

Затова, в края на краищата, в средата на деветдесетте стана по-малко важен, а до края на десетилетието, века и хилядолетието и премахнат, но кой може да забрави последният финал на Купата на купите?

Той беше на Вила Парк, някога така европейски стадион, както и да работят днес неговите собственици; днес виждаме, че трибуните не са били баш препълни, но радостта и еуфорията на привържениците не могат да се скрият.

Майорка на Ектор Купер, тогава един от по-екзотичните европейски клубове, Майорка с Ибагаса, Бяджини, Енгонго, Дани, нашият Йован Станкович - онзи който беше в Звезда в най-лошото време, макар че не беше лош - предизвика Лацио на Ериксон със Салас, Виери, Станкович, Алмейда, Михайлович, Неста, Панкаро, Фавали.

Бобо вкара пръв, шмекерски от половината на терена, Станкович подаде на Дани за 1:1, а тогава преди самия край на мача този русокос чех, косата му още е прилично къса, направи воле, и то с десния крак!, от едно шестнайсет метра.

Ако един гол поне донякъде е можел да предусети онзи на Зидан от Глазгоу, можеше да бъде този.

Това беше последният гол в Купата на носители на национални купи. И не беше обичаен, и не беше някакъв отпадък, и не беше за 3:0 или 4:1 или такъв някакъв резултат, не, беше за победа, точно такъв.

Този гол на Павел Недвед в жълт екип, това би, да има слух, и въображение, и усмивка в Нион, било достатъчно да се върне Купата на носители на национални купи - биха седели така, всички тези джани инфантиниевци както се казват там, и слушали предложения как ще изглежда този нов турнир и дали ще бъде само аванс за някаква трета лига в която биха влезли нации като Сърбия, а тогава някой би натиснал "Play" и ще покаже последният финал на КНК и гола на Недвед в жълт екип, па биха разбрали, че трябва да направят само едно.

Разбира се, модерният футбол не хае за романтиката, не му пука за това че някои от най-големите мачове в историята на тази игра носят точно етикета Купа на носители на национални купи.

И този последният, на Вила Парк, и когато Наим прехвърли Сиймън от половината на терена във финала през 1995 (затова той, когато това направи Роналдиньо седем пролети по-късно, беше така примирен със съдбата!), и когато, много отдавна, Милан обра Лийдс за трофея, и когато го взе Парма, която сега отново се върна в нашите животи, и когато Манчестър Юнайтед в бели екипи победи Барселона в първия сезон при завръщането на англичаните в европейските турнири след Хейзъл, а тогава незаслужено и дрипливо измами Звезда в Супер купата...

А като сме при нашите, и ОФК тук е играл полуфинал, а Звезда и Партизан са имали мачове, които ще отредят техния код? Лудостите на Партизан със Селтик и Грьонинген, плюс отпадането точно от триумфалния Лацио в последната година; Звезда някога отдавна елиминира Реал след дузпи, само за да отпадне от Фради (Ференцварош - б.р.).

Един от неопровержимите аргументи, които отделяше, и който и днес би отделял КНК, разбира се ако бъде мъдро направен, беше че в него играеха клубове, които всъщност нещо са спечелили.

Тези години във финала на Шампионската лига може да стигне четвъртият отбор от някое голямо първенство - не само че може, а обичайно и така става! - но колкото и да са презирани надпреварите за купите, колкото и да са изгубили от своята привлекателност, трофеят е трофей, а онези, които се състезаваха за още по-голям трофей, знаеха какво означава да триумфираш.

Разбира се, че никой не може да си представи УЕФА, вместо още един заровен, сложен и, да бъдем искрени, ненужен турнир с всички тези проклети квалификации, които за много нискоразредни отбори ще представлява само мъчение, ще въведе, съответно върне, онази унищожена система: мач като гост, мач вкъщи, само победителите от турнирите за купата, два-три кръга и вече е пролет...

И край.

Купата на носители на национални купи мирише на патина, мирише на дните когато Аталанта бие Мехелен и само заради това, тридесет години по-късно, половината Бергамо се качва във влакове за ново европейско гостуване.

Ухае на нощта когато във финала, насред Западна Германия, се срещат два дебело източноевропейски, варшавскопактовски клубове, каквито са Динамо Тбилиси и Карл Цайс Йена, или когато гедерейският Магдебург, в мач, който е познат като "мачът който никой не е видял" (било им е забранено да довеждат привърженици, от страх, че ще плъзнат из "демократичния" пъкъл), на Де Куип в Ротердам, побеждава Милан, воден от млад специалист на име Джовани Трапатони.

И този мач е, точно както и онзи със Симен, точно както и онзи с Недвед, бил сигнал за онова което ще дойде: и че ГДР ще има достатъчно сила на Мондиала в (Западна) Германия да победи мощните домакини, и че Трап ще научи много от тази първа загуба, и тогава когато поеме Ювентус, няма да направи същата грешка на подценяване.

Да опитаме сега да се поставим в ролята на благосклонната УЕФА. Сякаш не би, в свят в който ретрото отново е готино, точно онова което е просто и проверено, било различно и привлякло много повече внимание?

Сякаш един мач, в онзи чудесен четвъртък, от който зависи всичко, не би привлякъл повече внимание от петия и шестия кръг на Лига Европа, или чак Шампионската лига, където е известно кой къде отива и кой не може напред? Сякаш един старомоден турнир за купа, от 180 минути, които събират и надежди и трепет и безпокойство, най-вече, изненади, не би върнал чарът на некомерсиалния (или, по-добре: не само комерсиалния) футбол, а с това и вниманието на неговите поклонници?

Трябва ли и да се подчертава, че това беше толкова труден турнир, че великани като Реал (бил ги е Абърдийн на сър Алекс Фергюсън!) , Ливърпул, Интер, никога не са го печелили?

Всичко това е само "wishful thinking", биха казали англичаните, като познаваме УЕФА и знаем, че тя не се занимава с пробни балони, а още по-малко с романтика; и точно заради това е, на инат на тях, хубаво да мечтаем, да пуснем душата на воля и да си представим какво би било когато там, в Нион, Базел, Женева, където и да са, сякаш това е важно, седят хора, които обичат, усещат, милеят за футбола, па някой от тях да каже, а знаете ли какво, хора, ето една луда идея, да върнем на народа Купата на носители на национални купи.

Автор: Марко Прелевич