Чиста романтика... Имаше някога една КНК

Закрита е преди 20 и кусур години, на прехода между двете хилядолетия, а в годината когато можеше да отпразнува 60-и рожден ден буди някаква чудна носталгия...

Беше чиста романтика. До самия край... Беше хипстърски футбол. И беше безкрайно вълнуващо. Можеше да се случи Барселона да изгуби финал от Слован от Братислава, можеше да бъде Магдебург в сблъсъка за трофея да скърши Милан, но и Абърдийн да надиграе Реал (Мадрид) и пред носа му да отнесе купата. Още се е случвало до полуфинал да стигнат днес закритите или маргинализирани Ватершей, Байер Юрдинген, Цвикау, Славия от София, Дънфърмлайн... Барса против Стандард от Лиеж да се гледа от 100 000 човека - една от най-големите гледаемости в историята на европейските турнири - или един клуб от СССР (Динамо Тбилиси) и един от Източна Германия (Карл Цайс Йена) да се срещнат "от онази страна" на Желязната завеса, в Дюселдорф, а от трибуните на чудовището Райнщадион да гледат едва 8000 души. Защото нито едните, нито другите не са смеели да поведат привърженици, за да не завършат в компанията "гнили капиталисти" и може би да откажат да се завърнат в "райските окови", едните при Брежнев, другите при Хонекер. 

Купата на носители на национални купи (съкратено КНК) бе закрита преди 20 и кусур години, на прехода между двете хилядолетия и в годината когато можеше да отпразнува 60 години съществуване буди някаква чудна носталгия. Не само към самия турнир, мнозина ще кажат изчерпан (с което със сигурност няма да се съгласи никой, който е гледал поне един двубой от КНК през деветдесетте, па и по-рано, разбира се), а и към онзи футбол, който беше по-мъжки, а все пак по-перфиден; и преди всичко по-почтен в своята сладка неправда, която му даваше особен чар.

А чарът сигурно беше и в това, че често беше недостъпен. Един или два мача на кръг - имаше някога толкова сняг на екраните, че можеше снежен човек да се "извае" - па дълго чакане на реванша, тогава всеки мач на живот и смърт. На нож. Провал - елиминация.

В края на краищата, как по друг начин, без този "изчерпан" турнир, Звезда на Маракана доведе Марадона и оригиналния Роналдо? Има ли някой, който е видял на живо онова прехвърляне на Диего? А цяла Маракана на крака. И тогава дълги аплаузи. Сигурно за последен път за някой гостуващ играч. Или как Партизан би могъл някак да се опълчи пред онзи страшен Лацио, вероятно най-силният отбор в Европа в края на деветдесетте? И онези най-хубави черно-бели приказки след 66-а, Селтик и Грьонинген...

Лично впечатление - закриха го, а не ни беше омръзнал. Може би оттук жал и след толкова години. И още по-лично - може би футболът в епохата на тази луда, лъжлива експанзия и глобализация (Самодоволство? Какво мислиш?), а същински никога по-изразено желание бедните да се изгонят от трапезата, да не им останат и трохите, които падат от масата; може би на футбола в това смутно време му е нужен някакъв вид рестарт и точно турнир като някогашната КНК?

Славната и никога достатъчно ценена Купа на носители на национални купи започва през пролетта на 1960 година по инициатива на Съюза на основателите на старата Купа Митропа. Да не се лъжем - беше чист интерес. Старите футболни цивилизации като унгарската, австрийската, чехословашката, започнаха още в средата на петдесетте, с падането на качеството на своите национални селекции и клубове, предвоенни великани, да губят значимост и влияние в Европа. В новосъздадената УЕФА са властвали някои други нации - французи, италианци, англичани - па "потомците" на Хуго Майсъл, най-добрият централноевропейски футболист, побързали да използват тази малка мощ, която им останала: да основат турнир, който би могъл да им върне значимите роли на европейската сцена.

УЕФА в началото не искала да приеме организацията на Купата на носители на национални купи. Така в първото издание приключено през пролетта на 1961 (единственият път в който победителят е определен след два финални мача, празнувала Фиорентина против Рейнджърс) участвали едва десет клуба. Добрата посещаемост и преди всичко суровата доминация на клубовете от Иберия в Купата на европейските шампиони (пет титли за Реал и две за Бенфика), ще накарат Англия, Шотландия и Западна Германия да подкрепят турнира, след което УЕФА ще поеме организирането изцяло.

Мнозина за преломна година (за оцеляването на КНК) считат 1963. КЕШ вече се е установил, англичаните са я приели, но години не успявали да стигнат поне финал. Чрез КНК видели шанс "да се докажат" в Европа и по някакъв начин да спрат стремглавото падение на репутацията на Първа дивизия. Когато Тотнъм на Грийвс във финала прегазил Атлетико Мадрид (5:1) не е имало дилема - Купата на носители на национални купи заслужила епитет втори по сила турнир на Стария континент. За това, подразбира се, ключово са допринесли реномираните островни медии, които за КНК писали най-хубави приказки, всички на вълната на одушевлението, че най-накрая получили клуб с европейски трофей във витрините.

До началото на седемдесетте КНК расте, расте и расте. Уест Хем е вторият победител за англичаните, във финала през 1965 победил Мюнхен 1860. След това до трофея стигат Дортмунд, Байерн, Милан... За великаните КНК става все по-важна надпревара, но доволни са и малките. По-добре да се каже онези по-бедните. Будапещенският МТК с достигането на финала (загуба от лисабонския Спортинг) обновява фасадата на старата слава, до финала стига и полският Гурник, а ОФК Београд точно в този турнир изписва своята най-славна европейска епопея.

Накратко: Видинич, Милованович, Гаврич, Марич, Гуглета, Чокич, Самарджич, Скоблар, Попов, Чебинац, Банович. Треньор: Милован Чирич. Романтиците от Карабурма ще вървят до полуфинала, където ще ги спре точно онзи Тотнъм на Грийвс, за първия европейски трофей на някой островен клуб.

Купата на носители на национални купи същински оправдава своето съществуване когато Слован от Братислава триумфира през сезон 1968/69. Във финала, в Базел, чехословаците победили Барселона с 3:2. Това издание на КНК е особено интересно, защото по пътя до трона Слован за първо препятствие имал югославския Бор. Хайдукович, Ранкович, Митрович, Перич, Радулович, Райзнер, В. Петрович, Шопич, Т. Петрович, Томич и Погарчич. На пейката хърватският специалист и легенда на Сараево Марсел Жиганте. Във финала за Купата на маршал Тито 0:7 с Цървена звезда, но червено-белите били шампиони и се класирали в КЕШ, така на боранците се отворила възможност за пръв път да излязат в "белия свят".

(Това е бил особения чар на КНК, че отбори от втора и трета лига имали възможност да заиграят в европейските турнири. Било е необходимо да стигнат до финала, па и да загубят, "помолят" се палачът да вземе титлата и ето я - Европа)

И същият този Слован, който във финала надиграл Барселона, в Бор паднал като на шега - 0:2! За съжаление, в Братислава е било 3:0 за домакина.

Купата на купите преживява сериозна криза през 1973, защото Милан с обилната помощ на гръцкия съдия Кристос Микас обрал Лийдс в солунския финал - 1:0. Англичаните смирило решението на УЕФА да изхвърли този крадец доживотно от футбола. През същата година идва и най-голямото признание за КНК: европейската футболна централа решила за претендент срещу шампиона на Европа за супер короната (Супер купата на Европа) да бъде победителят в Купата на носители на национални купи.

Ако дотогава някоя държава не е имала втори национален турнир (купа), а е имало такива  оттогава ще започне да го организира. КНК е станала сериозна марка.

През седемдесетте години на миналия век Андерлехт става европейска класа благодарение на резултатите в Купата на купите - три финала и два трофея. Какъв състав: Ван дер Елст, Ари Хан, Роб Рензенбринк, Франк Веркаутерен... Същата история е и с Динамо от Киев, който с триумфа над Ференцварош през 1975 ще се наложи като най-добър отбор в Съветския съюз. Докторат на Валерий Лобановски. Първи звезди Олег Блохин, Леонид Буряк и Виктор Колотов.

През пролетта на 1977 големият Хамбургер в процес на създаване бие Андерлехт и обявява европейската корона дошла някоя година по-късно, докато Барса и Фортуна от Дюселдорф през 79-а на Сент Якоб изиграли най-вълнуващия финал. 4:3 за каталунците след продължения...

В началото на осемдесетте с "двама познати" играчи - Гордън Страхан и Алекс Маклийш - сър Алекс Фергюсън побеждава Реал (Мадрид) във финала - 2:1. Реал е имал Камачо, Гальего, Щилке, Сантилана, Хуанито... И Алфредо Ди Стефано на пейката. Това е бил входния билет за Фърги за Манчестър Юнайтед.

А в края на осемдесетте КНК роди един от първите европейски клубове в който на случаен принцип и преди всичко зверски се е влагало. За да насила да влезе в елитното общество, разбира се... Спорният бизнесмен се казвал Джон Кордие, а клубът Мехелен. През 1987 година спечелил Купата на Белгия и за пръв път в историята излязъл в Европа. Само 12 месеца по-късно наперено вървели с първия европейски трофей във витрината. Във финала, в Страсбург, победили Аякс (1:0). Злият Аякс с предстоящите звезди като Бергкамп, Блинд, Винтер, Вичге...

Гледано от днешната дистанция специалистите твърдят, че основаването на Шампионската лига е било началото на края на Купата на купите. Вероятно е. Но последният удар ще нанесе решението на УЕФА да даде възможност за участие в ШЛ на неколцина клубове от най-силните първенства. С това КНК обедня.

Символично, последният пирон в ковчега заби Хееренвен през 1998. През тази година във финала за Купата на Холандия играли Аякс и ПСВ Айндховен. Двата клуба имали сигурно участие в Шампионската лига, така полуфиналистът Хееренвен получил покана да заиграе в Купата на купите...

Без оглед на смъртоносния пир в Шампионската лига, Купата на купите през деветдесетте "създаде" няколко супер отбора, които всички обичахме и с радост гледахме.

Кратък избор: Парма, ПСЖ, Челси и Лацио. Победители през 93, 96, 98 и 99-а.

Спомняте си: Балота, Бенариво, Бролин, Асприля, Сенсини, Креспо, Дзола... Първата мощна Парма и предтеча на "дуковете", които ще запалят Италия и Европа.

Па после: Лама, Рош, Льо Гуен, Фурние, Раи, Джоркаеф, Локо, Дели Валдес... Първият силен ПСЖ.

Или първото ООН: Лебьоф, Петреску, Уайз, Пойет, Ди Матео, Виали, Фло... Беше тук и Дзола.

И най-силните от всички: Маркеджани, Панкаро, Неста, Михайлович, Фавали, Станкович, Алмейда, Недвед, Манчини, Виери, Салас. Пейката: Балота, Негро, Готарди, Ломбардо, Консейсао, Де Ла Пеня. Треньор: Свен Горан Ериксон.

Буди носталгия и този поразен състав от последния финал... Майорка на Ектор Купер. Чудесна дружина - вратар Роа, Олаисола, Сивиеро, Лорен, Енгонга, Йован Станкович, Ибагаса, Биаджини, "деветка" Дани...

Беше 19 май, Вила парк в Бирмингам. Някъде около полунощ. Какво воле беше това... От обръщане. За изрисуване. Павел Недвед! Лацио - Майорка 2:1! Последният гол в Купата на носители на купи. Сбогуване каквото трябва. После младият, тогава 23-годишен Алесандро Неста, стана последният капитан, който вдигна този симпатичен трофей.

И завесата е спусната.

ЮГОСЛАВЯНИТЕ В КУПАТА НА НОСИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ КУПИ

С четири трофея от общо шест финала Барселона е най-успешният клуб в КНК. Андерлехт, Милан, Челси и Динамо (Киев) имат по две купи. Атлетико (Мадрид), Рейнджърс и Арсенал освен трофея имат и по две загуби във финали. Реал (Мадрид) и Рапид от Виена са играли по два пъти за купата и в двата са изгубили. Това е единственият трофей в света, който Кралския клуб няма и който никога няма да може да има.

Интересно е, че най-много участия има Кардиф (14), тъй като в турнира е влизал лесно като носител на Купата на Уелс...

От югославските клубове най-много участия са натрупали Динамо Загреб (10) и Хайдук от Сплит (8). Когато говорим за резултатите на отборите от простора на бивша СФРЮ най-далеч са стигали до полуфинал. Със споменатия ОФК Београд между четирите са стигали загребският Динамо, сплитският Хайдук и Цървена звезда. Модрите през 1961 не са имали шанс в двубоите против Фиорентина, като във Флоренция губят с 0:3. Най-близо до финала са били Звезда и Хайдук. Сплитчаните ненормално пропускали в реванша против Лийдс на Стария плац през 1973 и напред отишли англичаните (0:1, 0:0), докато червено-белите години не са могли да прежалят елиминацията от Ференцварош през 1975 (1:2, 2:2), особено защото в предишния етап са отстранили Реал Мадрид.

ВСИЧКИ ФИНАЛИ В КУПАТА НА НОСИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ КУПИ

1961: Фиорентина - Рейнджърс 2:0, 2:1
- единственият път с два мача, общо 4:1

1962: Атлетико Мадрид - Фиорентина 3:0
- втори мач, първият завършва 1:1

1963: Тотнъм - Атлетико Мадрид 5:1

1964: Спортинг Лисабон - МТК 1:0
- втори мач, първият завършва 3:3

1965: Уест Хем - Мюнхен 1860 2:0

1966: Борусия Дортмунд - Ливърпул 2:1

1967: Байерн Мюнхен - Рейнджърс 1:0

1968: Милан - Хамбургер 2:0

1969: Слован Братислава - Барселона 3:2

1970: Манчестър Сити - Гурник Забже 2:1

1971: Челси - Реал Мадрид 2:1
- втори мач, първият завършва 1:1

1972: Рейнджърс - Динамо Москва 3:2

1973: Милан - Лийдс 1:0

1974: Магдебург - Милан 2:0

1975: Динамо Киев - Ференцварош 3:0

1976: Андерлехт - Уест Хем 4:2

1977: Хамбургер - Андерлехт 2:0

1978: Андерлехт - Аустрия Виена 4:0

1979: Барселона - Фортуна Дюселдорф 4:3

1980: Валенсия - Арсенал 0:0 (5:4 след дузпи)

1981: Динамо Тбилиси - Карл Цайс Йена 2:1

1982: Барселона - Стандард Лиеж 2:1

1983: Абърдийн - Реал Мадрид 2:1

1984: Ювентус - Порто 2:1

1985: Евертън - Рапид Виена 3:1

1986: Динамо Киев - Атлетико Мадрид 3:0

1987: Аякс - Локомотив Лайпциг 1:0

1988: Мехелен - Аякс 1:0

1989: Барселона - Сампдория 2:0

1990: Сампдория - Андерлехт 2:0

1991: Манчестър Юнайтед - Барселона 2:1

1992: Вердер Бремен - Монако 2:0

1993: Парма - Антверпен 3:1

1994: Арсенал - Парма 1:0

1995: Сарагоса - Арсенал 2:1

1996: ПСЖ - Рапид Виена 1:0

1997: Барселона - ПСЖ 1:0

1998: Челси - Щутгарт 1:0

1999: Лацио - Майорка 2:1

Автор: Предраг Дучич

Цървена звезда е клуб №20 в евротурнирите за всички времена

Цървена звезда в момента е 20-и клуб по резултати в европейските клубни турнири в историята със спечелени 390 точки в 335 мача, колкото е изиграла до сега във всички континентални надпревари откакто са основани. Във вечната ранглиста на КЕШ и Шампионска лига белградският клуб е на 22-о място със 160 точки.

Годината оставаща зад нас по традиция е белязана от разни статистически ранглисти. Сръбският клуб през този сезон изигра 14 мача в квалификациите и груповата фаза на Шампионската лига и завършва 2019 година на 20-о място във вечната ранглиста на клубовете в Европа по брой спечелени точки. В 57 участия от 1955 година когато УЕФА започна да въвежда европейски надпревари за клубовете, Цървена звезда е изиграла 335 мача, записала е 144 победи, 78 равенства и 113 поражения с голова разлика 562:442! По постижение в евротурнирите е най-успешният клуб на Югоизточна Европа, с пръв подгласник от региона на бивша Югославия - Динамо (Загреб) на 26-о място с 332 точки. Най-успешен клуб в Европа е Барселона с 851 точки, следват Реал (Мадрид) с 830, Байерн със 718, Ювентус със 702, Ливърпул с 587 точки...

УЕФА обяви ранглистата на всички времена в КЕШ и Шампионската лига, а в нея Цървена звезда също е най-добре класирана от бивша Югославия и се намира на 22-о място. В 25 участия от създаването на този турнир, белградският клуб е изиграл 140 мача, записал е 65 победи, 30 ремита и 45 поражения, спечелил е 160 точки с голова разлика 253:193. Гордее се със спечелената титлата в Купата на европейските шампиони през 1991 година в Бари, което е мечта за по-добре класирани клубове каквито са - Динамо от Киев (на 11 място), Арсенал (12), Андерлехт (16), Атлетико (Мадрид) (17), Рейнджърс (20) и Лион (21). Най-успешният клуб в елитния турнир е Реал (Мадрид), който с 13 титли е спечелил чак 600 точки. Следват Байерн с 474, Барселона с 446, Манчестър Юнайтед 374, Ювентус 349, Милан 314, Ливърпул 289, Бенфика 287, Порто 277, Аякс 266...

Във вечното класиране в Купата на УЕФА, Цървена звезда с Фейенорд дели 22-а позиция с по 152 точки. В най-масовия турнир Звезда е изиграла 140 мача, с резултат от 58 победи, 36 ремита и 46 поражения и голова разлика 216:179. Най-успешен клуб в този турнир е Интер с 226 точки, Спортинг от Лисабон има 216, Брюж 198, а Тотнъм и Севиля по 192 точки... Сръбският клуб (тогава югославски) е играл финал в този турнир през 1979 година против Борусия от Мьонхенгладбах и изгуби след 1:1 и 0:1 в двата мача.

Когато става дума за Купата на носители на национални купи, който през 1999 беше закрит и прикачен към Купата на УЕФА, Цървена звезда във вечната класация е №47 с 41 точки. В 30 мача в този турнир има 11 победи, 8 ремита и 11 поражения. Сръбският клуб има и финал за Супер купата на Европа против Манчестър Юнайтед през 1991 (0:1), както и Междуконтиненталната купа където на финала през 1991 победи Коло Коло с 3:0 и се качи на върха на света.

Гледайки статистиката по брой спечелени трофеи, с КЕШ и Междуконтиненталната купа от 1991 година, Цървена звезда е на 29-о място в Европа от 79 клуба, които са вдигали трофей от всичките шест турнира на УЕФА в историята - КЕШ и Шампионска лига, КНК, Купа на УЕФА, Супер купа на Европа, Интертото и Междуконтиненталната купа.

Тотнъм в Белград - епизод 4

Славният английски клуб в сръбската столица има статистика 1-1-1.

Тотнъм в Белград - епизод четвърти. Докато "шпорите" са в Сърбия, не е излишно да се подсетим за предишните три гостувания на славния лондонски клуб в столицата. Имайки предвид, че англичаните не са прекарвали чудесно по нашите пространства, особено по времето на СФРЮ, може да се каже, че клубът от Уайт Харт Лейн има достойна статистика.

Всичките три най-популярни белградски клуба са мерили сили с Тотнъм и във всичките три случая са завършвали с турнира след тези дуели. Първо ОФК Београд, па Цървена звезда и накрая Партизан, с това, че черно-белите играха в групова фаза и не са отпаднали директно след тези мачове, така че не може да се каже, че са елиминирани от Тотнъм. "Шпорите" в Белград имат статистика 1-1-1, с голова разлика 2:2.

През пролетта на 1963 година "романтиците" от Карабурма са дочакали Тотнъм в рамките на първия мач от полуфинала на КНК. Това е сезонът с най-голям европейски успех за ОФК Београд, когото до големи подвизи са водили Сава Антич, Видинич, Марич, Гуглета, Пая Самарджич, Йошко Скоблар, Банович... Окуражени от големия триумф над Наполи, а после решаващ мач в Марсилия, синьо-белите са мечтали за първи европейски финал за някой клуб от пространствата на бившата Югославия. Това е било времето когато ОФК носи славата на югославския футбол където и да се появи. Парижкият Расинг е победен в приятелски мач с 8:2, Байерн (Мюнхен) с 4:1, падали са Фейенорд, Дукла, Панатинайкос... Но този полуфинал през 1963 бил непреодолим.

"Нашият технически ръководител Кика Попович ни разказва приказки за Тотнъм. Често заради службата пътуваше до Лондон и гледал техни мачове. Мисля, че може би непотребно ни заплаши", разказва веднъж Пая Самарджич, един от най-добрите играчи на това поколение.

ОФК Београд пропуснал големия шанс в Белград. Играло се на стадиона на Югославската народна армия с 40 000 души на трибуните. Англичаните не са били по-добри, но победили и то с играч по-малко, след като Джими Грийвс, един от най-добрите световни нападатели по онова време, е изгонен в 54-ата минута след сблъсък с Кривокуча. Любопитното е, че това е първо изгонване за някой играч на Тотнъм след 40 години, съответно първи и единствен червен картон за Грийвс в цялата кариера?!

"Нямахме опит за един такъв мач, нямахме тактика... Нашият треньор Милован Чирич беше добър човек, но не умееше да ни подготви. Не може с английски отбор гърди в гърди. Технически те бяха далеч под нас, обаче, тактиката е нещо друго. Тогава за тях в този сегмент бяхме аматьори", допълва Самарджич.

При изгонването на Грийвс резултатът е бил 1:1. Домакините атакуват вратата на англичаните до самия край, но единствената топка от мрежата вади Благойе Видинич. Белградчаните в реванша се държат добре в първите 45 минути, с гол на Скоблар дори сериозно заплашили англичаните, но паднали в продължението. Завършва се 3:1 за Тотнъм, който по-късно във финала ще прегази Атлетико (Мадрид) с 5:1 за своя първи европейски трофей.

Девет години след сблъсъка с ОФК Београд "шпорите" за втори път са в Белград. Този път от другата страна на Топчидерското бърдо. В сезона в който Милян Милянич ще спечели своята последна титла с Цървена звезда, неговите момчета не са се прославили в Европа. Тотнъм е бил под нивото на най-добрите английски клубове по това време - Ливърпул, Лийдс и Арсенал, па на Лютице Богдана се надявали, че могат да заличат 0:2 от Уайт Харт Лейн и да преминат в 1/4-финалите. След слаби първи 45 минути, второто започва с гол на Войин Лазаревич в 49-ата минута. Обичайният пас на Драган Джаич от крилото и... 70 000 души на трибуните на Маракана очаквали втория гол пълни 40 минути, но англичаните успели да се защитят и да се класират напред. Тях в полуфинала ще ги спре Ливърпул.

Цървена звезда в белградския реванш с Тотнъм е играла в състав: Огньен Петрович, Петър Кривокуча, Владислав Богичевич, Мирослав Павлович, Кирил Дойчиновски, Миодраг Новкович (50 мин - Душан Николич), Владимир Петрович (77 - Зоран Филипович), Станислав Караси, Войин Лазаревич, Йован Ачимович, Драган Джаич

За последен път в Белград и за втори на стадиона на Партизан Тотнъм гостува на 18 септември 2014 година, на старта на Лига Европа. В група с черно-белите, Бешикташ и АЕЛ, "шпорите" бяха абсолютен фаворит за първото място, което по-късно ще се потвърди, но белградското начало не обещаваше. Отборът на Маурисио Покетино беше надигран в добър дял от срещата, липсваше само завършващ удар на четата на Марко Николич. Мачът завърши без голове и това беше една от двете точки на Партизан през тази европейска есен.

Партизан: Лукач - Б. Илич, Станкович, Чиркович, Волков - Маркович, Нинкович, С. Илич, Гърбич - Лазович, Шкулетич
Тотнъм: Лорис - Нотън, Вертонген, Кирикеш, Дейвис - Ленън, Ламела, Дембеле, Стамбули, Паулиньо - Солдадо

---

Единственият клуб от пространствата на бивша Югославия, който е успявал да бие Тотнъм, освен Цървена звезда през 1972, е сплитският Хайдук. Сплитчаните чак шест пъти са играли против "шпорите" и два пъти са успели да ги победят на Полюд.

Сега отново Звезда е на ход...

Има нещо в това че не им се получава

Арсенал изгуби четвърти пореден финал в европейските турнири

Нищо от класирането в Шампионската лига и през тази година. Остана Арсенал да плаче над тъжната съдба, а неговите привърженици вероятно питат какво са сбъркали пред бог и години не могат да направят нищо което си заслужава да се спомене в Европа.

Топчиите през 1994 година спечелиха последния си европейски трофей. Тогава в Копенхаген с гол на Алън Смит победиха италианския Парма (1:0), а после всеки следващ път, когато стигаха до финала останаха с празни ръце. Така беше през 1995 във финала на КНК и загубата от Сарагоса (1:2), после през 2000, във финала за Купата на УЕФА, отново в Копенхаген, след дузпи по-добре се справи Галатасарай (1:4), а през 2006 в края на Шампионската лига в Париж по-добра беше Барселона след обрат (1:2), за да в сряда вечерта тази черна серия да продължи в Баку, където Челси им проведе лекция (1:4).

Това което е тревожещо за привържениците на Арсенал е, че и треньорът Унай Емери не успя да пренесе магията на спечелване на трофей на Емирейтс. Испанецът дойде в Лондон с три купи от утешителния европейски турнир, в два от трите случая успяваше да обърне изоставане от 0:1 до последвал триумф, а против Еден Азар този път просто не можа.

300-те на Звезда

С победата над Ливърпул избраниците на Владан Милойевич украсиха хубав клубен юбилей.

Милан Павков с головете си против миналогодишния финалист в Шампионската лига украси дуел №300 в европейските турнири и актуалния сезон превърна в незабравима година.

В богатия архив на червено-белите, на стадиона в Лютице Богдан, са падали редица футболни клубове от световния връх като Барселона, Реал (Мадрид), Рома, Арсенал, Байерн, но третият триумф над Ливърпул в клубната история донесе низ факти за гордост.

Отборът на Владан Милойевич в премиерното си участие стана първият сръбски клуб, който е осъществил победа в груповата фаза, а само четири кръга бяха достатъчни да се премести още една граница и да стане сръбският представител с най-много спечелени точки в един сезон на Шампионската лига.

Юбилейният мач №300 ще се помни по много хубави неща, а си струва да се спомене фактът, че победата над Ливърпул е 133-ата в турнирите на УЕФА, със 71 ремита и 96 загуби. Когато става дума само за първия по качество европейски турнир, Звезда е изиграла 124 двубоя и в тях е записала 62 победи, 25 ремита и 37 поражения.

Постижения за гордост и още един мотив за актуалните играчи в следващите предизвикателства да продължат по пътя, който са трасирали легендарните поколения.

Борусия (Дортмунд) приема Атлетико, който й носи късмет

Борусия (Дортмунд) влиза в сблъсъка с Атлетико (Мадрид) в Шампионската лига след победна серия на домашната сцена и успешен резултат срещу испанските отбори. Но столичният клуб ще бъде твърд орех: "рохибланкос" са загубили само един от последните си 16 мача в европейските турнири.

Борусия (Дортмунд) и Атлетико (Мадрид) са доминиращите сили в Група А, и победа за който и да е от двата отбора в 3-ия кръг ще им резервира място в елиминационната фаза на Шампионската лига. Двата клуба в момента имат по шест точки след победите над Брюж и Монако, но Борусия е на върха в класирането заради по-добрата голова разлика.

Един срещу друг:

Двата отбора са се срещали четири пъти досега. Последните двубои бяха през 1996/97 в груповата фаза на Шампионската лига, когато гостуващият отбор отнесе успеха. Двата клуба завършиха груповата фаза с по 13 точки, но Атлетико беше пръв заради головете на чужд терен в преките сблъсъци. "Жълто-черните" вдигнаха трофея, побеждавайки Ювентус във финала, докато Атлетико беше отстранен от Аякс във фазата на последните осем.

Единствените им други срещи са през 1965/66 в 1/4-финалите на Купата на носители на национални купи, когато Борусия надделя благодарение на 1:1 в Испания и победа с 1:0 у дома. През този сезон, също, Борусия спечели трофея, ставайки първият немски клуб с европейска купа.

Факти за Борусия:

Борусия (Дортмунд) участва в груповата фаза за трети пореден сезон и седми в последните осем години.

Статистиката като домакин на испански отбори е положителна, със седем победи, четири равенства и три поражения. Има само една загуба в последните шест домакински мача с испанци (4 победи, 1 равенство).

Борусия спечели всичките пет домакинства във всички турнири през сезон 2018/19, отбелязвайки 21 гола и допускайки пет.

Марко Ройс опъна мрежата пет пъти в последните си пет мача.

Факти за Атлетико:

Атлетико (Мадрид) след победата в откриването на сезона в Шампионската лига с 2:1 над Монако, записа успех с 3:1 над Брюж.

Това означава че столичният клуб е спечелил всеки от последните си пет европейски мача, а е загубил само един от последните си 16 мача на континентално ниво (11 победи, 4 равенства).

 Вицешампионът на Испания загуби само едно от последните си осем европейски гостувания, печелейки три и завършвайки наравно четири пъти. Победата с 4:2 в Леверкузен в 1/8-финалите на Шампионската лига през 2016/2017 сложи край на негативната им серия от три последователни загуби на немска почва.

През последните девет сезона, "рохибланкос" два пъти достигнаха финала на Шампионската лига и участваха във финала на Лига Европа в три случая.

За втори път в историята Звезда допусна шест гола в Европа

Имало е тежки и по-рано. Най-свежите спомени са онези за 0:4 в Рен. Може би още повече болеше онази петица в Айндховен. Тази сега против ПСЖ донякъде е измита от това, че Цървена звезда изобщо играе в Шампионската лига. Но историята не се интересува от субективното впечатление. И в историята ще пише: най-тежката загуба на Звезда в Европа!

Не е сама. Може би мнозина не знаят, но червено-белите веднъж вече са били в такова положение. И то в сблъсък с Полония от Битом, сега участник в полската пета лига. Това е било през сезон 1963/1964 в Интертото. Истина, УЕФА не е признавала това състезание официално, тъй като един от неговите основатели е бил Ернст Б. Томен, който в Швейцария се е занимавал с хазарт. Затова УЕФА, поне в началото, официално се държала настрана от Интертото, но позволила турнирът да се провежда. Нещо повече, клубовете, които са се класирали за Купата на европейските шампиони и Купата на носители на национални купи (сезон по-рано в Югославия това са Партизан и Динамо Загреб) не са могли да участват в Интертото. Така там се озовала Звезда, завършила предният сезон на седмо място. Полония в тези години е била мощен клуб, шампион на Полша за 1962, през този сезон 1963/1964 е играла във финала на Интертото, а през следващия го спечелила. Но за нас това не е толкова важно колкото фактът, че точно Полония през сезон 1963/1964 е победила Цървена звезда с 6:1.

И никога отново, до вчера, Звезда не е допускала шест гола в някой европейски турнир. А само още веднъж е победена с пет гола разлика. Това е този известен мач в Айндховен. Червено-белите отпътуваха за Холандия изпълнени с оптимизъм след победата с 3:2 на "Маракана" с головете на Дудич, Янкович и Пантелич. На Филипс Арена крушение: два пъти Марк Ван Бомел, Дамаркъс Бийзли, Йон Де Йонг и Ян Венегор оф Хеселинк. Този сезон ПСВ игра полуфинал в Шампионската лига и то само защото съдиите бутнаха Милан в реванша в Айндховен (домакините победиха с 3:1, а "росонерите" вкараха гола си в съдийското продължение).

Имало е разбира се и още тежки, в края на краищата, толкова пъти е играла Звезда в Европа, че е трябвало да има и неуспехи. Но тези три изпъкват. Всички други все пак са били поне на йота по-благи.

НАЙ-ТЕЖКИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАГУБИ НА ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА

Полония Битом - Цървена звезда 6:1
(Интертото, 1963/1964)

ПСЖ - Цървена звезда 6:1
(Шампионска лига, 2018/2019)

ПСВ Айндховен - Цървена звезда 5:0
(квалификации за Шампионска лига, 2004/2005)

Цървена звезда - Селтик 1:5
(КЕШ, 1968/1969)

Борусия Мьонхенгладбах - Цървена звезда 5:1
(КЕШ, 1977/1978)

Цървена звезда - Фиорентина 0:4
(Купата на панаирните градове, 1965/1966)

Хамбургер - Цървена звезда 4:0
(Купата на УЕФА, 1975/1976)

Брюж - Цървена звезда 4:0
(Купата на УЕФА, 1987/1988)

Зенит - Цървена звезда 4:0
(Купата на УЕФА, 2004/2005)

Рен - Цървена звезда 4:0
(Лига Европа, 2011/2012)

Купата на носители на национални купи

Това ни трябва, дяволите да ви вземат там в Монако или Нион, това ни липсва. Въпреки всичко и въпреки вас, това бихме искали да върнете, да има някой там в УЕФА който ще каже, а знаете ли какво, хора, ето една луда идея, да върнем на народа Купата на носители на национални купи...

Съществуват в политиката, в PR-а, в маркетинга, неща които се наричат "пробни балони". Това е когато някой каже нещо което, мислим, граничи със здравия разум, само за да се види как ще мине. Ако обществото реагира бурно, страшно, негативно, излиза някой и казва, че това е било само шега, нищо сериозно, някой се е изхвърлил, нали.

В УЕФА това не функционира така. Надявате се, че това е някаква тяхна маркетингова лудост, но не, те продължават по своему каквото и обществеността, па и онази най-широката възможна, включително чак и клубове и съюзи, да мисли за това. И нищо няма да ги разколебае.

Така беше и когато, няма оттогава месец-два, внезапно беше обявено някакъв нов, трети турнир в европейския календар. Мислехме, че е на втори план, кой знае кога и дали ще го бъде, но познавайки "европейската футболна къща" - какъв евфемизъм! - не трябваше дълго да чакаме за решението на загадката.

Във вторник сутринта, УЕФА потвърди за нас, че от есента на 2021 ни чака нов европейски турнир, с 32 отбора.

Засега не знаем нищо за "преминаващия". Можем само да налучкваме. Можем да кажем и че не ни харесва, както вероятно няма и да ни хареса. Защо и да ни?

Нищо което досега са измислили, от тази Лига на нациите до онова Европейско първенство с милион отбори и милион домакини, не ни допадна, и затова можем само да мечтаем, да пуснем душата на воля и да си представим какво би било когато там, в Нион, Базел, Женева, където и да са, сякаш това е важно, седят хора, които обичат, усещат, милеят за футбола.

Да, наречете ни непоправими и патетични романтици, кажете, че сме глупави и че ни е прегазило времето; какво се палим ние тук, когато добър дял от читателите на тези редове изобщо не знаят какво е това, освен по някои древни времена, за тях това е еднакво странно и екзотично като Интертото или Купата на панаирните градове или Купа Митропа или Копа Оторино Барази или Международната купа на железничарите в Европа (да, всичко това е съществувало), но за нас (глупаците), тези три думи (на сръбски е Куп победника купова - б.р.) имат по-различно, по-богато, по-потентно, напълно секси значение, звучене и блясък.

Купата на носителите на национални купи.

Това ни трябва, дяволите да ви вземат там в Монако или Нион, това ни липсва, тази конкуренция, която, знаем, обясниха ни, направиха слайдове и ексел таблици, я прегази времето, която вече няма смисъл в ерата на глобализацията и шампионатните дялове и събиране на точки, а тогава елиминационна фаза и какво ли не измислиха, за да максимизират приходите от ТВ права и други извори; па въпреки всичко и въпреки вас, това бихме искали да върнете, да има някой там в УЕФА който ще каже, а знаете ли какво, хора, ето една луда идея, да върнем на народа Купата на носители на национални купи...

Ясни са аргументите против: всички шампиони и останалите най-силни клубове и така играят в Шампионската лига, а не е ли турнирът и премахнат точно защото всички рекламодатели и привърженици (при УЕФА това е в този ред) изгубиха интерес?

КНК, както гласеше неговото съкращение в старите вестници в епохата когато футболът беше много по-малко по телевизията, не изгуби своя турнирен чар когато беше създадена ШЛ, но го направи когато беше разширена.

Затова, в края на краищата, в средата на деветдесетте стана по-малко важен, а до края на десетилетието, века и хилядолетието и премахнат, но кой може да забрави последният финал на Купата на купите?

Той беше на Вила Парк, някога така европейски стадион, както и да работят днес неговите собственици; днес виждаме, че трибуните не са били баш препълни, но радостта и еуфорията на привържениците не могат да се скрият.

Майорка на Ектор Купер, тогава един от по-екзотичните европейски клубове, Майорка с Ибагаса, Бяджини, Енгонго, Дани, нашият Йован Станкович - онзи който беше в Звезда в най-лошото време, макар че не беше лош - предизвика Лацио на Ериксон със Салас, Виери, Станкович, Алмейда, Михайлович, Неста, Панкаро, Фавали.

Бобо вкара пръв, шмекерски от половината на терена, Станкович подаде на Дани за 1:1, а тогава преди самия край на мача този русокос чех, косата му още е прилично къса, направи воле, и то с десния крак!, от едно шестнайсет метра.

Ако един гол поне донякъде е можел да предусети онзи на Зидан от Глазгоу, можеше да бъде този.

Това беше последният гол в Купата на носители на национални купи. И не беше обичаен, и не беше някакъв отпадък, и не беше за 3:0 или 4:1 или такъв някакъв резултат, не, беше за победа, точно такъв.

Този гол на Павел Недвед в жълт екип, това би, да има слух, и въображение, и усмивка в Нион, било достатъчно да се върне Купата на носители на национални купи - биха седели така, всички тези джани инфантиниевци както се казват там, и слушали предложения как ще изглежда този нов турнир и дали ще бъде само аванс за някаква трета лига в която биха влезли нации като Сърбия, а тогава някой би натиснал "Play" и ще покаже последният финал на КНК и гола на Недвед в жълт екип, па биха разбрали, че трябва да направят само едно.

Разбира се, модерният футбол не хае за романтиката, не му пука за това че някои от най-големите мачове в историята на тази игра носят точно етикета Купа на носители на национални купи.

И този последният, на Вила Парк, и когато Наим прехвърли Сиймън от половината на терена във финала през 1995 (затова той, когато това направи Роналдиньо седем пролети по-късно, беше така примирен със съдбата!), и когато, много отдавна, Милан обра Лийдс за трофея, и когато го взе Парма, която сега отново се върна в нашите животи, и когато Манчестър Юнайтед в бели екипи победи Барселона в първия сезон при завръщането на англичаните в европейските турнири след Хейзъл, а тогава незаслужено и дрипливо измами Звезда в Супер купата...

А като сме при нашите, и ОФК тук е играл полуфинал, а Звезда и Партизан са имали мачове, които ще отредят техния код? Лудостите на Партизан със Селтик и Грьонинген, плюс отпадането точно от триумфалния Лацио в последната година; Звезда някога отдавна елиминира Реал след дузпи, само за да отпадне от Фради (Ференцварош - б.р.).

Един от неопровержимите аргументи, които отделяше, и който и днес би отделял КНК, разбира се ако бъде мъдро направен, беше че в него играеха клубове, които всъщност нещо са спечелили.

Тези години във финала на Шампионската лига може да стигне четвъртият отбор от някое голямо първенство - не само че може, а обичайно и така става! - но колкото и да са презирани надпреварите за купите, колкото и да са изгубили от своята привлекателност, трофеят е трофей, а онези, които се състезаваха за още по-голям трофей, знаеха какво означава да триумфираш.

Разбира се, че никой не може да си представи УЕФА, вместо още един заровен, сложен и, да бъдем искрени, ненужен турнир с всички тези проклети квалификации, които за много нискоразредни отбори ще представлява само мъчение, ще въведе, съответно върне, онази унищожена система: мач като гост, мач вкъщи, само победителите от турнирите за купата, два-три кръга и вече е пролет...

И край.

Купата на носители на национални купи мирише на патина, мирише на дните когато Аталанта бие Мехелен и само заради това, тридесет години по-късно, половината Бергамо се качва във влакове за ново европейско гостуване.

Ухае на нощта когато във финала, насред Западна Германия, се срещат два дебело източноевропейски, варшавскопактовски клубове, каквито са Динамо Тбилиси и Карл Цайс Йена, или когато гедерейският Магдебург, в мач, който е познат като "мачът който никой не е видял" (било им е забранено да довеждат привърженици, от страх, че ще плъзнат из "демократичния" пъкъл), на Де Куип в Ротердам, побеждава Милан, воден от млад специалист на име Джовани Трапатони.

И този мач е, точно както и онзи със Симен, точно както и онзи с Недвед, бил сигнал за онова което ще дойде: и че ГДР ще има достатъчно сила на Мондиала в (Западна) Германия да победи мощните домакини, и че Трап ще научи много от тази първа загуба, и тогава когато поеме Ювентус, няма да направи същата грешка на подценяване.

Да опитаме сега да се поставим в ролята на благосклонната УЕФА. Сякаш не би, в свят в който ретрото отново е готино, точно онова което е просто и проверено, било различно и привлякло много повече внимание?

Сякаш един мач, в онзи чудесен четвъртък, от който зависи всичко, не би привлякъл повече внимание от петия и шестия кръг на Лига Европа, или чак Шампионската лига, където е известно кой къде отива и кой не може напред? Сякаш един старомоден турнир за купа, от 180 минути, които събират и надежди и трепет и безпокойство, най-вече, изненади, не би върнал чарът на некомерсиалния (или, по-добре: не само комерсиалния) футбол, а с това и вниманието на неговите поклонници?

Трябва ли и да се подчертава, че това беше толкова труден турнир, че великани като Реал (бил ги е Абърдийн на сър Алекс Фергюсън!) , Ливърпул, Интер, никога не са го печелили?

Всичко това е само "wishful thinking", биха казали англичаните, като познаваме УЕФА и знаем, че тя не се занимава с пробни балони, а още по-малко с романтика; и точно заради това е, на инат на тях, хубаво да мечтаем, да пуснем душата на воля и да си представим какво би било когато там, в Нион, Базел, Женева, където и да са, сякаш това е важно, седят хора, които обичат, усещат, милеят за футбола, па някой от тях да каже, а знаете ли какво, хора, ето една луда идея, да върнем на народа Купата на носители на национални купи.

Автор: Марко Прелевич

Официално: УЕФА основава трети турнир - от 2021 г 96 клуба играят в Европа

Слухът тръгна от Германия преди по-малко от две седмици. Днес е потвърден. От 2021 година освен Шампионска лига и Лига Европа ще се играе още един континентален турнир.

"Дадена е зелена светлина да се въведе трети турнир от сезон 2021/2022. Така общият брой на клубовете участници в европейските надпревари ще нарасне на 96", каза шефът на сектора на УЕФА за турнирите Андреа Аниели, говорейки на генерално събрание на Европейската клубна асоциация (ЕКА) в Хърватия.

"Преди промоцията на новия модел за периода след 2024 година е потребна детайлна оценка на международния календар. Сегашният модел трябва да се модернизира", допълни Аниели.

За детайлите за новия турнир не говори, но изглежда, че немските медии са разкрили всичко по-рано. Сега в Шампионската лига и Лига Европа участват 80 клуба, но това не означава, че третият турнир - под работно име Купа на Европа - ще има само 16 участника. Напротив, ще има 32, планът е Лига Европа да се съкрати от 48 на 32, а качеството да се концентрира - и което е най-важно за УЕФА - приходите да нараснат.

Не е излишно да спомене, че УЕФА - официално организация с идеална цел, която само раздава приходите на членовете - в момента лежи върху резерви от 500 000 000 евро.

Има и такива, които смятат, че по-големият брой клубове в Европа ще намали пропастта между супер богатите участници в Шампионската лига и "остатъка от света". Купата на Европа по оценки на футболни хора от "богатия запад" може да се използва от клубовете от Източна Европа, както и от онези от Скандинавия.

Така твърдят те. Противниците на идеята се боят, че такава организация само ще намали възможността по-бедните клубове от Изтока изобщо да стигнат до ситуация да мерят сили с най-големите. А най-големите всякак с най-голямо удоволствие биха играли само помежду си.

Припомняме, УЕФА имаше три турнира до 2008 година, когато беше премахната надпреварата Интертото, но този експеримент никога не задоволи любовта на футболните фанатици. Преди това съществуваше Купа на носители на национални купи, който беше много по-атрактивен турнир, но той - от тази дистанция ни остава неясно защо - беше преустановен през 1999 година.

Панталоните на мъртвеца и пънкарското послание към Байерн - Фортуна отново се смее

Основата в Германия е, знаем, Байерн. И пънк е да си срещу Байерн...

Ули Хьонес получава касета на която пише "Много поздрави за ФК Байерн" и я слага във видеокасетофона (спомняте ли си видеокасетофоните?), а тогава започва клип, който изобщо няма да му хареса.

Някакви момчета с чудни фризури се подготвят да ритат топка на земен терен; всички са в шарени екипи, един в такъв на Ливърпул - това е сенчестия Кампино, ще го опознаем добре - друг в някакъв който прилича на този на Норич, някой в напълно неразпознаваем.

Футболът който играят, и публиката която ги гледа и прекъсва, е точно като музиката, която свирят. Пънк. Никой тук няма твърде много талант, но изглежда дяволски забавно, а рифовете са приятни за ухото може би чак и на привържениците на Байерн, докато не обърнат внимание на текста.

Бандата се нарича Die Toten Hosen, "Панталоните на мъртвеца" (на жаргон: нещо много скучно), албумът е "Unsterblich", годината е 2000, а песента, трети или четвърти сингъл от много успешната плоча, от която не е могло да се живее на благословената Vivi Zwei, се нарича, кратко и ясно - "Bayern".

Най-дълготрайната и най-известната немска пънк група, която е имала дори и турнета в англоговорящото пространство (помним и чудесния клип "Pushed Again") в този случай има съвсем друга програма, макар че посланието продължава да е ясно срещу установения ред.

А основата в Германия е, знаем, Байерн. И пънк е да си срещу Байерн.

"Bayern" разказва за талантливо момче което обожава футбола, и което има само един принцип в живота. Не би никога, нито когато бъде национал, нито когато го покани лично Ули Хьонес, преминало в Байерн.

"Не бих им отворил вратата/Не ми идва наум да отида между хора каквито са баварците/Не е ли животът твърде хубав, за да унищожа всичко и да отида в Байерн?", казват Toten Hosen, всичко това, показвайки среден пръст към Мюнхен.

Връзката между пънка и футбола не е толкова невероятна, това знае всеки който е гледал Пат Невин или Джордж Бест, всеки който е слушал обработката на "Forever Blowing Bubbles" в изпълнение на Cockney Rejects или прелиствал какъвто и да е британски фензин от осемдесетте, но това е нещо друго.

Това има връзка с онова което вероятно ще се случи в Дрезден днес, а ако не се случи в Дрезден днес, ще се случи през следващия уикенд в Дюселдорф: голямото, дълго чаканото, музикално изтъканото завръщане на Фортуна в Бундеслигата.

Защото Кампино, Анди, Брайти и останалите другари не са само музиканти от Дюселдорф, те са и най-известните привърженици, но и добродетели на стария клуб, който се гордее с предвоенна титла, спечелена точно преди боклука да се удари във вентилатора, 1933, който в стъклената витрина притежава и две немски купи, от 1979 и 1980 година, но чиято най-голяма радост и сила черпи от една загуба: онази във финала за Купата на носители национални купи през 1979 година, когато в Базел, за първия "истински" европейски трофей (не смятаме Купата на панаирните градове) го победила Барселона.

Фортуна ни най-малко не обичала клуба на когото подарила името си, и мнозина привърженици още от малки ще разберат колко това име е било иронично, когато започне често да губи финали. А никъде това не е било по-болезнено очевидно отколкото през тази година на старото игрище на Свети Яков.

Немците са се промъкнали до този мач и благодарение на жребия, били са аутсайдер без нито едно голямо име, освен братя Алофс, и винаги в сянката на Дортмунд, Шалке, Кьолн, па и Байерн, разбира се; Барселона е имала Неескенс, Решак, Кранкъл, имала и подкрепата на тридесет хиляди привърженици, които дошли да празнуват, имала и преднина от 1:0 още в петата минута, но храбрият Дюселдорф се държал до самия край, при 2:2, и паднал чак в продълженията, 3:4...

На бреговете на Рейн и днес мислят, че са обрани, разбира се.

В този бяс и гордост е родена легендата за нещастната Фортуна, разтресена само с тези две купи на Германия, които набързо отстъпили място на пропадане.

Клубът от големия град изпаднал за пръв път от Бундеслигата през 1987, още веднъж през 1992, па 1997, и тогава няма да го има до сезон 2012/13, макар че ще се задържи едва десет месеца.

А през цялото време тук са били Toten Hosen. Бандата, която през осемдесетте направила такъв пробив, че се появила в култовото предаване на Джон Пил, отделила в края на десетилетието 200 000 дойче марки, за да се доведе в Дюселдорф Антъни Бафо, първият чернокож играч в Бундеслигата, първият немец, който ще заиграе за Гана и човек, който за съзряването и нормализацията на немското общество през деветдесетте бил еднакво важен както и големия Антъни Йебоа.

На Фортуна мнозина, както и проклетият късмет лично, ще обърнат гръб след тежките деветдесетте, и гордият клуб през есента на 2002 ще се намери в четвъртия ранг, прословутата Оберлига Нордрайн, с данъчни, които зверски тропат по вратата.

През тези години заплашвал катинар, клубът, който само някое лято по-рано е прославил сто години съществуване можел да бъде закрит.

Тогава е родена още една легенда, онази за любовта на пънка и футбола, и е създаден най-добрият екип на Фортуна в историята - по неотдавнашен избор на привържениците - с черепи, защитен знак на музикалната група.

Die Toten Hosen, свежи откъм кинти след отличните продажби на албума "Unsterblich" и песента, която е бъркала с пръст в окото на големия, ненадминатия Байерн, станали меценати на клуба, който никой не е искал, а благодарение на спонсорския договор с пивоварната Diebels, продължили да живеят и младежките категории на Фортуна: Toten Hosen поискали целият приход от кампанията да се отдели за децата, които биха могли, в бъдеще, да върнат Дюселдорф там където той трябва да бъде.

Фортуна за Световното първенство получи и великолепен стадион с подвижен покрив, и любовта към клуба ще бъде показана много пъти с изпълнени седалки: през пролетта на 2009 повече от 50 000 души ще присъстват когато Фортуна се завърне във Втора Бундеслига, което ще остане рекорд за един третодивизионен мач в Германия, а вероятно и в Европа.

През пролетта на 2018 Die Toten Hosen ще отидат на турне в червения Китай, доволни, че техните "червено-бели" цял сезон играят стандартно добре. На първо място са във Втора Бундеслига и рядко от есента са го напускали, и днес в Дрезден ще имат възможност да удостоверят завръщането в най-висшия ранг на надпревара.

На привържениците на Ливърпул и Кампино, който също обича клуба от "Анфийлд", най-интересния играч в състава на треньора Фридхелм Функел сигурно е деветнадесетгодишния Давор Ловрен, по-малкият брат на защитника Деян.

Давор, не се притеснявайте, играе в нападение...

Трудно ще е Фортуна в следващия сезон в Бундеслигата да има някаква значима роля, и ще бъде щастлива, ако не се върне веднага откъдето дойде, защото никой тук няма твърде много талант, но важното е, че добре се забавляват, както и в пънка, важното е, че отново са на голямата сцена, и важното е, че от колоните на стадиона, макар и веднъж, ще се чуе онова известно послание към великана, което са му изпели най-известните синове на Дюселдорф.

“Wir würden nie zum FC Bayern München gehen ...”
(Никога няма да отидем в Байерн Мюнхен - б.р.)

Пънк е да си срещу Байерн, би ви казал Кампино.

А тогава някой и по-възрастен от него ще се сети за сезона в който Фортуна стигна до онзи невероятен финал с Барселона, и 7 декември 1978 година, когато баварският гигант, с Майер, Йол, Брайтнер, Румениге, доживя най-тежката загуба в историята си в Бундеслигата.

Било е 7:1 за Фортуна. Ули Хьонес е, казват, с разкъсани колене, бил на трибуните...

Автор: Марко Прелевич

Завръщането на забравения великан

Магдебург през изминалия уикенд за пръв път се класира във Втора Бундеслига...

Не се помнят по-хубави пролети в хилядолетния град Магдебург... Преди няколко години столицата на Саксония Анхалт прослави 1200 години. Половината град излязъл на улиците. Точило се безплатно пиво и е гледана най-хубавата заря в небето. А през изминалия уикенд се празнувало още по-силно и по-добре - Der klub, както го наричат привържениците, най-накрая дочакал да влезе във Втора Бундеслига!

Футболният любимец на този град - ФК Магдебург, е един от най-младите немски клубове (основан чак 1965), но също така и истински великан на източнонемския футбол, трикратен шампион на ГДР, седемкратен носител на Купата на страната, която вече не съществува и единствен притежател на европейски трофей от всички клубове от изтока. Магдебург много е патил откакто Германия се е обединила. Пропадал е години, тънал от лига в лига, за да през 2015 да се върне между професионалните клубове и придобил възможност да се бори за пръв път да влезе във Втора Бундеслига. Това му се отдало с победа срещу Фортуна от Кьолн (2:0) в събота.

Па кой е и какво е Магдебург на немското футболно небе?

Когато през май 1974, в Ротердам, на Де Куип, Магдебург бил големия Милан във финала за Купата на носители на национални купи (2:0), отборът който от пейката е воден от Хайнц Кригел имал играчи със средна възраст по-малка от 23 години. И всички тези момчета са с произход от градското ядро, или от околните градчета. Целокупно, този кръг от който Кригел е черпил играчи не е наброявал повече от 1 000 000 жители. Такова нещо е успявал да направи само Джок Стейн със Селтик през 1967, когато спечелил Купата на европейските шампиони. Каква е разликата между Стейн и Кригел? Не много голяма, с разликата че за този Селтик от 67-ма всеки ден нещо се изговаря или написва, а Кригел и неговия Магдебург всички са забравили. Освен онези по-възрастните, верни запалянковци.

Възходът на Магдебург е започнал в началото на седемдесетте. Имена, които за днешните деца няма да говорят много: на вратата Улрих Шулце; в задната линия Манфред Запф, па Волфганг Абрахам, Детлег Енге, Хелмут Гаубе; в средата Юрген Померенке и Волфганг Щайнбах; по крилата Мартин Хофман и Детлег Раугуст; и в атака най-известният от всички "източни" немци - Юрген Шпарвасер.

(Шпарвасер, за онези които не знаят, е постигнал двата най-важни гола в историята на източнонемския футбол. Вкарал е на Спортинг (Лисабон) за класирането на Магдебург на финала на КНК, а след това съборил братята от запада на Мондиал 74. Това е била единствената загуба на ФРГ по пътя към втората титла за първенец на света...)

Магдебург печели първата шампионска титла през 1972, а после две поредни, 1974 и 1975. Този голям мач с Милан във финала на КНК е предхождан от още някои големи скалпове... Битката за трофея никога не е била по-тъжна. Едва 5000 човека на такъв голям стадион. За италианците името Магдебург не било твърде атрактивно, за да тръгнат в голяма бройка до Холандия, докато властите в ГДР не са позволили излизането на "обикновени хора" от държавата. Но пък затова посрещането в града е било величествено...

Магдебург е изиграл много големи европейски мачове. И по правило никога не е имал късмет на жребия. В първия шампионски сезон налетял на Ювентус във втория кръг на Купата на европейските шампиони (две загуби с 0:1). Във второто участие в първия кръг му се изпречил никога по-силният Байерн, онзи трикратен пореден носител на КЕШ, а в третото налетели на Малмьо на Боби Хафтон. Малмьо след някоя година ще играе финал в елитния турнир.

Магдебург през седемдесетте още два пъти играл 1/4-финали в Купата на УЕФА, както и веднъж в КНК. Последното участие в Европа този клуб записва през есента на 1990, срещу френския Бордо.

Der klub е тръгнал надолу още през 1976, когато най-успешният треньор в историята на клуба Хайнц Кригел е уволнен. Тогава се е говорило, че до смяната се стигнало по футболни причини, но ще се окаже, че Кригел е политически неудобен, или неприспособим. От друга страна, капитанът Манфред Запф се поклонил на властите и по-късно станал селекционер на ГДР. Магдебург през осемдесетте е бил във върха на Оберлигата, играл в евротурнирите, но една загуба от Барселона вкъщи (1:5, три гола на Диего Марадона) показала как клубът вече не може да държи крачка с европейския елит.

Когато Берлинската стена най-накрая паднала това бил последният пирон в ковчега на Магдебург. Отишъл си и последният голям играч - Уве Рьослер. Айнтрахт от Брауншвайг им "краде" треньора Йоаким Щрайх и така тръгва свободното падане на Der klub. До първия голям мач от обединението привържениците ще трябва да чакат повече от 10 години. Това е било през сезон 2000/01, когато в Магдебург дошъл Байерн (Мюнхен) и - паднал. Най-големият немски клуб е изхвърлен за купата от четвъртодивизионен отбор! През този сезон се стигнало до 1/4-финалите на престижния турнир. Зрънце надежда, че са останали още някои маниери на големия клуб и онази душа.

Ето почти 20 години Магдебург е живуркал и плувал между аматьорския и полупрофесионалния ранг. Така до изминалия уикенд, когато най-сетне си осигурил Втора Бундеслига. Същата вечер във всички информационни емисии - Магдебург. Но за съжаление не заради спортния успех, а заради безредиците, които направили запалянковците, празнувайки. И пак е започната историята за това как немските футболни властодръжци наистина не искат източняци в Бундеслигата точно за да избегнат такива и подобни сцени в най-големите градове, на стадионите, във Втора може, по-натам не.

Ще видим как ще продължи историята на Магдебург. И Дрезден и Ханза и Карл Цайс Йена са далеч от елита...

Магдебург е известен като клуб чийто привърженици не са твърде брутални. Те повече залагат на остроумие и наистина биха били освежаване за Бундеслигата. Може би си спомняте преди няколко години, когато на клубът не му вървеше - слаба ефикасност, някакви 16 гола за 25 мача - тогава на трибуните привържениците бяха със стрелки с които на своите любимци показваха къде се намира вратата. Или когато 1500 от тях преминаха почти 1500 км заради приятелски мач с Болтън?! Също така, в началото на новото хилядолетие привържениците на Магдебург успели да спасят своя клуб от финансов крах. За два дни са събрали 1 000 000 немски марки и попречили на банкрута.

Втора Бундеслига сега им идва като награда...

Денят в който Реал видя звезди на Маракана!

Как е било на трибуните знаят само онези, които са имали щастието да бъдат там, между тези 100 000 щастливци. Засилване, шут, Оля Петрович може би е излетял и неправомерно много преди удара на Сантиляна от точката и - спасяване! В същия момент лудост! Дотогава незапомнена на Маракана. Небето над Топчидер се изпълнило от заря, "червено-белите" са елиминирали Реал (Мадрид)! Онези по-възрастните ще знаят, че такова празнуване може да се сравни само с онова когато Бруно Галер отсвири край на мача с Байерн.

Когато Джая разхождаше Камачо... Това е бил този ден. Опят е в песни. На претъпканата Маракана - репортажите от онова време казват, че е имало 100 000 души - дошъл големият Реал. Дошъл да свърши работата и да се класира за полуфиналите на Купата на носители на национални купи. Мадридчани имали преднина от 2:0 от първия мач, а такива гиганти не изпускат подобно предимство лесно. Бил е 19 март. Бил е един от най-славните дни в историята на Цървена звезда...

Заради антологичния сблъсък на Драган Джаич, според мнозина по това време най-доброто ляво крило в Европа, и тогава младият испански национал на когото предричали най-високи върхове, този известен мач често е бил в сянка. Дни преди това светът е говорил само за Джая и Камачо. Как ли ще изглежда това?

"Как мислите да спрете Драган Джаич?", питала Хосе Антонио Камачо журналистка, която нагазила по терена по време на загряването.

Голобрадият 19-годишен футболист скачал на метър от тъчлинията. Изглеждал е и ужасен и самоуверен едновременно. До началото на мача оставали още няколко минути, но той вече бил на своето работно място. По-добре отколкото да закъснее... Маракана се тресяла. Шумът бил непоносим. Червено-бели знамена навсякъде наоколо. От птичи поглед изглеждало сякаш има мравки по трибуните, а не хора.

"Ще го погледна право в лицето, а тогава ще направя всичко в моите възможности да му попреча да приближи нашата врата", отговорил Камачо докато дъхът му "насичал" думите.

Съдията Барнс сложил свирката в устата, целият Топчидер е треперил...

Поколението на Цървена звезда което създал Милян Милянич е минало своя зенит. Било е 1975 година. От отбора, който през 71-ва е загубил полуфиналите на Купата на европейските шампиони с Панатинайкос и през 73-а поставил на колене Ливърпул на "Анфийлд", но бил спрян от Атлетико (Мадрид) на 1/4-финалите, са останали само споменатия Джаич и Слободан Янкович. Няма ги сигурните защитници Павлович, Йованович, Караси, централният нападател Лазаревич... Не е играл и Куле Ачимович. Но затова тук са новите сили предвождани от по-късно четвъртата звезда на Звезда Владимир Петрович - Пижон, голмайсторът във възход Дуле Савич, Зоран Филипович... В този момент Пижон има непълни 20 години и е в стартовия състав. Три лета по-рано добре е опознал футболистите на Реал - или по-добре казано те го опознали добре - когато дошли в Белград за приятелски мач срещу "червено-белите". Било 4:1 за Звезда, а 17-годишният Петрович вкарал два гола.

Чаршията говорила, че в един момент Милян Милянич тогава повикал до пейката Петрович за "конско", защото бил толкова безобразен, че няколко пъти прокарал топката между краката на ветерана Игнасио Зоко, тогава капитан на Кралския клуб. Това се считало за неуважение към съперника, а Пижон само се наслаждавал на първия си мач пред пълен стадион...

В този хладен мартенски ден на пейката на Цървена звезда го нямало и Милянич. Популярният Чича след Световното първенство в Западна Германия през 1974 поел точно Реал. "Червено-белите" водил Мильенко Михич, преди това дългогодишен треньор на младежите, но Милянич го нямало и на пейката на мадридчаните. Кралете водил неговият пръв помощник Сречко Радишич. Десетилетия се е говорило за причината заради която Милян не дошъл в Белград за реванша. Теориите са две. Според първата, не е искал да води отбор срещу своята Звезда. Според втората, съветван е да не идва в Югославия известно време, защото много е разочаровал партийните другари когато като доказан комунист решил да отиде във фашистка Испания, и то точно във Франковия Реал!

Милян Милянич е бил последният опит на Бернабеу да върне титлата на Европа в Мадрид след едно десетилетие. Срещу подмладените белградчани са били седем национала на Испания и двама от най-добрите немци, шампиони на света от 1974 - Гюнтер Нетцер и Паул Брайтнер.

Случило се двата отбора да са останали без титлите в своите страни в предишния сезон (шампион на Югославия е Хайдук, а на Испания Барселона), съответно да са спечелили националната купа, а жребият ги събрал на 1/4-финалите на КНК. Преди Реал Звезда е елиминирала гръцкия ПАОК (0:1, 2:0) и люксембургския Авенир (5:1, 6:1), докато мадридчаните са били по-добри от Фрам от Исландия и виенската Аустрия.

"На нас треньорът Михич преди първия мач в Испания ни каза, че е важно да получим колкото може по-малко голове. Мен ме премести от крилото в центъра на атаката и това не функционира най-добре. Накрая изгубихме с 0:2, така че те дойдоха като фаворити в Белград", припомни си Цоле Янкович.

Головете за домакина в този първи мач вкарват Сантиляна в 34-ата и Нетцер в 65-ата минута. Без оглед на толкова неактивен резултат (тогава вече е било въведено правилото за головете в гостувания), Маракана на реванша буквално "горяла". Това бил един от първите дуели на който са могли да се видят транспаранти от всички краища на бившата държава. Дошли са хора от Бенковац, Книн, Градишка, Баня Лука... И всички имали изписани послания за своите любимци.

А тогава англичанинът Кенет Барнс дал началото на мача. Спектакълът започнал...

Колкото са били белградчаните боязливи и несигурни в Мадрид, толкова пред своята публика храбро се хвърлили на Реал. Очаквано, в центъра на вниманието са Джая и Камачо. Капитанът на Цървена звезда бил особено вдъхновен. Младият испански бек тичал след него по целия терен, борил се (необичайно почтено и чисто за един испанец), правил шпагати по два пъти в секунда понякога, но помощ нямало. Моментът когато Драган Джаич от дясната тъчлиния му прокарал топката между краката, така тарикатски без никаква мъка, елегантно го прескача, е чиста футболна антология. На трибуните са се чули възгласи сякаш е паднал гол... И докато Джая е правил шоу за публиката, на другото крило Цоле Янкович с много по-практични ходове подлудявал пазачите.

"За мен това е един от най-драгите мачове в екипа на Цървена звезда. При първия гол отнех топката и уцелих Джая в главата. Не знаеше какво му се случи. Така поведохме с 1:0".

"Червено-белите" са стигнали до предимството в 36-ата минута, за да анулират напълно преднината на съперника от първия мач след 10 минути игра във второто полувреме. Отново Янкович е бил в главната роля...

"Бях в пробив, влязох в наказателното поле, а тогава, струва ми се, Брайтнер изпружи крак. Аз паднах през топката и съдията показа дузпата".

Била е 55-а минута когато вратарят на Цървена звезда Оля Петрович започнал да гравира своето име в алеята на безсмъртните. Вкарал е първият от два гола на Реал в този мач. Изтекла и 90-ата минута, после и продълженията, а тогава драмата достигнала своя връх.

Междувременно е паднал мрак. На ред са дузпите...

Подред са Звезда вкарват Кери, Филипович, Баралич, Дуле Савич, отново Оля Петрович И в Реал са безпогрешни, резултатът е 5:5.

"Винаги съм изпълнявал дузпи и това не ми представляваше никакъв проблем, но в този ден се уплаших. Не можех да гледам и отидох в тунела. Когато Браца Джорджевич изпусна при 5:5, дойдоха за мен и ме замъкнаха на терена", с усмивка разказва Янкович.

Късметът погледнал Звезда. След Джорджевич пропуснал и Бенито, така че Цоле дочакал своя шанс...

"Никога не съм се плашил като тогава. Размислях, ако пропусна, утре ще дойде полицията да ме арестува... Такова време беше. За щастие, вкарах".

Моментът на истината. Звезда води с 6:5. Очи в очи са тогава най-добрият стрелец на Реал Сантиляна и покойният Оля (Огньен) Петрович. Как е било на трибуните знаят само онези, които са имали щастието да бъдат там, между тези 100 000 щастливци. Засилване, шут, Оля Петрович може би е излетял и неправомерно много преди удара на Сантиляна от точката и - спасяване! В същия момент лудост! Дотогава незапомнена на Маракана. Небето над Топчидер се изпълнило от заря, "червено-белите" са елиминирали Реал (Мадрид)! Онези по-възрастните ще знаят, че такова празнуване може да се сравни само с онова когато Бруно Галер отсвири край на мача с Байерн.

Говори се, че Драган Джаич в този мач е играл на инат, по всякакъв начин искал да унизи играчите на Реал - попаднал на нещастния Камачо - защото Милянич не го поканил да тръгне с него в Реал. По-добре запознатите ще кажат - празни приказки. Един човек все пак след този мач е бил много близо до белия екип на Кралския клуб. Слободан Цоле Янкович. Дорчолският шмекер не смеел да приеме поканата...

"Ако някога налетите на моя кум, актьорът Горан Султанович, питайте го. Късно през нощта след мача дойде делегация на испанския клуб при мен вкъщи. Донесоха куфар пълен с пари. Беше като във филм", заяви Янкович неотдавна в едно предаване на Радио Белград.

"Казват ми те, че Бернабеу е казал да не се връщат без мен, а аз на тях, че още не съм отслужил във войската. Тогава имах 27 години. Казват: "Това нас не ни интересува, всичко ще бъде уредено". Когато си тръгваха, искаха да оставят парите, но не им позволих. А в този момент - малко преувеличавам - в джоба нямах да купя едно печено агне".

Слободан Янкович и Драган Джаич са между последните от известното поколение на Цървена звезда, които са напуснали Югославия. Цоле през лятото на 1975 завършва в Ланс, а Джая в Бастия. Първият е платен около 80 000 марки, а вторият малко над 150 000. През следващото лято отишъл и Куле Ачимович.

Още една историческа информация е останала от двубоя Звезда и Реал през 1975. В Мадрид мачът между двата отбора е гледан от 125 000 човека, в Белград от 100 000. Няма прецизни данни, но сумата от 225 000 човека е една от най-големите, които се споменават за двубой под крилото на УЕФА.

За майската футболна еуфория, пролетта в Белград през 1975 и Ференцварош, някой друг път...

Цървена звезда - Реал (Мадрид) 2:0 (8:7 след дузпи)

Място: Белград
Дата: 19 март 1975
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 100 000
Съдия: Кенет Барнс (Англия)
Голмайстори: Драган Джаич 36 минута, Огньен Петрович 55 от дузпа
Дузпи:
Кери 1:0
Дел Боске 1:1
Филипович 2:1
Нетцер 2:2
Баралич 3:2
Агилар 3:3
Савич 4:3
Брайтнер 4:4
О. Петрович 5:4
Рубилян 5:5
Джорждевич - пропуск
Бенито - пропуск
Янкович 6:5
Сантиляна - спасяване на Огньен Петрович

Цървена звезда: О. Петрович, Джорджевич, Никитович, Баралич, Кери, Радович, Янкович, В. Петрович, Савич, С. Сушич (от 75 минута - Раткович), Джаич (от 84 - Филипович)
Треньор: Мильенко Михич

Реал (Мадрид): Мигел Анхел, Камачо, Рубилян, Дел Боске, Бенито, Веласкес, Агилар, Брайтнер, Сантиляна, Нетцер, Маканяс (от 65 Роберто Мартинес)
Треньор: Сречко Радишич

ЮГОСЛАВИЯ - РЕАЛ 20:6!

Звучи невероятно, но Кралския клуб от Мадрид е изиграл шест мача на територията на старата Югославия (до момента на разпада на държавата) и е загубил всичките шест. Головата разлика е впечатляваща, в полза на Югославия, разбира се - 20:6?!

За пръв път Реал играл в Белград през януари 1956 срещу Партизан и е разбит в Хумско. 3:0 за "черно-белите". Десетилетие и половина по-късно мадридчаните са още по-зле, след като в приятелски мач изгубили от Звезда на Маракана с 1:4! "Червено-белите" още два пъти са били Реал. Във вече споменатия мач, който беше тема на тази история и загубата с 0:2, а след това са елиминирани след дузпи, за да през 1987 отново да получат четири гола на най-големия стадион в страната (2:4), тогава в рамките на 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони.

През този сезон, все пак, успели да продължат напред, защото на реванша победили с 2:0.

Освен Звезда и Партизан още два клуба от тези простори са взимали мярката на мадридчаните. През юни 1971 "Белия балет" е преслушан на "Полюд" с 4:2, а през 1984 Риека на Кантриди го надиграла с 3:1. По-старите любители на футбола в Сплит години по-късно ще преразказват, че испанският великан е можел да бъде много щастлив, че "белите" след преднина от 4:0 малко поспрели, защото кой знае какво е щяло да бъде до края...

Няма много връзка с тази история, става дума за приятелски мач в Мадрид, но не вреди да се спомене, че на дебюта на Милян Милянич на Бернабеу през лятото на 1974 гостувал загребският Динамо, който шокирал 128 000 души, побеждавайки с 4:3. Информацията за броя зрители е официална и ще остане записана в историята, защото никога преди това, нито след това на мач на Реал вкъщи не са присъствали по-голям брой привърженици.

Цървена звезда срещу руснаци

Най-трофейният сръбски клуб досега общо пет пъти е играл в елиминации срещу клубове от бившия Съветски съюз, съответно Руската федерация.

Първият официален мач между Цървена звезда и руски клуб е изигран на 8 март 1972 година. На белградската Маракана "червено-белите" дочакали Динамо (Москва) в рамките на 1/4-финалите на Купата на носители национални купи. Пред 50 000 зрители, тогавашният треньор Милян Милянич извел следните 11 футболисти: Дуйкович, Кленковски, Богичевич, Павлович, Дойчиновски, Кери, Янкович, Караси, Филипович, Ачимович и Сушич. Динамо повел в последните мигове на първата част и дълго успявал да защити постигнатата преднина. Все пак, в 88-ата минута Зоран Филипович успял да изравни резултата и да донесе голяма радост на привържениците; радостта още траела, а Динамо успял само минута по-късно да вкара и втори гол за крайното 1:2. В реванша, който се изиграва две седмици по-късно, Звезда трябвало да постигне два гола, за да продължи напред. Петър Кривокуча успял в 52-ата минута да донесе преднина на белградския клуб, но руснаците в 75-ата минута стигнали до изравняване. До края на мача "червено-белите" не са успели да постигнат гол за продължения и така Динамо станал първият руски клуб, който елиминирал Цървена звезда в европейски турнир.

Звезда се реванширала през сезон 1989/90. В 1/16-финалите за Купата на УЕФА, Цървена звезда се срещнала с Жалгирис, клуб от Литва, която тогава била част от Съветския съюз. Първият мач е изигран на 18 октомври 1989 година, и Цървена звезда записала убедителна победа - 4:1! Звезда е била в състав: Стоянович, Юрич, Марович, Канатларовски, Дризич, Найдоски, Просинечки, Савичевич, Панчев, Стойкович, Мркела, а треньор е бил Драгослав Шекуларац. "Червено-белите" повели с гол на Деян Савичевич в 30-ата минута, а само минута по-късно Канатларовски покачил на 2:0. Точка на блицкрига на Звезда сложил Панчев, който в 33-ата минута постигнал трети гол. В продължението на мача е видян по един гол за двата отбора; за Цървена звезда стрелец е бил Дризич, а двубоят завършва при резултат 4:1. Цървена звезда побеждава и в реванша, с минимален резултат, а голът вкарва Роберт Просинечки. След този двоен сблъсък, Цървена звезда изравнява общия резултат срещу руски клубове на 1:1.

До следващата среща на Цървена звезда и руски клуб се чакало до 11 август 1998 година. Тогава Звезда в рамките на квалификациите за Купата на УЕФА играла срещу Ротор. Звезда е била фаворит, но записала две трудни победи с по 2:1. Първият мач отново е в Белград. Цървена звезда с гол на Далибор Шкорич повела с 1:0, а Ротор изравнил в 66-ата минута с попадение на Абрамов. Крайното 2:1 оформя Перица Огньенович. Отборът от пейката води Милорад Косанович. В реванша изигран две седмици по-късно, Ротор водил с 1:0 и имал класиране напред до 74-ата минута, когато Перица Огньенович донесъл радост на своите привърженици. В 80-ата минута, Иван Дудич отклонил всички съмнения около победителя, а Цървена звезда по този начин повела с 2:1 срещу руските клубове.

Цървена звезда - Зенит

Четвъртият спор в елиминации е онзи, който не е останал в добрите спомени на "червено-белите". 16 септември 2004 година, Цървена звезда в първия кръг на Купата на УЕФА трябвало да мери сили със Зенит от Санкт Петербург. За пръв път, "червено-белите" играли първата среща в Русия, а не в Белград. Преднината на Зенит, която си осигурил на своя терен била недостижима, защото победил с 4:0! Въпреки че повела с гол на Марко Пантелич, Цървена звезда до края получила две попадения и пози начин безславно завършила с турнира. "Червено-белите" в Белград били в състав: Дишленкович, Маркович, Лукович, Джорджевич, Дудич, Бишевац, Ковачевич, Перович, Жигич, Янкович, Пантелич. Треньор бил Ратко Достанич.

Цървена звезда срещу руски клубове стигнала до нова преднина (3:2) след мачовете през лятото срещу Краснодар. Тези срещи се помнят добре, така че няма да се занимаваме с детайлите. Още веднъж ще похвалим целия треньорски щаб и всички футболисти, които свършиха голяма работа преди шест месеца. Голове на Сърнич, Пешич, Радонйич и Канга влязоха в славната история на Звезда.

Една от най-грозните емблеми вбеси привържениците на посърнал английски гранд

Стана изключително популярно в последните години клубовете да променят своите емблеми. Главно, всички промени са последвани от негативни коментари - малцина са минали добре пред привърженическия съд - но това не е попречило на управниците на Лийдс и техния маркетинг екип и те да пробват. И пробвали. А дали са успели, преценете сами...

"Шест месеца изследвания, 10 000 души с които сме се консултирали"... Така някак започва посланието с което преди представянето на новата емблема се обръща клубът към запалянковците. Ако наистина е така, тогава е било напразно изгубено време. А и труд. Защото привържениците са много бесни и новата емблема коментират като "срамота", "ужас" или "шокираща".

Лийдс е един от най-големите английски клубове. Три пъти е бил шампион на държавата, веднъж е спечелил Купата на ФА, особено добре е представял Англия в Европа в края на шейсетте и през седемдесетте години. В този период е играл финали за Купата на европейските шампиони и Купата на носители на национални купи и три финала за Купата на УЕФА, в които два пъти е вдигал трофея.

Създал е играчи като Джон Чарлс, Били Бремнър, Питър Лоримър, Джеки Чарлтън, както и един от най-добрите дрибльори на всички времена Еди Грей...

Срещу Милан Лудогорец ще търси вдъхновение в Академик (София)

На днешния жребий в Нион стана ясно, че на 1/16-финалите в Лига Европа шампионът на България Лудогорец ще мери сили срещу посърналия италиански гранд Милан.

"Росонерите" се радват на забележителен успех срещу български отбори, като в 10 мача имат 7 победи, 2 равенства и едно поражение при голова разлика 25:9.

Първата среща на миланистите с български представител е на 20 септември 1967 г в 1/16-финалите на КНК - 5:1 над Левски в Милано, а в реванша 1:1. Второто гостуване на "червено-черните" на наша земя е далеч по-интересно. То отново е в София, но този път на Академик - 20 октомври 1976 г в 1/16-финалите за Купата на УЕФА. Златен ден в историята на "студентите" - победа с 4:3, след аванс от 3:1 на полувремето.

Паунов открива резултата в 18-ата минута, а Манолов в 25-ата покачва на 2:0. Капело в 33-ата намалява, но в 40-ата от дузпа Димитров оформя 3:1 преди почивката. В 47-ата минута Коловати намалява на 2:3, но само три минути по-късно Бигон си отбелязва автогол и Академик отново има два гола преднина. Капело в 80-ата минута се разписва за крайното 4:3 за столичния отбор. В реванша на 3 ноември Милан побеждава с 2:0 с голове на Калони и Морини в 13-ата и 29-ата минута и излиза краен победител в спора, за да отпадне в следващия кръг от Атлетик (Билбао).

След почивка от един сезон Милан пак пътува до България - отново на 1/16-финали и отново в Купата на УЕФА. На 18 октомври 1978 г отново завършва 1:1 с Левски в София, за да на 1 ноември в Милано да се наложи с 3:0.

Ще минат десет години докато италианците отново се озоват на наша територия. В първия кръг на Купата на европейските шампиони Милан за трети път се изправя срещу Левски (по това време носи името Витоша - б.р.) и този път побеждава в София с 2:0 на 7 септември 1988 г. На 5 октомври в Милано отново вкарва пет на "сините", но този път допуска два.

Последните сблъсъци между Милан и български представител са от сезон 2001/02 г във втория кръг на Купата на УЕФА. На 18 октомври 2001 г на Сан Сиро "росонерите" побеждават ЦСКА с 2:0, а на реванша в София на 1 ноември с 1:0.

Така Милан за пръв път ще гостува извън София, а в столицата ни има актив от 2 победи, 2 равенства и поражение при голова разлика - 8:6.

Как най-малкият стана вай-великият

Борусия (Дортмунд) скърби за загубата на Дитер "Хопи" Курат, един от най-известните "жълто-черни" на всички времена, който почина тази сутрин на 75 години след дълга битка с болест. "По отношение на ръста той беше най-малкият. Но за всички нас беше най-великият", заяви много емоционалният д-р Райнхард Раубал след като чу новината.

Хопи Курат е изпитал всички добри и лоши неща по времето си в Борусия (Дортмунд), където играе между 1956 и 1974, и въплъти в себе си ценностите на клуба като никой друг. Той записа 612 участия за "жълто-черните", печелейки Бундеслигата през 1963 г, Купата на Германия през 1965 г и Купата на носители на национални купи през 1966 г. Останал лоялен към клуба след изпадането от топ дивизията през 1972. Той бил присъстваща фигура през добрите и лошите времена.

"В Хопи загубих добър приятел. Но спомените за многото щастливи часове заедно никога няма да избледнеят", обясни Ханс-Йоаким Ватцке, който се присъедини към д-р Райнхард Раубал в изразяване на "нашите най-дълбоки съболезнования от името на Борусия Дортмунд" на семейство Курат. "Неговата сърдечност и ненадминато остроумие никога няма да бъдат забравени от всеки свързан с Борусия Дортмунд", отбеляза Раубал. "Много сме благодарни на Хопи и ще го помним с мили спомени завинаги."

"Хопи не само притежаваше голям борбен дух. Той също така беше невероятно обичлива персона", спомни си Ханс-Йоаким Ватцке, допълвайки: "Беше чудесно да се види колко скромен остана той въпреки целият успех, който постигна." Курат продължи да служи на клуба след като окачи обувките като играч, а д-р Раубал му благодари още веднъж за цялата му работа във всички различни постове. "Той беше дългосрочен член на Съвета на ветераните и на Изборния комитет до смъртта си."

Най-добрият начин да се илюстрира какво означава Дортмунд за Хопи е чрез избрани анекдоти от неговата съпруга. "Той ставаше болен за дома щом кулите на църквата Св. Райнхолд изчезнат от поглед", спомня си Марга Курат преди време. Тя също така разказа някои невероятни истории, които разкриват тясната връзка на съпруга й с града. Трябваше да съкратим почивката си в Италия и Тексел след няколко дни, защото Дортмунд му липсваше твърде много. Той веднъж кара обратно от Гармиш-Партенкирхен, за да види Борзигплац и стадиона - преди да се върне отново в Гармиш."

Роден в Дортмунд, високият 1,62 м десен бек започва младежката си кариера във ФК Меркур през 1949 и остава там до 1956, когато Борусия (Дортмунд) го връща на Борзигплац. Той остава с клуба в ролята на играч до 1974, служейки като модел за подражание и изпълняваше своите задължения с лоялност, усещане за дълг и необуздана страст. Веднъж щом закачи обувките, той стана играещ мениджър в Холцвикеде през 1976 и вкара клуба в Немския аматьорски шампионат.

Курат, който направи 612 участия в "жълто-черно" общо, участва в Бундеслигата 247 пъти, вкарвайки девет гола, като има и по 21 мача в Купата на Германия и европейските турнири. След края на кариерата си на играч в Борусия, той стана първият играч удостоен с бенефис. Двадесет хиляди човека го аплодираха от трибуните на новопостроения Вестфаленщадион през 1974 като е изнесен на ръце от бившите си съотборници.

През 1963 г, защитникът вкара откриващия гол срещу Кьолн във финала на немското първенство. Три години по-късно, той е сред най-изтъкналите се на терена за Борусия в победата над Ливърпул с 2:1 след продължения. "Това лято ние бяхме героите на Европа", каза той веднъж.

Хопи ще остане "жълто-черен" герой за вечни времена.