Кризата в Монако задълбава от ден на ден и изглежда, че краят не се вижда.
Идването на Тиери Анри не помогна много, Радамел Фалкао иска да побегне още през януари, а фактът, че собственикът на клуба Дмитри Риболовлев е арестуван заради съмнение, че се е занимавал с мътни работи само налива масло в огъня.
Тук не е краят на неволите на Монако. След краха откъм резултати през този сезон и много проблеми в кадрово отношение, в обществеността се появиха и тайни документи, които показват как клубът се занимава(л) с намиране на дупки в закона и така изиграл и без това лабилната система.
Известно е, че Монако е футболно царство по въпроса за данъчните облекчения, но дори и за клуба от Княжеството важат определени правила на които е основана Лига 1 като главна организация на клубния футбол в държавата.
Един от параграфите казва, че клубовете не могат да плащат по никакъв начин комисионна над 10% на агентите за трансфер. Хората в Монако са намерили начин да прекрачат това препятствие. Как? Като с агентите, без значение от трансфера на играча, правили тайни договори, които досега били "под ключ". Някакъв тип хонорарни изплащания с работен етикет "транзакция на основата на сервизни услуги". Френският "Л`Екип" посочва пример, където на практика агент за определено време става човек в списъка със заплатите в клуба, а всичко с оправданието, че е ангажиран да намери играчи, спонсори и филиали по цялата планета.
Монако така получава легитимна причина да изплати на агента много по-големи суми пари от тези, разписани по закон, десет процента заради трансфера на някой играч. Всичко далеч от очите на надлежните органи. Примери за такъв начин на работа са трансферите на Никола Исимат Мирен през 2013 година, а тогава и на Антони Марсиал две години по-късно.
Една от регулациите на Лига 1 гласи, че клубът не може да поставя клаузи в договорите на своите играчи според които следва автоматично продължаване на сътрудничеството след определен брой мачове. Заради това Монако е правил нови договори, т.нар. "частни споразумения", които нямат връзка с документите, които се подписват при официализиране на сътрудничеството. Такъв начин на работа Монако е имал с Ерик Абидал, Рикардо Карвальо и Жереми Тулалан, чиито договори са удължавани с по година когато изиграят 25, съответно по 30 мача. Монако не е представял тези частни споразумения пред управителите на Лига 1, което му е давало възможността да не плаща определени такси и данъци. Такива договори е подписвал генералният директор Вадим Васильев.
Управниците на Монако също така с определени "клубове продавачи" са сключвали тайни договори, които им помагали да намалят изплатените суми на името на солидарни договори. Представен е пример с трансфера на Радамел Фалкао от Атлетико през 2013 година. Атлетико (Мадрид) е получил за неговия трансфер 43 000 000 евро, а познатият сайт Football Leaks е разкрил през 2016 година детайли на сътрудничеството. Все пак, онова което е убягнало и на тях е, че Атлетико чрез определени, сиви канали, е получил още 10 000 000 евро от Монако, което не е обложено данъчно. Трикът е в това, че така Атлетико за получените 43 000 000 евро чрез фонд за солидарност е изплатил 2 150 000 евро. Ако трансферът беше обявен със сумата по-голяма с 10 000 000 евро, тогава във фонда трябваше да се платят още 500 000 евро.
Заради, обективно, относително малките суми, Монако сега би могъл да се озове в голям проблем и да бъде подложен на евентуални санкции отстрана на ФИФА.
Понякога човек се запита - защо всичко това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар