Проблеми с контузии означават, че Борусия (Дортмунд) ще бъде без доста от ключовите изпълнители когато се изправи срещу Монако тази вечер. "Липсват ни няколко играча, но нямам никакви притеснения", заяви треньорът Люсиен Фавре.
Преди Абду Диало да може да започне маратона интервюта, който включваше пресконференция и ТВ интервю за излъчващата телевизия DAZN, която държи ексклузивните права за сблъсъка от Шампионската лига срещу Монако, защитникът на Борусия (Дортмунд) се срещна с работник на клуба когото познава. Двамата се насладиха на приятелски разговор, който Люсиен Фавре трябваше да съкрати. "Абду, започваме", заяви треньорът в очарователен и енергичен тон. За Диало завръщането в Монако представлява пътуване назад във времето. Той се присъединява към княжеския клуб на 15 години през 2011, прекарвайки три години и записвайки първите си 10 професионални мача там.
"За мен е много специална ситуация", заяви 22-годишният футболист на пресконференцията. "Живях и играх в Монако три години. Познавам голямата част от хората тук. Дори в тази стая, разпознавам голяма част от познати лица." След края на пресконференцията, много от тези познати лица получиха топло поздравление.
Имаше и време да се говори за футбол. "Целта е да се направи възможно най-доброто представяне - и да се спечели", заяви Диало преди срещата от 6 кръг с Монако.
"Ще имаме добър отбор!"
"Въпреки че ни липсват няколко играчи, ще имаме добър отбор. Нямам никакви притеснения", уверено сподели Люсиен Фавре, преди да допълни: "Целта е да направим много добро представяне. Искаме да победим и се концентрираме изключително над нашето представяне. Ако спечелим, може да завършим на върха в групата. Знаем, че все още имаме шанс."
За да се случи това, Борусия се нуждае Брюж да не загуби от Атлетико (Мадрид) на своя терен.
Борусия (Дортмунд) ще се състезава с Атлетико (Мадрид) за първото място в последния кръг на груповата фаза на Шампионската лига. Немският отбор си осигури второто място и класиране за елиминациите, но се нуждае от победа в Монако и се надява испанците да паднат в Брюж, за да излезе като победител в групата. Факти за Монако
Монако ще завърши на дъното на Група А без оглед на изхода на мача срещу Борусия (Дортмунд)
Монегаските не са спечелили в последните си 13 европейски мача, завършвайки наравно в три и губейки 10 от последната им победа - 3:1 в 1/4-финала на Шампионската лига през април 2017 именно срещу Борусия.
Монако игра с 28 различни футболисти по време на първите пет кръга в турнира - повече от всеки друг клуб в Шампионската лига
Монако беше победен у дома с 4:1 от РБ Лайпциг в груповата фаза на надпреварата през миналия сезон. Домакинската им статистика срещу немски отбори обаче е положителна с пет победи, три равенства и две загуби.
Факти за Борусия (Дортмунд)
Борусия започна кампанията с победа с 1:0 в Брюж преди да разбие Монако с 3:0 и Атлетико с 4:0. Жълто-черните загубиха с 0:2 в Испания, но си гарантираха място в елиминационната фаза с нулево равенство срещу Брюж в последния кръг.
Последният път в който Борусия не успя да се разпише в два поредни мача в Европа беше през ноември и декември 2015; последният път в който не успя да вкара в три двубоя на континентално ниво беше между 1967 и 1983.
Абду Диало е играл за Монако между 2014 и 2017, записвайки 10 участия за клуба в Лига 1.
Други двама играчи на Борусия ще се срещнат отново с бивши съотборници: Марвин Хитц игра с Диего Беналио във Волфсбург (2008-2013) и Йомер Топрак беше в Леверкузен заедно с Бенямин Хенрихс (2015-17)
Кризата в Монако задълбава от ден на ден и изглежда, че краят не се вижда.
Идването на Тиери Анри не помогна много, Радамел Фалкао иска да побегне още през януари, а фактът, че собственикът на клуба Дмитри Риболовлев е арестуван заради съмнение, че се е занимавал с мътни работи само налива масло в огъня.
Тук не е краят на неволите на Монако. След краха откъм резултати през този сезон и много проблеми в кадрово отношение, в обществеността се появиха и тайни документи, които показват как клубът се занимава(л) с намиране на дупки в закона и така изиграл и без това лабилната система.
Известно е, че Монако е футболно царство по въпроса за данъчните облекчения, но дори и за клуба от Княжеството важат определени правила на които е основана Лига 1 като главна организация на клубния футбол в държавата.
Един от параграфите казва, че клубовете не могат да плащат по никакъв начин комисионна над 10% на агентите за трансфер. Хората в Монако са намерили начин да прекрачат това препятствие. Как? Като с агентите, без значение от трансфера на играча, правили тайни договори, които досега били "под ключ". Някакъв тип хонорарни изплащания с работен етикет "транзакция на основата на сервизни услуги". Френският "Л`Екип" посочва пример, където на практика агент за определено време става човек в списъка със заплатите в клуба, а всичко с оправданието, че е ангажиран да намери играчи, спонсори и филиали по цялата планета.
Монако така получава легитимна причина да изплати на агента много по-големи суми пари от тези, разписани по закон, десет процента заради трансфера на някой играч. Всичко далеч от очите на надлежните органи. Примери за такъв начин на работа са трансферите на Никола Исимат Мирен през 2013 година, а тогава и на Антони Марсиал две години по-късно.
Една от регулациите на Лига 1 гласи, че клубът не може да поставя клаузи в договорите на своите играчи според които следва автоматично продължаване на сътрудничеството след определен брой мачове. Заради това Монако е правил нови договори, т.нар. "частни споразумения", които нямат връзка с документите, които се подписват при официализиране на сътрудничеството. Такъв начин на работа Монако е имал с Ерик Абидал, Рикардо Карвальо и Жереми Тулалан, чиито договори са удължавани с по година когато изиграят 25, съответно по 30 мача. Монако не е представял тези частни споразумения пред управителите на Лига 1, което му е давало възможността да не плаща определени такси и данъци. Такива договори е подписвал генералният директор Вадим Васильев.
Управниците на Монако също така с определени "клубове продавачи" са сключвали тайни договори, които им помагали да намалят изплатените суми на името на солидарни договори. Представен е пример с трансфера на Радамел Фалкао от Атлетико през 2013 година. Атлетико (Мадрид) е получил за неговия трансфер 43 000 000 евро, а познатият сайт Football Leaks е разкрил през 2016 година детайли на сътрудничеството. Все пак, онова което е убягнало и на тях е, че Атлетико чрез определени, сиви канали, е получил още 10 000 000 евро от Монако, което не е обложено данъчно. Трикът е в това, че така Атлетико за получените 43 000 000 евро чрез фонд за солидарност е изплатил 2 150 000 евро. Ако трансферът беше обявен със сумата по-голяма с 10 000 000 евро, тогава във фонда трябваше да се платят още 500 000 евро.
Заради, обективно, относително малките суми, Монако сега би могъл да се озове в голям проблем и да бъде подложен на евентуални санкции отстрана на ФИФА.
Пристигна още през 2014. Тогава Дмитрий Риболовлев и Вадим Васильев още говореха за амбиции да нападнат европейската корона. Набързо надлежните в Лига 1, въпреки че са разположени в данъчния рай, ще им наредят, че трябва да плащат принадлежност както и всички останали участници в първа лига на Франция. Руснаците в Монако промениха стратегията. Вече няма да нападат трофеи, а ще гонят печалба. Леонардо Жардим не се бунтува. Всеки трансферен прозорец едно и също. Мълча, работи, създаваше... Докато и той не си направи сметката. Само се чака да се официализира, но е ясно: Жардим вече няма да бъде треньор на Монако, клубът който ще го помни по титлата от 2017 година и полуфинала в Шампионската лига през същия сезон.
Клубът за когото, между останалото, заработи невероятните 850 000 000 евро с продажби на играчи от тази 2014 година. Официално ще се пишат на него, макар че е ясно, че от тази сума отпадат да кажем 75 000 000 евро колкото Реал плати за Хамес Родригес, защото той не е проект на Жардим. Но всичко останало?
Още през следващия сезон Антони Марсиал отиде в Манчестър Юнайтед за 60 000 000 евро. С него и Жофри Кондогбия (Интер/36 000 000), Левин Курзава (ПСЖ/25 000 000) и Яник Ферейра Караско (Атлетико Мадрид/25 000 000). Мълча Жардим и работи. Преди сезон 2016/2017 за 28 000 000 евро доведе Джибрил Сидибе и Бенжамен Менди, добави още 11 000 000 за Камил Глик... И Монако експлодира! Това беше невероятен сезон. Срещу такъв ПСЖ? С толкова млади момчета? Златно поколение!
Проблемът е, че това злато не интересуваше много собствениците на Монако.
Още през следващия сезон от продажба на играчи взеха 244 500 000 евро. Изтъкнаха се специално напусканията на Килиян Мбапе в ПСЖ за 180 000 000 евро (!), преселването на Бенжамен Менди и Бернардо Силва в Манчестър Сити за общо 107 500 000, да не забравяме напускането на Тиему Бакайоко в Челси за 40 000 000, чак и от Гуидо Карильо "Князете" взеха 22 000 000 евро от Саутхемптън.
Но, вместо да използват толкова пари да стабилизират за известно време клуба, поне докато не съзрее някое ново поколение супер талантливи младежи, в Монако рязаха под коляното. Това лято продадоха за още 316 850 000 евро, като в тази сума се смята и лихвата от преминаването на Мбапе в ПСЖ (в предходния сезон само 45 000 000 за едногодишен наем). Не е само той. Тома Лемар отиде в Атлетико за 70 000 000 евро, Фабиньо в Ливърпул за 45 000 000. Да не споменаваме Рашид Гезал, Теренс Конголо и останалите, които донесоха "ситно", съответно печалби от по десетина или 20 000 000 евро. Имаше и такива, които напускаха за по-малко, но тяхното отсъствие се усети повече. Да речем, Жоао Моутиньо в клубната каса внесе само 5 600 000 евро, но на терена остави огромен кратер.
Не е Монако да не е и похарчил. Даде чак 128 000 000 евро за подсилвания, 5 000 000 повече от миналата година. Потвърди се, все пак, че не става толкова лесно. На младите им трябва време да се обиграят, а нито Кейта Балде, нито Юри Телеманс, а и Александър Головин не донесоха онова което се очакваше. Защото толкова шашава стана управата на Монако, че споменатото трио е между опитните на стадион Луи Втори. Монако довеждаше, за да по-късно да продава, а не за да играе сега. И малко се прецака. Прекалено лесно му вървеше досега.
През този сезон историята е съвсем различна. Две загуби в първите два кръга на Шампионската лига, само шест точки от първите девет кръга в първенството на Франция, 18 място в класирането... И все по-лоша игра. Против Рен стана ясно: Жардим вече не е в състояние да пробуди отбора. По-старите не го слушат, по-младите не го чуват. А против Рен не изведе съвсем деца на терена. Радамел Фалкао, Джибрил Сидибе, Андреа Раджи, па все пак по-младите, но и достатъчно опитни Головин и Телеманс, от пейката влязоха Стеван Йоветич и Насер Шадли... Жардим първи разбра. Веднага отиде до клубните канцеларии и потърси разтрогване на договора по взаимно съгласие. И Васильев вече не го брани. Време е всеки да тръгне по своя път.
Остава само да се види как ще се разделят. Медиите споменават суми от 6 000 000 до чак 10 000 000 евро за обезщетение. Заслужил е Жардим всеки цент. И вероятно няма дълго да бъде без клуб. Впечатли футболния свят по време на епизода в Монако. Само да беше умен да си тръгне година по-рано. Най-големите веднага биха се сборили за него след онзи полуфинал в Шампионската лига.
А кой ще дойде в Монако? Всички френски вестници пишат за Тиери Анри, чест посетител на стадион Луи Втори, бивш голмайстор на Монако. С това че легендарният футболист ще има и подкрепа в лицето на някой по-опитен френски специалист.
Голямо име, няма съмнение, че знае футбола, но остава впечатление, че всички тези милиони малко размътиха мисленето на отговорните хора в Монако.
Борусия (Дортмунд) участва в Шампионската лига за 13-ти път. Винаги е стигала до елиминационната фаза, след като е започвала с победи в първите две срещи. Ето и фактите от мача.
Перфектен старт: Борусия (Дортмунд) започна сезона в Шампионската лига с две победи за четвърти път, както го направи и през 2014/15 (голова разлика 5:0), запази две сухи мрежи. Другите сезони в които спечели първите два мача бяха 1996/97 и 1997/98. Борусия винаги достига елиминациите след начало с две победи.
Домашна победа: Това първият път от победата с 4:0 над Бенфика на 8 март 2017 в който Борусия празнува успех в Шампионската лига пред своите привърженици. Нито един от предишните четири двубоя в турнира не завърши с триумф.
Головете гарантирани: Победата с 3:0 над Монако беше 14-то поредно европейско домакинство в което Борусия вкарва поне веднъж, изравнявайки предишния клубен рекорд поставен между 1987 и 1993.
Голмайстор: Марко Ройс вкара 26-ия си гол в 49-ото си представяне в международни клубни турнири. Сега вече има шест гола и шест асистенции във всички надпревари този сезон.
Носител на голове: Трети път, четвърти гол! Пако Алкасер е вкарвал поне по веднъж във всеки от мачовете си за Борусия.
Мечтан дебют: 20-годишният Якоб Брун Ларсен вкара първия си гол и направи асистенция в дебюта си в европейските турнири.
След победата с 3:0 над Монако, всички футболисти на Борусия бяха съгласни относно едно нещо: ключът към успеха е било търпението. "Първото полувреме беше трудно, но натиснахме много повече през второто", заяви капитанът на клуба Марко Ройс. "Веднъж след като поведохме с 1:0, всичко започна да върви по нашия начин", сподели Роман Бюрки.
Люсиен Фавре: "Второто полувреме беше много по-добро от първото. Бяхме много по-добри в своята преса, имахме повече самоувереност. Искахме да останем търпеливи, което беше наистина важно. Да се оттеглим на почивка без допуснат гол беше ок, Монако на три пъти беше близо да се разпише. Като цяло победата е заслужена. Брун Ларсен игра много напоследък. Дойде времето да му се даде почивка. Влезе след почивката днес и веднага повлия върху мача с гола, който вкара. Движението му при попадението за 1:0 беше наистина умно."
Марко Ройс: "Ключът към победата беше търпението. Първото полувреме беше трудно. Когато имахме топката, Монако играеше много дълбоко в защита, затваряха пространството с линията си от петима защитници. Имахме трудности да създаваме възможности, но запазихме търпението си. Те имаха две, три, може би четири добри контраатаки, които доведоха до възможности за отбелязване на гол. Ние натиснахме повече през второто полувреме. В тези натоварени седмици с мачове в средата им, жизнено важно е, че имаме толкова много талант, който може да извикаме от пейката. Отново нещата не бяха лесни за нас днес, но запазихме спокойствие. Повече от всичко останало, победата беше заслужена заради второто полувреме. Сега трябва да играем с Атлетико. Това ще бъде напълно различен мач като се има предвид колко са силни в защита. Важно е, че започнахме така както го направихме."
Роман Бюрки: "Запазихме нашето търпение. Нашият треньор ни каза на почивката, че ще бъде трудно. Сами си усложнихме нещата през първото полувреме. Веднъж след като поведохме с 1:0, всичко започна да върви по нашия начин."
Якоб Брун Ларсен: "Всичко се случи много бързо, трябваше веднага да вляза в играта, нямах време много да обмислям. Треньорът ми каза, че трябва да се наслаждавам на терена, че трябва да имам увереност в себе си. Да победим с 3:0 е наистина страхотно. При гола, започнах движението в точното време. Много съм радостен. За всичко което се случи днес, не мога да кажа, че съм го осъзнал."
Князете не са победили в осем поредни мача във всички надпревари, а отиват на крака при Борусия (Дортмунд), която е непобедена от началото на сезона.
Видя се още в предсезонната подготовка, че Монако е в голям проблем, а сега, почти два месеца след старта на сезона, ясно е, че Князете са закъсали. Монако е без победа в осем поредни мача във всички турнири, през това време загуби пет пъти и с ореола на абсолютен аутсайдер, подвита опашка, пристига на терена на засилилия се Дортмунд в рамките на 2 кръг на Група А на Шампионската лига.
Не са винаги бляскави мачове когато става въпрос за Борусия, но този отбор още не познава загубата. В девет изиграни мача "жълто-черните" са постигнали седем успеха и две ремита. Двете равенства са в гостувания в първенството, което означава че на домашен терен имат перфектна успеваемост. В събота за пръв път в рамките на Бундеслигата празнуваха като гости и то по какъв начин. Леверкузен водеше 2:0 на полувремето, за да през второто с чудесен обрат да стигнат до триумфа с 4:2. Дортмунд сега е лидер в класирането, а в отлична форма е Ройс, докато все по-добре играе и новото попълнение Пако Алкасер.
И докато Борусия с игра пълни мрежите на противника, Монако посърва и посърва. Споменахме вече, че Князете са без победа в осемте изминали срещи, а единствената победа направиха на старта на Лига 1 с триумф над Нант. Всичко което направиха още са три ремита, но срещу Лил, Тулуза и Ним, от които обективно са много по-добри. Последните два мача все пак изиграха най-слабо и първо Анже ги победи у дома с 0:1, с много лоша игра на Монако, за да се повтори всичко в петък когато Сент Етиен ги победи с 2:0. Леонардо Жардим през лятото остана без почти всички звезди и тези продажби доведоха до значително по-слаби мачове.
Никой не би искал тази вечер да е в кожата на Монако...
Дортмунд ще вкуси за пръв път Шампионската лига за сезон 2018/2019 тази сряда (22 ч) когато Монако идва на Сигнал Идуна Парк за мач от 2 кръг. По този повод клубът използва да напомни някои правила, както и да обясни нови такива.
Както е стандарт за европейските мачове, по-ниската част на северната, както и цялата южна трибуна ще бъдат превърнати в напълно седящи. Тоталният капацитет така ще бъде намален на 66 099. УЕФА още веднъж подчерта, че всички стълбища трябва да бъдат свободни по всяко време! Ако това не е така може да доведе до санкции срещу клуба.
Началният час 22:00 е промяна в сравнение с миналия сезон (когато мачовете започваха в 21:45). Друга промяна от миналия сезон е, че сега нормална бира може да се продава в обектите за гостоприемство (подлежи на промяна). В допълнение, Борусия отговори на различни искания от привържениците и реши да отвори нови веган щандове за храна в западната и северната трибуна. Тези щандове ще предлагат юфка изпечена в азиатски стил, направена по специална рецепта от готвача на Борусия Денис Родер. Още нещо, като част от пилотна програма, в семейната зона сега ще бъдат давани чаши за многократна употреба вместо такива за еднократна.
За Борусия (Дортмунд) Група А в Шампионската лига е рандеву със собствената история. От чисто спортна перспектива, групата е балансирана и амбициозна.
На пръв поглед, Атлетико (Мадрид) е най-силният от трите опонента, което се потвърждава от коефициента в УЕФА от 140 точки. Само актуалният шампион и чест съперник на Борусия (Дортмунд) в елитния турнир, Реал (Мадрид), е по-високо в класацията (162 точки) от всички 32 участника в груповата фаза. "Червено-белите" са печелили испанската титла общо десет пъти (най-наскоро през 2014) и разцъфтяха в отбор от най-високо ниво при Диего Симеоне; през 2018 отборът спечели Лига Европа и тогава, с впечатляваща демонстрация на силата си, Супер купата на Европа срещу настоящия победител в Шампионската лига Реал (Мадрид). "Атлетико е много опитен и добре организиран отбор", заяви треньорът на Борусия Люсиен Фавре за вицешампиона на Испания, който стигна до финала в Шампионската лига през 2014 и 2016 (и в двата случая загуби при драматични обстоятелства против Реал).
Борусия (Дортмунд) има добри спомени от Атлетико (Мадрид), като двата клуба са противници през сезони 1965/66 и 1996/97 в които "жълто-черните" печелят европейски титли. На 2 март 1966, Борусия е първият немски клуб победил Атлетико в международен турнир, когато печели с 1:0 благодарение на гол на Лотар Емерих (а в последствие печели Купата на носители на национални купи срещу Ливърпул). На 16 октомври 1996, Щефан Ройтер вкарва решителния гол в гостуване на "Висенте Калдерон", за да осигури победа с 1:0 за отслабения поради контузии състав на Борусия. Краят на това пътешествие беше триумфът с 3:1 над Ювентус във финала на Шампионската лига.
Сблъсъците срещу Монако, вицешампион на Франция, все още са по-свежи в паметта. През пролетта на 2017, Борусия (Дортмунд) напусна Шампионската лига на 1/4-финалите при много нещастни обстоятелства след атаката срещу клубния автобус. Седмата и осмата загуба срещу съперници от Лига 1 (като част от статистика включваща седем победи и пет равенства) бяха незначителни, освен за статистиката. Изгряващата глобална звезда Килиан Мбапе, както и други, напуснаха клуба - поради което шампионът на Франция за 2017 не успя да повтори успеха си. Монегаските завършиха на второ място през миналия сезон зад ПСЖ. "Те елиминираха Манчестър Сити преди два сезона и отпаднаха едва на полуфиналите", подчерта Фавре.
ФК Брюж е актуалният шампион на Белгия, като отборът спечели титлата за петнайсти път. И докато по никакъв начин не е отговорен за финансовата криза в Борусия (Дортмунд) през 2004, клубът, който е от едноименния град в Западна Фландрия със 118 000 жители е символ на случилото се. В последния ден на сезон 2002/2003, Борусия (Дортмунд) загуби второто място в първенството заради 1:1 в домакинство в Бундеслигата срещу Енерги (Котбус) - напречна, странична греда, липса на късмет при ударите - и в резултат на това загуби мястото си в Шампионската лига, което означаваше, че трябва да играе баражи срещу ФК Брюж. Роман Вайденфелер задържа шанса за класиране жив с невероятни спасявания в първия мач (1:2), докато голове на Марсио Аморозо и Евертон в драматичния реванш осигуриха продължения и дузпи, в които защитникът Андре Бергдьолмо и голмайсторът Аморозо пропуснаха.
"Вълнуваща и наистина балансирана група от спортна перспектива", заяви Ханс-Йоаким Ватцке: "Нашата цел е все още да сме в турнира след зимата и да влезем в тези мачове срещу силни противници с много оптимизъм!"
Всички тези съперници имат своя чар, история, както и други истории. Михаел Цорк присъстваше на всички тези предишни сблъсъци, като играч и като спортен директор: "Гледаме с нетърпение към старта на Шампионската лига!"
Соченият за супер талант Пиетро Пелегри (16) е нов играч на Монако. Младежът утре пристига на Лазурния бряг за лекарски прегледи, след като Дженоа прие 25 000 000 евро от "князете" за своя бисер.
Ювентус дълго беше в играта, следеше Пелегри откакто се появи на голямата сцена, но когато трябваше да даде парите "Старата дама" остана твърдо на позицията, че не иска да мине над 20 милиона евро, така че остана без талантливия нападател.
Такова решение остави пространство за Монако, който набързо се разбра с агента на Пиетро Джузепе Риза и чрез него си осигури интересно подсилване за годините напред. Пелегри утре пътува в Княжеството на лекарски прегледи и подписване на договора според който ще заработва по 1 000 000 евро на сезон, с възможността всяка година заплатата да расте.
Също така, на Дженоа се полагат 10% от следваща продажба при условието Пелегри да бъде продаден някъде за минимум 40 000 000 евро.
Засега е важно да се изтъкне, че Пиетро Пелегри официално стана най-скъпото хлапе в историята на световния футбол, защото до днешния ход на Монако никога нито един клуб не е плащал за футболист на неговите години толкова пари.
Футболистът на Борусия (Дортмунд) Пиер-Емерик Обамеянг реши да остане в този немски клуб. Според медиите Обамеянг през летния трансферен прозорец е бил желан от Милан, Реал (Мадрид), Барселона. За него са били заинтересувани и клубове от Китай.
Както сам признава е бил изкушен, но е решил: "Оставам в Борусия".
"Никой не може със сигурност да каже какво носи бъдещето. Разговарях с началниците на Борусия преди почивката, казах какво мисля, че може би съм готов и да пробвам нещо различно. Бях искрен и открит с тях. Но нито един клуб, който ме потърси не можа да осъществи това. Затова оставам в Борусия", заяви Обамеянг пред немските медии.
Единствените клубове, които били готови да платят 80 милиона евро колкото Борусия иска за габонеца са били от Китай.
"Китай беше една от възможностите. Нормално е да съм размислял когато предложиха толкова пари. Знам, че мнозина говореха, че това би било крачка назад в моята кариера, но вярвам, че няма човек, който не би разгледал такова предложение", заяви голмайсторът на Бундеслигата за изминалия сезон.
Обамеянг е в Борусия от 2012 година, когато беше привлечен от Сент Етиен. Кариерата му започва в Милан, а през годините е играл за Дижон, Лил и Монако.
Немската преса се пита кой е нападнал клубния автобус на Борусия - "чий е този почерк" е любимата формулировка. Преглежда се и ходът на УЕФА да отложи мача за следващия ден, което беше остро критикувано от футболистите.
Играчът Марк Бартра е единственият пострадал в нападението - счупена му е кост в предела на китката. Всичко се случи преди мача от Шампионската лига срещу Монако, а УЕФА отложи срещата - за следващия ден (непълни 24 часа след нападението; Борусия загуби мача с 2:3). Държавното обвинение смята, че става въпрос за терористичен акт с възможни ислямистки корени. На мястото на нападението е намерено писмо в което нападателите искат оттеглянето на немските военни самолети тип Торнадо от Сирия, затваряне на военновъздушната база на САЩ в Рамщайн. В посланието се заплашва, че докато това не се случи, всички неверници актьори, певци, спортисти и обществени личности в Германия и други християнски държави ще са в списъка на смъртта на Ислямска държава.
"Самото съществуване на такъв документ", пише Шпигел онлайн, "противоречи на всички познания на европейски органи за безопасност за начина по който ИД поема отговорност за атака. Но, не трябва да се изключва възможността ислямисти, които досега не са имали връзки с терористи от ИД да са инспирирали тяхната пропаганда и да решат да направят нападение от тяхно име. С тази форма на тероризъм Западът се запозна в последно време, а за нея е особено трудно да се предупреди. Но, също така може да се помисли и че истинските извършители нарочно са подхвърлили лъжлива следа, за да насочат разследването към ислямистите."
Полицията е арестувала един иракчанин заради съмнение, че е имал връзка с нападението, но това съмнение се оказа неоснователно. Все пак, този 26-годишен мъж е задържан в ареста, защото е установено, че в Ирак е предвождал една въоръжена група на ИД.
Ландесцайтунг (Линебург) пише, че това нападение "и поред някои необичайни детайли, може точно да се впише в стратегията на терористичните групи на ИД. Вече дълго ислямистките терористи действат в малки групи или един прави атаката. Те трябва да действат независимо и да убият колкото се може повече хора (...). Нападението над автобуса на Борусия носи почерка на ИД. Защото не е била цел само убиване на хора, а и привличане на колкото се може повече внимание."
УЕФА попадна на мерника на остри критики заради решението мачът да се изиграе непълни 24 часа след нападението. Повечето играчи ясно дадоха да се разбере, че са били против това. Треньорът на Борусия Томас Тухел заяви, че за новото време на мача е известен със СМС, никой за нищо не е питал нито него, нито играчите: "Имахме усещането, че ни третират сякаш по нашия автобус е хвърлен бирен кен." Той допълни, че се е усещал "безсилен". Най-остър беше футболистът Сократис Папастатопулос, който каза: "Отнасят се с нас сякаш сме животни, а не хора."
Нойе таг (Вайден) коментира така случилото се: "На въпроса: дали беше правилно мачът от Шампионската лига да се отложи само с 24 часа, стои само отговор Да, и въпреки голямото ментално предизвикателство за играчите, и въпреки загубата. Защото така извършителите не постигнаха онова което искаха. Шефът на Борусия Ханс-Йоаким Ватцке взе на мнозина думите от устата когато каза: Терорът и омразата не трябва да решават какво да правим.
Фленсбургер тагеблат (Фленсбург) също така твърди, че "целта на нападението е да предизвика страх. Вниманието на обществото терористите така или иначе спечелиха. Но страх няма. Приятелите на футбола, които често се обиждат като пиячи на бира с по-малък интелект не дават някой да разбие техните редици. Те не се крият по мазетата, треперейки. Те стоят заедно на трибуните и скандират. (...) Онзи който нападне моя отбор, напада мен. Това не предизвиква страх, а ражда солидарност и сила. Каквото и да са искали нападателите, намерили са си грешна цел."
Вестфелише нахрихтен (Минстер) поставя въпроса: "Ръка на сърцето - можехте ли да гледате мача безгрижно? Не! Може би сега разбрахме: спортният свят, опиянен от състезанието за резултат, би трябвало след такива инциденти да отдели повече време. Нито един нормален човек не очаква, че топката ще се задвижи само 24 часа по-късно."
И коментаторът на вестник Нодрвест цайтунг (Олденбург) не е съгласен с играенето на мача ден след нападението: "Този пример още веднъж показа в какви сфери се взимат решенията в Шампионската лига - а точно, на касите. На всички е ясно, че мачът трябваше да се изиграе, но решението това да се случи още на следващия ден е израз на прекалена храброст. Защото в този момент не можеше да се провери дали има сигурност за отборите и привържениците. При това мачът е поставен от 18:45 ч (централноевропейско време - б.р.), два часа преди обичайния час - защото в това време играеше друг немски отбор в Шампионската лига. Така всички можеха да гледат излъчването и на двата мача, а клубовете не трябваше да се плашат, че заради едновременното излъчване ще изгубят зрители и приходи от реклами."
"Терорът в Германия достигна ново измерение", пише Нойе оснабрюкер цайтунг (Оснабрюк): "Футболът стана потенциална цел на атентаторите, които искаха да унищожат нещо, което други обичат. Спортът трябва да се подготви, че ще стане поприще на въоръжени атаки - защото такива подли нападения ще има. Демокрацията е достатъчно силна да не се предаде пред терора. Заради това беше добре, че мачът беше преместен за следващия ден. Жал ни е за професионалистите, които трябваше да играят под силен емоционален натиск. Те заслужават специални похвали."
Колко лесно се употребява тази синтагма! Между другото, в известия за
някои съвсем неважни мачове, може би от третия кръг на Купата на Лигата
или петия кръг от сръбската Супер лига, ще напише това журналист, или
някой колумнист на когото под текста всякак ще му сложат минуси, или
това ще каже привърженик на трибуните - този и този играч "има божи
дар".
Има ли по-силна метафора - вярвате ли в духовното
или не, все едно - а така безвкусно да се ползва, за всеки, който на
терена прецака противника и му провре топката между краката, хоп, остава
онзи с извезана пола и почервеняло лице, или за всеки който ритне
топката от тридесет метра и ефектно я прати в ъгъла, ето, и за такива
веднага се казва, че това е някакъв дар от бога.
А какво тогава да каже Емануел Адебайор?
Прашните
улици на Ломе, главният град на една от малките африкански държави,
Того, средата на осемдесетте години на миналия век. От едната страна е
океан, но морето в Гвинейския залив не е някакъв слънчев курорт, водата
тук мирише на нафта, с която се хранят корабите, напълнени с какао и
кафе и останалото което успява в сиромашката държава на диктатора Гнасигбе Еядема.
В една от двустайните къщурки без покрив, струпани покрай прашните улици, където много по-късно, когато някаква демокрация се довлече и в бившата немска, пък френска колония - ето, така са грабили от Того както после грабеха от Емануел, докато не го използват докато не им трябва за нищо, пък му дали независимост, но не му дават свобода - ще стигне асфалтът, е роден, като четвърто дете в семейството, Шейи Емануел Адебайор, и плакал е Шейи Емануел Адебайор, и пълзял е Шейи Емануел Адебайор, само не е можел да ходи.
Четири години майката на малкото, някак тромаво момче, с твърде дълги костеливи ръце и твърде тънки колена, обикаля всички лекари и шарлатани, врачове и хирурзи, предлагайки им и последното си моминско злато, и своята зестра, всичко което има вкъщи, само синът й да проходи; била е в Лагос, била е в Гана, била е във всеки затънтен ъгъл на западна Африка, където е чула, че има някой хекимин, и нищо не помогнало.
А тогава един ден, така казва тази история, отишла в църква, където свещеник - в нейната държава мнозинството продължава да се кланя на душите на своите прадеди, анимизмът е силен и не са успели да го изтребят всички мисионери и емисари, въпреки че четвърт са християни, а още една пета мюсюлмани - й казал, че за краката, за ставането на малкия Емануел, да се моли седем дни. Ако и това не помогне, ако драгият бог има други планове за момчето, майко, приеми това и престани да му търсиш лек.
Имат свещениците това изречение, че сигурно нещо е за добро, без него биха останали без работа и без паство...
Шест дни и седем нощи в църквата в Ломе отеквали молитви за краката на малкия Емануел Адебайор, и шепот и транс и песни и молби към Всевишния през сълзи; шест дни и седем нощи малкият Емануел лежи в църквата и не се помръдва.
И когато всички изгубили всякаква надежда, в неделя сутринта, преди самият край на последната молитва, някакви деца ритат кой знае колко пъти кърпена топка в портите на църквата, и едно дете я рита така че тя влиза между вярващите; и ето чудо, и ето божият дар, а не онова като пробуташ топката между краката или уцелиш ъгъла от тридесет метра, сякаш не трябва такива синтагми да се пазят за истинските чудеса?
А това е, така казват, било чудо над чудесата: четиригодишният, който никога в живота не е стъпвал на краката си, сега е видял топка за пръв път и се затичал след нея, затичал се сякаш това е правил непрекъснато, и допреди няколко секунди разплаканата жена попаднала в прегръдките на хората.
"Вашият син има футбол в кръвта, затова е оздравял!"
Във всяко свидетелство има малко изкривяване на истината, и може би тази история, за която британското общество разбра през 2009 година, Емануел Адебайор малко е украсил, или това е направила неговата майка с минаването на годините и все повече благодари на Всевишния, че футболът е намерил нейното момче и че нейното момче е намерило футбола, в края на краищата, красивите африкански легенди и приказки имат по-фантастичен елемент дори и от нашите славянски.
Но това трябва по-малко да ни интересува, всякак по-малко от простото питане на което няма единствен отговор: как е възможно 28 години по-късно след тази случка в църквата, момчето което имаше футбол в кръвта и на което бог подари възможност да ходи само, за да вкарва голове, отрасна в човек, който е - "легенда", "майстор", "чест и почитания", гласяха някои от коментарите, които сме виждали за него - на среща, която можеше да му донесе последният голям договор в кариерата, изглежда сякаш Нечистивият се е вселил в него?
Новината гласи, че преговорите между Олимпик (Лион) и Емануел Адебайор, 32-годишният свободен играч, след като му изтече договора с Кристъл Палас, са прекъснати и преди да започнат, защото футболистът на срещата с треньора Бруно Женесио си сипал уиски в кафето и имал цигара в устата; държал се никак футболно и никак спортно.
Дали момчето с божия дар е взет под крилото на Луцифер? Или Емануел Адебайор, най-добрият голмайстор в историята на футболния национален отбор на Того, и най-известния тогоанец на всички времена, със своите постъпки, и на терена, и извън него, само доказва онова в което всички отдавна се съмняваме: Бог е, всъщност, само човек?
Момчето от Ломе ще има метеоритен възход след като най-накрая проходи, и сякаш в началото на кариерата искаше да навакса тези първи четири години, като тичаше повече от останалите. Висок, мършав но силен - или би се казало "жилав"? - беше идол на своята държава, особено като я отведе на Световното първенство през 2006 година.
Адебайор беше Того толкова колкото Того беше в него втъкнал всички свои мечти и всички свои комплекси, цялото свое минало и всяка надежда за своето бъдеще, и не приемаме, че е случайно че като погледнете Того на картата, тази държава всъщност изглежда като Емануел Адебайор, който чака центриране в сърцето на наказателното поле, благо приведен напред, готов за екзекуция..
Той не е само роден да играе футбол, той е бил роден да вкарва голове, особено в Англия, като прототип на острие за Висшата лига, въпреки че първите години в Арсенал, заради екипа, заради стила на игра и тичането, сякаш разпилява крайниците по терена, приличаше на известния нигериец, затова беше наричан "Baby Kanu" ("Малкия Кану").
Преди да стане още един черен бисер в гердана на Арсен Венгер - колко само трансферът на Адебайор в Лондон, преди последната пролет на стария "Хайбъри", беше венгеровски! Професора извади някакъв относително непознат, млад, гладен футболист от Франция и полека го бутна към огъня, а този му отвърна с голове - Емануел показа своя талант първо в Метц, а след това и в Княжеството.
И няма привърженици на Монако (въпреки че не са много), които не се питат какво би било в онзи финал в Гелзенкирхен, когато хитът в Шампионската лига излезе срещу Порто на Моуриньо, вместо Шабани Нонда или Дадо Пършо беше излязъл с деветнадесетгодишният способен и готов да се бие с Рикардо Карвальо и Маниш заедно; може би и неговият футболен път, но и кариерата на португалския специалист, биха били макар и малко различни...
От идол на новия стадион "Емирейтс", когато вкара 24 гола във Висшата лига и подели голмайсторския приз с Фернандо Торес, когато му се плашеха съперниците на терена, вратарите излизиха вече наясно, че ще бъдат преодолени, когато неговата сила, издръжливост, бързина, решителност и никак християнско немилосърдие караха мениджърите на противниците на Арсенал да гълтат таблетки за успокоение и да измислят нови тактически лудории и щуротии, макар и с едва позволени начини да го спрат - а ако успяваха в това, тогава ги осъждаше Робин Ван Перси? - Емануел Адебайор бързо ще стане парий наемник, предател, омразен тип в Северен Лондон, още повече с голям кръст когато от Сити се върна направо в Тотнъм...
Имало е в новата история на футбола много играчи, които за една нощ са губили статуса на идол, чиито кариери след няколко светли сезона завършват на сметището на историята, както икономът след края на мача събира мръсните екипи и нехайно ги хвърля в кофата за боклук; имало е и такива, които са предизвиквали агония и екстаз в рамките на 90 минути, а и в по-кратки периоди, но не е имало човек, който е имал толкова възходи и падения, който са обичали и мразели толкова, и обичали да мразят и мразели, че го обичат и привърженици на неговите и привържениците на чуждите клубове, не е имало играч, който е можел да има всичко и всеки път би изпуснал това и отново би получил шанс и отново би го изпуснал, какъвто е бил Емануел Адебайор.
Тези драматични обрати, този трилър на неговия живот не биха били пълни, ако се занимаваме само с онези, които са се случвали на зеления правоъгълник, и за много от това Адебайор не е бил виновен, нито е имал как да въздейства на това което онзи същият бог, който му е дал да тича и да заиграе футбол, си поиграл с него.
И 2006 г когато перспективният отбор на Того - иначе нация, която е луда за футбол, но не е могла да се похвали с каквито и да е резултати дотогава - се класира на Мондиала и когато толкова се карали около премиите и парите, че решили да бойкотират втория мач на турнира, срещу Швейцария (ФИФА някак ги убедила да излязат на терена, но останало това петно от което нито тамошната Футболна федерация, нито следващата генерация играчи, няма да се оправи), и три години и половина по-късно когато луди борци за независимост на Кабинда от Ангола нападнаха автобуса на отбора, с който Того пътуваше за Купата на нациите, убиха шофьора, говорителя Станислас Около, който ще издъхне в ръцете на Адебайор, и помощник треньора, а тежко раниха резервния вратар, лекаря, физиотерапевта и още няколко играчи; и когато толкова се разправял с братята си, че сериозно искал да извърши самоубийство, и само дългите разговори със сестра му Иябо го отказали от това...
Всичко е било в живота на Емануел Адебайор, и не е, тогава, чудно че се е поддал, че е поискал да бъде човек, а не идол и не бог. А човек, знаем, умее да се отдаде на своите най-ниски пориви и така леко да им се остави... Да взима заплата, да кажем, за която не работи нищо, освен че си разхожда новата фризура и дава нови запалващи изявления, и да сипва уиски в своето кафе и да пали една цигара след друга, някога и преди тренировката официално да е завършена.
От Сити, където разбира се ще се скара с Роберто Манчини - италианецът е смятал, че по-добри нападатели са Марио Балотели и Един Джеко - ще го спаси Жозе Моуриньо, и там, с португалеца, ще спечели своят единствен трофей, Купата на Краля срещу Барселона; но ще се върне в Англия и отново на всеки познавач на футбола ще заиграе веждата като се сети за нападението Адебайор - Дефо (и Саха на пейката!), не се знаеше кой обича повече да вкарва голове, но само като "паснат" както трябва.
Това беше онзи реднапов Тотнъм, който игра и в Шампионската лига, с Модрич, Бейл, Ван дер Ваарт - това което чак сега успя Маурисио Покетино може да превъзхожда красивите, но непостоянни представяния на "Уайт Харт Лейн" - и последният път на терена Адебайор вкарваше голове и се смееше.
И там тази въртележка изглеждаше като всяка предходна в неговата кариера: лесно ускоряване и такова излитане, че ти се струва, че може с растите да докосне и звездите, после стремглаво падане от което няма оправяне...
Червени картони, жълти минути, черни серии, пълен вихър цветове, заедно с епизод когато обвини родната си майка, че му е направила магия "джуджу", разпръскване на пари, договори, които му гарантираха милиони паундове дори и като не играе, близост с президента на Того и неговия колега от съседна Гана - Емануел има истински дворец в периферията на Акра, главният град на Гана - а в другата половина на везната хуманитарна работа, помощ на всички, които са в някаква неволя, странна е скицата на най-талантливия африкански син, който никога не стана най-големият.
От всички онези, всякак, факти и бройки, в 499 мача за седем клуба, 177 гола, от които някои - да се сетим срещу Виляреал, или Челси, или Ливърпул - бяха футбол в своята най-вятърничева красота.
Вече не е онова момче което изгаряше на терена и благодареше на бог за всеки предоставен и реализиран шанс, а вече е хладнокръвен наемник, който някога вършеше работа и след това се затваряше в своя свят - радостта вече не се появяваше и когато вкара гол, и в Кристъл Палас през миналата пролет се видя, че в мислите си е другаде - Адебайор сякаш започна да се наслаждава да бъде дежурният злодей, на освиркванията и обидните викове, които стигат от все по-голяма част от различните трибуни в Англия.
Стана неволен факлоносец на онзи божи дар, като сянка, която на тази среща в Лион, с цигара в устата играе странна роля на анти-футболист и анти-Адебайор и анти-Бог, стана жертва на своя талант и ковач на своето нещастие, и зад усмивката, която сервира на журналистите и нехайното отношение към живота, гарантирано се крие тъга заради предадените мечти на онова момче което за пръв път в живота тича след топката.
Не се притеснявай, малък Шейи, не си заменил дара от бога за пакт с дявола, това което те кара да правиш такива неща, това не е Луцифер, това е само знак, че си човек.
Ръководството на Монако взе решение да уволни треньора Ги Лакомб, след като отборът отпадна от Купата на Франция от петодивизионния Шамбери и не върви добре в Лига 1, твърди "Л`Екип". През този сезон монегаските са около зоната на изпадащите след серия от слаби резултати, спечелвайки едва три от 19 срещи в шампионата, въпреки наличието на добри футболисти.
През последните няколко седмици се появиха слухове за проблеми в съблекалнята, след като бившият капитан Алехандро Алонсо беше изваден от състава заради оплакване към атмосферата, която създава Лакомб. Новината на "Л`Екип" още не е официално потвърдена от президента на княжеския клуб Жан-Мишел Ларке, който след съботната среща даде да се разбере, че сериозно обмисля бъдещето на специалиста.
Изглежда все пак Лакомб ще стане третият уволнен треньор в Лига 1 до момента през този сезон.
