"Нека бъде борба непрестанна, нека бъде това което не може!", са думите на владика Данило от Горски венец на Ньегош с които привържениците на Цървена звезда изпратиха четата на Владан Милойевич в двубоя с Ливърпул.
Мощната сила от Англия заплашваше в Белград да повтори онова което се случи преди две седмици на нейна почва. С това бяха наясно и привържениците на червено-белите. Затова на своите любимци оставиха ясно послание изписано на всичките четири страни на до върха изпълнения стадион "Райко Митич".
Разбрано е по правилния начин. Храбростта при влизането в битка удряше в небето. Тогава сигурно всеки от 50 000 души на трибуните помисли за стиха от известната песен на Севера:
"С нас се може всичко което се пожелае". Па и да полетят риби и да заплуват птици.
Въздухът над Лютице Богдан говореше, че тази ноемврийска вечер можеше да завърши точно по този начин. Да се случи онова, което не може да бъде.
И, така беше!
— Bojan Marinković (@JohnFrum12) November 6, 2018По време, а особено след завършека на 90-те минути безпощадна борба, се постави само едно питане. Какво, всъщност, значи невъзможно? Как да го определим?
Предполагаме, че е невъзможно да се победи метеоритни години по-качествен съперник от себе си?
Не. Възможно е.
Или е невъзможно да се изпише история на клуба, държавата, защото в дадения момент това никой не очаква от тебе?
Не. Възможно е.
Това показаха играчите на Цървена звезда.
На колене поставиха отбор по всички параметри далеч по-добър от тях. Финалистът в миналогодишната Шампионска лига.
Отбор, който само преди 14 дни постигна лесни четири гола, а можеше и поне още толкова. Ако искаше.
Съперникът, който дуела на Анфийлд превърна в игра на котка и мишка, в която предварително се знае, че мишката, подмамена от мириса на препечен хляб, ще падне в капана и в него ще свърши.
Можем безкрайно да изброяваме причини заради които преди мача в Белград такъв изход беше невъзможен. Колкото повече бъдат то и подвигът на Цървена звезда може да изглежда по-голям.
И без тях, все пак, достигна най-високите висоти. С отминаването на времето ще изглежда все по-сияйно и по-невероятно.
Кулминацията ще достигне когато младите поколения, които във вторник бяха на стадиона, ще разказват на следващите генерации онези истории, които много пъти са слушали от своите по-стари членове на семейството.
"Ееех, не знаете вие, деца, какъв мач беше това. Дойде големият Ливърпул, а Маракана пълна като око. Земята се тресеше...Па, Марин подава на Павков, а този понася на гръб "онзи" холандеца, как му беше името... И от 25 метра свали паяка. Ето, оттук уцели точно онзи ъгъл. Не се помръдна от мястото..."
Ще живее легендата. Само че тази, наистина, ще бъде основана на истинско събитие. Ще се пренася от коляно на коляно. За този шести ноември 2018 година, ще се говори докато го има футболът.
Защото невъзможното стана възможно.
Отборът на Милойевич направи това. В рамките на едва няколко месеца осъществи нещо което нито един преди него не е. На клубно и държавно ниво.
Това поколение стана първото в историята на клуба, което се класира в Шампионската лига откакто турнирът носи това име (1992). То е първото което постигна гол, спечели точка. Сега осъществи и победа.
Същият случай е и ако се говори за сръбски отбор в елита. Звезда е първата, която успя да запише триумф в компанията на най-добрите. Партизан, като единственият друг клуб от страната, който е играл в ШЛ, в две участия записа три ремита и девет загуби.
И всичко това, червено-белите направиха във, вероятно, една от най-тежките групи в протеклия низ години.
Дуели с миналогодишния финалист в турнира, най-доминиращия отбор във френския футбол и двамата най-скъпи играчи в днешно време, и отбор който в сезона зад нас спечели 91 точки в Серия А и до края беше близо да свали короната на недосегаемия Ювентус, наливат нищо друго освен - страх. Огромен.
Затова се вярваше, че точката с Наполи и голът във вратата на ПСЖ ще бъдат единствените постижения на клуба в елитния ранг. Това беше особено доминиращо мислене след допуснатите 10 гола в две гостувания. Някой по-добър резултат, или още някоя точка, се смяташе за научна фантастика.
Но, тази Звезда доказа, че е състав да развали такива очаквания. Успя на още едно "невъзможно" да махне префикса "не" и да се изкачи в най-сияйното съзвездие. Където й е и мястото.
Защото, тя има сърце на шампион. Европейски и световен. И то не е като "шепа ориз, която може да клъвне всяка врана, която донесе вятъра." Никога няма и да бъде.
Автор: Боян МаринковичI, bi, što biti ne može! O ovome će se pričati pokolenjima. #FKCZ #UCL #LFC pic.twitter.com/pbo0Y6K1Dm— Bojan Marinković (@JohnFrum12) November 6, 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар