Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът

 
Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира.

Пътувай, Европо, на нас ни е добре, таман както сме заслужили. Наистина сега вече малко е изтъркан този стих на Джордже Балашевич, твърде често се използва, но в този ден е двойно точен.

Европа пътува без Сърбия и двадесета година подред. Ще продължим да събираме, ще стигнем до 24 години без участие на сръбския национален отбор на първенство на континента. Машала... Точен е онзи втори дял: както сме заслужили, така сме и преминали. Онова което отборът на Любиша Тумбакович прави на терена 90 минути в мача против Шотландия трудно би могло да се назове играене на футбол. Онова беше някакво статистване, игра в опит с твърде малко докосвания на топката и още по-малко, минимално, подавания напред.

Шотландия е тази, която 90 минути държеше конците на играта. Насред Белград. Насред Маракана. Надтича, надигра, беше по-силна от пухкавата Сърбия. Какъв пъкъл на терена... Едва в 30-те минути продължения "орлите" заприличаха на нещо, но твърде малко беше това, за да се заслужи втори гол и класиране на Европейско първенство.

Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира. Това се видя от всеки ход, а особено от онези "милиард" върнати топки към вратаря. Няма във футбола по-опустошителни сцени от онези когато топката от противниковото наказателно поле с три подавания се върне на своя вратар. Това е бяло знаме във въздуха, предварително подписана капитулация.

Някой ден преди мача писахме: три ключови неща за победата на "орлите" над Шотландия са концентрация, търпение и храброст. Концентрация нямаше, толкова грешки, толкова грешни решения на терена... Нямаше и търпение. Освен в чакането в своята половина противникът да направи някаква грешка, па да я използваме. Но търпение да се пази топката и да се градят атаки - никак. А храброст? Нито корен! Нито парченце! Очаквахме, че Сърбия ще е тази, която ще е пред наказателното на съперника и ще го държи в шах докато не постигне гол. Да не даде на съперника да диша, с висока преса ще кара противника да изритва дълги топки с палец и да има минимално притежание. Нищо, абсолютно нищо от това вчера на Маракана.

Една от често цитираните фрази на отец Тадей е "Каквито са ти мислите, такъв ти е животът". Що се отнася до този мач с Шотландия, бихме казали: "Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът".

Отборът от Острова дойде на Маракана с ясно намерение, което личеше от всяка тяхна дума в дните преди мача. В началото беше малко чудно, изглеждаше и арогантно, но шотландците в тези няколко дни подготовка никак не се занимаваха със Сърбия. Изявления даваха селекционерът, сегашни и бивши играчи, но приказки за съперника почти нямаше. Сякаш играеха помежду си.

Шотландците говореха, че това е най-важният им мач от 22 години, мечтаят за път до ЕП, че искат да одушевят нацията, която "гореше" в дните преди мача. Всички говореха, абсолютно всички, че целта им е да излязат на терена и да дадат всичко което могат, да накиснат екипа с последната капка пот, па и ако загубят, да излязат от терена с вдигнати глави, защото биха знаели, че са дали всичко и нямат за какво да се упрекват. Да могат да се погледнат в огледалото със спокойни души.

Шотландия не само говореше, а и така игра в Белград! От първата до последната секунда. До последната дузпа. Гризеше, късаше, гонеше сякаш животът й зависи от този мач. Защото така играят гладните и искащите. Онези, които искат не да са юнаците на нацията, а да разнежат нацията. И затова изглеждаше временно, че момчетата в тъмносините екипи са повече на терена, навсякъде стигаха, взимаха всяка топка, нямаше къде да мине покрай тях. Сякаш Адриановия вал беше съграден в центъра на терена.

И най-важното нещо: Шотландия вчера щеше да играе така който и да беше от другата страна на терена. Дали Франция, Италия или Сърбия. Дали би била еднакво успешна, това е друг въпрос, но от тази игра "до последен дъх" не би отстъпила и на йота. И наградата дойде. Всъщност, сами се пребориха за нея. Заради това преди мача островитяните не се занимаваха със Сърбия, не говореха за нея, не я вдигаха в небесата, правейки за себе си предварително алиби като вариант. Не. Само своя двор. Да дадем всичко от нас, пък каквото бъде.

А Сърбия? Говори се след победата в Норвегия и добрата игра в Турция, че това са били мачове в които "орлите" са влезли ако не като аутсайдери, поне не като фаворити. И затова са разперили криле и изиграли както най-добре могат. Но, ще трябва да се види как ще понесат тежестта на големите очаквания когато дойде наред мачът с Шотландия. Да се види дали ще издържат това бреме и ще спечелят мач, който предварително е записан като спечелен.

И не издържаха. Сломиха се. Уплашиха се. Страхът ги парализира. Такива бяха и в игрите преди мача. Нервността на селекционера при всеки журналистически въпрос, ужасно дразнещите изявления как това не е мачът на десетилетието, как ще се играе футбол и после, каквото и да стане. Как не е решаващ дуел, как ще има нови селекционери и играчи... Страхливо. Без жар, без сърце. Двадесет години чакаш този шанс, никога не е бил по-голям, против Шотландия в Белград. Хей!

Каква Сърбия излезе на терена против Шотландия? Плашлива, без жар, без сърце. Сякаш нищо не е решаващо, сякаш има още мачове и мачове, ще има време пропуснатото да се навакса. Само да се съберем малко, докато преминат тези 90 минути, пък някой друг ден, не трябва да се сече през коляното, утрото е по-умно от вечерта...

Митрович изпусна дузпа и епилог на тъжната балада: къде си бил - никъде, какво си правил - нищо. Накрая, къде отиваш - никъде, какво ще правиш през юни 2021? Ще гледаме ЕП на ТВ екрана. И този път. Навикът е чудо...

Автор: Вуядин Томкович

Хладни глави

На какви пари, че още от днес, ако не и от вчера, всички ще започнат да се замерят с тази фраза... 

"Хладни глави"

"Няма смисъл сега да говорим, трябва да седнем, да го оставим да пренощува, и с хладни глави да анализираме как стигнахме дотук", е една от онези любими и празни пораженчески фрази в сръбския футбол, някъде високо в безславната листа в която са "Видяхте, какво да ви кажа, стана каквото стана" и "Не ни отговаря този островен/източноевропейски/апенински/азиатско-океански/карибски стил на игра."

А "хладна глава", това така сръбско извинение, че не го правиш (или за напълно грешни ходове) нас ни доведе дотук. Както ако искаш някой проблем да не се реши, или да го протакаш, създаваш някаква комисия и експертен съвет и работен орган, е така тези дни всички ще говорят, че не трябва да се взема прибързано решение, че трябва да погледнем нещата и да видим кое е в най-добрия интерес на сръбския футбол.

А може би, ето, в това лежи проблемът. Или поне неговото решение..

Хладните глави, да си припомним това въпреки че изглежда, че е било в някой друг век, смениха селекционера, който класира националния на Световно първенство - по начин, който на някой се харесва или не, това е напълно без значение - и на негово място посадиха натуралист, да тренира на Мондиал и на нация на която малко трябва да забрави или да се прави, че е забравила.

Хладните глави после поставиха и нов селекционер, който само по стечение на регионално-политическите и патриотични околности стана достъпен, а нито тогава, нито в който и да е момент след това, без да броим деветдесетте чуд(ес)ни минути против Норвегия, които сега изглеждат като груба шега, не ни убеди нас, които обичаме футбола и които заради него губим нерви, че е точният човек за това място.

(Но не е това най-лошото, кой се интересува от нас, ние тук и без това сме гарнитура: най-лошото е, че не убеди онези, които играят за него, че е подходящият човек за това място. Колкото и бомбастични изявления и поемания на вината да има сега.)

Всичко това бяха рационални решения, взети, така поне ни беше обяснено, след много премисляния.

Затова може би би било добре, в този посмъртен мач против Шотландия, който нито можехме, нито трябваше да спечелим, да забравим малко за лъжливата финост и изиграната дипломация.

Пробвахме с чакане и търпение и ето къде сме, с изяден черен дроб и в борба с безсънието. А да пробваме веднъж да режем докато още е горещо, докато сме нервни, докато сме ядосани? Докато гледаме как почти половината континент планира годишните отпуски, за да, макар по телевизията, да гледа Европейското първенство, онова на което и след две десетилетия няма да ни има нас...

На турнира не отиде само онзи, който съвсем не искаше или който никога и няма - и ние с тях, винаги някак натрапници, повтарачи, които в лоша компания стават още по-лоши. И така двадесет години, достатъчно че и Мондиала, който посетихме за кратко, в онзи представителния дял, изглежда повече като потвърждение, че на нас не ни е мястото там.

Виновни сме и всички ние, разбира се, всички, които видяхме къде отива това и че не може по никакъв друг начин да завърши, и опитвахме да бъдем рационални и да не вдигаме морална и друга паника. Но това е проклятието и съдбата на футболния привърженик и човек, който обича своята държава: винаги малко се надяваш, винаги в някой джоб пазиш кремък за искрящо чудо, всъщност се надяваш още повече, което е още по-абсурдно, и тогава когато се появи някоя друга Сърбия, преди само месец, за миг си убеден, че се е изплатило.

А не е, и не можеше.

Една малка нация в четвъртък вечерта беше дръзка, смела и готова, знаеше какъв е залога и какво иска, чак и ако не във всеки момент - да речем, в продълженията, когато изглеждаше, че ще се измъкнем - знаеха как да стигнат до това. В тази малка нация, която в белградската нощ представляваха футболисти, чието дарование донякъде е под въпрос, но волята никак не е, нощес се е точило уиски и се е пуснала по някоя сълза от радост.

И нека, със здраве да го трошат...

Една друга малка нация отново е пред увеличително огледало, и онова което е от другата страна не изглежда никак хубаво.

Тази смесица от тъга и бяс, която всички усетихме след дузпите (а би била само потисната и да беше различно в тази рулетка, която отдавна не е рулетка, ако и някога изобщо е била), в перспектива не би ли ни било по-добре, трябва свободно да избухне като пирокластичен поток.

Защото пробвахме с упойки и изтърпяване на болка, давахме шанс на обезболяващи и народни лекове, пиехме ракия и удряхме главата в зида, надявайки се да мине от само себе си, вместо, докато още боли, да стиснем зъби, да разрежем и да извадим гнилото.

Знаем за фразата за седемте милиона селекционера, но в реалността няма истински кандидати повече от двама-трима, и на всички е ясно кои са, само че на малцина е ясно защо не са тук, а не там някъде.

Знаем, за съжаление, и че сега ще се правят някакви кръгли маси, някакви комисии, някакви експертни съвети, ще се пишат анализи и ще се тълкува реалността, тази грозна и дъждовна и есенна, не заради годишния сезон и не заради климата.

Най-накрая, ако нещо в тези редове ви се струва прекалено, или нерационално, или погрешно, или объркващо, много вероятно сте прави; но имайте наум: нищо от това не е, за щастие, написано на хладна глава.

Автор: Марко Прелевич

Най-страстните стадиони на планетата: Цървена звезда №4, Бока Хуниорс печели

Много футболни всекидневници и портали многократно са правили избори за стадионите с най-врялата атмосфера на планетата, но когато това го направи престижното Франс футбол има значително по-голяма тежест. Известното френско списание направи списък с 30-те най-страстни стадиона на планетата, а на високото четвърто място е "Райко Митич" в Белград.

Любопитно, стадионът на Цървена звезда се намира на шест места пред легендарната Маракана в Рио де Жанейро, чийто прякор носи. Пред легендарното белградско здание са само Вестфален (Борусия Дортмунд), Анфийлд (Ливърпул) и Бомбонера (Бока Хуниорс), а назад са Селтик Парк (Селтик), Монументал (Ривър Плейт), Водафон Парк (Бешикташ), Караискакис (Олимпиакос), Сан Мамес (Атлетик Билбао) и много други.

Испанската общественост е особено шокирана, че в този списък ги няма домовете на Реал (Мадрид) и Барселона Сантяго Бернабеу и Ноу Камп, докато 18-о място заема Местая на Валенсия.

В текста на Франс футбол се съобщава, че не е било лесно да се мери емоцията на трибуните, но обясняват, че нарочно са игнорирали някои от най-големите клубове, като Реал и Барселона където качеството на трибуните не в сходство с онова което се предлага на терена. Когато става въпрос за Висшата лига се споменава, че в този списък ги няма Манчестър Юнайтед и Арсенал, които футболно шоу дават на благополучното население, докато Уест Хем, Атлетико (Мадрид) и Тотнъм са изгубили емоцията, когато са напуснали своите домове.

Списъкът на Франс футбол

1 Ла Бомбонера (Бока Хуниорс)

2 Анфийлд (Ливърпул)

3 Вестфален (Борусия Дортмунд)

4 Райко Митич (Цървена звезда)

5 Селтик Парк (Селтик)

6 Монументал (Ривър Плейт)

7 Водафон Парк (Бешикташ)

8 Караискакис (Олимпиакос)

9 Сан Мамес (Атлетик Билбао)

10 Маракана (Фламенго и Флуминензе)

11 Тюрк Телеком (Галатасарай)

12 Де Куип (Фейенорд)

13 Сан Паоло (Наполи)

14 Велодром (Марсилия)

15 Жофроа Гишар (Сент Етиен)

16 Международен стадион Кайро (Ал Ахли)

17 Шукру Сарачоглу (Фенербахче)

18 Местая (Валенсия)

19 Тумба (ПАОК)

20 Мохамед V (Раджа Казабланка и Видад)

21 Капеон дел Сигло (Пенярол)

22 Сейнт Джеймс Парк (Нюкасъл)

23 Олимпико (Рома и Лацио)

24 Педро Бидегайн (Сан Лоренцо)

25 Полска армия (Легия)

26 Луж (Бенфика)

27 Стадион 5 юли (МЦ Алжир)

28 Олимпийски стадион Радес (Есперанс Тунис)

29 Парк де Пренс (ПСЖ)

30 Милернтор (Санкт Паули)

Китайските специалисти обожават Звезда

Китайските медицински специалисти, които дадоха голяма помощ и подкрепа на Сърбия в борбата против корона вируса посетиха стадион "Райко Митич". По време на обиколката на най-големия спортен музей в региона одушевиха всички в клуба колко познават и обичат Цървена звезда, особено Лонг. Домакинът символично, с клубни подаръци, благодари за знанието, усилията и влагането, които дадоха на Сърбия в борбата с пандемията.

След посещението на руския сдружен отряд, стадионът на Цървена звезда посетиха и китайските медицински специалисти, които дадоха значителен принос в борбата против корона вируса. Гостите от Китай пристигнаха в Сърбия в самото начало на разпространението на заразата и със своето знание и придобит опит, както и медицинска помощ допринесоха Сърбия да ограничи разпространението на невидимия неприятел.

Китайската делегация с одушевление чу историята за най-големите успехи и трофеи, които Цървена звезда е спечелила. "Железните приятели" удивиха всички със знанието за клуба и изтъкнаха, че всички помнят 29 май 1991 когато Цървена звезда спечели най-големия трофей в историята. Едно име специално зарадва екипа от Китай, който с радост говори за петата звезда на Звезда, Драган Стойкович Пикси, но и за Душко Тошич, някогашен играч на червено-белите.

Президентът на клуба Светозар Мияилович си спомни редицата посещения на китайски делегации и благодари за помощта в тези тежки моменти. Китайските приятели изразиха желание в идния период да се изгради сътрудничество между Цървена звезда и техния местен клуб, както и в бъдеще с радост да организират приятелски мачове с най-големия клуб от Сърбия.

Членът на китайския медицински екип и голям привърженик на Цървена звезда Чи Суи Лонг одушеви присъстващите със знанията за историята на Цървена звезда.

"Огромна чест ми е, че имах възможността да посетя стадион "Райко Митич" и най-големия клуб в Източна Европа. Любовта към Цървена звезда се пробуди още през далечната 1991 година когато се наслаждавах на играта на най-доброто поколение в историята на червено-белите. Много съм щастлив, че и в такъв тежък момент успях да посетя този феноменален стадион и съм сигурен, че в бъдеще ще се върна и със семейството ще се насладя на някой от мачовете на Цървена звезда", изтъкна Лонг.

Цървена звезда и Ливърпул конкуренти за най-добър домакин

В изчакване на продължението на сезона в първенствата на Европа, да си припомним, че Цървена звезда в момента е вторият най-добър домакин на Стария континент с поредица от 54 мача без поражение на стадион "Райко Митич". По-успешен от сръбския шампион е единствено Ливърпул, който е в серия от 55 мача с положителен изход на известния "Анфийлд".

Прекъсването на шампионата заради извънредното положение и пандемията корона вирус завари сръбския първенец след 54-ия положителен резултат у дома. С отлична игра и то пред празни трибуни белградският колос с голове на Томане, Желько Гаврич и Мирко Иванич победи Напредак от Крушевац с 3:0. Така беше продължена непобедимата серия започната на 30 април 2017 година с триумфа над Войводина с 2:0. В серията, която продължава са записани 50 победи и само четири равенства с голова разлика 152:22! В актуалния низ Цървена звезда не е допуснала гол на Маракана в чак 31 срещи, а рядкост е, че нито един клуб не е успял да постигне повече от гол в 90 минути!

Цървена звезда с реми в дерби №162 завърши серия от 18 поредни победи на стадион "Райко Митич", която започна на 9 март 2019 година с триумфа над Земун с 4:0. През този сезон Звезда до дербито имаше 11 поредни успеха на Маракана, а в актуалната серия головата разлика е 49:8! През този сезон Звезда в 13 мача като домакин е записала 12 победи и реми!

Ливърпул е в серия от 55 поредни мача на свой терен без поражение. Чак 45 победи и 10 ремита в серията, започната с равенството със Саутхемптън (0:0) на 7 май 2017 година, с голова разлика 151:32. Отборът на Юрген Клоп е в серия от 22 поредни триумфа във Висшата лига на "Анфийлд". От 9 февруари 2019 година когато победиха Борнемут с 3:0, до крехкия триумф с 2:1 отново срещу Борнемут на 7 март 2020 с голова разлика 70:15!

Така Ливърпул и Цървена звезда останаха сами в надпреварата за най-добър домакин, като остава въпросът дали сръбският отбор ще има повече от два шампионатни дуела у дома. До края на 30-ия кръг Цървена звезда посреща Радник в 28-ия и Пролетер в 30-и кръг.

До средата на февруари и Залцбург беше в надпреварата с Ливърпул и Звезда. Междувременно, с поражението от ЛАСК (2:3) прекъсна серията от 53 поредни мача на домашен терен с положителен изход. Серията започна на 3 декември 2016 с победата над Алтах, а завърши на 14 февруари 2020.

НЕПОБЕДИМИ У ДОМА

55 - Ливърпул

54 - Цървена звезда

53 - Залцбург (завършена серия)

Звезда в преследване на Ливърпул

Цървена звезда не успя да короняса по-добрата игра в дербито, но остана в серия от 53 шампионатни мача на стадион "Райко Митич" с положителен резултат, което е вторият най-дълъг низ в Европа в този момент, веднага след Ливърпул, който е в серия от 54 срещи на "Анфийлд" без загуба.

Сръбският отбор е непобедим на свой терен от 30 април 2017 година, когато триумфира над Войводина с 2:0, а в серията, която продължава е записал 49 победи и само четири ремита с голова разлика 149:22! В актуалния низ Цървена звезда не е получила гол на Маракана в чак 30 срещи, а е рядкост, че нито един клуб не е успял да постигне повече от гол в 90 минути!

Цървена звезда с ремито в 162-ото дерби завърши серията от 18 поредни победи на стадион "Райко Митич", която започна на 9 март 2019 година с триумфа над Земун с 4:0. През този сезон Звезда до дербито имаше 11 поредни триумфа на Маракана, а в актуалната серия головата разлика е 46:8!

Ливърпул е в серия от 54 поредни мача на свой терен без поражение. Чак 44 победи и 10 ремита в серията, започната с равенството против Саутхемптън (0:0) на 7 май 2017 година, с голова разлика 149:31. Отборът на Юрген Клоп се намира в серия от 21 поредни триумфа във Висшата лига на "Анфийлд". От 9 февруари 2019 година когато победиха Борнемут с 3:0, па до измъчената победа с 3:2 над Уест Хем на 24 февруари 2020 с голова разлика 68:14! "Червените" със загуба през този уикенд завършиха серия от 44 поредни мача в които не усетиха горчивината на поражението във Висшата лига.

Залцбург започна слабо пролетния дял и с поражението от ЛАСК (2:3) прекъсна серията от 53 поредни мача на домашен терен с положителен изход. Серията започна на 3 декември 2016 с победа над Алтах, а завърши със загубата на 14 февруари 2020.

НЕПОБЕДИМИ У ДОМА

54 - Ливърпул

53 - Цървена звезда

53 - Залцбург (завършена серия)

Цървена звезда навърши 75 години

На днешния ден преди 75 години е родена Цървена звезда, клуб със сърце и душа, гордостта на Сърбия, най-трофейният и най-големия на Балканите.

Днес се празнува юбилеен рожден ден, а в клуба се гордеят преди всичко с основателите, хора от Обединения съюз на антифашистката младеж в Сърбия, които на 4 март 1945 година основали клуба. Месец по-рано е основано Младежко физкултурно дружество Цървена звезда, което месец по-късно прераства в спортен колектив Цървена звезда.

Ден преди основаващото Събрание на 4 март делегатите продължавали да умуват какво име да понесе спортният колектив, докато не се намесили "кръстниците" Слободан Чосич и Зоран Жуйович, първи заместник-председатели на клуба. Чосич предложил името Звезда, Жуйович добавил "отлично, само като е червена". Така, казват хронистите от това време, се родила Цървена звезда. За пръв председател на клуба е избран Джордже Пальич, за заместник-председатели Слободан Чосич и Зоран Жуйович, за секретар Любиша Секулич, за касиер Душан Богданович, а иконом е бил Петър Джаич.

Първият футболен мач е изигран в самия ден на основаването, а съперник е бил Първи батальон на Втора бригада КНОЮ. Звезда побеждава с 3:0 на игрището "Студенти". Цървена звезда тогава излязла в следния състав: Голубичич (Попадич), Станкович, Филипович, Печенчич, Чирич, Йованович, Величкович, Томашевич, Шапинац (Стокич), Спасойевич и Хорватович. Автор на първия, исторически гол за Цървена звезда е бил Коста Томашевич. По време на първата година от съществуването Цървена звезда е изиграла общо 36 мача. Записала е 30 победи, равенствата са били пет, а единствената загуба е в Тимишоара против Румъния.

Първият трофей в първенството на Сърбия е спечелен през 1946 година. В завършващия турнир през май и юни участвали шест отбора. Цървена звезда печели първото място, побеждавайки Железничар в Ниш, Металац в Белград, Йединство в Смедерево и Раднички в Крагуевац. Единственият мач, който губи е срещу Борац от Чачак. След това идва първата Купа на Югославия през 1948, а до днес това футболно съзвездие "Цървена звезда" е изтъкано от 30 титли, 24 национални купи, Купата на европейските шампиони през 1991 г, Междуконтиненталната купа през 1991, Дунавската купа, Средноевропейската купа и още множество други трофеи от различни турнири, които красят препълнените витрини на клубния музей.

Разсадник на таланти и отбор с големи звезди, който играе хубав, нападателен футбол, това от самото начало е било запазената марка на Цървена звезда. Първата звезда на Звезда Райко Митич и известният нападател Бора Костич са белязали първото десетилетие, наследило ги е поколението предвождано от най-големия дрибльор и чаровник Драгослав Шекуларац. Повече от 15 години на Маракана е властвал Драган Джаич, а после Владимир Петрович чието поколение играе първия голям финал в Купата на УЕФА през 1979. Поколението водено от Драган Стойкович Пикси е утъпкало златния път за момчетата от 1991 с Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев, които се качиха на върха на Европа и света.

Санкциите попречиха да се остане на европейския трон, изгубеното време не можеше да се върне, но клубът никога не се отказа да се върне там където му е мястото - във върха на европейския футбол. Поколенията на Деян Станкович, на Перица Огньенович, а после и тези водени от Никола Жигич, Марко Пантелич винаги отново връщаха Звезда на европейската карта, правейки я разпознаваема. В последните три сезона, с ново ръководство, нова енергия най-накрая се завърна в самия крем на европейския футбол, играейки три сезона подред в груповата фаза - Лига Европа (европейска пролет след 26 години) и два пъти подред групова фаза в Шампионската лига.

Цървена звезда отдавна блести на футболното небе на Европа и света, разпознаваема марка е и навсякъде влива голяма доза респект и уважение. За всичко това заслугите са на много поколения, които са носили славата на клуба, били са спортсмени и достойни хора, създавайки разпознаваем имидж навсякъде и на всяко място, носейки на верните привърженици най-големи радости.

Звездо, честит 75-и рожден ден, бъди силна, успешна, достойна и най-голямата. Както и досега.

Деян Станкович дебютира в дербито на Сърбия с 0:0, бой и огън по трибуните

Футболистите на Цървена звезда и Партизан завършиха наравно без голове (0:0) в дерби №162 от 24-ия кръг на Линглонг Супер лигата на Сърбия. На стадион "Райко Митич" беше видян много лош мач, пълен с нарушения, с едва няколко добри хода и възможности.

Треньорът на Звезда Деян Станкович няма да може да бъде доволен от играта на своя отбор, но ще бъде от факта, че остана непобеден в своето първо дерби като треньор, докато неговият колега Саво Милошевич не успя да осъществи главната цел, а тя е да съкрати изоставането в точките.

Червено-белите задържаха 11 точки преднина пред най-големия съперник и са близо до втора поредна титла.

Дуелът на най-големия стадион в Сърбия не предложи добра атмосфера, защото привърженици на Партизан се сбиха в южната трибуна, а искрите се прехвърлиха и на терена. Още в уводните минути се стигна до сблъсък между играчите, след спор между Милош Дегенек и Умар Садик.

От този момент беше видяна накъсана игра пълна с нарушения, остри влизания и подли удари, така че съдията Лазар Лукич имаше "огнено кръщение" в дебюта си.

Отборът на Деян Станкович имаше предимство в притежанието на топката, но от другата страна много пространство имаха офанзивните играчи на черно-белите. Малко не достигна Садик и Сейдуба Сума да създават възможности, а създателят на играта за Партизан също влезе в сблъсък със съперниците.

След малко повече от половин час игра червено-белите доживяха проблем, след като се контузи Ричмънд Боачи. Нападателят от Гана напусна терена в сълзи, а го замени Алекса Вуканович.

Едва в края на първия дял видяхме по-конкретни опити и те бяха отправени към Владимир Стойкович. Най-добрата и единствена възможност Звезда пропусна в 38-ата минута, след добра акция на Велько Николич, Душан Йованчич и Милан Родич.

Левият бек върна топката, тя се отби до Ел Фарду Бен, който беше блокиран, а рикошетът падна на крака на Желько Гаврич, който стреля над горната греда.

С този резултат се отиде на почивка, вторият дял на играта започна с по една добра възможност за двете страни, а тогава започнаха прекъсвания на всеки няколко минути.

Първо заради факли и дим, който се изви над стадиона, след това заради реплики на някой от пейката на Партизан, а тогава и заради факта, че на южната трибуна горяха седалки и трябваше да реагира екипът на пожарната.

Това допълнително забави темпото, което всякак беше накъсано от голям брой нарушения, за да в 75-ата минута Станкович и Милошевич да трябва да направят нови принудителни смени. Теренът напуснаха Родич и Сума, а новите играчи (Радован Панков и Александър Шчекич) не внесоха много живост.

Заради всичко което се случи дуелът беше продължен със седем минути, като в самия край Звезда не се възползва от грешка на Стойкович и от малък ъгъл опразнената врата не беше поразена. Така дерби №162 завърши с най-нежелания резултат във футбола пред погледа на 38 271 зрители.

Цървена звезда - Партизан 0:0

Цървена звезда: Борян - Гобелйич, Милунович, Дегенек, Родич (Панков - 74) - Петрович, Йованчич - Бен, Николич, Гаврич (Иванич - 84) - Боачи (Вуканович - 34 мин)

Партизан: Стойкович - Милетич, Остойич, Павлович, Урошевич - Здьелар, Начо - Маркович (Стеванович - 46 мин), Сума (Шчекич - 75), Асано - Садик (Матич - 86)

Стадион: Райко Митич
Зрители: 38 271
Съдии: Лазар Лукич, Милован Ристич, Далибор Джурджевич, Милош Джорджич

Голямо подобрение на инфраструктурата на Звезда

Цървена звезда през 2019 година постигна изключителни резултати не само на спортното поле, а и вложи големи финансови средства в инфраструктурни работи на стадион "Райко Митич" и школата, продължавайки от година на година да подобрява условията за работа, но и комфорта на посетителите.

Определени работи са завършени, други са в ход, а това е резюме на направеното:

Заменена е тревата на главния терен на стадион "Райко Митич"

След две години, по препоръки на УЕФА, напълно е заменена тревата на терена на стадион "Райко Митич". Теренът беше напълно готов за началото на квалификациите както и за предизвикателствата в домашните мачове. Играчите и този път имаха идеални условия за игра, което и допринесе за добрите резултати.

Заменени са рефлекторните светлини на главния помощен терен

Условията за тренировки, но и загряване преди мачовете на терените, които се намират зад северната трибуна сега са идеални.

Реконструкция на фитнеса и Медицинския блок за нуждите на клуба в сградата на Спортното дружество

Възстановяването на играчите както и индивидуалните тренировки за натрупване на сила се провеждат в много по-добри условия.

ВИП Запад на Маракана

В централния дял на западната трибуна, в сектора ВИП Запад, са сменени седалките, така че 2700 зрители имаха привилегията със значително по-голямо удобство и наслада да гледат мачовете на клуба. Модерните, нови седалки доминират в централния дял на запада, а Цървена звезда е горда, че на своите верни привърженици от сезон на сезон предлага по-качествено удобство и съдържание в гледането на мача.

Реконструирани са тоалетните в западната трибуна

Мокрите помещения са напълно променени и оправени на площ от 500 кв.м.

Формирани са нови търговски зони в запада

С четири големи бара за продажба на храна и напитки е повдигнато нивото на услугите за посетителите, а с това и визуално е украсено цялото пространство на площ 1500 кв.м.

Формирана е ложа от 30 лукс места за гостуващата управа

Делегациите на всички клубове с които играха в Шампионската лига имаха свое пространство и отлични условия за гледане на мач.

Поставено е ново табло

Маракана получи ново табло. Конструкцията, която беше стария "лампаш" е напълно премахната, а нейното място зае ново, модерно табло. С площ от 90 квадратни метра таблото на Звезда е едно от най-големите в Европа. Неговите размери са 15,36 метра широчина и 5,76 метра дължина. Пуснато е в употреба в премиерния мач от Супер лигата против Явор.

Поставено е ново озвучаване

На стадиона има напълно ново озвучаване. То е значително по-силно от предишното и по характеристики най-съвременно. От мача с Мачва посетителите имаха възможност да се насладят на добре известните песни на червено-белите със звук с още по-добро качество.

Изградена е подпорна стена зад северната трибуна

С тези работи допълнително се усили основата на стадион "Райко Митич".

Изградено и оборудвано пространство за телевизията на Звезда

В западната трибуна се настани телевизията на Звезда. На всички онези на които червено-белите цветове са в сърцето от октомври на своя телевизионен канал могат да следят новостите около клуба.

Поставено е ново табло и платформа за ТВ камери на главния терен на школата

Школата също получи табло и всички условия за телевизионни излъчвания на мачовете на младежките категории.

Реконструирани тоалетни в работните пространства

Работи, които са в ход

Гради се Медицински блок

От ден на ден пред съблекалнята на първия отбор може да се проследи изграждането на най-съвременен Медицински блок от 800 кв.м. Място на което играчите от първия отбор ще имат всички условия за подготовка за изтощителните и дълги сезони, както и за пълното възстановяване след мачовете.

Градят се обекти за нуждите на школата, както и геотермален кладенец

В ход са работи зад юга на Маракана на пространство от 1000 кв.м. Школата ще получи нови канцеларии, а бисерите още по-добри условия в новите съблекални. Гради се контейнерно селище, което ще се грее с енергийни помпи.

ИЗПЪЛНЕНИ РАБОТИ ЗА ПОДОБРЕНИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА 2017-2019

2017

Заменена е тревата на главния терен

Заменена е тревата на главния помощен терен

Изградена е топла връзка между съблекалните и тунела

Изградени са два терена с изкуствена трева, рефлектори и трибуни за школата

Изграден терен с естествена трева и трибуна за школата

Частично оправено пространство зад източната трибуна

Изграден паркинг в югоизтока с осветление

Направен е нов вход за "Ред Стар" магазина

Оправена е фасадата пред служебния вход и е поставен паметник на Райко Митич

Заменени са седалките в северната трибуна

Поставени са 150 фотьойла в ложа - ВИП 2

Формирана е нова търговска зона "Europe lounge" - 150 кв.м.

Цялостно боядисване на покрива на стадиона

Поставяне на огради около комплекса на Футболния клуб

2018

Подземното отопление е активирано чрез изграждане на външен тръбопровод за гореща вода към котелното помещение

Заменена е тревата на малкия помощен терен

Формирана е нова търговска зона "Champions club" 500 кв.м.

Изграден е паркинг за ТВ камиони в югозапада с осветление

Изградено е стълбище зад севера

Изграден е мултифункционален обект зад севера 800 кв.м.

Оправено е платото с чешмата зад севера

Формирани са нови помещения за членство

Напълно реконструирани входове на стадиона и инсталирани гребени на изток и запад

Формиран нов сектор за гостуващите привърженици ограден с мрежа

Изграден гараж за механизация 200 кв.м.

Адаптиране на канцелария за нуждите на маркетинга на Футболния клуб

Цялостно боядисване на рефлекторите

Външно осветление на западната трибуна

2019

Заменена е тревата на главния терен

Изграждане на медицински блок - в ход - 800 кв.м.

Сменени рефлекторни лампи на главния помощен терен

Реконструиран фитнес и медицински блок за нуждите на Футболния клуб в сградата на Спортното дружество Цървена звезда

Изграждане на обект за нуждите на школата - в ход - 1000 кв.м.

Изграждане на геотермални кладенци за нуждите на обекта на школата - в ход

Изграден ВИП Запад с 2700 нови лукс седалки в центъра на западната трибуна

Реконструирани тоалетни в запада 500 кв.м.

Формирана нова търговска зона в запада с четири големи бара за продажба на храна и напитки и оправени съпътстващи пространства 1500 кв.м.

Формирана ложа от 30 лукс места за гостуващата управа

Поставено ново табло

Поставено ново озвучаване

Изградена подпорна стена зад северната трибуна

Изградено и оправено пространство за телевизията на Звезда

Поставено табло и платформи за ТВ камери на терена на школата

Реконструирани тоалетни в работните пространства

Деян Станкович е новият треньор на Цървена звезда

Днес в Медия центъра на стадион "Райко Митич" като нов треньор на Цървена звезда беше представен славния футболист и бивш капитан на клуба - Деян Станкович. Договорът е подписан за две години и половина.

Новият шеф на треньорския щаб, преди всичко, благодари на предшественика Владан Милойевич, за всичко което е направил за клуба.

- Благодаря на клуба, легендите и привържениците, че отново съм тук. Звезда преди 22 години ме изпрати на мисия, а сега се връщам вкъщи да наследя голям господин, голямо име и голям звездаш - Владан Милойевич. Видяхте снимката на нас двамата. Дълго съм се занимавал с футбол, но никъде не съм виждал треньор, който си тръгва да посрещне наследника с усмивка. Казвате, че нямам опит, но аз в тези два часа чух толкова полезни неща за треньорската работа, че ще ги запомня за цял живот. Благодаря Милойе, утъпка пътя, който ще мина. Можеше да останеш до юни, но ти обичаш Звезда твърде много. Отиде си като победител и ми даде шанс в следващите шест месеца с моя клуб да направя победителски отбор с дух, воля и желание - каза Станкович на един дъх и продължи:

- Благодаря на моето семейство, без тяхната подкрепа нищо не бих направил. Усмивката с която ме изпратиха в Белград, казва всичко. Благодаря и на моите треньори, които стоят зад мен. Много научих от моите ментори. Благодаря на онези, които вярват или не вярват. Ще покажа с работа и влагане, че заслужено съм дошъл в голям клуб. Искам победи и ще се боря като лъв за тях.

Станкович се обърна и към треньорския щаб с който ще работи по време на престоя в Цървена звезда.

- Събрал съм много гладни хора около себе си и това е правилно нещо. Желаят успех и доказване. Имат воля и желание с мен да водят Звезда напред. Мои помощници ще бъдат Небойша Милошевич, Ненад Милияш, Милош Милойевич и Душан Гашич. Още работим над кондиционен треньор, а до няколко дни ще знаем и това. Чака ни огромна работа. Едва чакам да ги видя, да направя първата тренировка, среща и да изляза на стадиона. Когато мине всичко това, тогава спокойно ще водя клуба.

Станкович говори и за големите треньорски имена с които е работил през кариерата.

- Имаме група в една социална мрежа където комуникира поколението на Интер с което спечелих Шампионската лига. Моуриньо не можеше да повярва, питаме на шега - Нима ти? Говорих и с Михайлович. Доста трябва да се научи, но с тяхна помощ, всичко е по-лесно. "Ще взема" търпението от Свен Горан Ериксон, от Манчини работата на терена, от Моуриньо характера и от Миха издръжливостта и да не се отказвам. Пожелаха ми много късмет, но трябва да кажа, съветите означават много, но аз съм този, който взема решенията. Говорил съм, че треньорската работа не е за мене, но не е важно какво съм казал вчера, а какво ще кажа утре. Имам мотиви заради които избягвах треньорската работа. Привързан съм към семейството, а ако си треньор, тогава цял ден си във футбола. За мен семейството означава много, а всичко това има задължения. Убеждавах сам себе си, че не искам да бъда треньор, но се оказа, че това ме чака зад ъгъла.

Станкович не можеше да скрие емоциите заради завръщането у дома.

- Някой, който е отраснал в Цървена звезда знае тежестта на емблемата и излизането на стадиона пред най-добрите привърженици в света. Емоциите остават настрана, трябва да гледаме реалността. Те трябва да ме водят напред и да ми дават мотив, но ще размислям реално на терена. Спомням си как се чувствах когато дебютирах против днешния генерален директор на Цървена звезда - Звездан Терзич, когато играхме срещу ОФК Београд. При мен ще има място за млади играчи, има тук много качество, както в нашия развоен отбор Графичар, така и в нашата школа - подчерта Станкович и предизвика гръмогласни аплодисменти в Медия центъра на стадион "Райко Митич".

От Милойе, с любов - 100 000 000 евро

За две и половина години на неговия мандат, в касата на червено-белите са влезли точно 99 266 000 евро...

Сега когато и официално вдигна котва и напусна Маракана, когато под всичко което е направил се тегли черта и направи крайна сметка, за Владан Милойевич без капка съмнение или несигурност можем да твърдим, че е най-значимият треньор на Цървена звезда от разпадането на СФРЮ.

В Лютице Богдана дойде в тежък момент - изгубена титла във финиша на шампионатната надпревара, поражение от Партизан във финала за Купата, сериозни проблеми с финансите, неустойчива система на функциониране на клуба, отбор със сериозни недостатъци, прилично безнравствен след бурната пролет на 2017... А Маракана напуска като двукратен пореден шампион и с преднина от 11 точки спрямо големия съперник след половината на актуалния сезон.

Благодарение на титлите на Милойевич Цървена звезда отново води на Партизан по брой най-важни трофеи (30:27, благодарение и на присъдения трофей за сезон 1946/47), междувременно ерата на един от най-успешните треньори в историята на червено-белите все пак най-много ще се помни с европейските успехи. Колкото и тазгодишните загуби от Тотнъм и Байерн да хвърлят сянка върху всичко което е направил за тези две и половина години, ще остане записано за всички времена: две поредни участия в Шампионската лига, три поредни в груповата фаза на европейски турнири, европейска пролет, първа победа за сръбския футбол в Шампионската лига, голямата победа против Ливърпул, бъдещ шампион на Европа...

Точно от всичко това произлиза, че Владан Милойевич си отива от Звезда като "първородният" за финансовата стабилизация на клуба, до която, няма съмнение, се стигна. Директно и прецизно: за две и половина години под негово ръководство на най-големия сръбски стадион Цървена звезда е инкасирала близо 100 000 000 евро?! Или ако искате още по-прецизно - 99 266 000 евро! Разчленено: от юни 2017 до август 2019, само от трансфери на играчи, Звезда е заработила 44 800 000. В същия период от премиите на УЕФА в клубната каса са влезли 54 466 000 евро.

2017 ГОДИНА

Трансфери: 14 050 000
УЕФА: 6 000 000

2018 ГОДИНА

Трансфери: 24 050 000
УЕФА: 22 000 000

2019 ГОДИНА 

Трансфери: 6 700 000
УЕФА: 26 466 000

На теория, Цървена звезда само по времето на мандата на Милойевич е инкасирала достатъчно пари да изплати целия дълг, който актуалното ръководство наследи (около 53 000 000) и в касата да останат още достатъчно пари за безгрижен живот. Практиката често е различна. Според твърденията на Звездан Терзич най-голямата част от дълговете е върната (по данни от клуба задължението в момента е малко над 10 000 000 евро), но сериозни пари трябваше да бъдат похарчени, за да се създадат условия за всичко което Милойевич направи.

За сръбските условия са доведени скъпи подсилвания, заплатите са отишли на исторически максимум - когато говорим за домашния футбол - а сериозните европейски достижения трябваше да бъдат последвани от сериозни бонуси. Ясно е, че споменатата цифра от почти 100 000 000 евро на практика не можеше да покрие дълговете, но да ръмжи - ръмжи.

Ще помни Цървена звезда Владан Милойевич и по парите, които вкара в клубната каса.

Милане, ти си за Шампионската лига

Единственият експонат от не толкова далечни времена в Цървена звезда


Може би от това историческо поражение против Байерн ще остане само прах и черна буква в биографията на Звезда, ако отборът на Владан Милойевич преживее в пирейското пристанище. Всичко това е може би, но е ясно, че 13 от 14 играчи на Цървена звезда, които получиха шанс да усетят мощта на байерновата машина, след 30 или 40 години в дълбока старост ще се питат къде им е била младостта в тази вечер на 26 ноември 2019 година. Такива шансове да направиш себе си важен трудно се получават, а лесно се губят. Някои излязоха на тревата на Маракана влюбени в себе си, измамвайки се, че те трябва да почерпят публиката на Звезда с присъствие. Други пък бяха недостатъчно качествени и несвикнали на такова ниво надпревара. Имаше и онези третите, които нямо гледаха как Роберт Левандовски немилосърдно пълни и предизвиква бяс и гняв в близо 50 000 човека на най-големия сръбски стадион.

Един човек беше достоен за Цървена звезда. Не, не става дума за това, че Милан Борян направи един от своите най-добри мачове в Шампионската лига и с десет спасявания, по официалната статистика на УЕФА, спаси Маракана от двуцифрена загуба. А това би бил срам, който щеше да живее вечно. Националът на Канада, въпреки че е сит с по-ранните успехи, показа, че в този момент е единственият експонат от не толкова далечни времена. Експонат на истинските звезди на Милойевич.

Когато играчите на Владан Милойевич с наведени глави след завършека на мача слушаха песента на привържениците под северната трибуна, и без енергия с пляскане следваха ритъма, само Милан Борян имаше обратна реакция. Неговото изражение на лицето, на ивицата на сълзите, говореше, че е един от редките, които в този момент би пропаднал в земята от срам. А става дума за човек, който единствен не би смял да усети отговорност или угризение на съвестта, защото единствен си вършеше работата, въпреки че през този сезон вече е получил 19 гола в елитния турнир. Така че, емоционалният заряд на Милан Борян като единствен (и, трябва да изтъкнем, Раша Панков), разкри на какво ниво е отборният дух в съблекалнята на Цървена звезда. Или по-добре казано - че изобщо го няма. Повтарят това и отговорните на Маракана, че Цървена звезда иска посветеност и всекидневна битка със самия себе си, защото не се живее от последните впечатления и успехи. Знае това и Владан Милойевич, защото в момента живее в другата крайност на всекидневието на треньор на Звезда. Само че не го знае мнозинството в отбора.

Опитваше извън медийните изяви Милан Борян да пробуди състава, да ги разтърси и да им обясни правилата на поведение в голям клуб. Работеше като капитан без лента и човек, който след всичко което е направил в Залцбург и Копенхаген можеше да си накриви шапката и като най-голям нарцис всекидневно да се гледа в огледалото и упорито да си повтаря: "Аз съм Милан Борян, голям любимец на привържениците на Цървена звезда, може да съм най-значителната фигура в тази успешна ера". Можеше, но не е. Тестваше границите на собствените способности и вратарски умения и не можеше повече да гледа как тия пред него развалят онова което е създавано 28 месеца. От онази Флориана или Спарта, когато опитният пазител на мрежата дебютира за Цървена звезда. Това е черта на истинския лидер, който през  живота и кариерата е научил да се бори и едва в 30-те години получи възможност да брани вратата на Цървена звезда. Прокървял е за това идване на Маракана, па затова на всеки мач гледа като на привилегия.

Играчите на Звезда в момента приличат на равнодушни пубертети. Родителите им се карат, че трябва да поправят оценките, да бъдат полезни, но тези укорявания на тях им влизат през едното, а излизат през другото ухо. Може и да не са предопределени за висши училища, но недостатъчно използват потенциала и после трябва да имат класен ръководител или председател на класа, който малко по-строго да им каже, че са на грешен път. Това днес е Милан Борян.

"Ние не сме за това ниво на надпревара. Някои играчи сякаш не знаят какво означава Цървена звезда. Такива мачове не се играят за пари, а за привържениците. Така беше и в предходните две години", гневно заяви националът на Канада след всичко видяно против Байерн.

Как тези негови думи ще бъдат посрещнати в съблекалнята? Това никой не знае, защото вече в отбора ги няма приятелите на Борян като Савич, Стойкович, Радонйич... Но е сигурно, че Милан Борян - ако реши да си отиде - ще го направи с чист образ. Статус не се гради със запалителни или провокативни изявления за това как някои възможности не са използвани, а с дела, емоции и страст към всяка работа. Борян в момента е Звезда - останалите не са. И затова никой няма да смее да го критикува, ако в зимния трансферен прозорец настоява за трансфер. Заслужил е да наплати, и заради спасяванията и заради това което е опитвал - а и продължава да опитва - да вразуми лошите ученици.

Милане, ти си за Шампионската лига.

Автор: Дарян Неделькович

От билети в касата на Цървена звезда влязоха 6 300 000 евро

Ръст от 50% в сравнение с миналия сезон, макар че е под предвиденото

Още не е време да се правят сметки, защото има и мач с Олимпиакос и всичко може да получи съвсем различно измерение, но някои черти могат да се теглят. Поне онези финансовите. Защото червено-белите могат да спечелят допълнително на 11 декември в Атина, но в клуба още сега знаят колко им донесе есенното участие в Европа поне като става въпрос за продажбата на билети.

Звезда от трите мача в груповата фаза на Шампионската лига е заработила 5 000 000 евро бруто. В квалификациите с Копенхаген и Йънг Бойс са заприходени около 850 000 евро, а като се добавят и мачовете с Хелзинки и Судува общата бруто печалба е 6 300 000 евро.

Тази сума представлява ръст с повече от 50% в сравнение с миналия сезон, дебютен в Шампионската лига, когато Цървена звезда спечели някъде около 4 000 000 евро.

Разбира се, този ръст е в директна връзка със значителното поскъпване на пакета билети за мачовете в груповата фаза през този сезон заради което червено-белите продадоха 30 000 комплекта, за разлика от 39 000 през миналата.

Истина, към всичко това тази есен са продадени и 3500 единични билета за мача с Олимпиакос, 6500 за сблъсъка с Тотнъм и 9500 за мача с Байерн.

Стадионът в нито един от тези мачове не беше напълнен до последното място, па Звезда не успя да се приближи към оптимистичната оценка в началото на сезона, когато беше проектирано от билети, с квалификационните мачове, да се заработят общо 8 000 000 евро. Въпреки това, на касата след години в които клубът живуркаше в непрекъснат минус доволно търкат ръце.

Съществува разбира се и онази другата страна на медала, онази, която говори за забележимо по-слабата атмосфера на стадион Райко Митич, защото високите цени прогониха редица привърженици от провинцията преди всичко, па и онези с по-плитки джобове, а точно такива по правило са първи когато трябва да се вдигне температурата на Маракана.

Обаче, и това е модерният футбол. Бизнес, а не игра.

Съдил над 30 мача в Шампионската лига, за пръв път като зрител

Съдията Далибор Джурджевич за пръв път във вторник присъства на мач от Шампионската лига като зрител. Това разказа самият той в гостуване на коментаторската позиция на РТС на стадион Райко Митич преди дуела Цървена звезда - Байерн (Мюнхен).

Съдията Далибор Джурджевич изненада с информацията, че това му е първи път като зрител да присъства на мач от Шампионската лига. За него чудна позиция от западната трибуна и в спокойна атмосфера да гледа едно футболно представление. Досега като съдия е делил правдата в повече от 30 мача в най-елитния турнир.

За пръв път, в компанията на своя син, можеше да се наслади на чара на футболната игра и да се концентрира над случващото се на терена и около него - на живо. Не трябваше да следи внимателно само случващото се на терена максимално концентриран върху правилата на играта.

Този път, за него в леко чудната ситуация, можеше да се отпусне и да коментира мача. Жалко, че резултатът не беше малко по-добър за сръбския шампион да уплътни неговото преживяване - "от другата страна" на един мач от Шампионската лига.

Илюзията на един трансферен прозорец

Дали Владан Милойевич измами себе си, или Терзич и Мркела измамиха него?

Нито Барселона с Диего Марадона и Бернд Шустер, нито онзи Милан с тримата холандци, и отново Барселона с истинския Роналдо, Фиго и Стоичков, па и ПСЖ с Неймар и Кавани. Никой никога не е разбил и посрамил Цървена звезда в европейската история както този Байерн с Левандовски и Коутиньо. По този параметър предната нощ на "Маракана" беше уникална, но така просто може да се обясни със спортните модерни думички. Там някъде в края на 2012 година легендарният Светислав Кари Пешич, увенчан с титлата баскетболен шампион на света, говори, че най-добрият отбор не е от 12-те най-добри играчи, а от толкова хора, които могат да работят като най-добър екип. Кари сипа демагогия, приемлива заради пиротския акцент, но това изречение трябва да стои в канцеларията на отговорните лица от "Маракана", за да като странични ефекти, предизвикани от тежкото поражение от Байерн, непрекъснато да им е пред очите.

Защото не е онази шестица в мрежата на най-добрия играч в редовете на домакина Милан Борян фактът, който най-много заболя звездашите. Виждаше се това равнодушие и по-рано, някаква черта на по-голямата част на състава, който облече червено-белия екип и дойде да свърши работа без никакви емоции. А мачовете в Шампионската лига виждат като леко забавление в немска или швейцарска провинция, след тежка петдневна работа на производствената линия в някакъв Манхайм. А това е непростим грях в клуб какъвто е Цървена звезда.

Не съществува по-ясен пример от ситуацията, която предшестваше отменения гол на Байерн, когато Цървена звезда още беше жива резултатно. Десет от 11 играчи в червено-бели екипи гледаха в земята, само Милан Борян искаше от Кайперс да гледа ВАР. И беше прав. И отново се връщаме на онази теза от началото на текста с изтърканите фрази, но тази Цървена звезда не е отбор. И ще има само още един шанс да стане, в Пирея. Това потвърди и Милан Борян, както и треньорът Владан Милойевич.

"Не играем вече с нужната страст, енергия и желание. Не играем вече със сълзи в очите. Нужни са промени", беше посланието на шефа на треньорския щаб на Звезда.

Цървена звезда вече дълго изглежда като отбор съставен от 18 футболни професионалисти, които не ги свързват никакви общи неща. И отново една фраза: червено-белите са изгубили някакво ДНК, каквото и да означава това, защото с парите получени от УЕФА заради континенталните успехи опитаха да направят Шахтьор за бедни, или Манчестър Сити за онези най-бедните. Само за трансферни суми, когато става дума за най-скъпите инвестиции, са платени 6 700 000 евро. Плюс заплати, плюс премии, плюс милионни инвестиции нужни за заплатите на Хорхе Каняс (доведен като свободен играч), след това Гарсия, Ван Ла Пара и Жандер. Да не продължаваме. С влизането в Шампионската лига те, заедно с остатъка от отбора, върнаха вложеното, но... Цървена звезда скоро може да стане заложник на техните безперспективности и смеем да кажем невъзможност да се повтарят в Европа, въпреки че може да се стигне до блясък на 11 декември против Олимпиакос. Защото някой тук някого дебело е измамил. За това ниво на надпревара те не са, което без увъртане каза и Милан Борян.

Докато безпаричието беше съставна част от всекидневието на "Маракана" спортният сектор, персонализиран от директорската двойка Звездан Терзич и Митар Мркела, съвършено следваше рушенето на рекорди и бариери на Милойевич. Координатите бяха ясни: възвращенци от чужбина, главно в залеза на кариерата, представляваха основата на отбора. И тогава имаше чужденци, Гейлор Канга и Ричмънд Боачи в пълния си блясък, след това през миналото лято съвършено вписалия се Бен, но с влизанията в Шампионската лига и Лига Европа бяха подписвани и играчи от магазини "втора ръка". Имаше някакво равновесие. Тук не бяха само Филип Стойкович, Ненад Кръстичич и Вуядин Савич като лидери на съблекалнята и от които се знаеше какво може - а какво не може - да се очаква. По време на срещата с Байерн привържениците копнееха за тихите герои на Милойевич каквито бяха Неманя Милич или Славолюб Сърнич. За Радонйич да не говорим, защото той си отиде след предложение което не може да се откаже. Обаче, второто влизане в Шампионската лига измами спортния сектор на Цървена звезда, че отборът като член на елитния турнир, може да бъде елитарен клуб. Директорите Терзич и Мркела имат само две смекчаващи обстоятелства. Кладенецът с възвращенци "пресъхна", а Терзич и Мркела искаха с насилствена "байернизация" да облекчат работата на Владан Милойевич. Оказа се, че са му набутали в ръцете судоку, което треньорът на Цървена звезда просто не може да реши. И от такъв отбор в съблекалнята да направи юмрук, който да удря в Европа, което е негов основен постулат, казан в интервю още през 2017 година. И второто много важно нещо. Предходната зима върхушката на клуба трябваше да реагира и да удължи договорите на отделни футболисти и по този начин да ги награди за всичко направено в Европа и домашната сцена. Нахрани ги, а учените хора от старите времена ще ви кажат, че само гладният стомах играе футбол. Това беше ситуация, която обещаваше едно каене. Да бяха напуснали мнозина за мизерни пари би съществувала теза, че трябваше да бъдат задържани. Оказа се, че Супер лигата, а специално Белград, не са идеално място за пускане на корени.

Всеки който ревностно е следил работата на Владан Милойевич знае, че става дума за треньор, който се държи към своите принципи и методология на работа и трудно си променя мнението. Но в тези сладки мъки, когато на "Маракана" започна да има пари (много пари), Владан Милойевич позволи да падне в капана на истерията и може би популисткото попълване на игровия кадър до горната граница. Позволи да бъде измамен или сам се измами. В споманетия разговор каза, че обича да има на разположение повече играчи, които усещат клуба отвътре, и които имат силни чувства. Такива сега са малко, и това е грешката на Милойевич, която най-добре рефлектира против Байерн. Само 12 месеца по-рано отказваше играчи да му се водят на конвейр. Беше толкова горд да каже "НЕ" когато благодари на предложението Цървена звезда да се подсили със Силва от Рен, с обяснението, че му трябва защитник от сръбско говорими области. Дочака Дегенек, както и това лято. И уцели.

Може би Звезда би изгубила и с по-голям резултат и с миналогодишния състав, но поне би оставила някакво впечатление. Така изглеждаше като група наемници, която разкри всички илюзии на летния трансферен прозорец. Няма нито едно истинско подсилване за ниво Шампионска лига. Звезда най-много измами себе си. Чак и в Пирея да се стигне до положителен резултат Терзич и Мркела ще трябва да натиснат копчето за "рестарт". Една ера полека завършва, не е важно дали в нова ще се тръгне с Милойевич или без него на пейката.

В последните дни гръцките медии спекулират за неговото отиване в китайския Далиен (макар и без големи основания, защото няма индикации, че Рафа Бенитес ще бъде сменен), а споменават и опцията Мартинс да бъде уволнен в Пирея, след което първи избор на гръцкия великан би бил точно Милойевич.

Автор: Дарян Неделькович

Владан Милойевич: Нещо трябва да се промени! Играем без енергия, страст и сълзи

"Какво ще се случи ако не бъдем в Европа? Сигурно светът няма да се срути", поръча стратегът на Звезда на въпроса може ли отборът да се опълчи на Олимпиакос в Пирея

Тежки дни са пред Владан Милойевич. Това се видя и по неговите реакции на официалната конференция след най-убедителната европейска загуба в историята.

И шефът на треньорския щаб на Звезда отново повтори вече казаните тези след тежки загуби. Някакъв страх е предизвикал резултата, който е измил добра част от свършената работа в предходните два сезона.

"Генерално, не знам какво би трябвало да кажа. Разочарование - да. Най-убедителната загуба в историята - да. Хайде да пренощуваме, пък ще видим", каза Владан Милойевич.

Стратегът на Звезда трудно намираше думи. И когато един колега го пита какво е казал на играчите след мача.

"Нищо не съм казал след мача. Казах им преди и на полувремето. Байерн е отбор, който показа мощ, бяха по-добри във всички сегменти. Не ми е ясен този страх още от първата минута. Работехме да избегнем това в анализа на мача. Този страх много ми пречи. Не знам защо това е така. Трябва да седнем и да разговаряме защо е така".

Въпросът е дали такава Цървена звезда е готова да удържи в Пирея и някак да се домогне до Лига Европа.

"Какво ще се случи и ако не бъдем в Европа? Сигурно светът няма да се срути. Тук сме където сме. Нямаме оправдание. Мога само да кажа, че тези играчи могат много повече. Това не е свързано с тактиката. Преди играехме с много повече енергия, страст и сълзи. Може това да е заради мен, може и да е заради играчите. Не виждам причина да се плашим. Не трябва да сте смели в изявленията, аз никога не съм бил. Ще преболедувам това поражение по мой начин. Нещо трябва да се промени."

Делиjе при 0:5: И да ми предложат милиони, билиони - не бой се ти, Звездо, ще остана край тебе

По време на мача Цървена звезда - Байерн Мюнхен Делиjе направиха нещо което дълго, дълго не е виждано по тези пространства.

При болезнения урок на немския гигант в този мач от 5 кръг на Шампионската лига, недълго след петия гол за гостите на Маракана, привържениците на Звезда не освиркваха своите любимци, не ги критикуваха, нито напуснаха трибуните, а по-силно от всякога - запяха "И да ми предложат милиони, билиони - не бой се ти, Звездо, ще остана край тебе".