Мачът на века.
Ньегош е казал: Всеки е роден да умре по веднъж, честта и срамът живеят вечно.
Цитатът на големия сръбски мислител и писател можем да парафразираме и пригодим към футболното земетресение, което тази вечер от 22:00 часа ще има епицентър стадион Монументал в Буенос Айрес, а ще разтърси Аржентина и целия свят.
Защото, тази вечер се играе мачът на века!
Такъв беше и този преди 14 дни, но този е още по-важен, защото е решителен. Ньегошевите думи по някакъв начин парафразира легендарният нападател Марсело Салас, който две години носи екипа на гиганта от Монументал (от 1996 до 1998) и най-добре знае с какво напрежение са се събудили това утро футболистите на Бока и Ривър и под какъв натиск ще бъдат тази вечер когато изтичат пред 70 000 френетични Галинероси.
"Онзи, който победи довечера, ще празнува цял живот. Онзи, който изгуби, ще носи кръст до края на живота си", заяви легендарният Матадор.
Тези думи най-добре описват ситуацията пред тазвечершния сблъсък на Монументал. Свръхестественото напрежение може да се сече с нож. А така ще се играе и като започне - на ивицата на бръснарското ножче.
В най-голямото дерби на света за пръв път в богатите клубни истории, лютите съперници Ривър Плейт и Бока Хуниорс директно ще решат за титлата шампион на Южна Америка. Изиграли са много големи дербита, срещали са се и в Копа Либертадорес, но никога преди във финала. Съдбата направи така, че това да се случи точно в последния финал на Копа Либертадорес, който ще се играе в два мача, преди от следващия сезон финалът да бъде променен в един мач на неутрален терен. Затова е чудесно, че първото и последното Супер класико във финалите на Копа Либертадорес ще бъде изиграно на култовите стадиони пред френетичните запалянковци на Бока и Ривър.
Първото полувреме на Бомбонера не донесе никакви знаци кой е по-близо до титлата. Ривър беше по-добър, Бока имаше повече късмет и беше по-фатална, но накрая вратарят на Ривър в добавеното време трябваше да спасява ремито с отбрана в чисто положение за Дарио Бенедето.
Може би не е най-качественото, най-бляскавото или най-атрактивното дерби в света, но Супер класикото всякак е НАЙ-ГОЛЯМОТО. Кралят между дербитата.
Никъде по света не съществува такава страст и такова съперничество между два клуба като в Супер класикото. Никъде не се обичат толкова своите като на Бомбонера и Монументал. Повечето други дербита са само добри копия на Супер класико. Песните на Монументал и Бомбонера са преправяни по стадионите из цяла Европа.
Това е най-хубавият коктейл от луда енергия, която се създава на трибуните и терена. Хулигани? Такива са. И то между най-лошите. Но за разлика от хулиганите в Европа, повечето "барабраваса" на Бока и Ривър в полунощ знаят стартовите 11 на своя отбор. Техни са най-хубавите любовни сонати към своя клуб и играчи или най-суровите обиди към противника. Не престават с песните нито една секунда. Със знамена, балони, пиротехника, тромпети и барабани, заразни латино мелодии, това е спектакъл какъвто в световния футбол няма равен.
ИСТОРИЯ НА СЪПЕРНИЧЕСТВОТО
Започнало е в Ла Бока. Пристанищен квартал на работническата класа. Двата клуба са основани тук, за да Ривър по-късно да се пресели в елитния квартал Нуньес. Това е означавало и че в бъдеще Ривър ще бъде финансово по-мощният клуб заради което получил и прякора "милионерите". За Бока е била по-нисшата класа, главно пристанищните работници. С оглед на това, че в пристанището са пристигали най-много кораби от Генуа с италиански имигранти, прякорът за привържениците на Бока е станал Ксенеизес, което в превод означава генуезци. Днес тази класова разлика вече е няма. Двата клуба в привърженическите си структури имат запалянковци от най-бедните до най-богатите слоеве. За Бока и Ривър са над 70% от населението в Аржентина. Около 40% от аржентинците симпатизират на Бока, 33% поддържат Ривър. В само пет аржентински града (Авелянеда, Кордоба, Санта Фе, Ла Плата и Росарио) Бока и Ривър не са най-популярните клубове.
Генуезците и Милионерите са признатите в света прякори. Но в Буенос Айрес се настоява на два обидни прякора от двете страни. За Бока са "Бостероси", за Ривър са "Галиноси" или "Галинероси". Бостеро е жаргонен израз за бедняци от Ла Бока. Между тях са и крадци, клошари и работници в една фабрика в която се събирали конски фъшкии, така че този край го отличавала прилична смрад.
"Днес минах покрай проклетия Бостеро... Хвала богу не го докоснах", е една от най-суровите песни на привържениците на Ривър.
И точно това бягство на Ривър в Нуньес между богатите и настояването на разликите с "бостеросите" са запалили огъня, който вече десетилетия се разпалва. И който е поглъщал и човешки животи. Най-голямата трагедия е свързана с "Вход номер 12" когато паднала трибуна с привърженици на Бока. Загинали са 71 човека, а средната възраст на жертвите е била около 19 години. И това за съжаление е Супер класико.
Ривър показвал своята сила като плащал буквално със злато на играчите през тридесетте и четиридесетте години на миналия век, а 10 000 песети, които дали за Карлос Пецуела били нещо немислимо за беден клуб като Бока. Затова са станали "милионери". Но по-късно ще получат обиден прякор...
Дълго привържениците на Бока мислели как да дадат някой адекватно обиден прякор на "милионерите" и накрая го измислили. По-точно, не са го измислили те. Ривър през 1966 изгуби на практика спечелен финал на Копа Либертадорес против Пенярол. Водил с 2:0, а загубил с 2:4 и пропусна шанс да стане първият аржентински клуб с титлата първенец на Южна Америка. Играта на Ривър в този мач е описана като страхлива.
След няколко дни дошъл и първият мач в първенството и Ривър гостувал на Банфилд. Един местен привърженик по-рано пред трибуните скрил кутия с бяло пиле на което висяло червена лента. Синоним за белия екип на Ривър с червена линия. И го пуснал зад вратата на Ривър по време на мача. Настанало общо шоу! Горкото пиле търчало по терена, за да разяреният ас на Ривър Оскар Пининьо Мас да го изрита с все сила. Достатъчно да закачи на своя клуб безславния етикет - Галинас. Пилета. В превод страхливци... Дълго привържениците на Ривър не са могли да понесат този прякор, но сега го приемат, шегуват се на своя сметка и една от най-хубавите песни на света е "Senores, yo soy del gallinero".
Ривър винаги е имал пари да купи най-добрите, но за мнозина любовта към Бока не е имала цена. Така и за най-големия. Марадона. Когато заблестял в Архентинос Хуниорс, първи се явил Ривър и му предложил празен чек. Той чакал Бока, която била в огромни финансови проблеми. Извикали го от Бомбонера и не могли да му обещаят много. Но не е имал дилема...
"Търси го Барселона, търси го и Ривър, но той е само на Бока, защото не е страхливец", пеело се тези години на Бомбонера.
Стадионите са специална история. Монументал е изграден след Втората Световна война, а строежът е протичал години. Завършен е окончателно с парите от трансфера на Омар Сивори в Ювентус. Монументалното здание тогава е приемало 90 000 зрители, а днес може да побере близо 70 000.
Бомбонера е по-малка, но за мнозина по-оригинална и по-хубава. Има три истински трибуни, четвъртата всъщност е само стена в която са ВИП ложите, а е правена по примера на Артемио Франки във Флоренция. Архитектът Хосе Дефлини е направил проект без да иска и песос заплащане. Получил е само кутия бонбони. Точно заради тази стена във вида на четвърта трибуна, Бомбонера е по-акустична от останалите стадиони и създава заглушителен шум. Теренът задоволява минималните размери от стандартите на ФИФА (105 х 68 метра) и за съперниците е проблем да се справят на по-тясно пространство от онова с което са свикнали. Докато се ориентират, Бомбонера и Бока ги поглъщат...
Кой от великаните е играл за Бока и Ривър е трудно да се изброи. Все пак, две имена са над всчики. За привържениците на Бока, това, разбира се, е Марадона. За тези на Ривър това е уругваецът Енцо Франческоли. Чак 98 футболисти са носили екипите и на двата клуба. Между тях мнозина великани. Каниджа, Батистута, Оскар Руджери, Уго Гати...
"Много тежка ситуация. Едните ви гледат като предател, другите не ви вярват", говорил е по-късно Руджери.
Клаудио Каниджа три сезона е бил любимец на привържениците на Ривър, за да след осем години в Европа да се завърне в Буенос Айрес. И то в Бока, с думите:
"Сбъднах мечтата си да облека екипа на клуба за когото винаги съм бил".
Това не е най-лошото което Каниджа е направил на "милионерите". Най-лошото им е приготвил в Супер класико в една юлска нощ. Вкарал три гола за победата с 4:1, а всеки път целувал емблемата на Бока докато празнувал... Малцина са тези, които привържениците на Ривър мразят като Каниджа.
И тук има още милион интересни ситуации заради които това дерби е специално, а това тази вечер е мачът на века.
Имаше земетресение, тресе са Аржентина, тресе се цяла Южна Америка. После малко затишие и сега отново кресчендо. Време е за реванш в един от най-големите двубои в историята на футбола: Ривър Плейт - Бока Хуниорс, за континенталния шампион, за помнене, за влизане в историята (събота, 22:00).
Четохте вече: зет запалил къщата на баджанака заради Супер класикото; открадната папка с тактиката на Ривър за реванша; шестгодишно момче, привърженик на "милионерите" продава всички свои играчки, за да си купи билет... А си спомняме и за отлагането на първия мач заради онзи потоп, което допринесе за нарастването на очакванията до невиждано ниво, специалният радио пренос за онези със слаби сърца, в който за фон, вместо шумът от Бомбонера, вървеше отпускаща музика.
Държавата е парализирана заради мача, между хората владее обща истерия. Над 50 000 привърженици влязоха на последната открита тренировка на Бока, за да подкрепят отбора, а още хиляди останаха пред стадиона, така че полицията трябваше да ги прогони със сълзотворен газ. Бомбонера се тресе. Буквално! В коментаторската кабина мониторите се клатеха сякаш е истинско земетресение.
Неутралният дял от планетата само се надява, че и тази вечер ще гледа мач като на Бомбонера. А това означава спектакъл! Първият мач беше фантастичен.
Ривър преживя по-леко отколкото се очакваше (2:2) и сега Бока е в по-тежка ситуация. Освен че ще играе пред 70 000 неприятелски настроени Галинероси, играчите на Бока ще бъдат и под напрежение заради първия мач в който не използваха предимството на домашния терен. Онова което значително допринесе за атрактивността на първия мач всякак е правилото, че голът като гост няма специална важност. В превод, за Ривър не играе никакво равенство, нито 0:0, нито 1:1. Фактът, че и едните и другите ще трябва да преследват победата - освен ако не искат собствената им съдба да решава рулетката на дузпите - ни гарантира, че и на Монументал ще бъде много вълнуващо, съответно че ничия преднина не може "да опропасти" мача.
Марсело Галярдо няма да може и този път да бъде на пейката на Ривър заради наказание. Няма да може да бъде и в съблекалнята, ще се скрие някъде добре на стадиона. Това не е малко неудобство за домакините, но като успяха да преживеят на Бомбонера без лидера...
"Чувството на неспособност да помогнете, па макар и от пейката, е ужасно. Не пожелавам това на никого. И не знам как ще преживея реванша", каза шефът на треньорския щаб на Ривър.
Все пак, в първия мач и без присъствието си проведе лекция на някогашния лют съперник на терена Гилермо Барос Скелото, тръгвайки от трима централни защитници. Поред стандартните стени Пинола и Майдана в задната линия се намери и Мартинес Кварта. Петима в отбрана обаче не бяха достатъчни да се спре атаката на Бока и първата част на мача домакините решиха в своя полза - 2:1. В последния половин час Ривър се върна към стандартна четворка отзад и успя да стигне до изравняване. Очевидно Галярдо имаше в главата си предимно целта да не изгуби и в това успя, но не по начина по който планира, а по "нормалния път". Този факт ще остави доста дилеми за състава на Ривър преди реванша.
Проблем за Ривър е, че не се е оправил нападателя Инясио Скоко и че е наказан Рафаел Сантос Боре. Ривър без двама от тримата най-важни нападатели. Очаква се да заиграе Хосе Кинтеро, никога доказан талант на южноамериканския футбол, но майстор за такива мачове. Но затова пък се завръща сърцето на отбора неунищожимия капитан Лео Понсио, който ще преоре терена и ще е голяма сила за домакинския отбор. Галярдо може да изведе формации 5-3-2, 4-2-3-1 или 4-4-2, а най-близо е до втората в която зад изнесения Прато би трябвало да действат Пити Мартинес и Кинтеро.
Много нападателен потенциал остана и на пейката на Бока в първия мач. Мауро Зарате и Фернандо Гаго седяха на пейката през цялата среща. Дарио Бенедето влезе, защото рано се контузи Кристиян Павон, а най-голямото име от всички - Карлос Тевес, заигра едва от 73-ата минута. Павон най-вероятно няма да играе, а шансовете Тевес да започне растат от час на час. Скелото е в дилема дали да върне на вратата възстановения Андраде или да остави Роси, който блестеше в първия мач.
Последният път когато Тевес гостува на Монументал беше през декември 2016. Преди да отиде след големите пари в Китай, па да се върне да играе от любов. Какво Супер класико! Може би и най-добрият мач в световния футбол през тази година. Бока обърна от 1:2 до 4:2, а Тевес вкара два гола и направи чудесна асистенция. Ако направи нещо подобно и в събота може удобно да каже същата вечер: сбогом! И да се пресели в легендата, там рамо до рамо с Марадона, Рикелме, Палермо, Каниджа...
Ривър играе за своята четвърта титла Копа Либертародес, Бока за седмата и поделяне на трона когато става въпрос за този турнир, с досега неприкосновения Индепендиенте. За Галярдо не се тревожим твърде много, той ще преживее както и да се завърши. Но затова пък на тези на които им е забранено нервирането и прекомерните вълнения нека се държат за онова радио "за сърдечноболни".
Защото ако бъде наполовина интересно като на Бомбонера...
Победителите целият свят завинаги ще ги помни като герои; загубилите и техните най-верни никога няма да спрат да ги проклинат. Повече от това не може!
Автор: Александър Глигорич
Няма коментари:
Публикуване на коментар