Звукът от топката, която се удря в дървени греди и се отбива в полето още отеква. Историята разказва за голямо нещастие. За каталунците най-голямото... Един след друг - пропуски. Греди. И въздишки. Всяка следваща ще направи по-дълбок кратера на песимизма в гърдите на тези момчета. В гърдите на армии привърженици... Чувство което ще разорява Блауграна цели 30 години. И всички нейни запалянковци, подразбира се.
Било е в Берн. Бил е стадион Ванкдорф. Бил е финал на Купата на европейските шампиони между Барселона и Бенфика. Бил е днешният ден - 31 май 1961.
Барса дошла в Швейцария с неоспоримия етикет фаворит. А как и да не. На вратата един от най-добрите пазители на мрежата в онази епоха - Антони Рамальетс; отзад испанските национали Зигфрид Гарсия, Марти Вергес и Хесус Гарая; и атака на която се дивила планетата (отдясно наляво): Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Цибор. От "седмица" до "единайсти".
Еваристо е бил един от първите бразилци, които са успели в Европа. Луис Суарес важал за най-добрият испанец в онова време, докато Золи Цибор и Шандор Кочиш като членове на най-известното унгарско поколение на всички времена спадали сред най-големите световни звезди. Лаци Кубала? Засега ще е достатъчно, че това е играч заради който е изграден чудовищен стадион, Камп Ноу.
Португалският шампион е имал няколко големи, назряващи майстори в своите редици. Но не е имал опит. За Марио Колуня, един от най-големите португалските играчи на всички времена, светът ще чуе едва на Световното първенство в Англия 66-а; Жозе Аугусто още не е станал славното дясно крило, а Еузебио като 19-годишен играел за втория състав.
Бенфика е стигнала до финала по "заобиколния път", доста лесно, през някакви слаби отбори (Хартс, Уйпещ, Орхус и виенския Рапид), докато Барса още в първия кръг я чакал петкратният шампион Реал. Каталунците нанесли първо поражение на Кралския клуб в КЕШ и го елиминирали. По-късно до финала стигнали през Хамбургер на Зелер...
Големият финал Барселона започнала като фурия. Португалците изглеждали изгубени във вихъра от налети от всички страни и бързата размяна на пасове. Редуват се удари - Суарес, Кочиш, Цибор... Отново Кочиш! Как е играел този човек с глава... Кубала се изтъкнал с пробиви по дясната страна.
Испанците осребрили бурните минути в увода на мача. Чрез Шандор Кочиш стигнали до преднина. Но тогава шестдесет секунди пъкъл ще им струват голямо страдание. Страдание, което ще потрае до Уембли и 1992 година, тази първа титла с която Барса ще пробие леда...
На Ванкдорф за втори път се разгоряло в 31-ата минута. Жозе Агуаш преодолял Рамальетс - 1:1. А тогава, може би под впечатлението от този първи гол, според мнозина най-добрият вратар в историята на Барселона прави катастрофална грешка. Не са минали и 60 секунди - 1:2.
Играла е Барса своята игра и нататък. Натискала, тичала повече, стреляла... И всеки път когато голът бил виждан, топката вместо в мрежата завършвала на гредата. Колко пъти? Четири?! Четири греди за 90 минути! А тези стари греди били дървени и "квадратни".
"Това е звук, който не се забравя. Продължава да ме преследва", казвал е Золи Цибор няколко години по-късно.
Вихровото ляво крило на Хонвед и унгарската Лека конница е последният "разтърсил дървото". Това се случило във финала на мача, при резултат 3:2 за Бенфика. Съществува фотография на която се вижда целият отбор на Барселона и всички освен Цибор се държат за главата. Секунда или две след този удар.
Учудване и агония.
Когато известният Готфрид Динст свирил край теренът бил залят от привърженици на Бенфика. Вдигали своите любимци на рамене. Испанците веднага се оттеглили в съблекалнята. На терена, подпрени един върху друг, останали само Кочиш и Цибор.
"Сега е очевидно - този терен е проклет за нас унгарците"...
Какъв Deja vu! Седем години назад, същият град, същият стадион, същата трева: финал на Мондиала, Унгария - Германия 2:3. Всички знаят за историята "Чудото в Берн".
Колко са само свързаните нещастия. Този стадион, Барселона, унгарци... Марио Колуня е постигнал решаващия гол във финала на Купата на шампионите със счупен нос. Ференц Пушкаш не е приличал на себе си във финала на Мондиала, защото е играл контузен. Золи Цибор дълго страдал от депресия, повече никога не е изиграл добър мач в кариерата. На Шандор Кочиш му ампутират крак и той скочил от четвъртия етаж на клиника Кирон в Барселона.
А сега за най-голямото наследство от този финал в Купата на шампионите от 1961...
УЕФА след мача организирала банкет за играчите и членовете на треньорските щабове. Както обичайно бива - много разкошна храна, питиета и истории. Треньорът на Барселона Енрике Оризаола поискал думата и пред най-висшите функционери на УЕФА предложил конструкцията на вратата в бъдеще да бъде цилиндрична. Той е бил убеден, че неговият отбор е изгубил заради четвъртитите греди, но от уважение към португалците не го е казал:
"Облите греди значително ще намалят възможността от тежки травми на играчите", казал испанският специалист.
УЕФА първо веднага отказала неговото предложение, мотивирайки се с това "че футболните правила никога не се променят", за да няколко дни по-късно Европейската централа на футбола официално да съобщи, че предложението на Енрике Оризаола ще бъде прието.
И така сме получили гредите каквито ги имаме днес...
Интересно е, че Бенфика още на другия ден трябвало да играе мач в местната купа, тъй като португалският Съюз не искал да уважи молбата за отлагане на срещата. Титулярите физически не можели да стигнат обратно в страната, а този мач изиграл вторият отбор и изгубил от Сетубал с 1:4. Това бил официалният дебют на големия Еузебио. А в дебюта веднага гол и пропусната дузпа.
Еузебио догодина ще води Бенфика до още една титла първенец на Европа. Финалът е бил в Амстердам, съперник Реал Мадрид, а резултатът 5:3.
Ще последва още една "la famosa storia". Бела Гутман и неговото проклятие. Нещастието на Барса свършило когато на Уембли през 92-а би Сампдория. Това на Бенфика продължава. Спомняте си? Гутман искал увеличение на заплатата, след като спечелил втората Купа на шампионите. В клуба казали - не. Бела си отишъл и хвърлил клетва: "Да даде бог повече никога нищо да не спечелите в Европа". И не са. Седем финала в европейските турнири ще изиграе Бенфика от тази 1962 и ще ги изгуби всичките.
Не е помогнало и че Еузебио отишъл на неговия гроб да го помоли за прошка...
Любомир Люпко Петрович майсторски води Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите през 1991 година. Имаше треньорски нерв, може би беше изпреварил своето време, умееше да направи игра, която да плени, а при това защитно всичко да бъде по конец. Знаеше как да стигне до резултат, но над всичко умееше характерите на големите звезди като Деян Савичевич, Дарко Панчев, Роберт Просинечки, Синиша Михайлович да подчини във функция на отбора. Всичко умееше да види, реагираше само тогава когато целта беше застрашена.
Желанието на живота да седне на пейката на Звезда и "от Осиек пеша да дойде на Маракана като дойде покана" получава в Путинци, докато като треньор на Рад започва подготовка за сезона. А, трънливият път до славата в Бари започна против Грасхопърс.
- За старта против Грасхопърс се подготвяхме сякаш ни е финален мач - започна своето резюме на пътя до Бари Петрович - Нищо не оставяхме на случайността, три пъти гледахме "скакалците", Кула Ачимович, Жота Антонийевич и аз, и бяхме съгласни, че сме по-добри от тях, но това трябва да покажем на терена. Предупреждавах играчите преди мача в Белград, че противника го води Отмар Хитцфелд, един чудесен треньор, че имат Кьозле, Бикел, но нищо не стигаше до ушите на играчите. Грасхопърс беше разтърсващ, когато Бинич изравни ми беше ясно, че повече от това няма да можем и молих Бога да остане 1:1.
Спомня си, че привържениците за пръв и последен път са го освирквали след този мач, но храбро изявил, че "отборът е играл слабо, но ще победи в реванша". Даде почивка на Панчев, Бинич и още някои играчи в Риека, за да са свежи за реванша. Работило се е много в психологически план.
- Знаех, че играчите са готови да изгинат на терена за победата, защото желаеха да покажат, че струват много повече. Смятам, че Панчев в Швейцария изтича повече отколкото когато и да е в кариерата. Движеше се в двете посоки, правеше касапница в отбраната на "скакалците" и буквално ги изяде. Не само, че вкара гол, а и двете дузпи бяха направени срещу него. Разбихме ги. След мача Хитцфелд ми каза "беше ми лесно в Белград, знаех, че в реванша ни чака пъкъл." А, аз и преди мача казах на Джаич, че ако преминем Грасхопърс ще играем във финала, знаейки, че сме на кръстовище и пред две врати, като едната водеше в рая, а другата в пъкъла.
Глазгоу Рейнджърс през тази година беше чудесен отбор съставен от английски, шотландски и холандски национали.
- Работехме денонощно над подготовката, в Глазгоу много ни помогна Дризич, който играеше в Дънди. Сподели ни своите виждания, които съвпаднаха с онова което и сами видяхме. Спряхме Джонстън, Радинович обезвреди Хуистра, а Просинечки и Югович бяха чудесни в средната линия. Все пак, за мене Влада Стошич, който замени в отбора контузения Савичевич, беше играч на мача. Използвахме, че шотландците си бяха направили лоша оценка за нас и заслужено бихме 3:0.
Петрович изненадал Джаич в реванша, когато предвидил, че шотландците ще променят стила и ще атакуват с по-голям брой нападатели и то с дълги топки.
- Преориентираха се на 4-2-4, пуснаха Али МакКойст, Хейтли и Додс от началото, но не бяхме наивни. Поставих четирима защитници плюс Белодедич като либеро. Шокирах Джая и Цвеле като казах, че Шабанаджович ще пази МакКойст и ще играе ляв бек! И знаех, че всичко ще функционира. Нещо повече, малко потрепнах когато се контузи Дика Стоянович и вместо него на вратата застана Калуджерович, но и той си свърши работата много добре. Планът да презимуваме в Европа беше изпълнен, а не се съмнявах, че Джая и Цвеле ще доведат Синиша Михайлович без значение колко струва.
Динамо от Дрезден беше известен като "домакински" отбор, но Люпко не беше най-щастлив, че източните немци ще са съперник в четвъртфинала.
- Владимир Петрович Пижон получи задача да следи подготовката на Динамо, 10 дни гледа всичко, записва, сканира отбора до тънкости. Неговите наблюдения бяха скъпоценни. Имаха Рьослер и Гючов, чудесни нападатели, а преди мача в карантината в Аранджеловац не затворих очи. Не защото се страхувах, а защото отново нямах Найдоски в състава. Не исках немците да се питат, избрах Марович и Шабанаджович да бъдат защита и да пазят двамата най-опасни играчи на Динамо. Уверявах отбора в две неща: че не трябва да получим гол в Белград и че ако минем това препятствие печелим Купата на шампионите. Изиграхме без грешки, зряло, нападателно, а все пак внимателно, бихме с 3:0 и бяхме на крачка от полуфинала.
В реванша Гючов още във втората минута вкара гол.
- Мина ми мисълта за онова нещастно поражение на поколението на Звезда против Панатинайкос, обзе ме някакъв страх, губих въздух. Но, нашият отбор продължи да играе по договореното и във втората част ги смляхме. Ако съдията не беше прекъснал срещата заради диващината на техните привърженици, домакинът щеше да претърпи катастрофа. Звезда стана хит в Европа, бях сигурен, че сме на правилния път. Знанието и умението никога не са били спорни, но това поколение промени манталитета, защото вярваше в себе си и беше решено да стигне до края.
В полуфиналния жребий Олимпик отиде на Спартак от Москва, а Цървена звезда на Байерн, пръв фаворит за титлата.
- Байерн не исках, защото в практиката се водех от онази фраза, че "всички играят футбол, а немците побеждават". Когато Джаич преди жребия каза, че "искаме Байерн", а след него "побеждаваме в Мюнхен" не знаех какво да мисля. Джаич никога не е говорил напразно, така беше и тогава. Не съм се плашил от Байерн, но знаех, че трябва да бъдем на върха на силата да успеем в това. Направихме микроцикъл от 12 дни, знаехме, че Байерн не може да ни изненада в нито един сегмент. Не ми беше приятно когато Волфарт вкара гол, но нашият изравнителен в 45-ата минута ни донесе спокойствие. В съблекалнята се напълнихме със самоувереност, говорих на играчите, че Байерн е нервен, че ще тръгне с "присвито гърло", а ние трябва да сме умни и да ги накажем. Футболистите играха перфектно след почивката, това беше нашата най-добра среща, защото и тичахме като немци. Докато си честитяхме един на друг веднага след победата с 2:1 казах на Джаич "А сега какво? Майсторе, сега трябва направим всичко да не изпуснем тази победа в Белград, немците няма да дойдат с бялото знаме".
Сръбският манталитет, синдромът "предварително спечелени мачове" най-много плашили Люпко преди реванша, а тези 14 дни до мача в Белград му били дълги като години.
- Подготвихме отбора без оглед, че играчите вървяха "прегърбени до колена" от тупания по раменете. Еуфория владееше както никога преди, трябваше играчите да се концентрират само над терена. И изиграхме чудесно полувреме, Миха вкара гол, а след това играчите започнаха да се състезават кой ще се изтъкне повече, бяха егоистични сякаш от другата страна е Слобода от Тузла, а не Байерн. Предупреждавах в съблекалнята какво би могло да се случи, ако продължим така и ни се случи този гол на Аугенталер между краката на Дика. Веднага и вторият, краката на играчите станаха оловни, говорех на себе си "къде ми е сега Найдоски". Да беше той в състава лесно щяхме да преминем. Виках от пейката, играчите на Байерн продължиха да нападат, а когато Волфарт уцели гредата, а топката вместо към техния играч се отби чудесно към наш аз започнах да викам - Сега ще им вкараме гол. Когато на крилете на тази невероятна енергия от трибуните топката влезе в мрежата, една минута не знаех къде съм. Докато всички скачаха, а стадионът кънтеше, размислях само как да използвам още две смени. Вкарах Стошич и Момчилович, малцина забелязаха това, а за мен тези четири минути бяха като четири години. Празнуването което настана никога повече не е виждано. Привържениците отнесоха буквално всичко от терена, играчите останаха по гащи. Празнуването трябваше да се издържи.
Финалът в Бари е бил подготвян старателно, но за Люпко мачът на Олимпик против Оксер, който е гледал на живо дефинитивно отредил тактиката за най-значимата среща в кариерата.
- Няма за нас друго, ще се браним и ще чакаме шанс. Кой да задържи Папен когато Уодъл и Пеле му дадат топката в пространство? Реших така, няма да бъде класически бункер, а мисля, че ще завършим наравно, говорех на всички. И в продълженията няма да тръгнем със свито гърло. Ще изчакаме ние и дузпите и ще станем първенци на Европа. В разговор с играчите и ръководството успяхме да се подготвим по начина по който планирахме да "не смее да се създаде празно пространство зад нашата отбрана". Така в подготовката на тактиката Джаич, Антонийевич и Дуйкович трябваше на терена да "играят" Ди Меко, Жермен и Мозер!
Когато Михайлович го питал дяволито "шефе, а какво правим когато имаме топката в краката", Люпко му отговорил "ако не знаеш какво да я правиш, дай я на противника".
- Мъчеше ме само дали Пикси ще играе за Марсилия или не. И за малко Пикси да ни отреже главата в продълженията, но остана 0:0 и някак бях уверен, че имаме предимство при изпълнението на дузпи. Вечно съм благодарен на Милян Милянич, който въведе в нашето първенство да се изпълняват дузпи след равен резултат. Всичко което предвидих се сбъдна. И че Дика ще спаси дузпа и че ще победим. Когато Дарко се подготвяше да изпълни дузпа гледах през пръсти, а Джаич ми сложи главата в скута, казвайки "Е, мой драги, след пет секунди можем да сме шампиони на Европа". А, тогава всичко експлодира, прегръдки, лудост и при мен, неочаквано - голяма празнина. Гледах в трибуните, привържениците, а нищо не виждах. Празнувахме до зори, за да изживеем безпрецедентен празник в Белград. Никога не съм виждал толкова хора край магистралата, около стадиона, на Маракана 50 000 привърженици.
С всеки 29 май досега, величината на успеха получава истинска значимост.
- Голяма щета е, че не ни позволиха Звезда да владее Европа още няколко години. Разпадането на държавата допринесе да бъдем спрени в своя поход, а имахме големи планове. Сбъднахме мечтите в Бари, изплатихме таланта, качеството и голямата работа. Звезда беше голяма, а с Купата на шампионите, след това и с Междуконтиненталната купа се записа в редицата на най-големите в Европа. Горд съм, че Бари е футболен подпис на всички нас, които изминахме този път от Грасхопърс до триумфа в Бари.
Миодраг Белодедич на 29 май 1991 година в Бари стана първият футболист, който с два клуба от Източна Европа, Стяуа и Цървена звезда, но и от две държави, спечели Купата на европейските шампиони и се записа в световните алманаси.
Малко играчи в света бяха от калибъра на Миодраг Белодедич, може би по всичко двойник тогава му е бил Франко Барези, капитан на Милан. Футболният интелект и елегантността в играта на един Франц Бекенбауер просмукана през четене на играта, техническа подкованост, дързост, Миле либерото от най-фина световна ковачница допълва с най-висшите човешки добродетели. Скромен, с голямо сърце, в отбора на Цървена звезда беше така необходимата стабилност в защитата, която помогна чудесният състав от звезди да се домогне до трофея в Купата на шампионите.
- Бях горд, особено след всичко през което преминах, за да облека екипа на Цървена звезда. Много рискувах и всичко това се изплати на терена. Затова и винаги повтарям, че си струваше да се рискува заради Звезда. Бяхме наясно с величината на успеха, но с оглед на всичко което се случи знаехме, че това трудно ще се повтори в бъдеще. От сегашния аспект на футбола в света, много време ще мине докато Звезда отново стигне до възможност да се бори за европейски трофей - реален е Белодедич.
Всеки мач в този цикъл в Купата на шампионите беше специален, подчерта Белодедич.
- Спомням си, че след ремито с Грасхопърс се питах какво ни се случи у дома да завършим 1:1. Бяхме фаворити, а не успяхме да победим. Все пак, имахме голям отбор, много самочувствие, за всеки мач се подготвяхме максимално. Люпко работеше над всеки детайл и всичко това с една цел - да победи противника. Затова и не изгубихме нито един мач в Купата на шампионите.
Глазгоу Рейнджърс и Динамо от Дрезден са победени на "Маракана" с по 3:0.
- С всеки успех се вдигаха атмосферата и самочувствието. При това, защитно бяхме наистина отлични, знаеше се кой какво прави, кой кого покрива, а напред имахме големи асове. И чудесната публика, която винаги ни е била голяма подкрепа. Преди всичко в Белград, но и в много мачове в гостувания се чувствахме като у дома.
И Белодедич оцени финала като атипичен мач за това поколение.
- Олимпик игра по-добре, повече напада, ние не успявахме да ги застрашаваме, но се бранехме организирано и те нямаха, да кажете, някоя колосална възможност.
Дузпите са лотария, допълва Миле и открива, че без оглед на общото впечатление, че дузпаджиите на Звезда са били спокойни и сигурни, не е било точно така.
- Едно е като гледате дузпите отстрани, а съвсем друго нещо когато вземете топката и тръгнете да биете. И то в такъв мач в който залогът е най-значимият трофей. Размисляте как да шутирате, къде, дали ще чакате вратаря или веднага ще се решите за страна. Ако топката бе отишла полувисоко той би спасил. Късметът ни погледна, не може без него, но като теглите чертата заслужихме да се увековечим. Времето е най-добрият съдия, Звезда тогава достигна върха и имаше достатъчно качество, храброст и късмет да се запише със златни букви в историята на европейския и световния футбол - гордо заключи един от най-добрите защитници на това време.
Цървена звезда на 9 май 1979 година в първия финален мач от Купата на УЕФА завърши наравно против Борусия от Мьонхенгладбах в Белград 1:1 (1:0). Милош Шестич изведе тогава югославския отбор до преднина в 22-ата минута, а с автогол на Иван Юришич в 60-ата минута клубът от Западна Германия се спаси от поражение.
Горяла е "Маракана", всичките 90 000 зрители, а някои хронисти от това време казват, че е имало седем-осем хиляди повече, очакваха Цървена звезда в своя първи голям европейски финал да натрупа преднина за реванша в Мьонхенгладбах и да донесе Купата на УЕФА в своята витрина. Чудесното поколение, което от пейката води Бранко Станкович имаше незабравим път до финала, в блестящи мачове отстрани Динамо Берлин (2:5, 4:1), Спортинг от Хихон (1:0, 1:1), Арсенал (1:0, 1:1), УБА (1:0, 1:1), Херта (1:0, 1:2). Борусия е била един от силните състави в Западна Германия с Берти Фогтс, Вини Шефер, Евалд Линен и първа звезда Алан Симонсен, докато на пейката е седял известният треньор Удо Латек.
От старта на мача и с познатия шум от трибуните, капитанът Владимир Петрович поведе отбора в бесни атаки, които доведоха до преднина в 22-ата минута. Милош Шестич на първа греда завърши чудесна атака по дясната страна, започната с подаване в пространство от Владимир Петрович, а с навременна асистенция продължи Славолюб Муслин. Звезда играла отлично, но и Борусия е нападала. В 60-ата минута, Волерс центрира от лявата страна в малкото наказателно поле към Нилсен, който беше в засада, но пред него се хвърли Иван Юришич и нещастно си отбеляза автогол за крайното 1:1. Опитваха Муслин, Цвийетин Благойевич, па Душан Савич отново да погалят душата на запалянковците, които с цялото си сърце подкрепяха отбора, но немците издържаха във финала, а и те имаха шанс за пълен обрат. Реваншът се изигра на 23 май на "Райнщадион" в Дюселдорф. Цървена звезда - Борусия М 1:1 (1:0)
Така става когато спортът е бизнес, а бизнесът спорт.
Милиони привърженици по света, футболни запалянковци, любители на тази чудесна игра полека се сблъскват с тежката реалност, а тя е, че нашият футбол, този най-добър приятел на всяко хлапе в протеклите 100 и повече години прераства в нещо съвсем друго.
Огромни пари, маркетинг и останали бизнеси, които се залепиха около него като хиена и полека му взимат невинността. Парите и само парите полека от футбола и неговите най-големи турнири създават машина за печатане на долари, която като цирк обикаля планетата. А това разбира се заедно води към непознатото.
Но, каквото е това е. Реалността е такава, а проекциите казват, че това къпане в милиардите ще продължи още някое десетилетие преди е-спортовете да поемат напълно контрола. Затова вече тръгва сериозна търговия, за да се измъкнат колкото може повече пари. В този дух нощес от онази страна на Атлантика пристигна информацията, че УЕФА планира да продаде финала на Шампионската лига на американците, така че мачът за известния трофей през 2024 най-вероятно ще се проведе в Ню Йорк. Консултациите и преговорите вече са започнали и изглежда са на добър път да бъдат успешни. Колко ще струва всичко това на презокеанските партньори на УЕФА, не е известно, но със сигурност ще е солено.
Иначе, 2024 е избрана защото вече се знае къде ще се проведат финалните борби дотогава, през 2020 домакин е Истанбул, 2021 Санкт Петербург, 2022 Мюнхен, а 2023 Лондон. Това не е първи пример за изместване на един голям футболен турнир от държава/континент на произход, тъй като испанската федерация продаде своята Супер купа за следващите 10 години на саудитците за 180 милиона долара.
В духа на завършения сезон в Шампионската лига се сещаме за най-малко интересните финали в най-елитния турнир в Европа.
В три от петте най-скучни финала участваха клубове от една държава. Реал и Валенсия, Тотнъм и Ливърпул и Милан и Ювентус. Дали заради важността на мача, напрежението или нещо друго финалите в Шампионската лига имат обичай да не бъдат "хубави за окото", но в това изпъкват мачовете между тези съперници. 5 Реал (Мадрид) 3:0 Валенсия (2000)
Срещата между испанските клубове в първия финал за 21 век трябваше да гарантира спектакъл. Все пак, Реал влезе в мача като абсолютен фаворит и оправда това. В мач, който повече приличаше на такъв от Примера отколкото от Шампионската лига. На стадион "Франция" Валенсия изглеждаше като отбор, който се е загубил във финала. "Прилепите" имаха отличен отбор, предвождан от Канисарес, Пелегрино, Мирослав Джукич... От другата страна бяха Касийяс, Раул, Карлос, Мориентес... Въпреки че е единственият мач в списъка, който завърши с голеада не донесе никаква неизвестност и никак не оправда епитета финал. Голмайстори за Реал бяха Мориентес, МакМанамън и Раул.
4 Марсилия 1:0 Милан (1993)
Тридесет и осмият поред финал ни даде мач в който победителят беше решен от една топка. Фабиян Бартез с отлични спасявания показа заради какво по това време беше един от най-добрите пазители на мрежата, а Базил Боли с гол донесе на аутсайдера шампионския трофей. Роберто Донадони, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард опитваха да развалят магията на фантастичния Бартез на вратата, но тогава италианците, които имаха големи звезди в състава останаха с празни ръце.
3 Аякс 1:1 Ювентус (2:4 след дузпи) (1996)
Почти на домашен терен Ювентус игра против Аякс. На "Олимпико" в Рим видяхме мач за забравяне в който фаворитът едва след дузпи успя да надделее над актуалния шампион. Холандците година преди това с минимална победа над Милан се качиха на трона, но този път не им се получи. Раванели много рано донесе преднина на "Старата дама", а Литманен в 41-ата минута постави крайното 1:1 след редовното време. Второто полувреме за 70 хиляди зрители беше истинско приспиване. Все пак, Югович и дружината успяха след съвършено изпълнение на дузпи да празнуват с 4:2. Давидс пропусна първата дузпа за Аякс, Литманен и Шолтен бяха прецизни, а Сони Силой беше неточен в четвъртата серия. Ферара, Песото, Падано и Югович донесоха на Ювентус нов трофей. Аякс в този мач беше лишен от помощта на Франк Рийкард, който се оттегли, а Михаел Райцигер и Марк Овермарс прескочиха двубоя заради контузия и наказание. През 1996 Ювентус спечели трофея, но го изпусна в следващите пет финала.
2 Ливърпул 2:0 Тотнъм (2019)
Тазгодишният финал донесе шеста купа на отбора на Ливърпул. Тотнъм в първия финал в своята история изглеждаше като отбор, който се е изгубил на терена. "Шпорите" изиграха безидейно първо полувреме, а ако не беше (спорната) дузпа и оскъдно облечената привърженичка в първите 45 минути не бихме имали за какво да говорим. Още веднъж се потвърди историята, че е по-лесно да се спечели титлата в Шампионската лига отколкото първенството в Англия, като на финала се озоваха два отбора, които заедно 80 години не са били шампион на държавата си. Тотнъм заигра опасно едва в последните 10 минути, но с отличните спасявания на вратаря Алисон купата завърши в Ливърпул. Ако сте привърженик на червените за вас финалът сигурно е бил отличен, докато неутралните ще кажат, че е изигран един от най-малко интересните мачове в историята на Шампионската лига. Привържениците на Тотнъм са ядосани на Почетино заради това че футболистът, който ги отведе на финал (Лукас Моура) цял мач остана на пейката, а привържениците на Ливърпул, казахме, няма за какво да съжаляват.
1 Ювентус 0:0 Милан (2:3 след дузпи) (2003)
Във финала на "Олд Трафорд" през 2003 година се срещнаха Ювентус и Милан. Очакваха запалянковците и любителите на футбола отлично футболно представление, а получиха един финал без постигнат гол в редовния дял от мача. Поред неефикасността мачът ще остане запомнен и с отменения гол на Андрей Шевченко. Съдията видя засада, въпреки че е и днес се водят дискусии за това дали наистина имаше непозволена позиция. Трезеге, Салайета и Монтеро бяха неточни за Ювентус. Мрежата разтърсиха Бириндели и Дел Пиеро, докато за Милан пропуснаха Зеедорф и Каладзе, а успешни бяха Сержиньо, Неста и Шевченко.
Арсенал изгуби четвърти пореден финал в европейските турнири
Нищо от класирането в Шампионската лига и през тази година. Остана Арсенал да плаче над тъжната съдба, а неговите привърженици вероятно питат какво са сбъркали пред бог и години не могат да направят нищо което си заслужава да се спомене в Европа.
Топчиите през 1994 година спечелиха последния си европейски трофей. Тогава в Копенхаген с гол на Алън Смит победиха италианския Парма (1:0), а после всеки следващ път, когато стигаха до финала останаха с празни ръце. Така беше през 1995 във финала на КНК и загубата от Сарагоса (1:2), после през 2000, във финала за Купата на УЕФА, отново в Копенхаген, след дузпи по-добре се справи Галатасарай (1:4), а през 2006 в края на Шампионската лига в Париж по-добра беше Барселона след обрат (1:2), за да в сряда вечерта тази черна серия да продължи в Баку, където Челси им проведе лекция (1:4).
Това което е тревожещо за привържениците на Арсенал е, че и треньорът Унай Емери не успя да пренесе магията на спечелване на трофей на Емирейтс. Испанецът дойде в Лондон с три купи от утешителния европейски турнир, в два от трите случая успяваше да обърне изоставане от 0:1 до последвал триумф, а против Еден Азар този път просто не можа.
Зоран Мамич в събота от 18:30 със своя Ал Аин ще се бори за световната титла против Реал.
Ал Аин е град в ОАЕ. Има 550 хиляди души население и само един клуб, защото шейх Мохамед Бин Зайед Ал Нахян не допуска никой друг клуб освен неговия.
Мамич има договор с "азиатския Реал" до края на сезона, но преди две седмици му е предложен нов и вероятно ще по приеме. Според актуалния контракт е най-платеният хърватски треньор.
"Ако за Нико Ковач се пише, че в Байерн ще получава 5-6 милиона евро годишно, това при тях е сумата в бруто, а при мене нето", разкри през лятото Мамич.
За сравнение, Лука Модрич в Реал заработва осем милиона евро годишно бруто. Мамич: Ако не вярвам в победата против Реал, не бих се занимавал с тази работа
Хърватският треньор е хит в Емирствата.
"Трудно е да се намерят подходящите думи как се чувствам. Много съм щастлив. Тази прекрасна публика ни избута отвъд границите на възможностите ни. Първият мач играхме 120 минути, вторият също беше тежък, а сега и против Ривър отново проведохме 120 минути на тревата. Трудно беше да се издържи, но съм неописуемо щастлив и горд със своя отбор. Сега отиваме да се подготвим за големия финал", заяви Мамич след голямата победа над Ривър в полуфинала.
Мамич поръча и че вярва в победата в събота.
"Ако не вярвам в победата против Реал, не бих се занимавал с тази работа", заяви бившият треньор на Динамо за чийто исторически успех му честитиха и управниците на ОАЕ.
На днешния ден 13 декември през 1978 година футболистите на Партизан спечелиха своя единствен европейски трофей. Във финала за Купа Митропа черно-белите надделяха над унгарския Хонвед с резултат 1:0 (0:0), а единствения гол вкара Аца Трифунович от дузпа. Условията за игра са били много лоши (мокър и кален терен), но най-важното е, че трофеят е останал на стадион ЮНА.
Черно-белите са изиграли финалния мач в следния състав: Залад, Джурович, Козич, Трифунович, Стойкович, Лазичич, Завишич, Живкович, Сантрач (Варга, Йович), Прекази и Клинчарски. Пред около 4000 зрители мача е съдил Антонин Венцел от Чехословакия.
Треньор е бил Анте - Биче Младинич, за когото това е бил и последен мач в Партизан, тъй като след спечелването на трофея е сменен на пейката на черно-белите...
Турнирът е бил разделен на две групи, а в тази на Партизан са били италианския Перуджа и Збройовка от чехословашкия град Бърно. Втората група са съставяли Войводина, Хонвед и виенския Рапид, който набързо се отказал от турнира, така Хонвед и Войводина решавали за първенеца в групата.
Първият мач в групата е игран на 28 септември 1977 и Партизан е победил Збройовка от Бърно с 5:1 на стадион ЮНА. Пред около 10 000 зрители головете са постигнали - Вукотич (2), Трифунович, Грубйешич и Прекази.
Следващият мач се провежда в Перуджа, на 14 декември 1977 и домакините побеждават с 2:1, а единственият гол за Партизан постига Ненад Стойкович. Перуджа в същия сезон завършва на седмо място в Серия А.
Реваншът в Бърно против Збройовка се играе на 29 март 1978 и е постигната голяма победа с 3:2. Успехът със своите голове донасят Сантрач, Вукотич и Йович. Да напомним, през тази година Збройовка е шампион на Чехословакия.
Последният мач в групата е изигран на 19 април 1978 пред 15 000 зрители против Перуджа, която е победена с 4:0, а така Партизан влиза във финала. Головете са отбелязали - Клинчарски, Сантрач, Йович и Завишич.
Трябва да се изтъкне, че Купа Митропа, или както още е известна Дунавската или Средноевропейската купа, е най-старият международен клубен турнир в Европа. С кратки прекъсвания Средноевропейската купа се играе от 1927 до 1992 година (52 години), а в нея първоначално са участвали само клубове от Австрия, Чехословакия, Югославия и Унгария, за да по-късно да се присъединят и румънци, швейцарци и италианци.
От югославските клубове Купа Митропа са печелили - Цървена звезда и Челик по два пъти, Войводина, Партизан, Искра от Бугойно и Борац (Баня Лука).
Цяла Аржентина плаче нощес, половината от радост, половината от тъга...
Какво е това футболна емоция? Имахме определени стандарти, стъпала, сравнения... Знаете, гредата на Миятович, Истанбул 2005, Милан и Ливърпул, за звездашите "небето се отвори" и "Дарко, Дарко, Дарко", за партизановците "хайде Миливойе"... И да не изброяваме нататък. Разбираме се. От тази вечер в класирането слагаме и Супер класико 2018, финал на Копа Либертадорес и констатираме - това е по-високо ниво от всичко. Това е живот. Пардон, това за някои е и повече от живота. От това, както би казал Никола Койо, наистина може да се умре!
Тази вечер присъствахме на история на Сантяго Бернабеу. Мач за всички времена. Ривър Плейт и Бока Хуниорс изиграха реванша от финала за шампиона на Южна Америка на 10 000 километра далеч от своя Буенос Айрес, обаче в една точка в Европа, тук където е Бернабеу и около него, се случи страст каквато само южноамериканският футбол може да сервира.
За аналите. За вечността. За внуците родени и неродени...
Щастие до небесата за Ривър, тъга до болка за Бока
Да се помни и разказва! Какъв мач, каква футболна драма, какъв край!
Ривър Плейт е шампион на Южна Америка, след като в култов Супер класико финал победи лютия съперник Бока Хуниорс с 3:1 в реванша в Мадрид и постигна най-голямата победа в клубната история. И нанесе на Бока най-болезнената загуба от създаването.
Преживя Ривър пъкъла на Бомбонера, преживя и Бока замерянето с камъни на Нуньес, преживя и Ривър без предимството на домашния терен в реванша, а и изоставането с 0:1 в Мадрид. Много по-тежки неща преживя Ривър в тези две срещи и затова е първенец. Наказаният Марсело Галярдо не седеше на пейката, но дърпаше конците с които вдигна Ривър от пропастта и го качи на върха на Южна Америка. Първо на Бомбонера, а и тази вечер. Ако някой е герой на тази титла, тогава това е - Наполеон.
Какво щастие до небето за Ривър Плейт, какъв кошмар за Бока Хуниорс. Каква нощ ще бъде това за победителите, а каква за загубилите. Какво гледахме тази вечер, какви емоции тази вечер се разпиляха по тревата на култовия Сантяго Бернабеу... Най-големият мач в историята на южноамериканския футбол получи епилог в Европа. Мадрид е видял много големи мачове на Реал, но това тази вечер беше драма без прецедент. Може би не е почтено, може би трябваше по друг начин, но накрая е заслужено.
Важността и напрежението повлияха над двамата треньори да започнат с по-внимателни варианти. Треньорът на Бока Скелото пак жертва Гаго, Тевес и Зарате, оставяйки ги на пейката с което ясно показа каква определеност ще има тази вечер. Единствената рокада беше "Пипа" Бенедето вместо "Уончоп" Абила в атаката и се оказа изправно решение.
Все пак, ключовете за мача бяха във фантастичното трио на Бока в средата на терена. Нандес, Бариос и Пабло Перес заключиха мача в първия час, набутаха в кафез най-добрия играч на Ривър "Пити" Мартинес, спирайки потока на топки към Прато и така убиха най-големите качества на Ривър в атака. Младата надежда Паласиос малко се изгуби под натиска и опитният отбор на Бока диктуваше мача както му отговаря. Капитанът Пабло Перес пропусна две добри възможности след статични положения в първото полувреме. Ривър нямаше нищо...
В дуелите всичко пращеше, играта се накъсваше, всяка топка се защитаваше и нападаше на живот и смърт... И когато изглеждаше, че полувремето ще мине без нещо голямо, получихме онова което чакахме. Уругвайският "питбул" Найтан Нандес със страшен пас разсече Ривър като с меч! Изпрати чудесна топка в пространството за Бенедето, Пинола закъсня, Майдана не успя да се намеси, а Пипа показа убийствен голмайсторски инстинкт. Бока имаше идеално полувреме.
Ривър беше на ръба на пропастта, без принос от най-добрите играчи и от Галярдо пристигна ясен сигнал да се нападне. Начо Фернандес имаше страшен удар. След час време в игра влезе може би и най-талантливият футболист в Ривър Плейт. Хосе Кинтеро замени капитана Понси, формацията стана по-нападателна и Ривър започна да стяга обръча. Скелото веднага реагира и вкара силния Абила вместо Бенедето. И много сгреши... Искаше да се брани, а набързо беше наказан.
Първо Прато имаше шанс и Ривър тръгна на всичко или нищо. Точно когато привържениците, а може би и играчите, започнаха да превъртат в главата най-лошия възможен филм, Ривър дочака онова което търсеше. Гол от атака! Паласиос и Фернандес изиграха фантастично двойно подаване, за пръв път в мача отбраната на Бока изпадна, а хищникът Прато използва шанса, който чакаше.
Транс между привържениците на Ривър, загриженост сред тези на Бока и война на терена до края! Повече не се подбираше как се влиза в дуелите, започнаха да се вадят картони, играеше се на ивицата на силата и възможностите. Играчите влагаха свръхчовешки усилия в борбата за всяка топка. Ривър получи крила с изравняването, Скелото опропасти всичко с изваждането на Бенедето и "милионерите" напълно поеха инициативата. Ривър нападаше, Бока все повече се отдръпваше и се пребори за продължения.
Опита Скелото с вкарването на Гаго да намери някакъв ритъм, но целият план пропадна когато моторът на отбора Бариос получи втори жълт картон в началото на продълженията и остави Бока да играе половин час с играч по-малко.
Ривър опитваше с атаки и комбиниране да стигне до гола, но стената на Бока и с играч по-малко изглеждаше стабилна. Галярдо нареди и влизането на голобрадия нападател Хулио Алварес, момче родено през 2000 година?! Бока висеше на конец, държеше се със зъби за въздуха... До началото на второто продължение!
Още една фантастична атака на Ривър, кръжеше топката и тогава стигна на крака на Хуан Кинтеро! Показа колумбиецът какъв талант продължава да има в тази левачка. Шутира от 20 метра и изпрати снаряд под гредата на вратата на Андраде.
Сети се тогава Скелото за Карлос Тевес, вкара го, Бока тръгна с всички сили напред, тръгна и вратарят Андраде... Пълна лудница на Бернабеу в последните пет минути! Хаос в наказателното на Ривър, не се знаеше кой какво прави. В последната минута на продълженията сърцата за Бока бяха разбити когато удар на Хара завърши в гредата, а Пити Мартинес с маратонско бягане през целия терен вкара топката във вратата.
Обективно, по-качественият отбор изгуби от реално по-добрия състав в 210 минути футбол. Загубеняк е треньорът на Бока Скелото, юнак е Галярдо, който два пъти с чудесни решения върна Ривър от пропастта.
Най-очакваният финал за Копа Либертадорес в историята между Ривър Плейт и Бока Хуниорс може да не бъде решен на терена, съобщава днес Асошиейтед Прес.
Дисциплинарната комисия на Футболната федерация на Южна Америка (КОНМЕБОЛ) утре ще вземе решение дали ще дисквалифицира Ривър Плейт или вторият мач от финала против Бока Хуниорс ще се изиграе без публика, или все пак двубоят ще бъде игран на неутрален терен.
Привържениците на Ривър Плейт нападнаха автобуса, който превозваше футболистите на Бока на стадион Монументал, където в събота трябваше да се играе реваншът във финала за Копа Либертадорес. При атаката бяха ранени седем футболисти на Бока, главно от порязвания от стъклата и сълзотворния газ, а двама са приети в болница.
Мачът в събота първо няколко пъти беше отлаган, а след това и преместен за неделя, но тогава КОНМЕБОЛ утвърди, че играчите на Бока не са готови за игра, така съдбата на най-престижния южноамерикански турнир зависи от решението на Дисциплинарната комисия.
Историята не е на страната на Бока, която през 2015 беше дисквалифицирана от Копа Либертадорес в 1/8-финалите след нападение над играчите на Ривър с лютив спрей на терена на Бомбонера.
- Каквото и да е различно наказание за Ривър, от онова което беше изречено на Бока тогава, ще бъде ясен и непочтен ход - се казва в съобщението на Бока отправено към КОНМЕБОЛ. Бока допълва, че ако няма наказание за Ривър, целият случай ще бъде продължен в Съда за спортния арбитраж в Лозана (КАС).
Президентът на Ривър Плейт Родолфо Д`Онофрио каза, че клубът не може да бъде обвинен за "нарушаване на обществения ред" и обвини своя колега от Бока Даниел Ангеличи, че нарушава "дадената дума", че неговият отбор ще играе въпреки безредиците.
Първият мач от финала на Копа Либертадорес между Бока и Ривър на Бомбонера завърши наравно 2:2.
Лицето на Аржентина почервеня, срамотата заради отлагането на Супер класико погоди дълбоко всички, които обичат футбола и спорта.
Сред тях е и легендарният ас на Бока Хуан Роман Рикелме. Някогашният кошмар за Ривър Плейт. Човек, който в сблъсъците против лютия съперник е правил някои култови ходове и е постигал впечатляващи голове.
Тогава Супер класико се играеше и с гостуващи привърженици, атмосферата беше напрегната, но не беше като днес. Вчера бяха преминати всички граници.
"Не е важен мача, важни са хората. И най-важното е, че играчите не са сериозно пострадали, както беше през 2015 на Бомбонера. Не мога да вярвам как успяваме да живеем така. Трябваше да бъде голям празник, а сега... Мъка ми е вече от всичко. Уморих се, гледайки какво се случва. Хората хвърлят камъни по автобуса и никой не им пречи в това?! Късмет, че никой от играчите не е по-тежко контузен...", коментира Рикелме.
Апелира привържениците да се опомнят.
"Хора, това е мач. Това е спорт! Единствената победа в спорта е като излезеш да победиш на терена в 90 минути. Няма други победи. Вместо да сме горди, че нашите два най-големи клуба са във финала, ние сега говорим за такива неща."
Отдаде признание и на треньора на Ривър Галярдо.
"Ако играчите на Бока не са могли да играят, познавайки Галярдо, който е много смирена особа, вярвам, че и той не е искал да играе в такива условия."
Реваншът на финала на Копа Либертадорес между Ривър Плейт и Бока Хуниорс, който трябваше да се играе вчера, па е отложен за тази вечер, отново е отложен. Това потвърди официално и Алехандро Домингес, началник на Южноамериканската футболна федерация (КОНМЕБОЛ).
На извнъредна пресконференция той потвърди, че мачът на Монументал не е анулиран, а отново е отложен. Ще се играе. Само още не се знае кога...
Цял ден се спекулира, че мачът отново може да бъде отложен и това накрая се случи. Бока заради контузиите на някои свои играчи отказа да излезе на терена, защото смята, че условията не са равноправни и не може да разчита на най-силния си състав. Освен това, от Бока искат наказание за Ривър, което в превод означава, че искат служебна победа.
"Условията за изиграване на мача не са равноправни в сравнение с първия мач. За съжаление, трябваше да отложим финала. Отново ще проведем среща с президентите на клубовете Д`Онофрио и Ангеличи, този път в парагвайския Асунсион, за да намерим решение. Но, обещаваме: финал ще се играе. Мачът не е анулиран, само е отложен. Остава да намерим дата", заяви Домингес.
Южноамериканските медии спекулират, че следващата дата за изиграване може да бъде 8 декември. Мачът трябва да се изиграе няколко дни преди 12 декември когато в ОАЕ започва СП за клубове на което Южна Америка ще представлява победителят от този фамозен финал.
Дали Ривър Плейт и Бока Хуниорс тази вечер от 22 часа ще изиграят дългоочаквания реванш във финала за Копа Либертадорес - трудно е да се каже!
Изглеждаше, че всички замесени страни в този двубой, който в събота беше преместен за неделя заради хулиганство, са се разбрали за споменатия термин на мача на "Монументал", но Бока Хуниорс няколко часа преди началото на мача се огласи с официално съобщение.
По-трофейният от двата клуба, чийто играчи бяха нападнати при идването към стадиона когато автобуса беше замерян с камъни, потърси от отговорните ново отлагане.
"Бока Хуниорс в събота поиска от Южноамериканската футболна асоциация (КОНМЕБОЛ) финалът за Копа Либертадорес да се изиграе в редовни условия, еднакви за двете страни. Това договориха президентите на Бока и Ривър и подписаха на "Монументал". След насилието пред стадиона, и заради сериозността на ситуацията в която попаднахме, Бока смята, че условията за игра продължават да не са изпълнени, така че искаме допълнително отлагане на мача, както и определени санкции в сходство с правилата", стои в съобщението в което се очаква строго наказание за Ривър Плейт.
Някои играчи на Бока Хуниорс бяха ранени след нападението на привържениците на Ривър над техния автобус, има и такива на които им влязоха парчета стъкла в очите, други имат порезни рани по лицата, докато нападателят Карлос Тевес повръща в съблекалнята заради сълзотворния газ, който употребила полицията.
Първият мач на "Бомбонера" завърши без победител (2:2), а в реванша не важи правилото за головете като гост.
Портите на стадиона отдавна са "отворени" и Ривър Плейт призова привържениците да изпълнят стадиона, вероятно и като натиск върху Бока и КОНМЕБОЛ мачът да се изиграе в предвидения термин.
Драмата в Аржентина расте с напредването на деня. В Буенос Айрес е обед и се решава какво ще се случи със Супер класико.
Въпреки че наказанието на Монументал беше премахнато, а полицията умножи силите и гарантира сигурността, още е неизвестно дали ще се играе тази вечер от 22:00 часа. Бока още не се е съгласила.
Всичко зависи от ситуацията с капитана Пабло Перес. Той пострада най-много при нападението на хулиганите на Ривър над автобуса с играчите на Бока. Парченца стъкла попаднали в лявото му око и му нанесли травми. Вчера е закаран с линейка (която също е нападната!) в болница на офталмологичен преглед по изискване на шефовете на КОНМЕБОЛ. На прегледа е присъствал и официалният лекар на КОНМЕБОЛ, който след това е подписал документ, че Перес може да играе и травмите на окото не са сериозни. Съмнението е, че го е направил под натиска на функционери на ФИФА и южноамериканската федерация, за да се увеличи натиска над Бока да играе.
Перес се върна на стадиона където лекарят на Бока констатира, че не е в състояние да играе и травмата на окото може сериозно да се усложни. В моментите в които изглеждаше, че Бока се е огънала под натиска и ще играе, Перес поиска от клубния лекар зелена светлина да играе, но той остана неотстъпчив. Играчите на Бока не искали да излязат на терена без капитана, треньорът на Ривър Галярдо и играчите са се солидаризирали, па натиска на ФИФА и КОНМЕБОЛ останал без резултат и мачът е отложен.
"Докторите на КОНМЕБОЛ бяха в съблекалнята, видяха всичко, съгласиха се с мен и медицинските констатации, а тогава под финансов натиск се съгласиха да лъжат и казаха, че футболистите са в състояние да играят", написа в социалните мрежи клубният лекар на Бока Хорхе Баптиста.
Все пак, травмите на окото на Перес изобщо не са така повърхностни и безвредни както е подписал официалният лекар на КОНМЕБОЛ и капитанът на Бока днес ще премине нов офталмологичен преглед, в друга клиника, при друг лекар. От резултатите от прегледа ще зависи дали мачът ще се играе тази вечер. Ако Перес не получи позволение от лекаря, играчите на Бока няма да излязат на терена без своя капитан. Чака се резултата от новия преглед...
Междувременно се появиха и информации, че играчите на Бока са лекувани по непозволен начин. Тевес, Бенедето, Гаго, Гардона, Ламендра и "Уончоп" Абила са усетили най-големи последици от сълзотворния газ, повръщали са, имат алергични реакции и температура, било им е много лошо, заради което са подложени на лечение отстрана на лекарския екип на КОНМЕБОЛ. Днес излезе и вестта, че споменатите играчи са лекувани с кортикостероиди, които са в списъка с непозволени субстанции. Играчите на Бока се страхуват, че могат да се провалят на допинг проверките заради това.
Докато Буенос Айрес се пробужда пристигат и вестите, които цялата нация чакаше и в съня. Надлежните органи са извършили инспекция на Монументал и са преценили, че всички недостатъци са поправени за една нощ (?!), па градските власти са отменили наказанието над стадиона на Ривър Плейт. Което означава, че супер финалът за Копа Либертадорес с Бока Хуниорс може да се играе.
Останаха още няколко дребни неща. Ривър трябва да плати пари в градската каса. А лекарите на Бока вероятно още веднъж ще прегледат играчите, за да утвърдят дали са се възстановили психически от вчерашното нападение. Сетете се само за нападението над автобуса в Дортмунд през април 2017, играчите на Борусия не можаха да играят най-добрия си футбол на следващия ден, Монако ги победи с 3:2 на Вестфален, по-късно спечели и у дома и се класира на полуфиналите в Шампионската лига.
Напълно логично е да се очаква, че играчите на Бока сега не са съвсем съсредоточени над футбола, заради което в Аржентина се понесе слух, че президентът на клуба Даниел Ангеличи ще поиска служебна победа. Междувременно, първият човек в КОНМЕБОЛ Алехандро Домингес уверява, че такава възможност досега не е споменавана.
"Искам да разясня, че Ангеличи много ясно и гласно каза, че няма да търси служебна победа. Бока иска да победи на терена. Всички се подписаха да се играе. Уверяват ме, че и стадионът ще бъде подготвен. Това е срамен ден за южноамериканския футбол, няколко бунтовници посрамиха всички нас. Но това не е нашият футбол и нашата култура. Насилниците няма да ни победят. Това което се случи не е огледало на аржентинското общество и съм уверен, че правдата бързо ще ги настигне. Сега е време да поправим нещата", каза Домингес, макар че впечатлението е, че в момента е една от най-омразните личности в Южна Америка.
Частично и заради вестта, че КОНМЕБОЛ е настоявал мачът да се играе веднага само защото в противен случай би изгубил големи пари от ТВ права. Домингес отрича и пояснява защо толкова дълго се е чакало за крайното решение. Казва, че за всичко са "виновни" лекарите.
"Лекарите на КОНМЕБОЛ оценяваха ситуацията на всеки 35 минути. Тогава, когато пристигна писменото становище на лекарският екип на Бока клубовете направиха джентълменско споразумение и отложихме мача."
Ден след отлагането всички световни медии, а особено тези в Аржентина, критикуват хулиганите, неспособната полиция, политиците популисти, майката, която връзва факли под блузата на дъщеря си, за да ги вкара на Монументал?! Хвалят един привърженик на Ривър когото са уловили камерите. Той единствен се извинява на привържениците на Бока.
"Подкрепям Ривър, моят брат е за Бока и аз го обичам като запалянко на Бока. Хайде всички да се поучим от това. Да бъдем цивилизовани. Да забравим религията, политиката, всички други разделения", заяви той пред ТНТ Спортс.
Апелът се разшири, всички го пренесоха, всички търсят толерантност... И тогава се огласи Диего Армандо Марадона... Понякога просто не може да се контролира. Жестоко нападна президента на Аржентина Маурисио Макри, който заради евтини политически точки искаше и мачовете да се играят с гостуващи привърженици.
"Няма никаква сигурност, има само кражби, хората нямат какво да ядат. Измами хората, които гласуваха за неговите обещания, а днес е много по-зле. И заслужаваме това което ни се случва, защото сме гласували за него. Цял живот е син на милионер. Какво го интересува него, ако петгодишно дете няма какво да яде?", отиде в друга крайност Марадона.
Следващата седмица в Буенос Айрес е срещата на Г20. Множество анархисти, левичари и какви ли още не се събраха вече в Аржентина с намерение да протестират против водещите световни политици. Не е тайна, че и вчера са се загрявали в сблъсъците на привържениците на Ривър с полицията. А сега Диего драсна кибритената клечка...
Първият камък вече е ударил прозорец, играчите на Бока Хуниорс още пеят. Тогава удря и вторият. Па още един. И още един. Чува се и как някой вика: "Викайте лекаря". Атмосферата в автобуса се променя.
Набързо се появяват видеозаписи от тунела, който води към съблекалните на Монументал. Карлос Тевес върви и повръща. Агустин Алмендра го придържат докато ходи. Капитанът Пабло Перес трябва да отиде в болница заради стъкла в очите. Найтан Нандес е бесен. "Всички те са кучи синове", вика. И тогава трябва да се върне. Защото КОНМЕБОЛ настоява заради ТВ правата мачът да се изиграе въпреки всичко.
В съблекалнята на гостуващия отбор неверие.
"Срамота. Това което КОНМЕБОЛ прави е срамота", решителен е опитният Карлос Тевес, който говори без задръжки.
Патерица по-рано му даде нападателят Дарио Бенедето.
"Нека веднага дадат трофея на Ривър, като вече има толкова тежест в КОНМЕБОЛ."
Тевес тук е най-стар. Неговата дума има най-голяма тежест... Но и той не знае какво да каже. Апелира към медиите да не мълчат. Аржентинският футбол е потопен в проблеми.
"Пабло Перес е в болница, а те ни карат да играем. Двама играчи на Бока в болница, още един повръща, аз повръщам, всички кихат заради сълзотворния газ... Три пъти се събличахме обличахме.. Срамота! Това да се случи на Бока Ривър вече щеше да е вдигнал трофея", обвинява Тевес.
Шофьорът на автобуса на Бока е свидетелствал, че е припаднал когато камък го е ударил в главата и за щастие до него е бил вицепрезидентът на клуба, който е хванал волана, докато шофьорът не се свестил?! Президентът на КОНМЕБОЛ Алехандро Домингес сякаш продължава да не разбира какво всъщност се е случило. Едва се е съгласил да отложи мача за ден по-късно само заради джентълменското споразумение между Бока и Ривър. Да се питаше той, щеше да се играе.
"Няма да толерираме това. Ще се играе в неделя от 22 часа", уверява Домингес.
Междувременно Монументал е затворен... Футболният свят презира Домингес. Никакво съчувствие в него. Само печалба в главата. Треньорът на Ривър Марсело Галярдо го обясни така:
"Как да играем като играчите на Бока са пострадали? Това не са нормални условия. Ние веднага казахме в съблекалнята да не се играе, но е ясно, че нас никой нищо не ни е питал. Президентите на клубовете са разговаряли, организаторите на турнира... Ние не знаехме какво се случва."
Финалът между Ривър Плейт и Бока Хуниорс за Копа Либертародес остава под въпрос. Южноамериканската футболна федерация КОМНЕБОЛ отложи сблъсъка с час от първоначално планирания 22:00 заради атака срещу играчите на Бока.
Президентът на "синьо-жълтите" Ангеличи настоява срещата да не се играе тази вечер. Полузащтниците Пабло Перес и Гонзало Ламардо са закарани в болница, някои играчи имат сериозни проблеми с дишането заради вдишването на сълзотворния газ, с който бяха нападнати.
Привържениците на Ривър обвиняват, че нападението над клубния автобус над Бока Хуниорс е инсценировка, защото нарочно е насочен през квартал в който клубът има голяма подкрепа. Вместо колоната да мине през квартала Лугонес в който няма тълпи и се стига по-лесно до Монументал, началниците на Бока са избрали маршрута през улица Либертадор, където се е случило нападението.
Запалняковците на Ривър са направили засада на завой където автобусът е трябвало да намали и го засипали с всякакви предмети. Аматьорска реакция отстрана на аржентинската полиция, която вместо да осуети атаката на някои видеозаписи се вижда как бяга и се крие. Има и ранени привърженици на Ривър. Някои са "жертви" на приятелски огън при замерянето.Един получи бутилка в главата.
Гост на мача е и президентът на ФИФА Джани Инфантино, който е включен в срещата между президентите на клубовете и представителя на КОМНЕБОЛ. Последните неофициални информации гласят, че Инфантино държи мачът да се играе заради предварително платените ТВ права. Е, това е човекът, който води сметката за световния футбол... Съответно, парите в световния футбол.
Известният журналист Хуан Аранго съобщи, че Инфантино е заплашил президента на Бока Ангеличи, че Бока ще бъде дисквалифицирана, ако не се съгласи да играе тази вечер. Бока засега отказва да играе... Но натискът на ФИФА е голям.
Треньорът на Ривър Марсело Галярдо настоява Бока да реши. Известният като Наполеон се солидаризира с лютия враг и уверява хората от Бока, че неговите играчи ще откажат да играят, ако Бока откаже. Господин Галярдо!
Ньегош е казал: Всеки е роден да умре по веднъж, честта и срамът живеят вечно.
Цитатът на големия сръбски мислител и писател можем да парафразираме и пригодим към футболното земетресение, което тази вечер от 22:00 часа ще има епицентър стадион Монументал в Буенос Айрес, а ще разтърси Аржентина и целия свят.
Защото, тази вечер се играе мачът на века!
Такъв беше и този преди 14 дни, но този е още по-важен, защото е решителен. Ньегошевите думи по някакъв начин парафразира легендарният нападател Марсело Салас, който две години носи екипа на гиганта от Монументал (от 1996 до 1998) и най-добре знае с какво напрежение са се събудили това утро футболистите на Бока и Ривър и под какъв натиск ще бъдат тази вечер когато изтичат пред 70 000 френетични Галинероси.
"Онзи, който победи довечера, ще празнува цял живот. Онзи, който изгуби, ще носи кръст до края на живота си", заяви легендарният Матадор.
Тези думи най-добре описват ситуацията пред тазвечершния сблъсък на Монументал. Свръхестественото напрежение може да се сече с нож. А така ще се играе и като започне - на ивицата на бръснарското ножче.
В най-голямото дерби на света за пръв път в богатите клубни истории, лютите съперници Ривър Плейт и Бока Хуниорс директно ще решат за титлата шампион на Южна Америка. Изиграли са много големи дербита, срещали са се и в Копа Либертадорес, но никога преди във финала. Съдбата направи така, че това да се случи точно в последния финал на Копа Либертадорес, който ще се играе в два мача, преди от следващия сезон финалът да бъде променен в един мач на неутрален терен. Затова е чудесно, че първото и последното Супер класико във финалите на Копа Либертадорес ще бъде изиграно на култовите стадиони пред френетичните запалянковци на Бока и Ривър.
Първото полувреме на Бомбонера не донесе никакви знаци кой е по-близо до титлата. Ривър беше по-добър, Бока имаше повече късмет и беше по-фатална, но накрая вратарят на Ривър в добавеното време трябваше да спасява ремито с отбрана в чисто положение за Дарио Бенедето.
Може би не е най-качественото, най-бляскавото или най-атрактивното дерби в света, но Супер класикото всякак е НАЙ-ГОЛЯМОТО. Кралят между дербитата.
Никъде по света не съществува такава страст и такова съперничество между два клуба като в Супер класикото. Никъде не се обичат толкова своите като на Бомбонера и Монументал. Повечето други дербита са само добри копия на Супер класико. Песните на Монументал и Бомбонера са преправяни по стадионите из цяла Европа.
Това е най-хубавият коктейл от луда енергия, която се създава на трибуните и терена. Хулигани? Такива са. И то между най-лошите. Но за разлика от хулиганите в Европа, повечето "барабраваса" на Бока и Ривър в полунощ знаят стартовите 11 на своя отбор. Техни са най-хубавите любовни сонати към своя клуб и играчи или най-суровите обиди към противника. Не престават с песните нито една секунда. Със знамена, балони, пиротехника, тромпети и барабани, заразни латино мелодии, това е спектакъл какъвто в световния футбол няма равен.
ИСТОРИЯ НА СЪПЕРНИЧЕСТВОТО
Започнало е в Ла Бока. Пристанищен квартал на работническата класа. Двата клуба са основани тук, за да Ривър по-късно да се пресели в елитния квартал Нуньес. Това е означавало и че в бъдеще Ривър ще бъде финансово по-мощният клуб заради което получил и прякора "милионерите". За Бока е била по-нисшата класа, главно пристанищните работници. С оглед на това, че в пристанището са пристигали най-много кораби от Генуа с италиански имигранти, прякорът за привържениците на Бока е станал Ксенеизес, което в превод означава генуезци. Днес тази класова разлика вече е няма. Двата клуба в привърженическите си структури имат запалянковци от най-бедните до най-богатите слоеве. За Бока и Ривър са над 70% от населението в Аржентина. Около 40% от аржентинците симпатизират на Бока, 33% поддържат Ривър. В само пет аржентински града (Авелянеда, Кордоба, Санта Фе, Ла Плата и Росарио) Бока и Ривър не са най-популярните клубове.
Генуезците и Милионерите са признатите в света прякори. Но в Буенос Айрес се настоява на два обидни прякора от двете страни. За Бока са "Бостероси", за Ривър са "Галиноси" или "Галинероси". Бостеро е жаргонен израз за бедняци от Ла Бока. Между тях са и крадци, клошари и работници в една фабрика в която се събирали конски фъшкии, така че този край го отличавала прилична смрад.
"Днес минах покрай проклетия Бостеро... Хвала богу не го докоснах", е една от най-суровите песни на привържениците на Ривър.
И точно това бягство на Ривър в Нуньес между богатите и настояването на разликите с "бостеросите" са запалили огъня, който вече десетилетия се разпалва. И който е поглъщал и човешки животи. Най-голямата трагедия е свързана с "Вход номер 12" когато паднала трибуна с привърженици на Бока. Загинали са 71 човека, а средната възраст на жертвите е била около 19 години. И това за съжаление е Супер класико.
Ривър показвал своята сила като плащал буквално със злато на играчите през тридесетте и четиридесетте години на миналия век, а 10 000 песети, които дали за Карлос Пецуела били нещо немислимо за беден клуб като Бока. Затова са станали "милионери". Но по-късно ще получат обиден прякор...
Дълго привържениците на Бока мислели как да дадат някой адекватно обиден прякор на "милионерите" и накрая го измислили. По-точно, не са го измислили те. Ривър през 1966 изгуби на практика спечелен финал на Копа Либертадорес против Пенярол. Водил с 2:0, а загубил с 2:4 и пропусна шанс да стане първият аржентински клуб с титлата първенец на Южна Америка. Играта на Ривър в този мач е описана като страхлива.
След няколко дни дошъл и първият мач в първенството и Ривър гостувал на Банфилд. Един местен привърженик по-рано пред трибуните скрил кутия с бяло пиле на което висяло червена лента. Синоним за белия екип на Ривър с червена линия. И го пуснал зад вратата на Ривър по време на мача. Настанало общо шоу! Горкото пиле търчало по терена, за да разяреният ас на Ривър Оскар Пининьо Мас да го изрита с все сила. Достатъчно да закачи на своя клуб безславния етикет - Галинас. Пилета. В превод страхливци... Дълго привържениците на Ривър не са могли да понесат този прякор, но сега го приемат, шегуват се на своя сметка и една от най-хубавите песни на света е "Senores, yo soy del gallinero".
Ривър винаги е имал пари да купи най-добрите, но за мнозина любовта към Бока не е имала цена. Така и за най-големия. Марадона. Когато заблестял в Архентинос Хуниорс, първи се явил Ривър и му предложил празен чек. Той чакал Бока, която била в огромни финансови проблеми. Извикали го от Бомбонера и не могли да му обещаят много. Но не е имал дилема...
"Търси го Барселона, търси го и Ривър, но той е само на Бока, защото не е страхливец", пеело се тези години на Бомбонера.
Стадионите са специална история. Монументал е изграден след Втората Световна война, а строежът е протичал години. Завършен е окончателно с парите от трансфера на Омар Сивори в Ювентус. Монументалното здание тогава е приемало 90 000 зрители, а днес може да побере близо 70 000.
Бомбонера е по-малка, но за мнозина по-оригинална и по-хубава. Има три истински трибуни, четвъртата всъщност е само стена в която са ВИП ложите, а е правена по примера на Артемио Франки във Флоренция. Архитектът Хосе Дефлини е направил проект без да иска и песос заплащане. Получил е само кутия бонбони. Точно заради тази стена във вида на четвърта трибуна, Бомбонера е по-акустична от останалите стадиони и създава заглушителен шум. Теренът задоволява минималните размери от стандартите на ФИФА (105 х 68 метра) и за съперниците е проблем да се справят на по-тясно пространство от онова с което са свикнали. Докато се ориентират, Бомбонера и Бока ги поглъщат...
Кой от великаните е играл за Бока и Ривър е трудно да се изброи. Все пак, две имена са над всчики. За привържениците на Бока, това, разбира се, е Марадона. За тези на Ривър това е уругваецът Енцо Франческоли. Чак 98 футболисти са носили екипите и на двата клуба. Между тях мнозина великани. Каниджа, Батистута, Оскар Руджери, Уго Гати...
"Много тежка ситуация. Едните ви гледат като предател, другите не ви вярват", говорил е по-късно Руджери.
Клаудио Каниджа три сезона е бил любимец на привържениците на Ривър, за да след осем години в Европа да се завърне в Буенос Айрес. И то в Бока, с думите:
"Сбъднах мечтата си да облека екипа на клуба за когото винаги съм бил".
Това не е най-лошото което Каниджа е направил на "милионерите". Най-лошото им е приготвил в Супер класико в една юлска нощ. Вкарал три гола за победата с 4:1, а всеки път целувал емблемата на Бока докато празнувал... Малцина са тези, които привържениците на Ривър мразят като Каниджа.
И тук има още милион интересни ситуации заради които това дерби е специално, а това тази вечер е мачът на века.
Имаше земетресение, тресе са Аржентина, тресе се цяла Южна Америка. После малко затишие и сега отново кресчендо. Време е за реванш в един от най-големите двубои в историята на футбола: Ривър Плейт - Бока Хуниорс, за континенталния шампион, за помнене, за влизане в историята (събота, 22:00).
Четохте вече: зет запалил къщата на баджанака заради Супер класикото; открадната папка с тактиката на Ривър за реванша; шестгодишно момче, привърженик на "милионерите" продава всички свои играчки, за да си купи билет... А си спомняме и за отлагането на първия мач заради онзи потоп, което допринесе за нарастването на очакванията до невиждано ниво, специалният радио пренос за онези със слаби сърца, в който за фон, вместо шумът от Бомбонера, вървеше отпускаща музика.
Държавата е парализирана заради мача, между хората владее обща истерия. Над 50 000 привърженици влязоха на последната открита тренировка на Бока, за да подкрепят отбора, а още хиляди останаха пред стадиона, така че полицията трябваше да ги прогони със сълзотворен газ. Бомбонера се тресе. Буквално! В коментаторската кабина мониторите се клатеха сякаш е истинско земетресение.
Неутралният дял от планетата само се надява, че и тази вечер ще гледа мач като на Бомбонера. А това означава спектакъл! Първият мач беше фантастичен.
Ривър преживя по-леко отколкото се очакваше (2:2) и сега Бока е в по-тежка ситуация. Освен че ще играе пред 70 000 неприятелски настроени Галинероси, играчите на Бока ще бъдат и под напрежение заради първия мач в който не използваха предимството на домашния терен. Онова което значително допринесе за атрактивността на първия мач всякак е правилото, че голът като гост няма специална важност. В превод, за Ривър не играе никакво равенство, нито 0:0, нито 1:1. Фактът, че и едните и другите ще трябва да преследват победата - освен ако не искат собствената им съдба да решава рулетката на дузпите - ни гарантира, че и на Монументал ще бъде много вълнуващо, съответно че ничия преднина не може "да опропасти" мача.
Марсело Галярдо няма да може и този път да бъде на пейката на Ривър заради наказание. Няма да може да бъде и в съблекалнята, ще се скрие някъде добре на стадиона. Това не е малко неудобство за домакините, но като успяха да преживеят на Бомбонера без лидера...
"Чувството на неспособност да помогнете, па макар и от пейката, е ужасно. Не пожелавам това на никого. И не знам как ще преживея реванша", каза шефът на треньорския щаб на Ривър.
Все пак, в първия мач и без присъствието си проведе лекция на някогашния лют съперник на терена Гилермо Барос Скелото, тръгвайки от трима централни защитници. Поред стандартните стени Пинола и Майдана в задната линия се намери и Мартинес Кварта. Петима в отбрана обаче не бяха достатъчни да се спре атаката на Бока и първата част на мача домакините решиха в своя полза - 2:1. В последния половин час Ривър се върна към стандартна четворка отзад и успя да стигне до изравняване. Очевидно Галярдо имаше в главата си предимно целта да не изгуби и в това успя, но не по начина по който планира, а по "нормалния път". Този факт ще остави доста дилеми за състава на Ривър преди реванша.
Проблем за Ривър е, че не се е оправил нападателя Инясио Скоко и че е наказан Рафаел Сантос Боре. Ривър без двама от тримата най-важни нападатели. Очаква се да заиграе Хосе Кинтеро, никога доказан талант на южноамериканския футбол, но майстор за такива мачове. Но затова пък се завръща сърцето на отбора неунищожимия капитан Лео Понсио, който ще преоре терена и ще е голяма сила за домакинския отбор. Галярдо може да изведе формации 5-3-2, 4-2-3-1 или 4-4-2, а най-близо е до втората в която зад изнесения Прато би трябвало да действат Пити Мартинес и Кинтеро.
Много нападателен потенциал остана и на пейката на Бока в първия мач. Мауро Зарате и Фернандо Гаго седяха на пейката през цялата среща. Дарио Бенедето влезе, защото рано се контузи Кристиян Павон, а най-голямото име от всички - Карлос Тевес, заигра едва от 73-ата минута. Павон най-вероятно няма да играе, а шансовете Тевес да започне растат от час на час. Скелото е в дилема дали да върне на вратата възстановения Андраде или да остави Роси, който блестеше в първия мач.
Последният път когато Тевес гостува на Монументал беше през декември 2016. Преди да отиде след големите пари в Китай, па да се върне да играе от любов. Какво Супер класико! Може би и най-добрият мач в световния футбол през тази година. Бока обърна от 1:2 до 4:2, а Тевес вкара два гола и направи чудесна асистенция. Ако направи нещо подобно и в събота може удобно да каже същата вечер: сбогом! И да се пресели в легендата, там рамо до рамо с Марадона, Рикелме, Палермо, Каниджа...
Ривър играе за своята четвърта титла Копа Либертародес, Бока за седмата и поделяне на трона когато става въпрос за този турнир, с досега неприкосновения Индепендиенте. За Галярдо не се тревожим твърде много, той ще преживее както и да се завърши. Но затова пък на тези на които им е забранено нервирането и прекомерните вълнения нека се държат за онова радио "за сърдечноболни".
Защото ако бъде наполовина интересно като на Бомбонера...
Победителите целият свят завинаги ще ги помни като герои; загубилите и техните най-верни никога няма да спрат да ги проклинат. Повече от това не може!
(1).jpg)
