Емоция, това е

Цяла Аржентина плаче нощес, половината от радост, половината от тъга...

Какво е това футболна емоция? Имахме определени стандарти, стъпала, сравнения... Знаете, гредата на Миятович, Истанбул 2005, Милан и Ливърпул, за звездашите "небето се отвори" и "Дарко, Дарко, Дарко", за партизановците "хайде Миливойе"... И да не изброяваме нататък. Разбираме се. От тази вечер в класирането слагаме и Супер класико 2018, финал на Копа Либертадорес и констатираме - това е по-високо ниво от всичко. Това е живот. Пардон, това за някои е и повече от живота. От това, както би казал Никола Койо, наистина може да се умре!

Тази вечер присъствахме на история на Сантяго Бернабеу. Мач за всички времена. Ривър Плейт и Бока Хуниорс изиграха реванша от финала за шампиона на Южна Америка на 10 000 километра далеч от своя Буенос Айрес, обаче в една точка в Европа, тук където е Бернабеу и около него, се случи страст каквато само южноамериканският футбол може да сервира.

За аналите. За вечността. За внуците родени и неродени...