Гранитна отбрана

Всички линии в Цървена звезда функционираха наистина отлично тази есен, а след постиженията на вратарите, в зимната пауза представяме и какви партии показаха червено-белите защитници.

За впечатляващото постижение в Супер лигата от 19 триумфа и само две ремита, без нито едно поражение, огромен принос даде и защитната линия. Звезда е на върха, девет стъпки пред втория Раднички и 15 пред големия съперник, допусна едва 12 гола в 21 срещи и има втората най-добра отбрана в домашното първенство, с голова разлика 55:12, съответно плюс 43.

В Шампионската лига стана единственият клуб в историята, който от първия кръг квалификации стигна до груповата фаза. В пет от осем мача в квалификациите мрежата остана недокосната, а с нюанс се развали впечатлението в груповата фаза, но на нула бяха задържани Наполи и Ливърпул на стадион "Райко Митич" и показа, че може да се носи с европейските гиганти и мястото на белградския великан е в елитния турнир.

Нито един гостуващ отбор с изключение на ПСЖ не вкара повече от един гол на Маракана, което също говори достатъчно за гранитната отбрана на шампиона на Сърбия.

В Купата на Сърбия бяха изиграни два мача, победи над Динамо от Враня (2:0) и ТСЦ (4:1) и отборът се класира на 1/4-финалите, а в двете срещи в най-масовия турнир започна квартетът Гобелйич - Сумаила - Бабич - Хайдин.

Стигаме и до индивидуалните постижения...

С напускането на Дамиян Льо Талек миналото лято остана празно мястото на стопера, което попълни Милош Дегенек, с който беше подписан тригодишен договор. Националът на Австралия беше част от селекцията, която игра на Мондиала в Русия и експресно спечели сърцата на Делиjе.

От началото показа и сърцатост, и смиреност и в тандем с Вуядин Савич беше първа опция на треньора Владан Милойевич в сърцето на отбраната. Шанс често получаваше и Сърджан Бабич, по-малко Рашид Сумаила (изигра пет мача), докато на позициите на бековете имаше пет опции.

Титулярният десен бек е Филип Стойкович, който три мача, включително и с ПСЖ, изигра на поста десен централен бранител, а негова алтернатива край тъча беше Марко Гобелйич. Популярният Жуле миналия сезон почти не пропусна мач от първенството, а през този не участва в пет. От друга страна Гобеля често умееше да изскочи в първи план, а универсалният боец на Звезда се справя отлично и на противоположната страна на терена. И не само че проби безброй пъти по левия, а особено по десния фланг, а е и най-добър голмайстор сред защитниците с шест попадения.

Позицията на левия бек е резервирана за Милан Родич, докато възможност на това място получиха и Стефан Хайдин и талантливият младеж Алекса Терзич.

Дегенек изигра най-голям брой мачове, не само сред защитниците, а общо, като записа 33 участия от възможни 37 във всички надпревари и изигра точно 2936 минути. Прескочи само премиерата против Спартакс от Юрмала, двете срещи от Купата на Сърбия и един мач в първенството. Колко енергия притежава свидетелства и това че три пъти беше част от националния отбор в този период, а в червено-белия екип завинаги ще се помни неговата асистенция в Залцбург за историческия успех, а особено се изтъкна и в триумфа над Ливърпул когато спечели 11 от 15 дуела (73%).

И според показаната игра, и с поглед към бройките, ясно е, че Дегенек е един от стълбовете в отбраната на Звезда.

Този 24-годишен бранител трябваше най-често да е в тандем с Вуядин Савич, който тази есен записа 17 мача във всички надпревари. Травми му попречиха да бъде повече на терена, а когато беше, Звезда беше победена само веднъж. Против Наполи отлично командва отбраната, водеше голяма битка и с нападателите на Залцбург особено в реванша, и като капитан предвожда любимия клуб до успеха за аналите. Любимецът на привържениците имаше огромно влияние над играта на шампиона на Сърбия, както и над атмосферата.

Алтернатива на Вуядин най-често беше Сърджан Бабич, на когото травми също така попречиха да изиграе повече двубои през този полусезон. Изигра 19 срещи, постигна и три гола, против Спартак, Войводина и Динамо от Враня, и показа, че се справя много добре и в противниковото наказателно поле.

Попадна и в списъка на младежкия национален отбор на Сърбия и неколкократно показа разкошния талант, така че е сред най-перспективните бранители в тези простори.

Основният десен бек е Филип Стойкович, който беше титуляр в Шампионската лига, и често носеше капитанската лента. На терена излезе 24 пъти, от които в три случая като централен защитник. Изигра всички мачове в квалификациите за елитния турнир и пет от шест дуела в груповата фаза, прескочи само срещата в Неапол, а преди отиването на зимна почивка подписа нов договор за три години и половина.

Негова алтернатива беше Марко Гобелйич, универсалният боец на Звезда, който прилично беляза изминалата есен. Не само че е най-ефикасният защитник с шест гола, а след дебюта в Шампионската лига в Ливърпул, стигна и до първия си гол против ПСЖ на Маракана. Записа и три асистенции. След Дегенек е изиграл най-много мачове, чак 29 в този полусезон, и не е избирал позиция. Игра и като десен и ляв бек, чак и централен бранител, а не му е проблем да покрива и офанзивни позиции по крилото.

Мястото на левия бек най-често беше резервирано за Милан Родич. Националът на Сърбия от Мондиала направо се присъедини към клуба и веднага от премиерата срещу Спартакс беше на разположение на треньора Милойевич. Също така като Стойкович прескочи само един мач в Шампионската лига и общо записа 24 мача колкото и Жуле.

Когато Родич или Гобелйич не бяха на разположение край левия тъч на белградската защита, тук попадаше Стефан Хайдин, който изигра осем срещи този полусезон. Шанс получи и талантливият Алекса Терзич, червено-бялото бъдеще на мястото ляв бек, който като титуляр записа две участия в първенството и стигна до младежкия национален отбор на Сърбия.

Вярваме, че гранитната отбрана ще е в силата си и пролетния дял на сезон 2018/19.