сряда, 7 август 2019 г.

Когато всеки ден би бил Копенхаген


Въпреки онова което говори резултатът от таблото...

Жалко, жалко и още веднъж - жалко. Привържениците на Цървена звезда със само една дума на уста напуснаха най-големия сръбски стадион след ремито с датския шампион, Копенхаген. Общата оценка е, че отборът на Владан Милойевич изигра най-добрия мач още от 6 ноември когато Милан Павков разруши бъдещия първенец на Европа.

Звезда имаше много повече удари във вратата от отбора на Стале Солбакен.

Звезда имаше повече влизания в наказателното на съперника, когото просто удуши с отборна химия и движение в първото полувреме, докарвайки най-добрият играч на гостите Н`Дойе до състояние на гняв за което говори ходът от аматьорските терени когато през първото полувреме хвана топката с ръка.

Звезда надбяга отбор, който в последните 13 години чак 12 пъти игра в груповата фаза на Лига Европа и Шампионската лига.

Накрая Звезда не блестя, но футболната правда, не взимайки предвид решенията на португалския арбитър, би казала, че е заслужила минимална победа и значително по-лека работа преди гостуването на Паркен.

Звезда най-накрая имаш европейски ритъм и спартанско желание да играе на горната граница на възможностите.


И отново да повторим: Звезда тактически беше почти перфектна, макар че във второто полувреме се спусна твърде много в блок... В това издание имаше елементи от чоловия Атлетико, към което се стреми Владан Милойевич във всеки момент. Както в Лондон против Арсенал или Залцбург в Белград. Всичко беше заключено.

И обективното усещане говореше, когато всичко завърши, че най-добрият отбор на Сърбия, ако не е по-добър, то със сигурност е технически по-грамотен от съперника, който му стои на пътя към Шампионската лига. Това трябва да е начална точка за червено-белите преди пътя към Дания, където Копенхаген играе много по-добре и по-офанзивно.

Звезда нямаше само подкрепата на късмета като през август миналата година, защото Ричмънд Боачи такива шансове като в 80-ата минута обикновено ги решава с едно око. Но това беше измамна категория, може би в Дания всичко ще се промени.

Така че, Цървена звезда заслужи похвали, макар че би било самоубийство да се величае реми с Копенхаген. Да тръгнем от онова което липсваше на отбора от "Маракана" в предходния период. Доволен от изданието Владан Милойевич говори за това което го е мъчило в предходния период, когато неговият отбор не показваше кохезия.

"Понякога се стига до отпускане или самодоволство. Аз съм немощен да променя това. Имаме такъв манталитет", каза Владан Милойевич.

Изява, която същевременно и окуражава и тревожи. Преди всичко критичните ситуации, като редките през второто полувреме, се тренират в мачове с високо темпо. Каквито Цървена звезда няма във вътрешното първенство. Също така довършването на противника става навик когато отборът е постоянно наострен... Тази рутина, сериозно европейско качество Цървена звезда още няма и поред това, че две поредни години игра на голямата сцена на Стария континент. Липсва този компонент, колкото и вихров играч, който да използва пространството в контраатаките.


Оказва се, че на играчите на Цървена звезда мотивът им се вдига до нужното ниво само когато мачовете носят голям залог и мирис на спектакъл. А такъв е този против Копенхаген. И такъв ще бъде реваншът в най-щастливия град на Европа след шест дни. Оказва се, че за Звезда е по-добре всеки ден да е Копенхаген, или поне нещо подобно на това.

Това е още една основа достатъчна до деня на истината на Паркен да се разгори пламъкът на оптимизма. Играчите на Цървена звезда няма да имат вятър в платната като този на "Маракана", но добра част от тях ще са в ситуация в която вече са се озовавали.

Против Търнава трябваше - и Звезда премина.

Против Залцбург беше желателно - и Звезда премина.

Треньорът Владан Милойевич пред себе си има само още една голяма загадка. Сега Копенхаген е фаворит, но трудно треньорът на този отбор Стале Солбакен ще пие спокойно елитно датско пиво и ще чака да унищожи Звезда на своето бунище. Тази Звезда, с мотивацията от 2017 година, много, много трудно губи мачове. Под командването на Милойевич само два пъти червено-белите са падали в европейски квалификации. Против Краснодар и наскоро против Хелзинки. А и в този втория случай гола за поражението допусна едва когато беше капарирала преминаването в следващия кръг.

Автор: Дарян Неделькович

Няма коментари:

Публикуване на коментар