Краснодар, Ливърпул... Олимпиакос

Време е Цървена звезда да изиграе един голям мач

Като нямаш нож в гърлото, излез на терена с нож в зъбите. Цървена звезда изигра епичен двубой против Копенхаген, и издържа всички налети на шампиона на Дания с играч повече. Което беше подвиг. По-късно присъствахме на тактическата перфектност на Владан Милойевич в белградския дуел с първенеца на Швейцария Йънг Бойс. Което беше подвиг за клуба със стойност на ново класиране в Шампионската лига.

Да оставим привърженическото братство и традиционно приятелските отношения между двата клуба, които сред много сърби са под въпрос, изглежда че е крайно време Цървена звезда да изиграе един голям европейски мач. И да сложи гръцкия вицешампион в хербария подвизи на четата на Милойевич в който се намират Краснодар и шампионът на Европа Ливърпул, потънал на Маракана на 6 ноември миналата година. Защото Цървена звезда тази вечер в сблъсък с отбора от Пирея играе за продължение на еуфорията в столицата на Сърбия.

Звучи крайно чудно, чак и непремерено, но след второто поредно класиране в Шампионската лига картината около Цървена звезда драстично се промени. Скъпите цени на билетите, неубедителните игри, напълно заслуженото поражение в дербито, още веднъж поставиха под съмнение всичко което в предходните години направиха управниците и треньорския щаб на Цървена звезда. Още една загуба, колкото и Олимпиакос да е силен, ще накара мнозина да констатират, че е започнал краят на една голяма ера на Лютице Богдан. От Владан Милойевич зависи да стопира всичко това, и да покаже, че в неговия отбор има още неизползван барут.

Звезда с положителен резултат би прескочила и психологическа бариера, вече няма да се страхува от "нула" в точковото салдо, а евентуална победа... Е, това би означавало, че еуфорията и историята за голямата Цървена звезда ще продължи.

Като рядко някога когато Цървена звезда играе европейски мачове не съществува консенсус на оптимизъм. Освен последните постижения за това е виновна и обективната сила на Олимпиакос. Най-големият гръцки клуб с резултатите в квалификациите когато посече Пилзен, Башакшехир и Краснодар, показа че може би има най-добрият състав в последните 15 години. Португалецът Педро Мартинс за Пирея е онова което е Владан Милойевич в по-голямата част от мандата си на Лютице Богдан. Португалецът и сърбинът от Аранджеловац имат сходен начин на игра, Олимпиакос с директен футбол зададе много мъки на вицешампиона на Европа Тотнъм. И изглежда, че е много по-качествен от Цървена звезда. Заради това, според писанията на гръцките колеги, Педро Мартинс има най-голямо доверие от управниците на клуба от всички треньори през този век. Освен това, Олимпиакос загуби за последен път на 28 февруари и то в дуел за Купата от Ламия.

Обаче, Цървена звезда колкото и да е ранима и в много лош момент трудно капитулира на Маракана. И продължава да важи фактът, че червено-белите при Милойевич в Европа изгубиха от Арсенал (с играч по-малко), както и от ПСЖ. Също така, има нещо което се нарича "гръцка работа" на Владан Милойевич. Олимпиакос е променил състава в сравнение с периода когато специалистът от Аранджеловац тренира Паниониос. Но Милойевич в страната на елините има отлични връзки и сигурно е "разучил" всички детайли в играта на Олимпиакос, които могат да му бъдат от полза. Като наставник на малкия клуб от Атина е побеждавал Оли на Караискаки... Както в Звезда е побеждавал много по-добри и по-силни от Олимпиакос.

И затова е време низът да се продължи. Цървена звезда да играе с нож в зъбите както против Краснодар. Или тактически перфектно - както против Ливърпул. И привържениците да имат голяма нощ, без оглед на братството със запалянковците на Олимпиакос. И да говорят какво е и как играе Цървена звезда с парафразиране на онази известна фраза на Звонко Михайловски: "Това е натиск! Това е нападение. Това е топка в мрежата. Това е Цървена звезда."