Деда: Като ми казаха, че са ми купили нова кола се разтреперих

Футболният живот понякога предлага истории заради които накрая можете да кажете "е, струваше си". Тук не мислим за успехи, титли, медали, резултати. Това е история за човешката страна на футбола, или може би още по-добре, за уважението и респекта към добрите хора. За онази известна фраза, доброто се връща на добрите. Ако си живял и работил с добри хора.

Преди карах "трактор"

По тези пространства трудно може да се намери треньор с толкова стаж и опит какъвто е Желько Нйезич (74). Деда. Така го наричат във футболните кръгове, мнозина вече са забравили неговото име, за прякора Деда пък знаят всички. Вече близо четиридесет години пренася своето знание на различни поколения хърватски вратари. Бранил е в Локомотива в два мандата, бил е и в Казино Брегенц, Загреб... през неговите ръце са минали много известни имена като Стойкич, Томич, Пиплица, Житняк, Михачич, Госпич, Соломун, Василие, Ливакович, Чондрич...

Последните двама, националният вратар на Динамо Доминик Ливакович и пазителят на мрежата на Истра 1961 Йосип Чондрич, се решили да се отблагодарят на Деда за всички онези дни, които провел като техен вратарски треньор на Улицата на поетите, да му благодарят за цялото знание което безкористно им е дал, учейки ги на всички вратарски тайни. На Деда купили - нов автомобил!

- Всичко се случи спонтанно. Преди месец се чухме с Деда, намерихме се, па като видяхме с каква кола дойде, Ливи и аз решихме да му купим нова, за да се вози по-сигурно. Купихме му Опел Корса. Имаше някакъв стар Форд, от кой знае коя година, ръждив. Боже опази. По-стар от Ливи и мене като се съберат нашите години, ха-ха-ха... Освен всичко това, Деда каза, че автомобилът му се повредил, трябваше секунда за решението да му купим нов - заяви Йосип Чондрич.

Когато вчера се чухме с Деда, само не заплака...

- Йой, йой... Как се изненадах, останах ням. Няколко дни не съм спал от щастие. Така се тресях, че трябваше да звънна на сина да дойде с мен за автомобила, не можех да го шофирам. Късмет, че синът беше в Загреб и дойде с мен. Всичко това така ме шокира, че не знам как бих го описал. Още не мога да дойда на себе си. Как ги прегърнах, йой, йой... Не знам какво да ви кажа повече - каза ни още развълнуваният Деда.

Казва, че не знае как изобщо би се отблагодарил на своите някогашни ученици

- Знаете ли какво? Аз преди този нов автомобил карах "трактор". Сега ми е малко напрегнато. Като взехме новия автомобил, първо го карах малко около сградата, а синът беше с мен. Тогава отидох за бензин. Въртях волана, мислейки че продължавам да карам "трактор", не съм свикнал на серво волан. Синът ми говори: "Тате, по-леко, не трябва така да въртиш". Как ми е драго, какви чудесни момчета са това.

Разказа ни още една история след вземането на новия автомобил...

"Деда, имаш ли за бензин?"

- Ливи в един момент караше паралелно до нас, спусна прозореца и пита: "Деда, имаш ли за бензин?". Слънце мое, моят Ливи... И моят Чоки... Когато пристигнахме за колата, Ливи ми каза: "Деда, как си се разтреперил." Казвам му: "Па като съм доживял това, трябва малко да се разтреперя." Момчетата са чудесни, феноменални, виждате че има добри хора на този свят. Винаги сме си били добри, винаги съм им казвал: "Момчета, докато Деда може, само се обаждайте, докато съм жив ще ви помогна." А на Ливи сега му казах: "Малкият, хайде сега бийте тази Аталанта па да сме спокойни."

Имал е Деда през живота 11 операции. Бедро, два пъти менискус, вени, три пъти херния...

- Но още правя стоене на ръце и кълбо напред. Сега трябва пак да оперирам коляното, но не се давам. На коляното ще му е по-леко сега в новата кола...