Деда: Като ми казаха, че са ми купили нова кола се разтреперих

Футболният живот понякога предлага истории заради които накрая можете да кажете "е, струваше си". Тук не мислим за успехи, титли, медали, резултати. Това е история за човешката страна на футбола, или може би още по-добре, за уважението и респекта към добрите хора. За онази известна фраза, доброто се връща на добрите. Ако си живял и работил с добри хора.

Преди карах "трактор"

По тези пространства трудно може да се намери треньор с толкова стаж и опит какъвто е Желько Нйезич (74). Деда. Така го наричат във футболните кръгове, мнозина вече са забравили неговото име, за прякора Деда пък знаят всички. Вече близо четиридесет години пренася своето знание на различни поколения хърватски вратари. Бранил е в Локомотива в два мандата, бил е и в Казино Брегенц, Загреб... през неговите ръце са минали много известни имена като Стойкич, Томич, Пиплица, Житняк, Михачич, Госпич, Соломун, Василие, Ливакович, Чондрич...

Последните двама, националният вратар на Динамо Доминик Ливакович и пазителят на мрежата на Истра 1961 Йосип Чондрич, се решили да се отблагодарят на Деда за всички онези дни, които провел като техен вратарски треньор на Улицата на поетите, да му благодарят за цялото знание което безкористно им е дал, учейки ги на всички вратарски тайни. На Деда купили - нов автомобил!

- Всичко се случи спонтанно. Преди месец се чухме с Деда, намерихме се, па като видяхме с каква кола дойде, Ливи и аз решихме да му купим нова, за да се вози по-сигурно. Купихме му Опел Корса. Имаше някакъв стар Форд, от кой знае коя година, ръждив. Боже опази. По-стар от Ливи и мене като се съберат нашите години, ха-ха-ха... Освен всичко това, Деда каза, че автомобилът му се повредил, трябваше секунда за решението да му купим нов - заяви Йосип Чондрич.

Когато вчера се чухме с Деда, само не заплака...

- Йой, йой... Как се изненадах, останах ням. Няколко дни не съм спал от щастие. Така се тресях, че трябваше да звънна на сина да дойде с мен за автомобила, не можех да го шофирам. Късмет, че синът беше в Загреб и дойде с мен. Всичко това така ме шокира, че не знам как бих го описал. Още не мога да дойда на себе си. Как ги прегърнах, йой, йой... Не знам какво да ви кажа повече - каза ни още развълнуваният Деда.

Казва, че не знае как изобщо би се отблагодарил на своите някогашни ученици

- Знаете ли какво? Аз преди този нов автомобил карах "трактор". Сега ми е малко напрегнато. Като взехме новия автомобил, първо го карах малко около сградата, а синът беше с мен. Тогава отидох за бензин. Въртях волана, мислейки че продължавам да карам "трактор", не съм свикнал на серво волан. Синът ми говори: "Тате, по-леко, не трябва така да въртиш". Как ми е драго, какви чудесни момчета са това.

Разказа ни още една история след вземането на новия автомобил...

"Деда, имаш ли за бензин?"

- Ливи в един момент караше паралелно до нас, спусна прозореца и пита: "Деда, имаш ли за бензин?". Слънце мое, моят Ливи... И моят Чоки... Когато пристигнахме за колата, Ливи ми каза: "Деда, как си се разтреперил." Казвам му: "Па като съм доживял това, трябва малко да се разтреперя." Момчетата са чудесни, феноменални, виждате че има добри хора на този свят. Винаги сме си били добри, винаги съм им казвал: "Момчета, докато Деда може, само се обаждайте, докато съм жив ще ви помогна." А на Ливи сега му казах: "Малкият, хайде сега бийте тази Аталанта па да сме спокойни."

Имал е Деда през живота 11 операции. Бедро, два пъти менискус, вени, три пъти херния...

- Но още правя стоене на ръце и кълбо напред. Сега трябва пак да оперирам коляното, но не се давам. На коляното ще му е по-леко сега в новата кола...

Прекрасен жест на двама хърватски вратари: Купиха автомобил на първия си треньор

Хубав жест към своя бивш треньор, който повлиява решително върху техните кариери направиха Доминик Ливакович (24) и Йосип Чондрич (26).

На Желько Нйезич, известен като Деда, някогашен треньор на вратарите в НК Загреб, се издължили с купуването на автомобил, защото "караше Корса по-стара от нас двамата".

Сега има нова кола, а пазителите на мрежата на Динамо и Истра 1961 напълно го изненадали. Деда и днес работи с млади вратари в ями с пясък, а с Ливи и Чондрич се чува често.

Звездни вратари за гордост

Вратарите на Цървена звезда тази есен се показаха във феноменална светлина, Милан Борян с брилянтни изяви привлече вниманието на футболна Европа, а след гъстата програма всеки получен шанс по идеален начин използва и Зоран Попович.

Позицията от която започваха нападенията на най-ефикасния отбор в Супер лигата и която представляваше последна крепост за шампиона на Сърбия беше резервирана за Милан Борян по време на първите официални предизвикателства през този сезон.

Канадският национал даде заявка за брилянтната есен в квалификациите за Шампионската лига, опазвайки мрежата в пет от осем мача. Пазителят на мрежата на червено-белите остана нерешима енигма за нападателите на Спартакс и Судува, а за неговите вратарски способности ще се говори в Търнава и Залцбург.

Докато Борян блестеше на международната сцена, своят шанс в Супер лигата получи Зоран Попович и го използва по правилния начин. Единицата на Звезда записа дебют в премиерата на Супер лигата против Динамо и го украси, оставайки непреодолян.

С напредването на сезона и вратарите повишаваха формата и дълго ще се говори за брилянтните намеси на Борян в груповата фаза на Шампионската лига. Брилянтният вратар на клуба от Лютице Богдан и националния отбор на Канада е с най-много спасявания в груповата фаза, така че звездашите с гордост могат да кажат: "Нашият Борян е по-добър от Буфон", и не само от Буфон, а и от Алисон, Едерсон, Лорис, Облак, Касийяс, съответно останалите 31 участници в груповата фаза на елитния турнир.

Точно Борян в голяма степен допринесе за спечелването на четирите точки в група с Наполи, Ливърпул и ПСЖ за което свидетелства фактът, че Звезда в такива мачове успя да не допусне голове.

Като се вземе предвид, че вратарят пред домашна публика създава главоболия на Салах, Мане, Фирмино, Инсиние, Хамшик, Мертенс и останалите световни звезди, не учудва още по-впечатляващото постижение на домашната сцена където отборът на Владан Милойевич в 11 дуела опази суха мрежа, а в останалите 12 допусна само по един гол.

С феноменално постижение може да се похвали и Зоран Попович. Вратарят, който изостри конкуренцията между гредите допусна само три попадения в девет срещи, а във всеки мач в който записа минути червено-белите осъществиха триумф.

Ясно е, че вратарите на Звезда представляват важна част от есенната машина, а работата им значително облекчиха защитниците пред тях.

Времето на вратарите

На страницата на ФИФА има математически индекс с името "Кастрол индекс", според който най-добрият вратар на Световното първенство в Бразилия е чилиеца Клаудио Браво (индекс 9,26), следван от Тибо Куртоа (Белгия) с 9,05, Кейлор Навас (Коста Рика) 9,04, Винсент Енияма (Нигерия) 8,96, Давид Оспина (Колумбия) 8,75, Гилермо Очоа (Мексико) 8,74...

След 1/4-финалите никой от тях вече не участва на шампионата, но все още могат да бъдат избрани за Най-добър играч на Мондиала. Тим Хауърд, 35-годишният ветеран на вратата на САЩ, сигурно няма да се конкурира за тази титла, но 15 спасявания срещу Белия го вписаха в историята на световните първенства, защото никой преди него не е отразявал толкова удари.
34-годишният Жулио Сезар стана герой на Бразилия с две спасени дузпи срещу Чили. Немецът Мануел Нойер блесна във второто полувреме на мача с Алжир и даде началото на много атаки на своя отбор. Изтъкна се и алжирският страж Райс М`Боли.

Имаше и трагични представяния, като Икер Касийяс, но това Световно е първенство на вратарите. И не само защото пазят много добре, а защото вече се научиха да играят и много добре с крака. Чилиецът Браво е начело със 116 точни подавания, следван от Нойер с 92, Навас 86 и М`Боли 83.

На тренировките на вратарите играта с крака се упражнява наравно с интервенциите с ръце.
Характеристика на споменатите вратари е, че те са в зрелите си години за футбола. След Хауърд и Сезар, по години се нареждат Енияма и Браво (31), Нойер, Очоа и М`Боли (28), Навас (27), само Куртоа (Белгия) е на 22 и едва сега започва кариерата си, но всяко правило има изключение. Твърдението, че "вратарите са като отлежало вино" получава доказателство на това първенство.

Добрите спасявания на вратарите ме накараха да се поразтърся в архивите и да разкрия на младите читатели (а и на себе си) великите вратарски фигури на изминалите световни първенства.

УРУГВАЙ 1930 г - на вратата на Идеалния отбор на този шампионат е избран представителя на домакините Енрике Балестерос.

ИТАЛИЯ 1934 г - вратар №1 на това първенство е испанеца Рикардо Замора, а големият му конкурент е чеха Франтишек Планичка. Най-добрите вратари между двете световни войни.

ФРАНЦИЯ 1938 г - Планичка дочака своя миг на слава, макар и световен шампион да стана Италия с Оливиери.

БРАЗИЛИЯ 1950 г - Най-добър е Масполи (Уругвай), а за провал се счита бразилския страж Барбоса, чийто съграждани не му простиха до края на живота му за загубата на финала.

ШВЕЙЦАРИЯ 1954 г - Германия е световен шампион, но за №1 е обявен вратарят на загубилия финалист Унгария - Гюла Грошич. Легендарния Грошич почина един ден след откриването на тазгодишния Мондиал на 89 години.

ШВЕЦИЯ 1958 г - Появява се "Черния паяк" Лев Яшин. СССР не стига по-далеч от 1/4-финала, но Яшин удиви целия свят.

ЧИЛИ 1962 г - най-добър вратар на първенство според журналистите е чеха Вилием Шройф.

АНГЛИЯ 1966 г - Англия става шампион, а №1 е Гордън Бенкс, който побеждава конкуренцията на Яшин, Жилмар, Албертопси, Ирибар и Мазуркевич.

МЕКСИКО 1970 г - Титлата за Най-добър вратар грабна уругваеца Ладислао Мазуркевич. Изпреварвайки Иво Виктор, Сеп Майер, Калдерон.

ГЕРМАНИЯ 1974 г - Германия е шампион, а Сеп Майер е №1 на турнира. Рационален и без ефекти. Конкуренти са му Дино Дзоф, Рони Хелстрьом, Мазуркевич.

АРЖЕНТИНА 1978 г - Пак триумф на домакина и пак неговия вратар в идеалния отбор - Убалдо Фильол. Засенчва Дзоф, Майер, Арконада, Томашевски.

ИСПАНИЯ 1982 г - От трети опит - Дино Дзоф. Сред жестока конкуренция с Жан-Мари Пфаф (Белгия), Тони Шумахер (Германия), Н`Кону (Камерун), Шилтън (Англия), Дасаев (СССР), Пат Дженингс (Ирландия), Драган Пантелич (Югославия).

МЕКСИКО 1986 г - Аржентина е шампион, но за вратар на шампионата е избран немеца Тони Шумахер. Предпочетен пред Пфаф, Шилтън, Бац, Дзенга, Субисарета, Дасаев, Дженингс.

ИТАЛИЯ 1990 г - Аржентинеца Серхио Гойкочеа отведе отбора си до финала, след като става герой при дузпите на 1/4-финала с Югославия и 1/2-финала с Италия. Оставя след себе си Тафарел (Бразилия), Прюдом (Белгия), Игита (Колумбия), Бодо Илгнер (Германия), Бонер (Ирландия).

САЩ 1994 г - Единицата е за Мишел Прюдом от Белгия, въпреки добрата игра на Тафарел на вратата на шампиона Бразилия. На това първенство блестят Равели (Швеция), Илгнер (Германия) и Борислав Михайлов.

ФРАНЦИЯ 1998 г - №1 е стражът на домакините - Фабиан Бартез. Другите забележителни - Шмайхел (Дания), Кан (Германия), Ладич (Хърватия), Буфон (Италия), Чилаверт (Парагвай).

ЯПОНИЯ И КОРЕЯ 2002 г - във втория си опит наградата получава Оливер Кан, пред Буфон, Чилаверт, Витор Байя и Икер Касийяс.

ГЕРМАНИЯ 2006 г - Италия е шампион, а №1 е Джанлуиджи Буфон в съперничество с Ван дер Саар, Петър Чех, Касийяс.

ЮАР 2010 г - от трети опит Касийяс е Вратар на турнира, засенчвайки Нойер, Жулио Сезар, Буфон.

Не знам дали е показателно, но от 19 "идеални отбора", само в 5 случая за вратар на турнира е избиран вратар от Южна Америка. Трима от Уругвай - Балестерос, Масполи и Мазуркевич и двама аржентинци - Фильол и Гойкочеа.