От дълго време хърватските привърженици не са доволни от работата на Давор Шукер като първи човек във федерацията.
Онези които критикуват Шукер след приятелския мач между Хърватия и Грузия имат още една причина. А именно, Съюзът продал на привържениците билети за места на които няма седалки. Седалки е трябвало да има, но не са били поставени.
Медиите в Хърватия публикуваха, че посетителите на стадиона за такива места са платили 10 евро за билет, а имали късмет, че стадионът не бил пълен и могли да седнат.
Всичко слагат хората в интернет магазините, но един привърженик на Звезда направи неочакван ход.
На сайта Kupujemprodajem.com, един възрастен привърженик на Цървена звезда поставил за продажба счупена облегалка от седалка от стадион Максимир, която е откъртена по време на безредиците на мача Динамо - Цървена звезда.
Този мач мнозина са означили като символичен и определящ показател за разпада на СФРЮ, когато с полицията се сбил чак и Звонимир Бобан, а футболът бил чак в 10-и план.
С оглед на положителните оценки, които продавачът под името Миодраг има на този сайт, става въпрос за сериозен потребител, който няма нито една негативна оценка поред 583 успешни и положително оценени продажби, трудно е да се съмняваме в достоверността на неговата история, публикувана в обявата, която не се вижда често.
- На този ден 13.5.1990 година, още като питомец на Военната гимназия в Загреб, отидох с другари в севера няколко часа преди началото на мача. Първо прелетя сладолед към нас отстрана на запалянковците на Динамо, които бяха сместени също така в северната трибуна, но над нас и разделени с някакви ламаринени плочи.
Прелетя и пластмасова бутилка, там и назад. Делиjе започнаха да удрят по тези ламаринени плочи, а те постепенно поддаваха. Група запалянковци на Динамо някак успя да напусне този дял на трибуната над нас и ние овладяхме цялата северна трибуна. От изтока и запада започнаха да ни замерят с камъни. От своя адреналин чупехме тези седалки на шега, но и да се защитим от камъните с които ни замеряха.
В целия този метеж напуснахме стадион Максимир, първо докато не се отключи портата, пазейки се зад по-големи дървета двадесетина от нас (лично бранейки се с тази седалка от камъните, които продължаваха да падат от западната трибуна), а след това и от привържениците на Динамо, които са останали извън стадиона... Седалката я измъкнах под якето до стаята, а след това и до къщата на моите родители. През всички тези години е пътувала където съм служил (Прищина, Ниш, Ужице, Апатин и сега е в Суботица) като драг спомен... Вярвам, че е единствена от този случай - написа Миодраг за седалката, която сега е оценена на 24 000 динара.
