Топ 10 на трансферите по правилото Босман във Висшата лига на Англия

Мултимилионните сделки по привличането на футболисти отдавна спряха да стряскат привържениците, но доста клубове във Висшата лига на Англия се възползват успешно и от правилото Босман. При него няма трансферна сума, което облекчава значително бюджета на тимовете, особено на тези, които се борят за оставането си в елита. Водещите състави като Арсенал, Ливърпул и Челси също не пропускат възможност да привлекат качествен боец без сделка с друг отбор. И така - кои са най-добрите десет трансфери по правилото Босман във Висшата лига?

10 Маркус Бабел - немският десен защитник имаше възможността да стане един от най-добрите бранители във Висшата лига, но беше спрян от потенциално смъртоносния синдром Гилен-Баре. Бабел беше много високо ценен в Ливърпул след редица силни изяви, последвали от трансфера му от Байерн (Мюнхен) през 2000 г. Тогавашният наставник на "червените" Жерар Улие го привлече в състава, за който Бабел изигра 42 срещи. Немският национал вкара гол във вратата на Алавес на финала за Купата на УЕФА през 2001 г и помогна за спечелването на още четири трофея през този сезон.

9 Кану - нигерийският национал ще остане завинаги в историята на "Фратън Парк" с отбелязания гол, който спечели за Портсмут Купата на Англия през 2008 г. Трофеят беше първият значим за клуба от 60 години. Хари Реднап взе застаряващия нападател през 2006 г, който изигра над 100 мача за "Помпи" в четирите си сезона. Кану не успя да си възвърне формата, която демонстрираше в Арсенал, но продължи да забавлява феновете на Портсмут и винаги ще бъде обичан на "Фратън Парк".

8 Марк Шварцер - австралийският вратар вече придоби легендарен статут на "Ривърсайд" след 11 сезона с екипа на Мидълзбро. Той напусна северняшкия клуб през лятото на 2008 г, за да подсили Фулъм на Рой Ходжсън. Шварцер бързо стана ключов играч на "Крейвън Котидж" и изигра всяка минута от сезона на лондончани през сезон 2008/2009 г във Висшата лига. Неизненадващо спечели наградата за Играч №1 на клуба на сезона, а съставът завърши седми в крайното класиране.

7 Михаел Балак - немският национал отиде на "Стамфорд Бридж" през лятото на 2006 г със стабилна международна репутация и започвайки Мондиал 2006 като капитан на Бундестима. Халфът беше привлечен от Жозе Моуриньо, но трябваше да се бори с контузии за място в състава на Челси, а първите му месеци не впечатлиха. Балак успя да се утвърди като важна фигура за "сините" в спечелването на двете поредни титли.

6 Кевин Дейвис - якият нападател си извоюва репутация на един от най-добрите стрелци във Висшата лига през годините. През 2003 г "Големия Сам" го взе в Болтън, след като беше освободен от Саутхемптън, а Дейвис изигра над 200 мача за Тротърс. За 7 години в Болтън той спечели капитанската лента и отбеляза 50 попадения. По всичко личи, че Дейвис вече е легенда на клуба.

5 Гари Макалистър - много въпроси бяха повдигнати, когато Улие подписа с 35-годишния футболист през 2000 г, но опитният халф остави отлични впечатления през двете си години на "Анфийлд". Той беше основна фигура в състава на Ливърпул през 2001 г, когато бяха спечели пет трофея и накара феновете да се чудят защо не е бил привлечен по-рано. Интелектът, страстта и отдадеността спечелиха на Макалистър изпращане с аплодисменти и на крака при последния от 87-те му мача за Ливърпул, за който вкара и девет гола. Той беше класиран на 32-о място сред в класацията "100 играча, които разтресоха Коп".

4 Джей Джей Окоча - когато Сам Алърдайс беше в Болтън със сигурност се наслаждаваше на правилото Босман и прегледа Европа за застаряващи виртуози, в които виждаше сили за Висшата лига. Тук си заслужава да се споменат Юри Джоркаеф и Фернандо Йеро, но Джей Джей Окоча остави най-забележителна следа на стадион "Рийбок". Нигерийският техничар бързо грабна сърцата на феновете, спечели капитанската лента и изигра над 100 мача, като два пъти беше избиран за Играч №1 на отбора за сезона.

3 Лий Бойър - скандалният халф е на трето място в класацията благодарение на представянето си за Бирмингам. Формата на Бойър през дните му в Лийдс изглеждаше забравена при престоя му в Нюкасъл и Уест Хем и кариерата му отиваше към своя залез. След престой под наем на "Сейнт Андрюс" Алекс Маклийш го взе за без пари и ветеранът стана основен играч на "сините".

2 Брад Фридъл - когато Фридъл напусна Ливърпул през 2000 г след слаби игри на "Анфийлд" малцина бяха готови да предрекат, че той ще се превърне в един от най-стабилните вратари във Висшата лига. Американецът записа осем сезона на "Иууд Парк" и изигра над 300 мача с екипа на Блекбърн. В момента стражът пази за Астън Вила, където продължава да демонстрира отлични изяви, въпреки че наближава 40.

1 Сол Кемпбъл - най-спорният трансфер по правилото Босман в историята на Висшата лига е също и най-успешния, след като защитникът смени клубовете в Северен Лондон през 2001 г. Тъмнокожият здравеняк напусна Тотнъм, за да заиграе за големия враг Арсенал и докато феновете на "шпорите" още го заплашваха за предателството, той вече носеше успех на "артилеристите". През първия си сезон на "Хайбъри" Кемпбъл спечели дубъл, а през 2003/2004 г дирижираше защитата в сезона, в който Арсенал триумфира на върха без загубен мач. След престой в Портсмут ветеранът се завърна пак в Арсенал, за да покаже, че класата не си отива с възрастта.