Който не обича Джей Джей Окоча, той не обича футбола!

Ако беше отишъл в някой голям клуб, щеше да спечели трофеи и индивидуални награди. Но него не го искаха големи, защото занемаряваше тактиката, играеше за всички футболни души по света и спечели най-голямото възможно признание, стана един от футболистите заради които любовта към футбола още живее.

Играч, който днес би струвал, без пресилване, 100 000 000 евро, през 2002 г от ПСЖ отиде на Острова като свободен агент и облече екипа на средняка Болтън.

Тук започна да се пише история, при привържениците на стадион "Рийбок" получи статус на божество, чак му пееха и песен: "Толкова е добър, че са му дали две имена".

По терените в Англия, с усмивка и магически дрибъли си играеше с противниците и спечели сърцата на любителите на футбола по света. От футбола правеше изкуство. Не вкарваше често, но когато разтресеше мрежата, това беше истинско произведение на изкуството.

Чрез тези клипове ще се подсетим какво правеше този футболен магьосник от Африка. Беше време, когато футболът се играеше от любов, а не заради пари.

"Супер орлите" с най-много полети

На специфичната дата 29 февруари капитанът на Нигерия Джоузеф Йобо записа рекорд и влезе завинаги във фолклора на "Супер орлите". В квалификацията за Купата на африканските нации през 2013 г срещу Руанда в Кигали, 31-годишният играч записа участие №87 със зеления екип и изпревари легендата Нванкво Кану. Ето и петимата нигерийци с най-много мачове за родината си.



5 Питър Руфай

Прякор: Додо Маяна
Пост: вратар
Активни години: 15
Продължителност: 1983-1998 г
Мачове: 63
Голове: 1

Питър Руфай беше сред рядката порода африкански вратари, които откриха славата и парите в Европа в началото на 90-те, когато все повече играчи от Черния континент го напускаха. Високият 1,87 м вратар, който е принц в родния си Идиму, предградие на Лагос, напусна Нигерия през Бенин, където игра една година преди да отиде в белгийския Локерен през 1987 г.

Той дебютира за "Супер орлите" през 1983 г, но няма да се утвърди като титуляр до Купата на африканските нации в Мароко през 1988 г. По-късно загуби позицията си от Алойзиъс Агу и Вилфред Агбонавбаре, които пазиха на Купата на Африка и Световното първенство през 1994 г. На първенството в Тунис през същата година Руфай удържа крепостта, а Нигерия стана шампион на континента за втори път. Изигра решаваща роля при дузпите срещу Кот д`Ивоар на полуфиналите. Също така отбеляза дузпа във вратата на Етиопия в квалификация през 1993 г.

Руфай записа участие и на Мондиал 94 в САЩ, където нигерийците достигнаха 1/8-финал при дебюта си на световно. Въпреки това отпадна от състава, за да бъде повикан отново за Мондиал 98 във Франция, заради слабостите на Ике Шорунму. Руфай бил на път за лятната си ваканция, когато получава повиквателна за състава, който загуби болезнено с 1:4 от Дания на 1/8-финалите. "Супер орлите" започнаха с победа 3:2 над Испания. Това бяха и последните му срещи за отбора.



4 Остин Окоча

Прякор: Джей Джей
Пост: Халф
Активни години: 13
Продължителност: 1993-2006 г
Мачове: 73
Голове: 14

Остин Окоча беше толкова добър с топка в крака, че феновете на Болтън твърдят, че по тази причина името му е двойно. Прякорът му Джей Джей оригинално е на по-големия му брат, но днес неоспоримо си е негов. През повечето от 13-те години Окоча се радваше на слава на неоспорим творчески двигател в нигерийската халфова линия, която се отличаваше със стил носещ удоволствие за окото. Силата на Окоча в жонглирането и подаването на топката бързо го направи крайъгълния камък на състава.

Талантливият халф, който винаги носеше голяма усмивка на лицето си, спечели множество сравнения с най-великите в играта, като бе избран от Пеле сред Топ 100 в неговата класация на 125-те най-добри живи футболисти. С Нигерия Окоча спечели първия си трофей - Купата на Африка през 1994 г, участва на три световни първенства между 1994 и 2002 г. По-късно стана и капитан на отбора. На Купата на Африка през 2004 г беше избран за най-добър играч, спечели Златната обувка и отбеляза гол №1000 в историята на турнира.

Окоча се отказа от националния отбор през 2006 г заради постоянни контузии. Последната му официална среща беше победата над Сенегал в мача за третото място на Купата на Африка в Египет през 2006 г. Той отбеляза 14 гола в 73 мача, изграждайки кариера следена със затаен дъх от милиони любители на футбола по цял свят.



3 Мудаширу Лавал

Прякор: Муда
Пост: Халф
Активни години: 10
Продължителност: 1975-1985 г
Мачове: 86
Голове: 12

Само за десет години Муда Лавал вдигна летвата на участия за националния си отбор толкова високо, че и 27 години по-късно е трудно прескочена. Лавал, по професия автомеханик, случайно е открит като футболен талант. Дебютира за "Супер орлите" през 1975 г, като в същата година подписва и с Шутинг Старс от Ибадан.

Още първият мач подсказва тона на кариерата му за Нигерия - победа с 1:0 над Камерун в приятелска среща. Муда води халфовата линия на родината си при спечелването на първа Купа на Африка през 1980 г на собствена земя. Той отбелязва последния гол за 3:0 над Алжир. Лавал играе на пет поредни купи на африканските нации, постигайки първи това постижение - между 1976 и 1984 г. Той открива резултата при загубата с 1:3 от Камерун на финала на Купата на Африка през 1984 г в Кот д`Ивоар. Това е и последният му мач със зелената фланелка.

Лавал умира на 37 години през 1991 г. Нигерийската футболна федерация почете паметта му през 2011 г, 20 години след гибелта му. Стадион "Аширо" в Абиокута е прекръстен на негово име по решение на местната управа.



2 Нванкво Кану

Прякор: Папило
Пост: Нападател
Активни години: 16
Продължителност: 1994-2010 г
Мачове: 86
Голове: 12

16-те години на Нванкво Кану в служба на националния му отбор на пръв поглед са в контраст с високия, слаб и мързелив външен вид. Започва международната си кариера с успешния младежки отбор до 17-годишна възраст през 1993 г, а на следващата дебютира при мъжете в приятелски мач с Швеция. От този момент нататък той става редовен участник за "Супер орлите", изграждайки пълноценна кариера.

Кану извежда олимпийския отбор на родината си до златни медали в Атланта през 1996 г, където са победени Бразилия и Аржентина. Малко по-късно е диагностициран със сърдечен проблем, преминавайки медицински тестове в италианския Интер. Шокираният нигерийски народ се моли за него, докато той се подлага на операция и възстановяване, за да заиграе отново, продължавайки да радва с невероятните си умения.

Кариерата му в националния отбор няма да бъде същата след операцията, тъй като той не успява да спечели нищо повече със зеления екип. Той е част от състава, който участва на три световни първенства - 1998, 2002 и 2010 г. Мъжът с лъвското сърце играе на шест купи на Африка, печелейки сребърен и четири бронзови медали. Това не помрачава неговия рекорд за най-награждаван нигерийски футболист - печелил европейската Шампионската лига, шампион и носител на купата на Англия, шампион на Холандия, печелил Купата на УЕФА.



1 Джоузеф Йобо

Прякор: Джо Йо
Пост: защитник
Активни години: 11
Продължителност: 2001-
Мачове: 87
Голове: 7

Настоящият капитан на Нигерия Джоузеф Йобо достигна позиция, в която е първи сред равни. С мача срещу Руанда в сряда Йобо подобри постижението от 86 мача за "Супер орлите", което си деляха Кану и Муда. Не е лесно да запишеш 87 участия в национален отбор, който през последното десетилетие претърпя доста турбулентни моменти, сменяйки 11 треньора. Благодарение на упоритата си работа и постоянство Йобо успя да намери място при всички наставници, продължавайки да държи място в центъра на защитата.

Йобо дебютира при ръководството на Амоду Шайбу в подготовка за Купа на африканските нации и Мондиала през 2002 г. Става титуляр при смяната на Шайбу с Фестус Онигбинде след неуспеха в Мали. Легендарният му статут се засилва оттогава.

Йобо изяви желание да спечели купа с националния си отбор преди да се откаже. Защитникът на Фенербахче, който е под наем от Евертън, не е доволен да бъде само рекордьор по изиграни мачове, а иска да впише името си със златни букви за "Супер орлите". Напоследък той отбелязва доста решителни попадения за родината си. Предизвикателство пред него е класирането и спечелването на Купата на Африка през 2013 г в ЮАР. Неговите почитатели също биха искали да го видят да постигне това, тъй като ще прибави още срещи с фланелката, може би достигайки 100.

Топ 10 на трансферите по правилото Босман във Висшата лига на Англия

Мултимилионните сделки по привличането на футболисти отдавна спряха да стряскат привържениците, но доста клубове във Висшата лига на Англия се възползват успешно и от правилото Босман. При него няма трансферна сума, което облекчава значително бюджета на тимовете, особено на тези, които се борят за оставането си в елита. Водещите състави като Арсенал, Ливърпул и Челси също не пропускат възможност да привлекат качествен боец без сделка с друг отбор. И така - кои са най-добрите десет трансфери по правилото Босман във Висшата лига?

10 Маркус Бабел - немският десен защитник имаше възможността да стане един от най-добрите бранители във Висшата лига, но беше спрян от потенциално смъртоносния синдром Гилен-Баре. Бабел беше много високо ценен в Ливърпул след редица силни изяви, последвали от трансфера му от Байерн (Мюнхен) през 2000 г. Тогавашният наставник на "червените" Жерар Улие го привлече в състава, за който Бабел изигра 42 срещи. Немският национал вкара гол във вратата на Алавес на финала за Купата на УЕФА през 2001 г и помогна за спечелването на още четири трофея през този сезон.

9 Кану - нигерийският национал ще остане завинаги в историята на "Фратън Парк" с отбелязания гол, който спечели за Портсмут Купата на Англия през 2008 г. Трофеят беше първият значим за клуба от 60 години. Хари Реднап взе застаряващия нападател през 2006 г, който изигра над 100 мача за "Помпи" в четирите си сезона. Кану не успя да си възвърне формата, която демонстрираше в Арсенал, но продължи да забавлява феновете на Портсмут и винаги ще бъде обичан на "Фратън Парк".

8 Марк Шварцер - австралийският вратар вече придоби легендарен статут на "Ривърсайд" след 11 сезона с екипа на Мидълзбро. Той напусна северняшкия клуб през лятото на 2008 г, за да подсили Фулъм на Рой Ходжсън. Шварцер бързо стана ключов играч на "Крейвън Котидж" и изигра всяка минута от сезона на лондончани през сезон 2008/2009 г във Висшата лига. Неизненадващо спечели наградата за Играч №1 на клуба на сезона, а съставът завърши седми в крайното класиране.

7 Михаел Балак - немският национал отиде на "Стамфорд Бридж" през лятото на 2006 г със стабилна международна репутация и започвайки Мондиал 2006 като капитан на Бундестима. Халфът беше привлечен от Жозе Моуриньо, но трябваше да се бори с контузии за място в състава на Челси, а първите му месеци не впечатлиха. Балак успя да се утвърди като важна фигура за "сините" в спечелването на двете поредни титли.

6 Кевин Дейвис - якият нападател си извоюва репутация на един от най-добрите стрелци във Висшата лига през годините. През 2003 г "Големия Сам" го взе в Болтън, след като беше освободен от Саутхемптън, а Дейвис изигра над 200 мача за Тротърс. За 7 години в Болтън той спечели капитанската лента и отбеляза 50 попадения. По всичко личи, че Дейвис вече е легенда на клуба.

5 Гари Макалистър - много въпроси бяха повдигнати, когато Улие подписа с 35-годишния футболист през 2000 г, но опитният халф остави отлични впечатления през двете си години на "Анфийлд". Той беше основна фигура в състава на Ливърпул през 2001 г, когато бяха спечели пет трофея и накара феновете да се чудят защо не е бил привлечен по-рано. Интелектът, страстта и отдадеността спечелиха на Макалистър изпращане с аплодисменти и на крака при последния от 87-те му мача за Ливърпул, за който вкара и девет гола. Той беше класиран на 32-о място сред в класацията "100 играча, които разтресоха Коп".

4 Джей Джей Окоча - когато Сам Алърдайс беше в Болтън със сигурност се наслаждаваше на правилото Босман и прегледа Европа за застаряващи виртуози, в които виждаше сили за Висшата лига. Тук си заслужава да се споменат Юри Джоркаеф и Фернандо Йеро, но Джей Джей Окоча остави най-забележителна следа на стадион "Рийбок". Нигерийският техничар бързо грабна сърцата на феновете, спечели капитанската лента и изигра над 100 мача, като два пъти беше избиран за Играч №1 на отбора за сезона.

3 Лий Бойър - скандалният халф е на трето място в класацията благодарение на представянето си за Бирмингам. Формата на Бойър през дните му в Лийдс изглеждаше забравена при престоя му в Нюкасъл и Уест Хем и кариерата му отиваше към своя залез. След престой под наем на "Сейнт Андрюс" Алекс Маклийш го взе за без пари и ветеранът стана основен играч на "сините".

2 Брад Фридъл - когато Фридъл напусна Ливърпул през 2000 г след слаби игри на "Анфийлд" малцина бяха готови да предрекат, че той ще се превърне в един от най-стабилните вратари във Висшата лига. Американецът записа осем сезона на "Иууд Парк" и изигра над 300 мача с екипа на Блекбърн. В момента стражът пази за Астън Вила, където продължава да демонстрира отлични изяви, въпреки че наближава 40.

1 Сол Кемпбъл - най-спорният трансфер по правилото Босман в историята на Висшата лига е също и най-успешния, след като защитникът смени клубовете в Северен Лондон през 2001 г. Тъмнокожият здравеняк напусна Тотнъм, за да заиграе за големия враг Арсенал и докато феновете на "шпорите" още го заплашваха за предателството, той вече носеше успех на "артилеристите". През първия си сезон на "Хайбъри" Кемпбъл спечели дубъл, а през 2003/2004 г дирижираше защитата в сезона, в който Арсенал триумфира на върха без загубен мач. След престой в Портсмут ветеранът се завърна пак в Арсенал, за да покаже, че класата не си отива с възрастта.