Човекът който промени футбола завинаги!

Днес се навършват двадесет години от деня в който Жан-Марк Босман победи в петгодишна правна сага, която, крайно буквално и много основно, революционизира професионалния футбол и начинът по който се практикува в света.

Босман, който днес е на 51 години, беше белгийски футболист, който искаше да премине от Лиеж (не Стандард) в Данкерк, който се състезава по това време във втората лига на Франция. Клубовете не са могли да се договорят около сумата за трансфера.

"Бях заробен в моя клуб", сеща се Босман. "Свършваше ми договорът в Лиеж. Те ми предложиха нов, с четири пъти по-ниска стойност от предишния. За да ме продадат в Данкерк искаха четири пъти повече пари. Казано по друг начин, смятаха, че съм станал четири пъти по-добър играч, ако напусна, а съм четири пъти по-слаб, ако остана."

Босман отказва да подпише нов договор и белгийският съюз го наказва. Преди 15 декември 1995 година футболът е бил напълно различен от днес. По правилата на УЕФА можеше да се играе само с трима чужденци в отбор, плюс още двама "асимилирани", които са минали през школата на клуба.

Още по-важно, преди споменатата година, играч чийто договор е изтекъл не е можел просто да напусне клуба и да отиде където желае. Трансфер е трябвало да бъде договорен с предходния клуб на играча. Да не говорим, че е било абсолютно невъзможно футболист, шест месеца или по-малко преди изтичане на договора, да подпише предварителен договор с друг, често вражески клуб.

Днес, футболист в последната година на своя договор има невероятна сила. Тогава не е имал в нито един миг от живота, не само договор, а и кариера.

Босман е преживял футболна омерта. Никой - нито един клуб - не искал да го вземе. Станал губещ, защото видял нещо неправилно и го заявил публично.

Съдил Лиеж, Футболния съюз на Белгия и УЕФА заради незачитане на Споразумението от Рим през 1957 г, което гарантира свободно движение в Европейското обединение, днес известно като Европейски съюз.

"Моето мислене беше следното: аз съм европеец, гражданин на Европа. Имам право да се движа свободно като всички други работници", обясни преди две години Босман.

Съдът в Белгия твърдял, че няма юрисдикция над този случай, защото той, по своя смисъл, е международен. Заради това Босман почукал на вратата на Европейския съд.

Решението е взето така, че в края на договора, всеки футболист има права идентични на онези, които има който и да е работник в държавите членки на Европейския съюз - може да напусне работодателя си по свой избор без пречки или смущения.

Този съд също така отсъдил за нелегална пречката за регистриране на броя футболисти от Европейския съюз в клубовете.

На първо време, президентът на УЕФА тогава, шведът Ленарт Йохансон, процежда през зъби, че нищо не се е променило. Колко само е сгрешил...

Така сме стигнали до сегашната система на трансфери, в която футболист напуска безплатно клуб в който му изтича договора и преминава в който и да е клуб в същата или някоя друга държава. За да се удържи стабилност са създадени постоянни трансферни срокове (два пъти годишно), а и ясно е указан броят клубове за които играч може да бъде регистриран през годината.

Какво се случи след това е напълно ясно. Силата от клубовете премина в голяма степен в ръцете (и краката, ясно) на футболистите. Първенствата, всички, не само онези най-силните, станаха международни. Най-добрите клубове, да кажем във Висшата лига, нямат повече от два или три англичанина в своите състави.

Същевременно, популярността на футбола и готовността на хората да плащат за излъчването на мачовете започна да напомпва огромни количества пари във футбола. А тогава, с гледаемостта, се повиши и присъствието на силни спонсори, които разбраха, че нищо на света не им гарантира експониране на марката като футболът. Клубовете станаха много богати, а като последица и футболистите.

На Босман е, неумишлено, заслугата Кристиано Роналдо да си купи Бугати, Босман е, повече от това, вероятно най-важният спортен случай в европейското право в историята.

Всичко това, междувременно, дойде с голяма цена за този белгиец. Борбата, която води го ощети и финансово и ментално.

"Футболистите днес заработват много. Аз не изкарвам нищо", казва Босман, но и допълва:

"Мисля, че направих нещо добро. Дадох на хората права. Сега има цяло поколение футболисти, което не разбира колко е щастливо, защото тези играчи могат да напуснат клуба и да отидат в някой друг, без значение от това, ако са пети или шести чужденец там".

Автор: Лука Йевтович

Топ 10 на трансферите по правилото Босман във Висшата лига на Англия

Мултимилионните сделки по привличането на футболисти отдавна спряха да стряскат привържениците, но доста клубове във Висшата лига на Англия се възползват успешно и от правилото Босман. При него няма трансферна сума, което облекчава значително бюджета на тимовете, особено на тези, които се борят за оставането си в елита. Водещите състави като Арсенал, Ливърпул и Челси също не пропускат възможност да привлекат качествен боец без сделка с друг отбор. И така - кои са най-добрите десет трансфери по правилото Босман във Висшата лига?

10 Маркус Бабел - немският десен защитник имаше възможността да стане един от най-добрите бранители във Висшата лига, но беше спрян от потенциално смъртоносния синдром Гилен-Баре. Бабел беше много високо ценен в Ливърпул след редица силни изяви, последвали от трансфера му от Байерн (Мюнхен) през 2000 г. Тогавашният наставник на "червените" Жерар Улие го привлече в състава, за който Бабел изигра 42 срещи. Немският национал вкара гол във вратата на Алавес на финала за Купата на УЕФА през 2001 г и помогна за спечелването на още четири трофея през този сезон.

9 Кану - нигерийският национал ще остане завинаги в историята на "Фратън Парк" с отбелязания гол, който спечели за Портсмут Купата на Англия през 2008 г. Трофеят беше първият значим за клуба от 60 години. Хари Реднап взе застаряващия нападател през 2006 г, който изигра над 100 мача за "Помпи" в четирите си сезона. Кану не успя да си възвърне формата, която демонстрираше в Арсенал, но продължи да забавлява феновете на Портсмут и винаги ще бъде обичан на "Фратън Парк".

8 Марк Шварцер - австралийският вратар вече придоби легендарен статут на "Ривърсайд" след 11 сезона с екипа на Мидълзбро. Той напусна северняшкия клуб през лятото на 2008 г, за да подсили Фулъм на Рой Ходжсън. Шварцер бързо стана ключов играч на "Крейвън Котидж" и изигра всяка минута от сезона на лондончани през сезон 2008/2009 г във Висшата лига. Неизненадващо спечели наградата за Играч №1 на клуба на сезона, а съставът завърши седми в крайното класиране.

7 Михаел Балак - немският национал отиде на "Стамфорд Бридж" през лятото на 2006 г със стабилна международна репутация и започвайки Мондиал 2006 като капитан на Бундестима. Халфът беше привлечен от Жозе Моуриньо, но трябваше да се бори с контузии за място в състава на Челси, а първите му месеци не впечатлиха. Балак успя да се утвърди като важна фигура за "сините" в спечелването на двете поредни титли.

6 Кевин Дейвис - якият нападател си извоюва репутация на един от най-добрите стрелци във Висшата лига през годините. През 2003 г "Големия Сам" го взе в Болтън, след като беше освободен от Саутхемптън, а Дейвис изигра над 200 мача за Тротърс. За 7 години в Болтън той спечели капитанската лента и отбеляза 50 попадения. По всичко личи, че Дейвис вече е легенда на клуба.

5 Гари Макалистър - много въпроси бяха повдигнати, когато Улие подписа с 35-годишния футболист през 2000 г, но опитният халф остави отлични впечатления през двете си години на "Анфийлд". Той беше основна фигура в състава на Ливърпул през 2001 г, когато бяха спечели пет трофея и накара феновете да се чудят защо не е бил привлечен по-рано. Интелектът, страстта и отдадеността спечелиха на Макалистър изпращане с аплодисменти и на крака при последния от 87-те му мача за Ливърпул, за който вкара и девет гола. Той беше класиран на 32-о място сред в класацията "100 играча, които разтресоха Коп".

4 Джей Джей Окоча - когато Сам Алърдайс беше в Болтън със сигурност се наслаждаваше на правилото Босман и прегледа Европа за застаряващи виртуози, в които виждаше сили за Висшата лига. Тук си заслужава да се споменат Юри Джоркаеф и Фернандо Йеро, но Джей Джей Окоча остави най-забележителна следа на стадион "Рийбок". Нигерийският техничар бързо грабна сърцата на феновете, спечели капитанската лента и изигра над 100 мача, като два пъти беше избиран за Играч №1 на отбора за сезона.

3 Лий Бойър - скандалният халф е на трето място в класацията благодарение на представянето си за Бирмингам. Формата на Бойър през дните му в Лийдс изглеждаше забравена при престоя му в Нюкасъл и Уест Хем и кариерата му отиваше към своя залез. След престой под наем на "Сейнт Андрюс" Алекс Маклийш го взе за без пари и ветеранът стана основен играч на "сините".

2 Брад Фридъл - когато Фридъл напусна Ливърпул през 2000 г след слаби игри на "Анфийлд" малцина бяха готови да предрекат, че той ще се превърне в един от най-стабилните вратари във Висшата лига. Американецът записа осем сезона на "Иууд Парк" и изигра над 300 мача с екипа на Блекбърн. В момента стражът пази за Астън Вила, където продължава да демонстрира отлични изяви, въпреки че наближава 40.

1 Сол Кемпбъл - най-спорният трансфер по правилото Босман в историята на Висшата лига е също и най-успешния, след като защитникът смени клубовете в Северен Лондон през 2001 г. Тъмнокожият здравеняк напусна Тотнъм, за да заиграе за големия враг Арсенал и докато феновете на "шпорите" още го заплашваха за предателството, той вече носеше успех на "артилеристите". През първия си сезон на "Хайбъри" Кемпбъл спечели дубъл, а през 2003/2004 г дирижираше защитата в сезона, в който Арсенал триумфира на върха без загубен мач. След престой в Портсмут ветеранът се завърна пак в Арсенал, за да покаже, че класата не си отива с възрастта.