Когато се спомене името Атлетик (Билбао) първото, което се сещат повечето фенове на футбола най-вероятно е традиция. Играта става все по-комерсиална, модерна и се превръща повече във война за пазар, отколкото за трофеи. В епоха, в която лудостта надмина всички граници и видяхме футболист, който струва почти 100 милиона евро, а на другия полюс клубове с доказани традиции се борят за оцеляването си, затънали в дългове. Покрай рекламата, трансферите, скандалите и всичко останало в модерния футбол, продължава да живее и традицията, честта и твърдата решителност, че в тези условия може да оцелееш и да се развиваш със собствена продукция, а не чрез продажни наемници.
Билбао е столица на провинцията Бискай в рамките на автономната общност на баските на територията на Испания, водейки се и община в кралството. С население от малко над 353 000 души е най-големият баски град и се нарежда на 10-о място в Испания. Безспорната голяма гордост на местните е футболния им отбор Атлетик. Клубът е основан през 1898 г и е орисан да създава история, макар и да не е популярен колкото Барселона, мадридските Реал и Атлетико, и Валенсия. Баските се отличават с непримиримия си дух и са автори на редица рекорди в испанския футбол, които остават неизвестни за повечето фенове, заслепени от медийното ембарго, фаворизиращо преобладаващо Реал и Барса.
Атлетик е член на испанската първа дивизия, известна в цял свят с автентичното си име Примера Дивисион от самото й създаване през 1928 г. Клубът е шампион осем пъти, а във вечното класиране към ден днешен заема 4-о място. Никога не е изпадал от елитната дивизия, ставайки едва третият отбор постигал това. Другите два са Реал (М) и Барселона. Има и женски състав, който е четирикратен шампион на Суперлигата.
Прозвището на отбора е „лъвовете“, а името на стадиона е „Сан Мамес“ (Свети Мамес). То е взето от църква, намираща се наблизо. Мамес бил християнин, хвърлен на лъвовете от римляните. Могъщите зверове отказали да го изядат и по-късно той бил провъзгласен за светец. Прякорът на стадиона „Сан Мамес“ е „футболната катедрала“.
Клубът е известен с непоклатимата си политика да налага в мъжкия си състав само баски момчета от школата си или да привлича в състава си баски от други клубове, като например Хосеба Ечеберия и Хави Мартинес. Официалната политика на Атлетик е в състава да бъдат купувани само професионални футболисти, родом от баските територии – Бискай, Гуипускоа, Алава и Навара в Испания и Лабур, Суле и Долна Навара във Франция. В последните години политиката позволи да играят и футболисти, които нямат баски корени, но са продукт на школата на баски клубове. Клубът непрестанно е хвален, че изгражда целия си състав от местни играчи и тяхната лоялност към него. Атлетик е един от четирите професионални клуба в Испания, който не е спортна корпорация. Той е притежаван и управляван от привържениците си.
Футболът достига до Билбао от миньори от Североизточна Англия и моряци от Съндърланд, Саутхемптън и Портсмут. Британските работници донесли със себе си най-популярния спорт и в края на 90-те години на 19-ти век основали Футболен клуб Билбао. Междувременно синовете на богатата прослойка в Билбао отишли да се образоват в Британия, където заобичали играта и при завръщането си през 1898 г създали Атлетик клуб, използвайки английския правопис. През 1902 г двата градски отбора се обединили под името Биская, за да участват в първото издание на Купата на Краля. Завърнали се в града с трофея, побеждавайки Барселона на финала. Успехът води към окончателното сливане на двата състава през 1903 г, като името Атлетик е върнато. През същата година баски студенти основават и Атлетик Клуб Мадрид, който по-късно ще се превърне в Атлетико (Мадрид). Точната година на основаване е обект на спор между футболните историци, като в Атлетик считат 1898 г за официално начало, докато други теории сочат 1901 и 1903 г.
В началото Атлетик играе с импровизиран бял екип, но през сезон 1902/1903 г първият официален се състои от тениска, която е наполовина синя, наполовина бяла, подобна на носената от Блекбърн Роувърс, дарени от Хуан Мосер. По-късно студентът от Билбао Хуан Елордуи, който празнувал Коледа на 1909 г в Лондон, получил задача от клуба да купи 25 нови тениски, но не успял да намери достатъчно. Чакайки кораба за дома и останал с празни ръце, Елордуи осъзнал, че цветовете на местния Саутхемптън съвпадат с тези на град Билбао и купил 50 тениски. След пристигането му в родния град директорите на клуба почти веднага решили да преминат към новите цветове и от 1910 г Атлетик играе с червено-бели тениски. От 50-те купени тениски от Елордуи половината били пратени на Атлетико (Мадрид), който първоначално започва съществуването си като втори отбор или казано на днешен език сателит на Атлетик. Избирайки червено и бяло баските стават втория отбор в историята на испанския футбол с такъв екип, като от 1905 г тази комбинация е избор за Спортинг (Хихон).
Клубът участва в Купата на Краля от основаването на турнира, като става първия победител в него, макар и под името Виская. Вече като Атлетик печели и на следващата – 1903 г. През 1904 г отново е провъзгласен за победител, след като другия финалист Еспаньол (Мадрид) не се появява. През 1907 г е съживено името Виская, тъй като участва в турнира в комбинация с Унион Вискайно. Следва триумф през 1911 г, а в периода 1914-1916 г трофеят остава притежание на „червено-белите“. Звездата на този състав е нападателят Пичичи, който отбелязва и първия гол в историята на стадион „Сан Мамес“. Това се случва на 21 август 1913 г, а на финала през 1915 г постига хеттрик. В негова чест голмайсторският приз в Примера е кръстен на негово име.
Атлетик не е единствения баски клуб при основаването на първенството през 1928 г. Другите от региона са Реал Унион, Аренас и Реал Сосиедад, а през 1930 г към тях се присъединява и Алавес. По това време пет от общо десетте отбора в Ла Лига са от баската провинция.
През 1921 г за треньор на отбора е назначен Фред Пентланд, който идва от Расинг Сантандер. Две години по-късно печели Купата на Краля, като предизвиква революция в стила на Атлетик, залагайки на късите подавания. През 1927 г напуска, за да води Атлетико (Мадрид), Реал Овиедо и Испания, но през 1929 г отново се завръща в Билбао, за да спечели първенството и купата през 1930 и 1931 г. В четири поредни години, добавяйки и 1932 и 1933, Атлетик е хегемон на купата. В тези сезони отборът е и вицешампион. През 1931 г „червено-белите“ смазват Барселона с 12:1, най-тежката загуба в историята на каталунския клуб и до днес.
През 1941 г клубът променя името си на Атлетико заради въведената забрана от диктатора Франко за употреба на неиспански имена, като е застрашена и политиката да се допускат само баски в отбора. През същата година дебют прави Зара, който през следващите 13 сезона ще отбележи 294 гола във всички турнири за Атлетико, както и 20 за националния отбор на Испания. Неговите 38 гола през сезон 1950/1951 г поставиха рекорд живял половин век преди да бъде подобрен от Кристиано Роналдо, който в момента играе за Реал (М). Още един велик футболист от тази ера за баските е Панисо. През 1943 г клубът отново печели дубъл, като по това време купата се казва Купа на генералисимуса. Тя остава притежание на „червено-белите“ и през следващите две години. В началото на 50-те съставът се води от легендарната нападателна линия Зара, Панисо, Рафа Ириондо, Венансио и Агустин Гайнса. Те печелят купата през 1950 г. Пристигането на треньора Фердинанд Даучик подобрява още повече представянето. През 1956 г под негово ръководство е спечелен още един дубъл и купи през 1955 и 1958 г. Отново през 1956 г баските дебютират в европейските турнири, но са отстранени от Манчестър Юнайтед.
Основната причина за успехите на клуба от 30-те до 50-те години на 20-и век са строгите ограничения за играчи, които нямат баски произход. В повечето случаи клубовете имат право на трима чужденци, което автоматично означава, че останалите осем в състава трябва да са местни. Реал (Мадрид) и Барселона заобикалят тази забрана, ползвайки футболисти с двойно гражданство, като Алфредо Ди Стефано, Ференц Пушкаш, Хосе Сантамария и Ладислао Кубала. Атлетик се придържа към изконната си политика, допускайки много малки изключения. 60-те години преминават под доминацията на Реал (Мадрид) и в Билбао се радват само на една купа през 1969 г. Клубът се възползва от правилото „на корена“, позволяващо да привлече играчи с баски произход. Това позволява на родения в Барселона Армандо Меродио да играе за Атлетик. През това десетилетие изгрява звездата на Хосе Анхел Ирибар. 70-те години също не носят бурни радости, като единственото отличие е купата през 1973. През декември 1975 г преди мач с Реал Сосиедад, Ирибар и капитанът на сосиедадци Игнасио Кортабария изнасят заедно баското знаме и церемониално го забиват на центъра. Това е първото публично показване на знамето след смъртта на диктатора Франко. През 1977 г клубът стига финал в Купата на УЕФА, губейки заради гол на чужд терен от италианския Ювентус. В този период си възвръща и оригиналното име Атлетик.
През 1981 г ръководството назначава за треньор Хавиер Клементе. Скоро след идването си той създава един от най-успешните състави в историята на клуба. Млади момчета, като Сантиаго Уркиага, Мигел Де Андрес, Исмаел Уртуби, Естанислао Арготе и Андони Субисарета, подсилени от ветераните Дани и Гойкоечеа. През първи си сезон начело Клементе приключва сезона на четвърто място в Примера. През 1983 г отборът става шампион, а на следващия сезон печели дубъл. През 1985 и 1986 г Атлетик е вицешампион и бронзов медалист. Съставът на Клементе става известен с агресивния си стил, а основната фигура е Гойкоечеа. Наставникът залага на двама дефанзивни халфа пред двама централни защитници и либеро, което се доказва ефективно. След ерата на Клементе Атлетик не е спечелил нищо престижно. Специалисти като Хосе Анхел Ирибар, Хауърд Кендъл, Юп Хайнкес и Хавиер Ирурета, както и завръщането на самия Клементе не върнаха значимите успехи.
Най-успешният треньор след първия престой на Клементе е Луис Фернандес, назначен през 1996 г. През 1998 г той изведе отбора до сребърните медали в Примера и го класира в Шампионската лига. Фернандес се възползва от отхлабването на политиката на клуба, който му позволява да взима играчи, които не са от региона, но са израснали в баските школи. Така Пачи Ферейра от Саламанка и Биурун, родом от Бразилия, записват мачове за Атлетик в края на 80-те години. Фернандес привлича Бишенте Лизаразу – първият баск, роден във Франция, който облича екипа на „лъвовете“. Другите попълнения са Исмаел Урсаис и Хосе Мари. По-свободната политика на привличане на играчи и от други баски региони води до обвинения от другите клубове от областта. През 1995 г Атлетик привлича Йосеба Ечеберия от Реал Сосиедад и това влошава отношенията между двата отбора. Лизаразу напуска след един сезон, но Урсаис, Хосе Мари и Ечеберия са част от състава през сезон 1997/1998 г, заедно с Рафаел Алкорта, Хулен Гереро и Пачи Ферейра.
След втория период на Юп Хайнкес (2001-2003 г) и Ернесто Валверде (2003-2005 г), в периода 2005-2007 г „лъвовете“ се борят за оцеляването си в елита. През 2006 г баските се спасяват с победа 2:1 на „Риасор“ в гостуване на Депортиво (Ла Коруня) в предпоследния 37-и кръг на Ла Лига. Хавиер Клементе започна третия си престой начело през 2005 г, поемайки отбора, когато беше на последно място. Той привнася стабилност в защитата и спасява любимия си клуб от изпадане, но не е оставен на работа и за следващия сезон. Това се оказва грешка, тъй като 2006/2007 г е най-слабият в цялата история на „червено-белите“ - спасението е факт в последния кръг след 2:0 над Леванте на „Сан Мамес“.
През 2008/2009 г с Хоакин Капарос начело „лъвовете“ достигат първи финал за Купата на Краля след 24-годишно прекъсване. Трофеят отива в ръцете на Барселона след поражение с 1:4. Преди началото на сезон 2011/2012 г баските проведоха избори за президент, които спечели бившия играч на отбора Хоси Урутия. Едно от обещанията в неговата кампания беше да назначи за треньор Марсело Биелса, който води Аржентина и Чили. Хоакин Капарос напусна, след като договорът му изтече, а работата му ще се запомни със стабилизирането на състава. Биелса започна работа, въвеждайки нетрадиционните си разбирания за схеми и тактики. Няколко играчи започнаха сезона на непривични за тях позиции. Световният шампион Хави Мартинес се подвизава като централен защитник, докато Оскар Де Маркос, който принципно е халф, няколко пъти бе използван като ляв бранител. Началото беше белязано от разочароващи резултати, но с течение на сезона играчите привикнаха с новите си функции и Атлетик бележи възход в Примера и Лига Европа.
Интересен факт относно отбора от Билбао е, че до 2008 г играеше без спонсорски надпис на екипа си.
Визитка:
Прозвище: „Лъвовете“
Стадион: „Сан Мамес“, капацитет 40 000 зрители
Шампион на Испания: 8 пъти – 1930, 1931, 1934, 1936, 1943, 1956, 1983, 1984
Носител на Купата на Краля: 23 пъти
Носител на Суперкупата на Испания: веднъж – 1984 г
Носител на купа Ева Дуарте: веднъж – 1950 г
Финалист за Купата на УЕФА – 1977 г
Шампион на Малкото клубно световно първенство – 1967 г
Членове: 40 000
Бюджет за сезон 2011/2012 г: 61 100 000 евро
Най-много голове като домакин в един мач – 12:1 срещу Барселона (1930/1931 г)
Най-много голове като гост в един мач – 8:1 срещу Осасуна (1958/1959 г)
Най-много голове в един мач за Купата на Краля – 12:1 срещу Селта (Виго) (1946/1947 г)
Най-много голове в един мач в евротурнирите – 7:1 срещу Стандарт (Лиеж) (2004/2005 г) (гостуване)
Най-лошо класиране в Ла Лига: 17-о място – веднъж
Рекорди:
участник във всички сезони на Примера от създаването й (заедно с Реал (М) и Барселона)
завършва сезон 1929/1930 г без загуба
най-голяма победа в Примера – 12:1 над Барселона
най-голяма победа за Купата на Краля – 12:1 над Селта (Виго)
най-голяма победа в гостуване:
- 6:0 срещу Реал (Мадрид) на „Сантиаго Бернабеу“
- 6:0 срещу Барселона на „Камп Ноу“
- 5:1 срещу Еспаньол
- 8:1 срещу Осасуна
Зара е единственият футболист в историята ставал 6 пъти голмайстор на Ла Лига
Зара има най-много голове в историята на Ла Лига – 252
Зара е голмайстор №1 за Купата на Краля – 81
Зара е на второ място за брой голове в един сезон с 38 попадения в 30 мача
Гайнса държи рекорда за най-много голове в един мач в Ла Лига – 8
Зара държи рекорда за най-много голове във финал за Купата на Краля – 4
Бата е играчът с най-добър коефициент – гол на мач в Ла Лига с 0,92 гола на мач
Информация за стадион „Сан Мамес“
построен: 1913 г
настоящ капацитет: 39 750 места
предишен капацитет: 45 000 (1972-1982 г)
средна посещаемост: 37 575
реновиран за последно през 1982 г
размери на терена: 103 х 68 метра
Бъдещ стадион:
име: Сан Мамес Бария
капацитет: 55 500
начало на строежа: 26 май 2010 г
край на 75% от строежа: лятото на 2013 г
откриване за сезон 2013/2014 г
окончателно построяване: 2014 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар