Нова промяна във философията на играта - притежанието е мъртво, да живее контрата

Някъде с появата на Пеп Гуардиола, макар че не той е първият, нито единственият, в Европа се разпространи тази идея: не можеш да получиш гол, ако топката е в твоите крака. И ето вече почти десетилетие и кусур за най-добрите отбори смятаме онези, които настояват на владението, не е важно дали е Барселона в Испания, Байерн в Германия или в последно време Манчестър Сити в Англия. Обаче, може би това скоро ще се промени, с оглед на статистиката от първите осем кръга в Примера - а там започна всичко - предсказва, че притежанието на топката още сега е преодоляна категория?

Добре, би било прекалено да се каже това, защото извадката от мачовете е твърде малка, но впечатляващо изглеждат отделни факти. Да речем, от 10 мача в испанското първенство през този уикенд седем са спечелени от отборите, които статистически погледнато са били в подчинено положение.

Атлетик (Билбао) да речем в сблъсъка с Реал Сосиедад в 69% от времето е държал топката в краката, но изгуби с 1:3. Реал (Мадрид) е стигнал до 70%, но Алавес с минимален успех обра точките. Барселона отиде до чак 76% притежание, но успя да вземе само точка в гостуването на Валенсия (1:1).

И това не е само в един кръг. От досегашните 79 мача в Примера само в 24 случая са победили отборите с по-голямото владение. Така че, 30%. Гледали сме и 25 ремита и 30 мача в които отборът с по-малко притежание празнува. Съответно, чак 38% от срещите.

Тики-така отдавна вече не е нерешима енигма. Просто, защитниците се научиха как да се бранят от нея. И сега всичко зависи от това колко добре играеш. Или преди всичко това: колко си конкретен с топката в краката. В Испания добре знаят какво означава това. Срещу Русия на Мондиала имаха над 1000 подавания, а едва създадоха истински шанс за гол, като отпаднаха от Световното първенство.

Тогава дойде клубният сезон, но Реал, Барселона и Бетис - което е характерно за всички отбори на Кике Сетиен - не се отказаха от идеята те да бъдат тези, които ще диктуват ритъма на играта. Тези три отбора във всички досегашни мачове, по осем, са държали топката в краката повече от противника. Реал и Барса са осъществили по четири победи, Бетис само три.

Може би Хорхе Сампаоли беше прав когато каза, че е дошло време когато титлите се печелят с агресивна игра в средата на терена и контри? А може би Реал и Барса ще започнат да използват своите шансове, така че след няколко месеца всички ще се смеем и ще си спомняме как статистиката ни е измамила?

Има и нещо повече от парите: Оярсабал каза НЕ на Билбао и отказа минимум 35 млн евро!

Атлетик (Билбао) това лято продаде Кепа  Арисабалага на Челси и така заработи 80 000 000 евро. От тези пари трябва и да купи нещо, но заради политиката на клуба само баските са в радара. И затова Билбао искал да отдели 50 000 000 + 10 000 000 евро за Микел Оярсабал, играч на Реал Сосиедад. Тръгнал е Атлетик на всичко или нищо.

Но, Оярсабал е казал - НЕ! И то на какво е казал не! Бил му е готов договор в Атлетик за пет до седем години. Би имал заплата, която постепенно ще се увеличава, а в първата година би получил само 5 000 000 евро. И тази цифра от година на година би била все по-голяма и по-голяма. Може би и повече от споменатите 35 000 000 евро.

Все пак за Оярсабал има нещо по-ценно от парите. А това е честта. Не е искал да отиде в лютия съперник.

Марка пише, че е получил 48 часа да размисли и решил да остане в Реал Сосиедад. Отказал е предложението на Билбао.

И решил да подпише нов договор със Сосиедад. Сегашният му изтича през 2021 година, а ще го продължи с още сезон или два. Така че до 2022 или 2023 година. С увеличена заплата и ролята на един от капитаните на отбора въпреки че има само 21 години. И с вероятно увеличена клауза, за да Сосиедад да се отбрани от Билбао и активиране на клаузата.

Интересно, Атлетик (Билбао) го е канил и преди две години и предлагал милионен договор, но и тогава отговорът бил същият. Сосиедад заради това ще отвори сериозно кесията в новия договор на Оярсабал. Който и сега е един от най-добре платените играчи на отбора. И тепърва ще е.

Но, нима не е заслужил?

Атлетик (Билбао) - изкуството без преговаряне!

Хората от "Сан Мамес" продължават да обясняват на конкуренцията в Примера как правилно се използва клаузата за освобождаване.

Атлетик (Билбао) е специален клуб по няколко причини, най-много заради настояването на традицията и принципа само футболисти с баски произход могат да играят за първия отбор, но в последно време "червено-белите" от стадион "Нуево Сан Мамес" се различават от остатъка в Европа и по начина по който (не)преговарят за продажбата на своите играчи.

Един от четирите испански клуба, които устояха на приватизацията, с Реал (Мадрид), Барселона и Осасуна, съответно останаха собственост на "sosiosa" (членовете на клуба с платен членски внос и право на глас на събранията), мъдро и работно отговорно внася "клаузи за освобождаване" в договорите на своите професионалисти в клуба което в последните години започна да донася резултати.

За разлика от Реал (Мадрид), който чрез клаузите за освобождаване на своите играчи показва мощ и недосегаемост (Кристиано Роналдо имаше клауза от милиард евро, а беше продаден за 120 милиона), в Баския размислят по друг начин като са наясно, че играчи създават сами, с тежък труд, от много скромна база от около три милиона души живеещи в севера на Испания и юга на Франция, заради което не могат да си позволят те да си тръгнат "просто така".

Когато през 2011 година с 56% от гласовете на "sosiosa" на изборите за президент беше избран легендарния футболист на клуба от 90-те, Хосу Урутиа Телерия (50), най-скъпо продаденият футболист на Атлетик в историята беше Асиер Дел Орно за когото Жозе Моуриньо в първия си мандат в Челси плати 12 милиона евро, през лятото на 2005 г.

Урутиа Телерия започна с промени в Академията, където са ангажирани млади и образовани треньори доведени да "инсталират" най-съвременните методи в работата с младите играчи, а след това се обърна към педантична кадрова политика с намерението клубът който година преди неговото идване влезе в проект на стойност 211 милиона евро за изграждане на новия "Сан Мамес" с намерението да осигури възможно най-много средства за този проект чрез продажба на играчи.

И средствата започнали да идват...

Билбао за четирите най-скъпи трансфера в историята си се "договори" така че заинтересованите клубове, накрая, платиха "клаузата за освобождаване", която стояла в договора и около която не е имало преговори.

Започнало е през лятото на 2012, несъмнено с негодуванието на играч, който настоявайки за трансфер бойкотира тренировките, прави проблеми в съблекалнята, боледуваше от мистериозни травми, но накрая трябваше да плати клаузата за освобождаване от 40 милиона евро, за да стане свободен играч и да премине в Байерн (Мюнхен). Става дума за Хави Мартинес, която през това време е на 23 години и бил един от най-скъпо платените футболисти в историята на футбола ако говорим за опорен полузащитник.

В това време срещата с такива "преговарящи" не е била честа поява, па управниците на Байерн се оплаквали, по различни начини опитвали да накарат Телерия и неговите сътрудници да отстъпят и влязат в преговори около стойността на трансфера, но това не се случило точно както и през 2013 когато в своя пръв и последен трансферен прозорец на "Олд Трафорд" Дейвид Мойс опита да доведе Андер Ерера.

Шотландецът с най-близките си сътрудници предложи 23 милиона евро за атакуващия полузащитник и получи твърд отказ, а че са били в правото си началниците на Атлетик са се уверили още през следващото лято когато за същия играч се върнал същият клуб, но с новия мениджър Луис Ван Гаал, който в куфара сложил цялата сума от 36 милиона евро.

Тогава 24-годишният атакуващ халф е бил свързан с дългосрочен договор с клуба в който е дошъл от Сарагоса едва шест месеца преди Телерия, за сумата от 7,5 милиона евро.

А, тогава... за само шест месеца, Билбао станал клубът, който е продал най-скъпия защитник за всички времена, па най-скъпия вратар на всички времена.

Още през есента на 2017 година, единственият футболист в историята заради който Билбао донякъде отстъпил от принципа при подбора на играчи, Аймерик Лапорт (23) е продаден на Манчестър Сити за 65 милиона евро колкото била неговата коригирана клауза за откупуване.

Билбао няколко месеца преди това е обновил договора с все по-добрия и по-сигурен френски защитник, който през баба и дядо има баско потекло (макар не в размера необходим и записан в клубните книги), което донесло на клуба допълнителни 15 милиона евро приходи, защото старата клауза за откупуване е била 50 милиона евро.

Ще не ще, мениджърът на "гражданите" Пеп Гуардиола трябвало да обясни на островните медии защо е направил Лапорт най-скъп бранител на всички времена, макар че в това му помогна и колегата от Ливърпул, Юрген Клоп, който малко след това постави нов рекорд за защитник с ангажирането на Върджил Ван Дайк.

А тогава се случила верижна реакция, която Билбао дочакал подготвен (въпреки че това в неговия случай означава отказване на каквито и да е преговори).

Изправен пред бойкота на титулярния вратар, Тибо Куртоа, собственикът на Челси Роман Абрамович решил да плати клаузата за освобождаване от 80 милиона евро и да направи 23-годишният пазител на мрежата Кепа Арисабалага най-скъпия вратар на всички времена!

Когато казахме че Билбао е бил готов за ситуацията в която някои от "купувачите" на европейската сцена ще останат без вратар преди всичко мислим на ход от януари тази година, когато президентът Урутиа направил необичайна маневра.

Първият човек в Реал (Мадрид) Флорентино Перес, огорчен че неуспешно опитва да доведе Давид Де Хеа от Манчестър Юнайтед, съответно Куртоа от Челси, решил въпреки съпротивата на сега вече бившия треньор Зинедин Зидан да влезе в преговори с Билбао около ангажирането на талантливия Кепа.

Мадридските "Марка" и "Ас" вече представяли новия пазител на мрежата, който би трябвало да бъде истинска конкуренция за Кейлор Навас, но Зидан толкова остро се противил на довеждането на играча през сезона, смятайки че това разваля атмосферата в съблекалнята, че Урутиа накрая прекъснал преговорите, извикал Арисабалага в канцеларията и се договорил с него около нов, шестгодишен договор в който ще бъде поставена клауза за освобождаване от 80 милиона евро.

Перес, разбира се, бил ядосан, Зидан накрая на сезона подал оставка, а Билбао точно заради трансфера на Куртоа в Мадрид заработил допълнителни 45 милиона евро! Как?

Урутиа и Перес са преговаряли за сума около 35 милиона евро само седем месеца по-рано...

Автор: Никола Янкович

В Билбао полицай загина след бой между испански и руски хулигани

Ужасни сцени бяха видени по улиците на Билбао, след като се стигна до голям бой между привърженици на Атлетик и московския Спартак, а един полицай е починал в болница след проблеми със сърцето, съобщават "Марка" и "АС".

Испанската полиция не е успяла да попречи на безредиците и общия хаос, който са предизвикали хулигани, които подкрепят споменатите два клуба. Досега са арестувани петима - двама испанци и трима запалянковци на Спартак, а четирима са с травми - един полицай и трима руснаци.

Полицай, който е бил на смяна е получил сърдечни проблеми и е починал при постъпването си в болница, така че мачът на "Сан Мамес" е имал трагичен увод.

Боят е започнат от гостуващите привърженици, но и двете агитки са се замеряли с бутилки, а малко по-късно стъклените шишета са били заменени от факли. И това не било всичко, а използвали и пиротехника, която летяла на всички страни...

Преди този инцидент руските хулигани правили проблеми и в близост до регионалната телевизионна станция ЕТВ, но полицията набързо ги смирила. За съжаление, това не било достатъчно да се предотврати трагедия.

А сега отново малко за онзи другия баски отбор

През това хилядолетие, само Атлетико и Валенсия по веднъж успяха да разбият двуполюсния модел (Реал) Мадрид и Барселона, но никой не е бил толкова близо, никой не е бил толкова красив и луд, нито толкова храбър, както Реал Сосиедад през сезон 2002/03 г.

Няма значение, че е самото начало на сезона, ако на това място в табелата - първо - и с толкова убедителна и разкошна игра (десет гола за първите три мача) в момента бяха техните червено-бели архаични неприятели, вече щяхме да имаме купчина текстове, които да славят Атлетик (Билбао), атмосферата на новия Сан Мамес, твърдоглавието и непоколебимостта на баските, вероятно и дълголетието на онзи лудак Адуриз, който изглежда мисли до четиридесет и пет да вкарва по два-три гола на мач; ще има дори и от онези, които биха се питали дали Билбао този сезон може отново до някое от първите четири места и до Шампионската лига...

Но Реал Сосиедад е свикнал да бъде в сянка, да бъде "онзи другия" баски клуб, да пати от лош или несъществуващ ПР, на него да не се обръща достатъчно внимание, дори когато спечели първите три мача (от които в неделя с 4:2 срещу Депортиво (Ла Коруня), с майсторска партия на Ияраменди), преди два дуела, които ще му бележат септември: стартът в Лига Европа срещу Розенборг в четвъртък, и пристигането на Зидан, Роналдо и компания в първенството в неделя.

Тази непопулярност има някои оправдания: от това кралското в името, което боде очите чак и на онези, които са по-малко националисти от поддръжниците на за щастие смирената ЕТА, до трансферната политика, която беше разбита през 1989 г с идването на Джон Олдридж от Ливърпул, когато първият чужденец пристигна в Сан Себастиян, за да през деветдесетте без голям шум да се откажат и от правилото, че освен "истински" легионери", от испанските играчи могат да играят само баски (и Билбао смекчи своите изисквания, но това вече е позната история).

Сосиедад така стана по-малко инатлив, по-малко "true" както биха казали днешните младежи, от своя съперник от по-големия баски град, и с това по-малко интересен на най-широките народни маси; добавете към това и малко нефутболната атмосфера на стадион Аноета - трибуните са далече, атлетическата писта боде очите, а акустиката не е особено качествена (това ще се промени когато след най-много две години стадионът бъде реконструиран, а омразният тартан премахнат) - и финансовото и футболно посърване в последното десетилетие, и интереса за тях, ясно е, бил мършав. Толкова, че тях по брой хвалебствия и посветени текстове изпреварил и малкият Ейбар.

А невинаги е било така. Поне в нашето поколение, не е било така преди само петнадесет години.

През това хилядолетие, само Атлетико и Валенсия по веднъж успяха да разбият двуполюсния модел (Реал) Мадрид и Барселона, но никой не е бил толкова близо, никой не е бил толкова красив и луд, нито толкова храбър, както Реал Сосиедад през сезон 2002/03 г.

Всичко е започнало една пролет по-рано, когато заради непристойно кокетиране с изпадане от първенството, уволнение спохожда още една легенда на Ливърпул, Джон Тошак - това му бил трети мандат в Сан Себастиян, след като по негово настояване е доведен Олдридж, макар че в по-широк кадър, уелсецът е направил съвсем достатъчно за чудото което ще последва след неговото напускане.

Измъкнал едно момче с немирна вълниста коса от Б отбора, и въпреки това, че в отбора бил и неговият по-голям брат, поставил на деветнадесетгодишния, син на още една легенда на клуба, от два шампионски сезона в началото на осемдесетте, капитанската лента на ръката, виждайки в него нещо от Ян Молби и нещо от гордостта на Кевин Кийгън.

Това момче се казвало Чаби Алонсо и останалото е, както обичат да напишат, история. Сладка, красива, история на изкуството, за едно момче и за топката, която го слуша до последния ден.

Чаби е бил само първата, но решаваща съставка в меланжа от баски и чужденци, които са събрани от цял свят, под ръководството на човека чието име днес, за съжаление, е забравено, а който в краткотрайната треньорска кариера постигна много и можеше още повече, само да не беше Балайдос, ранният юни на 2003 г...

Рейналд Денуекс през 2001 г с футболни и качествени шарени канарчета от Нант спечели френското първенство (това беше време когато шампионите се сменяха всяка година преди да започне господството на лионския Олимпик), а през 2002 г е доведен в севера на Испания да направи от разбитата банда на Тошак достоен отбор, който няма да застраши четиридесетгодишния престой в Примера.

В ерата на първия "Галактико", с Роналдо, във времето на покера с чудесните холандци в Барса (Клуйверт, Овермарс, Коку, Де Бур, а още Мендиета, Савиола, Рикелме, Луис Енрике), в момента когато Валенсия на Рафа Бенитес брани титлата с проверени сили (Аймар, Висенте, Кили Гонзалес, Миста, Аяла), неподозиращата група, която е събрал френският специалист се разходи в първенството без капка страх и даде заявка за цунами което накрая се превърна само в импозантна вълна...

На вратата беше Сандер Вестервелд, отпадък от Ливърпул, на чийто редица грешки Англия се смееше, а на Анфийлд скърцаха със зъби. Пред него бяха Габриел Ширер, неособено важен член на шампионското поколение на Депортиво, Бьорн Торе Кварм, още един дошъл от Ливърпул (връзката на Сосиедад с този град ще продължи когато Чаби облече червения екип и, по-малко славно, когато бившият мениджър на Евертън Дейвид Мойс поеме отбора от Аноета) и трио домашни играчи Хауреги-Рекарте-Аранзабал.

На лявото крило беше и днес малко забравения Хави Де Педро, който по едно време игра дори и за испанския национален отбор, в средата съвършено се допълваха легендата на клуба Микел Аранбура и Чаби, а вдясно, или където искаше да бъде, беше русокосият руснак от Естония, Валерий Карпин, който това лято ще разбие "руската връзка" с още едно маестро, Мостовой, от Селта (този няма да му забрави до съдбовния мач на Балайдос), само за да с центриране да намери един друг славянски брат, на върха на атаката.

Ах, тази атака, това продължава да е първа асоциация за за малко шампионския Сосиедад: сърбин и турчин, един голям и един малък, първият завърнал се от силната Серия А, вторият лястовица от Бешикташ, където като хлапе от метър и фалафел ще го забележи именно Тошак.

Дарко Ковачевич и Нихат Кахвечъ (или Кахвечи, или Кахведжъ, както вече обичате да четете своя турски) ще е най-успешният прототип на тандема "Голям и малък"; разбираха се не сякаш са отраснали заедно, а сякаш заедно ще остареят.

Само в първенството през този сезон, сърбинът и турчинът ще постигнат 43 гола (само Рой Макай и Луис Назарио Да Лима ще са пред тях в състезанието за "Пичичи", гърба им ще гледат и Раул и Клуйверт и Самуел Ето`о, тогава още на Балеарските острови), тяхното действие предизвикваше - и още предизвиква, на клиповете, които за щастие са запазени и направени - горчиво-сладък вкус.

Защото тяхната игра беше толкова добра, че и на най-големите ентусиасти им беше ясно, че това не може да потрае; но красотата в очите на гледащия беше всъщност съзнаване, че гледаме нещо неповторимо. Както и целият този сезон. Следващият, вече разсеяни от Шампионската лига и под сериозен натиск от съперниците, които търсеха и търсеха и намериха начин да им се противопоставят, Нихат и Ковачевич ще са по-малко продуктивни.

На 13 април 2003 г Сосиедад ще избие на първо място в табелата с победа над Реал на Аноета с 4:2 (по игра на съдбата, десетилетие по-късно и след изгнание в Сегунда, "синьо-белите" отново ще бият новото "Галактико" със същия резултат), и то така че в 30-ата минута беше 3:0, с два гола на Ковачевич и един на неговия ортак.

Държаха челото до предпоследния кръг, когато на Балайдос ги чакаше чудесен състав на Селта и разигралият се Мостовой. Руснакът вкара два гола, Сосиедад се бори, но без контузения Ковачевич не успя да се измъкне, и някъде при 2:3, когато всяка надежда изчезна, когато чуха, че Реал води убедително на Калдерон, Чаби и Аранбура можеха само да вперят поглед в небето, наясно, че и сълзи няма да им помогнат.

Някои хора, както и някои клубове, никога не се оправят от разбито сърце. Терапията предписана на Сосиедад беше болезнена и дълготрайна: през следващия сезон бяха 15-ти, през 2007 г изпаднаха и чак три лета по-късно се завърнаха, а тогава започна ново, търпеливо изграждане на Аноета, означено и от головете на Антоан Гризман, и не е само символика, че и този стадион днес се реконструира.

(Техният треньор не се оправи: Рейналд Денуекс след Сосиедад не е водил нито един клуб, пълни 12 години; често гостува във френските телевизии в ролята на професионален консултант и освен блага тъга, не показва никакво желание отново да стъпи на терена.)

Довеждането на Мойс трябваше да покаже амбицията на клуба, но нямаше късмет в това ангажиране, бързо го наследи Еузебио Сакристан, най-добрият играч в историята на Валядолид и след това универсален играч в Барселона на Кройф от времето на първото спечелване на европейската корона (с Барса Еузебио спечели четири титли и беше отличен на Уембли, когато беше победена Сампдория на Вуядин Бошков).

В първия "пълен" сезон при новия треньор, Сосиедад беше девети, миналата година завърши шести - и което беше най-важно - пред Билбао - а първите три мача това лято показват, че продължава стабилно и отмерено оправяне.

Двукратният шампион и двукратен носител на купата, който след два сезона играе в Европа (в група L със Зенит, Розенборг и македонското чудо Вардар, така че шансовете за преминаване са крайно достойни), отново, както някога при Денуекс, няма "лудница" от отбор, но техният умерен испански треньор всичко е събрал както трябва, особено в средата на терена.

Тук са капитанът Чаби Прийето, който е израснал на стадиона в Сан Себастиян, остана тук когато беше най-тежко и се върна с отбора в Примера, тука са двама "ненужни" от Мадрид, един извикан, но отстранен (Ияраменди) и един дискретен, но ориентиран нападателно (Серхио Каналес), вече опитният Карлос Вела и младия Микел Оярзабал, който играе с левия крак и напомня на Хави Де Педро от младите дни.

А напред - напред е вариант на Кахвечъ и Ковачевич за сезон есен/зима 2017: един малък (Хуанми) и един голям (бразилецът Вилиян Жозе)...

И въпреки три победи, Сосиедад продължава да е малко в сянка, и ще е така до неделя вечерта, когато на Аноета идва Реал Мадрид, малко разклатен след две поредни ремита, но точно заради това по-опасен откогато и да било.

Чак ако баските успеят да поставят Краля на колене, за тях отново ще се говори, ще станат макар и за миг най-популярния клуб на древния народ, преди нещата отново да дойдат на своето място и всички полека да забравят за тях.

Автор: Марко Прелевич

Това е отбор! Всички футболисти на Атлетик (Билбао) си обръснаха главите в знак на подкрепа за съотборник

Когато разбрали, че техният съотборник Йерай Алварес трябва отново да се подложи на химиотерапия тъй като му е открита аномалия при оправянето от рак, футболистите на Атлетик (Билбао) решиха да му направят изненада.

Всички си обръснали главите, в знак на солидарност с 22-годишния си колега, който след лечението за втори път остава без коса, което е една от последиците на споменатата терапия.

Bilbao players surprise defender Yeray who is undergoing chemotherapy by shaving their heads 😱

Football family ❤️pic.twitter.com/mtCznLUqDP

— 101 Great Goals (@101greatgoals) July 7, 2017

Припомняме, на Алварес през декември беше открит тумор на тестиса, но в края на сезон 2016/17 се завърна във футбола и игра за Атлетик във финала на испанското първенство.

Сега следва нова пауза от три месеца, а заради лечението пропусна Европейското първенство за младежи, което се проведе в Полша.

Красивият ум на един луд

Човек с нови идеи е луд, докато не успее. - Марсело Биелса

Някога опитвали ли сте да изговорите една дума отново и отново? Която и да е дума... След определено време, тази дума временно губи значение. Връзката между нея и обекта или смисъла който трябва да представи се разкъсва и слушателят може да я разбере само като произволен низ от букви. Този психоложки феномен се нарича вербално засичане. Него винете и когато песента, която толкова ви е харесвала и която не сте можели да престанете да пеете, стане вбесяваща и непоносима врява.

Думите не са еднократна употреба, но е ясно че трябва да се внимава с тяхното използване. Спортните новинари не са били предпазливи, заради това думата "история", заедно със своите производни, е доста опропастена. Превъртали са я около езика, притискали в небцето, изстрелвали и слушали как се удря в стените докато най-накрая не се върнала напълно безсмислена.

Само заради това един разговор в периферията на аржентинския Росарио, който е истинското начало на този разказ, не можем да наречем исторически. Така само бихме го дискредитирали и обезценили. Както и онова дете което продължително викало "вълк", никой не би ни повярвал. А това ще е голяма щета, защото това е един много специален разговор.

До него се стигнало скоро след като Джосеп Гуардиола приключи кариерата си на играч. Несигурен дали да стане треньор, изгубен в кризата на новото начало, надявал се на анахронизъм, който всички чакаме поне в една фаза на живота.

Решил да отиде на поклонение. Седнал в самолета и отлетял в Буенос Айрес, а после към Росарио, град на революционери. Това е градът на Че Гевара, Лионел Меси, Сезар Луис Меноти и...

"Искаш да бъдеш треньор? Дали наистина толкова обичаш кръв?", попитал го Марсело Биелса още на вратата. Когато Гуардиола дал утвърдителен отговор, преминали към работа.

Невероятните 11 часа продължил asado, както в Аржентина наричат барбекюто което има почти обреден характер. Разговаряли само за футбол. По-точно, главно е говорил Биелса. До вилиците, които са станали офанзивни бекове, солниците които били задните халфове, маса и столове, които са представлявали линиите на два противопоставени отбора, Биелса открил на своя гост без инхибиция как той вижда футбола. На края на сеанса са се прегърнали, защото в този ден станали приятели, а тогава Гуардиола се завърнал в Каталония.

Какво се е случило след това се знае и от тези, които познават футбола толкова, че да го различат от куидича. Гуардиола спечели 14 трофея за четири години в Барселона. Стана най-младият треньор с трофей в Шампионската лига, и единственият който е вдигал шестте най-значителни трофея в един сезон. Никога нито един треньор на Барселона преди него не е побеждавал пет пъти подред Реал (Мадрид). В Мюнхен в първия си сезон спечели четири трофея, а неговият Байерн стана шампион на Германия още през март.

Паралелно с това, само по-дискретно, Пеп промени футболния релеф. Законите на причинността и здравия разум ни казват, че всяка кауза има последици. Като онази пеперуда, чийто красиви крила предизвикват ураган на другия край на планетата, Гуардиола със своите упражнения в тренировките е променил играта, не само отборите, които са му били поверени, но и националните отбори на държавите, в които е работил. Седем играчи на Барселона бяха на терена на финала на Мондиала през 2010 г. Седем играча на Байерн четири години по-късно. Гол на Иниеста донесе купата на неговия отбор четири минути преди края на второто продължение. Марио Гьотце направи същото, само три минути по-рано.

В Испания това застъпване на резултати и разбирания за футбола между клуб и национален отбор в голямата си част беше спонтанно дело. В Германия то беше част от по-широк план.

Някога немските отбори се дефинираха от изключителни играчи в единия от двата края на терена. Доминирането в централната третина никога не е интересувало много немците. Тогава на поточната линия на реновираната система за работа с младите започнаха да произвеждат друг тип играчи. На тях, мощни с топката в крака, им трябваше система направена за такива характеристики. Реактивен национален отбор, който загуби три полуфинала и един финал на големи турнири в изминалите осем години, трябваше да стане много проактивен.

Този zeitgeist се разви и преди идването на Гуардиола, но през миналия сезон се оформи напълно. Байерн на Пеп е завършил средно 122 паса повече на мач от този на Хайнкес. Всичките шест немски национали, които са играли при двамата треньори драстично са поправили процента на успешни подавания. Двамата вероятно най-важни играчи на Маншафта в Бразилия, Филип Лам и Мануел Нойер са напреднали най-много.

Първият е правил по 15 подавания на мач повече от миналия сезон, а със своите 562 паса е бил най-добър в този сегмент от който и да е друг футболист на Световното първенство. Зад себе си остави Тони Кроос, Джером Боатенг, Бастиан Швайнщайгер, и, истинско чудо, Хавиер Масчерано, още един играч на Гуардиола.

Нойер в Байерн е покачил пасовете от миналия сезон със 149, а прецизността им е скочила от 79 на 90%. Оттук тръгва и позиционната свобода на немския вратар заради която често прилича на допълнителен играч на полето.

Немците не милват топката като испанците, но по същия начин монополизират владението й. Германия има най-много подавания на Мондиала (общо 4157). На финала срещу Аржентина немците владееха топката в 64% от времето. Докато другите отбори изглеждаха основно сякаш някой е нахвърлил играчи по терена и се надява на най-доброто, Байерн направи Германия съгласувана и хармонична.

"Щастливи сме, че голяма част от този отбор работи с Гуардиола", каза Йоаким Льов след завръщането у дома. Никой не се опита да му противоречи.

Концепцията на Пеп е специфичен коктейл. В Гуардиола първо в Ла Масия са имплантирани идеалите на Йохан Кройф и Ринус Михелс. Тогава той продължил да придава лик на своята мисъл, оглеждайки се в Ариго Саки и Хуан Мануел Лиля. Най-важната съставка е дошла на края, когато всичко се оформило с урока, който получил в Росарио като подарък заедно с първокласно аржентинско говеждо месо.

Каталонецът със своите дидактични методи дълбоко повлия на футбола, но след като един човек, когото нарича най-добрият експерт на света, дълбоко повлия на него. Гуардиола е най-важната част на тази етиологична последователност, но не нареди той първи доминото, а Марсело Биелса. Кой е, наистина, той? Колко още футболни съдби е променил този чуден и чудесен треньор?

Кръг между квадрати

В Южна Америка живеят хора с прякори. Често името, което ви даде светът е много по-важно, живописно, от онова което са ви дали мама и тате. Марсело Биелса наричат El Loco (Луд, пр.а.). Хората, това знаем, обичат да патологизират поведението на другите. Някой е луд ако това дефинират тези около него, които решават, заради личния си комфорт, че особеностите на предмета на говорене са анормални от техните. Такива класификации най-често са неприятно продължение на недоразвитост и завист и не трябва да ги взимаме сериозно.

Най-често, но не и сега. Марсело Биелса наистина е специален. Той е живото доказателство, че необичайното може да бъде много съблазнително.

Повече от един век, футболните властимащи и длъжностни лица колаборативно са дописвали страниците на ръководството за това как би трябвало да се държи някой, който живее от тази игра. Биелса взе това ръководство и го накъса на парченца в момента в който реши да стане треньор.

Плащал е на местни тийнейджъри да се катерят на дървото и да шпионират тренировките на противнковите отбори. Със стъпки премерва ширината и дължината на терена на съперника преди да даде последните инструкции преди мача на своите играчи. Отказва да има автомобил. Като го сполети ментален срив или не му достига вдъхновение преди мач, той отива в зоологическата градина. Веднъж означил с фулмастер на обувките кой дял от стъпалото иска неговите играчи да употребяват при удар, а после, като немилосърдно подсещане, ги е носил с дни.

Биелса има егалитаристично отношение към вестникарските компании. Изрично отказва да дава интервю, защото не иска да фаворизира представител на която и да е медия. Заради това на неговите конференции, които понякога траят часове, всеки може да зададе въпрос.

Новинарите не могат да влизат в контакт с него когато си поискат, но това пък могат привържениците. И то най-младите, които често са игнорирани само заради това, че нямат портфейл. Има история че Биелса, по време на една от разходките си в Билбао, попаднал на деца, които го помолили да им се подпише в албума. Той им предложил нещо по-добро. Взел албума и им казал да го намерят на следващия ден на същото място и по същото време. По договор им върнал албума, но пълен с подписите на всички играчи от тогавашния Атлетик.

Години по-рано, когато отишъл да гледа мач от Копа Либертадорес, видял двама малчугани, които опитвали да влязат на стадиона. Отишъл при тях и им дал своите билети, а самият той бързо се върнал вкъщи, за да хване началото на мача.

Биелса е роден в семейство на адвокат и политик. Неговият брат Рафаел е бил министър на външните работи в Аржентина, а неговата сестра Мария е била заместник управител на провинция Санта Фе. Може точно от там да започва насърчението на Биелса към футбола.

Когато станал треньор на своята държава, казал на приятелите си да загубят неговия телефонен номер, а после се заключил в ранчо в пампасите където непрекъснато гледал футбол във всичките му видове и агрегатни състояния.

На Мондиала през 2002 г със себе си е взел 1800 видеозаписи на различни мачове и тренировки. Тогава разбрал, че не му е достатъчно, така че взел още 200. Веднъж на сватбата на свои играч дошъл със запис на мач на Бока Хуниорс под мишница.

Винаги с моливи с различен цвят, обиколен от планина от хартия, той, измежду останалото, разлага мачовете на петминутни периоди които после анализира с дни. Така той, в самоналожена отчужденост, гради това което се смята за най-обемната футболна библиотека на света. Сякаш, като алхимиците които между реторти и епруветки търсят панацеята, и Биелса между тези свои записи и бележки търси идеалния начин да се играе футбол.

Никога в костюм, винаги с очила каквито има вашия осемдесетгодишен комшия, Биелса води мачовете на своите отбори седнал в единия ъгъл на позволения му простор. Понякога се замисля, главата му клюмва, което му дава вид на човек на който са му паднали ключовете. Но това не трае дълго, защото хипертрофираната страст с която работи не му дава мира. Тогава става и, след неистови викове и придружаващи жестикулации, отива в другия край на означеното пространство. Ако се вярва на онези, които са броили, той през тази разходка, която се повтаря много пъти, прави точно 13 стъпки.

Завладяващ, напълно сигурно. Натрапчив, очевидно. Луд, възможно е. Но над всичко, Биелса е гениален. Ако не беше, нямаше да стане култ.

Биелсизмът има повече известни последователи от Сциентоложката църква. Освен Гуардиола, негови ученици са Хорхе Сампаоли, Маурисио Почетино, Диего Симеоне, Херардо Мартино и Едуардо Беризо. Дори и такива треньори, които нямат непосредствена връзка с него, като Юрген Клоп и Андре Вияш Боаш са прихванали много негови принципи.

Футболът в изминалите седем или осем години мина през процеса биелсификация. Междувременно, всички тези треньори само взеха назаем и адаптираха доктрината на Биелса. Те играят опитомен, PG-13 издание на неговия футбол, нямат дързостта да предложат оригинални идеи.

Futbol bielsista е необичаен, уникален и екстремен. Както когато излизате от дълъг тунел, на очите е нужно време да свикнат с него. Но когато го разберете и приемете, няма да можете да се заситите.

На половина футбол, а другата половина художествен пърформанс

Не е било така винаги, поне не напълно. Никой не се е родил като супергерой. Всеки супергерой има история на своето създаване. При всеки има ясно изпъкнал момент когато е престанал да бъде част от стадото и когато е станал по-силен, по-бърз, по-смел, различен. Винаги става въпрос за някаква травма. Някой го ухапва радиоактивен паяк, някой страда за родната планета, а някой губи с 0:6 от Сан Лоренцо в Копа Либертадорес. 

Това е бил момент когато Биелса разбрал, че трябва да промени нещо. Всички са били уверени, че ще се отрече от своята философия. Но неговият организъм още веднъж отхвърлил конформизма като чуждо тяло. Не изоставил своите схващания - подсилил ги. След три дни, които прекарал заключен в хотелска стая, решил да освободи своите най-луди футболни фантазии.

Нюелс Олд Бойс през този сезон спечели аржентинската Клаусура само с една загуба. На 1/4-финалите на Копа Либертадорес победили същия онзи Сан Лоренцо с общ резултат 5:1. На финала, след дузпи, от него по-добър все пак бил бразилският Сао Пауло.

След края на сезона Биелса напуснал клуба, който му се издължил като дал на стадиона си неговото име.

Това е, иначе, съвършеният модел на кариерата на Марсело Биелса. Освен две титли с Нюелс, както и една с Велес Сарсфийлд и олимпийско злато с Аржентина, той няма повече успехи в онзи традиционен смисъл. Неговият треньорски път е пълен с "победи за малко". Достатъчно е да се сетим за неговия Атлетик (Билбао), който с обидна лекота два пъти победи Манчестър Юнайтед, за да бъде сразен на финала на Лига Европа от мадридския Атлетико.

Не е трудно да се забележи причината за това. Неговата тактика не е само трудна за противниците, но и за нейните непосредствени екзекутори на терена, самите играчи.

Анатомията на идеята на Биелса е необходимо да се започне от неговата любима формация. Той играе в изключително рядката 3-3-1-3 система. Сплескан ромб, обиколен от две линии с по трима играчи в офанзивната и дефанзивната част, не е започнал от него, но това е неговата формация.

Тя е толкова негова, че на 3 март 2013 г в Чили, държава в която националната селекция гниеше в неизвестност преди той да я поеме, е обявен за ден на Марсело Биелса.

Интересното във връзка с тази формация е нейната прогресивност. Тя ясно показва визията на Биелса.

Футболът е капризен и нестабилен, но има една константа в неговото развитие. През десетилетията броят дефанзивни футболисти се повишава. Примитивният футбол се играл с един или двама отбранителни играчи. После се преминало на три в W-M системата, частично и в "метода", в края на петдесестте, несвързано и почти едновременно, в Бразилия и Унгария развили формации с четирима защитници.

Тогава Карлос Биярдо, още един аржентинец, на Световното първенство през 1986 г, прекъснал тази тенденция и за пръв път отнел един дефанзивен играч. Създадена е 3-5-2 формацията. "Миризливия" (прякори, прякори и само прякори) с нея спечелил Мондиала.

Тази формация продължила да бъде много успешна, особено когато отсреща отборът играел в 4-4-2, но като е станала популярна, и като я разбрали все повече отбори, така и нейните недостатъци станали очевидни.

Формацията 3-5-2 (3-4-1-2) във фаза нападание прекалено много зависи от плеймейкъра. Когато той се задуши, отборът губи целият си креативен маховик. Биелса коригирал това като направил от един централен халф офанзивен. Междувременно, и тази модифицирана формация, най-близо представена като 3-3-2-2, не решава друг голям проблем, а той е острата недостатъчност на ширина когато отборът има владение.

Затова Биелса преместил на крилото единия нападател и един офанзивен халф. Плеймейкърът отново е сам, но сега решенията които има са удвоени, заради което е по-тежко да го извадят от мача.

Пеп Гуардиола, винаги начело на новата вълна тактически иновации, е, дискретно, но много успешно, взел формацията на Биелса. Каталонецът в своя последен сезон в Барселона де факто игра 3-3-1-3, въпреки че графиката преди мач показваше нещо друго. Има ясни знаци, че нещо подобно ще развива и в Байерн.

Иначе, системите, които в своите основи имат трима играчи в последната линия на Мондиала в Бразилия се върнаха от безпътицата и много отбори играха с тях с приличен успех (Холандия, Коста Рика, Мексико, Чили). Очакваме с тях, в сезоните пред нас, да опитат и някои от най-силните отбори на нашия континент.

Биелса иска да предвиди и замести всяка възможност на терена. Заради това настоява неговият отбор винаги да прави първия ход. Той нарича това protagonismo. С който и да и против когото и да е да играе, вкъщи, като гост, на слънце, на дъжд, на върха на планината или на дъното на морето, Биелса винаги напада. Тези атаки понякога завършват и със седем футболисти в последната третина.

Биелса играе с изразена висока задна линия, смята, че има идеални 25 метра разлика между централния нападател и защитника в отбора. Когато до тъчлинията изглежда като човек, който свири на невидима хармоника, той подсеща своите играчи да държат тази гъстота и компактност.

Неговият футбол понякога е страшно вертикален. Той иска възможно най-бързо да стигне до противниковата врата с директни подавания, използвайки най вече цифровото предимство, което имат на фланговете. Все пак, ако първият удар не успее, отборът, който води Биелса печели спорната топка и е способен чрез позиционно нападение да създаде възможност за гол.

Заради гладкото протичане на топката Биелса е измислил халф, който играе защитник. Това се харесало на много треньори, които по-късно въвели това в своите отбори.

Когато загуби топката, намерението на Биелса е да възстанови владението още преди да е възможно. По тази причина пресата е друг много важен елемент на неговата игра. Но дори и тази негова преса не е обичайна.

Валерий Лобановски се смята за един от най-големите пропагандатори на пресата (с Ринус Михелс и, разбира се, Виктор Маслов), и той е разделил този сегмент на играта на три модела. Пълна преса е когато отборът притиска противника дълбоко в неговата половина. Полупреса е същото, но започва когато противникът премине половината на терена. И на края имаме лъжлива преса, случай, в който отборът показва намерение да пресира, но не прави това наистина. Тогава само един футболист напада противника с топката, докато останалите стоят в зоната си. Отбори, които предотвратяват прекомерен натиск, най-често само в началото на мачовете играят в първия вариант.

Това е, предполагате, много неприключенско за Марсело Биелса. Неговата преса започва в най-далечните кътове на противниковата половина, и там се задържа през цялото време.

Отборите на Биелса вероятно са единствените на света които почти не играят в преходи. Те са програмирани да се бранят или да нападат. Преходът е губене на време в строгите очи на Биелса. Десант на противниковата врата иска яростна атака за изгубената топка. Нападение, преса, нападение, преса, нападение, преса - и така от първия до последния сигнал.

Това редуване на двете фази на футболната игра изглежда като заучена хореография. Ако имате добри места на стадиона, това изглежда като танцувална група, която танцува на музика, която само нейният треньор чува. Дигиталната хартия не може да представи колко красиво може да бъде това.

Но това не трае твърде дълго. На играчите първо им трябва време да отработят тази система. След това, месец, два, може и цял полусезон, те са величествени. Но накрая умората винаги замазва и неузнаваемост изкривява този шедьовър.

Биелса би могъл да предотврати ограниченията на човешкото тяло и да направи тази своя система устойчива, но това означава да направи компромис. Вместо това, той само меланхолично признава: "Ако футболът се играеше от роботи, аз винаги щях да побеждавам".

Победа или нещо още по-хубаво...

Биелса е прекалено голям фундаменталист, за да е успешен. Разбира се, глупаво е и да се помисля да се постави под въпрос някакъв недостиг на желание за победа.

Жаждата за триумф на спортното поле е неразделна част от всички нас. Тя е остатък от нашия антропологичен и биологичен развой, като мъдреците или сляпото черво. Спортът е, в своето най-долно тълкуване, само замяна на война. Дори приблизително така е и започнал. Той е цивилизационно приемлив начин да изразим нашето желание за конфликт. Вече няма племена, имаме клубове и привърженически групи. Вече не печелим територии и ресурси, а турнири и първенства. Победата е задоволяване на примитивния човешки нагон. Тя е нужда, която всички усещаме, както и Марсело Биелса.

Той сам е казал, че след загубен мач не може да си играе с дъщеря си, защото усеща, че не заслужава да се радва. Играчите на Атлетик, вече напълно попаднали под влиянието на своя тогавашен треньор, толкова са били потресени от загубата на финала в Букурещ през 2012 г, че не са изкарали утешителните медали от съблекалнята. Всички треньори искат да побеждават, а единственото което ги различава е подхода към осъществяване на желанието.

Методите на Биелса наистина функционират в реалния свят, той показа това със селекцията на Чили, но за тяхната култивация е нужно време. Елитните клубове имат всичко освен това, защото на тях им е необходим резултат веднага и винаги (вижте само Манчестър Юнайтед).

Голяма щета е, че заради това Биелса никога няма да получи възможност да се разгърне със своите идеи в някой европейски блокбастър клуб. Кастовата система във футбола е сурова. Клубове от втора категория, каквито може да води Биелса, не могат да се противопоставят на мегаклубовете, които са взели целия талант достъпен на пазара.

Някой ще каже, че добрият треньор от всеки отбор може да направи победител. Това е дори неточно както и обратното твърдение, според което треньорите не са нужни, когато отборът има достатъчно качествени играчи.

Второто твърдение за функцията на треньора почти навежда на онези, които имат красивите девойки, които се усмихват и позират до великолепни автомобили на панаири. Не, отборите се раждат и умират заедно със своите треньори. Връзката между тях е неразривна и представлява основна единица в този спорт.

Треньорите не са всемогъщи. Тяхното влияние има много ясни граници. Както когато опитвате да се покриете с много малко одеяло.

Тактиката не е нищо друго освен опит да се внесе ред в хаоса, който е футболът. Това винаги е само опит, защото силите които скитат на футболните терени са прекалено силни. Късметът, или съдбата, ако вярвате в такива неща, е много силно нещо. Като треньор, единственото което можете е да намалите нейната роля колкото се може повече.

Но думата не е само за късмета. Всичко засяга крайния епилог. Дали нападателят се е наспал предишната нощ, дали защитникът се е помирил с момичето си, дали на вратаря е блеснало слънце в очите... А дори не стигнахме до онзи най-очевиден, талант и майсторски футболист, който треньорът може отново само частично да формира.

Безброй са променливите, а треньорът е само един. Той може да надъха играчите и да ги насочи в правилната посока, но играчите са тези които побеждават или губят.

Затова, като оценяваме работата на треньора, резултатът почти - още веднъж почти - не е важен.

Нашето мислене е пристрастно. Ние оценяваме това което завършва добре, а не това което е добре направено. Ние нападаме онова което завършва лошо, а не това което е лошо направено. Това просто е погрешно. Мюнхенският Байерн беше отличен отбор в 90 минути на финала на Шампионската лига през 1999 г. В 92 минута бяха грозен отбор. Нещата са много по-сложни от дихотомията "победа - добре, загуба - лошо".

В края на краищата, ние които плащаме, за да сме част от футбола, вместо да ни се плаща за това, не би и трябвало твърде много да ни е грижа за резултатите.

Никой не се е влюбил във футбола заради победа или загуба. Никой не се е влюбил във футбола заради бройките и конфетите. Във футбола сме се влюбили заради онова между другото. Марсело Биелса е крал на това между другото.

Процесът запленява и изпълва, не резултатът. Утре, след мача, ще спорим за процеса и толкова. Резултатът е информация. Сух и точен, той просто е такъв. За него не се спори.

Никой не влиза на стадиона в 90 минута, поглежда таблото и излиза навън. Най-хубавото във футбола не се докосва до таблото. Най-хубавото във футбола е неосезаемо и абстрактно. Марсело Биелса е крал на неосезаемото и абстрактното.

Насладата произтича от мириса и вкуса на самата игра, а не от нейния изход. Победата винаги ще бъде цел, но играта е смисълът.

Ако на вас всичко това ви звучи патетично и сладникаво, може би малко чудно, добре е. Трябва така да звучи. Футболът не съществува без доза лудост. Марсело Биелса е абсолютният крал на лудостта.

Автор: Лука Йевтович

Атлетик (Билбао) – Лъвът, който ревностно съхранява традицията

Когато се спомене името Атлетик (Билбао) първото, което се сещат повечето фенове на футбола най-вероятно е традиция. Играта става все по-комерсиална, модерна и се превръща повече във война за пазар, отколкото за трофеи. В епоха, в която лудостта надмина всички граници и видяхме футболист, който струва почти 100 милиона евро, а на другия полюс клубове с доказани традиции се борят за оцеляването си, затънали в дългове. Покрай рекламата, трансферите, скандалите и всичко останало в модерния футбол, продължава да живее и традицията, честта и твърдата решителност, че в тези условия може да оцелееш и да се развиваш със собствена продукция, а не чрез продажни наемници.

Билбао е столица на провинцията Бискай в рамките на автономната общност на баските на територията на Испания, водейки се и община в кралството. С население от малко над 353 000 души е най-големият баски град и се нарежда на 10-о място в Испания. Безспорната голяма гордост на местните е футболния им отбор Атлетик. Клубът е основан през 1898 г и е орисан да създава история, макар и да не е популярен колкото Барселона, мадридските Реал и Атлетико, и Валенсия. Баските се отличават с непримиримия си дух и са автори на редица рекорди в испанския футбол, които остават неизвестни за повечето фенове, заслепени от медийното ембарго, фаворизиращо преобладаващо Реал и Барса.

Атлетик е член на испанската първа дивизия, известна в цял свят с автентичното си име Примера Дивисион от самото й създаване през 1928 г. Клубът е шампион осем пъти, а във вечното класиране към ден днешен заема 4-о място. Никога не е изпадал от елитната дивизия, ставайки едва третият отбор постигал това. Другите два са Реал (М) и Барселона. Има и женски състав, който е четирикратен шампион на Суперлигата.

Прозвището на отбора е „лъвовете“, а името на стадиона е „Сан Мамес“ (Свети Мамес). То е взето от църква, намираща се наблизо. Мамес бил християнин, хвърлен на лъвовете от римляните. Могъщите зверове отказали да го изядат и по-късно той бил провъзгласен за светец. Прякорът на стадиона „Сан Мамес“ е „футболната катедрала“.

Клубът е известен с непоклатимата си политика да налага в мъжкия си състав само баски момчета от школата си или да привлича в състава си баски от други клубове, като например Хосеба Ечеберия и Хави Мартинес. Официалната политика на Атлетик е в състава да бъдат купувани само професионални футболисти, родом от баските територии – Бискай, Гуипускоа, Алава и Навара в Испания и Лабур, Суле и Долна Навара във Франция. В последните години политиката позволи да играят и футболисти, които нямат баски корени, но са продукт на школата на баски клубове. Клубът непрестанно е хвален, че изгражда целия си състав от местни играчи и тяхната лоялност към него. Атлетик е един от четирите професионални клуба в Испания, който не е спортна корпорация. Той е притежаван и управляван от привържениците си.

Футболът достига до Билбао от миньори от Североизточна Англия и моряци от Съндърланд, Саутхемптън и Портсмут. Британските работници донесли със себе си най-популярния спорт и в края на 90-те години на 19-ти век основали Футболен клуб Билбао. Междувременно синовете на богатата прослойка в Билбао отишли да се образоват в Британия, където заобичали играта и при завръщането си през 1898 г създали Атлетик клуб, използвайки английския правопис. През 1902 г двата градски отбора се обединили под името Биская, за да участват в първото издание на Купата на Краля. Завърнали се в града с трофея, побеждавайки Барселона на финала. Успехът води към окончателното сливане на двата състава през 1903 г, като името Атлетик е върнато. През същата година баски студенти основават и Атлетик Клуб Мадрид, който по-късно ще се превърне в Атлетико (Мадрид). Точната година на основаване е обект на спор между футболните историци, като в Атлетик считат 1898 г за официално начало, докато други теории сочат 1901 и 1903 г.

В началото Атлетик играе с импровизиран бял екип, но през сезон 1902/1903 г първият официален се състои от тениска, която е наполовина синя, наполовина бяла, подобна на носената от Блекбърн Роувърс, дарени от Хуан Мосер. По-късно студентът от Билбао Хуан Елордуи, който празнувал Коледа на 1909 г в Лондон, получил задача от клуба да купи 25 нови тениски, но не успял да намери достатъчно. Чакайки кораба за дома и останал с празни ръце, Елордуи осъзнал, че цветовете на местния Саутхемптън съвпадат с тези на град Билбао и купил 50 тениски. След пристигането му в родния град директорите на клуба почти веднага решили да преминат към новите цветове и от 1910 г Атлетик играе с червено-бели тениски. От 50-те купени тениски от Елордуи половината били пратени на Атлетико (Мадрид), който първоначално започва съществуването си като втори отбор или казано на днешен език сателит на Атлетик. Избирайки червено и бяло баските стават втория отбор в историята на испанския футбол с такъв екип, като от 1905 г тази комбинация е избор за Спортинг (Хихон).

Клубът участва в Купата на Краля от основаването на турнира, като става първия победител в него, макар и под името Виская. Вече като Атлетик печели и на следващата – 1903 г. През 1904 г отново е провъзгласен за победител, след като другия финалист Еспаньол (Мадрид) не се появява. През 1907 г е съживено името Виская, тъй като участва в турнира в комбинация с Унион Вискайно. Следва триумф през 1911 г, а в периода 1914-1916 г трофеят остава притежание на „червено-белите“. Звездата на този състав е нападателят Пичичи, който отбелязва и първия гол в историята на стадион „Сан Мамес“. Това се случва на 21 август 1913 г, а на финала през 1915 г постига хеттрик. В негова чест голмайсторският приз в Примера е кръстен на негово име.

Атлетик не е единствения баски клуб при основаването на първенството през 1928 г. Другите от региона са Реал Унион, Аренас и Реал Сосиедад, а през 1930 г към тях се присъединява и Алавес. По това време пет от общо десетте отбора в Ла Лига са от баската провинция.

През 1921 г за треньор на отбора е назначен Фред Пентланд, който идва от Расинг Сантандер. Две години по-късно печели Купата на Краля, като предизвиква революция в стила на Атлетик, залагайки на късите подавания. През 1927 г напуска, за да води Атлетико (Мадрид), Реал Овиедо и Испания, но през 1929 г отново се завръща в Билбао, за да спечели първенството и купата през 1930 и 1931 г. В четири поредни години, добавяйки и 1932 и 1933, Атлетик е хегемон на купата. В тези сезони отборът е и вицешампион. През 1931 г „червено-белите“ смазват Барселона с 12:1, най-тежката загуба в историята на каталунския клуб и до днес.

През 1941 г клубът променя името си на Атлетико заради въведената забрана от диктатора Франко за употреба на неиспански имена, като е застрашена и политиката да се допускат само баски в отбора. През същата година дебют прави Зара, който през следващите 13 сезона ще отбележи 294 гола във всички турнири за Атлетико, както и 20 за националния отбор на Испания. Неговите 38 гола през сезон 1950/1951 г поставиха рекорд живял половин век преди да бъде подобрен от Кристиано Роналдо, който в момента играе за Реал (М). Още един велик футболист от тази ера за баските е Панисо. През 1943 г клубът отново печели дубъл, като по това време купата се казва Купа на генералисимуса. Тя остава притежание на „червено-белите“ и през следващите две години. В началото на 50-те съставът се води от легендарната нападателна линия Зара, Панисо, Рафа Ириондо, Венансио и Агустин Гайнса. Те печелят купата през 1950 г. Пристигането на треньора Фердинанд Даучик подобрява още повече представянето. През 1956 г под негово ръководство е спечелен още един дубъл и купи през 1955 и 1958 г. Отново през 1956 г баските дебютират в европейските турнири, но са отстранени от Манчестър Юнайтед.

Основната причина за успехите на клуба от 30-те до 50-те години на 20-и век са строгите ограничения за играчи, които нямат баски произход. В повечето случаи клубовете имат право на трима чужденци, което автоматично означава, че останалите осем в състава трябва да са местни. Реал (Мадрид) и Барселона заобикалят тази забрана, ползвайки футболисти с двойно гражданство, като Алфредо Ди Стефано, Ференц Пушкаш, Хосе Сантамария и Ладислао Кубала. Атлетик се придържа към изконната си политика, допускайки много малки изключения. 60-те години преминават под доминацията на Реал (Мадрид) и в Билбао се радват само на една купа през 1969 г. Клубът се възползва от правилото „на корена“, позволяващо да привлече играчи с баски произход. Това позволява на родения в Барселона Армандо Меродио да играе за Атлетик. През това десетилетие изгрява звездата на Хосе Анхел Ирибар. 70-те години също не носят бурни радости, като единственото отличие е купата през 1973. През декември 1975 г преди мач с Реал Сосиедад, Ирибар и капитанът на сосиедадци Игнасио Кортабария изнасят заедно баското знаме и церемониално го забиват на центъра. Това е първото публично показване на знамето след смъртта на диктатора Франко. През 1977 г клубът стига финал в Купата на УЕФА, губейки заради гол на чужд терен от италианския Ювентус. В този период си възвръща и оригиналното име Атлетик.

През 1981 г ръководството назначава за треньор Хавиер Клементе. Скоро след идването си той създава един от най-успешните състави в историята на клуба. Млади момчета, като Сантиаго Уркиага, Мигел Де Андрес, Исмаел Уртуби, Естанислао Арготе и Андони Субисарета, подсилени от ветераните Дани и Гойкоечеа. През първи си сезон начело Клементе приключва сезона на четвърто място в Примера. През 1983 г отборът става шампион, а на следващия сезон печели дубъл. През 1985 и 1986 г Атлетик е вицешампион и бронзов медалист. Съставът на Клементе става известен с агресивния си стил, а основната фигура е Гойкоечеа. Наставникът залага на двама дефанзивни халфа пред двама централни защитници и либеро, което се доказва ефективно. След ерата на Клементе Атлетик не е спечелил нищо престижно. Специалисти като Хосе Анхел Ирибар, Хауърд Кендъл, Юп Хайнкес и Хавиер Ирурета, както и завръщането на самия Клементе не върнаха значимите успехи.

Най-успешният треньор след първия престой на Клементе е Луис Фернандес, назначен през 1996 г. През 1998 г той изведе отбора до сребърните медали в Примера и го класира в Шампионската лига. Фернандес се възползва от отхлабването на политиката на клуба, който му позволява да взима играчи, които не са от региона, но са израснали в баските школи. Така Пачи Ферейра от Саламанка и Биурун, родом от Бразилия, записват мачове за Атлетик в края на 80-те години. Фернандес привлича Бишенте Лизаразу – първият баск, роден във Франция, който облича екипа на „лъвовете“. Другите попълнения са Исмаел Урсаис и Хосе Мари. По-свободната политика на привличане на играчи и от други баски региони води до обвинения от другите клубове от областта. През 1995 г Атлетик привлича Йосеба Ечеберия от Реал Сосиедад и това влошава отношенията между двата отбора. Лизаразу напуска след един сезон, но Урсаис, Хосе Мари и Ечеберия са част от състава през сезон 1997/1998 г, заедно с Рафаел Алкорта, Хулен Гереро и Пачи Ферейра.

След втория период на Юп Хайнкес (2001-2003 г) и Ернесто Валверде (2003-2005 г), в периода 2005-2007 г „лъвовете“ се борят за оцеляването си в елита. През 2006 г баските се спасяват с победа 2:1 на „Риасор“ в гостуване на Депортиво (Ла Коруня) в предпоследния 37-и кръг на Ла Лига. Хавиер Клементе започна третия си престой начело през 2005 г, поемайки отбора, когато беше на последно място. Той привнася стабилност в защитата и спасява любимия си клуб от изпадане, но не е оставен на работа и за следващия сезон. Това се оказва грешка, тъй като 2006/2007 г е най-слабият в цялата история на „червено-белите“ - спасението е факт в последния кръг след 2:0 над Леванте на „Сан Мамес“.

През 2008/2009 г с Хоакин Капарос начело „лъвовете“ достигат първи финал за Купата на Краля след 24-годишно прекъсване. Трофеят отива в ръцете на Барселона след поражение с 1:4. Преди началото на сезон 2011/2012 г баските проведоха избори за президент, които спечели бившия играч на отбора Хоси Урутия. Едно от обещанията в неговата кампания беше да назначи за треньор Марсело Биелса, който води Аржентина и Чили. Хоакин Капарос напусна, след като договорът му изтече, а работата му ще се запомни със стабилизирането на състава. Биелса започна работа, въвеждайки нетрадиционните си разбирания за схеми и тактики. Няколко играчи започнаха сезона на непривични за тях позиции. Световният шампион Хави Мартинес се подвизава като централен защитник, докато Оскар Де Маркос, който принципно е халф, няколко пъти бе използван като ляв бранител. Началото беше белязано от разочароващи резултати, но с течение на сезона играчите привикнаха с новите си функции и Атлетик бележи възход в Примера и Лига Европа.

Интересен факт относно отбора от Билбао е, че до 2008 г играеше без спонсорски надпис на екипа си.

Визитка:

Прозвище: „Лъвовете“
Стадион: „Сан Мамес“, капацитет 40 000 зрители
Шампион на Испания: 8 пъти – 1930, 1931, 1934, 1936, 1943, 1956, 1983, 1984
Носител на Купата на Краля: 23 пъти
Носител на Суперкупата на Испания: веднъж – 1984 г
Носител на купа Ева Дуарте: веднъж – 1950 г
Финалист за Купата на УЕФА – 1977 г
Шампион на Малкото клубно световно първенство – 1967 г

Членове: 40 000
Бюджет за сезон 2011/2012 г: 61 100 000 евро
Най-много голове като домакин в един мач – 12:1 срещу Барселона (1930/1931 г)
Най-много голове като гост в един мач – 8:1 срещу Осасуна (1958/1959 г)
Най-много голове в един мач за Купата на Краля – 12:1 срещу Селта (Виго) (1946/1947 г)
Най-много голове в един мач в евротурнирите – 7:1 срещу Стандарт (Лиеж) (2004/2005 г) (гостуване)
Най-лошо класиране в Ла Лига: 17-о място – веднъж

Рекорди:
участник във всички сезони на Примера от създаването й (заедно с Реал (М) и Барселона)
завършва сезон 1929/1930 г без загуба
най-голяма победа в Примера – 12:1 над Барселона
най-голяма победа за Купата на Краля – 12:1 над Селта (Виго)
най-голяма победа в гостуване:
- 6:0 срещу Реал (Мадрид) на „Сантиаго Бернабеу“
- 6:0 срещу Барселона на „Камп Ноу“
- 5:1 срещу Еспаньол
- 8:1 срещу Осасуна
Зара е единственият футболист в историята ставал 6 пъти голмайстор на Ла Лига
Зара има най-много голове в историята на Ла Лига – 252
Зара е голмайстор №1 за Купата на Краля – 81
Зара е на второ място за брой голове в един сезон с 38 попадения в 30 мача
Гайнса държи рекорда за най-много голове в един мач в Ла Лига – 8
Зара държи рекорда за най-много голове във финал за Купата на Краля – 4
Бата е играчът с най-добър коефициент – гол на мач в Ла Лига с 0,92 гола на мач

Информация за стадион „Сан Мамес“

построен: 1913 г
настоящ капацитет: 39 750 места
предишен капацитет: 45 000 (1972-1982 г)
средна посещаемост: 37 575
реновиран за последно през 1982 г
размери на терена: 103 х 68 метра

Бъдещ стадион:
име: Сан Мамес Бария
капацитет: 55 500
начало на строежа: 26 май 2010 г
край на 75% от строежа: лятото на 2013 г
откриване за сезон 2013/2014 г
окончателно построяване: 2014 г

Ашли Коул и 10 футболисти замесени в инциденти със стрелба

Защитникът на Челси Ашли Коул се забърка в неприятности с полицията, след като простреля с въздушна пушка студент, който работил на тренировъчното игрище на клуба. Ето още футболисти, които са били замесени в престрелки:

Андрес Ескобар - бившият защитник беше разстрелян в родния си град Меделин в Колумбия, след завръщането си от участие на Мондиал 94 в САЩ. Ескобар си отбеляза автогол срещу домакина САЩ, който елиминира страната му в груповата фаза, но наказанието от 12 куршума на наркобосовете беше твърде сурово за 27-годишния сгоден играч. Мафиотите загубиха пари от ранното отпадане на Колумбия, а привържениците на Атлетико Насионал още помнят и скърбят за трагично загиналата си звезда.

Салвадор Кабаняс - прострелян в главата от упор в Мексико Сити през януари 2010 г парагвайският нападател по чудо оцеля, за да разкаже историята. Причината за стрелбата не е напълно ясна, като съпругата на футболиста твърди, че той е отвърнал на опит за кражба, а друга версия е, че е бил мишена заради спречкване с наркобоса Хосе Балдерас Гарса в тоалетната на клуб. Кабаняс претърпя кратковременна загуба на паметта и още е далеч от пълно възстановяване, но талантливият нападател все още желае да играе и в бъдеще.

Лучано Ре Кечони - халфът-шампион Лучано Ре Кечони, придружен от съотборника си в Лацио Пиеро Гедин имитират обир на бижутерия на техен приятел извън Рим през 1977 г. След като казват на собственика на магазина, че е бил обран, той вади оръжие изпод тезгяха. Докато Гедин вдига ръце във въздуха, Ре Кечони оставя своите в джобовете и се прави, че има оръжие, предизвивайки съдбата - собственикът на магазина Бруно Табокини стреля. Последните думи на Ре Кечони са "Това е шега", преди да умре на пода на магазина.

Луис Боланос - в по-скорошен инцидент халфът на ЛДУ Кито Луис Боланос е атакуван от двама пред търговски център в Куичентро. Еквадорецът е прострелян два пъти, веднъж в ръката и веднъж в рамото, но бързо е настанен в болница и не пропуска спечелването на Копа Либертадорес.

Фернандо Касерес - през ноември 2009 г бившият аржентински национал Фернандо Касерес е улучен в дясното око по време на опит да му бъде откраднат автомобила в Буенос Айрес. Още един южноамериканец със силна воля, който успява да оцелее. Възстановяването му е забавено от осемседмична изкуствена кома, която го поддържа жив. На 29 декември 2009 г Касерес се буди, за да започне възстановяването си.

Диего Марадона - действията на дон Диего винаги са приемани радушно от гладната за сензации преса, но през 1994 г на аржентинеца му писва от медийното внимание към него и личния му живот и той решава да вземе нещата в свои ръце и вдига въздушна пушка. Марадона получава присъда за две години и десет месеца условно, защото стрелял по журналистите от прикритието на мерцедес.

Хоакин Билбао - бившият президент на Херес Хоакин Билбао е с шофьора си, когато служителят му стреля във вратата на бордей в града по причини, които никога не станаха съвсем ясни. Кулминацията на аферата настъпва с оставката на Билбао като президент на клуба през 2009 г с изявлението: "Съвестта ми е напълно чиста. Ако не беше, нямаше да говоря пред медиите сега. Това е най-доброто за клуба и за моето семейство".

Хейдар Казим - докато феновете често искат да изтрият усмивката от лицето на футболиста, който току що е вкарал срещу техния отбор, да стреляш по него и да го убиеш е невъобразимо. За нещастие това не е било така за един фен, който стреля срещу играча на Синджар Хейдар Казим, който бележи на Бухайра. Иракчанинът тъкмо започва празненството си преди вбесеният запалянко да извади оръжие и да го застреля в главата. Казим умира от раните си на път към болницата.

Националният отбор на Того - докато минава през провинцията Кабинда на път за Купата на африканските нации през 2010 г, автобусът на националния отбор на Того е обстрелван от група терористи в незабравима трагедия, която разтърси целия континент. Убити са шофьора на автобуса, помощник-треньора Абало Амелете и представител на медиите, мнозина са ранени, включително вратарят Коджови Обилале, чиято кариера приключва след два куршума в долната част на гърба.