На специфичната дата 29 февруари капитанът на Нигерия Джоузеф Йобо записа рекорд и влезе завинаги във фолклора на "Супер орлите". В квалификацията за Купата на африканските нации през 2013 г срещу Руанда в Кигали, 31-годишният играч записа участие №87 със зеления екип и изпревари легендата Нванкво Кану. Ето и петимата нигерийци с най-много мачове за родината си.
5 Питър Руфай
Прякор: Додо Маяна
Пост: вратар
Активни години: 15
Продължителност: 1983-1998 г
Мачове: 63
Голове: 1
Питър Руфай беше сред рядката порода африкански вратари, които откриха славата и парите в Европа в началото на 90-те, когато все повече играчи от Черния континент го напускаха. Високият 1,87 м вратар, който е принц в родния си Идиму, предградие на Лагос, напусна Нигерия през Бенин, където игра една година преди да отиде в белгийския Локерен през 1987 г.
Той дебютира за "Супер орлите" през 1983 г, но няма да се утвърди като титуляр до Купата на африканските нации в Мароко през 1988 г. По-късно загуби позицията си от Алойзиъс Агу и Вилфред Агбонавбаре, които пазиха на Купата на Африка и Световното първенство през 1994 г. На първенството в Тунис през същата година Руфай удържа крепостта, а Нигерия стана шампион на континента за втори път. Изигра решаваща роля при дузпите срещу Кот д`Ивоар на полуфиналите. Също така отбеляза дузпа във вратата на Етиопия в квалификация през 1993 г.
Руфай записа участие и на Мондиал 94 в САЩ, където нигерийците достигнаха 1/8-финал при дебюта си на световно. Въпреки това отпадна от състава, за да бъде повикан отново за Мондиал 98 във Франция, заради слабостите на Ике Шорунму. Руфай бил на път за лятната си ваканция, когато получава повиквателна за състава, който загуби болезнено с 1:4 от Дания на 1/8-финалите. "Супер орлите" започнаха с победа 3:2 над Испания. Това бяха и последните му срещи за отбора.
4 Остин Окоча
Прякор: Джей Джей
Пост: Халф
Активни години: 13
Продължителност: 1993-2006 г
Мачове: 73
Голове: 14
Остин Окоча беше толкова добър с топка в крака, че феновете на Болтън твърдят, че по тази причина името му е двойно. Прякорът му Джей Джей оригинално е на по-големия му брат, но днес неоспоримо си е негов. През повечето от 13-те години Окоча се радваше на слава на неоспорим творчески двигател в нигерийската халфова линия, която се отличаваше със стил носещ удоволствие за окото. Силата на Окоча в жонглирането и подаването на топката бързо го направи крайъгълния камък на състава.
Талантливият халф, който винаги носеше голяма усмивка на лицето си, спечели множество сравнения с най-великите в играта, като бе избран от Пеле сред Топ 100 в неговата класация на 125-те най-добри живи футболисти. С Нигерия Окоча спечели първия си трофей - Купата на Африка през 1994 г, участва на три световни първенства между 1994 и 2002 г. По-късно стана и капитан на отбора. На Купата на Африка през 2004 г беше избран за най-добър играч, спечели Златната обувка и отбеляза гол №1000 в историята на турнира.
Окоча се отказа от националния отбор през 2006 г заради постоянни контузии. Последната му официална среща беше победата над Сенегал в мача за третото място на Купата на Африка в Египет през 2006 г. Той отбеляза 14 гола в 73 мача, изграждайки кариера следена със затаен дъх от милиони любители на футбола по цял свят.
3 Мудаширу Лавал
Прякор: Муда
Пост: Халф
Активни години: 10
Продължителност: 1975-1985 г
Мачове: 86
Голове: 12
Само за десет години Муда Лавал вдигна летвата на участия за националния си отбор толкова високо, че и 27 години по-късно е трудно прескочена. Лавал, по професия автомеханик, случайно е открит като футболен талант. Дебютира за "Супер орлите" през 1975 г, като в същата година подписва и с Шутинг Старс от Ибадан.
Още първият мач подсказва тона на кариерата му за Нигерия - победа с 1:0 над Камерун в приятелска среща. Муда води халфовата линия на родината си при спечелването на първа Купа на Африка през 1980 г на собствена земя. Той отбелязва последния гол за 3:0 над Алжир. Лавал играе на пет поредни купи на африканските нации, постигайки първи това постижение - между 1976 и 1984 г. Той открива резултата при загубата с 1:3 от Камерун на финала на Купата на Африка през 1984 г в Кот д`Ивоар. Това е и последният му мач със зелената фланелка.
Лавал умира на 37 години през 1991 г. Нигерийската футболна федерация почете паметта му през 2011 г, 20 години след гибелта му. Стадион "Аширо" в Абиокута е прекръстен на негово име по решение на местната управа.
2 Нванкво Кану
Прякор: Папило
Пост: Нападател
Активни години: 16
Продължителност: 1994-2010 г
Мачове: 86
Голове: 12
16-те години на Нванкво Кану в служба на националния му отбор на пръв поглед са в контраст с високия, слаб и мързелив външен вид. Започва международната си кариера с успешния младежки отбор до 17-годишна възраст през 1993 г, а на следващата дебютира при мъжете в приятелски мач с Швеция. От този момент нататък той става редовен участник за "Супер орлите", изграждайки пълноценна кариера.
Кану извежда олимпийския отбор на родината си до златни медали в Атланта през 1996 г, където са победени Бразилия и Аржентина. Малко по-късно е диагностициран със сърдечен проблем, преминавайки медицински тестове в италианския Интер. Шокираният нигерийски народ се моли за него, докато той се подлага на операция и възстановяване, за да заиграе отново, продължавайки да радва с невероятните си умения.
Кариерата му в националния отбор няма да бъде същата след операцията, тъй като той не успява да спечели нищо повече със зеления екип. Той е част от състава, който участва на три световни първенства - 1998, 2002 и 2010 г. Мъжът с лъвското сърце играе на шест купи на Африка, печелейки сребърен и четири бронзови медали. Това не помрачава неговия рекорд за най-награждаван нигерийски футболист - печелил европейската Шампионската лига, шампион и носител на купата на Англия, шампион на Холандия, печелил Купата на УЕФА.
1 Джоузеф Йобо
Прякор: Джо Йо
Пост: защитник
Активни години: 11
Продължителност: 2001-
Мачове: 87
Голове: 7
Настоящият капитан на Нигерия Джоузеф Йобо достигна позиция, в която е първи сред равни. С мача срещу Руанда в сряда Йобо подобри постижението от 86 мача за "Супер орлите", което си деляха Кану и Муда. Не е лесно да запишеш 87 участия в национален отбор, който през последното десетилетие претърпя доста турбулентни моменти, сменяйки 11 треньора. Благодарение на упоритата си работа и постоянство Йобо успя да намери място при всички наставници, продължавайки да държи място в центъра на защитата.
Йобо дебютира при ръководството на Амоду Шайбу в подготовка за Купа на африканските нации и Мондиала през 2002 г. Става титуляр при смяната на Шайбу с Фестус Онигбинде след неуспеха в Мали. Легендарният му статут се засилва оттогава.
Йобо изяви желание да спечели купа с националния си отбор преди да се откаже. Защитникът на Фенербахче, който е под наем от Евертън, не е доволен да бъде само рекордьор по изиграни мачове, а иска да впише името си със златни букви за "Супер орлите". Напоследък той отбелязва доста решителни попадения за родината си. Предизвикателство пред него е класирането и спечелването на Купата на Африка през 2013 г в ЮАР. Неговите почитатели също биха искали да го видят да постигне това, тъй като ще прибави още срещи с фланелката, може би достигайки 100.
Няма коментари:
Публикуване на коментар